РЕШЕНИЕ
№ 1499
гр. Пловдив, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева - Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско
дело № 20225330116471 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД, във
връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, чл.19, ал.4 ЗПК, за прогласяване недействителността на
сключения между страните договор за паричен заем № *** от 30.04.2022г., а при условията
на евентуалност – иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка по чл.8 от
договор за паричен заем № *** от 30.04.2022г.
В исковата молба от Д. К. П. против „Креди Йес“ ООД се твърди, че на 30.04.2022г. между
страните е сключен договор за паричен заем № ***, по силата на който на ищеца били
предоставени заемни средства в размер на 1200 лв., при месечен лихвен процент 3,330 % и
ГПР – 48.362 %. Посочено е, че съгласно чл.6 от договора заемът следвало да бъде
обезпечен с банкова гаранция или поръчител, които да отговарят на посочените условия. В
случай на неизпълнение, кредитополучателят дължал неустойка по чл.8 от договора, в
размер на 1375.03 лв., която той следвало да престира разсрочено заедно с погасителната
вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Счита, че не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, тъй като в договора били посочени единствено
абсолютни стойности на лихвения процент по заема, и ГПР не отговарял на реално
посочения в договора за заем. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР –
какви компоненти били включени в него и как се формирал същият. Посоченият ГПР не
отговарял на действително приложения лихвен процент. По отношение на неустойката е
посочено, че още с възникване на задължението се препятства неговото изпълнение. Били
предвидени ненужно завишени критерии като срок и размер на неустойката.
1
Непредставянето на обезпечение само по себе си не водило до претърпяване на вреди от
кредитора, които следва да бъдат обезщетени от потребителя. Неустойката била излязла
извън обезпечителната и обезщетителната функция. Тя водила единствено до сигурно
увеличаване на възнаградителната лихва. Размерът на ГПР реално не съответствал на
действително прилагания. Неустойката не била включена в ГПР. Посочено е, че чл.26, ал.4
ЗЗД не намира приложение, тъй като нищожните клаузи относно определянето на ГПР не
можели да бъдат заместени от повелителни норми на закона. Освен това посочената лихва
от 38.96 % надвишавала трикратния размер на на законната лихва и по този начин
накърнявала добрите нрави. Позовава се ищецът е на разпоредбата на чл.143 ЗЗП. Поради
това е направено искане за прогласяване недействителността на договор за паричен заем №
*** от 30.04.2022г., а в случай, че съдът счете, че не е налице изначална недействителност
на договора за паричен заем е направено искане за прогласяване нищожността на клаузата
на чл.8 от договора за кредит от 30.04.2022г.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „Креди Йес“ ООД е постъпил писмен отговор, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Посочено е, че на 29.04.2022г. на
ищеца е предоставен Стандартен европейски формуляр, чрез който му е предоставена
преддоговорна информация относно предоставяне на парична сума в заем и сключване на
договор за заем. Сключен е и договор за заем от 30.04.2022г., като заемната сума от 1200 лв.
е предоставена на заемополучателя. По договора ищецът бил извършил 4 бр. плащания, на
дати 27.05.2022г., 21.06.2022г., 06.07.2022г., 30.08.2021г. Общият размер на плащанията
възлизал на сумата от 666.04 лв., от които 317.31 лв. били разнесени за погасяване на
задължението за неустойка. В договора били посочени ясно, точно и конкретно всички
компоненти. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора. При изчисление
на ГПР не следвало да се включва неустойката, която по своята същност представлявала
разход, който потребителят следвало да заплати поради неизпълнение на задължението си за
предоставяне на обезпечение. Неустойката по чл.8 от договора се дължала в пълен размер
още от момента на възникване на основание за начисляването й, а именно – при
непредставяне на поръчител. Размерът бил точно определен в договора, тоест заемателят
бил запознат с размера на последиците, които биха настъпили при непредставяне на
исканото обезпечение. Посочено е, че клаузата за неустойката е проявление на принципа на
автономия на волята в частното право, съставлявала разход, който заемателят заплащал при
неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надлежно обезпечение по него.
Начислена била само и единствено защото заемателят не бил предоставил обезпечение в
дадения му тридневен срок от подписване на договора, тоест явявала се санкция за
неизпълнение. Освен това клаузата на чл.8 била индивидуално уговорена. Неустойката не
била неравноправна. Договорът напълно отговарял на изискванията на ЗПК. Направено е
искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем № *** към искане № *** от 30.04.2022г.,
2
сключен между „Креди Йес“ ООД и Д. К. П.. Представен е и погасителен план към договора
за заем.
Представени са Общи условия, в сила от 27.04.2022г., разходен касов ордер за отпусната
сума в размер на 1200 лв., молба за заем от Д. П., Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между
Д. К. П. и „Креди Йес” ООД е сключен договор за паричен заем № *** от 30.04.2022г. за
сумата от 1200 лв. Съгласно договора е уговорен месечен лихвен процент от 3.330 % и
годишен процент на разходите – 48,362 %. Крайната сума, която Д. П. е следвало да върне е
в размер на 1 497.97 лв. Срокът на договора е 13 месеца.
В чл.6 от договора е предвидено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант и с още едно
от посочените обезпечения по избор на заемателя – ипотека върху недвижим имот, особен
залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. В чл.8 е договорено, че в случай, че заемателят не предостави договореното в
чл.6 от договора в 3-дневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговоря на съответните условия, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
1 375.03 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение към договора.
Видно от погасителния план плащането на неустойката по чл.8 от договора при липса на
обезпечение е разсрочено на 13 бр. вноски, в размер от по 105.77 лв. месечно, при което
общият размер на всяка от погасителните вноски с включена разсрочена неустойка възлиза
на сумата от 221 лв.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност
следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума,
дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита
на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
3
клаузи и условия. Като обща дължима сума по договора е записана 1 497.97 лева, но тя не
съответства на реално дължимата, тъй като в нея не са включени допълнителните плащания,
които потребителят ще понесе заради уговорките по чл. 6, предвиждащи предоставянето на
обезпечение и чл. 8, предвиждащи дължимостта на неустойка. Задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до
някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението
и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск
следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери
отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да
стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е
разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира едно
евентуално повишаване на риска. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата
на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посоченият в договора годишен процент на разходите от 48.362%
и общата дължима сума– 1 497.97 лева не отговарят на действителните такива и в тях следва
да се включи и сумата за неустойка. Съдебната практика приема, че посочването в договора
за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация и следва да
се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.
68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически
последици от сключването на договора. Посочването на стойност по-малка от
действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява
неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Освен това, съгласно чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В представения договор не е посочен размер на дължима възнаградителна
лихва, нито е упоменат приложимият годишен лихвен процент. В представения от ответното
дружество Стандартен европейски формуляр е посочен размер на лихва от 297.99 лв. и
фиксиран годишен лихвен процент от 39,96, но тази информацията не се съдържа в договора
като част от неговото същественото съдържание, поради което налице е нарушение и на
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен, на основание
чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, поради което съдът намира, че
предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен. Не са налице процесуалните
условия за разглеждане на евентуалния иск.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане на същия следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на 105 лв. внесена държавна такса. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
4
размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. Г. М. от ПАК следва да се присъди
сумата от 420 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен сключения между Д. К. П., ЕГН ********** от *** и „Креди
Йес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарска
№ 12, със законен представител В.М.И. договор за паричен заем № *** към искане № *** от
30.04.2022г., поради противоречието му с чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, със законен представител В.М.И. да заплати на Д. К. П.,
ЕГН ********** от *** сумата от 105 лв. /сто и пет лева/ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Креди Йес” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, със законен представител В.М.И. да заплати на адв. Г. Л.
М. от ***, *** сумата от 420 лв. /четиристотин и двадесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5