Р Е Ш
Е Н И Е
№ 140
гр. Свищов, 7.06.2019 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 8.05.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1083/2018 год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК и с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – София“ЕАД, представляван от С. Ч.- Изпълнителен Д.ор, чрез процесуалният си представител юрисконсулт Д. твърди, че на 15.06.2018г. подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано ч.гр.дело № 767/2018 по описа на РС Свищов, по издадената заповед за изпълнение по което ответникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди, че ответникът не е изпълнил регламентирани от закона задължения - не е сключил договор при ОУ и по тази причина се бил обогатил без основание за сметка на дружеството. За процесния период били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от Топлофикация София АД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007г. на ДКЕВР. В случая сградата – етажна собственост, в която се намирал имота на ответника бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Т.с. ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ. Позовава се на глава IV от ОУ – Заплащане на топлинна енергия, където в чл. 40 бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, в това число ответника били длъжни да заплащате месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Или задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до 20 число на следващия месец, като с изтичането на този срок, същият изпадал в забава за сумата по фактура и дължал лихва. Ответникът не бил възразил срещу начислените му суми, каквато възможност същият имал според чл. 40 ал. 2 от ОУ. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ответникът дължи на „Т.С.“ЕАД сумата 588,79лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 04.2015г. – 03.2017г., 161,23 лева – законна лихва за забава от 01.06.2015г. до 12.06.2018г. , както и сума за дялово разпределение – 42,04 лева главница и 9,96 лева лихва, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски. В писмено становище по делото заявяват, че процесното задължение е погасено с изключение на сумата 15,13 лева представляваща част от законната лихва ,както и не било заплатено юрисконсултско възнаграждение. В хода на устните състезания не взема становище.
Ответникът П.И.П. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, не депозира писмен отговор. В писмена молба по делото , преди първото съдебно заседание по делото, заявява, че след получаване на исковата молба – на 29.01.2019г. е заплатил на ищеца цялата искова сума, ведно с лихвите и разноските. В съдебно заседание на 08.05.2019г. ответникът, чрез процесуалният си представител взема становище, че признава исковете, като задължението е заплатено, съгласно представени доказателства, включително и разноските. В хода на устните състезания взема становище, че ответникът признава исковете, като след завеждане на делото с две платежни нареждания е превел на ищеца всички дължими суми като главница и лихва, както и разноските по заповедното производство. Предвид това моли исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице „Т.С.“ЕООД ***, помагач на страната на привлеклия го ищец, в
предоставения срок не е взел
становище по предявената срещу ответника
искова молба. В писмено становище по
делото, преди съдебното заседание,
заявява, че не оспорва предявения от Т.С. ЕАД иск, като счита същия за основателен
и доказан. Твърди, че Д. ЕООД, като подизпълнител на Т.С. ЕООД е изготвяло
дяловото разпределение за аб. № 407356 в съответствие
с всички действащия през процесния период нормативни
актове. В съдебно заседание не
изпраща представител. В хода на устните състезания не взема становище.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.дело № 767/2018г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото
производство – „Т.С.“ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми за доставена и
неизплатена топлинна енергия и лихва. Въз основа на същото е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №448/19.07.2018г. в полза на ищцовото дружество за сумата 630,83 лева - главница,
лихва в размер на 171,19 лева за периода от 1.06.2015г. до 12.06.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
18.06.2018г. до изплащане на вземането. Присъдени били и разноски в размер на 75 лева,
от които **,00 лева - за ДТ и 50,00 лева
– юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения двуседмичен срок от връчването на
заповедта за изпълнение, длъжникът, ответник в настоящото производство, подал
възражение за недължимост на вземането по издадената
заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия
положителен установителен иск.
Приложен по делото е Акт
за разпределяне на отопляеми обеми по проект в жилищна сграда ж.к. Николай Коперник № ****, съответно
магазин, два склада, общо 235,37 кв.м., подписан от управителя на УС на
етажната собственост, като на протокола има и подпис на служител на ищцовото дружество. Съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 124/2007г. на Нотариус В.В.– нотариус в района на РС София, ответникът на
06.12.2007г. е закупил изграден в груб
строеж недвижим имот в гр. София, район Слатина, ул. Николай Коперник № ***** в
Административна сграда с жилища, магазини и подземни гаражи, която се строи
върху дворно място, съставляващо УПИ II-897, целия с площ
1518 кв.м. в кв. 103 по плана на гр. София, местност Гео Милев, при описани
граници, а именно магазин № 2 на първи етаж в сградата с обща застроена площ на
магазина 119,53 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на собственост на върху мястото.
Видно от Договор №
5516/407356 от 08.07.2013г. , при общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от Топлофикация София Ад на потребители в гр. София, същия е
сключен между ищцовото дружество като продавач и ЕТ П.М.–
Св, представляван от П.М.Ш., с предмет продажба от
продавача на купувача на топлинна енергия с топлоносител гореща вода за
водоснабдявания , срещу задължение на купувача за заплащането по еднокомпонентна
цена, определена по предвидения в ЗЕ ред.
Установи се от приложения договор за наем от 15.07.2008г. , че ответникът и съпругата му, като наемодатели се предоставили на П.М.Ш., като наемател за временно и възмездно ползване съсобствения имот в гр. София, ул. Н.Коперник № **-27-27 , за срок от три години, срещу наемна цена. С Анекс № 8 от 22.11.2012г. срокът на договор за наем от 15.07.2008г. бил удължен с още една година и един месец до 31.12.2013г..
Приложен
по делото е Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост ул.
Н.Коперник № *****, с решение от което е избрана фирма за топлинно счетоводство
Т.с. ЕООД, с подизпълнител Д. ЕООД. Неразделна
част от протокола е списък на всички собственици, присъствали на събранието. В
списъка на ред 2 фигурира ответника, с посочен отопляем обект по проект – 235
куб.м., и има поставен подпис срещу
записа. ДВ декларация от Веселина Стефанова, последната декларирала, че
подписите върху протокол от ОС на етажните собственици на посочения адрес,
ползващи топлинна енергия от Т.С. ЕАД и електроенергия, за сключване на договор
с фирма за топлинно счетоводство Д. ООД са положени в нейно присъствие.
Видно от договор от
01.11.2007г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139в ал. 2 от Закона за енергетиката, Т.с. ЕООД е
приело да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сгради етажна-собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване изискванията на ОУ за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ ОУ-024/10.08.2007г..
Приложени по делото са
Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ЕАД ***,
където в раздел II, глава Четвърта Заплащане на
топлинна енергия и услугата дялово разпределение, в чл. 40 ал. 1 е уредено, че
купувачът е длъжен да заплаща месечните
дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца
на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В чл. 40 ал. 2 е предвидено че, купувачът има
право да предявява възражение за начислената сума за топлинна енергия в 15
дневен срок след срока за плащане. Според чл. 49 от ОУ, при неизпълнение в срок
на задълженията си да заплаща фактурираните суми за топлинната енергия, на
основание чл. 86 от ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в
касите на продавача.
Видно от удостоверението
за актуално правно състояние, предметът на дейност на ищеца е производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и
топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности.
Приложена по делото е представени от ищеца
индивидуална справка за аб. № 407356 за периода 04.2015г. /03.2017, в която
са описани издадените фактури като дата, стойност на фактурата, и салдо по
всяка от фактурите. Приложени по делото са и три броя индивидуални справки за
отопление и топла вода , за адрес Н.Коперник **, както и три броя главни
отчети от Т.с. ЕООД.
Представи се от
ответника и беше прието по делото като доказателство платежно нареждане от
29.01.2019г. , видно от което на същата дата ответникът е превел по сметка на
ищеца сумата 852 ,02 лева, с посочено основание – главница , лихва и разноски
по гр.дело № 1083/2018г. на СвРС. Плащането на тази
сума не се оспорва от ищеца. Приложено по делото е и платежно нареждане от
3.04.2019г. , видно от което на същата дата ответникът е превел на ищеца и
сумата 65,13 лева, с посочено основание лихва
и разноски по гр.дело№ 1083/2018г. на РС Свищов.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Установи се, че заповедното
производство е било образувано по заявление на ищеца, подадено на 15.06.2018г.
срещу ответника за сумата 630,83 лева –-главница и 171,19 лева лихва. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано
от 18.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в
размер на 75,00 лева. След издадената заповед за изпълнение от
19.07.2018г. по чл. 410 от ГПК и след образуване на настоящото дело, ответникът е превел в полза на ищеца сумата
от 852,02 лева, представляваща
главницата , лихвата за забава и 50 лева – разноски. Това обстоятелство безспорно се установява с
приложеното платежно нареждане от
29.01.2019г., както и се признава от ищеца с писмено становище по делото. Същевременно
с още едно платежно нареждане – от 3.04.2019г. ответникът е превел на ищеца и
сумата 65,13 лева, след постъпилото по делото становище от ищеца, че остава
неплатено задължение още 15,13 лева – част от лихва и юрисконсултско възнаграждение.
С двете плащания ответникът е заплатил на ищеца цялото задължение по
заповедта/включително и посочената от ищеца сума 15,13 лева – законна лихва/,
както и разноски за заповедното производство и внесената ДТ за исковото
производство.От ангажираните от ищеца доказателства –акт за разпределяне на
отопляеми обеми в жилищна сграда, договор за наем и анекс, нотариален акт №
124/2007г. на Нотариус В. – нотариус в района на РС София, договор за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди от 08.07.2013г., протокол от ОС на
етажните собственици и списък на потребители на топлинна енергия в сграда на
ул. Н.Коперник, Договор при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия от 01.11.2007г. , индивидуална справка за
абонатен номер, които доказателства не са оспорени от
ответника, се
установи вземането на ищеца, предмет на издадената по ч.гр.дело № 767/2018г. на
РС Свищов заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Установи се по безспорен начин , че ответникът е ползвал топлинна енергия за
посочения период, която не е заплатил в срока, указан в ОУ, което се признава
от ответника, както и се установи, че същият има задължение и за дялово
разпределение, което също не се спори по делото. Установи се, че и задължението
за дялово разпределение и за топлинна енергия не е платено в срок, поради което
ответникът дължи и лихва за забава, като дължимостта
и размера на лихвата не се оспорват от ответника. Същевременно от ангажираните от ответника
доказателства - платежно нареждане от
29.01.2019г. се установи заплащане на сумата 852,02 лева, както и се установи
от платежно нареждане от 3.04.2019г. заплащане от ответника и на сумата 65,13 лева. Както се посочи, в хода
не делото, задължението, предмет на установителния
иск е изцяло погасено.
Съобразно т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по
т.д. № 4/2013г. ОСГК, в производството по чл. 422 от ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235 ал. 3 намира приложение по отношение на фактите, настъпили
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според т. 11
в от същото Тълкувателно решение, в производството по чл. 422 от ГПК е
допустимо въвеждането на правопогасяващо възражение
за плащане и прихващане. На основание посочените задължителни указания, следва
да се вземе предвид извършеното след подаване на заявлението плащане на
главницата и лихвата, включително и законната лихва и разноските по заповедното
производство. Понеже съобразно
цитираната т. 9 от Тълкувателното решение, съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене, следва да се направи извод, че вземането на ищеца за
главницата и лихвите не съществува към посочения момент. Това е така, тъй като
безспорно е установено в процеса, че на 29.01.2019г. и на 3.04.2019г. ,
задължението за главница и лихви на ответника към ищеца е погасено чрез
плащане. След като ответникът е платил спорното вземане за главницата и
лихвите, претенцията на ищеца е
удовлетворена и предявените от него искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл.
79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1
от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на оспореното
му парично притезание, съгласно заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК издадена по ч.гр.дело № 767/2018г. по
описа на Районен съд Свищов за сумата 630,83 лева – главница, за сумата 171,19
лева лихва, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, към момента е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, поради извършено плащане.
Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо, че искът за установяване вземане за главница и лихва в претендирания размер, доколкото ответника е платил сумата за главницата и лихвата след образуване на заповедното производство и след предявяване на установителния иск, той е дал повод за завеждане на съдебния спор, поради което дължи на ищеца сторените разноски за заповедното и исково производство. Относно дължимостта на съдебните разноски определящо е обстоятелството дали ответникът респективно длъжникът е станал причина за завеждане на съответното производство, по което се претендират разноски. В конкретния случай меродавният за това момент е моментът на образуване на заповедното производство и след като към тази дата длъжникът – ответник не е изпълнил задължението си спрямо ищеца – заявител, а е направил това в по-късен момент – на 29.01.2019 г. и на 3.04.2019г., следва да се приеме, че същият е станал причина за завеждане на заповедното производство. Същевременно се установи от цитираните платежни нареждания ,че след завеждане на настоящото дело ответникът е заплатил на ищеца разноските в заповедното производство, поради което и претенцията за заплащането им от ответника следва да бъде отхвърлена, поради извършено плащане.
Ето защо на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство в размер на 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение/ минималният размер на възнаграждението в исковото производство, определен съобразно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г./, като се установи, че ответникът с цитираните платежни нареждания е заплатил и внесената от ищеца ДТ в размер на **,00 лева за исковото производство.
Следва да се посочи, че делото е разгледано и решено в присъствието на третото лице помагач – „Т.с.“ЕООД, на страната на ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** против П.И.П. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване съществуването на оспореното му парично притезание, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 767/2018 г. по описа на РС Свищов за сумата 588,79 лева /петстотин осемдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки/ – главница – стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 04.2015г. до м. 03.2017г., 42,04 лева /четиридесет и два лева и четири стотинки/ главница – задължение за дялово разпределение, законна лихва за забава – 161,23 лева/сто шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки/ за периода от 01.06.2015г. до 12.06.2018г., 9,96 лева /девет лева и деветдесет и шест стотинки/– лихва върху главницата задължение за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от 18.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите, поради плащане.
ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски
в размер на 300,00 лева /триста лева/ - юрисконсултско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** за заплащане от П.И.П. с ЕГН ********** *** направените в заповедното производство
разноски в размер на 75,00 лева /седемдесет
и пет лева/, от които **,00 лева - ДТ и 50,00лева – юрисконсултско
възнаграждение, поради плащане.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на третото лице „Т.с.“ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, ПРЕДСТАВЛЯВАН ОТ М.П.С., като подпомагаща страна на привлеклия го ищец
по делото „Топлофикация-София“ЕАД гр. София.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението след влизането
му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 767/2018г. по описа на РС Свищов.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: