Р Е Ш
Е Н И Е № 54
13.07..2017 г., гр.В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател : в. в.
Членове : А. П.
В.
М.
Секретар Н. К.
като разгледа докладваното от съдия В.
М. , гр.дело № 167 по описа за 2017 г.и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Н.М.М.
ЕГН:**********, с адрес ***2 чрез адвокат-
пълномощник П. С. съдебен адрес:*** против Решение №29/28.02.2017г., постановено по гр.д.№470/ 2016г. но описа на БPC, с което е признато за установено ,
по предявеният от ..Б. 2015" ЕООД, ЕИК.. със седалище и адрес
на управление - -.В., ул..., иск по чл.422 от ГПК срещу
ответника, че съществува вемането за сумите от 533.35лв. -ползвани но неплатени
мобилни услуги за периода – 5.07.201Зг.-15.12.201Зг.,171.87 мораторна лихва за забава върху
главницата за периода 03-09.2013
г.-15.08.2016г.. ведно със законите лихви
върху главницата, считано от 23.08.2016г. датата на подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК до кончателното и изплащане, както п разноски по двете производства в
общ размер на 700лв.
Подържат, че
Решението е неправилно и незаконосъобразно постановено в нарушение на
материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства.
Посочват, че Съдът не е взел предвид направеното
възражение в съдебното заседание по делото факт .че Н.М.М. не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия за вземането спрямо него и че, липсват доказателства в тази
насока, въпреки че е констатирано от съда
Относно процесното вземане на ищеца „Б.
2015"
ЕООД срещу ответника произтичащ
от договор за цесия и в съответствие със събраните по делото писмени
доказателства и при правилно приложение на материалния закон първоинстанциония
съд трябвало да прецени .
че ищецът не е носител на
вземането, тъй като цесията не е редовно съобщена на длъжника и тя няма
действие спрямо него.
Съгласно чл.99.ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Прехвърлянето поражда действие между
цедента и цесиоиера с постигането па съгласие между тях. а по отношение на
третите лица и длъжника от момента на съобщаване на последния от предишния
кредитор - изискване па чл.99.ал.4 ЗЗД. Установеното с тази норма
и с нормата на чл.99,ал.З ЗЗД задължение
на цедента (стария кредитор) да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането, има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, г.е. срещу изпълнение на лице. което не е носител на
вземането.
С оглед на гореизложеното молят Съда
да отмени изцяло Решение №29/ 28.02.2017г.. постановено по гр.д.№ 470/
201 7г. по
описа па БРС и постановите ново, с което отхвърлите изцяло предявените искове
като неоснователен и недоказани.
Ответната по делото страна
оспорва изцяло въззивната жалба и подържа, че решението е правилно и обосновано
и следва да бъде потвърдено.
Видинският окръжен съд, като взе
предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и
съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие
за установено следното от фактическа страна : С решение №29/28.02.2017г.,
постановено по гр.д.№470/ 2016г. но описа на БPC, е признато за установено ,
по предявеният от „Б. 2015" ЕООД, ЕИК..., със седалище и
адрес на управление „ гр.В., ул..., иск по чл.422 от ГПК срещу
Н.М.М. ЕГН:********** с адрес ***2 , че съществува вемането за сумите от
533.35лв. -ползвани но неплатени мобилни услуги за периода -
5.07.201 Зг.-15.12.201Зг.,171.87
мораторна лихва за забава върху
главницата за периода 03-09.2013
г.-15.08.2016г.. ведно със законите лихви
върху главницата, считано от 23.08.2016г. датата на подаване на заявлението по реда на чл.410
от ГПК до кончателното и изплащане, както п разноски по двете производства в
общ размер на 700лв.
От данните по делото се установи,
че между БТК ЕАД и ответника е бил
сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от дата 01.02.2013 г., и е
доказано съществуването му през периода, за който се претендира заплащането на
предоставени, но неплатени мобилни услуги. През процесния период ответника е
ползвал услугите на мобилния оператор.
Налице
е неизпълнение от страна на ответника по така сключения Договор. Въпреки, че е
ползвал предоставените му мобилни услуги за исковия период – 15.07.2013 г. –
15.12.2013 г., ответника от своя страна не е изпълнил дължимата престация по
договора – да плати на оператора предоставените му мобилни услуги.
Правилно
БРС е приел, че не може да зачете действието
на института на погасителната давност по отношение на вземането спрямо
ответника, тъй като искането за неговото прилагане е направено несвоевремнно.
Правилно е становището на Белоградчишкия районен съд,
отразено в мотивите на съдебния акт, че е налице надлежно уведомяване на ответника за цедиране на вземането му.
Съгласно Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013 г., I т. о., ТК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК, уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Към исковата молба
са представени, Договорите за цесия, съответно от 29.05.2015 г., между БТК ЕАД
и „С.Г.Г.” ООД, и от 12.05.2016 г., между „С.Г. Г. ООД и ищеца, така и две
Уведомления до ответника за извършената цесия.
С
първото уведомление /л. 34 от делото/, „С. Г. Г.” ООД, в качеството им на пълномощник
на БТК ЕАД – гр. С., са уведомили ответника за извършеното прехвърляне на вземането
и сключения договор за цесия от 29.05.2015 г.
С последващото Уведомление за цесия /л.39 от делото/,
„С.Г. Г. ООД, са уведомили ответника, че вземането му е прехвърлено на ищеца по
делото. Гореописаните писмени доказателства са приложени към Исковата молба и
заедно със същата, са надлежно връчени на ответника при размяната книжа по реда
на чл. 131 ГПК. Поради това, при съобразяване със становището, залегнало в
горецитираното Решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с надлежното
връчване на ответника, на Уведомленията за извършените цесии заедно с исковата
молба, същия се явява надлежно уведомен за цедиране на вземането спрямо него,
поради което и възражението на процесуалния му представител в тази връзка се
явява неоснователно.
Пред въззивната инстанция не се представиха нови
доказателстава налагащи друг краен
правен . Решението е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение №29/28.02.2017г.,
постановено по гр.д.№470/ 2016г. но описа на БPC.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.