Решение по дело №14347/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260836
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Галя Димитрова Алексиева
Дело: 20203110114347
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна, 09.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав: 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА

                 

при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14347/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.

Производството е образувано по предявен от Й.Н.Й., ЕГН ********** с адрес *** срещу „А.Б.Б.” ЕООД /частен правоприемник на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп.дело № 20207180400606 по описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира Данова с район на действие ВОС, относно вземане посочено в заповед за незабавно изпълнение № 336/26.05.2008г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 3478/2008г. по описа на ВРС, а именно: 500лева, дължима по запис на заповед от 15.01.2008г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 22.05.2008г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски в размер на 65лева, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: В полза на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД на 11.07.2008г. е бил издаден изп.лист по ч.гр.д. № 3478/2008г. по описа на ВРС за сумата от 500лева по запис на заповед от 15.01.2008г., ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда- 22.05.2008г. и сторени разноски по делото в размер на 65лева. По молба на кредитора от 26.10.2011г. и въз основа на изп.лист е било образувано изп.д. № 20117180402125 по описа на ЧСИ рег. № 718. В молбата е отправено искане до ЧСИ за предприемане на изп.действия срещу длъжника- изпълнение върху движими вещи, запор на трудово възнаграждение и банкови сметки, запор на вземания от трети лица и възбрана върху недвижими имоти. На 12.03.2012г. и 26.06.2014г. със запорни съобщения до „Термал тур“ ЕООД е наложен запор върху трудово възнаграждение на ищцата. На 13.10.2015г. е постъпила молба от ответника за конституирането му като взискател на основание договор за цесия от 23.02.2015г. Суми по изп.дело се сочи, че не са били събрани. На 12.03.2018г. взискателят е бил уведомен от ЧСИ, че изп.д. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, след влизане в сила на което изп.лист е бил върнат на взискателя. На 13.05.2020г. ответникът е подал нова молба, с приложен изп.лист, по която е било образувано изп.д. № 606/2020г. на ЧСИ рег. № 718 с искане за предприемане действия по събиране на вземането. На 15.06.2020г. е бил наложен запор върху л.а. собственост на ищцата. На 14.09.2020г. е бил наложен запор върху банковата й сметка в ПИБ АД и върху трудовото й възнаграждение. Твърди, че до настоящия момент и по двете изп.дела не са били събрани никакви суми. Доколкото по изп.д. № 20117180402125 за период от две години не са били извършвани изп.действия, то на 12.03.2014г. е настъпила перемпция, независимо че ЧСИ не е прекратил производството на това основание. След тази дата са изтекли още 3години, през които обаче предвид настъпилата перемпция извършените изп.действия не са били валидни и годни да прекъснат давността. Затова и счита, че към 12.03.2017г. задължението е погасено по давност. Образуваното впоследствие и едва през 2018г. изп.д. № 616/2020г. е сторено след изтичане на давностния срок по чл. 110 ЗЗД. Ето защо искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.

Първото по делото заседание е проведено на 22.02.2021г., като редовно призован, ответникът не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 439 ГПК, ищецът е ангажирал писмени доказателства- справка от деловодна програма на ВРС по унищожено ч.гр.д. № 3478/2008г., материалите по изп.д. № 20117180402121 и 20207180400606 по описа на ЧСИ рег. № 718, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване  наличието на изтичане законовоустановения давностен срок след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е оспорила тези твърдения.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на претенцията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за платена държавна такса от 50лева и 600лева адв. възнаграждение или общо 650лева.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Й.Н.Й., ЕГН ********** с адрес *** и ответника „А.Б.Б.” ЕООД /частен правоприемник на „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД/, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, че ищецът не дължи изпълнение по изп.дело № 20207180400606 по описа на ЧСИ рег. № 718 Станимира Данова с район на действие ВОС, относно вземане посочено в заповед за незабавно изпълнение № 336/26.05.2008г. и изпълнителен лист издадени по ч.гр. дело № 3478/2008г. по описа на ВРС, а именно: 500лева, дължима по запис на заповед от 15.01.2008г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението 22.05.2008г. до окончателното изплащане и сторените по делото разноски в размер на 65лева, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 439 ГПК.

 

ОСЪЖДА „А.Б.Б.” ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Й.Н.Й., ЕГН ********** сумата от 650лева, представляваща направени в настоящото производството съдебно- деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

 

            Препис от решението да се връчи на страните.

           

СЪДИЯ при РС- Варна: