Мотиви към присъда №236/2011 г. по НОХД № 463/11 г. на РС-Мездра

 

 

 

РП гр. Мездра е внесла обвинителен акт по реда на чл. 247 ал.1 т.1 НПК срещу  подсъдимите С.А.П. от грВраца , М.Н.С. ***  и О.А.Ц. ***  , за това ,че :,

1.С.А.П. при условията на продължавано престъпление, за времето от м. февруари 2006 г. до м. август 2008 г. включително в гр. Мездра, в качеството си на длъжностно лице – директор на Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра, в съучастие като съизвършител с М.Н.С. и О.А.Ц. *** – съответно главен счетоводител и касиер на същото училище, е присвоила сумата от 12 859.85 лв. /дванадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, собственост на Министерството на образованието и науката и общИ.Мездра, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 НК.

2.М.Н. С. при условията на продължавано престъпление, за времето от м. февруари 2006 г. до м. август 2008 г. включително в гр. Мездра, в качеството си на длъжностно лице – главен счетоводител на Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра, в съучастие като съизвършител със С.А.П. *** и О.А.Ц. *** – директор и касиер на същото училище, е присвоил сумата от 12 859.85 лв. /дванадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, собственост на Министерството на образованието и науката и ОбщИ.Мездра, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с  чл. 26 ал.1 НК, както и за това , че  

3.О.А.Ц. при условията на продължавано престъпление, за времето от м. февруари 2006 г. до м. август 2008 г. включително в гр. Мездра, в качеството си на длъжностно лице – касиер на Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра, в съучастие като съизвършител с М.Н.С. *** и С.А.П. – съответно главен счетоводител и директор на същото училище, е присвоила сумата от 12 859.85 лв. /дванадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, собственост на Министерството на образованието и науката и ОбщИ.Мездра, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 НК.

В  съдебно заседание подс. П. се явява лично и с договорни защитници адв. П. ***.

Подс. С.  се явява лично и с договорен защитник адв. Г. П. ***.

Подс. Ц. се явява лично  и със сл. защитник адв. Ст.К. ***. Същия е назначен за такъв с разпореждане от 13.10.11 година, в което са отразени мотиви за това. В тази връзка  сл.  защита също е  поискана от подс. Ц.  при предходно разглеждане на делото под № 583/10 г.,  където съдът е допуснал исканата правна помощ .

В с.з. от 02.12.2011 годИ.защитниците на подсъдимите  от тяхно  име направиха  искане  за провеждане на съкратено съдебно следствие  при хипотеза на чл. 371 ал.2 НПК. Такова искане не може да бъде отхвърлено – аргумент от чл. 370 ал.2 НПК, поради което е уважено  при налична предпоставка  към всичките подсъдими, така, както изисква чл. 370 ал.3 НПК.  

С протоколно определение от същата дата, съдът е дал ход на делото при хипотеза на  съкратено съдебно следствие  по реда на чл. 371 т.2 НПК.

Предявен е граждански  иск  от едно  от ощетените  юридически  лица, който не е приет за съвместно разглеждане, поради липса на изискуеми от закона  реквизити  и противоречиво съдържание. Мотивите са изложени в протоколното определение от 02.12.2011 г.

  В съдебно заседание  РП гр. Мездра поддържа обвинението така, както е възведено в обвинителния акт. Отчита, че производството е водено при съкратена процедура, при което  императивно следва да се приложи чл. 55 ал.1 т.1 НК, в сила към момента на деянието , като за всеки от подсъдимите се наложи наказание “Пробация” към средния размер.

Защитниците на тримата  подсъдими  изтъкват признание за вИ.от тях, като искат съдът  да ги признае за виновни в извършеното престъпление и им наложи  наказание “Пробация” в минимален размер. Защитниците също застъпват становището на прокурора , редът за определяне на наказанието да бъде   по чл. 55 НК, която норма е  по-благоприятна за определяне на наказание, аргументирано  с разпоредбата на чл. 2 ал.2 НК.

Подсъдимите  С., П. и Ц. по реда на чл. 372 ал.1  вр. чл. 371 т.2 НПК признават фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези  факти. В хода на съдебните прения изразяват съжаление за извършеното  и молят съдът да  наложи  минимално наказание.

Съдът, след като обсъди  събраните  в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие доказателства и доказателствени средства,  както  и доводите на страните в процеса, приема за установено следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимата  С.А.П. *** била назначена трудов договор № РД 12-16 от 20.01.2003 г. на длъжността „Директор” на техникум по текстил и облекло гр. Мездра /Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра/. В задълженията й влизало да организира, контролира и отговаря за цялостната дейност на училището; представлява институцията пред органи, организации и лица, и сключва договори с физически и юридически лица по предмета на дейност в съответствие с предоставените правомощия; осъществява системен контрол върху учебно-възпитателния процес; подписва и подпечатва документи, свързани с областите на нейна дейност; съставя и представя за утвърждаване в Регионалния инспекторат по образованието сведение за организацията на дейността на училището; изготвя длъжностно разписание на персонала и утвърждава поименно разписание на длъжностите и работните заплати на основата на утвърдената численост на персонала и средна брутна работна заплата; разработва проект за бюджет и го предлага на финансиращия орган за утвърждаване; сключва, изменя и прекратява трудовите договори с педагогическия и непедагогическия персонал. Обявява свободните работни места в Бюрото по труда в Регионалния инспекторат по образованието в тридневен срок от овакантяването им; осигурява длъжностни характеристики, актуализира ги при необходимост, запознава педагогическия и непедагогическия персонал с тях срещу подпис; председател е на педагогическия съвет. Утвърждава документите, прието от него и осигурява изпълнението на взетите от него решения; разпределя преподавателската работа между учителите съгласно утвърдените норми; разпределя учениците по паралелки и определя със заповед класните ръководители; извършва задължителна преподавателска работа, съгласно утвърдените норми; съдейства на компетентните органи за установяване на нарушения в съответствие със ЗНП; съдейства на компетентните общински и държавни органи при извършване на проверки в училището; осигурява безопасни условия за обучение, възпитание и труд; награждава и наказва ученици в съответствие със ЗНП, ППЗНП и правилника на училището; награждава и наказва педагогическия и непедагогическия персонал в съответствие с КТ и Правилника за вътрешния трудов ред; организира приемането, обучението и възпитанието на деца и ученици в училището, в съответствие с държавните образователни изисквания; създава условия за стимулиране на творческите изяви на ученици и учители; създава условия за насърчаване квалификацията и кариерното развитие на учителите; съдейства на училищното настоятелство при осъществяване на неговата дейност; сключва КТД при условията на глава четвърта от КТ и осигурява изпълнението му; спазва Етичния кодекс на работещите с деца, одобрен от Националния съвет за закрила на детето, който представлява неразделна част, приложена към длъжностната характеристика.

      На подсъдимата обв.П.   била възложена ръководна работа в юридическо лице- Училище и имала качеството на длъжностно лице по см. на чл. 93,т. 1 б.”б” НК.

     Подсъдимият М.Н.С. *** бил назначен с трудов договор № 14/19.02.2003 г. на длъжността „Главен счетоводител” на Техникум по текстил и облекло гр. Мездра /Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра/. В задълженията му влизало да организира, контролира и отговаря за финансово- счетоводната дейност на учебното заведение въз основа на нормативните актове за финансовата дейност, счетоводна отчетност и вътрешния финансов контрол. Отговаря и следи за своевременното отчитане на паричните средства, стоково-материалните ценности, основните средства за производство и реализация на продукцията от учебно-производствената дейност и своевременно отразяване счетоводните документи на тяхното движение, на основание издадените първични счетоводни документи отговаря за достоверността на счетоводните записвания. Организира и отговаря за своевременното и правилно отчисляване на вноските за държавния бюджет и за паричните фондове и резерви. Извършва икономически анализ на финансово- счетоводната дейност на учебното заведение, с цел разкриване на резерви и предотвратяване на загуби, разхищения и злоупотреби. Разработва предложения и конкретни мерки по отношение на спазване на финансовата дисциплИ.и вътрешно- ведомствения финансов контрол.Организира отчетността на финансовите, разчетните и кредитни операции и контролира правилността на оформяне на тези операции, тяхната своевременност и законност. Участва в разработване на планове по разделите, за които отговаря, съставя и подписва балансите, счетоводните и другите отчети в счетоводните срокове. Контролира правилното оформяне на документите, свързани с движението на финансовите средства, стоково-материалните ценности, основни фондове, разчети и платежни задължения. Контролира правилното изразходване на фонд ”Работна заплата” и спазването на щатната, финансовата, бюджетната и платежна дисциплина. Организира и контролира финансово-счетоводните документи.Работата му била свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице.

      По смисъла на чл. 93, т.1, б.”б” той имал качеството на длъжностно лице.

     Подсъдимата  О.А.Ц. ***, била назначена със Заповед № 2/18.03.1985 г.  в СПТУ по текстил – гр. Мездра. Съгласно Допълнително споразумение № 0856/157/26.04.2006 г. е заемала длъжността ЗАС – касиер на Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра. В задълженията й влизало да калкулира заплатите на работещите в училището; изготвя разплащателните ведомости на хартиен и магнитен носител, съгласно указанията на Главния счетоводител; носи отговорност за плащанията в брой; начислява и изплаща стипендии на правоимащите ученици, съгласно заповед на директора; изпълнява административни задачи, свързани с финансовите преводи към обслужващата бА.или други подобни институции; приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа; извършва касови операции по предварително оформени касови документи; води касовата книга, сверява фактическата наличност на парични суми и ценни книжа с касовия остатък; издава справки във връзка с трудовото възнаграждение на персонала, работещ в училището, след подадена молба от заинтересованото лице; изготвя документи за трудово възнаграждение при пенсиониране; прави преводи на влогове, осигурителни вноски, ДОД и др., след одобряването им от главен счетоводител и директор; начислява обезщетения по КТ срещу надлежно оформени документи; извършва дейност по контрол на закупуване, доставка, съхранение и използване на материали и консумативи и води отчет за тях; съставя заявки за закупуване на материали и консумативи, необходими за дейността на училището; следи за правилното съхранение на материалите и консумативите; организира правилното и своевременно разпределение на материалите и консумативите сред служители и работодателя; оформя отчетните документи при закупуване на материали и консумативи и тяхното транспортиране; води отчет за получените и предоставени материали и консумативи; при необходимост изпълнява и други задачи, възложени във връзка с изпълнение на длъжността. Работата и била свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице.

        По смисъла на чл. 93 , т.1,б.”б” тя имала качеството на длъжностно лице.

        За учебната 2005/2006г в Професионална гимназия „Алеко Константинов” гр. Мездра бил утвърден Списък – образец №1 от Регионалния инспекторат по образованието с щатна численост от 35 човека.На базата на него в училището били съставени поименни разписания на длъжностите, със съответстващата им определена начална основна месечна заплата, съобразно правилата на подзаконовите нормативни актове за работната заплата на персонала зает в средното образование.Към тази заплата се начислявало допълнително възнаграждение за  прослужено време в проценти. Така се формирал размера на брутното трудово възнаграждение. Тези изчисления в ПГ”Ал.Константинов” се извършвали ръчно от подсъдимата Ц., тъй като не разполагали с програмен продукт за това. Тя съставяла на хартиен носител ведомости за заплатите по месеци.За да бъдат основание за разпореждане със средствата на училището, тези ведомости се проверявали и тяхната законосъобразност  и правилност се удостоверявала с подписите на Гл. счетоводител- подсъдимияат  С. и Директорката- подсъдимата  П..

            Суми по отчисленията за работни заплати и нужда от осъществяване на други необходими дейности  постъпвали регулярно в касата на учебното заведение, първоначално от МОМН , а в последствие от ОбщИ.Мездра , тъй като учебното заведение било на подчинение на различни юридически лица- в първият случай държавата , във вторият общината .

             През м. февруари 2006г тримата подсъдима съставили ведомостта за заплатите, така, че преди всичко те  и част  от педагогическия и непедагогически персонал получили възнаграждение в повече от  начисленото.Тази практика продължила в годините до м. август 2008г. като били начислявани допълнителни суми към заплатите и това ставало без никакво правно основание – без допълнително споразумение към трудовия договор, респ. – издадена заповед в тази насока. При изготвянето на ведомостите за трудовите възнаграждения, в тях били вписвани действителните размери на последните, но в общата сума за получаване като брутното трудово възнаграждение по разпореждане на директорката и със съгласието на гл.счетоводител и касиерката, тя била неоснователно увеличавана с по 50-100 лева, а в отделни случаи – и с повече. В резултат на завишеното брутно трудово възнаграждение на съответните служители съответно били начислени и преведени в повече осигуровки.По този начин били облагодетелствани общо 11 лица, трима  от които се явяват самите подсъдими П. , С. и Ц.  ,  а останалите лица са   Х.В. М.,  Е.Д.Й., А. Т. Д., И.П.К., К. В. П., В.И.Р.,  А.Б.Ц., Г.Н.Г., всички назначени на трудов договор в учебното заведение   .

     За периода от м. февруари 2006 г. – м. август 2008 г. на служителите в посоченото училище били начислени, респ. – изплатени парични суми в повече, по описания по- горе начин, както следва:

През м. февруари 2006 г.

 На П. 430.66 лв., а изплатени 530.66 лв.

 На  С. начислени 271.40 лв., а изплатени 371.40 лв.

 На . Ц. начислени 196.25 лв., а изплатени 296.25 лв.

 На св.ХристИ.В.М. -345.21 лв., изплатени 445.21 лв.

 На св. И.П.  К.-  188.40 лв., изплатени 288.40 лв.

     През м. юни 2006 г.

  На П. -447.74 лв., а изплатени 547.74 лв.

  На  С. начислени 284.20 лв., а изплатени 384.20 лв.

  На Ц. начислени 203.75 лв, а изплатени 303.75 лв.

  На св.ХристИ.В.М. -367.41 лв., изплатени 467.41 лв.

   На св.А.Б.Ц. -198.40 лв. а изплатени 298.40 лв.

     През м. юли 2006г.

  На П.- 447.74 лв., а изплатени 547.74 лв.

  На  С. начислени 284.20 лв., а изплатени 384.20 лв.

  На  Ц. начислени 203.75 лв.,  а изплатени 303.75 лв.

  На св.ХристИ.В.М. 500.61– а изплатени 600.61 лв.

  На св. И.П.  К. 195.60 лв.,   а изплатени 295.60 лв.

     През м. август 2006

   На П. 503.96 лв., а заплатени 603.96 лв.

   На  С. начислени 319.00 лв., а изплатени 419.00 лв.

   На  Ц. начислени 230.48 лв., а изплатени 330.48 лв.

   На св.ХристИ.В.М. 413.16 лв.,  а изплатени 513.16 лв.

   На св. И.П.  К. 219.60 лв.,   а изплатени  319.60 лв.

     През м септември 2006г.

   На П. 475.80  лв., а изплатени 575.80 лв.

   На  С. начислени 301.60., а изплатени 401.60 лв.

   На  Ц. начислени 217.98 лв.,  а изплатени 317.98 лв.

   На св.Христина В.М.- 410.00 лв., а изплатени 510.00 лв.

   На св. Ина П.  К.- 207.60 лв.    а изплатени 307.60 лв.

   На св. В.И.Р. -262.64 лв., а изплатени 312.64 лв.

   На св.А.Б.Ц. -198.40 лв., а изплатени 298.40

   На  А. Т. Д.-336.33лв.,а изплатени 436.33 лв.

     През м октомври 2006г.

   На П. 479.70  лв., а изплатени 579.70 лв.

   На С. начислени 301.60 лв., , а изплатени 401.60 лв.

   На Ц. начислени 217.98,  а изплатени.317.98 лв.

   На св.Х. В.М. 392.00 лв., а изплатени 492.00 лв.

   На св. И. П.  К.  209.33 лв., а изплатени 309.33 лв.

   На св. В.И.Р. 231.82 лв., а изплатени 281.82 лв.,

   На св. На св.А.Б.Ц. -198.40 лв., а изплатени 248.40

     През м. ноември 2006г

   На П. 285.82  лв., а изплатени 385.82 лв.

   На  С. начислени 246.80 лв., а изплатени 346.80 лв.

   На  Ц. начислени 217.98, а изплатени 317.98 лв.

   На св. Ина П.  К.  209.33, а изплатени 309.33 лв.

   На св.Х.В.М. 348.32 лв., а изплатени 492.00 лв.

   На К. В.начислени 216 лв. , а изплатени 316 лв.

   На Е. Дим. Й. начислени 395.28 лв. , а изплетени 445.28 лв.

   На св. В.И.Р. 233.55 лв., а изплатени 283.55 лв.

   На св.А.Б.Ц. 198.40 лв., а изплатени 248.40 лв.

     През м. декември 2006г

   На П. 497.56  лв., а изплатени 597.56 лв.

   На  С.- начислени  301.60 лв., а изплатени 401.60 лв.

   На  Ц. начислени 217.98 лв.,  а изплатени 317.98 лв. 

   На св.Х. В.М. 292.00 лв. а изплатени 392.00 лв.

   На св. И. П.  К.  209.33 лв. а изплатени 309.33 лв.

   На св. В.И.Р. 233.55 лв., а изплатени 283.55 лв.

   На св.А.Б.Ц. 198.40 лв., а изплатени 248.40 лв.

     През м. януари 2007г.

   На св.А.Б.Ц. 198.40 лв., а изплатени 223.20 лв.

     През м.февруари 2007г.

   На св.А.Б.Ц. 200.00 лв., а изплатени 225.00 лв.

        През м. март 2007г.

   На П. 421.96 лв., а изплатени 521.96  лв.

   На  С. начислени  304.20 лв. , а изплатени 404.20 лв.

   На  Ц. начислени 226.80,  а изплатени 326.80 лв. 

   На св. Ина П.  К.  217.80 лв., а изплатени 317.80 лв.

   На св.А.Б.Ц. 200.00 лв., а изплатени 225.00 лв.

     През м. април 2007г 

   На П. -488.56 лв., а изплатени 588.56  лв.

   На  С.- начислени  304.20 лв., а изплатени 404.20 лв.

   На  Ц. начислени 226.80 лв.,  а изплатени 326.80 лв. 

   На св.А.Б.Ц. 200.00 лв., а изплатени 225.00 лв.

     През м. май 2007г

   На П. 488.56  лв. , а изплатени 588.56 лв.

   На  С. начислени  304.20 лв., а изплатени 404.20 лв.

   На  Ц. начислени 226.80 лв.,  а изплатени 326.80 лв. 

   На св.А.Б.Ц. 200.00 лв. а изплатени 325.00 лв.  

    На св. Ина П.  К.  217.80 лв., а изплатени 317.80 лв.

 

     През м. юни 2007г.

   На П. 488.56  лв., а изплатени 588.56 лв.

   На  С. начислени  304.20 лв, а изплатени 404.20 лв.

   На  Ц. начислени 226.80 лв., а изплатени 326.80 лв. 

   На св.Х. В.М. 348.32 а изплатени 448.32 лв.

   На св. Ина П.  К.  217.80 лв., а изплатени 317.80лв.

   На св. В.И.Р. 243.00 лв., а изплатени 283.00 лв.

   На св.А.Б.Ц. 200.00 лв., а изплатени 325.00 лв.

     През м. юли 2007г.

   На П. - 488.56 лв., а изплатени 588.56 лв.

   на  С. начислени 304.20 лв., а изплатени 444.60 лв.

   На  Ц. начислени 226.60 лв., а изплатени 326.60 лв. 

   На св. Ина П.  К.  217.76 лв., а изплатени 317.76 лв.

   На св. В.И.Р. 243.00 лв., а изплатени 313.00 лв.

   На св.А.Б.Ц. 225.00 а изплатени 325.00

     През м. август 2007г.

   На П. 488.56 лв., а изплатени 638.56 лв.

   На  С. начислени 304.20., а изплатени 641.00 лв.

   На  Ц. начислени 226.80 лв., а изплатени 378.60 лв. 

   На св. И. П.  К. 217.80    а изплатени 367.80лв.

   На св. В.И.Р. 243.00 лв., а изплатени 313.00 лв.

   На св.А.Б.Ц. 225.00 лв., а изплатени 325.00 лв.

   На св. Г.Н.Г. начислени 303.68 , а изплатени 403.68

     През м. септември 2007г.

   На П. 633.64  лв., а изплатени 733.64 лв.

   На  С. начислени 394.94 лв., а изплатени 494.94 лв

   На  Ц. начислени 240.03 лв., а изплатени 357.61 лв. 

   На св. И. П.К. 228.69 лв., а изплатени 345.63 лв.

   На св. В.И.Р. 255.15 лв., а изплатени 384.05 лв.

   На св.А.Б.Ц. 225.00 лв., а изплатени 325.00 лв.

     През м. май 2008 г.

   На св. А.Б.Ц. 247.50 лв., а изплатени 275.00 лв.

През м. юни 2008 г.

На  П. 758.97 лв., а изплатени 976.09 лв.

     През м. юли 2008 г.

На  П. 781.20 лв., а изплатени 822.50 лв.

На св. А.Б.Ц. 133.18 лв., а изплатени 275.00 лв.

     През м. август 2008 г.

На  С. не е била начислена заплата, а са изплатени 969.76 лв.

        Съответните ведомости били оформяни с подписите на подсъдимите, С. и Ц., в съответните им длъжностни качества – Директор, Главен счетоводител и касиер на ПГ „Алеко Константинов” – гр. Мездра. Неправомерно изплатените суми по години и в следствие на неправомерно начислените осигуровки са както следва: на С.А.П., общо 1808.42 лв., ведно с осигуровките  – 2 257.78 лв.; на Х.В. М. 843.68, ведно с осигуровките 1 038.39 лв.; на А. Т. Д.,  100 лв., респ. – 123.08 лв.; на Е.Д.Й. 50.00 лв., респ. – 61.54 лв.; на М.Н.С. 2756.96 лв., респ. – 3 346.22 лв.; на О.А.Ц. 1567.58, респ. – 1 929.36 лв.; на Ина П.К. 1466.94, респ. – 1 805.49 лв.; на К. В. П.- 100 лв., респ. – 123.08 лв.; на В.И.Р., 478.90 лв., респ. – 589.42 лв.; на А. Б.Ц. 1219.13 лв и заедно с осигуровките- 1 494.41 лв.; на Г.Н.Г., за 2007 г. – 100 лв., респ.  – 123.08 лв.

        От назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, сумата неправомерно излязла от патримониума на  Община Мездра  и МОМН в резултат на деянието е установено на  12 859.85 лв. /дванадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/.

    

 

По доказателствата:

Съдът на основание чл. 370 ал.1 НПК с определение от  02.12.2011 година взе  решение за предварително изслушване на  страните, тъй като подсъдимите направиха такова  искане  и  то не може да бъде отказано.

Съдът с определение  по реда  на чл. 372 ал.1 НПК запозна всеки от подсъдимите с този   съкратен ред за разглеждане на делото, при което същите     съобразно  разпоредбата на 372 ал.1  вр.чл.371 т.2 НПК признаха  изцяло фактите , изложени  в обстоятелствената част на ОА, и дадоха съгласие  да не се събират доказателства за тези факти.  

Разяснено им  бе, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от всеки от тях  самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата .

 По реда на чл. 372 ал.4 НПК, съдът установи, че  така дадените самопризнания от всеки от подсъдимите , се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, като съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва това самопризнание  без да се събират доказателства за фактите  изложени в обстоятелствената част на обвинителният  акт.

Съгласно чл. 373 ал.3 НПК в случаите по чл. 372 ал.4 НПК,  съдът в мотивите си на присъдата  следва да приеме  за установени обстоятелствата  изложени  в обвинителния акт, като  се позовава  на направеното самопризнание и на доказателствата събрани в досъдебното   производство, които  го подкрепят, а именно това са :

Разпитани в качеството на подсъдими, посочените лица се признават за виновни. Вината им се установява по безспорен начин от събраните по делото във фазата на досъдебното производство доказателства, а именно : справки за актуално състояние на ПГ-л.7, л.8,т.І;   длъжностни характеристики –л. 24, т.І;л.95-96, т.І; л.97-98, т.І, л.113-л.114, т.І; л.59,т.ІІ ;л.60,т.ІІ; .трудови договори –л.82-86, л.100-101,л.103,л.109-110,т.І;л.119-14-,т.ІІ; трудова книжка-л.87-94,т.І,справка са актуално състояние на трудовите договори-л.123-126,т.І; констативен протокол-л.143-л.157,т.І; одитен доклад на Община Мездра с приложенията –л. 199-л.317,т.І; протоколи за снемане на сравнителен материал-л.1-1,т.ІІ; приемо- предавателни протоколи- л.3-4, т .ІІ; писмо3569/1 от НОИ-ТД-Враца-л8,т.ІІ;болнични листове-л.22-26,т.ІІ ; писмо изх№ 281/06.07.2010г-л. 69,т.ІІІ, заповеди от 2004-2005г.л.70-84,т.ІІІ;кочан с фактури-л.121,т.ІІІ;показания на свидетелите Х. -л.50-51, т.ІІІ; Г.-л.54-55,т.ІІІ; Ц.- л.57-58,т.ІІІ; К. - л. 63,т.ІІ ; л.59-60, т. ІІІ; Р.- л.61-62,т.ІІІ; М. л.63-64,т.ІІІ; Й.-  л.65-66, т.ІІІ; П.-л.67-68,т.ІІІ; Д.-  л.64,т.ІІ , Фучеджиева – Х. - л.65,т.ІІ; П.- л.66,т.ІІ; Т. - л.67, т.ІІ, съдебно-счетоводни експертизи-л. 68-73,т.ІІ;л.12-25,т.ІІІ, справки за съдимост-л.94, 95, 96-97,т.ІІІ; характеристика- л.80,т.ІІ; л. 86-87,т.ІІ; л.92,т.ІІ, данни за имотно състояние л.81,т.ІІ; л.88,т.ІІ; л.93т.ІІ;ксерокопие от заповедна книга-л.2-32, том ІV; писмо 416/10-л.40,т.ІV;копия от заповеди-л.41-55,т.ІV;доклад на АДФИ № ФИ ВР 0004/30.04.2010г съдържащ 327 листа;акт за начет №11 04 00 13 / 30.04.2010г- съдържащ 140 листа; акт за начет №11 04 00 14 / 30.04.2010г- съдържащ 62 листа; акт за начет №11 04 00 15 / 30.04.2010г- съдържащ 115 листа

Всички гласни  доказателства са логични, последователни и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Те не си противоречат и  съвпадат със самопризнанието за   изяснените  факти, отразени в ОА и признати от подсъдимите.  В тази насока са  писмените доказателства , конкретизирани по-горе  и сведени до  изготвяне   от подсъд. Ц.  на ведомости за заплатите на  съответните лица, в които били вписани за всеки от тях поименно съответно начислени суми за получаване,  конкретизирани  поименно по-горе  при  описване на фактическата обстановка,  на които  лица  обаче били изплащани завишени суми в размер за всеки от тях , също конкретизиран в  изложената  по-горе  фактическа обстановка.  Ето защо  с оглед избягване на тавтологии и преповтаряне , съдът е дал необходимата конкретика за тези правно релевантни факти , поради което   не е нужно тяхното преповтаряне 

Тук е моментът да се отбележи, че константно установената съдебна практика, касаеща   анализ на  събраните  на досъдебното производство доказателства е възприела становище, че е ненужно  детайлен анализ на обвинителните доказателства, когато производството е в хипотеза на съкратено съдебно следствие    и респективно   подсъдимите са признали  фактите и обстоятелствата изложени в ОА.  Възможна е  хипотеза  при която  подсъдимите признавайки тези факти    като обективно съществуващи във времето  и пространството могат да не признаят   вина  в извършеното престъпление  по същите тези факти, която представлява тяхно субективно отношение  към деянието в което  са обвинени.  В тези случай  по същество ако е  налице  признание  за факти , но отричане  на вината като субективен елемент , тогава съдът е  длъжен да изложи доводи  и  за наличие  и липса на доказателства за тази вина. Това произтича от духа на разпоредбата на чл. 305  ал.3 НПК пречупено през призмата, че дадени обяснения за непризнание на вина, при   изложена такава  по фактите в ОА, води до противоречие на доказателствен материал, поради което съдът  следва да излага   съображения   за съответните противоречия.  Процесният случай обаче е съвършено   различен -  подсъдимите  признават както фактите  изложени в обстоятелствената част на ОА, така също и своята вина. Обяснения в тази насока за признание на вина дадоха пред съда в хода на съкратеното съдебно следствие ,въпреки , че това не е тяхно задължение - аргумент от чл. 277  ал.1  НПК вр. чл. 374 НПК. Липсата на равнозначност   между признание за вина  и признание за факти  също изпъква от разпоредбата на чл. 373 ал.2 НПК, където съдът  при провеждане на съдебно следствие   при  хипотеза на чл. 371 т.2 НПК  може да постановява  осъдителна присъда. Иначе казано  -  при тази хипотеза признанието за факти  не води  във всички случай до осъдителен съдебен акт.  Актуален пример в тази насока е Решение № 147/22.12.2011 година на ОС-Враца по ВНОХД № 582/2011 г.  Ето защо съдът да не  трупа  странични мотиви към  процесно постановения   осъдителен съдебен акт , обобщено свежда  обстоятелството , че при хипотеза на съкратено съдебно следствие  по чл. 371 т.2  НПК,  когато подсъдимите освен фактите в ОА  са признали  и тяхното субективно отношение  към  извършеното от тях престъпление , т.е.  са признали вината си , то е  налице  пълна съпоставимост  между обвинителните доказателства  и обясненията на подсъдимите , макар и  дадени в рамките на чл. 371  т.2 НПК. Поради тези съображения  конкретни и детайлни доводи свързани с анализ на тези доказателства не следва да се  излагат , тъй като по същество   няма противоречия в доказателствен материал, за да  се  сочат съображения  защо едни от тези доказателства се приемат,  а други се отхвърлят – чл. 305 ал.3 НПК. Ето защо  самопризнанието  на подсъдимите  се подкрепя  от доказателствените материали  в досъдебното производство , индивидуализирани  по-горе.  Освен тези цитирани  писмени  и гласни доказателства,  счетоводни документи, разплащателни ведомости,  ведомости за  начислени  и изплатени заплати на  съответните лица, както и одитни доклади , то  констатациите в тях се подкрепят и от заключението на  извършените  два броя  счетоводни експертизи – основна и допълнителна.  В резултат на допълнителната  счетоводна експертиза, назначена на 01.06.2010 година от наблюдаващия прокурор / л. 10 и сл.  от том І на сл. дело №8/10 г., по описа на Следствен отдел-Враца/ е  посочено, че  причинената   щета от изплатени в повече трудови възнаграждения на цитираните по-горе лица  възлиза на 12 859,85 лева. Отразено е  ,че вредата  е за Професионална гимназия “Алеко Константинов” – Мездра. Тази  гимназия като държавно учебно заведение , както и много други  такива учебни заведения , във времето сочено  като инкриминиран период е била на подчинение  към Община-Мездра и впоследствие на пряко   подчинение към Министерство на образованието , младежта и науката-София. Следователно  сумите, които ползва  и които са  й предоставени за пазене и управление  са собственост на държавни  учреждения .

 

От правна страна.

 От изложената фактическа обстановка е видно ,че подсъдимите  С.  ,Ц. и П. са извършила престъпление против собствеността – длъжностно присвояване.

 Подсъдимата  С.А.П.  рри условията на продължавано престъпление, за времето от м. февруари 2006 г. до м. август 2008 г. включително в гр. Мездра, в качеството си на длъжностно лице – директор на Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра, в съучастие като съизвършител с М.Н.С. и О.А.Ц. *** – съответно главен счетоводител и касиер на същото училище, е присвоила сумата от 12 859.85 лв. /дванадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, собственост на Министерството на образованието и науката и община Мездра, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 НК.

Подсъдимият М.Н.С. при условията на продължавано престъпление, за времето от м. февруари 2006 г. до м. август 2008 г. включително в гр. Мездра, в качеството си на длъжностно лице – главен счетоводител на Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра, в съучастие като съизвършител със С.А.П. *** и О.А.Ц. *** – директор и касиер на същото училище, е присвоил сумата от 12 859.85 лв. /дванадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, собственост на Министерството на образованието и науката и Община Мездра, връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с  чл. 26 ал.1 НК.

Подсъдимата  О.А.Ц.   при условията на продължавано престъпление, за времето от м. февруари 2006 г. до м. август 2008 г. включително в гр. Мездра, в качеството си на длъжностно лице – касиер на Професионална гимназия „Алеко Константинов” – гр. Мездра, в съучастие като съизвършител с М.Н.С. *** и С.А.П. – съответно главен счетоводител и директор на същото училище, е присвоила сумата от 12 859.85 лв. /дванадесет хиляди осемстотин петдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/, собственост на Министерството на образованието и науката и Община Мездра, връчени в това й качество и поверени й да ги пази и управлява – престъпление по чл. 201 вр. с чл. 20 ал.2 вр. с чл. 26 ал.1 НК.

Присвоената сума не е в големи размери, тъй като не надвишава в периода на извършване на престъплението Минималната работна повече от 70 пъти / ТР1/98г на ОСНК на ВКС/ .Квалификация по  този признак от обективната страна на деянието  не е и възведена в обвинението .

Престъплението е продължавано. На лице са множество деяния, всяко от които длъжностно присвояване, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината .Извършено е умишлено – с изискуемият от закона пряк умисъл  , при което предходното от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото го.

Престъплението е  извършено  в съучастие между тримата подсъдими, което обуславя  и квалификация по  чл. 20 ал.2 НК.

Инкриминираните суми са поверени  на подсъдимите  за  пазене и управление  респ.  свързано с разходване по предназначение  във връзка с осъществяване на тяхната дейност, в случая на соченото учебно заведение. В него именно са работили подсъдимите като отговорни длъжностни  лица, които е следвало да осъществяват контрол по тяхното разходване.  Подсъдимите се разпореждат с повереното им имущество  с правни , а не с фактически действия /Постановление №9/75 година,  Пленум на ВС/. Ето  защо  тези суми са  в    фактическо разпореждане на подсъдимите в качеството им на  главен счетоводител,  директор и касиер в гимназията-всички имащи качество на  длъжностни лица по чл.93 ал.1 б”б” НК ,  на който е поверено за пазене и управление чуждо имущество , в т.ч и финансови средства   .  В това им качество тези суми са постъпили във тяхната фактическата власт като служители в  учебното заведение  и те са се разпоредили неправомерно с тях , като със свои. Това разпореждане  именно  осъществява изпълнителното деяние на  длъжностното присвояване, тъй като  сумите с които са се разпоредили  , са били в тяхна фактическа власт , което е определящ критерии  за съставомерността на деянието  по чл. 201 НК. Престъплението е реализирано  чрез  извършване на действия от страна на подсъдимите с които са оформили  счетоводни документи   и по този начин са завишили  сумите които следва да бъдат получени от  съответните лица, като месечно възнаграждение. Тези лица /сочените свидетели и самите подсъдими/ са получили в резултат на това завишените ,суми   без да имат за това правно основание . Свидетелите получили сумите  по този начин  нямат правно отношение.Определящо е обстоятелството , че това е станало със съвместната дейност на подсъдимите , който като длъжностни лица разпореждайки се направомерно с общественото имущество като със свое , макар и в полза на трети лица, вършат длъжностно присвояване, изразено в тези  неправомерни разпоредителни  действия ,дори и лично да нямат облага от това .Трайно застъпената практика на ВКС  сочи , че  присвояването на чуждо имущество  от длъжностно лице на което то  е връчено  се извършва  и когато това имущество  е получено от трето  лице в резултат на разпоредителните действия  на длъжностното лице имащо   фактическата власт върху него.  Именно упражняването на фактическата власт върху едно имущество и разпореждането с него, като със свое, когато то е  поверено на дееца като длъжностно лице да го пази и управлява ,  върши   длъжностно присвояване, след като  е съзнателно допуснал и наредил  то да премине  в друга фактическа власт , респ.  разпореждане, без правно основание. В този смисъл е  и Решение №7/23.01.75 г. по н.д. № 782/74 г.  на ВС , І-во н.о. Този съдебен състав не намира за нужно да цитира още множество  съдебни решения в този аспект и норми на  императивни  тълкувателни решения  и постановления на ВС и ВКС, тъй като в тази насока  съдебната практика е застъпена трайно и непротиворечиво.  

По делото са приложени и  цитираните актове за начет, в т.ч. и тези имащи отношение към процесното деяние  , както и  такива свързани с други нарушения  на счетоводната дисциплина , не съдържащи в себе  си признаци на престъпление  по смисъла на чл. 9 ал.1 НК.  Общото във всичките тези документи, което съответства и на механизма на  процесното деяние  е това, че  длъжностните отговорни лица за пазене и  управление на повереното им имущество  носят отговорност и по  Закона за държавната  финансова инспекция , когато не осъществяват нужен контрол по разпореждане с това имущество .  Длъжностното присвояване  е типичен пример  като проявителна  форма  на такова разпореждане, като със свое имущество.  В този аспект  имуществената отговорност  за  подс. П. в качеството й на директор,  за подс. С. в качеството му на гл.  счетоводител, и за подс. Ц. в качеството си на касиер е това, че те са нарушили съответно чл. 23 т.4 , чл. 23 т.3 и чл. 23 т.1  ЗДФИ, в резултат на което са причинили  отразената в ОА имуществена вреда  на  Държавни учреждения   поверили им за пазене и управление  финансови средства. Лицата са действали умишлено. Това е така не само защото те не отричат това обстоятелство, но и защото умисълът се извлича  основно от техните действия предхождащи  и съпровождащи неправомерното имуществено  разпореждане  в полза на трети лица, като със свое.  В този смисъл  не се касае за инцидентен превод на завишени суми по трудови възнаграждения , касаещи   кратък период, а в случая   са налице  десетки посочени такива преводи със завишени  трудови възнаграждения, извършени в период  от две години и седем месеца- м. 01.2006 г. до м.08. 2008 година. Предвид това не може и да става дума  за небрежност в резултат на грешка  или непознаване на счетоводното и финансово законодателство  . Тримата подсъдими имат съответния ценз за  заеманите от тях  отговорни длъжности придаващи им  качеството на длъжностни лица, което не само  че предполага  , но и изисква  те да знаят финансовите  разпоредби на Българското законодателство, свързани с отчитане и контрол  на  поверени им в това качество  парични потоци.  Ето защо в случая   тримата подсъдими именно като длъжностни лица  ,са имали достъп  по силата на служебните си задължения , да  разпореждат движение на тези потоци  във връзка с  функциониране на учебното заведение, макар и   формално погледнато всеки сам  да не може да стори това, тъй като за да излезе  поверената им за пазене вещ  от владението на учебното заведение , е необходимо  съответното правно разпореждане да е изготвено , контролирано  ,проверено  и разпоредено  с краен акт и основание , подписано съвкупно от   всеки от подсъдимите. Правната теория и тук е категорична, че изпълнително деяние на дадено престъпление  прави  друго лице съучастник  в извършване на същото, когато то е участвало  в някоя от неговите  фази.  Процесното деяние  е относимо към тази правна трактовка. Именно  от тук се извежда  и  коректното и прецизно обвинение на прокуратурата, свързано с  формата на съучастие като съизвършителство по чл. 20 ал.2 НК, за всеки от подсъдимите. Не  е налице форма на помагачество в някоя от тях, нито на подбудителство, тъй като всеки един от подсъдимите  е участвал в изпълнителното деяние , като е реализирал  неправомерно  възложените му от закона правомощия.  Това реализиране  е ставало в съответните документи, в сочения период от 2 години и 7 месеца , като по този начин ежемесечно неправомерно подсъдимите са  изваждали от патримониума  на учебното заведение  поверени им за  пазене и  управление  парични суми, които неправомерно   превеждали на съответните  получатели свидетели / а част и на самите себе си / ,  като неоснователно завишено трудово възнаграждение за всеки от тях като физическо лице.  Предмет на  реализираното длъжностно присвояване при това положение е именно  тази неправомерно завишена разлика между  начислени  суми и изплатени такива, в която насока  експертизата  е дала   обосновано заключение.  Факта, че  присвояването по този начин не  е  единичен акт обуславя  и квалификация на деянието по чл. 26 ал.1 НК – налице е продължавано престъпление, като всяко  последващо деяние  осъществява състава на същото престъпление  по чл.  201 вр. чл. 20 ал.2 НК, и  вкупом всички деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и  субективна страна продължение на  предшестващите.

Към момента  на деянието тримата подсъдими не са осъждани. Подсъдимите С. и П. притежават положителни характеристични данни, а подс. Ц. отрицателни.

Причини за извършване на деянието  са ниското обществено и правно съзнание на подсъдимите,  като длъжностни лица,  на които е поверено за пазене и  управление обществено имущество, както и незачитане   разпоредбите на  Националното законодателство, свързано с охраняване  и регулиране  на обществени отношения  уреждащи  собствеността , както и   трайно установени в тези лица  навици да злоупотребяват  с поверено им  имущество и  в частност парични средства в качеството им на длъжностни лица. Последното обстоятелство се  извежда не само от процесното деяние , но и  от факта, че  спрямо тях са съставени  множество актове за начет , касаещи различни счетоводни и финансови нарушения , допуснати от тях  при извършване на служебната им дейност , които не съдържат в себе си  състав на престъпление.  Актовете са начет  са приложени по делото, описани са в ОА и съдът ги е преповторил  при споменаване на  доказателствата  върху които се позовава.

Мотив за извършване на деянието -желанието на подсъдимите неправомерно да се облагодетелстват  от намиращото се в тяхна  фактическа власт обществено имущество – инкриминираните парични суми, предоставени им за  пазене и  управление. Съответните служебни длъжности подсъдимите са изпълнявали  в дълъг период  от време /от 2003 г. за С. и П. , и от 1985 г. за Ц./ , което им е дало основание   да се запознаят конкретно с  необходимите действия  на това пазене и управление , респ. разпореждане с тях , така, че да достигнат до извод , че  сумите неправомерно могат  да излязат от владение  на учебното заведение.  Именно за това в инкриминираният период  при условия за съучастие това е сторено, както по отношение  на процесното деяние , така и  по отношение  на условно казано други злоупотреби с разполагаеми по този начин суми ,  въз основа на  други правни основания  и фактически положения  не водещи до краен извод за  криминализиране на тази им дейност по отношение нарушенията  на  финансовата дисциплина , отразена в актовете за начет извън процесния. Може също да се добави , че  именно последващата  възможност на подсъдимите да се  разпореждат неправомерно с поверените им суми  при съвкупност от изискуеми взаимно проследяващи документи и такива подписани съвместно от тях ,  което  са и сторили в инкриминирания период ,сочи, че  те са действали  в съучастие, но не  и в предварителен сговор. Имали са изискуемата от закона  специална цел за достигане на крайния увреждащ престъпен резултат, но не са налице доказателства за предварително   сговаряне към него.  Прокурора тук също  прецизно е анализирал доказателствената маса, поради което  и такова обвинение  за този квалифициращ признак  не е  предявявано.

 

По вида и размера на наказанието:

При тези съображения на основание чл.303 ал.2 НПК, съдът намери подсъдимите С.П., М.С. и О.Ц.  за виновни в извършено престъпление по чл. 201  вр. чл. 20  ал.2 вр. чл. 26 ал.1 НК, като на основание чл.373 ал.2 НПК постанови осъдителна присъда при императивното приложение на чл.55 НК.Доводите  за това намират опора в следното:

Действително към момента на  произнасяне на осъдителния съдебен акт нормата на чл. 373 ал.2 НПК   препраща към определяне на наказание    при условията на чл. 58а НК.  Това е материално  правна норма /чл.58а НК / , поради което за нея е относимо правилото на чл. 2 ал.2 НК, а именно  ,ако до влизане в сила на присъдата последват различни материални закони, се прилага най-благоприятния за дееца. Деянието е  довършено   през м. 08.2008 година. Към този момент чл. 58а НК не  е съществувал, тъй като чл.58а НК е създаден  с ЗИДНК в Д.в. бр.27 от 10.04.2009 година, т.е. до  тази дата  разпоредбата на чл. 373 ал.2 НПК е препращала  единствено към нормата на чл. 55 НК при произнесена осъдителна присъда, без да  са  налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това е първия мотив съдът да се позове  в присъдата директно  на чл. 55 НК, определяйки  наложеното наказание.  По виждане на този съдебен състав обаче не следва да се  третира  такова ограничение  с въздигане на аргумент от §65 от ПЗРЗИДНК-ДВ бр. №27/10.04.09 година, тъй като  разпоредба не е била в сила преди тази дата , поради което и не следва да се отчита  като норма  от материалния закон, прилагаща се  при определяне наказание  към момента на довършване на деянието  през м.08.2008 година.  Така изисква и чл. 2 ал.1 НК. На този съдебен  състав е известно, че въззивната инстанция  индикира приложение на тази норма по неприключили дела.  Действително към момента на присъдата  производството по настоящето дело  е не приключило , тъй като присъдата не е влязла в сила.  Същата тази норма /§65 от ПЗРЗИДНК-ДВ бр. №27/обаче  е  разграничителния критерии като преди  нейното съществуване /преди 10.04.2009 г./  се е прилагал  реда  за определяне на наказание императивно  по чл. 55 НК, така, към което препраща чл. 373 ал.2 НПК. От момента на създаване на тази норма- новосъздаденият чл.58а НК успоредно със създаденият §65 от ПЗРЗИДНК-ДВ бр. №27 , т.е.  от 10.04.2009 г. ,вече наказанието се определя по чл. 58а НК и именно настоящето производство  , тъй като  е не приключено, следва в духа на същата при определяне на наказанието  през  препращането на чл. 373 ал.2 НПК, да се приложи нововъведения  чл.58а НК. В този контекст на мисли именно след 10.04.09 г. вече е се отбеляза , че е  налице в правния мир  чл. 58а НК с първата му редакция , която не съдържа  редуциращи алинеи както е  сега, а  разпоредбата се изпълва от към съдържание с факта, че  в производство по чл. 372 ал.4 НПК при осъдителна присъда  не се налага  най-тежко по вид наказание   при алтернативно  предвидени различни такива, а в останалите случай  наказанието отново се определя  при условията на чл. 55 НК. Иначе казано  дори и  да е налице ограничителна пречка  за директно приложение  на чл. 55  НК по аргумент от §65  от ПЗРЗИДНК, както този съдебен състав директно го  е  приложил при определяне на наказанието с аргумент от чл. 2 ал.2 НК, то  първата редакция на чл. 58а НК от  10.04.09 година отново препраща  пак към приложение на чл. 55 НК, съобразявайки се вече  с действащата разпоредба на този §65 от ПЗРЗИДНК-ДВ бр. №27 от с. дата.  Към момента на произнасяне на настоящата присъда  нормата на чл. 373 ал.2 НПК не е изменена и тя препраща отново  определяне на наказание  при осъдителен акт  да се извършва при условия на чл. 58а НК, който междувременно с ДВ бр. 33/26.04.11 г.,  в сила  27.05.11 година, вече е изменен от нашите “динамично объркващи правото” законодатели ,като чл. 58а НК вече не е една разпоредба , а съдържа цели  пет алинеи,  като наказание  лишаване от свобода  вече се налага по реда на ал.1 от вече измененият чл.58а НК ,като това става   в предвидените от закона рамки и се редуцира с една трета , т.е без  възможност за приложение на чл. 55 НК , с една условност - ако такова съществува- то се налага чрез препращане по силата на чл.58а ал.4 НК само ако е налице благоприятният за дееца съобразно общото /не съвкупното, а общият нов редуциращ ред /  определяне на наказанието в предходните алинеи   . Иначе казано, съдът при определяне на наказанието  стриктно  спазва нормата на чл. 373 ал.2 НПК, която препраща към чл. 58а НК, последната пък която като материално-правна норма следва да се преценява към момент на нейното правно действие / съществува след 10.04.2009 г и до момента , но с вече три редакций /  обхващащо преценка на съответните редакции коя от тях е най--благоприятната за дееца, тъй като е свързана с определяне на наказанието, така, както  изисква чл. 2 ал.2 НК.  Ето защо при  последващите редакции на чл. 58а НК следва да се приложи най-благоприятната,  т.е.  разпоредбата в новосъздаденият  й първичен вид с ДВ бр. № 27/10.04.2009 г. година , която  императивно препраща към чл.  55 НК за деяние  по чл. 201  НК за което се предвижда едно наказание  и то е  лишаване от свобода.  Ако наказанията бяха при условията на алтернативност ,  тогава съдът следваше да е длъжен  съобразно   новосъздадената разпоредба на 10.04.2009 г. на чл. 58а НК  /ДВ № 27/09 г/   да не налага  най-тежкото по вид . Тази хипотеза се изключва за престъпленията по чл.201 НК –там основното наказанието е само едно –Лишаване от свобода  , като останалите се налагат по преценка на съда-  става въпрос за конфискация и лишаване от права, което не означава алтернативност на тези наказания  към основното наказание , тъй като то е задължително ЛС  и не подлежи на преценка дали да се наложи или не .

От изложеното се налага извод, че  и при двете хипотези  на липса   преди 10.04.09 г. на §65 ПЗРЗИДНК , както и  на  неговото  въвеждане  след тази дата, то  с оглед   датата на завършване на деянието  императивно наказанието  следва  да се определя по реда на чл. 55 НК, а не  в законовите рамки  и препращаща от това  редукция по намаляването му с 1/3 , както е в момента.

Следвайки  изложените доводи  и обстоятелството, че наказанието предвиждащо се в закона за това престъпления  по чл. 201  НК е лишаване от свобода  до 8 години, съдът  определи  налагащото се наказание при  условията на чл. 373 ал.2 НПК във връзка с неговото определяне по  чл. 55 ал.1 т.2 б.“б” НК вр. чл. 2 ал.2 НК , като за всеки от подсъдимите замени  предвиденото в закона наказание лишаване от свобода  с “пробация”, поради липса на най-нисък долен предел на основното наказание. Индивидуализирайки размера на наложените  задължителни пробационни мерки , съдът  наложи  на подс. П.  и подс. Ц.  такива в размер от  десет  месеца    задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на подписване пред пробационен служител три пъти  седмично, както и  задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия този срок от  десет месеца.  Този размер  действително е под средния , който се  иска прокурора, като за това отмерване съдът отчете чистото съдебно минало  на Ц. и П. , както и искреното разкаяние за извършеното.  Отегчаващи отговорността обстоятелства , съдът намери в  лошите характеристични данни за подс. Ц., а  тези относими  към подс. П. , съдът изведе от обстоятелството , че тя е “условно” казано  основния  съучастник в престъпното деяние, тъй като е била директор в учебното заведение  и е следвало да контролира стриктно  съответната финансова дейност на същото, което не е сторила. В тази насока отговорността  на подс. С. е по-малка, което влияе  и за определящия  размер на  наложените за него задължителни пробационни мерки  в размер на осем месеца, т.е. с два месеца по-малко от  тези на П. и Ц. . Освен това  подс. С. не е осъждан, притежава положителни характеристични данни  и изразява искрено  съжаление за извършеното.

Признанието за вина на тримата подсъдими  не следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като то не е елемент от цялостно обективно проявено  при досъдебното  разследване процесуално поведение. В стадии на досъдебно производство  подсъдимите не се признаваха за виновни и не са спомогнали  за своевременното разкриване на престъплението.  В този смисъл е  т.7 от ТР № 1/09 година  на ВКС  по  т.д. №1/08 година – ОСНК. Освен това  за размерът на наложените наказания съдът отчете и обстоятелството, че  се касае за продължавано във времето престъпление , състоящо се от  упорито извършени десетки  престъпни деяния  в съвкупността  на общото продължавано  престъпление.  Не без значение е и обстоятелството, че щетата от  престъплението никак не е малка и възлиза на близо 13 000 лева, която не е възстановена дори  и частично.  При това положение тези факти  сочат на изключителна висока обществена опасност на деянието и дейците и следва да се третират изключително  като отегчаващи отговорността им обстоятелства. В този смисъл  наложеното по настоящата присъда наказание  би се явило занижено и не съответстващо  на деянието,която заниженост не може да бъде компенсирана с изложените смекчаващи отговорността обстоятелства .  Преценка за правилност в тази насока , както и за цялостна законосъобразност  на произнесената осъдителна присъда , може да извършва само въззивната инстанция.

 

По гражданският иск.

Съдът не го прие за съвместно разглеждане с мотиви отразени в протоколното определение от 02.02.2011 г.  , поради което не дължи произнасяне по него .

 

По разноските:

В хода на досъдебното производство са направени  разноски по делото общо  в размер на 270 лв.,  поради което    същите бяха възложени в  тежест на подсъдимите на основание чл. 189 ал.3 НПК в съответно пропорционално  равни части за всеки от тях ,така както изисква изр.последно на цитираната правна норма .

 

По доказателствата:

На основание чл. 309 ал.1 т.11 вр.чл.112 ал.4 НПК приложените към делото документи като одитни доклади и актове за начет,бе постановено да останат в цялост към материалите по делото ,като не е пречка след поискване от съответно издалите ги учреждения ,да им бъдат предоставени в по-късен момент с допълнително разпореждане на съдия-докладчика  .

 

Воден от изложените мотиви , съдът постанови  присъдата си.

 

 

                                                               Районен съдия: