Р Е Ш Е Н И Е
№ 184 17.07.2020 г. гр.С.З.СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви
въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1288 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на адв.А.С. – особен представител на С.М.К. от гр.С.З.против
решение № 318/02.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 905/2019 г. по описа на
Старозагорски районен съд.
Излагат се
оплаквания за постановяването на обжалваното решение при допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на релевираните от
жалбоподателя възражения и доводи, невключването им в доклада на делото, както
и цененето по същество на представени от насрещната страна писмени
доказателства, които съдът е следвало да изключи.
Сочи се,
че допуснатите съществени процесуални нарушения са довели и до необоснованост
на обжалваното решение.
Претендира
се отмяна на решението и постановяването на ново, с което предявеният иск бъде
отхвърлен.
В заканоустановения срок е постъпил отговор от
насрещната страна “Трейднет Варна” ЕООД, с който жалбата е оспорена като
неоснователна.
Изложени са съображения, че обжалваното решение
е правилно, т.к.при постановяването му са били спазени процесуалните правила;
същото е обосновано и съответства на материалния закон.
Претендира се потвърждаването на
първоинстанционното решение.
В откритото съдебно заседание въззивникът се
представлява от особения си представител, чрез когото поддържа жалбата и
пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявения иск бъде отхвърлен.
Въззиваемото дружество не се представлява от законен
или процесуален представител.
След запознаване твърденията и възраженията на
страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от “Трейднет
Варна” ЕООД срещу С.М.К., с която е бил предявен иск за присъждане на сумата
от 5370,63 лв., представляваща стойността на причинена щета под формата на
липси от касата на дружеството за периода 01.02.2017 г. – 22.04.2018 г., ведно
със законната лихва за забава от деня на откриване на щетите 26.03.2018 г. до
окончателно изплащане на сумата .
По реда на чл.214 от ГПК е било допуснато изменение на иска по размер, като същият е бил предявен за
сумата от 5301,27 лв.
Ищецът е
изложил твърдения, че по силата на трудово правоотношение с ответника в периода
01.02.2017 г. – 22.04.2018 г. С.М.К. е заемал длъжността „технически
организатор“ на обект „бензиностанция“ в гр.С.З..
Трудовите задължения
на ответника включвали приемане, отчитане и съхраняване на парични средства и
документи, изготвяне на документи, отразяващи движенията на парични средства в
касата; завеждане на касата; извършване на касови операции ; водене на касова
книга и др., поради което същият имал качеството на отчетник и отговарял за
липси пред работодателя си в пълен размер.
Ищецът твърди, че на
06.02.2018 г. е била извършена инвентаризация в обекта „бензиностанция“
в гр.С.З., при която били констатирани липса в касовата наличност на стойност
от 4843,94 лв. и липса на стоки в размер на 1,64 лв.
На
26.03.3018 г. била извършена друга инвентаризация на обекта, при която били
констатирани липса в касовата наличност на стойност от 507,67 лв. и липса на
стоки в размер на 17,38 лв.
Заявил е претенция за осъждането на ответника да заплати констатираните
липси от 530,63 лв. общо в пълен размер предвид отчетническата му отговороност.
Ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
Назначеният му по реда
на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител е оспорил предявения иск, като е
възразил, че не е установено дали извършилите инвентаризацията лица притежават
необходимата компетентност и дали са оторизирани да извършват такива проверки.
Възразил е също така,
че в обекта на ищеца са работили и други материално-отговорни лица, поради
което липсвали основания констатираните липси да бъдат претендирани единствено
от ответника.
Възразил е, че
представените от ищеца писмени документи не са подписани от изготвилото ги
лице, поради което следва да се изключат от доказателствата по делото.
Изтъкнато е и
възражение, че не е доказано по несъмнен начин установените щети да
представляват липси .
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е намерил предявения иск за основателен, като е приел,
че ответника е изпълнявал отчетнически функции; налице са констатирани липси в
повереното му имущество в съответен на претендирания размер, поради което той
следва да отговаря в пълен размер за възстановяването им.
От събраните в първоинстанционното производство
доказателства се установява, че по силата на трудов договор от от 01.02.2017
г., сключен между “Трейднет Варна” ЕООД и С.М.К., последният е заемал до 22.04.2018 г. длъжността
„технически организатор“ , с място на работа : бензиностанция в гр.С.З.,
кв.Индустриален, УПИ ІХ.
Съгласно трудовата характеристика на длъжността, част
от задълженията на С.М.К. са били следните: приемане,
отчитане, раздаване и съхраняване на парични средства и документи, като
задължително спазва инструкциите, обезпечаващи опазването им; изготвянето на
приходни и разходни документи, отразяващи движенията на парични средства в
касата; завеждане касата на фирмата и извършване на касови операции само след надлежно
оформени от упълномощени лица приходно-разходни документи; водене на касова
книга по форма и ред, установени в нормативните актове, сверяване наличностите
на парични суми и ценни книжа с касовия остатък; ежедневна проверка на
фактическата наличност на паричните суми и приключване на касовата отчетност.
Въз основа на заповед от 05.02.2018 г. на
управителя на “Трейднет Варна” ЕООД на 06.02.2018 г. трима служители на дружеството /регионален мениджър, служител от
обект Варна 2 и вътрешен одитор/ са извършили в присъствието на С.М.К. инвентаризация на обекта бензиностанция
в гр.С.З., кв.Индустриален, УПИ ІХ.
При инвентаризацията на касата са
установили разлика между наличността в касата и заведената по касова книга
наличност в размер на 4843,94 лв. и липса на стока от 1,64 лв.
Съставен е бил протокол за резултатите от
инвентаризацията от вътрешен одитор в предприятието на “Трейднет Варна” ЕООД, различен от участвалия в
инвентаризационната комисия служител- вътрешен одит.
Въз основа на заповед от 22.03.2018 г. на
управителя на “Трейднет Варна” ЕООД на 26.03.2018 г. трима служители на дружеството /регионален мениджър, служител от
обект Варна 2 и вътрешен одитор/ са извършили в отсъствието на С.М.К. инвентаризация на обекта бензиностанция
в гр.С.З., кв.Индустриален, УПИ ІХ.
При инвентаризацията на касата са
установили разлика между наличността в касата и заведената по касова книга
наличност в размер на 507,67 лв. и липса на стока от 17,38 лв.
Съставен е бил протокол за резултатите от
инвентаризацията от вътрешен одитор в предприятието на “Трейднет Варна” ЕООД, различен от участвалия в
инвентаризационната комисия служител- вътрешен одит.
От неоспореното от страните заключение на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че констатираните при двете
инвентаризации щети са в общ размер от 5301,27 лв., от които 4 779,87 лв.
– липси на парични средства и 1,64 в. – липси на СМЦ при инвентаризацията на
06.02.2018 г., и 502,38 лв. – липси на парични средства и 17,38 лв. – липси на
СМЦ при инвентаризацията на 26.03.3018 г.
Липсите на парични средства са били
установени при съпоставка на изискуемите се налични парични средства по
документи с установената касова наличност при извършените инвентаризации.
Резултатите от инвентаризациите са били
осчетоводени в дружеството-работодател в съответствие с изискванията на Закона
за счетоводството и приложимите Национални счетоводни стандарти.
Въз основа
на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок
за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:
Предявеният иск е с
правно основание по чл.207, ал.1 т.2 от Кодекса на труда.
Съобразно този законов
текст работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да
събира, съхранява, разходва и отчита парични средства или материални ценности,
отговаря спрямо работодателя за липси – в пълен размер заедно със законните
лихви от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи –
от деня на откриване на липсата.
В конкретния случай от
доказателствата по делото е безспорно установено, че трудовите задължения на С.М.К.
са включвали събиране, съхраняване, разходване и отчитане на парични средства и
на материални ценности, поради което той носи отговорност спрямо работодателя
си за липси.
При извършените две
инвентаризации в обекта, в който С.М.К. е изпълнявал отчетническа дейност, са
били констатирани липси на парични средства и на стоки на обща стойност от 5 301,27
лв., за които той следва да носи пълно имуществена отговорност.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния
съд съществено процесуално нарушение при цененето по същество на представени от
насрещната страна писмени доказателства, които съдът е следвало да изключи.
В действителност част от представените с исковата молба
писмени доказателства не носят подпис на съставилото ги лице.
Неподписаният документ обаче също представлява документ,
макар и с неустановено авторство, и следва да се цени наред с всички останали
доказателства, а не да се изключва от доказателствения материал.
Следва да се държи сметка, че една част от неподписаните
документи всъщност представляват разпечатки от компютърна счетоводна програма,
а за верността на отразените в
неподписаните документи обстоятелства е налице и друго доказателство, а именно
заключението на ССЕ.
Неоснователни са и оплакванията за постановяването на
обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в необсъждане на релевираните от жалбоподателя възражения и доводи,
невключването им в доклада на делото.
В действителност първоинстанционният съд е включил в
доклада по делото направените от особения представител на ответника възражения,
но същите не са били обсъдени в обжалваното решение.
Това процесуално нарушение обаче не е съществено, т.к. не
води до неправилност на решението.
Неоснователно е
възражението на особения представител на въззивника – ответник, отнасящо се до
компетентността на извършилите инвентаризациите лица и оторизирането им за
това.
Съгласно чл.28, ал.3
от Закона за счетоводството инвентаризация се извършва и по решение на
ръководителя на предприятието, по искане на органите на съдебната власт и на
други органи, когато това е предвидено в закон.
В случая решения на
ръководителя на предприятието са налице и са обективирани в съответните
заповеди.
Инвентаризационните
комисии са били определени от работодателя със заповедите за назначаване на
инвентаризациите, и в този смисъл членовете им са надлежно оторизирани за
извършване на инвентаризациите.
Законът не съдържа
изисквания относно реда за извършване на инвентаризациите и документирането на
резултатите от тях, като в практиката се е наложило това да се регламентира с
вътрешни правила на предприятието.
В случая от
заключението на ССЕ се установява, че тези вътрешни правила са били спазени, а
резултатите от инвентаризациите са били надлежно осчетоводени в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и приложимите Национални счетоводни
стандарти.
Неоснователно
е и възражението за липса на основания
констатираните липси да бъдат претендирани единствено от ответника, т.к. в
обекта на ищеца са работили и други материално-отговорни лица.
По делото липсват
доказателства в предприятието на “Трейднет
Варна” ЕООД да е била установена по предвидения в чл.209 от Кодекса на труда
бригадна отчетническа отговорност, поради което следва извода, че при
реализиране на отговорността за вреди, причинени от работници / служители работодателят
може да избира срещу кого от солидарно задължените лица по чл.208, т.2 от КТ да
предяви претенциите си.
Неоснователно е и
възражението, че не е доказано по
несъмнен начин установените щети да представляват липси.
Липсата представлява
имуществена вреда, която се състои в недостиг в касата /когато става въпрос за
парични ценности/ или в склада, цеха и пр. /когато става въпрос за материални
ценности/, който е с неустановен произход - няма яснота относно причините за
неговото появяване.
При констатиране на
такъв недостиг, възниква презумпция, че липсата
е причинена от отчетника.
Тази презумпция
произтича от една страна от специфичната трудова функция на отчетника, че
именно негово задължение е да пази и отчита поверените му парични или
материални ценности, а от друга и от нейния неизяснен произход.
С оглед на това, за да
избегне ангажирането на неговата имуществената отговорност при констатирана липса, материално отговорното лице следва да
докаже, че не е причинил щетата или, че не я е причинил виновно, т.е. тежестта
на доказване се обръща.
По изложените
съображения въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
При този
изход на делото въззиваемото дружество има право на разноски.
В полза на
“Трейднет Варна” ЕООД обаче
не следва да се присъждат разноски, т.к. страната не е направила искане в тази
насока.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА 318/02.03.2020 г., постановено по гр.д.№
905/2019 г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.