№ 998
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500781 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Таня Желязкова, против определение № 1255 от 04.02.2022г., постановено в
закрито съдебно заседание по гр.д. № 20284/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е
върната исковата молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г.И. И.а и прекратено
производството по гр.д. № 20284 по описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, ХХII
граждански състав.
Навеждат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановеният от
първоинстанционният съд акт, по причина, че съдът неправилно е достигнал до извода за
неизпълнение на указанията му, като не е съобразил, че дружеството не притежава
специални знания, поради което е направено искане с исковата молба за СТЕ, а именно
посочване на конкретни стойности по пера, съдържащи се в цената на потребената топлинна
енергия, предмет на иска. В жалбата се мотивират съображения, че доколкото се касае до
единна цена за продадена топлинна енергия, то не следва да се разбива по отделни
компоненти претендираната главница, както е указал съда, защото това е въпрос на отчитане
на отделните компоненти, като същото се доказва чрез документите за отчет на топлинния
счетоводител и вещо лице експерт, притежаващо специални знания в областта. Сочи
практика на СГС. Счита, че исковата молба е отговаряла изцяло на посоченото от съда
законово изискване, същата е била редовна и е следвало да бъде разгледана от районния съд
по същество, а не да бъде оставяна без движение, като се сочи, че към исковата молба е
приложено и съобщение към фактури, в което ясно и точно е посочено сумите по топлинна
енергия по пера, направено е искане за допускане на експертиза, която да посочи дължимите
суми по пера. Иска се да се отмени обжалваното определение, като неправилно и
незаконосъобразно, като делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
1
действия Претендира разноски.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е
депозирана в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по същество за частично
неоснователна.
Районен съд Пловдив е сезиран с изпратена по подсъдност от РС Плевен искова
молба за установяване на дължимост на сумата от 594,22 лв., от които 500,07 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016 г. до м.
04.2019 г., ведно със законната лихва от 25.06.2020 г. до изплащане на вземането, 85,39 лв. –
мораторна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 11.06.2020 г., както и суми за дялово
разпределение 6,87 лв. главниза за периода от м. 03.2017 г. до м. 12.2017 г., ведно със
законната лихва от 25.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 1,90 лв. лихва
за периода от 01.05.2017 г. до 11.06.2020 г., както и направените по делото разноски за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Исковата молба е оставяна два
пъти без движение от РС Плевен, включително с давани указания да се посочи какви суми
се претендират за отопление на имота, за сградна инсталация, такса мощност, битово горещо
водоснабдяване, както и дали разпределението е извършено на основание реален отчет на
уредите на дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела на имота на ответника,
или е изчислено количество топлоенергия при условия на неосигурен достъп за отчитане на
уредите за дялово разпределение. Не са били изпълнени указанията в тази им част, делото е
било прекратено пред РС Плевен и изпратено по подсъдност на РС Пловдив. РС Пловдив
отново оставя исковата молба без движение с конкретни указания - да посочи какво включва
сумата в размер на 500.07 лева, от кои компоненти е формирана – отопление, ТЕ от сградна
инсталация, БГВ, услуга разпределение; да разбие сумата по пера и период; да изложи
обстоятелства по какъв начин е извършван отчетът в процесния имот за процесния период
по отделните претендирани компоненти, реален ли е бил, по показанията на измервателните
уреди, по тарифа и защо, ако е било по Тарифа; да изложи обстоятелства защо счита
ответницата за потребител на услугите на ищеца, собственик ли е на процесния имот,
ползвател ли е или на друго основание. Подадена е молба от жалбоподателя, в която са
изпълнени дадените указания, освен в първата им част, за които е посочено, че спора е ясно
очертан чрез основанието и петитума, като отоплението, битовото горещо додоснабдяване,
сградната инсталация и т.н. нямат самостоятелен характер и подобна разбивка по никакъв
начин не е необходима, като считат, че не следва да се изпълняват тези указания, за които са
направени доказателствени искания в исковата молба.
Съдът е счел, че за да е редовна исковата молба в нея ясно и конкретно следва да са
посочени обстоятелства, от които произтичат претендираните вземания, в това число как е
формирана исковата претенция, какво включва същата - ТЕ за отопление, ТЕ за БГВ, ТЕ
отдадена от сградна инсталация, такса дялово разпределение или нещо друго, кои от всички
тези услуги е доставяна в процесния топлоснабден имот в процесния период, съгласно чл.
127, ал. 1, т. 4 от ГПК, като посочване на горните обстоятелства как е формирана
2
претенцията, състояща се от няколко компонента, потреблението по които се изчислява по
различна методика, е от съществено значение за организиране на защита на ответника и не е
въпрос на доказване.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд.
Задължение на съда е да следи във всяко време на производството за редовността на
исковата молба, съгласно императива на чл. 127 от ГПК. Когато в исковата молба не са
изложени ясно всички обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца, това е
въпрос на редовност на исковата молба. Когато се твърди извършване на доставка и услуга,
следва да се посочи в какво се изразява услугата и за кой период се претендира заплащането
и, както и как е формирана цената, а когато се претендира заплащане на извършена доставка
следва да се посочи какво е доставено, за кой период, на каква цена и съответно как е
формирана. Тъй като в конкретния случай се касае за доставка на топлинна енергия, с оглед
различните методики за определяне на количеството доставена енергия за всеки един от
компонентите, които се включват в стойността на претендираната топлинна енергия,
платима от потребителя, следва да бъде конкретизирано какво количество енергия е
доставено за отопление, какво за БГВ, какво е доставено и отчетено като отдадено от
сградна инсталация, както и как е формирана търсената цена на доставената енергия, както
и механизма за определянето и, с оглед различния начин на отчитане. Само така биха се
защитили правата на потребителя и би се гарантирало правото му на защита, включващо
право да разбере какво точно се претендира да заплати, съответно да прецени какви
възражения срещу иска следва да направи, ако не е съгласен с начина на определяне на
количеството енергия, начина на определяне на цената, или начина на отчитането и.
Несъстоятелно е твърдението, че дружеството не разполага със специални знания, за
да конкретнизира претенциите си, т.к. след като претендира суми за извършена доставка, то
следва да я наясно какво е доставило, на каква стойност и как е определена, както и в кой
период. Предметът на делото се очертава от изложените факти в исковата молба и съдът е
длъжен да се произнесе в рамките на формулирания петитум. Исковата молба следва да е
ясна и да излага конкретно и подробно всички факти, на които се основава претенцията, от
доказване на които следва основателността и, още повече, когато искът е заведен срещу
потребител, който е икономически по-слабата страна в правоотношението. Това е важно с
оглед организиране на защитата на потребителя срещу иска, който следва да е наясно въз
основа на какви фактически твърдения се претендират суми от него. Редовността на
исковата молба не е обусловена от допускане и събиране на доказателства, тъй като чрез
допуснатите доказателства по делото се проверява основателността на направените
твърдения в исковата молба. Формирана е константна практика на ВКС, според която,
когато в предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е
свързано със специални знания, или са представени доказателства, преценката на които
изисква специални знания, по делото задължително следва да се изслуша експертно
заключение. Експертното заключение не следва да се ползва вместо формулиране на
твърдения за релевантните за доказване факти по делото, които са от значение за
3
основателността на иска. (в горния смисъл и практиката на ПОС - Определение № 260770 от
22.03.2021 г. по в. ч. гр. д. № 788 / 2021 г., Определение № 2288 от 29.09.2017 г. по гр. д. №
2009 / 2017 г., Определение № 826 от 06.04.2017 г. по гр. д. № 690 / 2017 г. и др.)
Тъй като неколкократно са давани указания на ищеца да уточни обстоятелствата, на
които основава иска си, като съдът е дал възможност на ищеца да приведе исковата молба в
съответствие с изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, но ищецът е отказал да изпълни
дадените му указания, определението, с което е върната исковата молба и прекратено
производството по делото е правилно.
Действително, съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, с
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, като
компетентен е съдът в исковото производство, който е постановил определението за
прекратяване. При обезсилването изцяло на издадената по ч.гр.д. № 3554/2020 г. на РС -
Плевен, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, съдът не е преценил,
че липсва процесуалната предпоставка за обезсилване на заповедта в частта, в която е
уважено заявлението по отношение на длъжника И.Г.И., който не е бил страна в исковото
производство и прекратяването на производството по иска с правно основание чл. 422 от
ГПК не може да влече обезсилване на издадената заповед за изпълнение спрямо него. Ето
защо не са били налице процесуалните предпоставки за обезсилване на заповедта и по
отношение на длъжника И..
По изложеното съдът намира, че подадената частна жалба против прекратителното
определение на първоинстанционния съд е неоснователна. Постановеното определение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта, в която е прекратено
производството и е обезсилена заповедта по отношение на ответника по делото Г.И. И.а, а в
останалата част следва да бъде обезсилено.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 1255 от 04.02.2022, постановено по гр.д. № 20284/2021
г. на РС - Пловдив, в частта, в която връща, изцяло, на основание чл.129, ал.3 ГПК, исковата
молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г.И. И.а, прекратява производството по гр. д.
№ 20284/2021 г., ХХII състав по описа на РС – Пловдив и обезсилва Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1927 от 31.07.2020 г., издадена по ч.гр.д. №
3554/2020 г. на РС – Плевен по отношение на длъжника Г.И. И.а, ЕГН: **********, от
................................................
Обезсилва Определение № 1255 от 04.02.2022, постановено по гр.д. № 20284/2021 г.
на РС - Пловдив, в частта, в която обезсилва Заповед за изпълнение на парично задължение
4
по чл. 410 ГПК № 1927 от 31.07.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 3554/2020 г. на РС – Плевен
по отношение на длъжника И.Г.И., ЕГН: **********, с настоящ адрес гр.
.................................................
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5