Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 56
16.04.2019г. Град:
Хасково
Хасковски окръжен
съд, наказателна колегия,
На шестнадесети
април
година: 2019г.
В открито
заседание в състав:
Председател:
Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир
Димитров
Секретар: В.К.
Прокурор: Петър Мидов
Като разгледа
докладваното от чл. съдия Кр. Димитров ч.н.д.№ 239 по
описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 17 от ЗЕЕЗА във връзка с чл.
16 от ЕКЕ. Образувано е по искане на Окръжна прокуратура - Хасково да бъде
уважена молбата за екстрадиране на лицето А.Й., гражданин на ******, както и да
се постанови постоянна мярка „задържане по стража” на същото лице. В молбата се
твърди, че молещата държава е изпълнила всички
изисквания на чл. 12 от ЕКЕ и чл. 9 от ЗЕЕЗА, с приложени препис от
присъда на Общински съд ******, ******, заповеди за задържане и арест на
лицето, извадка от НК на издаващата държава и др,
установяващи, че спрямо лицето е предприето наказателно производство от съдебните органи на молещата държава, като
именно за това производство, била поискана и екстрадицията на лицето. Деянието
представлявало престъпление по Наказателния кодекс на издаващата държава и по
наказателния закон на Р България, като наложеното наказание е „лишаване от
свобода” за повече от една година, престъплението не било погасено по давност.
Поради тези съображения, прокурорът от ОП-Хасково в съдебно заседание моли
искането за екстрадиция да бъде уважено.
Защитникът на поисканото за екстрадиция лице счита
искането неоснователно, като акцентира върху изтекла давност за изпълнение на
наложеното наказание и преследването на лицето заради политическите му
възгледи, опасността същият да бъде подложен на изтезание. Пледира съдът да
постанови решение, с което да откаже екстрадирането на лицето.
А.Й. твърди, че в ****** ще бъдат застрашени здравето
и живота му при евентуално предаване в молещата държава. Иска да бъде отказано
изпълнението на молбата за екстрадиция.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Налице са условията по чл. 9 от ЗЕЕЗА и чл. 12 от
Европейската конвенция за екстрадиция и конкретно - има молба и придружителните документи към нея. От приложените към
делото материали е видно, че е постъпила писмена молба от министъра на
правосъдието на Федерация ****** до ******те власти за екстрадиция на гражданин
на издаващата държава – А.Й., с цел изтърпяване на наложено наказание „лишаване
от свобода“. Тази молба е постъпила до Министерството на правосъдието на
България. Към молбата са приложени документите, посочени в цитираните
разпоредби - заповед за издаване на заповед за арест от 28.01.2019г. изд. от
съдия в Общински съд ******, препис от влязла в сила на 26.11.2014г. присъда от
22.03.2013 година на Общински съд ******, заверен превод от Наказателния Кодекс
на Федерация ******. Престъплението, за което се иска екстрадирането на лицето,
е подробно описано в присъдата и е квалифицирано като "измама“ по чл. 294,
ал. 1 от НК на молещата Държава, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години.
Според присъдата престъплението, за което е осъден Й. е било извършено в
периода пролетта на 2009 година до началото на м. ноември 2012 г., а е било и приспадното времето през което осъденият е бил задържан под
стража.
При така описаната фактическа обстановка съдът счита,
че в случая са налице предпоставките за допускане екстрадицията на исканото от
молещата държава лице. Молбата за екстрадиция съдържа всички реквизити,
посочени в чл. 9, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Описаното в молбата за екстрадиция деяние
представлява престъпление, както по закона на молещата държава, така и по
Наказателния кодекс на Р България. Квалификацията на престъплението по молбата
на молещата държава, е аналогична на престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Р България. За престъплението НК
на ****** предвижда наказание „лишаване от свобода за срок до три години”. За
същото престъпление НК на Р България предвижда наказание „лишаване от свобода“
за срок от 1 до 6 години. В този смисъл съдът намира, че са налице условията на
чл. 5, ал. 1 от ЗЕЕЗА, за да бъде допусната екстрадицията на исканото лице. На
второ място, не е налице някое от условията на чл. 6, чл. 7 или чл. 8 от ЗЕЕЗА,
при наличието на които съдът може или задължително следва да откаже
екстрадицията на лицето. Исканото за предаване лице не е ****** гражданин,
пълнолетно е, според българското законодателство, не се ползва с имунитет от
наказателно преследване по законите на Р България и не му е било предоставено
убежище.
Неоснователно е становището на защита, което се
аргументира с изтекла погасителна давност за изпълнение на наложеното наказание
по смисъла на чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. Съобразно ал. 4 на цитираната
разпоредба, наказанието лишаване от свобода не изпълнява, ако е изтекъл срок,
надвишаващ този по т. 4 с една втора. В случая давностният
срок е седем години и половина, който към настоящият момент не е изтекъл.
Аналогично е разрешен въпроса с давността и в законодателството на издаващата
държава, като съобразно чл. 17, б. „д“ и чл. 19, ал. 5 от НК на ******
наказанието се погасява с изтичането на 10 години от влизане в сила на
присъдата. От друга страна изпратените от молещата държава документи по
наказателното производство сочат, че деянията са криминални и нямат отношение
към конфликта в ******. Съществено е, че
Й. е участвал в съдебното производство и едва след освобождаването му от ареста
е напуснал пределите на ******. Не са налице и основания за отлагане на
екстрадицията или за временна екстрадиция – чл.18 от ЗЕЕЗА.
След като не намира основание за отказ молбата за
екстрадиция на Й. от Република България в ****** е основателна и следва да се
уважи.
Водим от изложеното и на основание чл. 17, ал. 7 от ЗЕЕЗА, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА екстрадиция по молба № 08-14-7-2445/19 от
22.03.2019г. на Министерство на правосъдието на ****** и предава А.Й., роден на
***г. във ***, гражданин на издаващата държава, на съдебните власти на Федерация
****** за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година и 6 (шест) месеца.
Взема по отношение на А.Й. постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ до фактическото му предаване на молещата
държава.
Решението подлежи на обжалване или протест пред АС –
Пловдив, в 7-дневен срок от днес.
Председател: Членове: