№ 273
гр. гр.Велинград, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело №
20235210101080 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 64 ЗС.
Предявен е от М. И. Я., с ЕГН:********** и адрес: гр.Сърница, ул.
„*****“ №16, срещу С. Ф. Я., с ЕГН:********** и Р. Я. Я., с ЕГН: **********
и двамата с адрес: гр.Сърница, ул.”*******” №21, иск с правно основание чл.
64 ЗС, с който иска от съда да бъде определена прилежаща площ за ползване
според нейното предназначение на 1/2 ид.част от западната половина на
двуетажна стопанска сграда-плевня/близнак/-90,00 кв.м. по скица и 88,00 кв.м.
по документ, в кв.46 по плана на гр.Сърница, разположена в УПИ V-415 и
административен адрес: гр.Сърница, ул.”*******”№21.
В исковата молба ищецът излага, че е собственик на 1/2 ид.част от
западната половина на двуетажна стопанска сграда-плевня/близнак/-цялата
със застроена площ 90 кв.м.по скица, а по документ за собственост 88,00 кв.м.,
в кв.46 по плана на гр.Сърница, разположена в УПИ V-415 с административен
адрес: гр.Сърница, ул.”*******” №21. Твърди, че с Нотариален акт №118 от
17.09.2018 г. на нотариус Мария Рангелова, рег.№650 към Нот.камара, баба му
Джемиле Я. и живият му тогава дядо М. Я., му прехвърлили собствеността на
тяхната 1/2 ид.част от плевнята. Излага, че дядо му е придобил собствеността
на тази 1/2 ид.част от стопанската постройка по Нотариален акт за
собственост въз основа на обстоятелствена проверка-давностно владение №1
от 03.07.2018 г. на нотариус Мария Рангелова, рег.№650 към Нот.камара.
Сочи, че другата ½ ид.част от плевнята-близнак е собственост на ответниците
С. и Р. Я.и. Излага, че с Решение №45 от 01.04.2021/ на ВКС/влязло в сила/,
постановено по гр.д.№2151/2020 г. I-во гр.о. е отхвърлен иска на С. и Р. Я.и за
1
оспорване собствеността на недвижимия имот, придобит от дядо му по
давностно владение. Сочи, че всяка 1/2 ид.част от стопанската постройка е
обособена и си има отделен вход, като цялата е построена в кв.46, УПИ V-415
с площ 888 кв.м. по плана на гр.Сърница, собственост на ответниците Р. и С.
Я.и. Твърди, че за да достигне до своя вход за плевнята, в която заедно с баща
му И. Я., оглеждат животни-крави, преминава по пътека през поземлен имот
V- 414, и достига до поземления имот на ответниците V-415, върху част от
който е построена стопанската постройка. Сочи, че ответниците се опитват да
възпрепятстват достъпа му до стопанската постройка, като С. Я. дори
започнал да поставя колове, за да прегради прохода към пътеката, през която
минава и да възпрепятства достъпа до неговата част от стопанската постройка.
Излага, че през м.декември.2022 г. подал жалба до полицията да преустанови
тези си действия, тъй като нямало как да храни животните си, които се
намират в стопанската постройка, но той продължил действията си. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, в който твърдят, че те не са възпрепятствали ищеца да ползва
своята идеална част /западната / от плевнята. Поддържат, че ищецът отглежда
6 крави и телета, но в друго стопанско помещения, находящо се в Сърница,
което се намира на територията на „Горско стопанство - селище“ и не е на
центъра на града. Сочат, че дворното място /УПИ-415, в кв.46/ и къщата /2
МЖС/, в което се намира процесната плевня са тяхна изключителна
собственост и са разположени в гр. Сърница „ул. *******“ № 21 и независимо
от желанието им е забранено там да се отглеждат животни съгласно Наредба
за условията и реда за отглеждане на селскостопански животни и птици на
територията на Община Сърница приета с Решение №112/28.08.2017 г. от
Общинския съвет на Сърница, допълнена с Решение № 55/28.02.2020 г..
Излагат, че съгласно чл.12 от Наредбата, през 2020 г. се въвели специални
изисквания съм обектите за отглеждане на животни- водонепроницаеми
подове и стени, позволяващи лесно почистване, дезинфекция и дератизация;
заустване на отпадъчните води в канализационната мрежа с изричното
разрешение на В и К и задължително изграждане съоръжение за задържане и
почистване на твърди отпадъци, а при липса на такава - изграждане на торище
или изгребна яма с бетонни основни. Освен това съгласно чл.9 от същата
Наредба са предвидени минимални отстояния на стопанската сграда - 6 метра
от жилищни сгради и 3 метра от съседните парцели, което не е налице.
Твърдят, че ищецът изместил животните си в базата на Горско стопанство-
селище Сърница, т.к. не са спазени изискванията на посочената наредба.
Предвид изложеното молят искът да бъде отхвърлен. Ангажират
доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск в тежест на ищецът е да установи
правото си на собственост върху 1/2 ид.част от западната половина на
2
двуетажна стопанска сграда-плевня/близнак/-90,00 кв.м. по скица и 88,00 кв.м.
по документ, в кв.46 по плана на гр.Сърница, разположена в УПИ V-415 и
административен адрес: гр.Сърница, ул.”*******”№21, която сграда е
построена в поземлен имот собственост на ответниците, както и че между
страните не е било извършено разпределение на ползването и не е била
определена прилежаща площ към сградите на ищеца.
С Определение № 322 от 10.04.2024 г. съдът е обявил за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че
ответниците са собственици на УПИ V-415, с площ 888 кв.м., по плана на
гр.Сърница.
От представеното и прието по делото Решение № 45 от 01.04.2021 г. на
ВКС се установи, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от двуетажна стопанска
постройка-плевня, построена в УПИ V-415, кв. 46 по плана на гр. Сърница.
От разпита на свидетеля И. М. Я.- баща на ищеца, се установи, че със
сина му до преди седем месеца отглеждали в собствената на сина му половина
от плевнята, 5 крави и три телета. Свидетеля излага, че за нуждите на
животните е необходимо да се осигури достъп до плевнята на камион, с който
да се вкарва сено и фураж за тях и да се извозва оборската тор. От показанията
му се установи още, че ответниците не ги допускат до плевнята и ги
заплашват да не влизат в имота, а също така и че заградили имота, така че
сина му да няма достъп до плевнята на.
От разпита на свидетелката К.Ф. Я.- сестра на ответника, се установи, че
границата на имота с пътя, по който минавал ищеца за да достига до плевнята
е заградена.
От представената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се
установи, площта необходима, съобразно нормативните разпоредби, за да бъде
използвана процесната сграда по предназначение с прилежаща площ и
необходим достъп за използване по предназначение определена, съгласно
нормата посочена в Приложение № 1 към чл.21 от Наредба № 7 за
ПНУОВТУЗ е в размер на 240,34 м.кв. към сградата. Вещото лице е
представило скица (л.64 по делото) М 1:500 на имот с пл.№ 415 с площ от
981м.кв., за който е отреден УПИ-У-415 в кв.46 по сега действащия ПУП,
одобрен със Заповед №8561 /21.07.1983г., като начина на обслужване се
осъществява от улица тупик с о.т. 312-313 и е отразено със синьо
необходимата площ от 240,34 м.кв., съгласно нормата посочена в Приложение
№ 1 към чл.21 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Съдът кредитира експертното
заключение, като счита същото за пълно и компетентно изготвено, като в
приложената към него скица е отразен начина, по който следва да се осигури
достъп на ищеца за обслужване на собствената му постройка.
Разпоредбата на чл. 64 от ЗС изрично установява правото на
собственика на постройката да ползва земята, доколкото това е необходимо за
използване на същата според предназначението й. По този начин се
установява ограничение на правата на собственика на терена, но само до такъв
3
обем на правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на
собственика на построеното да го ползва. В тази връзка е задължителната
практика на ВКС по чл. 290 от ГПК / решение № 304/21.11.2011 година по гр.
дело № 1311/2010 година на ІІ г.о., Решение № 363/17.10.2011 година по Гр.
дело № 663/2010 година на І г.о./. Тази разпоредба, заедно с разпоредбата
на чл. 38, ал. 1 ЗС /в частта за дворовете/, разкрива, че правната фигура
"прилежаща площ" към сграда възниква и е мислима само в един случай -
когато е налице разделност между правото на собственост върху сградата и
върху земята, върху която е изградена, каквато е и настоящата хипотеза.
Разпоредбата е императивна и брани не само правата на суперфициарните
собственици, но и на собственика на земята, като не допуска неговото право
да ползва незастроената част да бъде ограничавано извън необходимото за
ползване на сградата. Наличието на сграда, собственост на друго лице, не
лишава собственика на земята да ползва незастроената част от нея за свои
нужди - неговото задължение се свежда до това да не извършва действия,
които лишават собственика на сградата от достъп до нея и създават пречки да
осъществява правата си.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, нормата на чл. 64
ЗС намира приложение винаги, когато на терена съществуват постройки и
собствеността върху постройките или част от тях принадлежи на лице,
различно от собственика на земята. Без правно значение относно
вещноправните последици е кой и с чии средства е осъществил
строителството. Собственикът на постройката придобива, ако не е уговорено
друго, и правото на ползване на земята съобразно предназначението на
постройката, т. е. ползване на такава част от мястото, върху което е построена
сградата, която осигурява нормален достъп до последната и за поддържането й
в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за
задоволяване на обикновени домакински нужди. Това право по чл. 64 ЗС ще
съществува, докато съществува и постройката.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установи, че ищецът е собственик на ½ ид.ч от процесната постройка,
построена в УПИ V-415, кв. 46 по плана на гр. Сърница, собственост на
ответниците. От свидетелските показания на свидетелите се установи, че
ответниците не допускат ищеца да преминава през него за да достига до
собствената му част от постройката, поради което и предявения иск следва да
бъде уважен.
Съгласно трайната практика на ВКС, ЗУТ създава реда, по който да се
определят прилежащите площи към съществуващите сгради - чл. 22, ал. 7
ЗУТ препраща за определянето размера на прилежащите площи към
съществуващите сгради към Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видови територии и устройствени зони, която
наредба се прилага при определяне на площите, за които правото на ползване
на собственика на земята следва да бъде ограничено при разделна собственост
на земята и постройките върху нея (така решение № 538/9.07.2010 г. по гр. д.
4
№ 519/2009 г., IV г. о., с което е допуснато касационно обжалване по въпроса
дали Наредба № 7 има универсален характер и дали е приложима и по
отношение на процедурите по чл. 64 ЗС, или е приложима само за
новопостроени сгради). Площта от дворното място, която собственик на
постройката, но несобственик на дворното място може да ползва съгласно чл.
64 ЗС, следва да се определи от съда след изслушване на експертно
заключение, което да определи каква част от терена е необходим за достъп до
самостоятелния обект в жилищната сграда. Тази част от терена следва да бъде
индивидуализирана по площ и местонахождение чрез скица на вещо лице.
Следва да се посочи, че липсва нормативно определение на термините
"достъп" и "обслужване" на сграда, както и липсват нормативи за определяне
на прилежаща площ към сгради с нежилищен, а с производствено-стопански
характер. Съдебната практика последователно приема, че достъпът до
сградите следва да се разбира като възможност за влизане в тях, а
обслужването им - като възможност да бъдат непосредствено ползвани,
поддържани и ремонтирани – в този смисъл напр. решение № 270 от 6.04.2020
г. на ВКС по гр. д. № 3976/2018 г., IV г. о., ГК. Така че, достъпът следва да
включва преминаване през терена за достигане до входовете на сградите, а
също и достигане до фасадите им, като се вземе предвид предназначението и
ползването на съществуващите сгради и особеностите на терена, при
балансиране интересите на собственика на сградите и на собственика на
земята.
Поради изложеното, съдът намира, че предложеният от вещото лице
вариант за определяне на земя от поземления имот съобразно
предназначението на сградата се явява най-оптималният вариант при
запазване интересите - както на ищеца, за който се осигурява достатъчна по
площ земя за достъп и обслужване на сградата, така и за ответниците, чиито
права се засягат в най-малка степен. Нужно е да се отбележи, че прилежащата
площ се определя с оглед моментното състояние и функционалност на
сградата, като при изменение в обстоятелствата, прилежащата площ може да
бъде определена по различен начин.
По разноските:
Предвид характера на производството по чл. 64 от ЗС, представляващо
спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича
съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна
на съда за тяхното упражняване, разпоредбата на чл. 78 ГПК не намира
приложение. Разноските следва да останат за страните така, както са
направени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 ЗС, право на ползване от М. И. Я., с
5
ЕГН:********** и адрес: гр.Сърница, ул. „*****“ №16, на прилежаща площ за
достъп и обслужване на 1/2 ид.част от западната половина на двуетажна
стопанска сграда-плевня/близнак/-90,00 кв.м. по скица и 88,00 кв.м. по
документ, според нейното предназначение, намираща се в кв.46 по плана на
гр.Сърница, разположена в УПИ V-415 и административен адрес: гр.Сърница,
ул.”*******”№21, собственост на С. Ф. Я., с ЕГН:********** и Р. Я. Я., с
ЕГН: ********** и двамата с адрес: гр.Сърница, ул.”*******” №21, както
следва: начина на обслужване се осъществява от улица тупик с о.т. 312-313 и е
отразено със синьо необходимата площ от 240,34 м.кв.,, съгласно скица,
приложена към съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. Б. Г.,
находяща се на л. 64 от делото, приподписана от съдията докладчик и
представляваща неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
6