№ 13164
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110133484 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
21.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 33484/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗАД „АБ“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че
на 05.05.2021 г. в гр. София, ж. к. „Люлин 8“ на кръстовището на ул. „Крим“ и ул.
„Балатон“, лек автомобил „Шевролет Лачети“, рег. № СВ .......... КК, управляван от И. С. при
движение на заден ход, било настъпило ПТП с лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СА
............... ТВ – собственост на „Б. Л. Лизинг“ АД, който бил управляван от Е. Г.. Поддържа,
че в следствие на ПТП-то по лекия автомобил „Киа Сийд“ били нанесени вреди, който били
причинени от виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Шевролет
Лачети“, като за инцидента бил съставен двустранен протокол от водачите. Навежда доводи,
че към момента на ПТП-то за увредения автомобил имало валидно сключена застраховка
1
„Каско“, обективиран в застрахователна полица № 20-0300/218/5000466, с период на
застрахователно покритие от 11.09.2020 г. до 10.09.2021 г. Излага съображения, че във
връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) №
0300/21/777/504011, като бил заплатен ремонта на застрахования автомобил, който бил на
стойност от 2700,89 лева, като били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00
лева. Твърди, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е
била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. Поддържа, че с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Навежда доводи, че е
поканил ответника да заплати дължимото регресно вземане, но с писмо от 02.12.2021 г.,
последният бил отказал да заплати дължимата сума, поради което се дължала и мораторна
лихва в размер на 145,50 лева за периода от 03.12.2021 г. до 14.06.2022 г. Иска ответника да
бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който се твърди,
че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни. Поддържа, че водачът
на лек автомобил „Шевролет Лачети“, рег. № СВ .......... КК не била нарушавала
императивнита правила на закона, поради което не бил настъпил деликт, което било
основен елемент във фактическият състав на претенцията на ищеца. Навежда доводи, че не
спори, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/30/120002984013 с период на застрахователно покритие 23.10.2020 г. до 23.10.2021 г.,
както и че ищеца е извършил плащане на твърдяната сума. Излага съображения, че
изключителна вина за ПТП-то имал водача на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СА
............... ТВ, което обосновава. Твърди, че от ангажираните по делото доказателства не
можело да се направи извод за доказаност на претенцията, като развива аргументи с оглед
двустранния констативен протокол. Поддържа, че не са налице и са недоказани елементите
на фактическият състав на претенцията на ищеца. Сочи, че вредите по автомобила „Киа
Сийд“ не били от процесното ПТП и не били в съответствие с твърдения механизъм.
Инвокира доводи, че претенцията е в завишен размер. Прави възражение за съпричиняване.
Развива съображения, че поради неоснователност на главния иск, то такъв се явявявал и
акцесорния. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
2
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) на 05.05.2021 г. в гр. София, ж. к. „Люлин 8“ на
кръстовището на ул. „Крим“ и ул. „Балатон“ е настъпило ПТП между лек автомобил
„Шевролет Лачети“, рег. № СВ .......... КК, управляван от И. С. и лек автомобил „Киа Сийд“,
рег. № СА ............... ТВ – собственост на „Б. Л. Лизинг“ АД, който бил управляван от Е. Г.;
2) към момента на ПТП-то за увредения автомобил имало валидно сключена застраховка
„Каско“, обективиран в застрахователна полица № 20-0300/218/5000466, с период на
застрахователно покритие от 11.09.2020 г. до 10.09.2021 г.; 3) че във връзка с ПТП-то била
образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/21/777/504011, като бил
заплатен ремонта на застрахования автомобил, който бил на стойност от 2700,89 лева, като
били сторени и ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) че е налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обективирано в застрахователна полица № BG/30/120002984013 с период
на застрахователно покритие 23.10.2020 г. до 23.10.2021 г.; 5) че ищецът е поканил
ответника да заплати претендираното регресно вземане, но последният е отказал с писмо от
02.12.2021 г.
Обявените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които съдът кредитира.
Приложен е двустранен констативен протокол за ПТП от 05.05.2021, като се
установява, че е настъпил инцидент между лек автомобил „Шевролет Лачети“, рег. № СВ
.......... КК, управляван от И. С. и лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СА ............... ТВ –
собственост на „Б. Л. Лизинг“ АД, който бил управляван от Е. Г. – при следния механизъм: :
на 05.05.2021 г., около 10:35 ч., лек автомобил „Шевролет Лачети“, рег. № СВ .......... КК се
движи по ул. „Крим“, с посока от ул. „ген. Асен Николов“ към ул. „Илия Цанов“, и на
кръстовището с ул. „Балатон“, водачът предприема маневра за завой наляво, след което
спира и потегля на заден ход, при което настъпва ПТП с намиращият се зад него е лек
автомобил „Киа Сийд“, рег. № СА ............... ТВ.
Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180
ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават
материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно
убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е
налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при
извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да
приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на
оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите
събрани по делото доказателства. В случая обстоятелствата отразени в двустранни
констативен протокол са спорни между страните – в частта по отношения механизма на
ПТП-то и вредите в причинно-следствена връзка с отразения механизъм.
По делото са събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Е. Г. и св.
И. С..
От разпита на св. Г. се установява, че през 2021 г. бил участик в ПТП, което се
случило когато тръгвал за работа. Преди работа трябвало да мине през склад в ж. к.
„Люлин“, като инцидентът настъпил на кръстовище, което било 300-400 м. преди склада,
като на мястото трябвало да направи ляв завой. Свидетелства, че пред него се движел друг
автомобил, който също завивал наляво. На самото кръстовище другият автомобил бил
3
спрял, като свидетелят бил спрял на около 1,5 – 2 м. от него. Сочи, че другият водач не
знаел накъде да тръгнал, като натиснал клаксона също нямало реакция. Веднага след това
видял как другият автомобил включил скоростта назад и свидетелят започнал да свири с
клаксона, но пак нямало реакция. Изяснява, че нямало как да реагира веднага, тъй като
автомобилът му бил с автоматични скорости, а освен това тъй като се намирали на
кръстовище трябвало да се действа с повишено внимание, за да не се удари друг автомобил
или пешеходец. Свидетелства, че настъпил удар с другия автомобил, като той продължавал
да натиска клаксона, след което другият водач – жена била излязла от автомобила, като била
паникьосана и му казала, че не го била видяла. Също така не била изключила колата си от
скорост, като тъй като последната била с автоматични скорости продължавала да го бута.
Изяснява, че бил доста нервен и афектиран от случилото се, тъй като автомобилът му бил
нов и лизингов, поради което се обадил на полицията, но органите на реда се забавили
много. Около половин час били седели без никаква реакция, след това тъй като минало доста
време решили да напишат протокол, като сочи, че обстоятелствата за ПТП-то били посочени
в протокола, а той лично се опитал да нарисува някаква скица. При предявяване на
протокола в о. с. з., сочи, че това е протоколът, който били написало, като подписа до буква
„Б“ бил положен от него. Установява, че след удара по автомобила имало видими щети, като
предният ляв фар се клател, имало драскотини и леки вълнообразни вдлъбнатини по
бронята. Свидетелства, че след като откарал автомобила в сервиза се установило, че фарът,
щипките и стъклото са били повредени, освен това била повредена решетката и бронята от
долу. Сочи, че по автомобилът му не е имало други щети, които да не са били възстановени,
тъй като колата била на лизинг и поправял щетите по застраховката „Каско“. Установява, че
с другия водач не били имали разногласия, като се разбрали да пишат протокол, тъй като
полицията се забавила. Сочи, че настилката била суха. Свидетелства, че другият автомобил
бил „Шевролет“, но не може да си спомни модела и цвета. Инцидентът станал между 09:30
ч. и 11:00 ч., тъй като по това време трябвало да отиде до склада. Не помнел как се казвало
улица, но била в кв. „Люлин“, като предполага, че се касаело за 7-ма част, но установява, че
не познавал квартала. Обяснява, че другият автомобил тъкмо излизал от кръстовището,
когато спрял, а той с неговия автомобил се намирал в самото кръстовище. Свидетелства, че
нямало как да включи на задна скорост и да се дръпне, за да не настъпи удар, което обяснява
и с факта, че се намирали в кръстовище, където трябвало да се предприемат някои мерки, за
да не настъпи друго ПТП. Изяснява, че при предприетата маневра за завиване наляво бил
подал мигач, като в момента на навлизането в кръстовището нямало други автомобили.
Сочи, че с този автомобил не е имало други ПТП-та, а единствено по „Каско“ били
поправяни паркинг щети. Установява, че в процесния случай единствено настъпил удар с л.
а. „Шевролет“, като бил удрял други повърхности.
От казаното от св. С. се установява, че през 2021 г. била участвала в ПТП, което било
настъпило в ж. к. „Люлин“ в междублоково пространство. Свидетелства, че сутринта
тръгвала, за да откара сина си на лекар, освен това ходела на работа с колата. Изяснява, че
въпреки, че предходния ден на автомобила му нямало нищо, то при потеглянето усетила, че
нещо не е наред, тъй като колата сама ускорявала. Преценила, че не можела да ходи с
колата, тъй като се налагало да натиска и леко спирачката, а тъй като се намирала близко до
блока си се оглеждала за място където да можела да даде назад и да се върне и да паркира
пред блока. Сочи, че колата й ускорявала сама, като се налагало да натиска спирачката, след
което завила в една пряка и дала назад. Изяснява, че колата ускорявала и напред и назад,
поради което извършила маневрата много бавно, но не била видяла другия автомобил, като
явно не била погледната в огледалото за обратно виждане. Свидетелства, че мисли, че е
погледната в страничните огледала, но не била видяла никой. Изяснява, че докато шофирала
поглеждала огледала, но зад нея нямало никой, както и пред нея. Установява, че карала
спокойно и съвсем бавно назад, когато в един момент колата се подпряла в нещо, при което
спряла, загасила колата, слязла и видяла, че е подпряла друг автомобил. По това време била
4
със сина й. Другият водач бил младо момче, което вдигнало голям скандал, въпреки, че му
се извинила, като държал да повикат полиция. Свидетелства, че в това време, но не помни
по какъв повод бил дошъл и другият й син, като през това време тя дала автомобила напред,
а другия водач назад. Изяснява, че на автомобила имало единствено нещо като белег от прах
на калника, като дори синът й с ръка го бил изтрил, поради което казали, че тъй като нямало
нищо на другия автомобил, защо да викат полиция. Предложила да напишат двустранен
констативен протокол, тъй като доста време очаквали полиция. При предявяване на
протокола в о. с. з., сочи, че подписът до буква „А“ е положен от нея. Изяснява, че не помни
дали в протокол са писали щети, но сочи, че тъй като по другия автомобил нямало щети се
чудела защо е необходимо да се вика полиция. Установява, че по автомобилът й имало
вдлъбнатина по бронята й, но тя била виновна за инцидента, въпреки, че по другият
автомобил нямало щети. Сочи, че не помни какъв е бил другия автомобил. Свидетелства, че
ПТП-то станало почти на завоя. Тя била вкарала колата в кръстовището, но не много, за да
може да даде назад. Дала малко назад, но другият водач е бил съвсем близо, поради което не
го била видяла, като не била погледнала в огледалото за обратно виждане. Изяснява, че
смята, че е подпряла левия фар на другия автомобил, но не била чула клаксон. Установява,
че се била учудила защо след като е видял, че връща назад и другият водач не бил върнал
назад, но е било възможно да не е можел да реагира. Сочи, че не помни дали е подала мигач,
като тя се движела отпред, а другият автомобил бил след нея, съответно завивал след нея.
Свидетелства, че в момента в който тръгнала да връща не била видяла другия автомобил и
не била чула нищо. Посочва, че леко връщала, като дори не знаела какво била подпряла,
като другият автомобил не се бил изместил, тъй като го била ударила леко, поради което не
се чуло и удар, което си обеснява с факта, че държала и спирачката.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. и св. С. за достоверни,
тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно
логични, като не се доказа свидетелите да са заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да
доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията.
Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелите, да си спомнят
случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради
особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните им възприятия по
отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са
взаимоизключващи се, включително свидетелите ги потвърждават, под страх от наказателна
отговорност. Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен
начин, доколкото същите са преки участници в ПТП-то. В тази насока трябва да се спомене,
че част от субективните оценки на свидетелите по отношение на това какви вреди са
настъпили, имало ли е такива, съответно съобщени от тях предположения защо е настъпило
ПТП-то и какво би могло да е поведението на другия водач са принципно без значение.
Релевантен е съобщеният механизъм на ПТП-то, като при наличието на спор за механизма и
вредите, респ. причинно-следствената връзка, то въпросите в една си част касаят и
технически изводи, които свидетелите не могат да направят, но това не може да доведе до
недостоверност на казаното от тях по отношение на доказателственорелевантните факти,
които както беше посочено в случая свидетелите добросъвестно посочват.
Прието е заключението на САТЕ от което се изяснява, че механизмът на ПТП-то е
5
следния: на 05.05.2021 г., около 10:35 ч., лек автомобил „Шевролет Лачети“, рег. № СВ
.......... КК се движи по ул. „Крим“, с посока от ул. „ген. Асен Николов“ към ул. „Илия
Цанов“, и на кръстовището с ул. „Балатон“, водачът предприема маневра за завой наляво,
след което спира и потегля на заден ход, при което настъпва ПТП с намиращият се зад него
е лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СА ............... ТВ. Установено е, че от техническа гледна
точка причина за ПТП-то е поведението на водача на лек автомобил „Шевролет Лачети“,
рег. № СВ .......... КК, като от техническа гледна точка другият водач не е имал възможност
да предотврати ПТП-то. Вещото лице е посочило, че вредите по лек автомобил „Киа Сийд“,
рег. № СА ............... ТВ са в причинно-следствена връзка с ПТП-то, с изключение на
спойлер предна броня и фар ляв. Посочено е, че стойността необходима за възстановяване
на увредения автомобил за установените вреди в причинна връзка – на базата на средни
пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 627,47 лева. Съответно експертът е
посочил, че стойността необходима за възстановяване на всички вреди твърдени от ищеца е
в размер на 2527,16 лева – на базата на средни пазарни цени към момента на настъпване на
ПТП-то. Експертът е посочил, че от представените от ищеца веществени доказателства
(снимков материал) не се забелязва увреждания по процесния фар. Изяснено е, че извън
процесният фар и преден спойлер, всички други ремонтно-възстановителни работи са във
връзка с отстраняване на уврежданията от ПТП-то. Установено е, че по средни пазарни цени
– от алтернативни доставчици, стойността необходима за възстановяване на увредения
автомобил и труд в сервизи различни от официалния за марката към датата на ПТП-то е в
размер на 547,20 лева, респ. стойността необходима за възстановяване на всички вреди в
тази хипотеза е в размер на 1827,41 лева. От приложеното от вещото лице се установява, че
на мястото на настъпването на ПТП-то няма вертикална и хоризонтална маркировка, поради
което принципно разрешената скорост за движение следвало да бъде 50 км./ч.
В открито съдебно заседание от 24.10.2022 г., експертът е посочил, че заключението
не следва да се променя в нито една от частите си, вкл. с оглед разпитаните свидетели.
Категорично сочи, че пукнатина на фара не се забелязва, но било възможно да има счупени
вътрешни захвати от вътрешната част или разхерметизиране на фара от удара, за което обаче
нямало представени доказателства. Изрично сочи, че от представените снимки по делото
фара бил без никакви увреждания. Посочено е, че самите застрахователи при извършване на
огледа правят снимки с оглед увредените детайли. По отношение на спойлера изрично е
посочено, че последният е увредено много ниско долу, поради което увреждането освен от
бордюр или камък, или нещо което е по-ниско от предната броня не можело да настъпи.
Изрично е изяснено, че при този механизъм на ПТП-то не може да се увреди спойлера, нито
да настъпи увреждането от друг автомобил. Вещото лице е посочило, че подобно увреждане
настъпва при движение на автомобила и качването на бордюр или при удар от камък, тъй
като удара настъпвал отдолу. Установено е, че причините за клатенето на фара може да са
множество, но ако са счупени захватите, то същите не можели да се отремонтират
технологично, поради което фарът се заменял с нов. Отделно от това вещото лице е
посочило, че по делото няма данни след удара, увреденото МПС да се е удряло в други
обекти. Освен това от данните по делото се установявало, че процесното МПС е със срок на
6
експлоатация от 8 години, поради което при всички случай било извън гаранционен период.
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ, съобразно правилото на
чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно,
компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените
задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от изход на
правния спор или е недобросъвестен.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
Във връзка с направеното оспорване на заключението на САТЕ от ищеца, съдът
намира, че следва да изясни следното:
С оглед направените от ищеца оспорвания следва да се отбележи, че възприемането
на заключението на вещото лице от решаващия съд не е обусловено от оспорването му или
не от страните по делото, поради което отсъствието на направено възражение е правно
ирелевантно както за неговата обективност, така и за значението му за крайния правен
резултат по делото – в този смисъл напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. №
806/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II
г. о., ГК. Целта на изслушането на вещото лице в открито съдебно заседание е да се поясни,
как то е достигнало да съответните изводи, съответно да се провери чрез задаването на
въпроси по предмета на заключението дали същото е пълно, ясно и обосновано. Няма
пречка експертът при постановяване на задачи, стига да има достатъчно данни и
необходимите експертни познания да даде допълните отговори във връзка с поставените
задачи, които ги допълват, а и служат за проверка на заключението на вещото лице. Тоест,
чрез отговори свързани допълнителни обстоятелства, които са свързани с основните задачи
на вещото лице се проверя и компетентността на вещото лице и обосноваността на изводите
му, но при положение, че допълнителните отговори могат да стъпят на налични по делото
7
данни за релевантни обстоятелства, които са от компетентността на съответния експерт. В
случая вещото лице, подробно и обосновано е отговорило поставените задачи и е
мотивирало как е достигнало до изводите си, като настоящият съдебен състав намира, че във
връзка с направеното оспорване, същото е неподкрепено от никакви данни, които да
обусловят съмнение в изводите на вещото лице или приложение на правилото на чл. 201
ГПК. Тоест, оспорването на ищеца е неоснователно и не може да бъде възприето. За пълнота
трябва да се отбележи и още едно релевантно обстоятелство, с оглед заключението на САТЕ
по отношение на детайлите, които са в причинно-следствена връзка с процесния механизъм
на ПТП-то. Вещото лице изрично сочи по отношение на спойлера, че няма как да настъпи
подобно увреждане от процесния механизъм, а по отношение на фара сочи, че от
ангажираните доказателства няма данни да има увреда, като сочи вероятно, ако е налице
увреждане на захватите, какво следва да се извърши. Вероятният извод е форма на
допускане на възможна хипотеза, което обаче предвид разпределената доказателствена
тежест, не води до пълно и главно доказване по смисъла на чл. 154, ал. 1 ГПК, а
неизпълнението на процесуалната тежест води до неблагоприятни последици за страната на
която последната възложена.
В конкретния случай увреждането на самите автомобилни части при процесното
ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява непосредствена вреда
под формата на претърпяна загуба. В случая макар и да е налице иск за заплащане на
обезщетение по договор за имуществена застраховка, отново се обезщетява негативния
интерес, което означава, че заплащането на застрахователно обезщетението има за цел да
постави увредения в имущественото състояние, което то е било преди увреждането (да се
приведе увреденото МПС в предишното му техническо състояние), поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази
цел. Тоест, макар и да се касае за договорен иск, който принципно защитава позитивният
интерес на ищеца – този от изпълнение на договора, то същото цели един по далечен
резултат, а именно удовлетворяването и на посочения негативен интерес, без това да е
свързано с извършването на разноски от имуществения патримониум на ищеца, респ. на
застрахования. Размерът на тази парична сума по принцип следва да се определи съобразно
средните пазарни цени в Република България към деня на увреждането, тъй като това в
мнозинството случаи би било достатъчно за пълното репариране на вредите. Единствено ако
в Република България дадена стока или услуга не се предлага на пазара (напр. за ремонт на
самолет) и ако без нея репарирането на причинените вреди е невъзможно, то тогава по
необходимост при определяне стойността на обезщетението следва да се вземат предвид
пазарните цени в друга държава, където стоката или услугата се предлага, с което би било
спазено изискването за пълна обезвреда – в рамките на уговорения застрахователен лимит –
арг. чл. 400 КЗ. Несъмнено, при пазарна икономика със свободна конкуренция между
множество стопански субекти е обичайно да се предлагат и по-високи цени за ремонт на
МПС (особено в т. нар. официални/оторизирани за марката автосервизи), но тези по-високи
цени не следва да се вземат предвид при определяне на задължението, ако заплащането на
средната пазарна цена е достатъчно за пълното отстраняване на вредите при изискуемото
качество. Този извод не се променя от евентуалното обстоятелство, че автомобилът е в
гаранционен срок ( вкл. предвид заключението на САТЕ и представените доказателства,
принципно не се установява, че автомобила е гаранционен) и, че условие за бъдеща
важимост на гаранцията е отремонтиране в официален сервиз. В подобна хипотеза очевидно
се смесват два проблема: 1) отстраняването на преките и непосредствени вреди чрез
привеждане на увреденото МПС в предишното му техническо състояние, за което е напълно
8
достатъчно извършването на ремонт по средни пазарни цени в обикновен сервиз, и 2)
запазването на правата по договорната гаранция с продавача на автомобила, което няма
връзка с преките и непосредствени вреди от самото увреждане – от една страна, подобен
евентуален резултат няма характер нито на претърпяна загуба, нито на пропусната полза
(такава не може да има, предвид липсата на сигурност в бъдещото настъпване на условието
за „активиране“ на гаранцията – настъпването на евентуален технически проблем от
нормалната експлоатацията на автомобила, какъвто може и никога да не настъпи); от друга
страна – евентуалното загубване на правата по гаранцията не е пряка и непосредствена
последица от увреждането на автомобила при ПТП, а представлява по-далечен причинен
резултат, т.е. липсва пряка причинна връзка (същият би бил пряк резултат не на
увреждането, а на друго обстоятелството – липсата на отремонтиране на автомобила в
официален сервиз), като самото увреждане при ПТП или друго застрахователно събитие по
застраховката „Каско“ – в случая увреждане при ПТП, нито е необходимо и достатъчно
условие за настъпване на загубата на гаранцията (ако такава изобщо е било налице), нито тя
е типичен, закономерен и адекватен резултат на това увреждане, а случайна последица,
която при това не е настъпила (случаят е аналогичен на известните учебникарски примери
на Потие, илюстриращи липсата на пряка причинна връзка).
В случая безспорно се установява, че водачът на лек автомобил лек автомобил
„Шевролет Лачети“, рег. № СВ .......... КК, нарушил виновно (при небрежна форма на вината
– арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД) и противоправно правилата за движение по пътищата – нормата на
чл. 40 ЗДвП, според която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението. По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. А също така и чл. 20 ЗДвП,
в който е предвидено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Не може да бъде уважено и направеното възражение за съпричиняване от страна на
ответника. За да бъде основателно направеното възражение за съпричиняване е необходимо
по делото да бъде доказано пълно и главно, че увреденото лице (застрахованият по договор
за имуществено застраховане) е допринесъл чрез своето противоправно поведение за
настъпване на процесния вредоносен резултат (при твърдяното от ответника съпричиняване,
т. нар. компенсация на вини ( compensatio culpae) по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД).
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от
виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. В
случая за наличието на съпричиняване (особено при движение на заден ход, което е най-
опасната маневра при управлението на автомобил, поради което при нея никога не би могло
да има съпричиняване, извън доказването на хипотезата на пряк умисъл у другия водач)
липсват доказателства, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока, при движение на заден
9
ход изобщо правилото на чл. 23 ЗДвП е изключено от приложение. Не водачите, които се
намират зад превозното средство следва да се съобразяват поведението си с него, а водача с
движещият се на заден ход автомобил. Правилото на чл. 23 ЗДвП е релевантно единствено
при нормално движение на автомобилите, когато се изисква спазването на такава дистанция,
че да може да се спре своевременно при задействане на спирачната система от предния лек
автомобил или аварийно или екстрено спиране. В тази насока тезата на ответника за
приложението на чл. 23 ЗДвП е не само погрешна, но и правно несъстоятелна.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на претенцията по отношение на вредите, които се намират в
причинно-следствена връзка в процесното ПТП, поради което искът за главницата следва да
бъде уважен за сумата от 627,47 лева, както и сумата от 15,00 лева – дължими
ликвидационни разходи, т.е. за сумата от 642,47, като до пълния предявен размер от 2715,89
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията на за мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира
следното:
В новелата на чл. 412, ал. 3 КЗ е предвидено, че в срок 30 дни от представянето на
всички доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на своето
задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже плащането.
Следователно, една след изтичане на срока за доброволно плащане длъжника изпада в
забава.
С оглед отделеното за безспорно между страните и предвид представените по делото
писмени доказателства – писмо от 02.12.2021 г. от ответника до ищеца (л. 15 в кориците на
делото), съдът намира, че след 03.12.2021 г. ответникът е изпаднал в забава, предвид факта,
че по делото нито са сочени, нито са събрани доказателства, че е погасил чрез плащане
дължимата сума за главницата за регресното вземане, поради което с оглед
неблагоприятените последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1
ГПК.
При това положение и при приложение на разпоредбата на чл. 162 ГПК, с оглед
извършено от съда аритметическо пресмятане на дължимата мораторна лихва, то следва, че
искът е основателен за сумата от 33,81 лева за периода от 03.12.2021 г. до 14.06.2022 г., като
за разликата до пълния предявен размер от 145,50 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
При това положение с правна възможност да претендират деловодни разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид
уважената част от исковете, следва да му се присъди сумата от 218,62 лева, представляващи
деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно отхвърлената част от
претенциите следва да му се присъди сумата от 290,19 лева, представляващи деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
което е направил ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като претендираното адвокатско
възнаграждение от ищцовата страна е съобразно с правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийският районен съд
10
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДЖЗ“ АД, ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: гр.
..................., да заплати на ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на
управление: гр. ....................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 642,47 лева, представляващи регресно вземане и обичайни ликвидационни
разходи по застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0300/21/777/504011 за ПТП
настъпило на 05.05.2021 г., около 10:35 ч., като водачът на лек автомобил „Шевролет
Лачети“, рег. № СВ .......... КК се движи по ул. „Крим“, с посока от ул. „ген. Асен Николов“
към ул. „Илия Цанов“, и на кръстовището с ул. „Балатон“, водачът виновно и
противоправно нарушава правилата на чл. 40 ЗДвП, като предприема маневра за завой
наляво, след което спира и потегля на заден ход, при което настъпва ПТП с намиращият се
зад него е лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № СА ............... ТВ, по който в причинно-
следствена връзка са причинени вреди, ведно със законната лихва от 22.06.2022 г. (датата на
подаването на исковата молба) до окончателното плащане, както и сумата от 33,81 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 03.12.2021 г. до 14.06.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата от 642,47 лева до пълния предявен
размер от 2715,89 лева, както и иска за мораторна лихва за сумата над 33,81 лева до
пълния предявен размер от 145,50 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „ДЖЗ“ АД, ЕИК: ............... да заплати
на ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: .................., сумата от 218,62 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: .................. да заплати на ЗАД „ДЖЗ“ АД, ЕИК:
..............., сумата от 290,19 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11