№ 2668
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
СъдебниО. Н. В.
заседатели:Т. Н. К.
като разгледа докладваното от В. В. А. Наказателно дело от общ характер №
20231110208284 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК
Постъпила е молба от адв. С. Н. – повереник на М. М. – частен обвинител по
НОХД № 8284/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, за присъждане на разноски,
сторени в производството, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500, 00 лева. Към молбата са приложени списък на разноските по чл. 80
ГПК и споразумение за адвокатско възнаграждение от 27.03.2024г., постигнато между
частната обвинителка М. М. и адв. С. Н..
Съдът като се запозна с молбата и като взе предвид материалите по делото,
намери, че искането за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
Производството по НОХД № 8284/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав е
образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от прокурор при СРП, по обвинение
против Г. А. С. за извършено престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. В о.с.з.,
проведено на 27.09.2023 г., съдът е конституирал М. М. като частен обвинител в
производството и е оставил без уважение искането й за приемане за съвместно
разглеждане на граждански иск в наказателното производство и за конституирането й
като граждански ищец. В същото съдебно заседание Н. М. е конституиран като частен
обвинител и като граждански ищец и за съвместно разглеждане в наказателното
производство е приет предявен от него граждански иск против подсъдимия Г. С.. В
о.с.з. на 27.09.2023 г. съдът е приел, че в досъдебното производство са допуснати
1
съществени нарушения на процесуалните правила и на основание чл. 249 ал. 3 вр. чл.
248 ал. 5 т. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал
делото на СРП за отстраняване на посочени в определението съществени нарушения
на процесуалните правила. Срещу определението за прекратяване на съдебното
производство е постъпил протест от прокурор при СРП и въз основа на него е било
образувано производството по ВНЧД № 492/2024 г. по описа на СГС, НО, IV въззивен
състав, по което с определение № 385/01.02.2024 г. въззивният съд е отменил
определението за прекратяване на съдебното производство и е върнал делото на същия
съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. След връщане на
делото в СРС с разпореждане № 2834/29.02.2024 г. съдията – докладчик е насрочил
делото за продължаване на разпоредителното заседание и произнасяне по въпросите
по чл. 248 ал. 1 т. 4 – 8 НПК, по които съдът не се е произнесъл в о.с.з. на 27.09.2023 г.,
приемайки, че липсва годен да постави началото на съдебната фаза на производството
обвинителен акт. В о.с.з. на 17.06.2024 г. частната обвинителка М. М. е била
представлявана от упълномощени повереници – адв. Д. П. и адв. С. Н.. От адв. С. Н. е
направено искане за конституиране на М. М. като граждански ищец в производството
и приемане за съвместно разглеждане на граждански иск, което е било оставено без
уважение от съда по съображения, че искането е направено след предвидения в НПК
срок – след даване ход на разпоредителното заседание. В същото съдебно заседание
производството по делото в частта относно повдигнатото обвинение по чл. 209 ал. 1
вр. чл. 26 а. 1 НК е прекратено на основание чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 4 НПК –
поради настъпила смърт на подсъдимия. Постановено е производството по делото да
продължи по отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск,
предявен от гражданския ищец Н. С. М., като производството по гражданския иск е
спряно на основание чл. 229 ал. 1 т. 2 ГПК вр. чл. 88 ал. 1 НПК.
При тази хронология, съдът намери, че искането за присъждане на разноски в
полза на частната обвинителка М. М. не е основателно. В наказателното производство
М. М. има качеството единствено на частен обвинител, но не и на граждански ищец.
Съгласно чл. 78 ал. 1 НПК частният обвинител поддържа обвинението наред с
прокурора. Частният обвинител, който не е конституиран като граждански ищец в
производство, няма друга функция освен по поддържане на обвинението за извършено
престъпление. Ето защо отговорността за разноските, сторени от частния обвинител в
производството, следва да се понесе според общите правила, предвидени в чл. 190
НПК. Съгласно чл. 190 ал. 1 НПК, когато наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела от общ характер, остават в тежест на държавата. При
приложение на цитираната разпоредба съдът намира, че и разноските, сторени от
частния обвинител, в случаите на прекратяване на наказателното производство, следва
да останат в тежест на частния обвинител. Това е така, защото при прекратяване на
наказателното производство, включително и в случаите на смърт на подсъдимия,
2
неговите наследници не встъпват в правоотношението между подсъдимия и държавата
по повод на реализиране на наказателната му отговорност, тъй като наказателната
отговорност е лична. Те могат да встъпят единствено като правоприемници на
починалия подсъдим и граждански ответници по приетия за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански иск, в който случай и при доказване на
гражданската претенция по основание и размер би могла да се ангажира
имуществената им отговорност за сторените от гражданския ищец разноски.
Разноските обаче, сторени от частния обвинител (който не е и граждански ищец в
наказателното производство) следва да останат в негова тежест и не следва да се
възлагат в тежест на наследниците на починалия подсъдим.
По изложените съображения съдът намери, че молбата за присъждане на
разноски в полза на частната обвинителка М. М. не е основателна и следва да се
остави без уважение.
При тези мотиви и на основание чл. 306 ал. 1 т. 4 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от адв. С. Н. от САК – повереник на М. М. –
частен обвинител по НОХД № 8284/2023 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, за
присъждане на разноски, сторени в производството, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500, 00 лева.
Определението подлежи на обжалване по реда на глава XXII НПК пред СГС в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на СРП, на частния обвинител М. М., на
адв. С. Н. и на адв. И. А..
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3