№ 405
гр. Варна, 01.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500175 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Медикъл туризъм
БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София срещу Определение
№11657/21.10.2022г., постановено по гр.д. №12250/2022г. по описа на ВРС, с
което е допуснато обезпечение на предявения от „Калида билд“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна срещу жалбоподателя иск за заплащане на сумата от
13225,01 лв. главница по писмено споразумение от 29.12.2021г. относно
задължение по договор за извършване на СМР и обезщетение за забава върху
главницата в размер на 6351,65 лв. за периода от 16.12.2017г. до 09.09.2022г.
чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА” върху следната
недвижима вещ: 1/30 ид.ч. /една тридесета идеална част/ от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на гр. Варна, одобрени със
заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на изпълнителен директор на АГКК,
изменени със Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-609/31.05.2010г. на
началник на СГКК – Варна, находящ се в област Варна, община Варна, гр.
Варна, район „Одесос“, п.к. 9000, *****, вид собственост: Частна, тип: За
делова и административна дейност, бр. нива 1, площ по документ 262.55 кв.
м., при условията на парична гаранция в размер на 1000 лв.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното
определение с твърдения за вероятна неоснователност на иска,
несъразмерност на гаранцията с евентуалните вреди и недоказаност на
обезпечителната нужда. Излага се, че по делото няма представен писмен
договор, чиято стойност изключва доказването му с гласни доказателства,
нито Акт обр. 19 за извършени СМР, а споразумението за прихващане не
може да ги замени. Фактурата не е основание за плащане, а се съставя само за
счетоводни цели. В същата липсва индивидуализация на СМР по вид,
количество и ед.цена. Презумпция за обезпечителна нужда не е уредена, а в
молбата по чл.389 от ГПК липсват твърдения, които да я обосновават.
1
В депозирания отговор ответникът по жалбата излага съображения за
нейната неоснователност, с твърдения, че фактурата е осчетоводена от
ответника, включена е в дневника за покупки и Справка-декларация по ЗДДС
и по нея е приспаднат данъчен кредит, с което ответникът е признал
задължението си. Доказателственият характер на фактурата не може да се
игнорира по аргумент от чл.55 от ТЗ. Споразумението за прихващане има
значението на спогодба по чл.365 от ЗЗД и представлява писмен договор, с
който ответникът признава и потвърждава задължението си по процесната
фактура. Счита, че определената парична гаранция е съизмерима с
допуснатата възбрана само на 1/30 ид.ч. от недвижимия имот. Излага
твърдения, че цялостното поведение на ответника индикира, че няма
намерение да изпълни задълженията си, с което обосновава обезпечителната
нужда.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от
надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл.
260 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
За да се произнесе по нейната основателност съдът съобрази следното:
Производството по гр.д. №12250/2022г. по описа на ВРС е образувано
по предявени от „Калида билд“ ЕООД против „Медикъл туризъм БГ“ ЕООД
искове с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Същото е съпроводено от паралелно развило се производство по чл. 390
от ГПК, приключило с Определение № 10762/30.09.2022 г. по ч.гр.д.
№13017/2022г. на ВРС, с което същото е прекратено като недопустимо
поради предявяване на възнамерявания иск.
С молба №68797/07.10.2022г. по исковото производство е направено
искане по чл.389 от ГПК за допускане на обезпечение на висящ иск.
Настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.
За да бъде допуснато обезпечение на висящ иск по реда на чл.389 от
ГПК е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки:
предявената искова претенция да се явява процесуално допустима и вероятно
основателна, да е налице необходимост от обезпечаване – т.е. за ищеца да
съществува риск от невъзможност или затруднение при осъществяване на
правата му по бъдещото съдебно решение, както и адекватност на заявената
обезпечителната мярка с обезпечителната нужда.
Редовността на исковата молба, като абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост, предполага същата да съдържа всички
реквизити по чл.127 от ГПК, включително подробно изложение на
фактическите основания на иска. В разглеждания случай обосновката на
основанието на иска се свежда единствено до твърдения за сключен между
страните договор за извършване на СМР в офис сграда в гр.Варна, *****, за
което е издадена фактура №309/16.12.2017г. Твърди се, че ищецът е изпълнил
възложените СМР, но ответникът не заплатил дължимото възнаграждение,
въпреки отправени покани по имейл и телефон. След сключено на
29.12.2021г. споразумение за прихващане дължимият остатък от
задължението възлиза на 13225,01 лева.
Посочените твърдения не удовлетворяват изискванията за редовност на
искова молба по предявен иск с правно основание чл.266 от ЗЗД. Липсват
2
фактически твърдения за основните параметри на договора за изработка –
дата на сключване, форма, предмет, индивидуализиран по видове и обем
строителни работи, срок за изпълнение на възложената работа, размер на
уговореното възнаграждение и начин на формирането му, уговорен падеж на
задължението за плащане. Не са конкретизирани предадените и приети
видове и количества СМР, в какви строителни книжа са документирани
(Актове обр.19) и по какъв начин са остойностени. Не е посочена дата на
изпълнението и приемането им. Липсва яснота относно датата, на която е
настъпила изискуемостта на задължението за плащане. Липсват данни кога и
по какъв начин ответникът е поставен в забава – с настъпването на определен
в договора падеж, с получаване на покана или по силата на закона. Не е
обосновано по какъв начин е формиран неплатеният остатък от претенцията,
тъй като в исковата молба не е посочена обща стойност на фактурата, размер
на вземането на ответника, с което е извършено прихващане и
възнаграждението за кои видове СМР е прихванато с насрещното вземане на
ответника. При наведени твърдения за частично погасяване на вземането,
несъмнено следва да бъде недвусмислено ясно възнаграждение за кои
конкретно СМР се включва в претендирания остатък, с подробна
индивидуализация по вид, количество и единична стойност. В противен
случай е невъзможно да се определи предметът на делото, респективно
предметът на доказване.
Изложеното налага изводът, че за надлежното въвеждане на всички
параметри на спора, формалното позоваване на издадена от ищеца фактура не
е достатъчно, още повече, че в случая същата не съдържа индивидуализация
на извършените СМР и тяхната единична стойност. Вписаното в нея
основание е бланкетно, тъй като препраща към протокол обр.19, какъвто по
делото не е представен и не се твърди да е изготвен и подписан от страните.
Стойността на фактурата е посочена общо, без разбивка по пера. Общата
стойност на фактурата (17432,81 лева) не е посочена в исковата молба, но
след елементарни аритметически изчисления е видно, че след приспадане на
сумата, с която е извършено прихващане (4207,80 лева), се получава остатък
13315,01 лева, а не 13225,01 лева, колкото се претендира от ищеца. Разликата
макар и несъществена внася допълнителна неяснота относно алгоритъма за
изчисляване на размера на претенцията и нейните компоненти.
Формираният извод за нередовност на исковата молба е достатъчен да
обуслови неоснователност на искането за допускане на обезпечение по реда
на чл.389 от ГПК, без да е необходимо да се изледват доводите на страните
относно останалите предпоставки за неговото уважаване. С оглед изложеното
определението, с което искането е уважено, следва да бъде отменено, а вместо
него бъде постановено друго, с което същото бъде отхвърлено, а издадената
обезпечителна заповед – обезсилена.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че самостоятелно
основание за неправилност на определението е съдържащата се в него
индивидуализация на вземането, като произтичащо от Споразумение за
прихващане от 29.12.2021г., която не съответства на въведеното от ищеца
основание за неговата дължимост по договор за СМР и издадена по него
фактура.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №11657/21.10.2022г., постановено по гр.д.
№12250/2022г. по описа на ВРС, с което е допуснато обезпечение на
предявения от „Калида билд“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна срещу
„Медикъл туризъм БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, иск за заплащане
на сумата от 13225,01 лв. главница по писмено споразумение от 29.12.2021г.
относно задължение по договор за извършване на СМР и обезщетение за
забава върху главницата в размер на 6351,65 лв. за периода от 16.12.2017г. до
09.09.2022г. чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА” върху
следната недвижима вещ: 1/30 ид.ч. /една тридесета идеална част/ от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КК и КР на гр. Варна
одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на изпълнителен директор на
АГКК, изменени със Заповед за изменение на КККР № КД-14-03-
609/31.05.2010г. на началник на СГКК – Варна, находящ се в област Варна,
община Варна, гр. Варна, район „Одесос“, п.к. 9000, *****, вид собственост:
Частна, тип: За делова и административна дейност, бр. нива 1, площ по
документ 262.55 кв. м., при условията на парична гаранция в размер на 1000
лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Калида билд“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Варна, за допускане на обезпечение на предявените срещу
„Медикъл туризъм БГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.София, искове с правно
основание чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от
13225,01 лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждение по договор
за извършване на СМР по фактура №309/16.12.2017г. и обезщетение за
забава върху главницата в размер на 6351,65 лв. за периода от 16.12.2017г. до
09.09.2022г. чрез налагане на обезпечителна мярка „ВЪЗБРАНА” и
ОБЕЗСИЛВА ИЗДАДЕНАТА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4