№ 557
гр. Разград, 19.09.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
СъдебниМАРИНЕЛА Г. Д.А
заседатели:ХАЛИМЕ АХМ. ЧАКЪР
при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А
и прокурора З. М. Ц.
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
Наказателно дело от общ характер № 20213330200570 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
ЗА РП РАЗГРАД се явява прокурор Ц..
ПОДСЪДИМИЯТ уведомен, явява се лично и с адв. И..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ не се явява, за същият адв. К. от преди.
СВИДЕТЕЛЯТ се явява лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на свидетелят.
С. Я. Д. – 42 г., женен, неосъждан, б.р.
ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по чл.290 НК и същият
обеща да говори истината.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Работя в сектор ПП при ОД на МВР Разград като мл.
автоконтрольор. Имам бегли спомени за случая и ако имам давани обяснения
и се зачетат тогава мога да се сетя повече. За въпросния ден – не помня датата
и часа бяхме на работа с колегата Т. и дежурния ни изпрати за настъпило
ПТП с велосипедист. С колегата мисля, че докато отидем на място го бяха
взели в болницата, някакви такива спомени имам. Мисля, че водача на
автомобила беше на мястото на произшествието. Нямам спомен да е имало
друг автомобил спрян близко до пешеходната пътека когато ние отидохме.
Проведохме разговор с шофьора на автомобила и помня, че някой човек е
минал и изместил беше велосипеда.
СЪДЪТ намира, че на осн.чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т.2 НПК следва да бъдат
прочетени показанията на свидетелят на ДП доколкото свидетелят заявява, че
не си спомня някои обстоятелства, ето защо
1
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА показанията на свид. С. Д.а дадени на л.27-28 от ДП.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: Вярно е това, което ми прочетохте.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не желая да давам обяснения на този етап.
СЪДЪТ ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА писмените доказателствени
материали по ДП 330-ЗМ- 213/19 г. по описа на ОД на МВР Разград.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. И.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна.
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключило и
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам повдигнатото обвинение, понеже намирам,
че в хода на проведеното съдебно следствие безспорно се доказа, че
подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3 от НК,
а именно на 19.10.2019 г., по ул. „Искър“ в гр. Разград, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
нарушил правилата за движение, визирани в: чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), която задължава водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта си на движение да се съобразяват в
случая с характера и интензивността на движението и с конкретните условия
на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие или да намалят скоростта си на движение и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В
настоящия казус подс. К. при избиране скоростта си на движение не се е
съобразил със следните обстоятелства, които имат значение за безопасността
на движението, а именно, че се движи в централната част на гр. Разград, по
улица, по чието протежение се намират оживен градски площад, сградата на
данъчната администрация, сградата на Общинския културен център (Новия
театър), офисите и канторите на фирма „Абритус“ и жилищен блок с
разположени под него множество магазини срещу които и паркинг, т.е.
където е обичайно наличието на пешеходци, деца, велосипедисти, МПС;
вниманието му е следвало да бъде в по-висока степен обострено и той е
следвало да съобрази скоростта си на движение, с обстоятелството, че на
пътното платно на улицата, по която се движи последователно на много
близко разстояние една от друга са разположени три пешеходни пътеки, две
от които преди и след кръстовище спрямо посоката му на движение; в тази
връзка той не се е съобразил, съответно е нарушил и разпоредбите на чл. 47,
чл. 117, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и съответните им чл. 102, чл. 194, чл. 196 от
Правилника за прилагане на ЗДвП, които задължават водача на пътно
превозно средство, приближаващо се към кръстовище, към място, където на
пътя или в близост до него се намират деца, или към пешеходна пътека, да
проявява необходимата предпазливост и да се движи с такава скорост, че при
необходимост да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне
участниците в движението – пътните превозни средства и пешеходците,
които имат предимство; при избиране скоростта си на движение, той не се е
съобразил и с обстоятелството, че видимостта му към пешеходците, а в
случая и велосипедиста – като участник в движението, които ще предприемат
пресичането на пешеходна пътека разположена между сградите на
Общинския културен център (Новия театър) и офисите на фирма „Абритус“, в
ляво спрямо посоката му на движение, е била ограничена от паркиран бял
2
товарен автомобил (бус). Задължението на водача да намали скоростта или да
спре, изводимо от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, възниква от момента на
опасността за движението. Съгласно константната съдебна практика (р. 483-
94-3 н.о.) децата са винаги опасност, без значение дали се намират на пътното
платно или извън него. Детето, намиращо се в близост до пътя, представлява
опасност. Моментът, в който то следва да бъде ценено като опасност е този, в
който детето може да бъде възприето – р. 558-08-1 н.о. Водачите са длъжни
да опазват намиращите се покрай пътя деца, независимо дали в конкретния
пътен участък е поставен знак А19 „Внимание деца“ – р. 50-12-3 н.о.
Правилото на чл. 117 ЗДвП е разновидност на правилото по чл. 20, ал. 2 ЗДвП
(така и т.р. 61-83-ОСНК). Дете са лицата, които не са навършили 14 години
(така и в р. 58-83-ОСНК). Детето е опасност, не само когато се намира на пътя
или на банкета, но и когато е на тротоара. Водачът винаги следва да
предвижда внезапно навлизане на платното за движение – р. 557-08-1 н.о.
Водачът е длъжен винаги да предполага рязко навлизане на пътното платно. В
този случай той носи отговорност, независимо дали произшествието е станало
в опасната зона – р. 1134-74-3 н.о. Задължение да се премине със скорост,
позволяваща да се спре пред внезапно появило се на пътя дете възниква не
само при преминаване покрай училище или детска градина – р. 36-81-ВК на
ВС. Като няма значение дали водачът е възприел опасността, а дали е могъл
да я възприеме, защото той има задължение да наблюдава всеобхватно
пътната обстановка, така в р. 353-84-3 н.о. и в р. 71-83-3 н.о. В случая от
заключението на вещите лица от тройната експертиза е видно, че подсъдимия
е имал видимост към движещият се пред него велосипед, така видимост е
имало и детето спрямо движещият се към него лек автомобил. Пак според
заключението на вещите лица, технически е възможно подс. К. да е имал
възможност да забележи велосипедистите и в по-ранен момент, а именно ако
всеобхватно е наблюдавал пътната обстановка. Това обстоятелство, че децата
е било възможно да бъдат възприети се потвърждава и от показанията на
свид. Е. С.. Вследствие нарушението на правилата за движение подсъдимия
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на малолетния Е. К. М.
от с. Градина, общ. Лозница, обл. Разград, изразяваща се в счупване на първа
и втора дланна кост на лява ръка, което по своята медико-биологична
характеристика по отделно и в съвкупност е обусловило на пострадалия
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок повече от
един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Соченото
престъплението е осъществено от подсъдимия и от субективна страна при
форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност), тъй като той не
осъзнава, че нарушава правилата за движение, а така също не осъзнава и
възможните вредни последици, но е бил длъжен да ги предвиди и е могъл да
ги предотврати. В тази връзка основният въпрос, който се поставя при
изследване на вината на водача е дали е бил в състояние да предвиди
съставомерните последици или не. Моментът, в който се преценяват
психическите преживявания на дееца, съвпада с времето на извършване на
изпълнителното деяние. И това е така, защото само до края на този момент
деецът би могъл да прекъсне деянието, за предотврати настъпването на
обществено опасните последици. За транспортните престъпления този момент
е конкретизиран, а именно т.нар. „опасна зона“. Същата е изяснена от авто
техническите експертизи по делото, като заключението на вещите лица е в
смисъл, че причината за настъпване на ПТП е навлизането на велосипеда
върху пешеходната пътека пред лекия автомобил управляван от подсъдимия
3
на разстояние по-малко от дължината на опасната му зона за спиране. Пак
според вещите лица, в конкретната пътно-транспортна ситуация, с
установената скорост на движение водачът на л. а. „Фолксваген“ (т.е.
подсъдимия ) не е имал техническа възможност да спре преди мястото на
началото на удара. Само че, той следва да носи наказателна отговорност,
защото независимо, че не осъзнава, че нарушава правилата за движение по
пътищата, а така също не осъзнава и възможните вредни последици (т.е. нито
иска, нито допуска настъпването на тези последици), той е бил обективно
длъжен да ги предвиди и субективно е могъл да ги предотврати. Към момента
на осъществяване на деянието подсъдимия е имал интелектуалната
способност и професионалния опит като водач на МПС да прецени каква
опасност за живота и здравето на хората по принцип се създава при
управление на МПС. При мобилизация на психическия си капацитет, той е
бил в състояние да изведе в съзнанието си представата за обществено
опасните последици, включително и възможността да бъдат причинени
телесни повреди, включително и смърт, при причиняване на ПТП. Той е бил
обективно длъжен да ги предвиди, изводимо от обстоятелството, че като
правоспособен водач е длъжен да познава правилата за движение по
пътищата, които са нормативно установени. Обстоятелството, че той е могъл
да предотврати настъпването на обществено опасните последици –
причиняването на СТП, е изяснено и от двете АТЕ. Съгласно първата АТЕ
сблъсъкът между лек автомобил “Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и
велосипедиста М. е бил предотвратим от страна на водача К. при скорост на
процесното МПС непосредствено преди ПТП, около 18 км/ч., а според
тройната АТЕ той би имал техническа възможност да спре автомобила преди
мястото на удара с велосипеда, ако е управлявал автомобила със скорост до
26,6 км/ч. Или ако беше съобразил скоростта си с конкретната пътна
обстановка така, както го задължава разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, то
той е имал обективната възможност да предотврати настъпването на
обществено опасните последици. Ако скоростта на движение не е съобразена
с изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, то опасната зона за спиране не
представлява основание за отпадане на отговорността – р. 148-76-3 н.о.
Предвид всичко изложено, моля да признаете подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Що се
касае до индивидуализацията на наказанието, което следва да му се наложи,
ако бъде признат за виновен, то предлагам същото да бъде определено при
правилата на чл. 55 от НК, защото са налице изключителни и многобройни
смекчаващи обстоятелства и минимумът на определеното в закона наказание
за това престъпление – лишаване от свобода за срок от една година, се оказва
несъразмерно тежък спрямо извършеното конкретно престъпление и
личността на дееца. Конкретиката на казуса, а именно, че причината за
настъпване на произшествието е навлизането на детето с велосипед, макар и
на пешеходна пътека, сочи на извода, че индивидуалната обществена
опасност на извършеното от подс. К. престъпление вече не представлява
онази, която е типична за този вид престъпления, а е сравнително по-ниска.
Личността на дееца също предполага приложението на чл. 55 НК – той е с
добри характеристични данни, неосъждан. Ето защо наказание лишаване от
свобода, каквото е предвиденото от закона за това престъпление, определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК около законовия минимум, се явява
съответно както на обществената опасност на извършеното, така и на
личността на подсъдимия и би постигнало своето поправящо и
4
превъзпитателно действие спрямо него, а така също би се отразило
възпитателно и предупредително на останалите членове на обществото, т. е.
би постигнало целите визирани в чл. 36 НК. Определено са налице
предпоставките и на чл. 66, ал. 1 НК и изпълнението на наложеното наказание
следва да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Разноските по
делото, предлагам също да бъдат възложени на подсъдимия.
АДВ. К.: Представителят на РРП беше изчерпателен по отношение на
текстовете на закона, които са нарушени от страна на подсъдимия и на
основните моменти, които би следвало да бъдат взети под внимание при
определяне на вината и съответно наказанието на подсъдимия. Ще щрихирам
само няколко момента, които правят впечатление при конкретизация на
пътната обстановка и съответно на това пътно транспортно произшествие.
Съответно при движението малко преди ПТП-то водача движейки се с
неголяма скорост, тъй като пред него е имало друго МПС е имал чудесната
възможност да огледа пътната обстановка, съответно участниците в пътното
движение включително и тези, които са се движили не само по пътното
платно, а и по тротоара и в частност той не е имал само тази възможност, а и
имал задължение да се съобразява с движението на другите МПС-та и на
пешеходците, като е длъжен да отчете и спрелите такива, които не са в
момента в движение, но така или иначе имат пряко отношение към пътната
обстановка. Визирам установения товарния автомобил, който частично е
закривал видимостта към пешеходната пътека и който в случая се явява
препятствие към една не малка зона на видимост от страна на водачите,
включително и на подсъдимия. Едно от не многото пътно транспортни
произшествия, които освен със свидетелски показания и съответните
експертизи е гарнирано с видео доказателство, а именно видео файловете
приети като доказателство и разгледани в съдебно заседание от нас. Да, при
конкретната пътно транспортна обстановка подсъдимия е трябвало
приближавайки пешеходната пътека като подходи с необходимото внимание,
както и да намали скоростта, тъй като малко преди това преминава през
кръстовище и друга пешеходна пътека, която е на 15 м. преди въпросната.
Разглеждайки видео файловете наблягам на вашето внимание, че се вижда как
автомобила на подсъдимия „освобождавайки се“ от движещия се пред него
автомобил, който завива надясно, не само намалява скоростта, с която би
следвало да премине през пешеходната пътека безопасно, защото от лявата му
страна има препятствие, което пак казвам скрива една част от зоната му на
видимост, а се вижда на видео файла, че дори ускорява своята скорост, което
още веднъж идва да покаже намеренията на този шофьор – подсъдимия, а
именно да загърби и не спази разпоредбите на закона да се движи с такава
скорост, че при необходимост да може да спре и да предотврати
произшествие. Изготвените в хода и на ДП и съдебното производство авто –
технически експертизи сочат единодушно на факта, че въпреки и скоростта на
автомобила на подсъдимия да е била в рамките на допустимото от закона при
ограничение 50 км.ч. по ЗДВП, то именно според първата експертиза
безопасната такава скорост е била в рамките на 18 км.ч., а от заключението на
тройната експертиза са изчислили, че при скорост 26.6 км.ч. отново
подсъдимия е имал възможност да спре преди мястото на удара. Неговата
скорост за съжаление обаче, която той е преценил, защото закона му дава
това право и възможност е била повече от 30 км.ч., което е довело до
5
съответното съприкосновение и удара. Да, действително велосипедиста
навлиза на пешеходната пътека с велосипед аз не мога да твърдя, че това е
станало внезапно, защото не е доказано по делото, но при скорост дори и с
26.6 км.ч. удара е бил предотвратим. Очевидно при избора на по-високата
скорост водача е нарушил съответните норми, преценката му не е била
правилна в момента и се стига до настъпването на ПТП-то. В доказателство
на това негово поведение на пътя е неговото твърдение от протокола от
20.01.22 г. в съдебното заседание подсъдимия казва колелото хвръкнало пред
него, скочило пред него и не можал да реагира и колелото действително от
удара е хвръкнало. На видео файловете се вижда, че липсва спирачен път
преди самия удар. Подсъдимия започва спирането на автомобила едва след
като удара е настъпил. В случая считам, че вината на подсъдимия е доказана
по един несъмнен и категоричен начин както се изисква от закона, по
повдигнатото обвинение, което ние също поддържаме. Добавям само, че
наказанието, което е предложено от прокурорът също считаме, че би следвало
да бъде около минимума – говоря за лишаването от свобода, като няма пречка
и да се приложи чл.66, ал.1 НК, а именно да се отложи с минимален
изпитателен срок с цел постигане на генералната и на индивидуалната
превенция. Считам, че с това наказание би следвало да се приложи и текста
на чл.37, ал.1, т.7 НК вр.чл.343г НК, а именно лишаване от право да
управлява МПС за срок не по-малко от 6 месеца и считам, че този срок би
въздействал превъзпитателно на подсъдимия и съответно би му дал
възможност осъзнавайки нарушенията, които е направил до какво са довели
при една следваща такава пътна обстановка да си направи правилния извод и
да реагира адекватно. Моля да ни бъдат заплатени и разноските.
АДВ. И.: Внимателно изслушах представителят на РРП и частният
обвинител. Не съм съгласна с изложеното от тях и моля да го признаете за
невиновен за това, че на 19.10.2019 г. около 12.30 ч. се движи с лек
автомобил Фолксваген пасат с рег. № *** не е нарушавал правилата на ЗДВП
и моля да го признаете за невиновен за причиняване по непредпазливост на
средна телесна повреда на малолетния Е. К. М.. На първо място след
образуване на ДП правилно разследващия полицай е дал мнение, че това ДП
трябва да бъде прекратено. На първо място се касае за случайно събитие по
чл.15 НК, за което подсъдимия не носи наказателна отговорност, тъй като не
го е извършил виновно. От изготвената по делото авто – техническа
експертиза първоначално единична, както и от направените разяснения от
вещото лице в съдебното заседание от 20.01.22 г. стана ясно, че подсъдимия
не е имал техническа възможност да предотврати ПТП-то, не е имал
възможност за започване на аварийно спиране – стр.13 от протокола, на място
не е има възможност да възприеме велосипедист. Вещото лице обясни, че е
ходил на място и наблюдавал цялото движение и изградил това мнение, че
няма пряка видимост поради спрялото МПС – бял микробус не установен, не
само това, на място няма знаци за ограничаване на скоростта. Изслушах
прокурорът, че не била съобразена скоростта и няма ограничаване и се движи
с позволената скорост и никой от водачите не е застрахован от това дете или
предмет да излезе на място. Въпроса е дали можем да реагираме. На стр.11
трите вещи лица категорично, които се различават от първоначалното вещо
лице заявяват в т.3.3, че конкретната причина е навлизане на велосипеда в
пешеходната пътека на разстояние пред лекия автомобил на разстояние
малко от дължината на спиране. Това се потвърждава и от разпита на двамата
полицаи, които са били на място, че това дете е изскочило внезапно пред
6
автомобила. Свидетелят Т. обяснява, че случката била с момче с колело, което
влиза внезапно на пътя и кола, която го блъска и днес св. Д. заяви, че
потвърждава дадените от него разяснения по случая на ДП и действително е
имало дете, което е изскочило внезапно напътя. На следващо място по
отношение на причинените телесни увреждания на пострадалото момче видно
от СМЕ уврежданията са от контактни увреждания, не са от дясната страна,
от лявата страна са и това означава, че тези телесни увреждания са били
причинени от падането на детето от велосипеда, а не от удара на МПС-то.
Разпитаното дете Д. Х. обясни в съдебно заседание, че веригата на
велосипедиста била паднала и той не бил на място, а после разбрал какво се
случило, но от видео записите стана ясно, че детето се е върнало и майката на
пострадалото момче каза, че Д. се обадил веднага по телефона и тя е
реагирала и тя дошла толкова бързо, че даже видяла и линейката. Д. буквално
отива на място секунди след инцидента и техния план е бил да се движат в
друга посока и никой не може да каже защо пострадалото момче е завило в
противоположна посока и никой не иска да причини телесни увреждания на
дете. Въпроса е, че когато сме водачи на МПС и при най-доброто ни желание
не винаги може да предвидим какво може да се случи и затова и считам, че е
налице именно тази хипотеза случайно събитие. Бащата на пострадалото
момче заяви, че знае, че преди този инцидент сина му е носил велосипеда на
майстор и това означава, че този велосипед е имал проблем и бащата е бил
наясно с това и го заяви. Основния въпрос е кога подсъдимия е могъл да
възприеме детето и имал ли е възможност да го възприеме и да предотврати
удара. Пострадалото дете буквално в последната минута е решило да пресече
и това е видно от видео записите. Останал неизследван е и въпроса, че това
дете към момента на инцидента не е навършило 14 годишна възраст и това
дете трябва да бъде с придружител, а то е оставено да се движи свободно при
положение, че не е навършило възрастта по закона. Малко повече за
свидетелите разпитани по делото - пострадалото момче в протокола от
20.01.22 г.заявява, че не можел да си спомни накъде е тръгнал, че са го учили
в училище, че трябва да слезе от велосипеда когато пресича, не помнел него
ден дали е спрял да се огледа за автомобили и не помни дали е имало от двете
страни автомобили. То е имало знания, че трябва да се огледа, но как е
преценила така да направи не можем да кажем, но това са фактите то е
изскочило внезапно. Св. Н. – на мен ми се обади приятеля му и отидох на
място и бърза помощ го взе. Д. веднага е видял, обърнал се е и видял и се
обадил на майката. Св. Д. бащата – разбрах, че с приятеля си пресичали
пешеходна пътека в центъра до часовника, велосипеда може да е ползван 2-3
години и знаел, и че преди този инцидент, че сина му е носил велосипеда на
майстор. От друга страна съпругата на подсъдимия под страх от наказателна
отговорност заявява – момчето обясни, че предния ден е карало колелото на
пострадалото дете и велосипеда е бил с неизправни спирачки, нямал никакви
спирачки и това би обяснило, защо детето дори да е видяло в последния
момент автомобила, за което няма данни по делото да спре, но не е спряло и
може би не е могло да спре. На стр.8 от протокола са именно показанията на
св.Т. – доколкото се сещам, случката беше момче с колело, което излиза
внезапно на пътя и кола, която го блъска. Слава богу на място е имало
свидетели очевидци - св.С. казва, че в един момент казва изскочи едно дете с
колело и го видях в момента вече, в който почти беше пред колата. Доста
бавно се движехме, защото участъка не позволяваше и ето сега спрелия
автомобил от дясната страна имаше паркирани автомобили. Свидетелят е
7
видял детето едва при сблъсъка, толкова внезапно се е случило това. Не знам
с каква скорост би следвало да се движи човек в този участък, доколкото
няма ограничителни знаци, моят подзащитен се е движел с около 30 км.ч. и
добре би било тази улица да бъде затворена, да няма движение и ако искат
нека да сложат един знак за ограничение, но в случая няма такива. Моля във
връзка с изложеното и имате предвид доказателствата по делото да го
оправдаете изцяло. Предлагам решение на ОС гр. Пазарджик, което е по
идентичен случай ВНАХ № 321/10 г. Представям и списък за разноски за
предоставените от подсъдимия разходи. Моля за Вашата оправдателна
присъда.
АДВ. К.: Изслушах внимателно защитата – в авто техническите
експертизи се говори за причини за настъпване на ПТП-то от технически
характер, който ни би дал основание да направим съответното правдиво
заключение. На второ място на няколко пъти се спомена, че нямало знаци за
ограничаване на скоростта и нямало табели указателни и т.н. Да, няма защото
законодателят е казал – водачите на автомобили да си избират скоростта така,
че за да могат да спрат ако има такова препятствие пред себе си
предполагайки, че зад това препятствие може и както в случая е настъпило
ПТП- то е излязло дете пък било то и на колело и скоростта, с която се е
движел подсъдимия е била по висока от необходимата той да спре пред това
препятствие, за да настъпи това ПТП. Не е необходимо да се слага указателна
табела или пък да се затваря улицата. Необходимо е да се спазват правилата
за движение по пътищата. Когато подсъдимия е наближил тази пешеходна
пътека видимостта му е била ограничена от микробуси или камиони спрели,
каквото и да е било там голямо спряло превозно средство той е бил длъжен и
е можел според експертите със скорост максимум 26.6 км.ч. движейки се да
предотврати ПТП. Той като се е движел с по-голяма такава скорост, а именно
около 31 км.ч. сам се е поставил в положение да не може да спре пред това
препятствие и задавам риторичния въпрос тогава вярваме ли на вещите лица,
че при скорост 26.6 км.ч. автомобила е щял да спре пред препятствието в
случая дете на велосипед и да действително би могло да се предположи, че
удара между предната част на автомобила и велосипеда е предотвратил
нараняванията от дясната страна и на коя страна ще падне и ще се контузи
велосипедист няма никакво значение и цяло щастие е, че не е паднал
директно на главата си и нараняванията щяха да бъдат само такива ако
приемем, че тези са малко. От къде защитата знае какъв е бил плана на децата
къде да отидат и какво да направят и какъв точно е бил маршрута им. Те
затова докато са деца са защитени от закона, защото могат първоначалния
план да го изпълнят правейки зиг - заг из града. По отношение на това дали е
трябвало да бъде с придружител и дали е трябвало да се движи сам трябва да
ви кажа, че няма никакво значение по делото. Ако съответните социални
служби решат, че всяко едно дете което кара колело из града е в риск и трябва
да бъде прибрано в съответното учреждение, то през целия ден няма да
виждаме други събития. Да, детето заявява, че не помни дали се е огледало,
така е основно свойство на човешката памет е да забравя такива ненужни
факти. Възниква и другия въпрос ако и да се е било огледало дали е щяло да
види приближаващия се автомобил предвид това препятствие, което пречи и
на шофьора, т.е. логични извод, е че дори детето да се беше огледало нямаше
да види автомобила и независимо с каква скорост пешеходецът или
велосипедист няма задължение да се движи с такава скорост, че да спре пред
препятствие, т.е. на пешеходната пътека шофьора на автомобила е този, който
8
трябва да спре и да пази пешеходците, а не обратното и не може да говорим
за случайно събитие или някакви интерпретации по ЗДВП, че едва ли не има
значение скоростта, с която пешеходецът е навлязъл на пешеходната пътека,
има значение, но само когато той е възрастен човек, в този случай опасната
зона на автомобила е по-дълга, тъй като скоростта е по висока и шофьора сам
се е поставил в тази позиция и както вещите лица четирима казаха, че няма
да се стигне до това събитие и не считам тази част по отношение на защитата,
че би следва да вземете под внимание.
АДВ. И.: Това какви са били плановете на двете деца съдим от събрания
доказателствен материал. Те бяха изслушани. Социалните служби нямат
правомощия да решават коя е подходящата възраст кога едно човешко
същество е годно да се движи само и кога с придружител. Законодателят
изрично е предвидил като е взел предвид доста обстоятелства какво и как да
направи, ние само трябва да спазваме закона - факт е, че придружител не е
имало и детето е трябвало да бъде с придружител и не само това двете деца
заявяват, че причината за настъпване на ПТП-то е поведението на детето.
Нито едно веща лице не казва, че водача е виновен. По първоначалната
експертиза вещото лице каза водача няма техническата възможност, тъй като
е няма възможност за започване на аварийно спиране. Заяви, че е ходил на
място и си е направил възстановка, за да може да прецени и да отговори на
зададените въпроси. Каза, че е бил висок някъде около 1.80 м. височина буса
и няма как да се види. Въпроса е, че той си е спазвал скоростта и моля да го
оправдаете.
ПОДСЪДИМИЯ: Моля да ме обявите за невиновен.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯ: Моля да ме признаете за невиновен.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание и обяви, че ще се произнесе с присъда
в 12.40 ч.
В 12.47 ч. съдът обяви присъдата си.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12.52 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9