№ 433
гр. Стара Загора, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20215530102461 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове за причинени
неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането във
връзка с чл.45 от ЗЗД и за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл.86 ал.1
във връзка с чл.84 ал.3 от ЗЗД.
Ищецът СТ. М. СТ. твърди в исковата си молба, че настоящият иск се предявявал пред
PC - Стара Загора, с оглед родовата и местната подсъдност на спора, предвид постоянния
адрес на ищеца и местонастъпването на застрахователното събитие, съгласно разпоредбата
на чл.115, ал.2 от ГПК.
На 08.06.2020г., около 07:10 часа, по път 1-5, (околовръстен на гр. Стара Загора), при
слънчево и сухо време, по западната пътна лента в посока юг, със скорост около 69.3 км/ч се
движел л.а. „Шкода Октавия“, с peг. № СА 5147 СХ, управляван от СТ. М. СТ., собственост
на „ПЕНСИОННО ОСИГУРИТЕЛНА КОМПАНИЯ „СЪГЛАСИЕ““ АД. В същото време в
посока север по източната пътна лента, със скорост около 95.8 км/ч се движел л.а.
„Фолксваген Голф“, с peг. № СТ 2646 ВР, управляван от водача ЕМ. Д. Л., с ЕГН:
**********.
В района на км.231+200 от път 1-5 л.а. „Фолксваген“ се отклонил рязко наляво,
получило се странично плъзгане, след което автомобилът навлязъл в лентата за насрещно
движение, без водачът Е.Л. да реагира на създадената от него опасност за движението.
Последвал удар между л.а. „Фолксваген“ и движещия се в срещуположната посока л.а.
„Шкода“, който настъпил в лентата за движение на л.а. „Шкода“ (за насрещно движение за
1
л.а. „Фолксваген“) - на около 1.65 м западно от осовата линия. Ударът бил челен за л.а.
„Шкода“ и страничен за л.а. „Фолксваген“. Мястото на удара и мястото на навлизане на л.а.
„Фолксваген“ в лентата за насрещно движение попадали в опасната зона за спиране на л.а.
„Шкода“, като времето от възникване на опасността до момента на настъпване на удара
било по-малко от сбора на времената за реакция, сработване на спирачния механизъм и
нарастване на спирачното закъснение. След удара контактните повърхнини се отделили на
около 0.8 м и автомобилите спрели в положението, в което били намерени при огледа.
Причина за произшествието била навлизането на л.а. „Фолксваген“ в лентата за насрещно
движение, а причината за това навлизане било от субективен характер. Вследствие на
описания инцидент ищецът получил травматични увреждания, изразяващи се в счупване на
капачката на лявата колянна става; кръвонасядания на лявата гръдна половина, лявата длан,
дясното бедро и дясното ходило; охлузване на дясната подбедрица, както и изпитал стрес,
страх и негативни емоции.
Съгласно съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка в
електронния сайт на Гаранционен фонд, към датата на ПТП за посоченото по-горе МПС,
управлявано от виновния водач ЕМ. Д. Л., имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по застрахователна полица № BG/30/119002234889, валидна
от 11.08.2019г. до 10.08.2020г. От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица ставало ясно също така, че резултатите от взетите на двамата водачи алкохолни проби
били отрицателни.
Във връзка със станалото на 08.06.2020г. ПТП било образувани пр.пр. №3121/2020г. по
описа на РП - Стара Загора, ДП №146/2020г. по описа на Сектор ,Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Стара Загора и АНД №498/2021г. по описа на PC - Стара Загора. С постановено по
реда на чл.78а от НК Решение № 260169 от 17.03.2021г. по описаното по-горе дело, влязло в
законна сила на 01.04.2021г., обвиняемият ЕМ. Д. Л. бил признат за виновен в това, че на
08.06.2020г., на път 1-5, в района на км.231+200, в землището на гр. Стара Загора, при
управляване на МПС - л.а. „Фолксваген Голф“, с per. № СТ 2646 ВР, нарушил правилата за
движение, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забравено, когато платното за движение има две пътни
ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване
или заобикаляне“; чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост причинил на СТ. М.
СТ. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на лява колянна става,
което причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предложение второ, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като на
основание чл.78а от НК, обвиняемият бил освободен от наказателна отговорност и му било
наложено административно наказание „Глоба“, в размер на 1 000 лева.
Моли съда да има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
2
наказателния съд (в случая - постановеното решение по реда на чл.78а от НК) била
задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието,
относно това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното деяние било
извършено виновно от делинквента.
След инцидента С.С. бил прегледан в Спешен травматологичен кабинет при УМБАЛ
„Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара Загора, като от Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО
№138 от 08.06.2020г., издаден от д-р Георгиева - специалист ортопед-травматолог, било
видно, че след ПТП пострадалият получил травми в областта на двете коленни стави и двете
ходила. Направена била рентгенография, като била поставена основна диагоза: Фрактура
пателе син. На фрактурирания крайник била поставена имобилизация с ортеза за 30 дни.
На 12.06.2020г. пострадалият СТ. М. СТ. посетил за преглед д-р Теодор Стаматов -
съдебен лекар при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара Загора, като от издаденото
Съдебномедицинско удостоверение №75/2020г. се установявало, че на 08.06.2020г. около
07:00 часа в гр. Стара Загора ищецът претърпял ПТП в качеството му на водач на лек
автомобил, който бил блъснат от насрещно движещ се друг лек автомобил. Пострадалият
почувствал силна болка в областта на лявата колянна става и двете ходила. Медицинска
помощ му била оказана в СТК при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян К.ич“ АД - Стара Загора.
Сочило се, че ищецът представил Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО №138 от
08.06.2020г., издаден от д-р Георгиева - специалист ортопед-травматолог, с диагноза:
Счупване на коленното капаче на лявата колянна става. Описвало се, че било извършено
рентгеново изследване на лявата колянна става и била поставена имобилизация с ортеза за
30 дни. При извършения преглед съдебният лекар установил, че по предната повърхност на
лявата гръдна половина, в областта около, над и под ключицата, се виждало косо
разположено от горе ляво към долу дясно лентовидно мораво-кафеникаво кръвонасядане с
размери 8/3 см. Сочило се, че по гърба на лявата длан и в областта на предкитково-
фалангеалните стави на II, III и IV пръсти се виждало подобно кръвонасядане с размери 4/3
см. Описвало се, че по вътрешната повърхност на дясното бедро, в долната трета, било
установено неправилно по форма мораво-кафеникаво кръвонасядане с размери 12/8 см. По
предната повърхност на дясната подбедрица, в горната трета, било установено неправилно
по форма охлузване, покрито с надигната, незабелена кафеникава коричка, с размери 3/2 см.
По вътрешната повърхност на дясното ходило било установено мораво-кафеникаво
кръвонасядане с размери 4/3 см. Сочило се още, че на левия долен крайник била установена
поставена ортеза, обхващаща лявото бедро от горната трета до средата на лявата
подбедрица. В заключение, според съдебния лекар СТ. М. СТ. получил счупване на
капачката на лявата колянна става; кръвонасядания на лявата гръдна половина, лявата длан,
дясното бедро и дясното ходило; охлузване на дясната подбедрица. Сочило се, че описаните
травматични увреждания били от действието на твърди тъпи предмети и отговаряли да били
получени от детайли в купето на лек автомобил при описаното ПТП. Лекарят бил
категоричен, че счупването на капачката на лявата колянна става причинило на пострадалия
3
трайно затруднение на движенията на левия долен крайник.
Сочило се, че останалите травматични увреждания причинявали на пострадалия
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
От Амбулаторен лист № 395 от 23.06.2020г., издаден от д-р Йовка Иванова -
специалист ортопед-травматолог, се установявало, че ищецът получил фрактура на пателата
на лявото коляно, направени били репозиция и имобилизация, като пострадалият се
оплаквал от болки. При извършения преглед било констатирано, че ищецът бил в добро
общо състояние, с функционална имобилизация, без данни за сетивни и циркулаторни
смущения. Като терапия била предписана функционална имобилизация за 30 дни. Поставена
била основна диагноза: Счупване на пателата.
От Амбулаторен лист № 1829 от 13.08.2020г., издаден от д-р Антония Василева -
специалист по физикална и рехабилитационна медицина, било видно, че ищецът бил
имобилизиран в ортеза за месец, като в момента бил с болки и затруднени движения в
лявото коляно, както и със затруднена походка. При извършения преглед лекарят установил,
че пострадалият бил с болезнени активни движения в лявата колянна става, ограничени за
крайните фази. Сочило се, че походката била затруднена, без помощно средство. Извършен
бил курс на процедури по физикална и рехабилитационна медицина, както следва: лечение
със СЧТ - 10 процедури; лечение с нискочестотно магнитно поле – 10 процедури;
функционална оценка. Поставена била основна диагноза: Последици от други счупвания на
долен крайник.
От Амбулаторен лист № 2014 от 27.08.2020г., издаден от д-р Антония Василева -
специалист по физикална и рехабилитационна медицина, се установявало, че ищецът С.С.
посетил лекаря за вторичен преглед. Описвало се, че след приключване на курса по
рехабилитация ищецът все още имал оплаквания от болки и затруднени движения в лявото
коляно. При извършения преглед било констатирано, че персистирали болезнените активни
движения в лявата колянна става, ограничени за крайните фази, а походката била
затруднена, без помощно средство. Отново бил извършен курс на процедури по физикална
и рехабилитационна медицина, както следва: лечение със СЧТ - 10 процедури; лечение с
нискочестотно магнитно поле - 10 процедури; функционална оценка. Пострадалият бил
насочен за хоспитализация, защото диагностичната и лечебна цел не можела да се постигне
в условията на извънболничната помощ, като се сочило, че било уместно провеждането на
балнеолечение. Поставена била основна диагноза: Последици от други счупвания на долен
крайник. Д-р Антония Василева издала на ищеца и Направление за хоспитализация/лечение
по амбулаторни процедури № 370 от 27.08.2020г., като същият бил изпратен за планов
прием по клинична пътека № 265.
От представените Болничен лист № Е20199424336 от 09.06.2020г., издаден от
„АИППМП Д-Р СТЕФКА КОСЕВА“ ЕООД, Болничен лист № Е20200084154 от
24.06.2020г., издаден от „ДКЦ I - СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, и Болничен лист №
4
Е20200084211 от 22.07.2020г., издаден от ,ДКЦ I - СТАРА ЗАГОРА“ ЕООД, се
установявало, че поради счупване на пателата ищецът бил в болнични от 08.06.2020г. до
20.08.2020г.
В резултат на претърпяното ПТП ищецът С.С. освен описаните по-горе травматични
увреждания, а именно: счупване на капачката на лявата колянна става; кръвонасядания на
лявата гръдна половина, лявата длан, дясното бедро и дясното ходило; и охлузване на
дясната подбедрица, изпитал и силен стрес, страх да управлява автомобил, изгубил апетит,
страдал от безсъние.
При спомена за инцидента пострадалият продължавал да изпитва негативни емоции.
Счупването на капачката на лявата колянна става, от своя страна, в продължителен период
от време, около шест месеца затруднявало обслужването на пострадалия в ежедневието му и
го карало да се чувства непълноценен.
Освен двата курса по рехабилитация, описани по-горе в изложението относно
издадените на ищеца амбулаторни листове, ищецът провел и трети курс по рехабилитация и
балнеолечение, в изпълнение на дадените му лекарски предписания. Същото обстоятелство
се установявало от Фактури № ********** и № **********, издадени от „Специализирана
болница за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД - Филиал Павел баня. Разходите във
връзка с проведеното от пострадалия лечение били приети като основателни и обезщетени
от страна на застрахователя в проведеното пред него рекламационно производство.
Предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът отправил до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди с писмо, изпратено на 16.06.2020г., получено на 18.06.2020г. (видно
от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01I1WE Н). По молбата на ищеца била образувана
Щета № 0801-002728/2020-01 с вх. № 1980 от 18.06.2020г. След проведена между страните
кореспонденция „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
изискало представяне на допълнителни документи, като ищецът С.С. изпратил на ответника
всички документи, с които разполагал. В крайна сметка, с писмено Уведомление
застрахователят уведомил пострадалия, че определил и изплатил застрахователно
обезщетение в общ размер на 5 278,34 лева, от което сумата от 4 880 лева - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, и сумата от 398,34 лева - обезщетение за имуществени
вреди. Представени били и доказателства, че така определените обезщетения били
изплатени на ищеца, а именно: Авизо местен превод № 201B10021067011J от 08.03.2020г. и
Авизо местен превод № 201В1002106701FO от 08.03.2020г.
Предвид изложеното и тъй като към датата на подаване на исковата молба в съда
ищецът не получавал обезщетение, различно от горепосоченото, за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на претърпяното ПТП на 08.06.2020г., за него бил налице
правен интерес от завеждане на настоящия иск за разликата между изплатеното му
обезщетение за неимуществени вреди и справедливото такова, с оглед на причинените му
5
болки и страдания, вследствие на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно
за възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, счита, че определеното и
изплатено на пострадалия такова в размер на 4 880 лева не отговаряло нито на действително
претърпените от ищеца и продължили около пет, шест месеца, болки и страдания от
причинените му вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, нито на
заложения в чл.52 от ЗЗД принцип на справедливостта, както и на съдебната практика по
подобни казуси. По силата на чл.45 от ЗЗД подлежали на обезщетяване всички вреди -
имуществени и неимуществени, които били пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определяли от съда по справедливост.
Справедливостта изисквала претърпените болки и страдания на ищеца да бъдели
надлежно и адекватно обезщетени. Понятието „справедливост“ не било абстрактно. Според
ППВС на РБ №4/23.12.1968г. то било свързано с преценка на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябвало да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства били характерът на
увреждането; начинът на настъпването; обстоятелствата, при които станало;
допълнителното влошаване на състоянието на здравето; причинените морални страдания и
др. От представените по делото медицински документи се установявало безспорно
получените от ищеца травматични увреждания, изразяващи се в счупване на капачката на
лявата колянна става; кръвонасядания на лявата гръдна половина, лявата длан, дясното
бедро и дясното ходило; охлузване на дясната подбедрица. Счупването на капачката на
лявата колянна става причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на
долния ляв крайник. Описаното увреждане имало характера на средна телесна повреда.
Установявали се също така неколкократните курсове по рехабилитация, на които се
подлагал ищеца в хода на възстановителния си период. Несъмнено, в резултат на този
непредвидим и неочакван за ищеца пътен инцидент, същият преживял освен физически,
също и душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции.
Предвид изложеното, счита, че справедливо обезщетение за претърпените от
пострадалия С.С. неимуществени вреди вследствие на претърпяното от него ПТП на
08.06.2020г. се явявала сумата от 20 000 лева. Така, като се вземе предвид вече изплатеното
на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4 880 лева, счита, че бил
напълно основателен претендиралият с настоящата искова молба размер от още 15 120 лева
- разликата в обезщетението, която щяла да допринесе за репариране на реално
претърпените от пострадалия болки и страдания в резултат на процесното ПТП. На
основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следвало да заплати и
дължимата законна лихва върху претендиралото обезщетение за неимуществени вреди,
считано от датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице
6
- 18.06.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1172, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“
№1, представлявано от представителите Бисер Георгиев Иванов, Росен Васков Младенов и
Живко Стойков Колев, да заплати на СТ. М. СТ., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
............, сумата от 15 120 лева (петнадесет хиляди сто и двадесет лева), представляваща
разликата между изплатеното на ищеца обезщетение в размер на 4 880 лева и реално
полагащото му се в размер на 20 000 лева за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в счупване на капачката на лявата колянна става (което имало характер на
средна телесна повреда); кръвонасядания на лявата гръдна половина, лявата длан, дясното
бедро и дясното ходило; охлузване на дясната подбедрица, както и преживени душевни
болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от
пострадалия ПТП на 08.06.2020г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 18.06.2020г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумата.
Моли съда да му присъди и сторените от него съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
Моли съда присъдените му суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка по
чл.39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN:
BG41RZBB91551001543540, с титуляр адв. Ж.С. З., каквото право е дадено на
пълномощника с адвокатското пълномощно.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество ЗАД
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД, в който заявява, че оспорва така предявеният иск с правно
основание, чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането, като неоснователен и недоказан и моли
съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло, като на основание чл. 78
ГПК моли да им присъди разноските в настоящото производство, в това число и
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда също да отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за
неоснователност и недоказаност на главния иск.
В случай, че съда намери иска за основателен, моли съда да намали размера на
обезщетението, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД, от друга страна, на характера и степента на
причинените от процесното ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и
продължителността на търпените болки и страдания от ищеца. Намира предявеният иск за
допустим, но неоснователен.
7
Твърди, че претендирания от ищцата размер на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика
понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а
било свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не
можело да бъде източник на обогатяване на пострадалото лице. Счита, че представените с
Исковата молба медицински документи били недостатъчни и не обосновавали нито
твърдените неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях - липсвали
медицински документи, обвързани с проследяването на здравословното състояние на
пострадалата, липсвали медицински документи относно възстановителните процеси,
липсвали контролни прегледи при лекар със специалност „ортопедия и травматология“,
които били необходими при твърдените увреждания на СТ. М. СТ..
Твърди, че ищецът не е спазил предписаната програма за рехабилитация
(физиолечение). Твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите
неимуществени вреди на пострадалия било и неговото пътно поведение. Водачът на пътно
превозно средство (ППС) с peг. № СА 5147 СХ, марка „Шкода“, модел „Октавия“ нарушил
разпоредбата чл. 15, ал. 1 ЗДвП, тъй като не се движила възможно най-вдясно по платното
за движение и в условията на евентуалност твърди, че ако пътната лента била с очертана
пътна маркировка не използвал най-дясната свободна лента. Ищецът нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал. Освен
това водачът на горепосоченото ППС нарушил и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП като
при избиране скоростта си на движение не съобразил атмосферните условия, релефа на
местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и не бил в състояние да
спре пред всяко предвидимо препятствие. Твърди, че водачът не намалил скоростта в случай
на необходимост и не спрял, когато възникнала опасността за движението. Също така счита,
че водачът на ППС с peг. СА 5147 СХ, марка „Шкода“, модел „Октавия“ преди и в момента
на ПТП превишил стойността на скоростта в km/h за съответния пътен участък.
Твърди, че по време на ПТП, лицето С. управлявал автомобила си без поставен
предпазен колан. Неизползването на предпазен колан било вид и форма на причиняването
като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което се свързвало
и с последиците, предвидени в чл. 51, ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на
дължимото обезщетение.
Възразява срещу размера на ищцовата претенция за неимуществени вреди.
Преживените от увредената болки и страдания предстоели да бъдат доказани в хода на
процеса.
Въпреки това, визираните наранявания в Исковата молба не обосновавали обезщетение
в размер на 15 120,00 лева. Същото се явявало неоправдано завишено и дори прекомерно по
8
подробно изложените съображения по-горе в настоящия Писмен отговор.
Възразява по претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираната лихва и началния момент, от който същата се претендирала, по аргумент за
неоснователност на главния иск. Практиката възприела теоретичната постановка, че при
искове за обезщетяване на вреди във връзка с отговорност на застрахователя, възникнала по
силата на Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на Автомобилистите,
следвало да се прилагат специалните норми от глава 47 Задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на Автомобилистите. Там била специалната разпоредба на чл.
497 КЗ, според която застрахователят дължал законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати - изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ,
освен в случаите, когато увреденото лице не представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Законодателят приел, че лихва следвало да се
начислява в един още по-късен момент в сравнение с общите правила - едва след изтичането
на съответен срок, в който застрахователят имал възможност да се запознае с всички
относими към случая доказателства и да определял надлежно обезщетение.
Застрахователната претенция била заведена с техен вх. № 1980 на 18.06.2020г. С
„Уведомление“ с техен изх. № 2599 от 09.07.2020г. били изискани от пострадалото лице и
неговия процесуален представител допълнителни документи. Уведомлението било получено
от пострадалото лице и процесуалния представител на 23.07.2020г. и на 10.07.2020г., видно
от известия за доставяне с баркод № EB023288280BG и баркод № EB023288316BG. До
изтичане на тримесечния срок горепосочените лица не представили изисканите документи и
застрахователят с „Уведомление“ с техен изх. № 3674 от 18.09.2020г. се произнесъл с
мотивиран отказ. Пострадалото лице чрез неговия процесуален представител представил
изисканите документи на застрахователя след изтичане на тримесечния срок на 04.02.2021г.,
видно от писмо с техен вх. № 494 от 04.02.2021г. В законоустановения срок застрахователят
се произнесъл като изплатил на увреденото лице обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди в размер на 5 278,34 лева, от които 4880 лева за неимуществени вреди и
398,34 лева за имуществени вреди. С оглед на гореизложеното ответното дружество
дължало лихва от деня следващ датата на изтичане на тримесечния срок, а именно
19.09.2020г. За периода от 18.06.2020г. до 18.09.2021г. включително такава лихва не
следвало да бъде присъдена.
На отделно основание възразява срещу предявения размер на ищцовата претенция,
който се явявал прекомерен предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищеца - приносът на пострадалия било основание за намаляване размера на
застрахователните обезщетения на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Счита, че ищеца допринесъл
за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не се движил възможно най-вдясно по
платното за движение и в условията на евентуалност твърди, че ако пътната лента била с
9
очертана пътна маркировка, ищецът не използвал най-дясната свободна лента. Прави и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, че преди и по време на ПТП,
ищецът не контролирал непрекъснато ППС, което управлявал, като при избиране скоростта
си на движение не съобразил атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, и не била в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. На следващо място прави възражение, че водачът на ППС с peг. №
СА 5147 СХ, марка „Шкода“, модел „Октавия“ преди и в момента на ПТП превишил
стойността на скоростта в km/h за съответния пътен участък. Не на последно място прави
възражение за съпричиняване на телесните увреждания от страна на ищеца, който преди и
по време на ПТП пътувал без поставен обезопасителен колан. Неизползването на предпазен
колан било вид и форма на причиняването като елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което се свързвало и с последиците, предвидени в чл. 51,
ал. 2 ЗЗД за разпределяне на тежестта в размера на дължимото обезщетение.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
по отношение собствеността и ползването на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг.
№ СТ 2646 ВР по силата на Застрахователна полица № BG/30/119002234889, сключена със
„ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД на 09.08.2019 г.
Оспорва представените с исковата молба медицински документи, които били
недостатъчни и не обосновавали нито твърдените неимуществени вреди по вид и степен,
нито искания размер на обезщетение за тях.
Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът получил описаните в исковата молба
травматични увреждания.
Оспорва твърдението на ищеца, че описаните увреждания, за които се претендирало
обезщетение се намирали в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП.
За сформиране на дефинитивно заключение досежно съразмерно обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди били необходими доказателства за твърдените от
ищцата травми - такива медицински документи, които отразявали именно твърдяната тежест
на уврежданията и твърдяното продължително посттравматично възстановяване на същата.
Оспорва, че ПТП въздействало в емоционален план на С.С. и че същият страдал от:
тревожност, безсъние. Оспорва твърдението, че ищецът бил със затруднено хигиенно и
битово обслужване. Оспорва, че ищецът получил посттравматично стресово разстройство.
Оспорва твърдените болки и страдания, които подлежали на компенсиране. Оспорва
твърдените последици от инцидента, както и срещу тяхната продължителност. Оспорва
размера на претендиралите неимуществени вреди. Обемът на преживените болки и
страдания предстояло да бъде доказан в хода на процеса. Въпреки това, трудно можело да се
обоснове обезщетение в размер на 15 120 лева за получените травми. Същото се явявало
прекомерно. Оспорва изключителната вина на водача на л. а. марка „Фолксваген“, модел
10
„Голф“ с peг. № СТ 2646 ВР - ЕМ. Д. Л.. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка
на всички твърдени неимуществени вреди с механизма на пътно-транспортното
произшествие. Оспорва твърдението, че ищецът след дехоспитализацията извършвал
предписаните контролни прегледи пред лекар със специалност: „Ортопедия и
травматология“. Оспорва твърдението, че ищецът спазвал предписаната програма от
физиотерапевт.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
За основателността на прекия иск в тежест на ищeца е да докаже, че е претърпял вреди
в причинна връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, както и какъв е техният размер.
С влязло в сила Решение № 260169 от 17.03.2021г., постановена по АНД № 498/2021г.
по описа на Районен съд - Стара Загора/л.26 от делото/, ЕМ. Д. Л. e признат за виновен в
това, че на 08.06.2020г., на път 1-5, в района на км.231+200, в землището на гр. Стара
Загора, при управляване на МПС - л.а. „Фолксваген Голф“, с per. № СТ 2646 ВР, нарушил
правилата за движение, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забравено, когато платното за движение
има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване или заобикаляне“; чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и по непредпазливост
причинил на СТ. М. СТ. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачката на
лява колянна става, което причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, предложение второ, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
като на основание чл.78а от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „Глоба“, в размер на 1 000 лева.
Съдът счита, че следва по аналогия да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според
която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата
на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване
или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно
обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено
нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.
Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с решението, а именно – факта
на извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на ЕМ. Д. Л., за
безспорно установени.
Страните не спорят, че към датата на ПТП за МПС - л.а. „Фолксваген Голф“, с per. №
11
СТ 2646 ВР, управляван от водача ЕМ. Д. Л., има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве” АД по застрахователна
полица № BG/30/119002234889, валидна от 11.08.2019г. до 10.08.2020г./л.122 от делото/.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като подробно и обосновано, се установява, че при процесното ПТП лекият
автомобил „Фолксваген Голф“ се е движил на север, по източната лента на платното. Срещу
него на юг се е движил л.а. „Шкода Октавия“ по западната лента. Центърът на мястото на
удара е на 7,6м. северно и 2,6 м. източно от точката на удара. Ударът е в западната лента,
т.е.в лентата за движение на л.а. Шкода, на 1,65 м. на запад от осовата линия, разделяща
платното на две ленти. В момента на удара са контактували предна челна част на л.а. Шкода
със странична дясна част на л.а. Фолксваген. Ударът е настъпил след навлизане на л.а.
Фолксваген в лентата за насрещно движение. Водачът на л.а. Шкода не е имал техническата
възможност да предотврати настъпването на удара чрез аварийно спиране. Същият не е имал
време дори да задейства спирачната система. От страна на водача на л.а. Шкода няма
технически неизправни действия. От техническа гледна точка няма основание да се
предположи възникнала техническа неизправност в някой от автомобилите преди
настъпване на удара. Причината за ПТП е навлизането на л.а. Фолксваген в лентата аз
насрещно движение и тя има субективен характер. Скоростите на движение на двата
автомобила са били съобразени с пътната обстановка. За л.а. Шкода ударъте челен, като е
сработила въздушната възглавница, предназначена за водача. Главата на водача е получила
„камшичен удар“ вследствие на възникналите инерционни сили. Подбедриците са
контактували с елементи от долната част на арматурното табло, в областта на педалите за
управление на автомобила. Пострадалия Стоев е получил охлузване по лявата гръдна
половина, като според вещото лицето е получено от притискането и триенето на тялото в
обезопасителния колан за времето на удара.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза, се установява, че в
резултат на ПТП ищецът е получил счупване на капачката на лява колянна става;
кръвонасядания на лява гръдна половина, лява длан, дясно бедро и дясно ходило; охлузване
на дясна подбедрица. Установените и описани травматични увреждания са в резултат на
процесното ПТП. Счупването на капачката на лява колянна става е причинило на
пострадалия трайно затруднение на движението на левия долен крайник. Останалите
травматични увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При правилното протичане на оздравителния процес до пълното
възстановяване на движенията на левия долен крайник ще е необходим срок от около 3,5-5
месеца.Периодът на оздравяване на кръвонасядането налявата гръдна половина е до 2
седмици, на кръвонасядането на лявата длан е до 10 дни, на кръвонасядането на дясно бедро
и дясно ходило е до 2 седмици, на охлузването на дясната подбедрица е до 7-10 дни.
Лечението е протекло в следния режим: покой с имобилизация с колянна ортеза и
аналгетици при нужда в периода на консолидация на костните структури на пателата за
месец и половина, след което де рехабилитации по 10 процедури всяка и след това
12
балнеолечение.Крайникът е раздвижен и са възстановени функциите на коляното, като в
момента е здрав. Няма настъпили усложнения. При прегледа вещото лице е установило, че
пострадалия е клинично здрав. Според вещото лице, от получените увреждания, може да се
направи извод, че пострадалия е бил с поставен предпазен колан в момента на удара.
Пострадалия е лекуван, диагностициран, консултиран по схема, утвърдена в добрата
медицинска практика. Започнато еи е заплатено лечение в Специализирана болница за
рехабилитация Национален комплекс ЕАД Павел баня, като са заплатени 7 дни престой по
клинична пътека.Възстановяването на пострадалия е в границите на стандартния период за
възстановяване и оздравяване и няма заабвяне на същото.
С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля Николинка Георгиева С.а/съпруга на ищеца/ се
установява, че час и половина след инцидента е отишла на мястото на ПТП и видяла
съпруга си в неадекватно състояние. Същият казал, че изпитва болка в долната част на
крака и бил много притеснен. В болницата установили, че има счупена капачка на левия
крак. Трудно се придвижвал. Сложили шина на крака му, като около два месеца
пострадалия ходил с шината и с патерици. След това продължил само с една патерица.
Около 5-6 месеца бил в болнични. През този период болките били силни, като пиел
обезболяващи. По-късно ходил на терапия за крака в гр.Павел баня. Свидетелката С.а
ползвала един месец отпуск непосредствено след инцидента, за да помага на съпруга си.
Твърди, че и към момента съпруга й изпитва болка, а походката му се променила. При
движение има ежедневна болка. Около половин година след инцидента съпругът й си бил
вкъщи. Твърди, че в резултат на обездвижването след инцидента, съпругът й напълнял с
около 10 килограма. Свидетелят ......../без родство с ищеца/ твърди, че познава ищеца от 8
години. В деня на инцидента ищецът му се обадил и му казал за претърпяното ПТП, като
свидетеля го видял още същия ден. Свидетелят го завел за преглед при лекар. Твърди, че
ищецът бил психически зле, като изпитвал болки в крака и не можел да движи и сгъва крака
си. Болели го и гърдите и му се гадело. Възстановявал се до Нова година, около 5,6 месеца.
Ходили по ортопеди, поставили му шина, като около 40 дни бил с патерици, в началото
ползвал две патерици, а после- една. Свидетелят го водел с колата си навсякъде, кадето
трябва. Заедно били в гр.Павел баня на лечение. Качил килограми от обездвижването, тъй
като доста време стоял обездвижен в дома си. Към момента все още изпитва болки, като
твърди, че походката му е променена и леко накуцва. Вече не се разхожда много. След
инцидента спрял посещение на семинари, като това не било характерно за него.Съдът
кредитира показанията на свидетелите, тъй като показанията им са непротиворечиви и се
потвърждават от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
13
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая не е спорно обстоятелство наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е поело задължение
да обезщети увреденото при използването на застрахования автомобил трето лице.
По делото се доказа и увредата на ищеца от Решение № 260169 от 17.03.2021г.,
постановена по АНД № 498/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, заключението на
съдебната автотехническа експетиза и заключението на съдебно – медицинската експертиза.
От тези доказателства се установява още, че увредата е в пряка и непосредствена причинна
връзка с настъпилото ПТП. На следващо място, съдът намира за безспорно установено и
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил – ЕМ. Д. Л.,
който е навлязъл неконтролирано в лентата за насрещно движение, като не се е съобразил с
атмосферните условия и релефа на местността, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и
чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, следва да бъде
ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди от телесните увреждания се явява
доказан по своето основание.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП. Техният
размер, определен от съда в съответствие с правилото на чл.52 от ЗЗД и Постановление № 4
от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията продължили в период от около 6 месеца,
проведеното болнично лечение, обстоятелството, че преди процесното ПТП ищецът е бил
активен, а след него и към момента все още не е възобновил нормалните си занимания,
преживения шок при инцидента, променения ритъм на ежедневието, като се вземе предвид и
увеличеното тегло на пострадалия след ПТП, претърпените болки и неудобства през
възстановителния период, в който е нарушен обичайния и житейски стереотип, възлиза на
сумата от 20 000 лв., която представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от
14
ЗЗД за репариране на неимуществените вреди от ПТП. При определянето на обезщетението
към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и
нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-
2009-II Т. О. по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т. О. по т. д. 299/2011 г.). Икономическата
обстановка в страната се е променила, което се е отразило на размерите на минималната
работна заплата. Към момента същата е в размер на 650 лева, а през изминалата година е
била 610 лева.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от ответника за
съпричиняване на ПТП, защото е бил без обезопасителен колан. От събраните по делото
доказателства не се установи твърдението, че ищецът е управлявал автомобила без поставен
обезопасителен колан. От заключенията на съдебно – медицинската и съдебно –
автотехническата експертиза се установи, че получените травми по гърдите на ищеца са в
резултат на триене от поставен обезопасителен колан.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 20 000 лева, от които ответникът е
заплатил сумата от 4 880 лева, поради което следва да заплати претендираната сума от
15 120 лева.
Предвид разпоредбата на чл.429 ал.3 от КЗ на ищеца следва да се присъди и законна
лихва върху уважените искове, считано от 18.06.2020г. – датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното заплащане на сумата, така
както е претендирана в исковата молба.
Предвид основателността на исковата претенция и съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 ГПК съдът следва да присъди в полза на ищеца направените разноски по делото, за
които са представени доказателства. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 030 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на уговореното
адвокатско възнаграждение от ищеца, предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правната
сложност на делото.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от
исковете в размер на 604,80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к.
15
Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев
Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев да заплати на СТ. М. СТ., с ЕГН
**********, от .............., със съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул.Хаджи Димитър Асенов №
89, ет.4, офис 2, чрез адвокат Ж.З. от АК-Стара Загора сумата от 15 120,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени от ЕМ. Д. Л. при управление на застрахования
лек автомобил „Фолксваген Голф“, с per. № СТ 2646 ВР неимуществени вреди от
непозволено увреждане при пътно-транспортно произшествие на 08.06.2020г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2020г. до окончателното им изплащане,
както и сумата от 1 030 лева, представляваща разноски по делото.
Дължимите суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: BG41RZBB91551001543540, с титуляр
адв. Ж.С. З..
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД,
със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172, район Изгрев, ж.к.
Дианабад, бул.Г.М.Димитров № 1, ЕИК *********, представлявано от Бисер Георгиев
Иванов, Росен Васков Младенов и Живко Стойков Колев да заплати в полза на държавата
по бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената част от исковете в размер
на 604,80 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
16