№ 75
гр. Радомир, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20221730100128 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от КЗ, във вр. чл. 558, ал. 5 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на . г., около 14,45 ч., на път III-627, между с. Друган
и с. Владимир, ищците пострадали вследствие на ПТП между л. а., марка „М.“, модел „.“, с
рег. № ., управляван от В. ЛЮБ. С. и л. а., марка „Ф.“, модел „Е.“, с рег. № ., управляван от
Б.В.К..
Сочат, че за л. а., марка „М.“, модел „.“, с рег. № . нямало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Виновен за настъпилото ПТП бил водачът В. ЛЮБ. С., който по силата на одобрено
от РС – Радомир споразумение по НОХД № . г. по описа на с. с., бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Ищците сочат, че вследствие на инцидента имали проблеми със съня и не можели да
се отърсят от преживяното. Постоянно си говорели за случилото се, като вследствие на
процесното ПТП претърпели силни болки, страдания, неудобство и дискомфорт.
Ищците сезирали „Гаранционен фонд“ във връзка с процесното ПТП и при ответника
били образувани щета № . г. и щета № . г., по които УС на Гаранционния фонд отказал
изплащане на обезщетение.
Иска се от съда осъждане на ответника да заплати на всяка от ищците следните суми:
сума в размер на 5000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените им
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на процесното ПТП от . г., както и
сумата от 200,00 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди за закупуване на
1
лекарства и транспортни разходи за доставянето им и разходи за издаване на съдебно –
медицинско удостоверение, ведно със законната лихва, считано от . г. до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който предявеният иск е оспорен, като неоснователен и недоказан, с твърдения, че липсва
основание за ангажиране на отговорността на Гаранционния фонд, тъй като не е осъществен
фактическият състав на риска „Гражданска отговорност“, предвид механизма,
обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Оспорва исковата молба и по размер и
противопоставя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД от страна на ищците, твърдейки, че същите са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като в нарушение на чл. 137а ЗдВП не са били с поставен
обезопасителен колан.
В съдебно заседание ищците, чрез упълномощен представител, поддържат исковата
молба и молят за уважаването ù.
В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощен представител, оспорва
предявените искове и моли съда да отхвърли същите като неоснователни и недоказани.
Конституираното трето лице - помагач на страната на ответника - В. ЛЮБ. С., не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложения по делото заверен препис от протокол от публично съдебно
заседание, проведено на 15.04.2021 г. по НОХД № . г. по описа на РС – Радомир, е, че съдът
е ободрил споразумение, с което обвиняемият В. ЛЮБ. С. се е признал за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № 2020-
1028-165/. г., от който се установява, че на . г., около 14,40 ч., на път III-627, км 43, между с.
Друган и с. Владимир, В. ЛЮБ. С., като водач на л. а., марка „М.”, модел „.“, с peг. № .,
движейки се с несъобразена скорост спрямо релефа на местността, при десен завой навлиза
в лентата за насрещно движение и се блъска в насрещно движещия се л. а., марка „Ф.”,
модел „Е.“, с peг. № ., управляван от Б.В.К., като го изхвърля извън пътното платно,
вследствие на което л. а., марка „Ф.”, модел „Е.“ се преобръща. Лек автомобил, марка „М.”,
модел „.“ продължава движението си и след около 50 м също се преобръща извън пътното
платно. В протокола е отбелязано, че за л. а., марка „М.”, модел „.“ няма сключена валидна
ГО към . г.
Представени са по делото и молба - претенция от С.П. И. с вх. № . г. и молба -
претенция от Н. П. К. с вх. № . г. до „Гаранционен фонд“ за изплащане на обезщетение на
пострадалите лица във връзка с настъпилото на . г. пътно – транспортно произшествие.
2
По делото е представено съдебномедицинско удостоверение № . г., от което се
установява, че на 13.05.2020 г. д-р К.Ч. е извършил преглед на ищцата Н.К., при който е
установил, че ищцата има оток в областта на левия долен крайник и масивно кръвонасядане,
кръвонасядане в областта на лява млечна жлеза и оплаквания от болезненост в областта на
гръдния кош и лявата плешка, като тези увреждания са причинили на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
По делото е представено и съдебномедицинско удостоверение № . г., от което се
установява, че на 13.05.2020 г. д-р К.Ч. е извършил преглед на ищцата С.И., при който е
установил, че ищцата има оток в областта на левия долен и двата горни крайника и масивни
кръвонасядания и оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош, като тези
увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По делото са представени и 2 бр. фактури за заплатени 2 бр. съдебномедицински
удостоверения, както и фискален бон за закупен лекарствен продукт „Фиброзим 320 мг“.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите
П.К. и И. П..
От показанията на свидетеля П.К. се установява, че след настъпилото ПТП се
наблюдава промяна в поведението на ищцата Н.К., като според свидетеля, когато говори за
инцидента, ищцата е неспокойна, трепери и се разстройва, като е споделяла, че ù се е
случвало да се събужда през нощта и дълго време да не може да заспи.
От показанията на свидетелката И. П. се установява, че след инцидента има промяна
в поведението на ищцата С.И., като тя е споделяла, че изпитва страх да се качва в лек
автомобил, страда от безсъние и има високо кръвно налягане.
По делото е допусната и изслушана комплексна съдебно – медицинска и
автотехническа експертиза, от заключението по която се установява, че от техническа гледна
точка основната причина за настъпване на ПТП в разглеждания случай е неправилното
действие с органите за управление (най-вече волана) от страна на водача на л. а. „М.“, което
е довело до отклонение на МПС с последващо навлизане в насрещната пътна лента, където
се е движел л. а. „Ф.“. Посочено е и че при правилни действия с органите за управление
водачът на л. а. „М.“ е разполагал с възможност да поддържа траектория на масовия си
център около средата на своята пътна лента, като по този начин не навлиза в лентата за
насрещно движение и предотврати настъпването на ПТП. Според вещото лице, действията
на водача на л. а. „Ф.“ не могат да бъдат определени като неправилни, тъй като въпреки
краткото време за реакция (0,6 секунди), с което водачът на л. а. „Ф.“ е разполагал, той е
успял да предприеме най-лесната и бърза за изпълнение маневра – отклоняване на МПС.
В заключението е посочено и че л. а., марка „Ф.“, модел „Е.“ е оборудван с
триточкови инерционни колани, предназначени за водача, пътника до него и пътниците на
задната седалка, разположени в двата ù края, а за пътника в средата на задната седалка е
предназначен обикновен двуточков предпазен колан. В момента на инцидента Н.К. е била с
3
правилно поставен обезопасителен колан, а по отношение на С.И. са налице данни за
травми, локализирани в лицевата област на главата, както и липса на данни за видими
травматични увреждания в областта на гръдния кош и коремната област, поради което се
приема, че в момента на инцидента същата е пътувала без поставен обезопасителен колан.
В заключението е посочено и че по отношение на Н.К. са установени следните
травматични увреждания: масивно кръвонасядане и оток в областта на левия долен крайник.
Кръвонасядане в областта на лява млечна жлеза. Контузия с оплаквания от болезненост в
областта на гръдния кош и лявата плешка. Охлузно нараняване по лява буза и контузия на
ляво коляно, като тези увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Тези увреждания отзвучават за период от около 3 – 4 седмици.
По отношение на С.И. са установени следните травматични увреждания:
кръвонасядане и оток на меките тъкани, леко притварящ очната цепка по горния и долния
клепач на ляво око и в лявата ябълчна област. Масивни кръвонасядания и оток в областта на
левия долен и двата горни крайника. Оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош,
като тези увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Тези увреждания отзвучават за период от около 3 – 4 седмици.
По отношение на двете пострадали е посочено, че описаните травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети с умерена по
интензитет травмираща сила, по механизма на удари от и върху такива предмети и
отговарят да са получени по начин и време, за които се съобщава в материалите по делото, а
именно в резултат на ПТП от . г.
По делото е изслушана и съдебно - психологична експертиза, от заключението по
която се установява, че причинените у ищците психични увреждания от ПТП като
пострадали са депресия, тревожност и повишени нива на стрес, като са налице данни за
депресивно състояние у ищците. Няма данни ищците да са изпадали в тежка депресия и да е
провеждано лечение за нея. След процесното ПТП психиката на ищците е била засегната от
тревожна симптоматика, депресивни маркери: безсъние, безспокойство, загуба на апетит и
на тегло, социално отдръпване. Психическите последици все още не са отшумели напълно –
констатират се повишени нива на стрес, тревожност и депресия. Има данни за причинено
безсъние у ищците, което се изразява в такава степен, че те да не са могли да заспиват без
седативни вещества за период от около един месец. Има данни ищците да са станали по-
затворени и да са ограничили социалните си контакти след въпросното ПТП, както и да не
са искали да се виждат и да разговарят с близките си и приятелите си, но към момента това е
преодоляно. Няма данни за невъзможност у ищците да изпълняват трудовите си задължения
в резултат на възприятията им относно последиците от процесното ПТП.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с неоспорените писмени
доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключенията по приетите
4
комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза и съдебно – психологична
експертиза, като компетентно изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност съдът няма
основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
когато ПТП-то е настъпило на територията на Република България и виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Потестативната възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е поставена в
зависимост от условието претенцията за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред
„Гаранционен фонд“. В настоящия случай по делото са налични доказателства,
установяващи заявяването на претенцията от страна на ищците по делото пред ответника за
изплащане на обезщетение, с оглед на което съдът намира, че са спазени законовите
изисквания.
За успешното провеждане на прекия иск срещу ГФ, в тежест на ищеца е да установи
също и настъпило увреждане, в резултат от виновно и противоправно деяние на лице, което
е управлявало автомобил, за който няма сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност” към датата на инцидента, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
По делото е безспорно установено, че на . г. е реализирано ПТП, при което В. ЛЮБ.
С., като водач на л. а., марка „М.“, модел „.“, с рег. № ., е нарушил правилата за движение по
пътищата (чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 150а от ЗДвП) и по непредпазливост е
причинил две средни телесни повреди на водача Б.В.К., който е управлявал л. а., марка „Ф.“,
модел „Е.“, с рег. № ., изразяващи се в: счупване на лява лакътна кост в долната ù част,
което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от
време около 3 – 5 месеца, както и счупване на външния глезен на левия долен крайник,
довело до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за период от време около
45 до 60 дни, като деянието е извършено в пияно състояние – управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си в количество 2,75 на хиляда, установено с протокол за
химическа експертиза № 167/11.05.2020 г. на НТЛ ЕКД при ОДМВР – П. – престъпление по
чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Безспорно е и че по време на инцидента в л. а. „Ф.“ са се намирали и ищците Н.К. и С.И..
Одобреното от наказателния съд споразумение, с което водачът на л. а., марка „М.“, модел
„.“, с рег. № . се е признал за виновен за настъпилото ПТП, на основание чл. 300 ГПК е
задължително за настоящия състав относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно между страните, че за л. а., марка „М.“, модел „.“, с рег. № ., не е имало
сключен договор за застраховка, покриващ риска „Гражданска отговорност“.
5
Понесените от ищците неимуществени вреди се установяват от събраните гласни
доказателствени средства, които съдът цени като непосредствени, лични впечатления, които
пресъздават обективно състоянието на ищците, както и от заключенията по изслушаните по
делото експертизи.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие на претърпения инцидент представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по аргумент от чл. 52 ЗЗД. Понятието ,,справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението (т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.). Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид следните правнорелевантни
обстоятелства: характера, вида и тежестта на претърпените от ищците телесни увреждания
от пътно-транспортното произшествие, установени със заключението на приетата по делото
комплексна съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, а именно по отношение на
ищцата Н.К.: масивно кръвонасядане и оток в областта на левия долен крайник.
Кръвонасядане в областта на лява млечна жлеза. Контузия с оплаквания от болезненост в
областта на гръдния кош и лявата плешка. Охлузно нараняване по лява буза и контузия на
ляво коляно и по отношение на ищцата С.И.: кръвонасядане и оток на меките тъкани, леко
притварящ очната цепка по горния и долния клепач на ляво око и в лявата ябълчна област.
Масивни кръвонасядания и оток в областта на левия долен и двата горни крайника.
Оплаквания от болезненост в областта на гръдния кош; продължителността на претърпените
от ищците във връзка с травмата болки и страдания и тяхната интензивност, около 3 - 4
седмици възстановяване на ищците, създадения на ищците битов дискомфорт, начинът на
причиняване на телесните увреждания, възрастта на ищците към датата на ПТП, както и
причинените вследствие на инцидента у ищците депресия, тревожност и повишени нива на
стрес, безсъние, безспокойство, загуба на апетит и на тегло и социално отдръпване, като в
тази връзка съдът взема предвид заключението по изслушаната съдебно – психологична
експертиза. При съобразяване на горните обстоятелства, за претърпените болки и страдания
от физическо естество по преценка на настоящия съд на всяка от ищците следва да бъде
определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 4000 лева, съответстващо
на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По отношение на претендираните имуществени вреди съдът счита, че ищцовата
претенция е частично основателна - до размера на сумата от 25,00 лева за всяка от ищците за
издаване на съдебномедицинско удостоверение. Разходите са направени по повод и във
6
връзка с претърпените от ищците телесни увреждания, поради което подлежат на
репариране от ответника. В останалата му част съдът намира иска за обезщетение за
имуществени вреди за неоснователен и недоказан, тъй като по делото няма данни за
претърпени имуществени вреди от ищците над посочения размер.
С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди
от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Дали поведението на пострадалия е рисково и дали то е допринесло за
увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Приложението на това
правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия,
с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
увреждането, т. е., когато е налице причинна връзка между негови действия или бездействия
и вредоносния резултат. При произнасяне по възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат, от съществено значение е конкретното проявление на действието
или бездействието на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
настъпилите вреди. При обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД намаляването на
дължимото от деликвента обезщетение не e обусловено от преценката дали е налице
виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на увреждането. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г., в която е
акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от непозволено
увреждане – допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Изразяващо се в
поемането на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране,
това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно – транспортно
произшествие.
Съобразявайки цитираната по-горе съдебна практика, по отношение на ищцата Н.К.
съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и предвид заключението по
изслушаната комплексна съдебно – автотехническа и медицинска експертиза, в което се
приема, че предвид липсата на характерни травматични увреждания, ищцата е пътувала в
лекия автомобил с поставен обезопасителен колан, съдът приема, че не е налице хипотезата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.
По отношение на ищцата С.И. съдът приема, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, вследствие липсата на поставен обезопасителен колан, респ.
нарушение на разпоредбата на чл. 137а ЗДвП, като в тази връзка съобразява заключението
на вещите лица по комплексната съдебно – автотехническа и медицинска експертиза,
според което при правилно поставен обезопасителен колан не би следвало да бъде
причинена конкретната травма в лицевата област на главата.
Ето защо съдът приема, че е налице съпричиняване на вредоносония резултат, но
приносът на увреденото лице не е тъждествен на приноса на делинквента и следва да бъде
7
определен в размер на 25%, като на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД определеното по правилото
на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000,00 лева следва да бъде
намалено на 3000,00 лева, а обезщетението за имуществени вреди в размер на 25,00 лева
следва да бъде намалено на 18,75 лева, съразмерно на приноса - с 25%.
Съгласно чл. 558, ал. 1 КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава при спазване
на чл. 497 КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице (определение № 893/20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т.
о.). Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от
датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ – 02.07.2020 г. Съобразявайки
горната разпоредба и като взе предвид, че тримесечният срок, определен в разпоредбата на
чл. 496, ал. 1 КЗ, изтича на 02.10.2020 г., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 03.10.2020 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният от ищцата Н.К. иск следва
да бъде уважен за сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди и за сумата от 25,00 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 03.10.2020 г.
Искът на ищцата С.И. следва да бъде уважен за сумата от 3000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и за сумата от 18,75 лева –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.10.2020 г. До
така посочените размери предявените искове са основателни.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовата страна направените разноски по настоящото дело
съразмерно с уважената част от исковете. Ищците са доказали разноски в производството по
делото в размер на 1200 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по 2 бр. договори за
правна защита и съдействие от 09.06.2020 г. (по 600,00 лева за всяка от ищците). В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно, тъй като чл. 78, ал. 5 ГПК изисква прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, каквато не е налице в случая, преценявайки съотношението от
една страна между фактическата и правна сложност на делото и от друга - заплатеното
адвокатско възнаграждение и предвидения минимален размер, който съгласно чл. 7, ал. 2, т.
3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
590,00 лева. С оглед уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата Н.К. сумата от 464,42 лева – направени разноски по дело съразмерно с
уважената част от иска и на ищцата С.И. – сумата от 348,31 лева - направени разноски по
дело съразмерно с уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Същият е сторил разноски в размер на 600,00 лева, от които
500,00 лева - депозит за вещи лица и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, което
8
съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, съобразявайки и
факта, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание. От така посочената сума
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 193,63 лева – направени
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС - Радомир сумата от 552,60 лева – държавна такса, съобразно уважената част
от иска и припадащата се на уважената част от иска част от разноските за съдебни
експертизи.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д.,
общ. Радомир, обл. П., ул. "О." № . сума в размер на 4000,00 лева (четири хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод настъпило на . г.
ПТП, причинено от моторно превозно средство, без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
03.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 4025,00 лева (четири хиляди и двадесет и пет лева) до пълния
предявен размер от 5200,00 лева (пет хиляди и двеста лева), както и за лихва за забава за
периода от . г. до 02.07.2020 г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. ИС., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., сума в размер на 3000,00 лева (три хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод настъпило на . г.
ПТП, причинено от моторно превозно средство, без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, както и сумата от 18,75 лева (осемнадесет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 03.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата над 3018,75 лева (три хиляди и осемнадесет лева и
седемдесет и пет стотинки) до пълния предявен размер от 5000,00 лева (пет хиляди и двеста
лева), както и за лихва за забава за периода от . г. до 02.07.2020 г., като неоснователна и
недоказана.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д.,
общ. Радомир, обл. П., ул. "О." № . сумата в размер на 464,42 лева (четиристотин шестдесет
и четири лева и четиридесет и две стотинки), представляваща направени разноски в
производството по делото.
9
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П. ИС., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П.,
ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . сумата в размер на 348,31 лева (триста четиридесет и осем
лева и тридесет и една стотинки), представляваща направени разноски в производството по
делото.
ОСЪЖДА Н. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: с. Д., общ. Радомир, обл. П., ул. "О."
№ . и СТ. П. ИС., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . ДА
ЗАПЛАТЯТ на „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 сумата в размер на 193,63 лева (сто деветдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки), представляваща направени разноски в производството по
делото.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Радомир в полза на
бюджета на съдебната власт сума в размер на 552,60 лева (петстотин петдесет и два лева и
шестдесет стотинки) – държавна такса и разноски за съдебни експертизи.
Решението е постановено при участието на В. ЛЮБ. С. – трето лице – помагач на
страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10