Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 6 9 8
гр. Пловдив, 14.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и дванадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 6518/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 19-1030-007349/19.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на Й.А.Б. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 178ж,
ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (КЗ) е наложена глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на
чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с настъпила
различна фактическа обстановка, непълнота в съдържанието на НП относно
местоизвършването на нарушението, неправилна квалификация на нарушената и
санкционната норма.
Въззиваемата страна
не взема становище по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 22.07.2019 г.
около 07:49 ч. жалбоподателят Й.Б. посетил УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, тъй като от
няколко дни не се чувствал в добро здравословно състояние. Бил прегледан от д-р
Л.А., която констатирала, че е в задоволително здравословно състояние и не се
налага хоспитализацията му. Установила, че при дълбока палпация се наблюдава
палпаторно болезнен корем по дясно подребрие и високи стойности на кръвно
налягане, каквито не са били регистрирани до онзи момент, поради което и му
била поставена една ампула интра мускулно. Била назначена и терапия за дома.
Жалбоподателят обаче се отправил към работното си място, което се намирало в с.
Цалапица. След приключване на работа потеглил за дома си по автомагистрала „Тракия“
№ А-1 в посока гр. Бургас и когато стигнал в близост до разклона за с. Калековец,
км 133, където можел да се отбие, попаднал в задръстване, което било причинено
от тежко ПТП, настъпило на км 159.
В същото време
поради усложнената пътна обстановка и за регулиране на автомобилния поток на
място бил изпратен пътен патрул № 242 на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив и полицейските служители С.Н. и С.Д.. Движението било отбито на пътен
възел на км 133 и пренасочено по път клас II-56 за обходен маршрут по главен път I-8 в посока гр. Свиленград. Това именно бил същия
разклон, който в посоката си към гр. Пловдив водил първо към с. Войводиново и
на който жалбоподателят искал да отбие. Полицейските служители се били
установили на намиращ се в близост до възела паркинг на хотел „Мерита“.
Единственият легален и уреден път за достъп до този паркинг бил към път II-56, но съществувала известна практика водачите на МПС в
нарушение на единичната непрекъсната маркировка на автомагистралата и поради
техническа възможност да навлизат към паркинга и от автомагистралата.
Около 11:25 ч.
служителите на реда забелязали товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 312 Д“ с
рег. № **** на км 132+500 в посока гр. Бургас на автомагистралата да излиза от
дясната лента на движение, да навлиза в аварийната лента за принудително
спиране и за започва изпреварване на цялата събрала се колона. Ситуацията се
развивала на около 1 км от полицейските служители, които забелязали, че в един
момент автомобилът започнал да се опитва да се прибере в дясната лента за
движение, но не успял. Полицаите подали сигнал със стоп палка, спрели
автомобила, както и всички други, които се движели в лентата за принудително
спиране, и започнали рутинна процедура по проверка на документи. Като водач на
товарния автомобил установили жалбоподателят Й.Б., който пътувал сам. В
проведения разговор той споменал само, че искал да се отклони към с.
Войводиново, за да избегне задръстването. Бил попитан от Н. дали има технически
проблеми с автомобила, което той отрекъл, както и дали има здравословни
проблеми и му предложил да бъде извикан екип от Спешна медицинска помощ, което
отказал. Не споменал нищо за здравословното си състояние.
За установеното
нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA бл. № 77205/22.07.2019 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил
чл. 58, т.
3, пр. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че не е виновен и отказал да го
подпише, но пък се разписал на разписката за получаване на препис. Отказът бил
оформен в присъствието на свидетел, за което последният се подписал на акта.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за
срок то 3 месеца на основание чл. 178ж, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.Н. –
очевидец и актосъставител, С.Д. – очевидец, Л.А. и от обясненията на
жалбоподателя, както и от приложените към административнонаказателната преписка
и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН, докладна записка рег. № УРИ1030р-20499/30.07.2019 г.,
докладна записка рег. № 1030р-20263/29.07.2019 г., писмено възражение вх. №
УРИ103000-12143/24.07.2019 г., справка за нарушител/водач, амбулаторен лист №
49/22.07.2019 г. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018
г.
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят Н. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично
е присъствал в момента на констатиране на нарушението. В подробности разказва
за създалата се пътна обстановка и регулирането ѝ от негова страна. Лично
възприел автомобила на жалбоподателя да навлиза и да се движи в лентата за
принудително спиране, като при преустановяване на движението му и спирането му
установил, че същият няма медицински или технически проблем, тъй както и самият
нарушител така заявил, което да оправдава навлизането и движението му в тази
лента. Той възприел и отказа на Б. да се разпише на акта, което наложили
съставянето му да бъде извършено в присъствието на свидетел. Същевременно
показанията му се потвърждават от колегата му, свидетелят Д., който макар и не
толкова подробно, съобщава да е наблюдавал автомобила на жалбоподателя как се
движи известно време в аварийната лента на автомагистралата. Той също
споменава, че водачът не е казал нищо за здравословен проблем. И двамата са
категорични, че това, което им е споделил жалбоподателят, е, че искал да завие
на дясно през паркинга и да се отправи за с. Войводиново, за да избегне
задръстването на пътя. Последното се споделя и жалбоподателят, който в
обясненията си потвърди, че това било желанието му. Потвърждава и за отказа си
да подпише акта. Като цяло навлизането му в лента за принудително спиране не се
отрича от жалбоподателя.
Разпитана в хода на
процеса е и свидетелката А., която потвърди съставянето на приложения и приет
амбулаторен лист. В допълнение изясни, че лицето се явило лично пред нея рано
сутринта и било прегледано, като е констатирано задоволително здравословно
състояние, но
с оплаквания и болки, поради което му било предписано лечение в домашни
условия. Показанията ѝ се подкрепят от писменото доказателство и са в
съответствие с обясненията на жалбоподателя, който потвърждава да не се е
чувствал в добро здравословно състояние и да е отишъл на преглед именно ти
свидетелката А..
Показанията на
свидетелите и обясненията на жалбоподателя в посочените части и за посочените
обстоятелства съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите
доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.
По отношение на обясненията на жалбоподателя, които макар и да имат защитна
функция, могат да бъдат доказателствено средство, преценени в съвкупност с
останалите доказателства съдът намира, че не следва да бъдат оценени с доверие
само в частта, в която жалбоподателят твърди да не се е чувствал добре
физически в момента на спирането му от полицейските служители. В тази част
съдът счита, че те представляват защитна позиция, а не посочване на обективно настъпили
факти. Изводът за това съдът намери в изолираното твърдение за такова чувство
единствено в съдебно заседание пред съда и липсата на предходно заявено влошено
здравословно състояние от жалбоподателя. Така и двамата полицейски служители
споделят, че нарушителят не е споделил да се чувства зле и да има необходимост
от медицинска помощ. Същевременно в писменото си възражение пред наказващия
орган, жалбоподателят също не споменава за здравословен проблем, а само че искал
да премине през паркинга, за да избегне задръстването. В този смисъл
твърденията му, че искал да се прибере, защото не си е взел хапчетата, станало
му е лошо и е почнало да му се гади, остават изолирани. Нещо повече, самият
жалбоподател си противоречи, тъй като се установява, че той отишъл на преглед
рано сутринта и оттам потеглил за работата си. Предписанията за медикаментите
следва да са били в него, след като не се е прибирал в дома си. Следователно
хапчетата му не следва да са били в дома му, а у него самия и могъл да ги
вземе.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на
актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло
в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на
нарушителя и при изричния му отказ да го подпише при свидетел на същия отказ,
който се е подписал именно за това обстоятелство.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно
представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени
са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните
реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита
на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение по
автомагистрала, навлизане в лентата за принудително спиране и движение в нея
без да са налице нормативно предвидените обстоятелства даващи такова право.
Не се опровергават
фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха доказателства от страна
жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на
АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.
189, ал. 2 от ЗДвП.
Не се споделя
възражението на жалбоподателя за неяснота на местоизвършването на нарушението в
описанието му в АУАН и НП. Съвсем ясно е посочено, че същото е извършено на
автомагистрала „Тракия“ км 132+500 в посока гр. Бургас, което съдът счита за
максимално точно посочване на мястото и достатъчно, за да може жалбоподателят
да разбере всеки един елемент от повдигнатото му обвинение за извършено
нарушение.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение
на посочената разпоредба на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че при
движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че Й.Б. като водач на МПС на 22.07.2019 г. около
11:25 часа на автомагистрала „Тракия“ км
132+500 в посока гр. Бургас е навлязъл
и управлявал в лентата за принудително спиране на автомагистралата без повреда
на превозното средство и без здравословни проблеми на водача, който пътувал
сам. Липсата на изрично предвидените изключения полицейските служители
установили лично, като попитали жалбоподателят за наличието им, а той ги
отрекъл. Следователно жалбоподателят без да е имал основателна причина от
технически характер за автомобила или здравословен проблем не е съобразил
правилата за движение по автомагистрала, навлязъл е в лента за принудително
спиране, като не е имал такава необходимост, и се придвижил по нея, като чрез
това си поведение е нарушил вмененото му задължение.
Недоказани останаха възраженията на жалбоподателя по осъществяването на
различна фактическа обстановка, а именно навлизането му в лентата за
принудително спиране поради здравословни причини. Всъщност пред полицейските
служители водачът не е поддържал такава теза, като категорично е отрекъл
необходимост да бъде извикан медицински екип. Не се възприеха и твърденията му
за наличие на здравословен проблем точно към момента на извършване на
нарушението, оттам и посочената от него фактическа обстановка остана
недоказана.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да не навлиза в
лентата за принудително спиране може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в
движението, който има нормативно оправданата необходимост да я ползва, и е
искал настъпването на последиците като именно е предприел въпреки забраняващата
норма действия на навлизане и движение в аварийната лента.
Впрочем сам водачът признава поведението си и извършеното нарушение, като
субективното му намерение било действително да премине само и само да избегне
задръстването от автомобили, което било настъпило на пътния участък пред него.
По наказанието:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 178ж, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че
водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без
да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв.,
т.е. размерът на наказанието е фиксиран. Затова и критериите за оразмеряване на
наказанието по чл. 27 от ЗАНН не могат да повлияят на размера му.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл.
12 от ЗАНН, като не са налице основания
за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен
случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се
отличава с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип. В този
ред на мисли следва да бъде посочено, че съдът не счита, че установеното
по-рано същия ден задоволително здравословно състояние за смекчаващо
отговорността обстоятелство. Жалбоподателят е преминал преглед и са му били
предписани медикаменти, употребата на които е следвало да предотврати нежелани
последици за него. Освен това както вече се спомена, не се доказа към момента
на установяване на нарушението той да е изпитал някакво здравословно
неразположение, което да е наложило движението му в лентата за спиране. Затова
и посоченото обстоятелство не може да бъде взето предвид като смекчаващо
отговорността.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга
страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и
доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да
бъде потвърдено.
По изложените
съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-1030-007349/19.08.2019 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Й.А.Б.
с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 178ж, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона
за движението по пътищата (КЗ) е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок 3 месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А . Д.