№ 357
гр. П., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети О. през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230102022 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от „К. И. И. БГ“ ЕАД , със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „П. В.” № 21, Бизнес център „Л. – 6“, ет.
2, ЕИК ***, против П. И. М., с адрес в гр. П., ул. „28-ми О.“ № 19, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между „К. Й.“ ООД (като заемодател) и ответника (като
заемополучател) е бил сключен Договор за паричен заем с № 972581 от 25.06.2021 г.
Поддържа, че по силата на този договор заемодателят е предал на заемополучателя
сумата от 1 900 лв. – главница, като е било уговорено заплащането на възнаградителна
лихва, както и на неустойка, в случай на непредоставяне на обезпечение и допускане
на забава. Изтъква, че задълженията по заема е следвало да бъдат изплатени
посредством вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж до
25.10.2022 г. Заявява, че крайният срок на заемния договор е изтекъл, но ответникът не
е обслужвал редовно задълженията си по него, в резултат на което понастоящем те
възлизат на: 1 073,79 лв. – неплатена главница; 167,06 лв. – възнаградителна лихва,
дължима за периода от 25.06.2021 г. до 25.10.2022 г., и 922,53 лв. – неустойка, с оглед
непредставяне на уговореното обезпечение и допуснатата забава. Пояснява, че с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.01.2024 г., заемодателят
(като цедент) му е прехвърлил вземанията, произтичащи от описаното
правоотношение, за което заемополучателят е бил уведомен преди образуването на
1
сегашното дело, а в условията на евентуалност – уведомяването е настъпило в хода на
същото. Иска присъждане на визираните вземания, ведно със законна лихва върху
главницата от подаването на исковата молба (11.12.2024 г.) до погасяването.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът се представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв.
П. Т. от Адвокатска колегия - гр. Б.. Последната излага позиция, че заемният договор е
недействителен и не е установено надлежното формиране на размера на вземанията, с
оглед доброволните плащания, сторени от заемополучателя.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са осъдителни искове по:
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за главницата;
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1
ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – за възнаградителната лихва, и
- чл. 92, ал. 1, изр. 1 във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД– за неустойката.
Уважаването на предявените искове, поставени за решаване, е детерминирано от
кумулативното наличие на съответните законови предпоставки, произтичащи от
цитираните материалноправни разпоредби, а именно:
- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено
между цедента (заемодател) и ответника (заемополучател) по силата на твърдения
договор за заем; 2/ реално предоставяне на заемната сума от заемодателя на
заемополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане; 4/ придобиване на
вземането от ищеца, посредством сочената цесия; 4/ уведомяване на заемополучателя
за цесията и 5/ непогасяване на задължението.
- За договорната лихва – 1/ уговорка, постигната между заемодателя и
заемополучателя, в рамките на заемното правоотношение, за дължимост от страна на
последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/ настъпване на падежа на
задължението за нейното заплащане; 3/ непогасяването на вземането, свързано с нея, и
4/ включване на договорната лихва в обхвата на цесията.
- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на заемното отношение,
предвиждаща дължимост от заемополучателя на неустойка в даден размер; 2/
настъпване на условията, обуславящи възникването на неустойката, и 3/ непогасяване
в срок на задължението, гарантирано с неустойката, както и непогасяване на самото
неустоечно вземане.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всеки от исковете, а на ответника – погасяването на задълженията.
2
Сключването на процесната заемна сделка, по която „К. Й.“ ООД има
качеството на заемодател, а ответникът – на заемополучател, се доказва от
приложените към исковата молба документи, обективиращи заемния договор,
погасителния план към него и общите му условия. Подписите на ответника върху тях
не са оспорени, поради което трябва да се счита, че те материализират негови
изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
От съдържанието на коментираните писмени доказателства се изясняват и
базисните параметри на заемното облигационно отношение, както следва:
- Главницата (заемната сума) е 1 900 лв., а договорът служи за разписка
относно нейното усвояване от страна на заемополучателя.
- Годишният процент на разходите, вписан в договора, е 48,116 %.
- Месечният лихвен процент е уговорен в размер на 3,330 %.
- Общата стойност на плащанията, обхващаща главницата и договорната
лихва, е 2 481,65 лв.
- Срокът на заема е 16 месеца, а финалният му падеж настъпва на
25.10.2022 г.
- Погасяването на дълга трябва да се извършва чрез нарочни погасителни
вноски, разписани в погасителния план.
- Дължи се неустойка при непредоставяне на конкретно предвидено
обезпечение (в размер на 1 630,35 лв.) и при изпадане в забава (в размер на 10% от
остатъчната главница).
- Формирането на годишния процент на разходите е при допусканията, че:
„Заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания (лихви,
такси, комисиони, застрахователни премии и др.), които не са посочени в Договора за
заем при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е
оторизиран представител на Заемодателя. Заемателят ще изпълнява своите задължения
в съответствие с условията и сроковете по настоящия Договор. Паричният заем се
предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в настоящия Договор. Паричният
заем се погасява от Заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора.
При изчисляване на ГПР не се вземат предвид разходите, които Заемателят плаща при
неизпълнение на задълженията си по настоящия договор за паричен заем.“.
Вземанията по обсъждания заем са били прехвърлени от заемодателя (като
цедент) в полза на ищцовото дружество (като цесионер), съобразно цитирания по-горе
договор за цесия от 12.01.2024 г. и препис-извлечение от приложението към него,
които също са част от събраната доказателствена съвкупност.
Ответникът е уведомен за цесията преди започване на делото, съобразно
представените с исковата молба уведомително писмо, изходящо от цедента, и разписка
за връчването му. Писмото е било получено на 26.02.2024 г. от ответника – лично.
Според признанието (по чл. 175 ГПК), направено в исковата молба,
3
доброволните плащания по заема, с който са свързани ищцовите претенции, общо
възлизат на 2 056 лв.
В този контекст централният дискусионен проблем, от който всъщност е
детерминиран изходът от съдебния спор, е свързан с това дали сделката, от която
произтичат ищцовите претенции, е недействителна.
Договорът, на който се основават сегашните искове, разкрива признаците на
такъв за потребителски кредит по чл. 9 ЗПК (обнародван в бр. 18/10 г. на ДВ, в сила от
12.05.2010 г.). Ответникът по него е физическо лице, за което няма данни при
встъпването в кредитното отношение да е действало при упражняването на
професионална или търговска дейност, а ищецът е търговско дружество, част от чиято
базова дейност е кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити
(заеми). Следователно, при сключването на договора, ищецът е действал като
„кредитор“, според легалната дефиниция, дадена в чл. 9, ал. 4 ЗПК, а ответникът е
имал качеството на „потребител“, съобразно легалното определение на чл. 9, ал. 3 от
същия закон.
Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че договорът за
потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина,
определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за ясна императивна
разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма
за действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото
(смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същия закон
водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на
цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Затова е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати и
компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият
алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен
4
процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. №
3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. №
229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. №
256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. №
110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д.
№ 670/23 г., І т. о. на ВКС).
На фона на казаното до тук се налага констатацията, че процесният заемен
договор, на който се позовава ищецът, не съответства на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
доколкото в него отсъства ясно визиране как всъщност е бил формиран годишният
процент на разходите, щом като не е уточнен конкретният начин, по който е била
получена крайната му величина. Вместо това са изложени общи формулировки, които
имат изцяло бланкетен характер.
Както беше изяснено, отклоненията от императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
имат за последица недействителността на потребителския кредитен договор по чл. 22
ЗПК. А когато договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по него – чл. 23 ЗПК.
От гореизведените предпоставки за уважаване на предявените искове е
очевидно, че в основата на един такъв резултат стои наличието на валидно
облигационно отношение, част от чието съдържание е търсеното вземане. Приетата
недействителност на договора насочва към обратното, поради което ищцовите
претенции подлежат на цялостно отхвърляне. По повод на последното е нужно да се
отчете, че доброволните плащания по кредита (2 056 лв.) превишават чистата му
стойност (1 900 лв.) Отнасянето на доброволните плащания към погасяването на
чистата стойност на кредита не представлява компенсация (по чл. 103 ЗЗД във вр. с чл.
298, ал. 4 ГПК), която да се извършва служебно от съда, а е прихващане на
изпълнението (по чл. 76, ал. 2 ЗЗД). Логическата конструкция на така даденото
разрешение се опира на обстоятелството, че сумите, които длъжникът по един договор
е платил в полза на кредитора, се отнасят за погасяване на валидните задължения по
него (вж. Решение № 151/15.05.2019 г. по в. гр. д № 197/19 г. на Окръжен съд – гр.
Враца).
2. По съдебните разноски:
Неоснователността на исковете предоставя право на съдебни разноски само на
ответника (чл. 78, ал. 3 ГПК), но липсват доказателства за извършването от негова
страна на конкретни съдебно-деловодни разходи.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „К. И. И. БГ“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „П. В.” № 21, Бизнес център „Л. – 6“, ет. 2, ЕИК ***,
предявени срещу П. И. М., с адрес в гр. П., ул. „28-ми О.“ № 19, ЕГН **********, с
които се претендира присъждане на следните суми:
- 1 073,79 лв. – неплатена главница по Договор за паричен заем с № 972581
от 25.06.2021 г., сключен между „К. Й.“ ООД (заемодател) и П. И. М.
(заемополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 11.12.2024 г., до погасяването;
- 167,06 лв. – възнаградителна лихва по заема, дължима за периода от
25.06.2021 г. до 25.10.2022 г., и
- 922,53 лв. – неустойка.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6