ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2021 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито
съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3459
по описа на съда за две хиляди и деветнадесета година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С предявено в срока по чл. 248 ал. 1 предл. първо ГПК
вр. чл. 144 АПК искане с. д. № 15364/07.12.2020 г. директорът на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е поискал от съда да измени в частта за разноските
постановеното по делото определение № 2539/25.11.2020 г. като увеличи от 100
лв. на 500 лв. размера на присъдените на дирекцията разноски за юрисконсултско
възнаграждение за процесуалното й представителство от юрисконсулт в
производството по чл. 161 ал. 1 АПК вр. пар. 2 ДР ДОПК в първата съдебна
инстанция.
В едноседмичния срок по чл. 248 ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, изтичащ в случая на 21.12.2020 г. /работен ден/, предвид обстоятелството,
че съобщението е надлежно получено на 14.12.2020 г., насрещната по искането
страна „Прол инсайд Ф“ ЕООД не е изразила становище по него.
Искането по чл. 248 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК е
предявено от надлежна страна, пред компетентния да се произнесе по него съд и
при наличието на представен в последното съдебно заседание по делото от
21.10.2020 г. списък на разноските, какъвто следва да се приеме, че се съдържа
в приложената на л. 110 от делото молба от ст. юрисконсулт. Г., в която изрично
е посочен размерът на претендираната за присъждане в полза на Дирекция „ОДОП“ –
Варна сума за разноски за юрисконсултско възнаграждение. Поради това искането е
процесуално допустимо.
По основателността му съдът намира следното:
С поставеното по делото определение № 2539/25.11.2020
г. e оставено без
уважение предявеното с молба с. д. № 1100/23.01.2020 г. искане на „Прол-инсайд-Ф“
ЕООД за възстановяване на срока по чл. 156 ал. 1 ДОПК за обжалването на
потвърдения с решение № 250/11.11.2019 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт № Р-03000319000404-091-001/12.08.2019 г.
Със същото определение търговско дружество „Прол-инсайд-Ф“
ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за осъщественото по делото в полза на
дирекцията процесуално представителство от юрисконсулт. В мотивите на
определението съдът е обосновал присъждането на юрисконсултското възнаграждение
с разпоредбата на чл. 143 ал. 4 АПК като относно размера му се е позовал на
субсидиарно приложимия ГПК, на основание чл. 144 АПК, и по-конкретно на
разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК, а оттук - на чл. 37 ал. 1 ЗПП и на чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ. Съдът изрично е посочил в мотивите на
определението, че намира за неправилно становището на ответника, че
юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на основание чл. 161 ал.
1 ДОПК върху материалния интерес по делото, тъй като в случая развилото се
съдебно производство няма отношение към основателността на жалбата срещу
ревизионния акт, а единствено към основателността на искането по чл. 161 ал. 1 АПК, субсидиарно приложим в случая на основание пар. 2 ДР ДОПК.
За да поиска по реда на чл. 248 ГПК изменение на
определението в частта за разноските, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна
отново се е позовал на чл. 161 ДОПК, препращащ за определянето на размера на
юрисконсултското възнаграждение към регламентираното в Наредба № 1/09.07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет минимално възнаграждение за един адвокат. Съображенията
на директора на „Дирекция „ОДОП“ – Варна относно приложимостта на чл. 161 ДОПК
се свеждат до становището му, че въпреки, че в случая става въпрос за
производство за възстановяване на срок за обжалване на ревизионен акт, по
същество то неминуемо било свързано с обжалването на ревизионния акт, което е
уредено в глава ХІХ ДОПК, в която се намира и чл. 161 ДОПК. За разлика от
изразеното в приетата в последното съдебно заседание писмена молба от ст. юрисконсулт
Г., в която размерът на претендираните разноски за юрисконсултско
възнаграждение е определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г. върху
материалния интерес по делото, представляващ размера на установените с
ревизионния акт данъчни задължения на ревизираното лице, в искането по чл. 248 ГПК този размер е определен по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г., но като за дело
с нематериален интерес.
По така изложеното становище от подателя на искането
по чл. 248 ал. 1 ГПК съдът намира следното:
Лишено от правна логика е позоваването на глава ХІХ
ДОПК и на намиращия систематичното си
място в нея чл. 161 ДОПК, който е приложим само в случаите, в които съдът се
произнася с решение по основателността на отправеното до него оспорване на
ревизионния акт.
Производството за възстановяване на пропуснат
срок за обжалване на ревизионния акт изобщо не е уредено в ДОПК и поради това на
основание препращащата разпоредба на пар. 2 ДР ДОПК спрямо него намира
приложение чл. 161 АПК, а оттук относно разпределянето на отговорността за
разноски в това производство, което може да се определи като „процес в процеса“,
намира приложение чл. 143 АПК. В чл. 143 ал. 4 АПК е регламентирано, че „когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното
възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.“ Буквалното
тълкуване на нормата би следвало до доведе до извод за неприложимостта й към
случая, тъй като „отхвърлянето на оспорване“ предполага произнасяне по
основателността на самата жалба, а тук става въпрос за произнасяне по
основателността на молбата по чл. 161 ал. 1 АПК. Тъй като
обаче разпоредбата на чл. 143 ал. 4 АПК е от материално-правен характер,
няма пречка да бъде приложена по
аналогия към тъждествени на изрично уредените в нея случаи, какъвто е този по
отхвърлянето /оставянето без уважение/ на молбата по чл. 161 ал. 1 АПК. Поради
това следва да се приеме, че на основание чл. 143 ал. 4 АПК насрещната по
молбата по чл. 161 ал. 1 АПК страна има право на присъждане на направените от
нея разноски в това производство, когато молбата за възстановяване на срока не
бъде удовлетворена от съда. За определянето на размера им в случаите, в които
страната е представлявана от юрисконсулт, а не от адвокат, следва на основание
препращащия чл. 144 АПК да намери приложение чл. 78 ал. 8 ГПК, според който в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Причината да не се приложи и тук по
аналогия чл. 143 ал. 4 АПК като дори и в случаите, в които страната е защитавана
от юрисконсулт, а не от адвокат, да се присъди отново предвиденото в разпоредбата
минимално възнаграждение за един адвокат съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, са свързани с различния статут на адвоката и
юрисконсулта, вторият от които е лице, осъществяващо по трудов договор функциите
си, на основание на който получава за тях и работна заплата. Затова и самият
законодател с чл. 78 ал. 8 ГПК изрично е въвел диференциран подход при
определянето на размера на дължимото за присъждане по делата юрисконсултско
възнаграждение в сравнение с адвокатското такова. Поради това, прилагайки чл. 78
ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК, съдът счита, че правилно е определил размера на
дължимото на Дирекция „ОДОП“ – Варна юрисконсултско възнаграждение по реда на
чл. 37 ЗПП, а оттук - по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Същевременно обаче съдът намира за
основателно съдържащото се в искането по чл. 248 ГПК становище на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, че в случая следва да се отчете фактът, че производството
по молбата по чл. 161 ал. 1 АПК е проведено в повече от едно съдебно заседание с
назначаването и изслушването на съдебно-компютърна експертиза и със събирането
на гласни доказателства наред с писмените такива. Всичко това предполага
ангажирането на време и процесуални усилия от пълномощника на ответната по
молбата страна, който се е явявал и е заемал активна процесуална позиция в проведените
съдебни заседания. Поради това наместо първоначално определения по чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ размер на юрисконсултското възнаграждение от 100
лв., с определението по чл. 248 ГПК съдът, изменяйки в частта за разноските
определение № 2539/25.11.2020 г., следва да присъди в полза на Дирекция „ОДОП“ –
Варна юрисконсултско възнаграждение в максимално предвидения по чл. 24 от
наредбата размер от 200 лв.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ постановеното
по делото определение № 2539/25.11.2020 г. като:
ОСЪЖДА „Прол-инсайд-Ф“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВАС РБ в седемдневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: