гр. София, 21.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове: Михаил Малчев
Калина Станчева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 1279 по описа за 2021 година
Производството
е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20244118 от 05.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 70586/2019 г. на Софийски районен съд, 75 състав, са отхвърлени
предявените от „А.з.с.н.в.“ АД, ЕИК *******, срещу С.Р.М., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 515,15 лева, представляваща
неизплатени задължения по договор за паричен заем №5339348 от 24.02.2017 г.,
вземанията по който са прехвърлени по силата на Приложение №1 от 01.12.2017 г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г.,
ведно със законна лихва за периода от 08.02.2018 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 44,95 лева за периода от 10.03.2017 г. до
08.09.2017 г., сумата от 179,70 лева, представляваща неустойка за периода от
28.02.2017 г. до 08.09.2017 г., сумата от 160 лева, представляваща разходи и
такси за извънсъдебно събиране, сумата от 171,65 лева, представляваща такса за
експресно разглеждане на документи и сумата от 43,16 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 09.09.2017 г. до 31.01.2018 г., като неоснователни и
недоказани.
Решението
е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „А.з.с.н.в.“ АД,
действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във въззивната
жалба са за неправилност на решението. Поддържа се, че въз основа на неправилна
преценка на събраните доказателства, районният съд е необосновано е заключил,
че не е процесните договори за цесии не са породили правно действие относно
вземанията към С.Р.М.. Излагат се подробни съображения за неправилност на
решението в тази насока и за надлежната индивидуализация на процесното вземане
при неговото прехвърляне. Моли решението да бъде отменено, като предявените искове
бъдат уважен изцяло и да се присъдят сторените пред двете съдебни инстанции съдебни
разноски.
Ответникът
по въззивната жалба - С.Р.М., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал
в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с
мотивите на решението.
При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ ГПК
и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във
въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално
правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
В
случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се
установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни
норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя
и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги
повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови съдебното решение, първоинстанционният
съд е приел, че са недоказани твърденията на ищеца, че със сключените договори
за цесия процесното вземане е прехвърлено. По делото не са представени в цялост
Приложения № 1 (които са неразделна част от договорите за цесия съответно от
01.12.2016 г. и 03.05.2019 г.), в който се твърди, че вземането фигурира. Съдът
заключил е, че представените Приложения № 1 нямат необходимата доказателствена
стойност да установят, идентичността на претендираните вземания, доколкото
очевидно не съвпадат с претенцията на ищеца - по размер. Изложеното препятства
възможността да се провери дали ищцовото дружество е носител на правото да го
реализира, т.е не е доказана материалноправната легитимация на от „А.з.с.н.в.“
АД като кредитор на вземането. Относно предявените акцесорни искове са изложени
от районния съд съображения за тяхната нищожност, тъй като клаузите, съгласно
които са уговорени поради противоречат на императивните разпоредби на чл.19,
ал.1 ЗПК и чл. 33, ал.1 ЗПК, а клаузата за процесната неустойка и на добрите
нрави.
Изложените
правни аргументи от районния съд, въз основа на които е отхвърлил исковете са
законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и след анализ
на събраните по делото доказателства. Поради това настоящият състав счита, че
постановеното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Неоснователни
са възраженията на въззивника за неправилна преценка на районния съд относно прехвърлянето
на процесните вземания и тяхната индивидуализация. Напълно правилна е
констатацията на районния съд, че не е доказана идентичност между вземанията по
процесния договор за паричен заем №5339348 от 24.02.2017 г. и прехвърлите
вземания с двата последователни договори за цесия от 01.12.2016 г. и 03.05.2019
г. На първо място недопустимо и незаконосъобразно е да се прехвърлят вземания,
които още не са възникнали. Ето защо рамковия договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. е нищожен поради липата на предмет съгласно чл. 26,
ал. 2 ЗЗД, касателно процесните вземания, възникнали на 24.02.2017 г. Освен
това напълно обосновано районният съд е съобразил, че представените Приложения
№ 1 нямат необходимата доказателствена стойност да установи, идентичността на
претендираните вземания, доколкото очевидно не съвпадат е претенцията на ищеца
- по размер. Законосъобразно в тази насока е позоваването на чл. 178, ал. 2,
изр. 1 ГПК, че съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има
зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с
оглед на всички обстоятелства по делото. В случая се касае за частен
свидетелства документ, който не се ползва е формална доказателствена сила, а
същият от друга страна не съдържа и необходимата доказателствена информация. Следва
да бъдат споделени като основателни и изводите на районния съд за нищожност на
процесния клаузи от договор за паричен заем №5339348 от 24.02.2017 г., отнасящи
се до лихви, разноски и неустойка, като противоречащи на императивните разпоредби
на чл.19, ал.1 ЗПК, чл. 33, ал.1 ЗПК и на добрите нрави.
Крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Въззиваемият
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК има право на съдебни разноски
за въззивната инстанция, но липсата на реално сторени такива изключва
задължението на съда да се произнася по този въпрос.
Воден
от изложеното, съдът
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20244118 от 05.11.2020 г., постановено по гр. д. № 70586/2019 г. на
Софийски районен съд, 75 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател:_______________________
Членове:
1._______________________
2.