Решение по дело №8761/2020 на Софийски градски съд

 

 РЕШЕНИЕ

 

гр. София, ……….2022год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ        

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                     мл. с. АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Юлия А., като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова в.гр.д. № 8761 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 72657 от 14.04.2020г., постановено по гр. дело № 23992/2019г., Софийският районен съд, III ГО, 166-ти състав, са отхвърлени предявените от А.А.Д. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК за признаване за установено, е за ответника „Т.С.” ЕАД не съществува правото на принудително изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 20.01.2014г., издаден по ред на чл. 416 ГПК по гр.д. № 585/2013г. по описа на СРС, 84 състав, както следва: 5461, 85 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.01.2010г. до м.04.2012г., 623,68 лв. – мораторна лихва  за периода от 03.03.2010г. до 21.11.20212г., както и направените разноски в заповедното производство на 444, 28 лева, за събирането на които е образувано изп.д. № 20158440401140 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, както и сумата по изпълнителен лист от 27.09.2013г. издаден по реда на чл. 404- чл. 409 ГПК  по гр.д. № 19462/2013г. по описа на СРС, 62 състав, в размер на 444, 28 лв. – съдебни разноски, за събирането на които е образувано изп. д. № 20168440401266  по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.

Със същото съдебно решение А.А.Д. да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок, срещу решението е постъпила въззивна жалба от А.А.Д., в която въззивницата прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че след налагането на възбрана на 14.07.2015г. не са искани от взискателя и извършвани изпълнителни действия, като до 2019г. са изтекли повече от четири години, поради което твърди, че е изтекла предвидената в чл. 111, б. „в” от ЗЗД тригодишна давност. Сочи още, че извършването на справки по делото и изпращането на ПДИ не са изпълнителни действия. Излага подробни съображения кои действия са и кои не са изпълнителни. Твърди, че не е проведено исково производство  по  реда на чл. 422 ГПК, поради което и влязлата в сила заповед за изпълнение по ред на чл. 410 ГПК няма силата на пресъдено нещо.

Въззиваемият – ответник не е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

При преценка правилността на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна като краен резултат.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Производството пред СРС е образувано по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо ответника "Т.С." ЕАД, че за ответника не съществува правото  на принудително изпълнение на сумите по изпълнителен лист от 20.01.2014 г. издаден по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. № 585/2013 г. по описа на СРС, 84 състав, както следва 5461,85 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.01.2010 г. до м.04.2012 г., 623,68 лева – мораторна лихва за периода от 03.03.2010 г. до 21.11.2012 г., както и направените разноски в заповедното в размер на 444,28 лева, за събирането на които е образувано изп. д. № 20158440401140 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, както и сумата по изпълнителен лист от 27.09.2013 г. издаден по реда на чл. 404 – чл. 409 ГПК по гр.д. № 19462/2013 г. по описа на СРС, 62 състав в размер на 444,28 лева – съдебни разноски, за събирането на които е образувано изп.д. № 20168440401266 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност.

По приложеното ч.гр.д. 585/2013г. по описа на СРС, 84 състав, е издадена Заповед от 14.01.2013г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата заповед е разпоредено на длъжника А.А.Д. и длъжникът Трайчо Георгиев Дамянов, да заплатят солидарно на кредитора "Т.С." ЕАД, сумата от 5461,85 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м. 01.2010г. до м.04.2012г., ведно със законна лихва за периода от 09.01.2013г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 623,68 лв. за периода от 03.03.2010г. до 21.11.2012г. и 444,28 лв. разноски по делото, а именно: 121,71 лв. държавна такса и 322, 57 лв. възнаграждение за юрисконсулт. В заявлението е посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства: длъжникът е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Т.С., аб. № 242995 и не е погасил задължението си.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които в законоустановения срок са подали възражение на основание чл. 414 от ГПК, поради което се е развило и исково производство по делото по реда на чл. 422 ГПК.

С протоколно решение от 18.09.2013г. по гр.д. № 19462/2013г. по описа на СРС, 62 с-в, е прието за установено, че А.А.Д. и Т.Г.Д.дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД сумата от 5461,85 лв., представляваща главница за периода от м.01.2010г. до м.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2013г. до окончателното изплащане, сумата от 623, 68 лв. мораторна лихва за периода 03.03.2010г. -21.11.2012г., както и разноски – 444,28 лв.

Със същото решение  А.А.Д. и Т.Г.Д.са осъдени да заплатят солидарно на „Т.С.” ЕАД разноски по исковото производство в размер на 444, 28 лв.

По делото страните не спорят, че за издадени два изпълнителни листа в полза на „Т.С.” ЕАД, както следва: изпълнителен лист от 20.01.2014 г. издаден по реда на чл. 416 ГПК по гр.д. № 585/2013 г. по описа на СРС, 84 състав, за сумите 5461,85 лева – главница за топлинна енергия за периода от м.01.2010 г. до м.04.2012 г., 623,68 лева – мораторна лихва за периода от 03.03.2010 г. до 21.11.2012 г., както и направените разноски в заповедното в размер на 444,28 лева, за събирането на които е образувано изп.д. № 20158440401140 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС; изпълнителен лист от 27.09.2013г. издаден по реда на чл. 404 – чл. 409 ГПК по гр.д. № 19462/2013 г. по описа на СРС, 62 състав за сумата 444,28 лева – съдебни разноски, за събирането на които е образувано изп.д. № 20168440401266 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.

От представеното копие на от изпълнително дело № 20158440401140 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, се установява, че същото е образувано на 09.03.2015г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист от 24.01.2014 г. Ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата не са посочени конкретни изпълнителни способи, а е направено възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучването на длъжника и определянето на изпълнителен способ.

Към горепосоченото изпълнително дело е присъединено изп.д. № 20168440401266 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, което е образувано на 15.04.2016 г. за принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист от 27.09.2013 г. Ответникът е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в молбата не са посочени конкретни изпълнителни способи, а е направено възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ проучването на длъжника и определянето на изпълнителен способ.

По образуваното изпълнително дело ЧСИ е направил справки и е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжниците (ищеца и неговия наследодател).

Със запорно съобщение от 17.06.2015 г. е наложен запор на вземанията по банковите сметки на длъжника в ОББ АД, което не дало резултат, тъй като длъжникът не е клиент на банката.

С постановление от 10.07.2015 г. е наложена възбрана върху собствен на длъжниците недвижим имот, като възбраната е вписана в книгата на вписванията на 14.07.2015г. По делото няма данни да са отправени искания за извършване на други изпълнителни действия от Взискателя.

Видно от първоинстанционното производство  е издадена обезпечителна заповед от 26.06.2019г. за допускане на обезпечение на предявените от въззивника – ищец искове с правно основание чл. 439 ГПК, чрез налагането на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп. дело № 20158440401140 и изп. дело № 20168440401266 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 23992/2019г. по описа на СРС, 166 състав.

С постановление от 20.12.2019г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено изпълнителното производство по изп. дело 1140/2015г. и присъединеното към него изп. дело № 1266/2016г.

Неоснователно е наведеното възражение от въззивника, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Ищцата А.А.Д. се позовава на изтекла тригодишна давност от датата на налагането на възбрана на 14.07.2015г. на процесния недвижим имот по изпълнителното дело, собственост на ищцата, като основава съображенията си на разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

Действително съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги (какъвто е и настоящият случай) също съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“, поради което са такива по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. „Т.С.” ЕАД е доставчик на топлофикационни услуги и е бил кредитор по процесното вземане, т.е. в случая се касае именно за периодично плащане.

Настоящият съдебен състав обаче намира, че по отношение на процесното парично задължение следва да бъде приложена общата петгодишна давност, като съображенията за това са следните:  

Видно от материалите по делото в полза на жалбоподателя е издадена заповед за изпълнение, която е била надлежно връчена на длъжника. В законоустановения срок той се е възползвал от правото си да подаде възражение, поради което и е протекло производство по исков ред по чл. 422 ГПК. Същото е приключило с постановен краен съдебен акт /решение/ - влязло в сила на 18.09.2013г., което обхваща процесните суми и по двата изпълнителни листа. С оглед на изложеното неверни се явяват и твърденията на въззивника, че по делото не е протекло  производство по реда на чл. 422 ГПК и че няма поставено решение на районния съд, влязло в сила.

Предвид гореизложеното и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три години, както счита въззивната страна).

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, вкл. извършването на опис и оценка на вещта. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С решение от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., като е прието, че цитираното ТР се прилага от 26.06.2015 г. занапред и само по отношение на висящите към 26.06.2015 г. изпълнителни производства, като, "ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили целените последици, те следва да бъдат преценявани с оглед на ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпване на последиците".

Предвид изложеното, в случая за всички осъществили се факти до 26.06.2015г. е приложимо ППВС № 3/18.11.80 г., съгласно което по време на изпълнителния процес не тече давност по отношение на изпълняваните вземания. Съгласно мотивите на горецитираното решение на ВКС, дадените с тълкувателните актове тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите следва да я прилагат в смисъла посочен в тези актове, като това тяхно задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна, посочените по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на тълкувателните актове, не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на другите правни субекти извън посочените в тях. Последните обаче, макар и да не са адресати на задължителната сила на тълкувателните актове, могат да изискват от съответния орган да съобрази решението си с тях. В случай, че това не бъде направено, те имат възможността да оспорват взетите от съответните органи решения по установения за това ред. Те обаче не могат да изискват от тези органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С оглед на това следва да бъде прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. В този случай решението, с което се постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава новото тълкуване на правната норма, а в втората се обявява за загубил сила предшестващи тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това.

Следователно, с образуване на изпълнителното производство на 09.03.2015г. по изп. дело 1140/2015г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844, с район на действие СГС,  е прекъсната давността, по арг. от чл. 116, б. "в" ЗЗД, а на основание чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД давността е спряла да тече по време на изпълнителния процес.

Давността е започната да тече отново с постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, по силата на което ППВС № 3/80 г. е загубило действието си. По делото се установи извършване на изпълнителни действия след този момент, а именно на 14.07.2015г. – висване на възбраната върху недвижимия имот.  След същото е изтекъл срок по - дълъг от две години, поради което следва да се приеме, че изпълнителното дело е било перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 14.07.2017г. – 2 години след налагането на възбрана.

Съобразно установената трайна съдебна практика, обективирана в решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. и в решение № 93/17.05.2021 г. по гр.д. № 2766/202 г. на ВКС, IV-то ГО, се приема, че погасителната давност и перемпцията са различни институти, а погасителната давност се прекъсва и след настъпила перемпция, когато взискателят е посочил нов изпълнителен способ. Изпълнителният лист задължава съдебният изпълнител да предприеме конкретните изпълнителни действия по този способ, а задължението му не отпада само защото по искането не е образувано ново изпълнително дело.

Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1 ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори.

В тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си  с него.

Двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане.

В конкретния случай е налице валидно изпълнително действие – вписана възбрана от 14.07.2015г. Нова давност за вземанията по процесния изпълнителен лист от 20.01.2014 г. започва да тече именно от тази дата, като същата както бе посочена по – горе следва да е 5-годишната погасителна давност.

Последващото прекратяване на изпълнителното дело поради перемция е без правно значение.

Теченото на давността /по изп. дело № 20158440401140 по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС/ е спряно на 26.06.2019г. със спирането на принудителното изпълнение, постановено от първоинстанционния съд за обезпечение на предявените искове по настоящото дело.

Видно от изложеното петгодишната давност за процесните вземания не е изтекла по отношение на ищеца за времето от 14.07.2015г., когато е била вписана възбраната върху недвижимия имот и е започнала да тече новата петгодишната давност за вземанията, когато е спряно принудителното изпълнение по отношение на ищеца. Тя ще продължи да тече след влизането в сила на настоящото решение, когато по силата на закона ще отпадне занапред постановеното от първоинстанционния съд спиране на принудителното изпълнение, без да е необходим изричен диспозитив в този смисъл.

По делото не са налице други въведени възражения или доводи от въззивника в насока за неоснователност на първоинстанционното решение.

Като е достигнал до същите крайни изводи, макар и по различни съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

По отношение на разноските:

При този изход на спора и с оглед липсата на изрично искане в полза на въззиваемата страна да й се присъдят разноски, то такива не й се дължат.

Така мотиваран, Софийският градски съд

 

                                               Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 72657 от 14.04.2020г., постановено по гр. дело № 23992/2019г., Софийският районен съд, III ГО, 166-ти състав.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.