Р Е Ш Е Н И Е
№ 124, 12.07.2019г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен
съд , Пловдив втори граждански състав
На осми юли две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар :
Анна Стоянова,
прокурор: Добринка
Калчева,
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 282 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от И.Д.Д. и П.на РБ против Решение №
235/25.02.2019г., пост. по гр.д.№ 1180/2018, ПдОС, с което П. на РБ е
осъдена да заплати на И.Д.Д. сумата
5000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, притеснения, социална изолация, които вреди са претърпени в
резултат на воденото срещу него НОХД №43/2012г. по описа на Окръжен съд –
гр.Благоевград, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 13.04.2016г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
5000лв. до пълния предявен размер от 45 000лв.; П. на РБ е осъдена да заплати И.Д.Д.
сумата 11 800лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – платено
адвокатско възнаграждение в наказателното производството, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 13.04.2016г. до окончателното изплащане, както и
разноски по делото.
Жалбоподателят
ищец И.Д. е останал недоволен от отхвърлителната част на решението, като
поддържа, че в тази му част то е неправилно и незаконосъобразно, като развива подробни съображения по същество,
свързани с преценка на събраните доказателства и приложение на нормата на чл.52
от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
ново, с което се уважат изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на
разноски, като за първата инстанция такива се присъдят в цялост на претенцията,
а за въззивната – съобразно представения списък.
По делото не е постъпвал отговор от въззиваемата
страна П. на РБ.
Жалбоподателят ответник П. на РБ е останал
недоволен от осъдителната част на решението, като поддържа в тази му част да е
неправилно и незаконосъобразно. Развива доводите си свързани с недоказване на
наличието на вреди, на причинна връзка между евентуалните такива и привличането
му като обвиняем. Поддържа и че съдът не е съобразил практиката по приложението
на чл.52 от ЗЗД, че на обезщетение подлежат само вредите, които са в пряка и
непосредствена последица от увреждането. По отношение на имуществените вреди ,
счита, че размерът им не съответства на необходимата правна защита на ищеца с
оглед повдигнатото му обвинение. Моли съда да отмени обжалваната част на
решението и вместо него да постанови ново, с което отхвърли изцяло предявените
искове като неоснователни и недокадзани, а при условията на евентуалност – да
намали размера на присъденото обезщетение с оглед приложението на чл.52 от ЗЗД
и съобразяване със съдебната практика. Моли и за отмяна на решението в частта за
разноските или евентуално намаляване на размера им.
Въззиваемата страна по тази жалба И.Д. е подал
отговор, в който я оспорва.
Жалбите са подадени в
срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани лица– страни в производстовто, останали недоволни от
различни части на постановеното решение,
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и
допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на
решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
Окръжният съд е бил сезиран с иск от
И.Д. за осъждане на П. на РБ да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 45 000лв., ведно със
законната лихва от 13.04.2016г., както и сумата от 11800лв. имуществени вреди –
съставляващи сторените разноски в наказателното производство. Претендира, че вредите
са претърпени в резултат на воденото
срещу него наказателно производство по нохд№43/2012, БлОС, за престъпление по
чл.343, ал.1, б.В във вр. с чл.342, ал.1, пр. 3 от НК . Заявил е, че неимуществени вреди се
изразяват в уронване на доброто му име и
престиж, влошаване на здравословното му състояние- исхемична болест на сърцето,
стенокрадия, захарен диабет, диабетна полиневропатия, стрес, постоянен страх и
безпокойство, безсъние, социална изолация, притеснения от личното участие в
наказателния процес, протекъл с множество съдебни заседания и пътувания,
изпитване на чувство на срам, че е третиран като престъпник. Имуществените вреди се изразяват в
заплатените адвокатски възнаграждения в наказателния процес.
Ответната страна П. на РБ е
оспорвала иска, като е поддържала липса на основание за дължимост на
обезщетение, поради липса на вреди, липса на причинна връзка между евентуално
установените вреди и незаконното обвинение, прекомерност на претендираното
обезщетение. По отношение на
имуществените вреди счита, че не съответстват на правната защита, необходима на
ищеца с оглед повдигнатото му обвинение.
При постановяване на обжалваното
решение съдът е приел, че е налице вреда от воденото наказателно производство
против ищеца, че същата се изразява в
неблагоприятно отражение върху живота на Д. – изживян стрес, сринал се психически, затворил
се в себе си, не можел да спи, някои от приятелите му се отдръпнали от него, плачел,
защото бил несправедливо обвинен, притеснявал се от реакцията на близките си. Приел
е и че е налице причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
сочените вреди- стрес, притеснения и социална изолация, но не и да съществува
такава между наказателното производство и влошаване на здравословното му
състояние. Отчел е срокът на наказателното производство – 4 г. и 5 месеца, взетата мярка
за неотклонение – най-леката – „подписка“. При тези обстоятелства е определил и
присъденото обезщетение от 5 000лв., като е приел, че при прилагане на
нормата на чл.52 от ЗЗД исковата претенция в нейната пълнота е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена. По отношение
на имуществените вреди е приел, че се доказва извършването на претендираните
разноски, както и че сумите не са прекомерни.
От твърдяната фактическа обстановка
на така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че
правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно,
че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от
прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. За
да се ангажира отговорността на държавата за действия или бездействия на нейни
органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване на няколко кумулативно
изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната норма, при пълно и главно
доказване от страна на ищеца, а именно в настоящата хипотеза: образувано
наказателно производство, оправдаване на лицето поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между
тях и повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди, намиращи
се в причинна връзка с незаконното обвинение, като неимуществените вреди се
обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и
съдебната практика са категорични, че справедливостта като критерий за
определяне размера на дължимо обезщетение не се определя от субективната преценка на
съда , а от преценка на множество обективни компоненти – като
установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни
болки и страдания, интензитета им, как
те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова
претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното
преследване, взети ли са мерки за неотклонение / вид и тежест/, вида и тежестта
на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е обществено
достояние това обвинение и как производството се е отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли е
влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени по делото
факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.
От фактическа страна по делото се
установява от приложените копия на постановени решения и присъди, както и
протоколи от съдебни заседания, всички по нохд№43/2012 по описа на ОС
Благоевград, че И.Д. е привлечен като обвиняем с Постановление на разследващ
полицай при РУП –Р. на 18.11.2011г. за престъпление по чл.343, ал.1, б.В вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК / за което се предвижда наказание лишаване от свобода
до шест години/. Обвинителният акт е изготвен на 30.01.2012г. и е внесен в
съда. Първоинстанционното производство
пред ОС-Благоевград е приключило с Присъда №2101/31.05.2013, с която подсъдимият
е оправдан. Присъдената е протестирана и е образувано въззивно производство –
внохд№993/2013, САС, приключило с с
решение, което потвърждава присъдата. С
решение по кнохд№450/2014 на ВКС е отменено въззивното решение и делото
е върнато за ново разглеждане. С ново решение по внохд№568/2014, САС присъдата
отново е потвърдена. То е протестирано отново и с решение по кнохд№636/2015,
ВКС отново е отменено въззивното решение и делото е върнато за ново
разглеждане. С решение по внохд№671/2015, САС отново потвърждава оправдателната
присъда. С определение по кнохд№270/2016 на ВКС е прекратено касационното
обжалване, поради това че жалбата е просрочена. Присъдата е влязла в законна
сила на 13.04.2016г. Приложени са копия от четиринадесет съдебни заседания,
проведени в различните производства.
Приложени са и копия от договор за правна защита и съдействия, в който е
договорено възнаграждение за процесуално представителство по досъдебното
производство в размер на 1 000лв., както и фактура за плащане; договор за правна защита и съдействия, в който
е договорено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС в размер
на 3 600лв. и фактура за плащане, договор за правна защита и съдействия, в
който е договорено възнаграждение за процесуално представителство пред САС по внохд№568/2014 в размер на 3 600лв. и
фактура за плащане, договор за правна защита и съдействия, в който е договорено
възнаграждение за процесуално представителство пред САС по внохд№671/2015 в размер на 3 600лв. и
фактура за плащане.
Представена е епикриза от
кардиологично отделение, за порежаване в болница в периода
10.07.2012-13.07.2012г., епикриза от УМБАЛ Ц. Й. –И.С.У.Л ЕАД, отделение УНГ за
проведено лечение в периода 30.09.2015-02.10.2015г. и от
23.11.2015-25.11.2015г., епикриза от ВМА-С., клиника по Ендокринология за
проведено лечение в периода 30.01.2017-02.02.2017г.
По делото е изготвена и приета СМЕ с
в.л. д-р Б.Д.-Я.. Същата установява, че
за периода на наказателното производство против Д., същият има документирани
осем различни заболявания. Наблюдава се и влошаване на здровословното му
състояние , пролежавал е четирикратно в болнични заведения. Заключението е, че
преживеният стрес може да се свържи като провокиращ фактор за хипертоничните
реакции, които на фона на съществуващите заболявания са довели до
хоспитализации във връзка с кардиологични проблеми. В резултат на
медикаментозното лечение е настъпило бързо клинично подобрение. Не се
установяват необратими увреждания и усложнения, които могат да се свържат с
негативното преживяване и стрес.
По делото са събирани гласни
доказателства – разпитвани са свидетелите Ц. Д., съруга на И.Д., като
показанията й ще следва да се преценяват с оглед евентуалната им
заинтересованост, и А.Т..
Свидетелката Д. твърди , че воденото
против съпруга й наказателно производство се отразило твърде негативно на
психическото и физическото му състояние. Стреса, който е приживял се отразил на
здравето му. Много от приятелите им се отдръпнали от тях, научавайки на
инцидента. Над три месеца в интернет пространството стояло съобщение с
инициалите на съпруга й. Провеждали се по 4-5 съдебни заседания в годината и
живота на съпруга й се подчинил на това наказателно производство. От общителен
човек , станал затворен, трудно се разговаряло с него, избягвал хората. От
делото пострадал и бизнеса му – колата била отнета за период от около шест
месеца. Съпругът й имал забрана на напуска страната, а работата му изисквана да
пътува в чужбина. От притесненията се влошило здравословното му състояние –
страдал от захарен диабет, който се влошил и на няколко пъти влизал в болница,
като бил лекуван в ОАРИЛ. Започнал да страда от безсъние , събуждал се пред
нощта и обикалял. Много от приятелите му се отдръпнали.
Свидетелят Т. твърди, че се познава
с И.Д. от около 10 години. Заедно ходели за риба, карали колелета. Д. бил много
жив, витален човек. Знае за пътния инцидент, при който е загинал човек. Д.
ходел непрекъснато по дело, сринал се като човек. Този инцидент много му
повлиял на психиката и до ден днешен не е същия човек. Знае, че техни общи
приятели са се отдръпнали от Д. след инцидента. Самият Д. станал много
затворен, мълчалив. При излизанията им в планината стоял и мълчал с часове, а
когато свидетелят го подканял да не мисли, Д. казвал, че не може да спи и
започвал да плаче. Знае, че се влошило здравословното му състояние и започнал
да носи в себе си една кутийка пълна с лекарства. Д. имал бетонов възел и
търговски отношения в Т.. Преди пътувал много до Т., а по време на делото
загубил много от клиентите си. Не искал да се занимава с бизнеса си и голяма
част от работата прехвърлил на дъщеря си. Знае, че Д. бил и ловец, но след
инцидента престанал да ходи и на лов.
При така установеното фактически е безспорно, че срещу И. Д. е образувано наказателно
производстов за престъпление по чл.343, ал.1, б.В вр. с чл.342,
ал.1, пр.2 от НК, като предвиденото наказание е лишаване от свобода до 6 години,
т.е. за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК / чл.93, т.7/.
Наказателното производство от момента на привличане на лицето като обвиняем до
влизане в сила на оправдателната присъда е 18.11.2011г. до 13.04.2016г.Производстовто
е продължило 4 г. и 5 мес. Взета е
най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
От СМЕ се установява, че в периода
на воденото наказателно производство действително е имало влошаване на
здровословното състояние на Д., но това не може да се свърже с преживения
стрес. Последният е допинесъл единствено за краткотрайно влошаване на здравето,
свързано с кардиологични проблеми, отшумели да няколко дни.
От събраните гласни доказателства
непротиворечиво се установява, че наказателното производство е допринесло за
негативни изживявания у Д., за социалната му изолация, промяна в навиците му и
в поведението му.
С
оглед на изложеното съдът намира, че по делото са събрани доказателства за
претърпени неимуществени вреди - психически
стрес, притеснение от водения процес,
затваряне в себе си, социална изолация от част от приятелския му кръг. Налице е
и краткротрайно и временно влошаване на здравословното състояние, което след
проведено адекватно лечение е отшумяло. Законодателят е предвидил репариране на
всички вреди, понесени от гражданите в
резултат на наказателно производство, което е прекратено. По отношение на
дължимия размер, с оглед прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази продължителността на производството, тежестта на
обвинението, взетите мерки за неотклонение и степента, в която ограничават бита
на лицето, вида, интензитета и степенна на търпените негативни изживявания.
Съдът намира, че следва да се определи за справедлив размер на дължимото
обезщетение сумата от 5 000лв. Основанията
за определяне на този размер са продължителността на процеса – малко под 4.5г.
, лека мярка за неотклонение, негативните
изживявания – притеснения от извършваните процесуално-следствени действия, проведени
общо 14 съдебни заседания, здравословни проблеми, които са отшумели, социална
изолация, затваряне в себе си. Не се доказаха основания за присъждане на
обезщетение над този размер. Съдебната практика се е ориентирана към присъждане
на по-големи обезщетения при взимани са
тежки мерки за неотклонение, широко медийно отразяване на производсдтвото,
силно влошено или необратимо влошено здравословно състояние и т.н. В случая не
се установяват подобни факти.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявеният иск за репариране на вреди от незаконно
обвинение е основателен и следва да бъде уважен до размер от 5 000лв., а до пълния
размер от 45 000лв., като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
Първоинстанционното
решение в частта за неимуществените
вреди следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По
отношение на претендираните имуществени вреди съдът намира следното :
Основанията за присъждането на имуществени вреди са идентични с основанията за
присъждане и на неимуществени, като различието се изразява единствено в начина
на определяне размера на обезщетението. При имуществените вреди е необходимо да
се докаже точния им размер, който е действителен, а не се определя от съда. В
случая се претендират имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателния процес. Съгласно разусненията, дадени в
ТР№1/2017/11.12.2018, ОСГК, ВКС в производство по ЗОДОВ съдът може да извърши
преценка по отношение на претендираните имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение, като изхожда от разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение и когато претендираното и заплатено такова надвишава значително
този размер, то съдът не е длъжен да признава тези вреди в цялост. Платеното в
повече следва да остане в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал. В
случая се претендират вреди в размер на 11 800лв., които съставляват сбор от заплатените
възнаграждения за процесуално представителство от адвокат за всяка инстанция.
Следва да се отчете, че договореното и изплатено възнаграждение за отделните
инстанции не е завишено с оглед обичайното възнаграждение, което се заплаща в
наказателни производство по подобни обвинения. Същите размери са съобразени и с
установеното в Наредба №1/2004 за МРАВ. Поради това съдът намира, че няма
основания за присъждане на друга сума , различна от претендираната и доказана
като разход от ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство във всички производства.
По
изложеното намира, че постановеното решение, в което съдът е достигнал до
същите фактически и правни изводи, е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
По разноските.
Страните
са претендирали разноски, но с оглед изхода на делото, при който и двете
въззивни жалби не са уважени съдът намира, че разноски не се дължат.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 235/25.02.2019г., пост. по гр.д.№
1180/2018, ПдОС.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: