№ 43
гр. Варна, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско
дело № 20223100502405 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:53 часа се явиха:
Въззивникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата Я. Х. Г., редовно призована, не се явява, се се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 1183/17.01.2023 г., подадена
от процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат Е.Ц., в която е
посочено, че е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, като не
възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.
Сочи се, че се поддържа въззивната жалба, като не се правят
доказателствени искания. Изразено е и становище по същество на спора, като
се претендира присъждане на разноски, за което към молбата е приложен
списък по реда на чл. 80 ГПК. Моли се да бъде дадена възможност за
представяне на писмена защита.
Обективирано е възражение за прекомерност по отношение размера на
претендираните от въззиваемата страна разноски.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 986/16.01.2023 г., подадена от
процесуалния представител на въззиваемата страна, адвокат Б. З., в която е
посочено, че е в невъзможност да се яви в днешно съдебно заседание, като не
1
възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.
Сочи се, че се оспорва въззивната жалба по съображения, подробно
изложени в отговора на същата, както и че не се правят доказателствени
искания.
Изразено е и становище по същество на спора, като се претендира
присъждане на разноски, за което към молбата е приложен списък по реда на
чл. 80 ГПК.
Моли се, да не бъдат присъждани разноски, с оглед решение на Съда на
ЕС от 16.07.2022 г. по преюдициални запитвания от първоинстанционен съд
№ 17/ Палма де Майорка, Испания и първоинстанционен съд и следствие,
Сеута, Испания, по съединени дело С-224/19 и С-259/2019 като за
отговорността за разноски при предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД от страна на потребител срещу кредитодател – финансова
институция, не следва да бъде разпределяна, съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 3 от ГПК, тъй като противоречи на правото на ЕС.
Обективирано е искане за неприсъждане на разноски на въззивната
страна, както и за недължимост на адвокатско/юрисконсултско
възнаграждение поради непредставяне на доказателства за плащането му.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4439 от 29.11.2022 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 56437/17.08.2022 г. от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК
*********, гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. П. от АК
София, против Решение № 2210/06.07.2022 г., постановено по гр.д. №
15022/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав, с което са
уважени предявените искове от Я. Х. Г. срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД за
2
заплащане на сумата от 193,75 лева, представляваща платена при начална
липса на основание сума по Договор за потребителски договор №
201811090422090059/09.11.2018 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Присъдени са направените разноски по делото в тежест на „Неткредит“ ООД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.
Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че клаузата от
договора, с която е уговорена неустойка е неравноправна, тъй като
противоречи на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и чл. 19 от ЗПК. Мотивира се с
това, че са представени доказателства за извършената оценка на
кредитоспособността на потребителя, поради което са изпълнение
задълженията по чл. 16, ал. 1 от ЗПК. На следващо място намира изводите на
първоинстанционния съд относно целта, за която е уговорена неустойката, а
именно увеличаване размера на главното вземане, за неправилни. Според
въззивника неустойката е била уговорена с оглед обезщетителната й функция
при неизпълнение на задълженията на потребителя, уговорени с договора –
непредставянето на обезпечение. Отделно от това изразява становище, че
уговореният размер в чл. 6, ал. 1 от договора на неустойката, бил
максималният такъв, като в настоящия случай не е възникнало задължение за
заплащането й, следователно не било задължително възникване на
задължение за заплащането й и дори и да възникнело да достигне максимума.
С тези аргументи изводите на ВРС, че са налице неравноправни клаузи в
процесния договор за кредит, се считат за неправилни. Твърди се, че не е
налице заобикаляне на забраната, установена по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На
следващо място, се посочва, че изводът на ВРС относно нищожността на
уговорената възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави,
тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва е също
неправилен, тъй като не е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, посочващ петкратния размер за лимит. Относно прогласяване от ВРС за
недействителна клаузата, с която е определен ГПР, въззивникът намира за
неправилен. Според кредитора незаписването на методиката за формиране на
ГПР, императивно установена от ЗПК/Приложение №1 към чл. 19, ал.2 от
ЗПК/ не представлява нарушение, след като произтича от закона. ГПР се
сочи, че е изчислен по законоустановения начин, като са посочени взетите
предвид допускания при формирането му и размерът му в чл. 11 на договора.
По отношение на приетото от ВРС в процесния съдебен акт, че в ГПР следва
3
да бъде включена и неустойката, която кредитополучателят следва да заплати
при неизпълнение на свои задължения по договора, въззивникът счита за
некоректно и в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, тъй като
неустойката става дължима само при неизпълнение на задълженията от
страна на потребителя. ГПР бил изчислен и посочен правилно в процесния
договор с представена цялата необходима информация на кредитополучателя.
Предвид всичко изложено, въззивникът моли настоящата инстанция за
отмяна на първоинстанционния акт и произнасяне с решение, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове. Претендират се направените
разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Я. Х. Г. чрез
процесуалния си представител адв. З. депозира отговор на въззивната жалба,
с който моли да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба
като неоснователна, тъй като ВРС е постановил правилно обосновано и
справедливо решение, след подробен доказателствен анализ. На първо място
се посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че потребителят
Я. Г. е погасила изцяло сумата по процесния договор в общ размер 1793,75
лева, включваща 1600,00 лева - главница и 193,75 лева – възнаградителна
лихва по сметка на кредитора. За правилен се посочва и изводът на съда, че
процесният договор е изцяло недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр.
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. Оспорват се
изцяло твърденията на въззивника, че клаузите, уреждащи дължимата
„неустойка“ са действителни,а приемането им от ВРС за нищожни, водещи
до нищожност на целия договор, било правилно и обосновано. Твърди се, че
след като ГПР е посочено единствено и само като процент, без да се описани
основните данни, послужили за неговото изчисление, то са нарушени
императивни правила. Отделно от това се посочва, че размерът на ГПР е
погрешно посочен в договора и в действителност е над максимално
законоустановения праг, тъй като в случая неустойката по своята същност
представлявала печалба за кредитора и е част от ГЛП и ГПР. Спрямо
възраженията на въззивника относно уговорената неустойка, въззиваемата
страна счита, че са неоснователни, тъй като така договорена накърнява
добрите нрави и излиза извън присъщата й обезщетителна и санкционна
функция, като цели единствено неоснователно обогатяване. Аргументира се с
това, че начислението на неустойката е свързано с неизпълнение на
4
задължението на потребителя да представи обезпечение до изтичане на
следващия работен ден от сключване на договора, което е обективно
невъзможно. Поради това, се счита, че формулираните клаузи в чл. 4, ал. 3 от
Договора са нищожни и водят до пълна нищожност на договора и свързания с
него договор за възлагане поръчителство и договор за поръчителство, на
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Отделно от това се счита, че клаузата, с
която в договора е уговорено, че заемателят дължи неустойка за
непредставяне на обезпечение на деня, следващ сключването на договора, е в
противоречие и със задължението на кредитора, посочено в чл. 16 от ЗПК.
Въззиваемата страна допълнително подробно мотивира и становището си,
защо счита, че уговорената неустойка е нищожна. Посочва се, че тя не е
предвидена да осъществява законоустановените й функции, след като
представлява санкция за задължение, неизпълнението на което не е пряко
свързано с претърпени вреди. Счита се, че клаузата е неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава
потребителят да заплати необосновано висока неустойка и същевременно не е
индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. По този начин се счита, че
кредиторът е заобиколил изискванията на закона. На следващо място в
отговора се аргументира становището, че размерът на ГПР не е определен
коректно и неговата реална стойност е посочена по погрешен начин, поради
което следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и респ. целият договор да се обяви за
недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Оспорват се и възраженията на
въззивника, че клаузите, уреждащи начислената възнаградителна лихва са
действителни. Сочи се, че след като надвишават трикратния размер на
законната лихва, те са нищожни, противоречащи на добрите нрави и водят до
нищожност на целия договор. Това обосновавало приложението на чл. 23 от
ЗПК, което дава възможност на потребителя да върне само чистата стойност
на кредита без лихва или други разходи по него. Предвид изложеното се моли
да се остави без уважение въззивната жалба и да бъдат присъдени разноските,
сторени за пред двете съдебни инстанции.
С оглед изчерпване исканията на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счита делото за изяснено, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили,
като дава възможност на процесуалния представител на въззивната страна да
изложи правните си доводи в писмена форма, в едноседмичен срок, считано
от днес и обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6