Решение по дело №653/2018 на Районен съд - Айтос

 Р Е Ш Е Н И Е

№                                                           02.10.2019 г.                                             гр. Айтос

   В ИМЕТО НА НАРОДА

АЙТОСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                               ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На втори септември                                                     две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

                                                                                     Районен съдия: Таня Спасова

секретар Яна Петкова

като разгледа докладваното от съдия Спасова гражданско дело № 653 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД от М.М.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Г.М. *** против Е.Х.Т. /предходно име С./ с ЕГН ********** и Ф.Х.М. /предходно име К./ с ЕГН ********** за обявяване относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот, съставляващ апартамент № 1, находящ се в с. Р., обл. Б., ***, ***, със застроена площ от 61, 07 кв.м., в сграда, построена в УПИ № I-61 в кв.4 по плана на с.с., ведно с избено помещение № 1 с площ от 16, 62 кв.м., както и 6, 63 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.  

Поддържа се, че ищецът живял с ответницата Е.Х. С. /понастоящем Т./ на семейни начала, като същата решила да закупи гореописания имот. Ответницата сключила договор за покупко-  продажба с Община Р. за покупка на имота от нейно име, като именно той вместо нея заплатил продажната цена на имота чрез депозит за участие в търга и отделно изтеглил средства от собствената си банкова сметка ***. Отношенията се влошили и ищецът не могъл да си получи парите, поради което подал заявление по чл.410 от ГПК и след подадено възражение от ответницата за вземането му е налице влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 856/2016 г. на АРС. Още през 2011 г. ответницата прехвърлила имота чрез дарение на дъщеря си Ф.Х. К., също ответница по делото, с което е намалила имуществото си и направила невъзможно удовлетворяването на вземането на ищеца, като според ищеца с тази сделка са увредени неговите интереси. Поради това предявява настоящата искова претенция с правно основание по чл.135 от ЗЗД за обявяване на договора за дарение за относително недействителен спрямо него.

В срока за отговор е постъпил такъв само от ответницата Е.Х.Т. чрез назначения особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК адв. К.С.А. от БАК. Счита предявения иск за неоснователен, като прави възражение за погасяването му по давност, като поддържа, че срокът е започнал да тече от момента на извършване на увреждащата сделка. На следващо място, счита, че липсват предпоставките за уважаване на исковата претенция, тъй като знанието за увреждането в случая не може да се предполага, а следва да се докаже от ищцовата страна.

В съдебно заседание Ф.Х. К. /понастоящем М./ се представлява, като процесуалният представител адв. Т. - Г. оспорва исковата молба и моли за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.

            От събраните по делото доказателства от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:

Представен е нотариален акт № 67, том IV, рег. № 3185, дело № 461/2011 г. на нотариус с рег. № 324, вписан в НК с район на действие – РС-Айтос, от който е видно, че ответницата Е.Х. С. /понастоящем Т./ е прехвърлила чрез дарение на своята дъщеря Ф.Х. К. /понастоящем М./ надвижим имот, а именно: апартамент № 1, находящ се в с. Р., обл. Б., ***, ***, със застроена площ от 61, 07 кв.м., в сграда, построена в УПИ № I-61 в кв.4 по плана на с.с., ведно с избено помещение № 1 с площ от 16, 62 кв.м., както и 6, 63 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. 

На 25.11.2015 г. по ч.гр.д. № 852/2015 г. на РС-Айтос е издадена заповед № 506 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в полза на ищеца, по силата на която ответницата Е.Х. С. /понастоящем Т./ му дължи сумата от 22 000 лева, с която се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като последният е изпълнил нейно задължение и е заплатил вместо нея продажната цена на Община Р. по договор за покупко-продажба № 108 от 25.06.2009 г. на самостоятелен обект в сграда – частна общинска собственост, а именно: жилище апартамент № 1, в сграда построена в имот с пл. № 61, ведно с избено помещение с площ от 16,62 кв.м., предназначение – жилище, апартамент, с площ от 61,070 кв.м. в с. Р., община Р., обл. Б.ка, вх. А, ет. 1, ап.1, закупен на името на ответницата. Вземането е установено с решение № 84 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 865/2016 г. на РС-Айтос, потвърдено с решение № III-107 от 26.10.2017 г. по в.гр.д. № 1150/2017 г. на ОС-Б., влязло в сила на 23.02.2018 г.

Въз основа на посочените фактически данни съдът намира, че исковата претенция е неоснователна:

Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжника го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е било възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Следователно предпоставките по чл.135, ал.1 от ЗЗД са (1) ищецът да притежава качеството кредитор, (2) да е налице увреждащо кредитора действие от страна на длъжника и (3) последният да е знаел за увреждането към момента на извършването му. Понеже действието е безвъзмездно, не се изисква лицето, с което длъжникът е договарял, също да е знаело за увреждането.

С решение № 639 от 6.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 754/2009 г., IV г.о., е дадено задължително тълкуване на понятието „кредитор” по смисъла на чл. 135 ЗЗД; кога сделката е увреждаща кредитора; кои факти определят намерението за увреждане и дали увреждащото действие е съзнавано от длъжника и от третото лице.

Съобразно изложеното в цитираното решение, кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно. Независимо от горното, съдът не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. В настоящия случай, вземането не е отречено по посочения ред, обратно признато е със съдебно решение. Факта, че е признато със съдебно решение, е ирелевантен за момента на възникване на вземането – от данните по делото е безспорно установено, че то е възникнало през 2009 г., когато ищецът е заплатил вместо ответницата Е.Х. С. сумата, дължима по договор за покупко-продажба № 108 от 25.06.2009 г. на самостоятелен обект в сграда – частна общинска собственост, сключен с Община Р..

 Увреждащото кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата на кредитора. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане - Решение №93/28.07.2017 г. по дело №638/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., а именно такъв е настоящия случай. Атакуваната сделка, обективирана в нотариален акт № 67, том IV, рег. № 3185, дело № 461/2011 г. на нотариус с рег. № 324, вписан в НК с район на действие – РС-Айтос, е сключена на 20.07.2011 г., към която дата в полза на ищеца вече е възникнало вземането за сумата от 22 000 лева, платена от него вместо ответницата по договор за покупко-продажба № 108 от 25.06.2009 г., сключен с Община Р.. Увреждането, съответно знанието на длъжника за него, е налице, тъй като длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил го е и по този начин затруднява удовлетворението на кредитора. Не се установява длъжникът да разполагат с друго имущество, което да е достатъчно, за да може да се удовлетвори кредитора. Ето защо съдът приема, че и тази предпоставка е изпълнена.

Относно знанието на приобретателя по оспорената сделка, макар да е безвъзмездна, то следва да се отчете презумпция по чл.135, ал.2 от ЗЗД, съгласно която знанието на определен кръг лица, които са в близки отношения с длъжника, се предполага. Тези лица са съпругът, низходящите, възходящите, братята и сестрата на длъжника, а именно такъв е настоящия случай, тъй като приобретателят Ф.Х. К. /понастоящем М./ е дъщеря на длъжника Е.Х. С. /понастоящем Т./.

Налице са всички предпоставки по чл.135, ал.1 от ЗЗД, но следва да се прецени възражението за изтекла погасителна давност на правото на иск по чл.135 от ЗЗД, релевирано от особения представител на ответницата Е.Х.Т. в отговора по исковата молба. Давността за обявяване на относителна недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й. Без правно значение за началото на давностния срок е дали е постановено решение относно вземането на ищеца – последният придобива качеството на кредитор от момента на възникване на вземането, без значение дали вземането е ликвидно и изискуемо. От този момент ищецът има вземане спрямо длъжника, т. е. за него възниква и правото да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника, а претенцията да претендира недействителност се погасява с изтичане на петгодишната давност по чл.110 ЗЗД с начало сключване на съответната увреждаща сделка - в случая 20.07.2011 г., като погасителната давност е изтекла на 20.07.2016 г., т. е. преди подаване на исковата молба - в този смисъл и постановеното по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика Решение № 311 от 16.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 308/2009 г., IV г. о., ГК. Следва да се има също в предвид и Определение № 950 от 12.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2017 г., IV г. о., ГК, което се позовава на предходното решение.

С оглед изложеното исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна поради погасяването по давност на исковата претенция по чл.135 от ЗЗД.

С оглед крайния резултат ищецът следва да заплати на ответницата Ф.Х.М. сторените по делото разноски в размер на сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за защита и съдействие и списък на разноски.

 

Така мотивиран, съдът

.

                                                              Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД от М.М.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. Г.М. *** против Е.Х.Т. с ЕГН ********** и Ф.Х.М. с ЕГН ********** за обявяване относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот, съставляващ апартамент № 1, находящ се в с. Р., обл. Б., *** - *** - със застроена площ от 61, 07 кв.м., в сграда, построена в УПИ № I-61 в кв.4 по плана на с.с., ведно с избено помещение № 1 с площ от 16, 62 кв.м., както и 6, 63 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ, в който е построена сградата, за който е съставен нотариален акт № 67, том IV, рег. № 3185, дело № 461/2011 г. на нотариус с рег. № 324, вписан в НК с район на действие – РС-Айтос. 

ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на Ф.Х.М. с ЕГН ********** съдебно деловодни разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Б.кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                            

                               

                                                                         Районен съдия………………………………