№ 284
гр. Пещера, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240100009 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от К. А. С., ЕГН ********** с адрес: гр.
Пещера, ул. „Габер" № 1, чрез процесуалния си представител Л. Л., гр.
Пазарджик, ул. "11 - ти август" № 2, ет. 1, офис № 9, против „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, кв. „Малинова долина", ул. „Рачо Петков Казанджията" № 6, сграда
„Матрикс Тауър", представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В. - управители с
правно основание: чл. 439 във вр. с чл. 124 от ГПК и чл. 55 ал. 1 предл. 3 от
ЗЗД.
В молбата се твърди, че във връзка с неизпълнение по договор за
потребителски паричен кредит с № PLUS - 01267058 сключен на 23.09.2008 г.
и по молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, ЕИК
*********, Пещерският районен съд по ч. гр. дело № 511/2011 г. е издал
против длъжника К. А. С. заповед № 314/ 14.06.2011 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист № 210/04.07.2011
г. в полза на посочената по-горе кредитна институция.
Въз основа на цитирания изпълнителен лист и по молба вх. №
2063/05.04.2016 г. на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД,
ЕИК130697606, с Постановление / протокол № 1176/14.06.2016 г./ на ЧСИ №
882 Г. Т. срещу К. С. е било образувано изп. дело № 276/2016 г.
1
Считат, че претендираните от взискателя суми по изпълнителния лист са
погасени по давност, тъй като предвидените в Закона срокове са изтекли, а
новообразуваното изпълнително дело № 20248890400630 е било заведено при
ЧСИ Д. С., peг. № 889 след изтичането им.
Твърди че изп. дело № 276/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Т. е било образувано
на 14.06.2016 г. и по инициатива на взискателя „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС" ЕАД са били извършени, както справки, така и определени
изпълнителни действия в описана хронология. Видно от документите по
делото било, че последното изпълнително действие е с дата 07.03.2018 г. като
това било отбелязано и върху изпълнителния лист от ЧСИ Г. Т. след
прекратяване на производството на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, и
връщане на оригинала му на "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪА ФАЙНЕНС" ЕАД
Последвало е бездействие от страна на банката, която на 13.07.2020 г. е
прехвърлила вземането си на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Бездействие за събиране на вземането е последвало и от страна на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, което е продължило от датата на придобиване на
вземането 13.07.2020 г. до 25.04.2024 г. - датата на образуване на изп. дело №
20248890400630 /изп. дело № 630/2024 г./.
По изп.д. № 276/2016 г. са били предприетите и извършени валидни
изпълнителни действия, а след това изпълнителното производство е било
прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК поради настъпила
перемпция с Постановление на ЧСИ Г. Т. /протокол № 992/07.04.2020 г./ от
07.04.2020 г.
Моли да се приеме за установено по отношение на К. А. С. по изп.
дело № 20248890400630 на ЧСИ Д. С., per. № 889, че същата не дължи
претендираните от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, кв. „Малинова долина", ул. „Рачо Петков
Казанджията" № 6, сграда „Матрикс Тауър", представлявано от Р. И. М. - Т. и
Т. И. В. - управители, суми както следва: в размер на обща сума по
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 511/2011 г. по описа на Районен съд -
Пещера, възлизаща на 6 042.83 лв. /шест хиляди четиридесет и два лева и
осемдесет и три стотинки стотинки/, от които олихвяема сума - главнида
в размер на 1550.70 лв, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2011 г.,
възлизаща към момента предявяване на иска на 2223.69 лв.; неохлихвяема
2
сума - 1225.79 лв., включваща: договорна лихва по договор за кредит в
размер на 783.48 лв. и мораторна лихва в размер на 442.31 лв.; сума в размер
на 305.53 лв. разноски по ч. гр. дело № 511/2011 г. по описа на Районен съд -
Пещера, такси по изп. производство в размер на 732.12 лв. и 5 лв. за издаване
на изпълнителен лист, тъй като е настъпила предвидената в чл. 110 от ЗЗД
петгодишна погасителна давност и сумите не следва да бъдат събирани
принудително.
Моли да се осъди ответника „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на ищцата К. А. С. парична сума възлизаща към
момента на предявяване на иска в размер на 1086.90 лв. /хиляда осемдесет и
шест лева и деветдесет стотинки/, удържани считано от месец май 2024 г.
до момента на предявяване на иска от ЧСИ Д. С. по изп. дело №
20248890400630 вследствие на запор на банкова сметка и трудовото
възнаграждение на ищцата.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Постъпил е отговор от ответника, в който излага, че искът е
неоснователен. Твърди, че било образувано изпълнително производство и
били поискани изпълнителни способи. Твърди, че не е настъпила погасителна
давност. Твърди, че давността била прекъсвана и не била текла по време на
действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. Молят да се отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца като
неоснователна. Претендират разноски и правят доказателствени искания .
Пещерският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От материалите по ч.гр.д.№511/2011г. по описа на РС Пещера се
установява, че със заповед № 314/ 14.06.2011 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът К. А. С.,ЕГН
********** от град Пещера, област Пазарджик, ул.”Габер”№1 ДА ЗАПЛАТИ
на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД със седалище и адрес на
3
управление град София, ж.к.”Младост”4, Бизнес парк София, сграда 14,
представлявано от Л. Льо П. главница в размер на 1 550.70 лв./ хиляда
петстотин и петдесет лева и седемдесет стотинки/, надбавка, представляваща
печалба на кредитора по договора в размер на 783.48 лв., мораторна лихва в
размер на 442.31 лв. за периода от 28.11.2008г. до 13.06.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението -14.06.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 155.53 лв.,съставляваща сторени по делото разноски.
Вземането произтича от следните обстоятелства: договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-01267058, сключен на
23.09.2008г.
Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист №
210/04.07.2011 г.
От приетото по делото копие на изпълнително дело №276/2016г. по
описа на ЧСИ Г. Търльовски с рег. № 882, с район на действие ОС Пазарджик
, се установява, че молба за образуване на изпълнително производство срещу
длъжника е подадена на 05.04.2016г. /л.254 /, с която е поискано освен
образуване на изпълнително производство и направата на справки. Поискано
е насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника.
Изпратена е покана за доброволно изпълнение връчена на длъжника
С. на дата 14.06.2016г./л.264/ . Предприети са действия по налагане на запор на
вземания на длъжника.
Последното изпълнително действие на ЧСИ е от дата 07.03.2018г. /
л. 270/ с налагане на запор на банковата сметка на С. в ПИБ, и на дата
07.04.2020г. изпълнителното производство е било прекратено поради
перемпция/ липса на предприети действия от страна на взискателя в
продължение на две години. С това постановление са вдигнати и всички
запори на длъжника.
С приемо- предавателен протокол от дата 04.05.2020г. изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното е върнат на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. КЛОН БЪЛГАРИЯ ЕИК *********.
С молба от 25.04.2024г. ЕОС МАТРИКС ЕООД е поискало
4
образуване на изпълнително дело при ЧСИ Д. С. се рег. № 889 и район ОС
Пазарджик. Образувано е изпълнително дело №630/2024 г. по описа на ЧСИ
Д. С. и са предприети поисканите от взискателя изпълинтелни действия.
ЕОС МАТРИКС ЕООД се легитимира като взискател на основание
договор за цесия на вземането на ищцата по договор от дата 13.07.2020г./ л.
144/ и приложение към него на л. 159 .
Поканата за доброволно изпълнение до ищцата е връчена на дата
05.2024 / л. 183/ оформена при отказ. Едновременно с това са наложени
запори на вземания и банкови сметки на ищцата.
С обезпечителна заповед № 1/17.01.2025г. е спряно изпълнителното
производство.
За изясняване на спора от фактическа страна, се изслуша съдебно
икономическа експертиза, която дава заключение, че сумите по изп.дело
№630/2024г. които са удържани от трудовото възнаграждение на ищцата
възлизат на1096,56 лева. тази сума е преведена по изпълнителното дело.
Експертизата е приета в о.с.з. като неоспорена от страните.
От събраните по делото писмени доказателства съдът направи
следните правни изводи :
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 439, ал.1,
във вр чл. 124 ал.1 от ГПК- искът е отрицателен установителен и може да се
основе само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в
производството по което е издадено изпълнителното основание. Искът е
процесуално допустим и подлежи на разглеждане, тъй като в исковата си
молба ищеца - длъжник в изпълнителното производство се позовава на факти,
настъпили след приключване на производството, по което е издадено
изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна давност.
Развитието и изхода, в това число прекратяването на конкретно изпълнително
дело е без правно значение за допустимостта на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК.
Приема се в практиката, че именно чрез иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК
длъжникът може да защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена
въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи.
5
В този смисъл Определение № 513/24.11.2016 г. по дело № 1660/2016 г. на
ВКС, ТК, I т. о. и решение № 42 по гр.д.№ 1812 / 2015 год. на IV г.о. на ВКС .
По отношение на материалноправната и процесуалноправната
легитимация на ответника - съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на
вземането има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня, когато
то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В правната теория и
съдебната практика е утвърдено разбирането, че съобщаването има за цел да
предпази длъжника от двойно плащане на едно и също задължение.
Неизпълнението на задължението за съобщаване обаче не се отразява върху
действителността на договора за цесия, а води само до неговата
непротивопоставимост на длъжника, Ето защо длъжникът може да възразява
успешно за липса на уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомяването. При липса на твърдение за
извършено плащане, обстоятелството дали цесията е била съобщена на
длъжника и от кого е ирелевантно /в т. см. Определение № 987 от 18.7.2011 г.
по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г. о/.
Според разясненията, дадени в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според
което погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането.
6
Пак според мотивите на тълкувателното решение искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. За да поддържа висящността на изпълнителния
процес взискателят трябва да внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ, и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Съобразявайки изложеното съдът приема, че искането на взискателя
за предприемане на определено изпълнително действие прекъсва давността,
само ако това изпълнително действие е било предприето - реално и
фактически от съдебния изпълнител. Ако това не е направено по една или
друга причина - например, защото взискателят не е внесъл разноските за
извършването му или поради бездействие на съдебния изпълнител, давността
няма да се прекъсне, защото взискателят е този, който трябва да поиска
повтаряне на изпълнителното действие или пристъпване към нов
изпълнителен способ. Обратното би означавало давността за вземането никога
да не изтече, въпреки бездействието на взискателя. В този смисъл е Решение
№ 451 от 29.03.2016 г., постановено по гр. д. № 2306/2015 г., на ВКС, IV г. о.,
даващо отговор на правния въпрос изтекъл ли е двугодишният преклузивен
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (отм.); и 5-годишната погасителна давност в
случаите, когато по искане на взискателя е образувано изпълнително дело и с
молбата за образуване е поискано извършване на определени изпълнителни
действия, но същите не са били извършени в тези срокове, поради бездействие
на съдия изпълнителя и взискателя. В този смисъл е статия от сп. „Общество и
право"бр.10/2015г. на стр. 57, в която се приема „че искането на взискателя за
прилагане на определен изпълнителен способ прекъсва давността, но за да
породи прекъсващ ефект е необходимо това действие да бъде уважено от
съдебния изпълнител и да бъде реално предприето. Действията на съдебния
изпълнител спрямо искането на взискателя имат ретроактивен ефект".
С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок - чл. 110 ЗЗД, а с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви - чл. 111, б. "в" ЗЗД. С
7
погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни/акцесорни вземания/адвокатски хонорар, такси и т.н./, макар
давността за тях да не е изтекла - чл. 119 ЗЗД.
Заповедта за изпълнение е от 14.06.2011г. и изпълнителен лист №
210/04.07.2011 г.
Молба за образуване на изпълнително производство срещу длъжника
е подадена на 05.04.2016г. /л.254 /, като последното изпълнително действие на
ЧСИ е от дата 07.03.2018г. / л. 270/ с налагане на запор на банковата сметка
на С. в ПИБ.
С молба от 25.04.2024г. ЕОС МАТРИКС ЕООД е поискал
образуване на изпълнително дело при ЧСИ Д. С. се рег. № 889 и район ОС
Пазарджик. Образувано е изпълнително дело №630/2024 г. по описа на ЧСИ
Д. С. и са предприети поисканите от взискателя изпълинтелни действия.
Молбата за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността. Но
предприетите изпълнителни действия – да. В случая от последното действие
до предприетите нови такива е изминал период повече от 6 години.
В случая възражението, че давността не е текла в периода на
извънредното положение е несъстоятелно, тъй като давността действително
не е текла, но това е било в продължение на 2 месеца, което не изключва
периода от близо 6 години, през който не са били предприети изпълнителни
действия. Съгласно чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действия по време на
извънредно положение - за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С
решение ДВ бр. 33/ 2020 за удължаване на срока на обявеното
извънредно положение Народното събрание е приело решение за удължава
срока на обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13
май 2020 г./ т.е. общо два месеца/.
Изложеното по-горе е намерило израз и в мотивите на т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. в които се сочи,че съгл.чл.116,б."в" от ЗЗД давността се
8
прекъсва с предприемане на изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ-налагане на запор или възбрана ,присъединяването на
кредитори ,възлагането на вземането за събиране или вместо плащане
,извършване на опис и оценка на вещ , назначаване на пазач ,насрочването и
извършването на продан.Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността -образуването на изпълнително дело,изпращането и връчването на
показа за доброволно изпълнение ,проучването имуществото на
длъжник,извършване на справки ,набавянето на документи,книжа и др.
По изложените съображения съдът намира, че вземането за главница е
погасено по давност на 07.03.2023г., а по силата на чл. 119 ЗЗД и
произтичащите от него акцесорни вземания.
По отношение на кумулативно предявения иск на основание чл. 55 от
ЗЗД, то същият се явява основателен и следва да бъде уважен, тъй като
ответникът е получил плащания без основание. При използване на онлайн
калкулатор е изчислено че законната лихва от 14.06.2011г. до 07.01.2025г.
върху главница от 1550,70 лева , законната лихва е в размер на 2236,02 лева.
Тъй като не е направено увеличение на иска, съдът ще се произнесе
съобразно заявеното от ищцата.
Искът се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски по делото за държавна такса и адвокатски хонорар. Направено е от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца. Същото съдът го намира за неоснователно, тъй като е в
границите на наредбата и освен това съдът се е произнасял и по искане на
ответника за местната подсъдност, което е довело до допълнително
ангажиране на процесуалния представител на ищцата.
По изложените съображения ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
К. А. С. длъжник по изп. дело № 20248890400630 на ЧСИ Д. С., per. № 889, не
дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв. „Малинова долина", ул. „Рачо Петков Казанджията"
9
№ 6, сграда „Матрикс Тауър", представлявано от Р. И. М. - Т. и Т. И. В. -
управители, суми както следва: по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 511/2011
г. по описа на Районен съд - Пещера, от които олихвяема сума - главница в
размер на 1550.70 лв, ведно със законната лихва, считано от 14.06.2011 г.,
възлизаща към момента предявяване на иска на 2223.69 лв.; неохлихвяема
сума - 1225.79 лв., включваща: договорна лихва по договор за кредит в
размер на 783.48 лв. и мораторна лихва в размер на 442.31 лв.; сума в размер
на 155.53 лв. разноски по ч. гр. дело № 511/2011 г. по описа на Районен съд -
Пещера, такси по изп. производство в размер на 732.12 лв. и 5 лв. за издаване
на изпълнителен лист, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на К. А. С. недължимо платена сума по изп. дело № 20248890400630 на ЧСИ
Д. С., per. № 889, в размер на 1086.90 лв. /хиляда осемдесет и шест лева и
деветдесет стотинки/.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на К. А. С., разноски в размер на 1608,04 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
10