СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
30.11.18г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 08.11.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 887/15г. и констатира следното:
Предявен е иск от СУ
„Св. К.О.“ против „П.9.“ ЕООД с правно основание чл. 233, ал. 1, изр.
1-во от ЗЗД за предаване на държането върху: терен от 1 272 кв. м. /от които
300 кв. м. за сезонно ползване/, находящ се в строежа на Г.– Г.факултет при СУ „Св. К.О.“ на бул. *******, град София.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Страните /ищецът –
наемодател; ответника – наемател/ са били обвързани от наемно правоотношение
/учредено с договор от 24.11.04г., изменен и допълнен с анекси/, касаещо
процесния недвижим имот. Към момента -срокът на договора е изтекъл /и наемното
правоотношение е прекратено; последният факт не е спорен по делото/.
Искът е неоснователен:
От една страна:
Учредяването на всяко
правоотношение съдържа – правен и фактически елемент /в случая конкретно:
сключване на писмен наемен договор и реално предаване на имота в полза на
наемателя/. Реципрочно – такива елементи следва да има и всяко прекратяване на дадено
правоотношение /по съображения за правна сигурност/:
За страните по договорната връзка /а съответно
и за трети лица в определени хипотези/ следва да бъде ясно /безспорно/ както:
кога дадена договорна връзка /правоотношение/ са създадени, така и: кога същите
са прекратени. Това предполага /налага/ във всяка хипотеза като процесната – да
бъде създаден изричен правен акт от страните по правоотношението /или да бъде
извършен конкретен фактически акт, действие/, които да удостоверят момента на
прекратяване на съответната договорна връзка. По делото липсват доказателства
/съответно и твърдения/ договорът да е бил прекратен /и държането на имота –
върнато/ в хипотезата на чл. 15 от договора за наем /с двустранно подписан
протокол/. Липсват и доказателства /съответно - твърдения/ наемателят да е
извършил конкретно фактическо действия /с участието на наемодателя/ по –
връщане на имота.
От друга страна обаче:
Събраният по делото
доказателствен материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност,
съответно в контекста и на твърденията на самите страни/ удостоверява
еднозначно единствено релевантното по делото обстоятелство, а именно, че:
ответното дружество вече не обитава /не държи имота/. За такава хипотеза чл. 16
от договора за наем /който текст по същество блокира отговорността по чл. 323
от НК/ предвижда изрична възможност за наемодателя да влезе /на практика
самоволно, „принудително“/ в държане на имота /да „завземе“ имота/ и без
съгласието на наемателя. Наличието на посочените факти /преценени в
съвкупност/, а именно, че: към момента договорната връзка е прекратена, че: имота
не се държи от ответника, че: ищецът е имал правната /изрично уговорена/ и фактическа
възможност да влезе в имота веднага /по всяко време/ след освобождаването му от
наемателя – налага отхвърляне на иска.
Обстоятелствата: към кой
точно момент е бил освободен имота от наемателя и дали това е било сторено
надлежно - по смисъла на изложеното по-горе /които факти са пряко относими към
евентуални имуществени спорове между страните/ са ирелевантни по настоящото
дело /тези факти биха имали значение в рамките на друг съдебен процес, с друга
правна квалификация на исковете/.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 233, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД на СУ „Св. К.О.“ против „П.*.“ ЕООД.
ОСЪЖДА
СУ „Св. К.О.“да плати на „П.*.“ ЕООД 1 100 лева - съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: