Решение по дело №290/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 19 октомври 2020 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20197260700290
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 316

06.07.2020 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №290 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на В.С.Б. ***, с посочен по делото съдебен адрес:***, адв.В.В.О., против Заповед №1983к-193 от 12.02.2019 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратено служебното правоотношение в МВР.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна.

Излага съображения, че заповедта била издадена в нарушение на процедурните правила. В същата били посочени декларативно отделните деяния, квалифицирани като нарушение на етичните правила, без да били изложени обстоятелствата, при които е извършено всяко от тях, както и в пълнота доказателствата, които ги установяват. Не било посочено и конкретното място, на което са извършени. Нарушен бил чл.210, ал.1 от ЗМВР, поставящ по императивен начин изискванията, на които трябвало да отговаря заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят твърди, че в нарушение на процедурните правила не бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и с обобщената справка, и не му била предоставена възможност да изложи възражения и представи доказателства в дисциплинарното производство. Не му били изискани обяснения от дисциплинарно наказващия орган. Не бил получавал покана за даване на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание. Заповедта била издадена в нарушение на чл.195, ал.1 от ЗМВР – след изтичане на двумесечния срок от откриване на нарушението.

Жалбоподателят оспорва твърдението, че бил извършил вмененото му дисциплинарно нарушение на посочените етични правила и че бил накърнил престижа на службата. Твърди, че не бил управлявал лек автомобил „Мазда 323“ с рег.№*******след употреба или под въздействието на наркотични вещества – тетрахидроканабинол и метаамфетамин. Оспорва проверката с тест, която не бил отказал, и показанията на теста, като твърди, че бил опорочен. Обстоятелството, че не бил употребявал наркотични вещества, се установявало от резултата на изследването му, на което доброволно се подложил след случая, което било удостоверено в издадения му документ от 22.08.2018 г. на „СМДЛ Рамус“ ООД. Оспорва твърденията в заповедта, че не бил спрял при подаден сигнал със стоп-палка на контролните органи. Сочи, че в момент на изпреварване на автомобил и при идващ в далечината насреща му друг автомобил, изведнъж отляво на платното бил подаден сигнал със стоп палка от униформен служител. След това, веднага след като му бил подаден светлинен сигнал от полицейски автомобил, оспорващият включил аварийните светлини и спрял на подходящо и безопасно място, където му била извършена проверка. Твърди, че не бил допуснал нарушение на кое да е от посочените правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което да е виновно и да е рефлектирало негативно върху авторитета на институцията, като основание за санкционирането му.

При издаване на заповедта бил нарушен чл.197, ал.3 от ЗМВР, като в конкретния случай ДНО не бил определил наказание за всяко от отделните деяния, представляващо нарушение на етичните правила, с оглед тежестта му, обстоятелствата, при които е извършено и с личността на извършителя, поради което не било налице отделно наказване за всяко от тях. Досега оспорващият не бил извършил никакво нарушение на служебната дисциплина за целия му дългогодишен стаж в структурното звено на пожарна безопасност – повече от 15 години, и с нищо не бил накърнил престижа на службата.

Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, Директор на Главна дирекция (ГД) „Пожарна безопасност и защита на населението“ („ПБЗН“) – МВР, чрез процесуалния си представител по делото, излага в писмени отговори (л.120-121; л.175) съображения за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

До Началника на РУ – Елхово при ОД на МВР – Ямбол е отправена Докладна записка (л.52), заведена с Рег.№261р-16387/21.08.2018 г., от мл.автоконтрольор Р. Б.– мл.инспектор в ПК при РУ – Елхово, с която го уведомява, че на 17.08.2018 г. около 20:30 часа, изпълнявайки служебните си задължения на смяна заедно с мл.автоконтрольор П. К., на път 1-7 км.297 подал сигнал за спиране на лек автомобил. Водачът на МПС не спрял на посоченото място. Последвали МПС-то, след няколко километра, и след подаване на светлинен сигнал, същият лек автомобил „Мазда 323“ с рег.№*******бил спрян за проверка. На водача В.С.Б. била извършена проба за алкохол, която била отрицателна. След оказано съдействие от ст.инсп.Г. Й., на лицето му бил извършен тест за наличие на упойващи и наркотични вещества, който отчел наличие на тетрахидроканабинол и метамфетамин, отчетено и фиксирано чрез полеви тест Drug Check. Лицето било задържано съгласно ЗМВР и отведено до филиала за спешна медицинска помощ – ФСМП Елхово, където отказало да даде кръвна проба за изследване.

До Директора на Регионална дирекция (РД) „ПБЗН“ – гр.Хасково е подадена Докладна записка (л.53) рег.№514/20.08.2018 г., с вх.№1257в-856/21.08.2018 г., изготвена от Началник Районна служба (РС) „ПБЗН“ – Свиленград, относно информация от РУ – МВР Елхово за 24-часовото задържане в ареста на старши пожарникар В.С.Б., по причина неспиране на стоп-палка и положителен тест за упойващи вещества. Към докладната е приложена Докладна записка с Рег.№513/20.08.2018 г. (л.54), изготвена от мл.експ.Хр.Х..

От Директора на РД„ПБЗН“ – гр.Хасково до Директора на ГД„ПБЗН“ – МВР е постъпило Предложение №1257р-1921/24.08.2018 г. (л.99-100) за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, касаещо извършеното на 17.08.2018 г. от младши инспектор В.С.Б. ***.

Със Заповед №1983к-1302/07.09.2018 г. на Директора на ГД„ПБЗН“ (л.33-35) на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор В.С.Б. – старши пожарникар в Участък „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Любимец на РС„ПБЗН“ – Свиленград към РД„ПБЗН“ – Хасково при ГД„ПБЗН“ – МВР, по наличните предварителни данни за  извършено от него нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в нарушение на т.19, т.20 и т.28 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014 г., за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. За дисциплинарно-разследващ орган е определена тричленна комисия в поименно посочен състав.

С Покана Рег.№1257р-2060/19.09.2018 г. (л.46), връчена му срещу подпис на 19.09.2018 г., В.С.Б. е поканен за запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и е уведомен за възможността да представи в срок до 09.30 ч. на 20.09.2018 г. писмените си обяснения, като посочи и доказателства за твърдените факти и обстоятелства.

            Мл.инспектор В.Б. се е запознал със заповедта срещу подпис на 19.09.2018 г., саморъчно е вписал текст, че не желае да бъде подпомаган от служител на МВР.

Под Рег.№1257р-2063/20.09.2018 г. (л.48) са заведени дадените до Директора на ГД„ПБЗН“ – София чрез председателя на комисията ст.инсп.П. П., писмени обяснения от В.С.Б..

Въз основа на изготвени предложения относно възникнала необходимост от удължаване срока на дисциплинарното производство, със Заповеди на Директора на ГД„ПБЗН“ №1983к-1560/25.10.2018 г. (л.36-37) и №1983к-1688/26.11.2018 г. (л.38-39)  този срок е бил удължаван, като след отправена му писмена покана (л.47), връчена на 07.12.2018 г., дисциплинарно-разследваният служител се е запознал с посочените заповеди срещу подпис на 07.12.2018 г.

Като писмени доказателства при дисциплинарното разследване са събрани: писмени обяснения Рег.№1257р-2063/20.09.2018 г. (л.48) от В.С.Б.; писмени Сведения от ст.инсп. Г. Д. Й., Н-к група „ОП“ при РУ „Полиция“ – Елхово при ОД на МВР – Ямбол (л.49), от мл.инспектор П. Ж. К.и от Р. Р. Б.– мл.автоконтрольори при РУ „Полиция“ – Елхово при ОД на МВР – Ямбол (л.50, л.51); Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (л.56) от 17.08.2018 г.; Талон за изследване №000029 (л.55); Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.57-58); Фиш за спешна медицинска помощ – филиал Елхово (л.70); Акт за установяване на административно нарушение №371, бл.№0649001 от 17.08.2018 г. (л.60); Заповед за прилагане на ПАМ №18-0261-000219/20.08.2019 г.; Сведение (л.63) от В.С.Б. с дата 17.08.2018 г.; Заповед за задържане на лице (л.67), както и протокол за проверка на лични вещи и превозни средства,  призовка, справка, протокол за обиск на лице, декларации, писма и др., включително от образуваното сл.дело №53/2018 г. по описа на ОСлО – ОП – Ямбол.

Представени са също Кадрова справка (л.86) на младши инспектор В.С.Б.; График – корекция за осъществяване на дежурство от ДС на РС „ПБЗН“ – Свиленград за месец август 2018 г. (л.87); Болничен лист за отпуск в периода 08.11.2018 г. – 06.12.2018 г. (л.88); Списък (л.73-74) на служителите от РС„ПБЗН“ – Свиленград, запознати срещу подпис с писмо №8121р-40604/17.12.2014 г. на Министъра на вътрешните работи; Протоколи (л.75-77), удостоверяващи запознаването на В.С.Б. със Заповед с рег.№8121-396/05.08.2014 г. на Министър на вътрешните работи, относно недопускане на нарушения на служебната дисциплина от служителите на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични и други упойващи вещества, както и за запознаване с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МРВ и заповеди за изменението и допълнението му.  

Представена е Заповед №8121з-1186/13.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи (л.90) относно: Определяне на технически средства и тестове за извършване на проверка за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на пътни превозни средства, както и Методически указания Рег.№3286р-17590/09.05.2016 г. (л.78-85) на МВР, ГД „НП“, относно: Реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС с орален тест Drӓger DrugCheck 3000, съобразно процесуалните изисквания при провеждане на досъдебно производство за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

За извършената проверка и констатираните обстоятелства назначената със Заповед №1983к-1302/07.09.2018 г. Комисия е изготвила Обобщена справка (л.40-43) с Рег.№1257р-2648/19.12.2018 г., адресирана до Директора на ГД„ПБЗН“ – МВР.

В справката подробно е изложена установената от Комисията фактическа обстановка, прието е, че на 17.08.2018 г. с действията си държавният служител младши инспектор В.С.Б. виновно е нарушил т.19, т.20 и т.28 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014 г. за недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, поведението му уронва престижа на МВР и извършеното от него е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР), съставомерно по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата), като е направено предложение на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Съгласно направеното под текста на Обобщената справка отбелязване, В.Б. се е запознал с нея срещу подпис на 19.12.2018 г. в 11.30 ч. На същата дата е подписал и Покана (л.45) за запознаване със справката, в която му е указана и възможността да даде допълнителни обяснения или възражения по нея в срок до 24 часа, т.е. до 11.35 ч. на 20.12.2018 г.  

Под рег.№1257р-2673/20.12.2018 г. е регистриран Протокол (л.44), подписан от членовете на дисциплинарно-разследващия орган, че до момента на съставянето му на 20.12.2018 г. в 13.30 ч. В.С.Б. не се е възползвал от предоставената му възможност да подаде допълнителни обяснения или възражения в предвидения срок.

С писмо Рег.№1257р-2683/21.12.2018 г. на Директора на РД„ПБЗН“ – Хасково (л.26) материалите от проведеното срещу младши инспектор В.С.Б. дисциплинарно производство, са изпратени до Директора на ГД„ПБЗН“ – МВР, заедно с подписано от членовете на комисията Становище №1257р-2674/20.12.2018 г. (л.27-29). Върху Становището и на Обобщената справка е поставена резолюция с подписа на главен комисар Николай Николов, Директор на ГД„ПБЗН“ – МВР и дата 21.12.2018 г.

С писмо от 28.12.2018 г. (л.30) на Началник отдел „Човешки ресурси“ в ГД„ПБЗН“ материалите от приключилото дисциплинарно производство са изпратени и до Началника на отдел „ПНО“, който е изразил по тях писмено Становище  (л.25) от 28.12.2018 г.

До младши инспектор В.С.Б. е била отправена Покана (л.21-22) рег.№1983р-261/08.01.2019 г. от Директора на ГД„ПБЗН“ за даване на писмени обяснения в определен срок – до 17:00 ч. на 18.01.2019 г., връчена срещу подпис на 16.01.2019 г.

Съставен е Протокол Рег.№1257р-267/22.01.2019 г. (л.23), подписан от членовете на дисциплинарно-разследващата комисия, която на 18.01.2019 г. в 17.15 ч. е констатирала, че служителят не се е явил и не е представил писмени обяснения (възражения) в указания му срок.

Със Заповед №1983к-193/12.02.2019 г. Директорът на ГД„ПБЗН“ – МВР, на основание чл.203, ал.1, т.13; във връзка с чл.194, ал.2, т.4; чл.197, ал.1, т.6; чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, налага дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратява служебното правоотношение в МВР на държавния служител младши инспектор В.С.Б. – старши пожарникар в Участък „ПБЗН“ – Любимец на РС„ПБЗН“ – Свиленград към РД„ПБЗН“ – Хасково при ГД„ПБЗН“ – МВР, считано от датата на връчване на заповедта.

В заповедта е посочено, че на 17.08.2018 г. около 20:30 часа на път 1-7 км.297, след подаден сигнал със стоп палка, преследване от младши автоконтрольори от група „Охранителна полиция“ към РУ – Елхово при ОДМВР – Ямбол и подаден светлинен сигнал, е спрян за проверка В.С.Б., управлявайки лек автомобил „Мазда 323“ ДК ********, след употреба и под въздействието на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (ТНС) и метамфетамин (МЕТ), установено след полеви тест „DrugCheck 3000“. Младши инспектор Б. е получил талон за изследване №000029, но във ФСМП гр.Елхово отказал да му бъде извършено медицинско изследване. На служителя е съставен АУАН Серия Д, №371, бл.№0649001 и е издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП. 

Прието е, че с деянието си служителят е нарушил етичните правила, с които е запознат, посочени в точка 19 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ – уронил е името на служител от ГДПБЗН – МВР с отказа си да му бъде извършено медицинско изследване във ФСМП гр.Елхово, където е заведен от служители на РУ Елхово; точка 20 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си“ – с нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предложение второ, алтернатива първа от ЗДвП „на водача на пътно транспортно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“ служителят дава лош пример на гражданите и точка 28 „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява:“ буква „а“ „на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България“ – при подаден сигнал със стоп-палка по образец на контролен орган, не спира плавно в най-дясната част на платното за движение, както и отказва да му бъде извършено медицинско изследване във ФСМП гр.Елхово, където е заведен от служители на РУ Елхово; буква „б“, предложение второ „на забраната да не управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск“ – нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ, алтернатива първа от ЗДвП, от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, както и точка 4, предложение второ „Забранявам да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното работно време или по време на отпуск“ от МЗ №8121з-396/05.08.2014 г.    

Посочено е, че поведението на младши инспектор Б. уронва престижа на МВР и ГДПБЗН – МВР и формира впечатление, че служителите му се намират в привилегировано положение спрямо останалите граждани, при което могат да управляват безнаказано МПС след употреба на наркотични вещества. Прието е, че извършеното от Б., установено в дисциплинарното производство, приключило с Обобщена справка рег.№1257р-2648/19.12.2018 г., съставлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР – „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР – „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“, се налага дисциплинарно наказание „уволнение“.

Заповедта е връчена на служителя срещу подпис на 15.02.2019 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 28.02.2019 г. чрез ГД„ПБЗН“ – МВР, където е регистрирана под вх.№198300-1249 от същата дата.  

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от материално компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР. Директорът на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.1 от ЗМВР, вр. чл.38, т.4 от ЗМВР и в правомощията на същия е да налага всички наказания по чл.197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, какъвто е жалбоподателят, съгласно т.15 от Приложение №2 към Заповед №8121з-140 от 24.01.2017 г. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, издадена от министъра на вътрешните работи.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание има визираното в нормата на чл.210, ал.1 от ЗМВР задължително съдържание. Настоящият съдебен състав намира неоснователно възражението на оспорващия, че в заповедта отделните деяния били посочени декларативно, без излагане на обстоятелствата, при които е извършено всяко от тях и без посочване в пълнота доказателствата, които ги установяват.  В процесната заповед са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага. Направено е пълно и подробно описание на деянието от фактическа страна, включително мястото, където е извършено – „на път 1-7 км.297“, напълно достатъчно жалбоподателят да разбере какво дисциплинарно нарушение му е вменено да е извършил. Отделно от това, подробно описание на установеното в дисциплинарното производство и събраните доказателства е направено в Обобщена справка рег.№1257р-2648/19.12.2018 г., към която се препраща в заповедта и с която наказаният служител е запознат срещу подпис.

От приетите без оспорване по делото писмени доказателства изцяло се опровергават твърденията на жалбоподателя, че не бил запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и с обобщената справка, че не му била предоставена възможност да изложи възражения и представи доказателства в дисциплинарното производство, че не му били изискани обяснения от дисциплинарно наказващия орган и не бил получавал покана за даване на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание.

От съдържащите се в дисциплинарната преписка документи се доказва по несъмнен начин спазването на процедурните изисквания, регламентирани в чл.207 от ЗМВР. Безспорно се установява, че дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на компетентния орган, при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение, определен е дисциплинарно разследващият орган и обстоятелствата във връзка с извършване на нарушението са установени с допустими от закона начини и средства, като са събрани и оценени достатъчно доказателства, даващи възможност на наказващия орган да извърши дължимата преценка по чл.206, ал.2 от ЗМВР.

Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил и задължението си по чл.206, ал.1 от ЗМВР да изслуша лично жалбоподателя, или да приеме писмените му обяснения.

Видно от поставената резолюция с дата и подпис, депозираното от В.С.Б. писмено Обяснение рег.№1257р-2063/20.09.2018 г. е прието от дисциплинарно наказващия орган на 21.12.2018 г., преди издаването на заповедта. Приемането на писмените обяснения на наказаното лице е достатъчно за изпълнение изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР, тъй като в този случай изслушването на служителя е предвидено алтернативно и не е задължително.

Безспорно се установява и обстоятелството, че при дисциплинарното разследване на жалбоподателя е предоставена възможност както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със събраните материали и с изготвената от комисията Обобщена справка и в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения или възражения, от която не се е възползвал. Отделно от това, до жалбоподателя е била отправена и писмена Покана  рег.№1983р-261/08.01.2019 г. от Директора на ГД„ПБЗН“, връчена срещу подпис на 16.01.2019 г. за даване на писмени обяснения в определен срок.

Правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, гарантирано от процесуалните правила на производството, не е накърнено и не се констатират допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.

С издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на 12.02.2019 г. е спазен както двумесечният срок, предвиден в чл.195, ал.2, предл.първо от ЗМВР, така и визираният във второто предложение на нормата двугодишен срок от извършването на нарушението на 17.08.2018 г. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая са налице писмени доказателства, че Обобщената справка №1257р-2648/19.12.2018 г., с която приключва образуваното дисциплинарно производство, ведно с всички материали от проведеното дисциплинарно производство, е постъпила до Директора на ГД„ПБЗН“ – МВР с писмо от 21.12.2018 г. На същата дата, видно от поставената върху нея резолюция, справката е станала известна на дисциплинарно наказващия орган, който е издал заповедта преди изтичане на двумесечния срок от тази дата.

Като правно основание за налагане на дисциплинарното наказание административният орган е цитирал в заповедта си разпоредбата на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съгласно която неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР представлява дисциплинарно нарушение, както и нормата на чл.203, ал.1, т.13 от МВР, предвиждаща, че деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, са тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение”.

От фактическа страна заповедта е мотивирана с твърдения за извършени от В.С.Б. на 17.08.2018 г. действия по управление на МПС, извън установеното работно време, след употреба и под въздействието на наркотични вещества, установено след полеви тест, по неподчинение на разпорежданията на контролните органи за движение по пътищата, чрез неспиране на водача на МПС след подаден сигнал със стоп-палка и отказ да му бъде извършено медицинско изследване за употребата на наркотични вещества във ФСМП гр.Елхово, където е бил заведен от служителите на РУ Елхово. Тези действия на служителя са възприети като такива в противоречие с норми от Глава II, раздел I, т.19, т.20 и т.28, б.„а“ и б.„б“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, приет със Заповед №8121з-348 от 25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи и обнародван в Държавен вестник бр.67 от 12.08.2014 г. В цитираните в заповедта текстове на разпоредбите от Етичния кодекс са регламентирани правила, изискващи от държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява, да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си, а също и, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение, да се подчинявана на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България и на забраната да не управлява моторно превозно средство   под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения, както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на отпуск. Идентично по съдържание на предвиденото в Етичния кодекс правило (служителят да се подчинява на забраната да не управлява моторно превозно средство под въздействието на друго упойващо вещество) е и цитираната в заповедта т.4, предл. второ от от Заповед №8121з-396/05.08.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която се забранява на служителите да управляват МПС под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните задължения, както и в извън установеното работно време или по време на отпуск.

Както фактическите, така и правните основания, изложени в обжалваната Заповед, обосновават прилагането на хипотезата на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, която представлява основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” и квалификацията на нарушението кореспондира напълно с изложените в обстоятелствената част на заповедта данни.

Жалбоподателят оспорва изложените в заповедта факти, като твърди, че не бил управлявал лекия автомобил след употреба или под въздействието на наркотични вещества, оспорвал извършената му с негово съгласие проверка с тест и показанията на теста. Оспорвал и твърденията в заповедта, че не бил спрял при подаден сигнал със стоп-палка на контролните органи.

Настоящата съдебна инстанция намира, че от всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност, вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение се установява по несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.

Обстоятелството, че в качеството си на участник в пътното движение жалбоподателят не се е подчинил на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България, като не е изпълнил регламентираното в разпоредбата на чл.103 от ЗДвП задължение при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение, се доказва от съставения му АУАН №371, Бл.№0649001 от 17.08.2018 г. и писмените обяснения на актосъставителя и на свидетеля по съставянето на акта – мл.автоконтрольори Б. и К.. Дадените от тях сведения са еднопосочни, напълно кореспондират с изложената в АУАН фактическа обстановка и на практика не се опровергават от дисциплинарно наказаното лице, което дори в жалбата си до съда потвърждава, че е възприел подадения му сигнал със стоп-палка от униформен служител и не е спрял, а е продължил да управлява МПС докато контролните органи не са го последвали и отправили светлинен сигнал с патрулния автомобил. С доводите си, че е търсил подходящо и безопасно място за спиране, оспорващият на практика не опровергава  правнорелевантния в дисциплинарното производство факт, че не е изпълнил посоченото задължение. Несъмнено такова поведение на държавния служител от МВР е в нарушение на изискванията, залегнали в Етичния кодекс – да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Безспорно установеният отказ на жалбоподателя при отвеждането му във ФСМП гр.Елхово да му бъде извършено медицинско изследване, по своя характер също може да се квалифицира като неподчинение на нормативно определени правила за движение по пътищата в Република България, тъй като отказът на водач на МПС да му бъде извършено химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, е регламентирано като наказуемо поведение с разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Този отказ на водача Б., след предварителна констатация за употребата на наркотични вещества, наистина формира впечатлението, че служителите на МВР се намират в привилегировано положение спрямо останалите граждани, при което могат да управляват безнаказано МПС след употреба на наркотични вещества, съответно с него също се нарушават посочените в Заповедта правила за етично поведение на държавния служител.

Безспорно от всички събрани по делото писмени доказателства се установява също, че след спирането му от органите за контрол на движението по пътищата, на водача Б., с негово съгласие, на 17.08.2018 г. е извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози (с начало на проверката 21.10 ч. и час на издаване на Талон за медицинско изследване №000029 – 21.30 ч.) за което е попълнен представения по делото Протокол по образец на МВР, подписан от провереното лице и от извършилия проверката мл.автоконтрольор Р. Р. Б.. Както в писмените обяснения на Р. Р. Б., така и в тези, дадени по дисциплинарната преписка от присъствалите при даването на пробата свидетели – служителите в РУ Полиция Елхово Г. Д. Й.и П. Ж. К., не се съдържат каквито и да било данни, които биха довели до извод за опорочаване на процедурата по изземването на пробата. И тримата полицейски служители, в подписаните от тях сведения и докладни записки дават еднопосочни обяснения, че на водача В.С.Б. е бил извършен полеви тест с дрегер „DrugCheck 3000“ за наличие на упойващи и наркотични вещества, с който е установено наличие на тетрахидроканабинол и метамфетамин.

Резултатите от извършената в 21.30 ч. на 17.08.2018 г. предварителна качествена проба с техническо средство тест „DrugCheck 3000“ – положителни за МЕТ и ТНС, са отразени са по надлежния ред и в издадения Талон за изследване №000029.

Същите обстоятелства са отразени и в съставения на водача на място АУАН №371, Бл.№0649001 от 17.08.2018 г., който В.С. Бакърждиев е подписал като нарушител без възражения. В тази връзка следва да се има предвид, че на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за опровергаване на описаните в акта факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН №371, Бл.№0649001 от 17.08.2018 г., включително относно обстоятелството, че на посочените в същия дата и място водачът В.С.Б. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, с наличие в организма на ТНС и МЕТ, установено с полеви тест. В случая от страна на Б. в АУАН не е обективирано възражение, че не е съгласен с тази констатация, а същият е заявил, че е изпушил една цигара с марихуана в 10.00 ч. на 16.08.2018 г. Представеният с жалбата (л.13) резултат от лабораторно изследване – Комбиниран тест за наркотични вещества 6 параметъра, на В.С.Б., издаден от „СМДЛ Рамус“ ООД, гр.С., в който са отразени негативни резултати за всички параметри, включително ТНС, не е годно да обори възприетия от дисциплинарнонаказващия орган факт, тъй като е с дата 22.08.2018 г., респективно не може да се отнесе към процесното дисциплинарно нарушение, извършено на 17.08.2018 г. 

От страна на жалбоподателя по делото бяха представени Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение (л.134-135) от 14.06.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура гр.Елхово и Обвинителен акт (л.142-144) по досъдебно производство №53/2018 г. по описа на ОСлО в ЯОП, вх.№1211/2018 г. на Районна прокуратура – Елхово. Видно от последния, В.С.Б. е обвинен в престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това, че на 17.08.2018 г. около 20.30 часа в района на Община Елхово, обл.Ямбол, на път I-7, км.297, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Мазда 323“ с рег.№*******след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (ТНС) и метамфетамин (МЕТ), установено по надлежния ред с техническо средство – наркотест, марка „Drager Drug Check 3000“ и делото е внесено за разглеждане от Районен съд гр.Елхово. В обвинителния акт е посочено като приложено веществено доказателство – 1 брой наркотест марка „Drager Drug Check 3000“.

Във връзка с направеното от страна на жалбоподателя в съдебно заседание (л.114-115) оспорване на резултатите от направения му на 17.08.2018 г. тест, обективирани в Талон за изследване с №00029, Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или на техните аналози и АУАН №371 с Бл.№0649001, от същия беше поискано (л.140) назначаването на съдебно-техническа експертиза по подробно поставени въпроси.

Видно от Протокол за извършена експертиза №17/12.02.2020 г., допуснатата съдебно-техническа експертиза е изготвена от Ф.Т.С. – вещо лице в сектор НТЛ при ОД на МВР гр.Ямбол.

Вещото лице подробно описва направеното от него изследване на веществено доказателство – техническо средство наркотест „Drager DrugCheck 3000“, приложено на  лист 34 от досъдебно производство №53/2018 г. по описа на ОСлО в ОП гр.Ямбол, което е приобщено към материалите по НОХД 255/2019 г. и резултатите от него, включително прилага снимков материал на тестовата касета и нейната опаковка.

Вещото лице дава заключение, че тестовата касета на техническото средство се намира в бял хартиен плик надписан с ръкописен текст върху лицевата страна и положен правоъгълен отпечатък от щемпел на РУ на МВР гр.Елхово, в който с ръкописен текст е изписан регистрационен номер, вътре в този плик е поставен друг хартиен плик, затворен от двете страни с телбод, върху който е изписано числото „**********“, което съвпада с ЕГН-то на тестваното лице, а над него е положен подпис. В последния плик се съдържа опаковката с отбелязани данни от теста, а върху обратната страна с изображения е посочено как се работи с тестовата касета. Експертизата е посочила, че при извършения оглед не се установиха обозначения с идентификационен номер върху самата тестова касета или върху фабричната опаковка. Вещото лице е констатирало също, че върху синята правоъгълна част на тестовата касета, намираща се в сглобен вид, се установява ръкописен надпис в черен цвят, указан с червена стрелка на Фотокопие №5, която е почти изтрит и не може да бъде разчетен. Вещото лице изказва предположение, че най-вероятно на това място е изписано ЕГН-то на тестваното лице, съгласно Методическите указания.

В отговор на въпрос 2 вещото лице дава заключение, че в настоящия момент не е възможно да се отчете резултата от тестването с приложения в наказателното дело НОХД №255/2019 г. по описа на ЕРС като веществено доказателство техническо средство наркотест  „Drager DrugCheck 3000“, тъй като получените резултати са валидни за период от 10 (десет) минути след стартиране на теста и всяко отчитане след това време е невалидно. Вещото лице е посочило също, че в материалите по НОХД №255/2019 г. по описа на ЕРС не се съдържа снимков материал и/или протокол за оглед на пробата с резултатите от теста „Drager DrugCheck 3000“, с който е извършена проверката, а се съдържат описаните в „Методически указания относно реда за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС с орален тест „Drager DrugCheck 3000“ с рег.№328р-17590/09.05.2016 г.“ на Главна дирекция „Национална полиция“ документи при положителен резултат от проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с орален тест „Drager DrugCheck 3000“: Акт №371 от 17.08.2018 г. за установяване на административно нарушение, Талон за изследване №000029/17.08.2018 г. и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози от 17.08.2018 г.

Така изготвеното и прието без оспорване от страните по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема изцяло, не опровергава по категоричен начин съдържанието на изброените по-горе документи. От заключението става ясно, че получените при проверката с техническо средство наркотест  „Drager DrugCheck 3000“ резултати са валидни за период от 10 (десет) минути след стартиране на теста, поради което всяко тяхно отчитане след това време е невалидно. Обстоятелството, че към настоящия момент не е възможно да се отчете резултата от тестването с приложения в   НОХД №255/2019 г. по описа на Районен съд – Елхово като веществено доказателство техническо средство наркотест  „Drager DrugCheck 3000“, не означава, че резултатите от извършения на жалбоподателя тест са различни от писмено удостоверените от компетентните за извършването му служители. От експертното заключение не може да се направи извод за извършване, или за отчитане на теста, в нарушение на реда за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, уреден в приложените по делото Методически указания за конкретния вид орален тест, утвърден за използване с представената по делото Заповед №8121з-1186/13.09.2017 г. на МВР. До този извод не може да доведе и заявеното от вещото лице в съдебно заседание обстоятелство, че при огледа на касетата на теста се забелязва нарушение на целостта на повърхностния слой на лентичките, където са индикаторите за наркотици. Няма каквито и да било данни, че тестът е бил с нарушена цялост на индикаторните лентички към момента на неговото извършване и отчитане, а състоянието на тестовата касета към момента на огледа от вещото лице е без значение, с  оглед изтеклия повече от година и половина периода от време от момента на извършването на теста, до огледа на тестовата касета, намираща се като веществено доказателство по делото в РС – Елхово. Съдът приема, че доказателствената сила на съставените по надлежния ред, предвиден в т.2, т.3 и т.4 от Методически указания Рег.№3286р-17590/09.05.2016 г. документи не е опровергана по надлежния ред от страна на жалбоподателя, с което не се опровергават и отразените резултати от извършения орален тест, а именно установената на 17.08.2018 г. употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (ТНС) и метамфетамин (МЕТ) от водача на МПС Б.. Обстоятелството, че на 16.08.2018 г. е пушил цигара марихуана, Б. признава и в саморъчно написаното от него Сведение с дата 17.08.2018 г.

Съдът възприема изцяло извода, до който е достигнал и дисциплинарно наказващият орган – че в качеството си на участник в пътното движение служителят не се е подчинил на забраната да не управлява моторно превозно средство под въздействието на упойващо вещество, което му поведение е в разрез с норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а също дава лош пример на гражданите и уронва престижа на службата.

В съответствие с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, дисциплинарният орган законосъобразно е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР наказание „уволнение“, т.е. наложеното наказание съответства по вид и тежест на тежестта на извършеното нарушение. Правилно е приложен и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР, според който при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява.

Предвид установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.Б. ***, против Заповед №1983к-193/12.02.2019 г. на Директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                     

                                                                                                  СЪДИЯ: