ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2196
гр. Плевен, 29.11.2023 г.
Административен
съд-Плевен, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: Елица Димитрова
като разгледа докладваното от
съдията, командирован, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.227, ал.3 от ЗСВ, за
разглеждане на делото в Административен съд – Плевен съгласно заповед № РД-08-452/15.11.2023
г. на председателя на Върховния административен съд, адм.д. № 826 по описа за
2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.159, т.1 от АПК.
Образувано е по жалба на М.С.С.,***,
против заповед № Л-2107/18.07.2023 г. на началника на Затвора Плевен,
потвърдена по административен ред със заповед № Л-2933/01.08.2023 г. на
зам.главен директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, комуто е възложено със
заповед Л-2804/20.07.2023г. да изпълнява функциите на главен директор на ГД
„ИН“ по заместване за периода от 31.07.2023г до 04.08.2023г. вкл., с която, на
основание чл.60 от ЗИНЗС вр. чл.38 от ППЗИНЗС, жалбоподателят е настанен в
обособено самостоятелно отделение, като уязвимо лице, с оглед неговата
собствена безопасност.
Приложена е адм.преписка по издаване
на заповед № Л-2107/18.07.2023 г. на началника на Затвора Плевен. Видно от нея посочената
заповед е оспорена по адм.ред пред главния
директор на ГДИН в седемдневен срок от обявяването й на лишения от свобода.
Приложена е заповед Л-2804/20.07.2023г.
на главен директор на ГД „ИН“, с която по заместване за периода от 31.07.2023г
до 04.08.2023г. вкл. функциите му са възложени на зам.гл.директор ст.комисар
Нина Глачовка. Последната в пределите на компетентността й със заповед №
Л-2933/01.08.2023 г. е потвърдила заповед № Л-2107/18.07.2023 г. на началника
на Затвора Плевен.
Оспорената по адм.ред и потвърдена
заповед е във връзка с влезли в сила заповед № Л-169/18.01.2023г, заповед №
Л-1075/18.04.2023г на началника на затвора Плевен , писмени доклади от ИСДВР с
№ В-5958/18.07.2023г и доклад от инспектор психолог № В-5959/18.07.2023г. за
продължаване на настаняването на л.св.М.С. в обособено самостоятелно отделение
като мярка по чл.38 ППЗИНЗС, поради липса на нововъзникнали обстоятелства.
Жалбата е недопустима, тъй като административният акт не
подлежи на съдебно оспорване.
Съгласно чл.38, ал.2 от ППЗИНЗС, заповедта по чл. 60 от ЗИНЗС подлежи на обжалване пред главния директор на ГДИН в седемдневен срок от
обявяването й на лишения от свобода. Според чл.38, ал.3 от ППЗИНЗС, главният
директор се произнася по жалбата с окончателно решение в едномесечен
срок.
Използваният израз „окончателно решение“ ясно сочи на волята
на законодателя да изключи съдебното обжалване на административните актове от
разглежданата категория. Изключването на съдебния контрол върху някои посочени
в закона административни актове е допустимо съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България.
Извън обхвата на съдебния контрол, визиран
в чл. 120, ал. 1 и 2 от Конституцията, се намира целесъобразността, която в
рамките на предоставените му от закона правомощия ръководи компетентния
административен орган при постановяване на съответния акт (вж. решение № 14 от
4.11.2014 г. на КС по к. д. № 12/2014 г.). Това следва и от разпоредбата на чл.169
от АПК, според която при оспорване на административен акт, издаден при
оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е
разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове.
Преценката за наличието на материалноправните
предпоставки по чл.60 от ЗИНЗС (висока степен на обществена опасност,
алкохолизъм или наркомания, наличие на психически разстройства или друга форма
на уязвимост), установени въз основа на писмените доказателства по чл.38, ал.1
от ППЗИНЗС – в случая писмени доклади от инспектор психолог и инспектор по
социални дейности и възпитателна работа, а когато има данни за психически
разстройства или зависимости - и от психиатър или директора на медицинския
център, е съпътствана от формирането на извод за това доколко поведението на съответното
лишено от свобода лице създава опасност за самото него, за другите лишени от
свобода или за служителите в затвора. Органът, който е най-добре ситуиран да
направи тази преценка, очевидно е не административният съд, а началникът на
затвора. Според съда това е мотивирало и законодателното решение за заповедите
по чл.38, ал.1 от ППЗИНЗС вр. чл.60 от ЗИНЗС да се предвиди ред само за
административното им обжалване. При административното обжалване, наред със
законосъобразността, може да бъде оспорена и целесъобразността на административния
акт – чл.83, ал.2 от АПК, докато съдебният контрол, както беше отбелязано, е
ограничен само до проверка на законосъобразността на акта – чл.145, ал.1 от АПК,
и доколкото в чл.
38, ал. 2 от ППЗИНЗС е предвиден друг специален ред на обжалване на
заповедта по чл. 60 от ЗИНЗС, каквато е настоящата.
По арг. от чл.97, ал.1 от АПК
горестоящ орган- главния директор на ГД“ ИН“ разполага и с правото да обяви
оспорения акт за нищожен. На следващо място, макар и в структурата на
изпълнителната власт, при произнасянето си по жалби, главният директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ не е подчинен на министъра на правосъдието. Освен това този
орган се явява висшестоящ по отношение на началника на затвора, издател на
оспорената заповед.
Зам.Главният директор на ГДИН в
условията на заместване,изпълнявайки функциите на Главен директор на ГДИН се е произнесъл със заповед №
Л-2935/01.08.2023г., като е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспорената заповед,
с което регламентираният в чл.38 ал. 3 ППЗИН вр.чл.60 ЗИНЗС ред
за оспорването й е изчерпан и същата е влязла в сила.
С оглед гореизложеното, жалбата се явява
процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното
производство –прекратено.
С оглед данните в представената декларация
по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК вр.чл.144 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
освободен от заплащането на държавната такса за образуване на производството в
размер на 10 лева.
Искането за предоставяне на безплатна
правна помощ за процесуално представителство е очевидно неоснователно и следва
да се отхвърли.
Настоящото определение, съгласно § 4б, ал.2 от ДР на
ЗИНЗС, подлежи на обжалване пред тричленен състав на същия съд, т.е. на
Административен съд – Плевен.
Така мотивиран и на основание чл.159,
т.1 от АПК и чл.83, ал.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА М.С.С., с ЕГН **********, от
задължението за заплащане на държавна такса по адм.д. № 826 по описа за 2023 г.
на Административен съд – Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.С.С. за предоставяне
на безплатна правна помощ за процесуално представителство по адм.д.826 по описа
за 2023 г. на Административен съд – Плевен.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на М.С.С., с ЕГН **********,
против заповед № Л-2107/18.07.2023 г. на началника на Затвора Плевен,
потвърдена по административен ред със заповед № Л-2933/01.08.2023 г. на главен
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 826/2023
г. по описа на Административен съд – Плевен.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд - Плевен в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/П/