Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 66
гр.
Русе, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 19 март
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА
ЧОКОЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ ГЕНЧЕВА и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА
в. т. д. № 54 описа за 2019 г., за се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е обжалвало решението на Русенския
районен съд по гр. д. № 3184/2018 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният
от него установителен иск за дължимост на суми по договор
за потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр. д. № 1542/2018 г. на РРС и върху него са възложени
направените от ответната страна разноски. Излага оплаквания за неправилност на
решението в обжалваната част и моли то да се отмени и вместо него да се
постанови друго, с което искът да се уважи и да му се присъдят деловодни
разноски.
Ответникът И.Х.А. оспорва основателността на жалбата и моли
тя да не се уважава.
Срещу същото решение е подадена въззивна жалба и от И.Х.А.,
който е недоволен от съдебния акт в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и моли то да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът да се отхвърли и да му
се присъдят деловодни разноски.
Въззивният съд намира жалбите за допустими – подадени са от
заинтересовани страни по спора, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледани по същество, жалбата на ищеца е неоснователна, а на
ответника следва да се уважи.
При правилно изяснена фактическа обстановка районният съд е
извел обосновани и законосъобразни изводи за липсата на основание за плащане на
претендираните от ищеца суми по договор за потребителски
кредит в размера над 497.05 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по гр. д. № 1542/2018 г. на РРС, като е приел, че клаузите
от договора, от които произтичат вземанията за главница и неустойка, са неравноправни
по смисъла на ЗЗП. В тази си част обжалваното решение е постановено в съответствие
с процесуалните правила и материалния закон, изводите са обосновани и
съобразени с трайната съдебна практика, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите му.
Настоящият съдебен състав намира споразумението за
нищожно на основание чл.
21 ал.1 от ЗПК, тъй като същото е договорено в противоречие с нормата на чл.
10а ал.2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет
услуги по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита, поради което не може да се приеме, че са допълнителни
услуги по смисъла на чл.
10а ал.1 от ЗПК. Регламентираните в чл.
10а ал.1 от ЗПК допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение
към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай
посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят
изпълнението на задълженията на потребителя по договора, респ. - на кредитодателя по отношение на описаната по т.1 допълнителна
услуга, като по отношение на нея съдът намира, че по същността си е действие по
усвояването на кредита. Освен това с уговарянето на допълнително
възнаграждение, настоящият състав счита, че се заобикаля разпоредбата на чл.19
ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на посочените суми по пакета за допълнителни услуги не представлява
плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, с които
би се довело до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на
ГПР. В противоречие на императивното правило на чл.10а
ал. 4 от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане. Същевременно следва да се отбележи,
че с процесното споразумение е договорено предварително заплащане на
възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността
за предоставянето" на изброените услуги, както е посочено и в самото
споразумение и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от
потребителя. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реално, а не за евентуално ползване
на определена услуга. Следва да се има предвид и фактът, че с оглед естеството
на част от изброените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото
на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или
плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече
погасителни вноски, което води до значителна неравнопоставеност на страните в
облигационното правоотношение - на практика едната страна - потребителят
заплаща правото си да договоря с другата страна - кредитора за изменение на
параметрите на сключения договор, като на потребителя не му е гарантиран
определен резултат, а той зависи от волята на другата страна – кредитора. Съгласно
разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Такива клаузи съобразно разпоредбата
на чл.146 ал.1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално
уговорени, а предвид ал.2 на цитирания текст, не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им. Така е и в конкретния случай –
клаузите са бланкетни, а не индивидуално уговорени и
са в хипотезата на договор при общи условия.
Разпоредбите на глава шеста от
ЗЗП са приложими спрямо настоящото материално правоотношение, тъй като по
силата на същото ищецът е предоставил финансова услуга, изразяваща се в отпускане на кредит и приложимите норми са
както тези на вътрешното ни
право, обективирани в ЗЗП, така и тези от
правото на ЕС, в частност - Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, които са станали
част от нашето
законодателство.
В този
смисъл е както задължителната (Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/13 на ОСГТК на ВКС), така и
трайно установената
съдебна практика, обективирана
в голям брой решения.
Не е спорно, че платената от
ответника сума за погасяване на главницата по кредита и анекса към него (в общ
размер 3998.02 лв.) е 6978.96 лв. при договорен лихвен процент 41.17. При това
положение и съобразно практиката на ВКС, застъпена в Решение № 378/18.05.2006
г. по гр. д. № 315/2005 г., ІІ г. о., договорката за възнаградителна
лихва в частта, с която същата надвишава трикратния размер на законната лихва е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави. И като се вземе предвид, че ищецът
не е изпълнил задължението си да индивидуализира претенцията си, като уточни
каква част от претендираната сума е за главниа и
каква за лихви, за да се прецени каква част от задължението е погасена с
извършените плащания от длъжника на обща стойност 6978.96 лв., от която 3998.02
лв. е главницата, намира, че искът е недоказан и следва да се отхвърли по тези
съображения.
Ищецът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение на
ответника за заповедното производство и за въззивната инстанция.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1834 от
21.11.2018 година по гр. д. № 3184/2018 год. по описа
на Русенски районен съд в частта, с която
е уважен предявеният иск и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ иска
на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
гр. София, ЕИК ********** против И.Х.А. за признаване за установено, че дължи сумата от 497.05 лв. –
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от 06.03.18 г., за
което е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 1542/2018 г. на РРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1834 от 21.11.2018 година по
гр. д. № 3184/2018 год. по описа на Русенски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск.
ОСЪЖДА
„ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК ********** да заплати на И.Х.А.
сумата от 26.13 лева – деловодни
разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД гр. София, ЕИК ********** да заплати на Адвокатсксо съдружие „В.“, ЕИК ********* сумата от 700 лева – възнаграждение за заповедното
производство и за въззивната инстанция на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: