Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на
десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н.Г., като разгледа гр.д. № 1229 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР за
сумата от 500,00 лв.
Ищецът
твърди, че на 25.03.2015 г. между
„4финанс” ЕООД, с търговска марка „Вивус”, и ответника бил сключен договор за
кредит № **********. Договорът бил сключен при предвидените условия за договор
от разстояние – използвани били средства за комуникация за неговото сключване,
като отговарял и на изискванията на чл.3 вр. с чл.2 ЗЕДЕУУ. Процедурата по
сключване на договора била описана в общите условия и отговаряла на
нормативните изисквания. Сочи се, че за да бъде подадена заявка от потребителя,
последният следва да е регистриран в системата на страницата на кредитора
www.vivus.bg. На посочената страница на потребителите се предоставяли общите
условия и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация.
След подаване на заявката на заемателя се предоставя проект на договора за
кредит. Подписването на договора се извършило чрез натискане на бутон
„подпиши”. С неговото подписване той декларирал, че приема общите условия и
стандартния европейски формуляр, както и че желае да получи посочената сума по
банкова сметка, ***. Сключеният договор между „4финанс” ЕООД бил втори поред
договор между страните. Ответницата заявила желание да ѝ бъде отпусната
сумата от 500,00 лв. Кредитът бил отпуснат за срок от 30 дни с падеж на
24.04.2015 г, като заявила и ползването на допълнителна, незадължителна услуга за експресн разглеждане на кредита.
Съгласно уговореното между страните сумата била отпусната от кредитодателя по
банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД на същата дата 25.03.2015 г.Към датата на
падежа ответницата е следвало да заплати сумата от 579.38 лева, от които:
500.00 лева – главница, 62.53 лева – такса експресно разглеждане и 16.84 лева –
договорна лихва за периода на отпускане на кредита. Длъжникът не изпълнил
задължението си на падежа и съгласно общите условия, считано от 25.04.2015 г.
била начислена наказателна лихва, формирана като към основния лихвен процент на
БНБ – 10,01% бил добавен договорения
лихвен процент от 40.98 % върху неизплатената сума за периода на просрочието.
Заемодателят изпратил три броя писма до ответника, с които го канил да изпълни
задълженията си по договора. Съгласно общите условия за всяко писмо се дължи
такса от 10 лева за сметка на кредитополучателя. На 01.02.2018 г. „4финанс” ЕООД сключил
договор за цесия с „Кредитреформ България” ЕООД № BGF-2018-005/01.02.2018 г.,
по силата на който на ищеца били прехвърлени вземанията на заемателя срещу
ответника в общ размер от 1319.17 лева, от които: 500.00 лева – главница, 62.53
лева – такса експресно разглеждане и 16.84 лева – договорна лихва за периода на
отпускане на кредита, наказателна лихва – 709,80 лева .; 30,00 лева – такса за
събиране. Цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на
цедента за извършеното прехвърляне на вземания. Същото било изпратено до
длъжника, но се върнало с отбелязване, че пратката се е върнала непотърсена,
поради което към исковата молба прилага договора за цесия.
Моли
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 500,00 лева, представляваща
главница по договор за кредит № ********** от 25.03.2015 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
С молба вх.
№ 262049/12.10.2020 г. ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответниците не са
представили в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се явиха и
не изпратиха представител в първото заседание по делото, както и не са
направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответниците са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание /Разпореждане № 2770/09.06.2020 г. е връчено на
ответника /.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски в производството в размер на 200.00 лева / 50 лева – държавна
такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78,
ал.8 ГПК /,съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Н.Т., ЕГН:
********** да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- 500,00 лв. основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, представляваща
задължение по договор за кредит № **********, сключен на 25.03.2015 г. между
„4финанс” ЕООД, с търговска марка „Вивус” и С.Н.Т., което вземане е прехвърлено
на Кредитреформ България” ЕООД от „4финанс” ЕООД с договор за цесия №
BGF-2018-005 от
01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.06.2020 г.
до окончателното й изплащане;
- 200,00 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в производството /държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: