Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260514
гр. Русе, 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
районен съд IV граждански състав
в проведеното публично заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Красимира Стоянова
в присъствието на прокурора ……………………………
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 4157 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Ищците И.С.Г.-С. и А.С.С.
твърдят, че са наследници по закон на С.Т.С., б.ж. на гр.Русе, починал на
11.09.2018 г., съответно негови преживяла съпруга и дъщеря.Сочат, че наследодателят
им оставил в наследство недвижим имот в гр.Русе по ул.“...“ № 19-дворно място,
съставляващо по плана на града тогава ИМОТ пл.№ 8 в кв.181 с площ от 397 кв.м,
ЗАЕДНО с построената там ЖИЛИЩНА СГРАДА от 46 кв.м, състояща се от две стаи,
кухня, коридор, антре, с ИЗБА под цялата сграда (НА № 43, том VI, дело №
2214/1986 г. на РН).
След придобиване на недвижимостта, собственикът извършил
основен ремонт и преустройство на съществуващата жилищна сграда, както и строеж
и монтаж на 4 бр. стоманобетонови гаражни клетки за
фирмена дейност, съгласно Разрешение за строеж № 494/09.08.1991 г. на ОбНС- Русе.
Сочат, че към настоящия момент наследственото имущество
представлява ПИ с идентификатор 63427.2.l274 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Русе, с адрес: гр.Русе, ул. „...“ № 19, с площ по
скица от 392 кв.м, а по документ за собственост-397 кв.м, по предходен план с №
1274 от кв.28, парцел VIII-1274, с построените там ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 59
кв.м, а по скица-70 кв.м, с идентификатор 63427.2.1274.1, брой етажи 1, с
предназначение-друг вид сграда за обитаване, ГАРАЖ със застроена площ от 24
кв.м, представляващ по скица сграда с идентификатор 63427.2.1274.2, със
застроена площ от 27 кв.м, брой етажи 1, с предназначение-промишлена сграда.
Твърдят, че наследодателят е бил собственик още и на
СГРАДА с идентификатор 63427.2.1274.3,
с адрес на сградата: гр.Русе, ул. „...“ № 19, със застроена площ от 11 кв.м, с
предназначение: промишлена сграда, и на СГРАДА с идентификатор 63427.2.1274.4 със застроена площ от 27
кв.м, а по удостоверение на Община Русе-от 38 кв.м, с предназначение:
селскостопанска сграда, като сочат, че това са два от гаражите, изградени въз
основа на даденото строително разрешение през 1991 г., с граници за целия имот:
63427.2.1273, 63427.2.1275, 63427.2.1276, 63427.2.1299, 63427.2.1652/съгласно
Скица на ПИ № 15-436075/20.05.2019 г./.
Двете ищци и “СПА ИНВЕСТ-РУСЕ“ ООД сключили Договор за
замяна на идеални части от недвижими имоти, материализиран в НА № 155, том 19,
дело № 3947/2019 г. на СВ-РРС, по силата на който наследниците на С. прехвърлили
на дружеството 7/10 ид.ч. от описания по-горе
недвижим имот.В замяна на прехвърленото право на собственост върху идеалните
части на недвижимия имот, третият ищец се е задължил да прехвърли на И.С.Г.-С.
и на А.С.С. недвижим имот в изградената от дружеството
жилищна сграда върху описания поземлен имот при условията, посочени в НА.
Поради допусната грешка в НА № 155 том 19 дело №
3947/2019 г. на СВ-РРС бил съставен НА за поправка на нотариален акт № 189 том
22 дело № 4627/2019 г. на СВ-РРС, с който И.С.Г.-С. и А.С.С.
се задължили да прехвърлят на “СПА ИНВЕСТ“ и останалите 3/10 ид.ч. от описания недвижим имот в срок до 30 месеца.
Сочат, че между наследниците на С.С.и
третия ищец има сключен и Предварителен договор от 18.06.2019 г., визиращ
взаимни задължения във връзка с бъдещото строителство. В хода на подготовката
на строителната площадка, както и предаването на терена на строителя за
осъществяване на новото строителство, установили, че ответницата се е снабдила
с НА за собственост по обстоятелствена проверка № 175 том 3 дело №
610/07.02.2020 г. на СВ-РРС за 38/392 ид.ч. от ПИ с идентификатор 63427.2.1274 по кадастрална
карта и кадастралните регистри на град Русе, с адрес на ПИ град Русе, общ.
Русе, обл. Русе, ул. „...“ № 19, целият с площ 392
кв.м, по предходен план с № 1274, кв.281, парцел VIII- 1274, заедно с
построените там СГРАДА с идентификатор 63427.2.1274.3,
с адрес на сградата: гр.Русе, ул.„...“ № 19, със застроена площ от 11 кв.м, с
предназначение: промишлена сграда, и СГРАДА с идентификатор 63427.2.1274.4 със застроена площ от 27
кв.м, а по удостоверение на Община Русе-от 38 кв.м, с предназначение:
селскостопанска сграда, с граници за целия имот: 63427.2.1273, 63427.2.1275,
63427.2.1276, 63427.2.1299, 63427.2.1652. /съгласно скица на ПИ №
15-436075/20.05.2019 г./.Твърдят, че Ц.Т.С. не е придобила тази недвижимост по
давност.
Ответницата отказала да напусне имота и след връчената й
на 14.07.2020 г. нотариална покана чрез Нотариус рег.№ 618 на НтК.Твърдят, че първоначално Ц.С. се съгласила да им
предаде владението и да се нанесе в ап.№ 71 на седмия етаж в сграда по ул.“...“,
кв.“...“, гр.Русе, за което подписала и Приемо-предавателен
протокол от 15.07.2019 г.В тази
връзка третият ищец сключил договор за наем с “... 9“ ООД, като се задължил да заплаща
наемната ц. от 380 лв. на месец, считано от посочената дата.Твърдят, че за
времето от 01.07.2019 г. до 31.05.2020 г. общата престирана
ц. на наемодателя възлиза на 4 180 лв.
Искат да се признае за установено, че ответницата не е
собственик по давност на имота, описан в Нот.акт № 175 том 3 дело № 610/
07.02.2020 г. на СВ-РРС, като последният бъде отменен, а тя бъде осъдена да
предаде на първите две ищци владението върху недвижимостта.Искат да се признае
за установено по отношение на ответницата, че И.С.Г.-С. и А.С.С. са собственици при равни права на тази процесна част от имота.
Третият ищец иска ответницата да им заплати обезщетение в
размер на 4180 лв., представляващи престирана ц. от
дружеството за периода 01.07.2019 г.-31.05.2020 г. за наетия в нейна полза недвижим
имот по ул.“...“ № 9 в гр.Русе.
Търсят се разноски по делото.
Ответницата Ц.Т.С. оспорва исковете. Твърди, че тя и
наследодателят на първите две ищци, неин брат, винаги са живели в имота от
момента на закупуването му.Още при изграждане на гаражите през 1992 г., по
нейно желание, С.Т.С. се съгласил за нея да бъдат двете процесни
постройки.Тази със застроена площ от 27 кв.м, а по скица-38 кв.м, пак тогава обособили
като самостоятелно жилище-с кухненски тракт, спалня и дневна.Направили отделен
вход откъм ул.“...“.Твърди,че тя продължава да живее там и понастоящем. Още от
1992 г. е демонстрирала явно и несмущавано собствеността си върху двете сгради,
предмет на спора.Покойният й брат също показвал с действия и думи, че сградите
са изключително нейно притежание.Сочи, че преживялата съпруга и дъщерята на
наследодателя никога не са живели в имота.
Оспорва да е ползвала нает от третия ищец недвижим имот,
като заявява, че никога не е давала съгласие да напусне двете сгради, придобити
от нея по давност.Твърди, че не полагала подпис в представения към исковата
молба Приемо-предавателен протокол от 15.07.2019
г.Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
Ищците И.С.Г.-С. и
А.С.С. са съответно преживяла съпруга ( бракът е бил
сключен на 07.04.1991 г.-л.114) и дъщеря на С.Т.С. (л.115), б.ж. на гр.Русе,
починал на 11.09.2018 г., а ответницата е негова сестра.
На 13.08.1986 г. наследодателят на ищците придобил срещу
задължението за издръжка и гледане собствеността върху дворно място, находящо
се в гр.Русе по ул.“...“ № 19, с площ от 397 кв.м, заедно с построената там
жилищна сграда от 46 кв.м, с изба под нея.
На 09.08.1991 г. в полза на С.Т.С. било издадено
Разрешение за строеж № 494 да монтира върху ивични
основи 4 бр. конфекционни стоманобетонни гаражни клетки за фирмена дейност
(л.8).На гърба на документа е налична скица, според която обектите следвало да
бъдат ситуирани в една редица, при площ на гаражна
клетка от 17,50 кв.м или общо 70 кв.м.
Страните нямат спор, а това се установява и от
разпитаните в производството свидетели, че след придобиване на недвижимостта,
бил извършен основен ремонт и преустройство на съществуващата жилищна сграда,
както и строеж на допълнителни постройки.
Към настоящия момент, съгласно представена скица от 20.05.2020 г. на СГКК-Русе (л.23-24), имотът представлява
ПИ с идентификатор 63427.2.l274 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Русе, с площ от 392 кв.м, с налични
там жилищна сграда с площ от 70 кв.м, с идентификатор 63427.2.1274.1, гараж със
застроена площ от 24 кв.м, а по скица-27 кв.м, сграда с идентификатор
63427.2.1274.2, брой етажи 1, с предназначение-промишлена сграда, при граници
за целия имот: 63427.2.1273, 63427.2.1275, 63427.2.1276, 63427.2.1299,
63427.2.1652.
На 18.09.2018 г. наследниците на С.Т.С. подали декларация
по чл.14 от ЗМДТ, в който посочили, че са собственици при равни права на имота
по ул.“...“ № 19, с намиращите се в него къща от 46 кв.м и лятна кухня от 13,40 кв.м, или общо 59,40 кв.м, построени
през 1988 г., производствен обект от 27 кв.м, производствен обект от 11 кв.м,
построени 1987 година, и производствен обект от 27 кв.м, построен през 1988 г. До 2018 г. данъчно задължено лице за имота е
наследодателят, после двете ищци, а за спорната недвижимост през 2020 г. и 2021
г. данъкът е внесен от ответницата.
На 18.06.2019 г. наследниците на С.Т.С. и “СПА
ИНВЕСТ-РУСЕ“ ООД сключили Договор за замяна на идеални части от недвижими
имоти, материализиран в НА № 155, том 19, дело № 3947/2019 г. на СВ-РРС, по
силата на който първите две ищци прехвърлили на ЮЛ само 7/10 ид.части от описания по-горе недвижим имот.В замяна на
прехвърленото право на собственост, третият
ищец се задължил да прехвърли на И.С.Г.-С. и на А.С.С.
недвижими имоти в изградената от дружеството жилищна сграда върху описания
поземлен имот при условията, посочени в НА.
В т.ІV от последния е казано, че управителят на “СПА
ИНВЕСТ-РУСЕ“ ООД се задължава да предостави на прехвърлителките
за своя сметка жилище под наем в гр.Русе по ул.“...“ № 9 за целия срок до
предаване на новопостроените жилища.
На 18.06.2019 г. между наследниците на С.Т.С. и третия
ищец има сключен Предварителен договор, визиращ взаимни задължения във връзка с
бъдещото строителство.
В р.ІІ т.2.5 от контракта е посочено, че изпълнителят се
задължава да наеме за своя сметка жилище за настаняване на лицето, обитаващо в
момента имотите, подлежащи на събаряне.“СПА ИНВЕСТ“ се съгласили да предоставят
на това лице за своя сметка жилище в гр.Русе, ул.“...“ № 9 за целия срок на
строителството, за което да заплащат по 300 лв.на месец за покриване на разхода
по наема.Страните се споразумели, че учредителите-собственици ще предадат
владението на имота в срок от 30 дни, след като третият ищец предостави жилище
за преместване на обитателя.
С Нот.акт № 26 т.ІІІ дело № 338/12.07.2019 г. била
извършена поправка на Нот.акт № 189 том 22 дело № 4627/2019 г. на СВ-РРС, според
който И.С.Г.-С. и А.С.С. се задължили да прехвърлят
на “СПА ИНВЕСТ“ и останалите 3/10 ид.ч. от описания
недвижим имот в срок до 30 месеца.
По делото няма разногласие по въпроса, че в имота са
налични още и спорните сграда с идентификатор 63427.2.1274.3, със застроена площ от 11 кв.м, с предназначение:
промишлена сграда, и сграда с идентификатор 63427.2.1274.4 със застроена площ от 27 кв.м, а по удостоверение на
Община Русе-от 38 кв.м, с предназначение: селскостопанска сграда.
Видно от Скица на ПИ № 15-436075/20.05.2019 г. само
сграда с идентификатор 63427.2.1274.4
е с местоположение съобразно даденото строително разрешение от 1991 г.Площта е
малко по-голяма от тази за два от разрешените гаражи.
Ищците твърдят, а това се признава и от ответницата в
отговора й на исковата молба, че наследодателят е бил собственик на тези постройки,
изградени въз основа на даденото строително разрешение през 1991 г.
В допълнителна молба от 17.02.2021 г., след доклада по
делото, когато съдът е приел за безспорно последното обстоятелство, Ц.Т.С. във
връзка с поставеният й от насрещната страна въпрос кога е бил обособен
самостоятелен вход на едната постройка, вече твърди, че строежът е бил извършен
през 1997 г. (л.74).
В полза на ответницата е издаден Нот.акт за собственост
по обстоятелствена проверка № 175 том 3 дело № 610/07.02.2020 г. на СВ-РРС-за 38/392 ид.ч. от
ПИ с идентификатор 63427.2.1274 по кадастрална карта и кадастралните регистри
на град Русе, с адрес на ПИ град Русе, общ.Русе, обл.Русе,
ул. „...“ № 19, целият с площ 392 кв.м, по предходен план с № 1274, кв.281,
парцел VIII-1274, заедно с построените там СГРАДА с идентификатор 63427.2.1274.3, с адрес на сградата
град Русе, ул. „...“ № 19, със застроена площ от 11 кв.м, с предназначение:
промишлена сграда, и СГРАДА с идентификатор 63427.2.1274.4 със застроена площ от 27 кв.м, а по удостоверение на
Община Русе-от 38 кв.м, с предназначение: селскостопанска сграда.
Видно от приложена нотариална преписка, пред Нотариус
рег.№ 624 на НтК са били представени скица на
поземлен имот с идентификатор 63427.2.1274 и две скици на спорните сгради.В
първия документ като собственици, въз основа на нотариалния акт от 18.06.2019
г., фигурират ищците при права по ½ ид.част от
3/10 ид.части за наследниците на С.Т.С. и 7/10 ид.части за дружеството.В другите две скици е записано само
името на наследодателя.
В него производство са били разпитани три лица, измежду
които и св.М.П. и св.Т.М..
Пред нотариуса е казано, че двете постройки, за които
ответницата е искала да бъде призната за собственик по обстоятелствена
проверка, представляват едно помещение откъм ул.“...“ и откъм ул.“Придунавски
булевард“, изградено през 2005 г. (св.Т.М.).Видно
от представената по настоящото дело скица, сграда с идентификатор 63427.2.1274.3 и сграда с идентификатор
63427.2.1274.4 не са разположени
една до друга.
В това
производство св.Т.М., живуща ***, установява, че познава имота още от
предишните собственици.Наследодателят и сестра му започнали да ходят там през 2000 г.Според свидетелката, дюкяните
били изградени след 2003 г.Ответницата се преместила в малкото помещение,
когато го завършила.Според свидетелката, Ц. после е живяла в голямата къща със С.,
а може и на двете места.Уточнява, че когато е гостувала на ответницата, винаги
е била посрещана в голямата къща.Счита, че в строежа на малката постройка
участие е взел и С.
Другата свидетелка по нотариалната преписка (лицето Л.М.)
е казала пред нотариуса, че постройките и терена били използвани само от Ц. и
семейството й от 1990 г.
Третото лице (св.М.П.) е казала пред нотариуса, че Ц. живее в имота от 28 години ( 1992 г.), а
постройките осветили през 2003 г.Тя изградила жилищната сграда.Имотите се
ползвали от Ц. и семейството й.
В съдебно заседание Ц.Т.С. е уточнила, че семейството й
се състои от нейния брат.
В това производство св.М.П. (живуща в съседен имот),
установява, че с ответницата са съседи от 20 години.Според нея, Ц. изградила
малката постройка, но не помни през коя година.Били използвани камък и тухли.В
тази сграда живели само ответницата и брат й.Свидетелката уточнява, че двамата
са обитавали основната къща.Малката сграда не била използвана от Ц. до смъртта
на брат й.М.П. установява, че в строежа на този обект взел участие и наследодателят
на ищците.Той споделял със свидетелката, че помещението е предназначено за
сестра му, за да я подсигури.
Дългата сграда, според М.П. била работилница на С..Той я
ползвал до смъртта си.М.П. установява, че многократно е виждала втората ищца да
посещава имота.
Ц.Т.С. е представила доказателства, че на 05.07.2002 г.
двамата с брат й продали техен съсобствен недвижим
имот в гр.Русе, като твърди, че продажната ц. от 15 775,60 лв. била
вложена в строежа на процесния имот, като били ползвани и кредити.В хода на
производството става ясно, че до него момент ответницата е живяла в общия
апартамент.
И.Г.-С. сочи, че след продажбата на имота, зълва й се
преместила в къщата на брат си, където живяла до неговата смърт.Спорната сграда
от 27 кв.м не била годна за обитаване, тъй като там няма санитарен възел.Тя
била изградена върху бетонна основа, а нагоре-дървена конструкция.
Постройката от 11 кв.м според ищцата е лятна кухня.И.Г.С.
сочи, че сградата от 27 кв.м е изградена върху бетонна основа, като нагоре е
изпълнена с дървена конструкция.
Според ответницата, сградата е тухлена.
Страните не спорят, че двете процесни
постройки в момента се владеят от ответницата.
Св.А.П., семейна позната на двете ищци, сочи, че през
годините е посещавала имота по ул.“...“ № 19, последно през 2014 г.Сочи, че в
двора, освен жилищната сграда, има четири броя дървени постройки върху
постамент, предназначени да бъдат магазини (гаражи).Свидетелката установява, че
тя помагала при строежа им.Според нея това било през 1992/1993 г.Строежът се
изпълнявал от С. и негови познати.Последният се преместил да живее в имота около
2005 г. Тогава при него се нанесла и сестра му.
Според ответницата, двамата с брат й се настанили да
живеят в имота през м.юли 2002 г.В съдебно заседание на 09.06.2021 г. жената
сочи, че гаражните клетки били изградени с нейни средства.
Св.Р.В., семейна позната на ищците, установява, че
1992/1993 г. е минавала покрай имота, когато се изграждали магазините.В строежа били ангажирани двамата
съпрузи и наети от С. майстори.В двора до къщата преди това имало налична малка
постройка.Свидетелката е посещавала последно имота през 2006 г.
Св.Д.П., колежка на първата ищца, установява, че е ходила
в имота около 1991 г.Тогава видяла четирите гаражни клетки, които били
предназначени да се ползват като магазини за сувенири.
Представен е Приемо-предавателен
протокол от 15.07.2019 г., подписан между представител на “... 9“ ООД-Русе и Ц.С.
въз основа на сключен между тях договор за наем от 01.07.2019 г., с който на
ответницата била въведена във фактическа власт в ап.71 на седми етаж в жилищна
сграда с обществено обслужващ партер и външни Вик връзки по ул.“...“ № 9, кв.“...“
в гр.Русе, като според чл.2 ал.7 от контракта, на наемателката били предадени
два броя персонални карти за достъп.чип №
64582 и 55232 (л.47).
Ответницата е оспорила подписа си в документа, но не е
ангажирала доказателства във връзка с откритото производство по чл.193 от ГПК.
Ищцовата страна признава, че няма подписан договор за
наем между ответницата и “... 9“ ООД.
В отговора си на исковата молба Ц.Т. сочи, че след като И.Г.-С.
я уведомила, че възнамерява да събори постройките в спорния имот, настояла тя
да се изнесе от там.Ответницата отказала.Била подложена на тежък психологически
тормоз и стрес.Въпреки несъгласието й, по-късно
първата ищца (от лятото на 2019 г. до м.декември 2019 г.) събрала
личните й вещи, натоварила ги в камион и ги отнесла някъде.
В съдебно заседание И.Г.-С. признава, че поради отказът
на ответницата да се пренесе в наетия апартамент, тя държала двете персонални
карти за достъп, които върнала на наемодателя в края на м.май 2020 г.
На 24.04.2020 г. на Ц.Т.С. била връчена нотариална
покана, с която ищците изискали да им предаде владението на целия недвижим
имот.
На 11.05.2020 г. ответницата изпратила уведомление
до третия ищец, че не възнамерява да
освободи имота.Документът е върнат, като непотърсен.
Третия ищец е представил доказателства, че в периода
м.юли 2019 г.-м.май 2020 г. е заплатил на “...“ ООД наем за ап.71 в общ размер
на 4180 лв., по 380 лв. месечно, с вкл.ДДС (л.25-л.40).
При тази фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
За И.С.Г.-С. и за А.С.С. е налице интерес да установят със сила на присъдено нещо
правата си по отношение на Ц.Т.С., заявяваща самостоятелни претенции, че е
придобила в собственост спорните части от процесния имот по давност, текла от
1992 г.Исковете са допустими, съединени с акцесорния иск по чл.537 ал.2 от ГПК.Спрямо
ответницата са предявени и искове по чл.108 от ЗС, които освен установяване
правото на собственост на законните наследници на С.Т.С. по равно от 3/10 ид.части от недвижимостта, съответстващи на 38/392 ид.части от дворното място, ведно с постройките, за които двете ищци са поели задължение да се
разпоредят в полза на дружеството в срок до 12.03.2022 г., включват и искания Ц.Т.С.
да предаде владението върху обектите.
По делото няма спор, че
наследодателят на първите две ищци е придобил в собственост имота, подробно
описан по исковата молба, като след неговата смърт на 11.09.2018 г., преживялата
съпруга и дъщеря му се разпоредили със 7/10 ид.части
от дворното място от 392 кв.м, къщата и гараж от 24 кв.м, а по скица-27 кв.м.Приобретател по сделката е третият ищец.Останалите 3/10 от
недвижимостта, включваща сграда с идентификатор 63427.2.1274.3 от 11 кв.м, с предназначение-промишлена
сграда,
и сграда с идентификатор 63427.2.1274.4
от 27 кв.м по скица, а по удостоверение, издадено от Община-Русе-38 кв.м, с
предназначение-селскостопанска сграда, изградени върху 38/392 ид.части
от дворното място, представляващо имот с идентификатор 63427.2.1274, по силата
на чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН, се наследяват от И.Г.-С. и А.С. при равни
права.
По делото са събрани противоречиви
доказателства кога са били построени двете сгради и какво точно представляват
те.Страните са нямали спор, че обектите са били изградени в имота въз основа на
разрешението за строеж, което наследодателят на ищците получил през 1991
г.Ответницата три пъти е променяла тезата си относно момента на изпълнение на
сградите-1992 г., 1997 г. и 2002 г.
Съдът намира, че събраните в
производството доказателства сочат на
извод, че постройките са били изградени през 1992 г. така, както е
заявила първата ищца в съдебно заседание.Този факт е бил отделен като безспорен
между страните с доклада по делото, а данни в тази насока изнасят и
свидетелките А.П., взела непосредствено участие в стоежа, Р.В., наблюдавала
изграждането, и Д.П., видяла вече завършените сгради до средата на 90-те години
на миналия век.
Свидетелките на ответницата, две от
тях дали показания и пред нотариуса, издал констативния нотариален акт в полза
на Ц.С., са посещавали имота чак след 2002 г.Тогава наследодателят на ищците и
сестра му продали свой сънаследствен апартамент.Дали парите от продажбата са
били вложени в преустройството на основната сграда или на някоя от процесните постройки,
се явява обстоятелство, ирелевантно за спора.Дори ответницата да е вложила
припадащата й се част от цената по сделката в подобряване на имота на брат
й,това създава за нея право на облигационно
вземане, но не слага начало на владение на имота със съзнание да се
придобие собствеността върху него.По делото се установява, че към 2003 г.
(когато бил завършен ремонтът на основната сграда според св.Т.М., а така се
твърди и от първата ищца), наследодателят и Ц.С. последователно се настанили в
къщата.Съдът намира, че жената е живяла там до смъртта на брат си.
По делото е безспорно, че от
м.септември 2018 г. ответницата демонстрира спрямо наследниците на С. С.,
желанието си да свои частта от имота, с която те не са се разпоредили в полза
на третия ищец.Съдът обаче намира, че това поведение не е било афиширано спрямо
наследодателя.
В
отговора на исковата молба се твърди, че още при изграждане на гаражите през 1992 г., по желание на
ответницата, С.Т.С. се съгласил за нея да бъдат двете процесни
постройки.Доказателства в тази насока не се събраха по делото.Опровергава се и
твърдението, че сградата със застроена площ от 27 кв.м, а по скица-38 кв.м, през
1992 г. е била обособена като
самостоятелно жилище-с кухненски тракт, спалня и дневна, с отделен вход откъм
ул.“...“.Показанията на свидетелите са, че това са дюкяни (според тези на
ищцовата страна-съответни на четири гаража), в тях няма санитарен възел и
помещенията са били ползвани от брата на ответницата до неговата смърт.От
обясненията на страната в съдебно заседание става ясно, че тя не е живяла
никога там.Не се установява Ц.Т. да е демонстрирала спрямо собственика явно и
несмущавано собствеността си върху тази постройка в период от десет години.
От показанията на ответните свидетели става ясно, че
другата сграда е била строена съвместно от брата и сестрата и се е ползвала от
тях.Разпитаните пред нотариуса лица са посочили, че единствено семейството на Ц.
е владяло имотите.В хода на това производство става ясно, че ответницата няма друг
близък освен брат си.Съдът намира, че до м.септември 2018 г. Ц.С. не е
започнала да владее за себе си по смисъла на чл.79 ал.1 от ЗС промишлената
постройка от 11 кв.м.По делото не се установява тя да е демонстрирала
намерението си да свои веща по отношение на собственика на земята.При това
положение следва да се приеме, че ответницата не е придобила по давност
припадащите по наследство при равни права за ищците второстепенни сгради в
процесното дворно място.Исковете по чл.124 ал.1 от ГПК се явяват
основателни.Издаденият в полза на ответницата нотариален акт по обстоятелствена
проверка по чл.578 от ГПК, който съобразно ТР № 11 от 21.03.2012 г. по т.дело №
11/2012 г. на ОСГК на ВКС, не се ползва с материална доказателствена сила по
чл.179 ал.1 от ГПК относно констатациите на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, следва да се отмени (ТР № 3 от 29.11.12 г. по т.дело №
3/2012 г. на ОСГК, ВКС).
По изложените по-горе съображения, основателни се явяват
претенциите на първите две ищци да им бъде предадено владението на спорната
недвижимост, придобита от тях по наследство при равни права.
В тежест на ответницата, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, са
направените от И.С.Г.-С. и от А.С.С. разноски по делото.
По отношение на иска, предявен от “СПА ИНВЕСТ РУСЕ“ ООД,
съдът намира същия за неоснователен.Безспорно дружеството е заплатило на трето
за спора лице ц. от общо 4 180 лева за наем на ап.71 на седмия етаж в
сграда по ул.“...“ № 9 в гр.Русе за периода 01.07.2019 г.-31.05.2020 г.По
делото обаче не се установява ответницата да е живяла там.Същата е нямала
достъп до този имот, тъй като картите за входните врати на жилището са били в държание на първата ищца.Ц.Т. не е
имала и желание да напусне спорната недвижимост по ул.“...“ № 19.Данните по
делото сочат, че багажът на жената е бил изнесен против нейната воля от имота
на брат й.Не се установява ответницата да е била и в някакви взаимоотношения с
третия ищец.Дружеството е заплащало наемната ц. по силата на поетия ангажимент
към наследниците на С. С..В нотариалния акт за замяна уговорката касае двете прехвърлителки, а в предварителния договор от същата дата
наемането на имота се договаря в полза на обитателя (Ц.С.).Заплатената наемна ц.
надхвърля възприетата между ищците стойност от 300 лв. на месец.Искът трябва да
се отхвърли.
Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК този ищец трябва да заплати на
ответницата разноски за производството.
При определяне на припадащата се част от съответното адвокатско възнаграждение, при липса на други
отбелязвания в договорите за правна защита и съдействие, съдът приема, че
сумите се поделят по равно според броя ищци, предявили претенции срещу
ответницата.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Ц.Т.С., ЕГН **********,***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.Е.Н. ***, че тя не е собственик по давност на 38/392 ид.ч. от ПИ с идентификатор 63427.2.1274 по кадастрална
карта и кадастралните регистри на град Русе, с адрес на ПИ град Русе, общ.
Русе, обл. Русе, ул.„...“ № 19, целият с площ 392
кв.м, по предходен план с № 1274, кв.281, парцел VIII- 1274, заедно с
построените там СГРАДА с идентификатор 63427.2.1274.3,
с адрес на сградата: гр.Русе, ул.„...“ № 19, със застроена площ от 11 кв.м, с
предназначение: промишлена сграда, и СГРАДА с идентификатор 63427.2.1274.4 със застроена площ от 27
кв.м, а по удостоверение на Община Русе-от 38 кв.м, с предназначение:
селскостопанска сграда, с граници за целия имот: 63427.2.1273, 63427.2.1275,
63427.2.1276, 63427.2.1299, 63427.2.1652, а този имот е собственост при равни права на И.С.Г.-С., ЕГН **********, и на А.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, пл.“Възрожденски“ № 4, партер, чрез адв.Д.Т.
***, като я ОСЪЖДА да им предаде
владението му.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК Нот.акт за собственост № 47 том І нот.дело № 38/ 07.02.2020 г. на Нотариус рег.№ 624 на НтК, с вх.рег. № 1276/11.02.2020 г. на СВ-РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на “СПА ИНВЕСТ-РУСЕ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“Муткурова“ № 36, вх.А-3, ет.2, офис 14, представлявано от
управителя Е.П.К., със съдебен адрес:***, пл.“Възрожденски“ № 4, партер, чрез адв.Д.Т. ***, срещу Ц.Т.С., ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Е.Н. ***, да им заплати обезщетение
в размер на 4180 лв., представляващи престирана ц. от
дружеството за периода 01.07.2019 г.-31.05.2020 г. за наетия в нейна полза недвижим
имот по ул.“...“ № 9 в гр.Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Т.С., ЕГН
**********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Е.Н. ***,да заплати на И.С.Г.-С., ЕГН **********, и А.С.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***,
пл.“Възрожденски“ № 4, партер, чрез адв.Д.Т. ***,
сумата от 1 218,48 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА“СПА
ИНВЕСТ-РУСЕ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Муткурова“
№ 36, вх.А-3, ет.2, офис 14, представлявано от управителя Е.П.К., със съдебен
адрес:***, пл.“Възрожденски“ № 4, партер, чрез адв.Д.Т.
***, да заплатят на Ц.Т.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Е.Н. ***, сумата от 200 лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/