О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание, проведено на десети април през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията М.Колева
въззивно частно търговско дело № 489 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 15516/28.02.2019 г.
на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Десислава Александрова,
срещу разпореждане № 5958 от 11.02.2019 г. на Варненски
районен съд, 46 състав, постановено по ч.гр.д. № 1848/2019 г. по описа на същия
съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл.410 ГПК, за
издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу
длъжника Н.К.И., ЕГН **********, за сумата 587,80 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение.
Жалбоподателят твърди, че отказът да се издаде
заповед за изпълнение за претендираното вземане за неустойка е
неправилен и необоснован. Твърди се, че неустойката е валидно възникнала, като
в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС се приема, че неустойката е нищожна само, ако
единствената цел, за която тя е уговорена излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В
настоящия случай тази хипотеза не била налице, тъй като уговорената неустойка
имала обезщетителна функция. В цитираното ТР се
възприемало, че неустойката не можела да бъде нищожна
само на основание противоречие с добрите нрави, както е приел съдът в обжалваното
разпореждане. Твърди се, че претендираното
вземане за неустойка е точно индивидуализирано по основание и размер, същото
има обезщетителна функция и е валидно възникнало, поради
което жалбоподателят счита, че липсва пречка за издаване на исканата заповед за
изпълнение. Допълнително са изложени твърдения за целта на заповедното
производство по чл.410 ГПК и неговия едностранен характер, при което заявителят
не дължи представяне на доказателства, а съдът не проверява дали вземането
съществува, като отказът да се издаде заповед за изпълнение не може да се
основава на извод за наличието на неравноправни клаузи в договора, сочен от
заявителя като източник на вземанията му. Сочи се, че тези спорове следва да се
решат по исков ред в случай, че длъжника подаде възражение по чл. 414 от ГПК. При
тези оплакванията и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният съд
е постановил частичен отказ по искането и моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на претендираната
заповед за изпълнение.
За да се
произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна
страна:
Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд,
с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок от молител в
заповедното производство, съдържа необходимите приложения, поради което и в
съответствие с разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за
разглеждане.
От данните по ч.гр.д. № 1848/2019 г. по описа на ВРС,
46 състав, се установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по
образец - приложение №1 към НАРЕДБА №6 от
20.02.2008г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за
издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство, за парични вземания на заявителя – кредитор „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, гр. София, спрямо длъжника Н.К.И.,
ЕГН **********, от гр. Варна, за следните вземания: сумата от 724,34 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 2832480 от 16.06.2017
г. сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и Н.К.И., като вземането по договора е прехвърлено на заявителя
с Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********* и „Агенция за
контрол на просрочени вземания“ ЕООД, ЕИК *********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.02.2019
г. до окончателното ѝ изплащане; сумата от 86,16 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 19.07.2017 г. до 15.04.2018
г.; сумата от 587,80 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение и сумата от 75,58 лева,
представляваща обезщетение за забава върху непогасената част от главницата за
периода от 16.04.2018 г. до 30.01.2019 г.
Допълнително в т. 12 на заявлението е пояснено, че
поради неизпълнение на договорни задължения за предоставяне на обезпечение на
длъжника е била начислена неустойка в размер на 1031,80 лева /налице е
несъответствие с размера на неустойката, посочен в т. 8 от заявлението- 587,80
лева/, която се начислява еднократно в момента на допускане на неизпълнението.
Посочено е и конкретното договорно задължение, чието неизпълнение се твърди.
Въз основа на тези твърдения и като се има предвид
начина на уговаряне на неустойката (като глобална сума, начислявана след
изтичане на тридневния срок от подписването на договора за предоставяне от
страна на заемателя на обезпечение
на задълженията му по договора) обосновано би могло да се приеме, че претендираната неустойка не се отнася до вредите от неизпълнението на
главното задължение на заемателя, а съставлява
уговорено отнапред заместване на обещанието за предоставяне на поръчителство
или банкова гаранция с оскъпяване на заема с посочената сума (587,80 лв.), т.е. компенсира се риска за кредитора от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице.
Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца - доставчик на
финансовата услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл. 16 ЗПК)
и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания заем, тъй
като по естеството си позволява на заемодателя да получи сигурно завишено
плащане и то в размер съизмерим с половината от кредита, без това оскъпяване да
е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните
норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за
ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от
задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ
потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.
При тези фактически и правни констатации съдът
заключава, че искането в частта му относно сумата 587,80 лева, съставляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, противоречи на закона, поради което и на основание чл. 411, ал. 2,
т. 2 от ГПК заповед за изпълнение на това парично задължение не може да бъде
издадена.
Целта
на заповедното производство е кредиторът, чието безспорно, ликвидно и изискуемо
вземане длъжникът не погасява доброволно, да бъде снабден по облекчен ред с
изпълнително основание (заповед за изпълнение) и изпълнителен лист, въз основа
на който да предприеме действия за принудително изпълнение. Именно с оглед на
това още на фаза издаване на исканата заповед за изпълнение сезираният
заповеден съд е длъжен да извърши проверка както за надлежната индивидуализация
на вземанията (по основание и размер), така и за липсата на противоречие със
закона или добрите нрави. Това е от особена важност в случаите, когато вземанията
се основават на договор за потребителски кредит, какъвто е настоящия случай,
тъй като само по този начин се осигурява ефективна защита на потребителя като по-слаба страна в
договорното правоотношение. Принципно е вярно твърдението на жалбоподателя, че
преди да се произнесе по евентуална неравноправност на договорна клауза, съдът следва да уведоми за това
страните и да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на
състезателност по предвидения в процесуалния закон ред. Същото касае обаче
случаите, когато съдът се произнася по същество на искането и становището му за
неравноправния характер на договорна клауза се ползва със сила на пресъдено нещо. В рамките на заповедното производство
последица от евентуалната констатацията на заповедния съд, че искането
противоречи на закона или добрите нрави е постановяването на отказ да се
издаде заповед за изпълнение. От една страна, разпореждането, с
което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, не се ползва със сила на пресъдено нещо. От друга страна, правата на кредитора не са
нарушени, тъй като същият разполага с процесуална възможност да продължи с
воденето на осъдителен иск за вземането
си, запазвайки внесената държавна такса по заявлението (чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК).
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК,
заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави. Следователно в заповедното производство
съдът осигурява реализация на правото на заявителя, но само в рамките, в които
е зачетено от правния и обществен ред в страната, с оглед на конкретното
твърдяно от последния правоотношение и това не представлява разглеждане „по
същество” на същото.
По изложените съображения съставът на въззивния съд приема, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено. Предявената срещу него
частна жалба е неоснователна и като такава следва се оставя без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 15516/28.02.2019 г. на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена
чрез пълномощник юрисконсулт Десислава Александрова,
срещу разпореждане № 5958 от
11.02.2019 г. на Варненски
районен съд, 46 състав, постановено по ч.гр.д. № 1848/2019 г. по описа на същия
съд, в частта му, с която е отхвърлено подаденото заявление по чл. 410 ГПК, за
издаване в полза на дружеството – кредитор на заповед за изпълнение срещу
длъжника Н.К.И., ЕГН **********, за сумата 587,80 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.