Р Е
Ш Е Н
И Е № 593
гр. Пловдив, 08.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав в публичното
заседание на 08.04.2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на
секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова в. гр. д. № 2550 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 16150/30.05.2018г. на Т.Г.С., ЕГН ********** чрез адв.
М. К. *** против решение № 1141 от 02.04.2018г., постановено по гр. д. № 1126
по описа на Пловдивски районен съд за 2017г., III бр. състав, с което
е отхвърлен иска на Т.Г.С., ЕГН ********** против М.С.Н., ЕГН ********** по чл.
59, ал. 9 от СК.С решението е определен адаптивен режим на лични контакти между
бащата М.С.Н., ЕГН ********** и детето Б.М.Н., ЕГН **********, по следния начин
– всеки първи и трети петък от месеца от 10ч. до 12 ч. в ОДЗ Пловдив, в
присъствие на социален работник, в продължение на следващите три
месеца.Увеличена е присъдената с решение № 113/08.02.2011г. на РС Стара Загора, 6 гр. с., по гр. д. №
6089/2010г., месечна издръжка, която бащата М.С.Н., ЕГН **********, дължи на
своята дъщеря Б. М. Н., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Т.Г.С., ЕГН **********, от 90 лева на 150 лева месечно, считано от
депозиране на исковата молба пред съда - 25.01.2017г. до навършване на
пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане.С
решението е осъдена Т.Г.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на ПРС сумата
от 60 лв., представляваща ДТ за производството и М.С.Н., ЕГН ********** е
осъден за заплати по сметка на ПРС сумата от 86, 40 лв. ДТ върху увеличения
размер на издръжката.
С въззивната
жалба се изразява становище, че решението е неправилно, постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
в противоречие с материалния закон и необосновано.Определянето на срок за лични
отношения било в нарушение на чл. 59, ал. 9 от СК.Моли се решението на районния
съд да бъде отменено в частта относно режима на лични контакти на детето с
бащата, вместо което да бъде постановено ново, с което да бъде уважена
претенцията на ищцата в тази насока.Претендират се направените по делото
разноски.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК
се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба.Моли се решението на районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по
същество.
Първоинстанционното решение се обжалва в
частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.
59, ал. 9 от СК за изменение на постановения режим на лични отношения с решение
№ 113/08.02.2011г. по гр. д. № 6089/2010г. по описа на РС Стара Загора, VI гр. с., като искането е
да бъде определен режим на лични отношения на бащата М.С.Н., ЕГН ********** с
детето Б.М.Н., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от
месеца от 9, 00ч. до 13, 00ч., както и една седмица през лятото, която да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, без приспиване при бащата, в
присъствие на социален работник или детски психолог.
Първоинстанционният съд след анализ на
сбраните доказателства по делото е приел, че не се налага стесняване на
определения режим на лични контакти между бащата и детето, тъй като когато
същият е спазван, детето е имало нормални взаимоотношения с бащата, с брат си,
роднините.Съдът е констатирал, че детето има потребност от срещи с бащата, но
тази потребност е потискана от напрежението и ескалацията на отношенията между
родителите.Решаващият съд е посочил, че детето има биологичен баща, който
познава, живяло е с него, познава роднините си по бащина линия и
най-естественото развитие на ситуацията след развода, е то да поддържа и
развива връзката си с тях.Резултатът от обратния вариант е налице – емоционални
проблеми на детето, които налагат продължителна психологическа помощ.Районният
съд е приел, че възстановяването на нормални отношения между баща и дете, с
роднините по бащина линия и по-големия брат, безспорно ще е в интерес за
правилното емоционално развитие на детето.Доколкото по делото е установено, че детето не е напълно готово
за чести и продължителни срещи с бащата, съдът е предвидил адаптивен режим,
преди да се пристъпи към изпълнение на действащия сегашен режим.Целта на този
адаптивен режим е да възстанови нормалния контакт между баща и дете, да
възстанови доверието помежду им и желанието на детето да гостува на бащата и
роднините по бащина линия, което, ако не бъде препятствано от родителите, би
било напълно постижимо.Районният съд е приел още, че интереса на детето налага
първоначално определеният режим да не бъде променян, за да не се задълбочи
създадения синдром на родителско отчуждение, както и емоционалните проблеми на
детето.
Въззивният съд, след
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери
за установено следното:
Не е спорно, установява се и от приложените писмени
доказателства, че страните по делото са бивши съпрузи и родители на детето
Б.М.Н., ЕГН **********, като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие
с решение № 113/08.02.2011г., постановено по гр. д. № 6089 по описа за 2010г.
на Старозагорски районен съд.Със същото решение е одобрено споразумение между
съпрузите по чл. 51 от СК, съгласно което е предоставено упражняването от
родителските права по отношение на непълнолетното дете Г. М. Н., ЕГН **********
и на малолетното дете Б.М.Н., ЕГН **********, на майката Т.Г.Н., а на бащата е
определен режим на лични отношения с всяко от децата, както следва: всяка първа
и трета събота и неделя в месеца от 9, 00 ч. в събота до 20, 00 ч. в неделя – с
преспиване и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск
на майката, както и първите пет дни от пролетната ваканция и през една
календарна година – по време на дните на коледните или новогодишните
празници.Издръжката в полза на детето Б.М.Н. е определена в размер на 90 лева,
платима чрез нейната майка и законен представител Т.Г.Н., до 30-то число на
текущия месец, считано от 01.02.2011г., ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до изплащане на сумата или до настъпването на основания за
нейното изменение или прекратяване.
Като писмено
доказателство по делото е приложено свидетелство за съдимост на М.С.Н., ЕГН
**********, ведно от което с присъда от 12.11.2012г. на Районен съд Пловдив,
постановена по НОХД № 6456/2012г., влязла в сила на 28.11.2012г., същият е бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК през
периода от 01.07.2011г. до 30.04.2012г., като на основание чл. 183, ал. 3 от НК
не му е наложено наказание.С решение от 30.09.2015г. на Районен съд Пловдив,
постановено по НОХД № 361 по описа за 2015г., влязло в сила на 16.10.2015г.,
М.С.Н., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че през периода от
07.09.2014г. до 06.10.2014г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, не е изпълнил съдебно решение № 113/08.02.2011г. на РС Стара
Загора, IV гр. състав, по
гр. д. № 6089/2010г., влязло в законна сила на 08.02.2011г. относно личните
контакти на бащата М.С.Н., ЕГН ********** с детето Б.М.Н., ЕГН ********** –
престъпление по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК във вр. с чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева.Обвиняемия М.С.Н., ЕГН ********** със същото решение е признат за невиновен
в това, да е извършил горното в периода от 07.07.2014г.
до 06.09.2014г., поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 във вр. с чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му в този
смисъл обвинение.
С постановление
от 24.03.2016г. на прокурор при Районна прокуратура Пловдив, е прекратено
досъдебно производство № 613 по описа за 2015г. на V РУ на МВР Пловдив, водено срещу Т.Г.С. за престъпление
по чл. 182, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Към настоящето
дело е приложено гр. д. № 16119 по описа за 2014г. на Районен съд Пловдив, по
което е постановено решение № 201 от 16.01.2015г., потвърдено с решение № 520
от 23.03.2015г. по в. гр. д. № 517 по описа за 2015г. на ОС Пловдив, с което са
наложени мерки по ЗЗДН срещу М.С.Н., ЕГН ********** – да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Т.Г.С., ЕГН **********, забрана
да приближава жилището, находящо се в гр. П., жк „***, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на Т. Г. С. за срок от 18 месеца, считано от 21.01.2015г.Задължен е
М.С.Н. да посещава специализирани програми за срок от 18 месеца, считано от
21.01.2015г.
С решение № 777
от 13.03.2017г., постановено по гр. д. № 14488 по описа за 2016г. на Пловдивски
районен съд, потвърдено с решение № 1044 от 04.08.2017г. по в. гр. д. № 1490 по
описа за 2017г. на Пловдивски окръжен съд, М.С.Н., ЕГН ********** отново е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Т.Г.С., ЕГН
********** и Б.М.Н., ЕГН **********.Със същото решение се забранява на М.С.Н.
да приближава жилището, находящо се на адрес: гр. П.,
жк „***, местоработата и местата за социални контакти
и отдих на Т.Г.С. и Б.М.Н. за срок от десет месеца, считано от постановяване на
решението, както и да приближава жилището, находящо
се на адрес: гр. П., жк „***, местоработата и местата
за социални контакти и отдих на Т.Г.С. и Б.М.Н. за срок от шест месеца, считано
от постановяване на решението.Задължен е М.С.Н. да посещава специализирани
програми за работа с извършители на насилие.
По молба на
М.С.Н., въз основа на издаден изпълнителен лист от 16.12.2014г. по гр. д. №
6089/2010г. по описа на Старозагорски районен съд, относно определения режим на
лични отношения на бащата М.С.Н. с детето Г. М. Н., ЕГН ********** и с детето
Б.М.Н., ЕГН **********, е образувано изпълнително дело № 20155330410011 по
описа на ДСИС при Районен съд Пловдив.С постановление от 08.06.2015г. на ДСИ на
основание чл. 527, ал. 3 от ГПК е била наложена „глоба“ на длъжника по
изпълнението Т.Г.С., ЕГН ********** в размер на 200 лв. в полза на Държавата,
заради това, че виновно не е изпълнила задължението да предаде детето Б.Н. на
бащата М.Н. на 02.05.2015г. съгласно определения режим на лични отношения по
гр. д. № 6089/2010г. на РС Стара Загора.
Пред въззивния съд двамата родители бяха изслушани по реда на
чл. 59, ал. 6 от СК.
Т.С. обяснява
пред съда, че още през 2013г. се наложило детето да посещава логопед, защото
започнало да заеква.При осъществяване на режима на лични контакти детето било
свидетел, че бащата я обиждал, псувал, заплашвал, че „ще ги избие“.Детето
плакало много, а бащата отказал да участва в терапията.Детето два пъти било
свидетел и на домашно насилие.Той не спазвал определения режим на лични
отношения.Идвал без предупреждение и връщал детето, когато той прецени.Появявал
се с непознати мъже, които се представяли за съдия-изпълнител, а детето се
страхувало и от полицаите.След постановяване на първоинстанционното
решение бащата говорел на Б., че няма да я върне, че „майка й е ***“.Докато той
съжителствал с негова приятелка – Нина, се наблюдавало много добро и позитивно
отношение на детето към нея, но тя починала.Според майката детето не е
привързано към бащата.В началото по нейна инициатива режимът бил осъществяван
още от петък вечер, но впоследствие състоянието на детето се влошило, тъй като
се страхувало, че бащата може да го вземе.Като се звънне на вратата и в момента
то изпитвало страх и не желаело да говори с баща си.Ответникът обидил нея пред
детето и на 27.04.2018г., когато разговаряли по телефона по повод
необходимостта Б. да пътува в чужбина с балетно студио „Боратино“.Детето
и в момента посещавало психолог и не било спокойно.С бащата от 2014г. не
осъществявали лични контакти.Посещенията му обикновено били в дни, които не
съответствали на определения режим на лични контакти.Друг път детето било с
температура и поради това не го предавали.
М.Н. пред съда
обяснява, че от 09.11.2014г. не е виждал дъщеря си.Винаги имало някаква спънка
на датата, на която трябвало да я вземе.През 2013г., след като се разбрал с
майката, взел дъщеря си и я завел на море.Върнал се с ден или два закъснение,
след което бил осъден.После пак било образувано дело срещу него и му били
наложени мерки по отношение на майката.Съдебния изпълнител, за който тя
говорела, бил първородния й син, който не искал да я вижда, но искал да се
среща със сестра си.За рождения й ден й купил подарък и искал да й го донесе,
но майката извикала полиция, за да го арестуват.Неведнъж той идвал до Пловдив и
й се обаждал, за да осъществят среща, но тя не отивала.Неговата майка починала
преди няколко дни и искала за последно да види Б., а той звънял на бившата си
съпруга, но никой не му вдигнал.Друг път му се обадила непозната госпожа, за да
иска съгласието му детето да пътува в чужбина, а той й казал, че предпочита
майката да му се обади.След два месеца имало образувано дело, че не е дал
съгласие детето да пътува в чужбина.По думите му той не е имал впечатление, че
детето се страхува.Майката го научила да казва на партньора й „тате“, но той не
се сърдел на детето за това.Преди доста време разбрал, че дъщеря му посещава
психолог и логопед.Психоложката му се обадила и той дошъл, за да се срещне с
нея.Тя му казала, че ще съдейства, за да се вижда с дъщеря си, но след два
месеца му казала, че ще прекратят.Въззиваемият
заявява пред съда, че е съгласен да не вижда дъщеря си и за един месец, стига
тя да е добре.Синът им вече бил на 24 години, но майката не се интересувала от
него къде е и какво прави.Той бил на 14 години когато тръгнал с майка си, но тя
после го изоставила и искал да се откаже от нея.Бащата изразява готовност да
осъществява режим на лични контакти с детето Б. в присъствието на
психолог.Срещите в отдел „Закрила на детето“ по думите му минали
прекрасно.Заради доведената от майката психоложка втората среща била травмираща
за детето.Затова той му предложил да прекратят срещата, като то първоначално не
искано, но после се съгласило, а на първата среща било лъчезарно и усмихнато.За
приятелката му Н. детето казало, че не си я спомня.Като видяла батко си, казала
че: „прилича на тати“.На първата среща си говорели с
батко й, а на втората вече тя не искала да се види с него.Психоложката, при
която ходило детето, искала да присъства на втората среща, но той й казал да
напусне, защото от съда било определено да присъства социален работник.Детето
му казало, че много иска да отиде в Стара Загора при него.Един път му казало
„тате“ по време на срещите.Приятелката му Н. преди казвала на Б., да я нарича
по име, защото има една мама и един татко, но тя тогава й отговорила, че има
двама тактовци.На третата среща Б. с разрешение на
социалния работник поискала да види батко си, двамата се прегърнали, разменили
си мартенички.Преди две години тримата със сина му и
бащата на Т. били осъдени за домашно насилие.С. К. според него тогава трябвало
да е била там.
Като свидетел във
въззивното производство е разпитана В. К., която от
около четири години работела като домашна помощница в дома на жалбоподателката.Ходела там два пъти седмично – в сряда и в
събота.Пред нея Б. споделяла, че не желае да има срещи с баща си М., че се
страхувала от него, а майка й я съветвала, че трябва да се види с баща си.По
принцип Б. била отговорно дете, но като ставало въпрос за тези срещи се
противопоставяла и казвала на майка си, че не й е началник.По времето когато тя
била в дома им, М. не бил идвал да звъни на вратата, но по принцип познатите им
не звънели на звънеца, защото Б. се страхувала.Първия път преди четири години
тя не знаела това и позвънила. Тогава видяла Б. в неадекватно състояние.Сега Б.
обичала да й помага и й споделяла разни неща.Казала й, че се страхува да не я
вземат, имала кошмари и искала да бъде с майка си.Разказала й също за случките,
когато М. е звънял на вратата и майка й отворила.Тогова го видяла и се напишкала от страх.Не споделила защо се страхува, но имала
усещане, че някой я преследва.Сега след срещите с бащата й казала, че М. я е
прегърнал, но тя не го прегърнала, защото не искала да имат контакт.Преди
втората среща й споделила, че не може да разбере защо трябва насила да го
прави.Б. искала психоложката й да присъства на срещите, а М. говорил на висок
тон с нея.За първата среща казала, че са гледали снимки и тя очаквала да види
на тях Н..
Като свидетел във
въззивното производство е разпитан и М. К., който
работи като социален работник и е присъствал на две от проведените срещи между
бащата и детето в отдел „Закрила на детето“.По думите му първата среща
продължила около два часа и преминала много добре.Детето било спокойно и
комуникирало с баща си.Той й показал албум със снимки, а тя задавала
въпроси.Говорили за училище, за извънкласните занимания, бил осъществен
разговор по вайбър между Б. и брат й.По принцип Б.
била много чувствително и леко затворено дете, но св. К. не усетил да изпитва
страх.На втората среща тя показала симптоми на изтощеност и притеснение.Втората
и третата срещи продължили по 45 мин.Бащата сам предложил втората среща да
приключи, като обяснил на детето, че не иска тя да прави нещо, което не
желае.Не срещите Б. винаги идвала с майка си и с психолог.Св. К. отказал
присъствието на психолога, защото спазвали строго определението на съда.Втората
среща започнала по-трудно, защото детето не искало да влезе само.Той разговарял
на саме с нея и тя му споделила, че се страхува, ако
баща й я вземе в Стара Загора, дали ще я върне.След като й обяснил, че сега
баща й не е дошъл да я вземе, Б. се съгласила срещата да се проведе.Бащата
гласно заявил преди втората среща, че не желае психоложката да присъства,
защото смятал, че тя манипулира детето.При третата среща колежката му
договорила с Б. знак, при който по нейно желание срещата била прекратена.Когато
св. К. работел преди с Б., тя му споделяла, че се страхува от баща си, че е
чувала как баща й обижда майка й, как й вика, но по време на срещите не останал
с впечатление, че тя изпитва страх.Бащата се държал предразполагащо и я
успокоил.Майката подала заявление, че желае да ползва социални услуги с цел
възстановяване на връзката между бащата и детето, като било издадено направелние за тази цел.Бащата също се съгласил да ползват
тези услуги.
В първоинстанционното производство е изготвен социален доклад
от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив, от който се изяснява, че към
момента на изготвянето на доклада грижи за отглеждането на детето Б.М.Н. полага
майката Т.Г.С..Между майката и детето има изградена силна емоционална
връзка.Майката съобщила за упражнявано физическо и психическо насилие спрямо
нея от страна на бащата, при вземането и предаването на детето.Майката
осигурила много добри условия за отглеждане на дъщеря си, съобразени с
възрастовите, индивидуалните, здравните и образователните потребности на
Б..Констатирано е, че липсва комуникация между майката и бащата, че липсва
родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка.Изразено е
становище, че поддържането на коректни отношения между родителите, ще допринесе
за по-нетравмираща адаптация на детето към наложените семейни
обстоятелства.Необходимо е родителите да си съдействат при изпълнението на
своите задължения като такива.
По делото е приет
и социален доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара
Загора, в който също е посочено, че за детето Б. основно се грижи неговата
майка, на която след раздялата с бащата, е предоставено да упражнява
родителските права и при която е определено то да живее.По данни на бащата от 2014г.
той не е осъществявал контакти с дъщеря си Б..Майката възпрепятствала по
всякакъв начин комуникацията и срещите им.Бащата категорично не желаел
контактите му с детето да бъдат ограничавани.Пак по данни на бащата между него
и дъщеря му Б. имало изградена силна привързаност, но с действията си майката
се стремяла да прекъсне емоционалната връзка между тях.Бащата се постарал да
осигури в дома си уютна и безопасна среда, в която детето да се чувства добре,
когато му гостува.Казвал, че редовно изплаща присъдената на детето издръжка в
размер на 90 лева.Счита, че и майката следва да спазва режима му на лични
отношения с детето.По информация от него отношенията на детето Б. с него и с
роднините от негова страна били добри.Когато му гостувала, Б. обичала двамата
да се разхождат в парк „Аязмото“, да ходят в зоопарка и тя да играе с децата на
негови приятели.Изразено е становище, че в интерес на детето е, режима на лични
отношения между него и отсъстващия родител, да бъде спазван от страна на
двамата родители, с цел запазване връзката родител-дете, необходима за
пълноценното му развитие.
По време на въззивното производство е изготвен нов социален доклад от
Дирекция „СП“ Пловдив, в който се съдържа информация относно проведените срещи
между бащата и детето Б. на 01.02.2019г., 15.02.2019г. и 01.03.2019г. в отдел
„Закрила на детето“ гр. Пловдив.Срещата на 01.02.2019г. била осъществена в
цялост от 15, 00ч. до 17, 00ч.Направило впечатление, че в началото Б. била
резервирана и притеснена, но след това бързо се отпускала и водела спокоен
разговор с баща си.Двамата лесно комуникирали.Момичето провело и видеоразговор с брат си Г., като двамата си говорели и се
усмихвали през камерите на телефоните си.Разменили си телефонните номера.Бащата
дал на детето интерактивна играчка коте, която била подарък от брат й Г.
Н..Впечатление направил и факта, че неколкократно Б.
наричала настоящия партньор на майка си „тати“, при
което М.Н. реагирал адекватно, без да задава въпроси на дъщеря си.Съветвал я да
слуша възрастните, с които живее, да слуша майка си и да учи английски език,
който я затруднявал в училище.Двамата си говорили за домашни любимци, за
училище и извънкласните дейности на детето.Бащата неколкократно
я уверявал, че всичко ще бъде наред, да не се притеснява, също че я обича, на
което Б. отговаряла с усмивка и положителен тон.Срещата приключила, като
двамата се прегърнали и детето било изведено и предадено от социалния работник
на майката.Втората среща на 15.02.2019г. се осъществила от 15, 00ч. до 15,
45ч.Преди началото й Б. била изключително разтревожена и напрегната, готова да
заплаче.Имала начални съпротиви за осъществяването й и пожелала да разговаря с
гл. социален работник М. К..Детето споделило, че няма против срещата да бъде
проведена, но изпитва страхове, че когато отиде в гр. Стара Загора, той „може
да не ме върне“.Детето било успокоено от социалния работник и срещата се
провела отново в стаята за работа с деца в ОЗД Пловдив.В началото детето било
леко неспокойно, но баща й я предразположил и накарал да се отпусне, след което
двамата разговаряли спокойно, като Б. и баща й си говорели за училище, за
приятели, разглеждали играчки на телефона.Б. пожелала баща й да й купи подарък
от Хиполенд – кукли.Към 15, 45ч. детето пожелало
срещата да приключи, като баща й я успокоил и й казал да не се притеснява, че
няма да направи нищо против волята й.Допълнил, че ако тя реши срещата да
приключи, той ще се съгласи с нея.Така по взаимно съгласие от всички страни
срещата приключила в 15, 45ч.На 01.03.2019г. също била проведена среща между бащата
и детето Б. с времетраене около 45 мин.Срещата преминала спокойно, като бащата
носел подаръци и мартеници за дъщеря си.За малко се включил и големият брат на
Б. – Г. Н..Той й носел подарък – кукла с аксесоари, които Б. поръчала на
предишната среща.Детето с интерес разглеждало подаръците си, усмихвало се и се
радвало.Срещата приключила в 15, 45ч. с прегръдки между Б., баща й и брат й.И
на трите срещи бащата се вълнувал, като споделил, че не я е виждал от години,
разплаквал се, стараейки се дъщеря му да не го види.Говорел й внимателно и
тихо, споделял й общи минали моменти.В социалния доклад е изразено становище,
че в най-добър интерес на малолетната Б. е, тя да има възможност да общува и с
двамата си родители, както и с разширените семейства по бащина и по майчина
линия.На 08.03.2019г. Т.С. подала заявление в ОЗД при Д „СП“ Пловдив с желание
членовете на семейството да ползват подходящи социални услуги.Предстояло
издаване на направление за услуги, включващи индивидуална работа с психолог,
информационна програма за родители преди, по време и след развод.
Малолетната Б. е
изслушана по реда на чл. 15 от ЗЗД в съдебно заседание на 02.06.2017г. пред
районния съд.Детето е обяснило, че е ученичка в първи клас, че живее в гр.
Пловдив с майка си Т. и баща си И..Той бил приятел на майка й, но тя му казвала
„тати“.Преди това живеели с татко й М., но не помнела
какво е било, когато живеели при него.Тя била по-притеснителна.Татко й М.
казвал лоши думи на майка й и искал да се бие с татко й И..Той я държал, защото
татко й М. искал да я вземе, а тя не искала да отиде.Не помни татко й М. да е
бил лош с нея.Не помни той да има сестра.Само името на брат си не била
забравила, но не помнела как изглежда.Често ходела при бабите си.При баба К. –
майка на И. и баба Б. – майка на майка й.На татко й М. родителите не
познавала.Не си спомняла и той как изглажда.Не се притеснявала от него, не е
сигурна дали иска да го види, ако не се карат с майка й.Предполага, че е спала
при него и не я е връщал след два часа.Би се съгласила да се вижда с него в
началото за два часа.В училище се чувствала добре, имала и приятели.
Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитана И.Т., която е
класен ръководител на детето Б..Св. Т. забелязала, че детето често сменя
настроението си, плаче, затваря се в себе си и това се случва почти
ежедневно.Страхувало се да се отделя от майка си и тя го водела да класната
стая.В часовете по рисуване Б. рисувала майка си и настоящия й партньор, който
считала за свой баща.Не искала да си казва презимето и фамилията, казвала, че
се страхува от М., не го наричала „тати“,
разстройвала се, когато говорят за него.Б. била силна ученичка, ходела на
балет, свирела на пиано, но била притеснителна.Посещавала логопед в училището,
тъй като заеквала и се паникьосвала, когато се
налагало да говори пред други хора.Когато разговаряли само двете, имала гладка
реч.Б. общувала много добре с дъщерята на св. Т..Ходили и в дома им и св. Т.
забелязала, че Б. наричала „тате“ партньора на майка си И. и го прегръщала.В
дома си Б. не заеквала.
Като свидетел е
разпитана и Д. Д., която работила като психолог с детето Б. в център за
психологическа консултация „Феникс“ от 01.10.2016г., когато майката се свързала
с нея.Казала й, че детето е тревожно, притеснено, когато стане дума за
биологичния му баща и искала да работят в това отношение като превенция на
синдрома на родителско отчуждение.Предлагала да ходят тримата, но среща не се
реализирала, тъй като бащата отказал.В началото на терапията детето било
затворено и негативно настроено.Казало, че е присъствало на неприятни сцени, на
които бащата отправял обиди към майката.Впоследствие Б. не споделяла нищо за
биологичния си баща, тъй като връзката била прекъсната.Детето имало повишена
тревожност, свързана с негативни спомени с бащата, която тревожност до известна
степен била преодоляна.Майката и настоящия й партньор осигурявали на Б.
спокойствие и сигурна среда.В известна степен Б. се страхувала от раздяла с
майка й, което вече било преодоляно.В личното си пространство допускала майка
си и разширеното семейство – баба й и дядо й по майчина линия.Б. нямала връзка
с брат си.Споделила, че когато била при баща си, често била оставяна да я глада
брат й.По думите й той бил лош, защото обиждал и нагрубявал майка им.При едно
от предаванията за осъществяване на лични контакти на Б. с баща й, последният
тропал на вратата, викал и детето се свило в майка си и се напикало.След
проведената терапия детето било по-спокойно, изразявало се свободно, не
заеквало.С майката обсъждали, че е добре да се среща с бащата, но в
присъствието на трети човек.При проведения повторен разпит на св. Д. пред
районния съд, същата е посочила, че при една от срещите им, майката пред нея се
обадила на бившия си съпруг по телефона, за да му каже, че детето има час при
психолог и да го покани да участва, но той отказал.
Св. Г. Г. е баща на ищцата.Сочи в показанията
си, че след раздялата със съпруга й дъщеря му отглеждала Б., а синът й Г. сам
се гледал, като свидетелят му помагал.Г. бил на 21 години и живеел при
него.След развода на дъщеря му двамата не контактували.Тя се преместила от
Стара Загора в Пловдив и живеела на съпружески начала с друг мъж – И.М. искал
да вижда Б. и когато имал право да я вземе, я водел и при св. Г, за да се
видят.Повече от три години М. не бил я виждал.Когато Б. е била в Стара Загора с
баща си си играела, не била подтисната.По негови впечатления М. се грижел много
добре за детето, не е чувал да й се кара.Б. пораснала и проходила при св. Г.,
защото му я оставяли да я гледа и тогава не заеквала.Веднъж идвали до Пловдив с
М. и Г., за да видят Б..Качили се до апартамента, където живеела дъщеря му и
звъннали.Тя попитала кой е и М. й отговорил, че имат гости от Стара Загора.Тъй
като не им отворили М. решил да отиде до полицията, за да потърси
съдействие.Св. Г.и внук му Г. останали
на стълбището да чакат. След около 10 мин. се появил настоящият партньор на
дъщеря му И..Св. Г. се запознал с него, казал му как се казва, а той се засмял
и си влязъл в къщи.После дошъл М. с дама полицаи, влезли вътре за около 5-6
мин. и като излезли М. решил да си тръгват, тъй като полицаите го посъветвали
да не настоява повече.Според показанията на св. Г. в негово присъствие Т. и М.
не са се карали, не е чул последният да псува, не е бил невъздържан.Когато живяли заедно като семейство Б. била привързана към баща си
М., не се е страхувала от него.Между децата Г. и Б. също е имало връзка,
двамата се търсели.
Свидетелката М.
Н. е съпруга на брата на М..Същата разказва за случка от преди развода на
страните по делото.Т. ***, с който избягала и оставила децата при баща
им.Тогава Г. бил на 15-16г., а Б. на около годинка.М.
тръгнал с бащата на Т. да я търсят, а Б. оставили на св. Н. да я гледа.След
развода М. се виждал с Б.,*** да я взема и осъществявали контакти.Детето било
много щастливо по време на тези срещи, с баща й имали изградена връзка, той не
давал косъм да падне от главата й.От две години и половина не можел да види
детето.Правел всичко възможно това да се случи по законов ред.Двете деца също
били привързани едно към друго.Когато Б. идвала в Стара Загора се събирали
цялото семейство, за да я видят, но основните грижи били от бащата и тя искала
непрекъснато да е с него.Той правел винаги необходимото, за да е добре
облечена, нахранена, водел я на лекар, ако е болна, купувал лекарства и я
връщал с тях, за да продължи лечението.Б. имала и кученце, за което се грижели,
но тя от две години и половина не го била виждала.М. й споделял, че са ходили
след 2014г. чрез съдия изпълнител да уговарят среща с Б., но безуспешно.Търсел
Т. по телефона, но тя не му вдигала и много пъти идвал до Пловдив, но се връщал
без да види детето.Братът на Б. нямал никаква връзка с майка си.Преди той бил
много близък с нея и след развода живял за няколко месеца при нея.След това се
върнал при баща си и казал, че за него няма място там.М. поел грижите за сина
си, направил му абитуриентки бал и сега вече бил голям, живеел сам и работел,
но пак бил близо до баща си, а за майка си не искал да чуе.Веднъж Г. ходил в
детската градина, която посещавала Б., за да я види.Не влязъл в детското
заведение, а я повикал през оградата.Б. като го видяла се разтреперила от
радост, но майката извикала полиция, за да предотврати срещата им.Бащата плащал
издръжка за Б. по банков път.
В първоинстанционното производство е приета
съдебно-психологична експертиза на М.С.Н., съгласно която между него и бившата
му съпруга Т.С. съществувал дълбок конфликт и трайно влошени междуличностни
отношения, в които било въвлечено и детето.М.Н. декларирал разбиране за
същността на родителската си отговорност и загриженост към детето, проявявал
положително отношение и желание за сътрудничество, но ситуацията в момента, в
която бил поставен той и детето, невъзможността му пълноценно да контактува с
Б., довела до блокиране на отношенията им, отношението му към бившата му съпруга,
неспособността да промени поведението си, показвали ограничен родителски
капацитет.Поради дългия период, в който баща и дъщеря били разделени, М.Н.
нямал възможност да участва в живота на детето и да посреща нуждите и
потребностите му.Дефицитите на родителския капацитет на М.Н. били по отношение
на родителското сътрудничество, въвличането на детето в конфликта между тях,
липсата на комуникация с бившата му съпруга по отношение на потребностите,
грижите и възпитанието на детето и неспособността да поддържа уважителни
отношения с бившата си съпруга.
По делото е
приета и съдебно-психологична експертиза на Т.Г.С., съгласно която майката
адекватно посрещала и задоволявала нуждите и потребностите на детето,
декларирала разбиране за същността на родителската си отговорност и комплексния
характер на грижите за отглеждането, възпитанието и постепенното социализиране
на детето, но психологическата ситуация, в която било поставено детето,
показвала ограничен родителски капацитет, доколкото поставяла своите лични интереси
пред интересите на детето.В реалния живот съществували комплицирани ситуации,
когато родителите, независимо от разбиранията и желанията си, в резултат на
системни разочарования от партньора си, преставали да търсят възможност за
контакт, ограничавали контакта на детето с другия родител с цел съгласуване и
систематизиране на родителското влияние върху развитието и възпитанието на
детето.Дефицитите в родителския капацитет на Т.С. били по отношение на
родителското сътрудничество, въвличането на детето в конфликта и липсата на
комуникация с бившия й съпруг по отношение на детето, което не бивало да бъде
ограничавано от възможността да се вижда и поддържа връзка с баща си М.Н.,
което е важно за правилното и психическо развитие на детето.
От заключението на
съдебно-психологическата експертиза на детето Б. се установява, че са налице
белези на Синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата, като
експерта счита, че това състояние все още е обратимо.У детето се наблюдавали
моменти на отхвърляне на бащата, поради дългата им раздяла и невъзможността да
разговаря свободно за него, последвани от желание за контакт и възобновяване на
връзката им, което му причинявало безпокойство и чувство за вина, че ще
разочарова майка си със своите желания.Вещото лице е констатирало кампания на
отблъскване и омаловажаване на родителя, който в момента не упражнявал
родителски права върху детето.Б. отхвърляла баща си: „Аз не искам в Стара
Загора, при другия ми баща, защото вече си имам друг тате, който е
по-добър“.Вещото лице сочи, че при СРО децата нямат такава двойственост на
чувствата, те са еднопосочни.В случая думите на детето били: „Мама и тате И. са добри, а другия ми
баща е лош, защото са скарани с мама“.Детето автоматично подкрепяло
програмиращия го родител във всички негови изявления и действия – в случая
майката.Детето повтаряло оценките на майка си.Не виждало нищо лошо в това, че
отхвърля баща си.Това според вещото лице е само на повърхността – в дълбочината
на преживяванията на детето се откривало силно напрежение поради вътрешния
конфликт – това да отхвърлиш баща си, не е лесна работа и детето всъщност
подсъзнателно било натоварено с мъчително за него чувство за вина.Детето
възпроизвеждало сценарии на отчуждаващия родител: „Аз вече на искам да ходя в
Стара Загора при другия ми баща, защото
вече не го обичам, нали си имам друг баща вече…той никога не се е
занимавал с мен… не го интересувам, той вече даже не ми се обажда…“.Становището
на вещото лице е, че липсата на пълноценни контакти между бащата и дъщерята ще
доведе до задълбочаване на отчуждението, като по този начин в един момент,
окончателно ще направи възстановяването на връзката невъзможно и детето ще се
почувства изоставено.Това няма да се отрази добре на по-нататъшното му
психическо развитие.Не би следвало Б. да става свидетел на негативни и оценъчни
коментари по адрес на който и да е от двамата родители и техните близки.Подобно
поведение със сигурност се отразява неблагоприятно върху развитието на
детето.Да се говори против единия родител пред детето е равносилно на това да
се говори срещу самото дете.За да се осигури правилното емоционално развитие на
детето и сигурността му, необходимо е Б. да не се въвлича в конфликт между
възрастните, да не се поставя в ситуации да избира между един от двамата родители,
тъй като няма възможността да се справи с подобна отговорност.Нужно е
родителите да поддържат добра комуникация помежду си особено когато се касае за
важни моменти и събития от живота и развитието на детето.Решенията, касаещи
бъдещето на Б., да се вземат съгласувано.Детето следвало да е на първо място и
всичките действия на родителите трябвало да бъдат в негов интерес.Детето
трябвало да знае, че може да контактува с другия родител, винаги когато
пожелае, без да му се поставят ограничения и забрани.Ограничения от този род
биха довели до емоционално напрежение.Становището на вещото лице е, че
първоначално е желателно детето да не бъде принуждавано към по-чести и
продължителни контакти, докато емоционалната връзка с бащата не укрепне
достатъчно.Нужно е съдействие и от двамата родители за това.С оглед интересите
на детето, следва и двамата родители да се опитат да намерят общ език помежду
си и с усилия и компромиси от двете страни да изгладят разногласията си.Да се
опитат да превъзмогнат собственото си его и да мислят и действат повече като
НИЕ, а не от позицията АЗ.Добре би било в този процес да се включат близките,
роднините, приятелите и от двете страни, както и нужните специалисти –
психолог, психотерапевт, социални работници и др., за да съдействат за по-бързото
разрешаване на проблемната ситуация, тъй като детето има необходимост и от
двамата си родители.
Съгласно заключението на вещото лице появата
на неочаквани събития или събития, които не отговарят на очакванията, различни
несъвпадения, забрани и ограничения, могат да породят напрегнатост и
безпокойство, които в определени моменти се наблюдават у Б..Те според експерта
се дължат на ограничаването на контактите на детето с бащата, на неизвестността
относно какви са техните отношения и кога ще се срещне с него.Детето споделяло,
че се притеснява от реакцията на майка си.В такива ситуации тя изпитвала
неодобрение, както и чувство за вина, че иска да бъде с баща си.Белезите на
синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата, според експерта, са вследствие
на продължителната раздяла и невъзможността за комуникация.Детето имало
изградена силна емоционална връзка със своята майка.На този етап то било амбивалентно в чувствата към баща си.Приемало спокойно
идеята за възстановяване на срещите им.Това което й носело напрежение е
реакцията на майка й, ако разбере за това и желанието й да не я
разочарова.
С оглед
установеното по делото от фактическа страна въззивният
съд намира, че е налице изменение на обстоятелствата, обуславящо изменение на определения
режим на лични контакти на детето Б. с бащата.В тази насока съображенията са
следните:
Към
обстоятелствата, обуславящи изменение на постановените мерки спадат:
невъзможността да се изпълни решението, поради поведение на самото дете;
неподходящ режим, когато в течение на изпълнението му, мерките са се оказали
неблагоприятни за детето; невъзможност за прилагане на мерките по други
обективни причини.Самостоятелни основания, за да се приеме наличието на
изменени обстоятелства са и отчуждаването на детето по вина на отглеждащия
родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда
детето, за осъществяване на лични отношения с другия родител; невръщане на
детето след осъществяване на лични отношения от родителя на когото не са предоставени
за упражняване родителските права или друг вид неизпълнение на мерките и
неосигуряване на лични грижи по отношение на детето.Към тези основания следва
да се добави и най-добрия интерес на детето, защото мерките се налагат основно
с оглед съблюдаване и осигуряване именно на интереса на детето.Съгласно
легалното определение на това понятие, дадено в пар.
1, т. 5 от ЗР на ЗЗД следва да бъдат преценявани желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта,
пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която
е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на
родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при
промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към
детето.Нужно е да се отбележи също, че режимът на лични отношения може да бъде
определен от съда и служебно – така, както се прецени, че по най-ефективен
начин ще бъдат защитени интересите на детето.Постановяването на мерките на
лични отношения е акт на съдебна администрация и зависи от комплексната оценка
на всички фактори, влияещи върху правилното развитие на детето.Затова, дори и
желанията на страните да се различават от правното разрешение на съда, не може
да става дума за произнасяне по непредявено искане или свръх петитум, понеже законът е овластил
съда дори и служебно да постановява мерки на лични отношения.
От
доказателствата по настоящето дело се установи, че при прекратяване на брака им
с развод, страните са постигнали съгласие относно упражняването на родителските
права спрямо малолетната Б. и личните контакти с другия родител.От събраните в
настоящето производство доказателства се установи обаче, че след развода
отношенията между родителите са силно влошени.Срещу въззиваемия
са водени дела по ЗЗДН по молби на бившата му съпруга, а той от своя страна е
инициирал изпълнително дело с оглед осигуряване на контактите му с детето Б. по
реда на принудителното изпълнение.Така развилите се отношения между родителите
са се отразили изключително негативно на психиката и душевното спокойствие на
детето и безспорно не са в негов интерес, респ. първоначално определения режим
на лични контакти между бащата и детето се е оказал неподходящ и неефективен според
съда, като на практика не е изпълняван.Налице са белези за Синдром на
родителско отчуждение по отношение на детето Б. към бащата, което състояние
според вещото лице, чийто заключения съдът кредитира като компетентно и
обосновано изготвени, кореспондиращи с данните от приетите социални доклади по
делото, все още е обратимо.С оглед на това съдът намира, че е необходимо спешно
да бъдат предприети мерки, вкл. чрез промяна на режима на лични контакти с цел
възстановяване на връзката между бащата и малолетната Б., тъй като право на
всяко дете, а и негова естествена потребност е да има пълноценни контакти и с
двамата си родители.Въззиваемият в случая заявява
желание и полага усилия да спечели отново доверието на дъщеря си, което се
потвърждава и от поведението му по време на проведените три срещи между него и
Б. ***.Същевременно бащата не иска детето да се среща с него по принуда, зачита
чувствата и желанията му, което дава основание за извод, че той е в състояние
да преосмисли и поведението си към жалбоподателката,
най-вече заради дъщеря си.Въззиваемият в бъдеще
следва да положи максимални усилия за избягване на конфликтите с майката на
детето си, да се въздържа от негативни коментари за нея и прояви на агресия
особено пред Б., като си даде сметка, че такова поведение засяга дълбоко
психиката и емоционалното спокойствие на детето.
Жалбоподателката от своя страна формално
декларира желание да съдейства за възстановяване на нарушената връзка между
бащата и детето Б., но на практика продължава да възпрепятства срещите между
тях, като такива съгласно първоначално определения режим на лични контакти не
се осъществяват и до момента.В тази насока майката също показва ограничен
родителски капацитет, тъй като поставя своите лични интереси пред интересите на
детето.Заключението на приетата съдебно-психологическа експертиза в първоинстанционното производство, съгласно което
безпокойството при Б. е свързано с неодобрението на майка й, което детето усеща
като разочарование и вина, свързано с желанието на детето да поддържа връзка с
баща си, се основава на проведеното психологическо изследване и на споделеното
от самото дете по време на психологическото интервю, като се потвърждава и от
доказателства, събрани във въззивното производство,
вкл. данните от проведените три срещи между бащата и детето в ОЗД.Показателно в
случая е, че по време на първата среща детето е било спокойно, не е оказало
каквато и да е съпротива, отговаряло е на въпросите на баща си, изразило е
желание да се срещне и с брат си, а преди втората среща е било притеснено и е
изпитвало страх, че ако баща му го вземе в Стара Загора, може да не го
върне.Този страх според съда не е продиктуван от поведението на бащата, който
се е държал напълно адекватно и предразполагащо към детето по време на трите
срещи, не е заявявал претенции за бъдещите им контакти и как детето да се
обръща към него, а е повлиян от отношението и реакцията на майката, която за
дълъг период от време е препятствала не само срещите между баща и дъщеря, но и
срещите на Б. с по-големия й брат.С оглед на тези данни съдът подлага на
съмнение и не кредитира показанията на св. К., че жалбоподателката
е съветвала дъщеря си, че трябва да се среща с баща си, но тя й се
противопоставяла.Важно за детето в случая е да знае, както посочва и вещото
лице, че може да контактува и с другия си родител свободно, винаги когато
пожелае, без да му се поставят ограничения и забрани и най-вече родителите да
се въздържат от демонстрации на негативно отношение един към друг особено пред
детето с оглед „извеждането“ му от конфликта между тях, за въвличането му в
който и двамата имат вина.По никакъв начин Б. не следва да бъде поставяна в
ситуация да избира между двамата си родители, както това се е получило със сина
на страните по делото, тъй като на нейната крехка възраст, както посочва и
вещото лице, тя няма възможността и ресурса да се справи с подобна
отговорност.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде изменен
режима на лични контакти между бащата и детето Б., като през първите три месеца
да бъде определен преходен режим с оглед възстановяване на връзката между тях.В
този смисъл срещите между бащата М.С.Н., ЕГН ********** и малолетната му дъщеря
Б.М.Н., ЕГН ********** през първите три месеца, считано от влизане на решението
в сила, следва да се осъществяват всеки първи и трети петък от месеца от 15,
00ч. до 17, 00 ч., в присъствието на служител от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Пловдив, където детето да бъде водено от майката.След изтичане
на преходния период срещите следва да се осъществяват всеки първи петък от
месеца от 16, 00 ч., като детето бъде водено от майката в Д „СП“ гр. Пловдив и
предавано на бащата със съдействието на социалните работници, с преспиване до 16,
00 ч. в събота, когато детето да бъде връщано в дома на майката и всеки трети
петък от месеца, като детето бъде водено от майката отново в Д „СП“ гр. Пловдив
в 16, 00 ч. и предавано на бащата, съответно да бъде връщано в дома на майката
в събота в 16, 00ч.При връщането на детето бащата при възможност следва да
осигури трето лице, невъвлечено в конфликта им с жалбоподателката,
което да предаде детето с оглед избягването на нови конфликти между бившите
съпрузи, каквито биха провокирали отново страх и несигурност у детето.През
нечетните години бащата следва да взема детето за Коледа, като то бъде водено
от майката в Д „СП“ в последния работен ден преди празничните дни в 16, 00 ч. и
бъде предавано на бащата със съдействието на социалните работници, съответно да
бъде връщано на третия ден в 16, 00 ч. в дома на майката, както и през първите
пет дни от пролетната ваканция на детето, като бъде водено от майката в Д „СП“
в 16, 00 ч. последния учебен ден преди ваканцията и бъде връщано на петия ден в 16, 00ч. в дома й.На бащата следва да се
осигури и възможност за лични контакти с детето за период от тридесет дни през
лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, през който период обичайния режим на лични контакти не следва да бъде
прилаган, като майката се задължава до 30 април на съответната година да
уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен отпуск, респ. на коя
дата в работен ден в 16, 00 ч. детето ще бъде заведено от нея в Д „СП“ гр.
Пловдив и предадено със съдействието на социалните работници на бащата, а ако
не направи това в посочения срок, бащата ще има право да определи дните, през
които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната
година.Детето следва да бъде връщано в дома на майката в 16, 00 ч. на трийстия ден от режима.
Служителите на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив, ангажирани със случая, могат при
необходимост, ако интереса на детето го налага, да предприемат нужните
действия, вкл. да сезират съда.Необходимо е и двамата родители да спазват
предписанията на съда за упражняване на родителските права и личните отношения
с оглед благополучието на детето си.При разногласия да търсят услугите на
Дирекциите „Социално подпомагане“ в гр. Пловдив и гр. Стара Загора.
Предвид
гореизложеното решението на районния съд следва да бъде отменено в обжалваната
част, вместо което да бъде определен режим на лични контакти на детето Б. с
неговия баща в горепосочения смисъл.
С оглед изхода на
делото пред настоящата инстанция и доколкото режима на лични контакти се
определя по преценка на съда, а не както е поискан от страните, разноските
следва да останат така, както са направени от всяка от тях.
Мотивиран от
гореизложеното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1141/02.04.2018г., постановено по гр. д. № 1126 по описа
за 2017г. на Пловдивски районен съд в частта, с която се отхвърля иска на
Т.Г.С., ЕГН ********** против М.С.Н., ЕГН ********** и се определя адаптивен
режим за лични контакти между бащата М.С.Н., ЕГН ********** и детето Б.М.Н.,
ЕГН **********, по следния начин: всеки първи и трети петък от месеца от 10 ч.
до 12 ч. в ОДЗ Пловдив, в присъствие на социален работник, в продължение на
следващите три месеца, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ постановения по гр. д. № 6089/2010г. по описа на Районен съд Стара
Загора режим на лични отношения между детето Б.М.Н., ЕГН ********** и бащата
М.С.Н., ЕГН ********** в следния смисъл: през първите три
месеца, считано от влизане на решението в сила, личните контакти следва да се
осъществяват всеки първи и трети петък от месеца от 15, 00ч. до 17, 00 ч. в
присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив, където
детето да бъде водено от майката.След изтичане на преходния период срещите
следва да се осъществяват всеки първи петък от месеца от 16, 00 ч., като детето
бъде водено от майката в Д „СП“ гр. Пловдив и предавано на бащата със
съдействието на социалните работници, с преспиване до 16, 00 ч. в събота, когато
детето да бъде връщано в дома на майката и всеки трети петък от месеца, като
детето бъде водено от майката отново в Д „СП“ гр. Пловдив в 16, 00 ч. и
предавано на бащата, съответно да бъде връщано в дома на майката в 16, 00 ч. в
събота.През нечетните години бащата ще има право да взема детето за Коледа,
като то бъде водено от майката в Д „СП“ гр. Пловдив в последния работен ден
преди празничните дни в 16, 00 ч. и бъде предавано на бащата със съдействието
на социалните работници, съответно да бъде връщано на третия ден в 16, 00 ч. в
дома на майката, както и през първите пет дни от пролетната ваканция на детето,
като то бъде водено от майката отново в Д „СП“ в 16, 00 ч. последния учебен ден
преди ваканцията и бъде връщано на петия ден в 16,
00ч. в дома й.Бащата ще осъществява лични контакти с детето и за период от
тридесет дни през лятната му ваканция, по време, което не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, през който период обичайния режим на лични контакти
не следва да бъде прилаган, като майката се задължава до 30 април на
съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва платения си годишен
отпуск, респ. на коя дата в работен ден в 16, 00 ч. детето ще бъде заведено от
нея в Д „СП“ гр. Пловдив и предадено със съдействието на социалните работници
на бащата, а ако не направи това в посочения срок, бащата ще има право да
определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31
май на съответната година.Детето следва да бъде връщано в дома на майката в 16,
00 ч. на трийстия ден от режима.
Решението подлежи на обжалване
в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: