Р Е Ш Е Н И Е
№346 / 11.11.2021 г., гр.Добрич
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, четвърти състав, в публично заседание на двадесети
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА
МИЛЕВА
При участието на секретаря Мария Михалева, разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №206 по описа на съда за 2021 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 27, ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на "ТИТАН ЕКСПРЕС" ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с. Спасово, общ. Ген. Тошево, ***, представлявано от управителя К.А.И. против Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1875#10 от 17.03.2021 г., издаден от Зам. Изпълнителния директор ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ". Определеното със същия
публично държавно вземане представлява 40% от общата изплатена на
оспорващия сума по мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. в размер на 11 185,56 лева на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 и, ал. 4, б. "в" от Наредба № 11
от 06.04.2009 г.
В жалбата се
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, несъответстващ на изискванията на материалния и
процесуалния закон и необоснован по същество. Излагат се твърдения, че размерът
на дължимата сума за възстановяване е неправилно определен. Релевират се доводи
във връзка с Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат“ по ПРСР за периода 2014-2020 г., за кампания 2018 г., че същият е
неправилен и незаконосъобразен и се моли съда да извърши косвен контрол на
същия.
В съдебно заседание и представена по делото писмена
защита, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като прави позоваване
и на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Иска
се отмяната на АУПДВ, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юриск. Д. М. в съдебно заседание, оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, поради което счита, че същата следва да бъде
отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на
страните, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
активно легитимирано лице-адресат на оспорения АУПДВ и в предвидения срок за
оспорване.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят е регистриран с УРН 5598518 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие
по мярка 10 "Агроекология и климат"
от ПРСР 2014-2020 г., направление „Поддържане
на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми
земи с орнитологично значение“ за кампания 2018 г. и агроекологичните плащания са извършени на база
подадените Общи заявления за плащане на площ за 2015, 2016 и 2017 години в общ размер
27 963.91 лева.
Поради неспазване на поетия от бенефициента петгодишен
ангажимент със заявление УИН 08/160518/04866, с уведомително
писмо изх. № 01-2600/1875 от 08.04.2019 г.
на ДФЗ - Разплащателна агенция, на основание чл. 26, ал. 1 АПК дружеството е уведомено за откриване на производство по издаване
на административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка
направление 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР за периода 2014-2020 г., за кампания
2018 г.
На 09.10.2019 г.
от зам. Изпълнителния директор на ДФЗ е издаден Акт за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР за
периода 2014-2020 г., за кампания 2018 г. с
изх. № 01-2600/1875-5. Като фактическо основание за издаването му е
посочено обстоятелството, че процентът на допустимата заявена площ през текущата
кампания, спрямо размера на одобрената /референтна/ площ за участие по
направлрение „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и
ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение/ е 89,86%, с което
не са спазени условията на чл.30, ал.4 от Наредба №7 от 24.02.2015 г. Писмото е получено от управителя на дружеството на 21.10.2019 г., видно от отбелязването
върху него.
Установи се в хода на процеса, че пред Министъра на
земеделието и храните е депозирано Жалба, с вх. №70-5334/04.11.2019 г. срещу
посоченото по-горе уведомително писмо.
Със Заповед №РД/20-303/13.12.2019
г., Министъра на земеделието, храните и горите е оставил без уважение жалбата
на "ТИТАН ЕКСПРЕС" ООД срещу Акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ по ПРСР за периода
2014-2020 г., за кампания 2018 г. с изх. № 01-2600/1875-5/09.10.2018 г.
Липсват данни и наведени доводи уведомителното писмо да
е обжалвано по съдебен ред.
Като е приел, че актът за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 10 е влязъл в
сила, с писмо изх. № 01-2600/1875-9 от 14.04.2020
г., в ДФЗ-РА е открито производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане, за което представляващ дружеството е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1
от АПК с отправено до него писмо, в което подробно са описани фактите, като му
е предоставена възможност да представи възражение и допълнителни доказателства,
относими към изложените констатации в 7-дневен срок. Дружеството е било
поканено да възстанови доброволно недължимо платената сума по мярка 10 в размер на 11185,56, 05 лв.
Писмото е получено на 22.05.2020 г. и в указания срок няма доказателства за подадено
възражение. Няма доказателства и не се твърди посочената в писмото сума да е
изплатена доброволно.
По делото е изготвена и приета като
доказателство съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от
страните по делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, съдът преценява законосъобразността
на АА, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са разпоредбите при издаването и съобразен ли е с целта,
която преследва закона. При преценката си съда изхожда от правните и
фактическите основания посочени в административния акт.
Оспореният акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“, действащ при
спазване на материалните предели на правомощията си,
предоставени му от изпълнителния директор, съгласно приложените по делото
заповеди, поради което оспорения акт е издаден от компетентен орган.
Обжалваният АУПДВ е издаден в писмена форма, като съдържа изискуемите от чл.
59, ал. 2 АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването му,
които кореспондират помежду си.
Държавен фонд „Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Р България за
прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС и по силата на § 1, т.
13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за приемане на заявления, проверка
на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на ЕС.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3
и, ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събиране на недължимо платени и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. Вземанията на Разплащателната агенция,
които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК,
публични са вземанията за недължимо платените и надплатени
суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по
проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти,
оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС,
европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента
Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166,
ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на
публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК.
Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на
административното производство и е приложен към преписката.
В контекста на цитираната нормативна регламентация се
налага извода, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността на
оспорения по настоящото дело акт и посочени като мотиви в него, се свеждат до:
1. извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание
оторизирано подпомагане по мярка 10"Агроекология и климат" от ПРСР за
2014-2020 г. и 2. прекратяване на агроекологичния ангажимент следствие от
влязъл в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства се установява
наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки.
В конкретния случай, видно от съдържанието на
оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано,
като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните
норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Видно от
доказателствата по делото, с влязъл в сила нарочен акт на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е прекратен поетия от жалбоподателя ангажимент по
мярка по мярка 10 "Агроекология и климат"
от ПРСР 2014-2020 г., за кампания 2018 г.
По отношение на оспорващото
дружество е налице влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент. Именно този акт е основанието за издаване на обжалвания в настоящото
произвдство АУПДВ. В този смисъл всички
въпроси относно наличието или липсата на предпоставките, въведени в правните
норми, водещи до прекратяване на ангажимента, са относими към издаването на
акта за прекратяване, респ. са предмет на проверка при оспорване на неговата
законосъобразност /вкл. и така изготвената съдебно-техническа експертиза/. Прекратяването на ангажимента има за самостоятелна правна последица възстановяване
на получената финансова помощ в предвидените от чл. 18, ал. 3 размери.
Настоящият съдебен
състав намира, че е недопустимо да извършва косвен съдебен контрол по отношение
на влезлия в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Институтът
на косвения съдебен контрол (дефиниран в Решение № 78/12.07.1973 г. по гр.
д. 58/73 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд като
правомощия в рамките на задължението (на съда) за преценка на правопораждащите
факти - съдът може да констатира нищожността на един административен акт и с
оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не
на определени правоотношения) намира приложение само в гражданския процес,
който има за предмет именно само граждански правоотношения, спрямо които един
административен акт е възможно да представлява факт с правно значение (например
правопораждащ факт). Аналогична разпоредба на чл. 17 от ГПК в процесуалните
закони в областта на административното право не е налице, защото възможността
съдебен контрол за действителност на административните актове е предвидена
изрично като безсрочна в чл. 149, ал. 5 от АПК. Въвеждането на хипотезата за
право за оспорване на административните актове с
искане за обявяване на тяхната нищожност е именно поради необходимостта да бъде
осигурена законност на актовете на администрацията, но и правната стабилност
чрез зачитането на тяхното действие до изричното им обявяване за нищожни.
Оспорването с искане за обявяване на нищожност на административните актове се
разглежда от административен съд, респективно Върховния административен съд,
като се подчинява на всички правила на административния процес, включително
относно родова и местна подсъдност, право на участие на страните в процеса,
събиране на доказателства и др. Следователно допускането на косвен съдебен
контрол в административния процес би довел до пряко нарушение на основни
принципи на административното правосъдие и възможност за изземване на
правомощия на един съд от друг. Извън горното, в случая не се откриват и
необходимите предпоставки за прилагане на чл.17, ал.2 от ГПК вр. с чл. 144
от АПК. В една такава хипотеза съдът се произнася инцидентно по
законосъобразността на административен акт, само когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е участник в административното
производство по издаването и обжалването му. Случаят не е такъв, защото Уведомително
писмо е могло да бъде оспорено от жалбоподателя в рамките на самостоятелно
съдебно производство.
Съдът приема че с оспорения АУПДВ правилно е определен и размера на
вземането спрямо „ТИТАН
ЕКСПРЕС“ ООД. Както се каза, по делото е установено и не се оспорва от жалбоподателя,
че по поетия многогодишен ангажимент по мярка 10 му е била оторизирана и
изплатена сума в общ размер на 27963, 91 лева. Безспорно е и обстоятелството, че дружеството не е подало заявление за
подпомагане през четвъртата година от поемане на ангажимента, при това
положение размерът на публичното вземане е правилно определен от
административния орган, съгласно чл. 18, ал. 4, б. "б. " от Наредба №
7 - 40% от получената до момента финансова помощ, или 11185,56 лева.
Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че
оспореният административен акт е валиден и законосъобразен, поради което подадената
срещу него жалба се явява неоснователна
Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс,
във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ТИТАН ЕКСПРЕС" ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Спасово, общ. Ген. Тошево, ***,
представлявано от управителя К.А.И. против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/1875#10 от 17.03.2021 г., издаден от Зам. Изпълнителния директор ДФ „Земеделие".
ОСЪЖДА "ТИТАН ЕКСПРЕС" ООД ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Спасово, общ. Ген. Тошево, ***,
представлявано от управителя К.А.И. ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие", гр.
София разноски по делото в размер на 100, 00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на
страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: