МОТИВИ
по Присъда № 12/01.07.2020г. по НОХД № 528/2019г. по описа на Плевенски окръжен съд:
С Определение № 17/18.06.2020г. по НОХД № 536/2018г.
по своя опис ОС-Плевен е одобрил постигнато споразумение между
ОП-Плевен,обвиняемите Е.А.В. и Т.Н.Н.,с което на
основание чл.128,ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20,ал.2 /за Е.В. и във връзка с
чл.20,ал.3 от НК / вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК на всеки от тях е
наложено наказание от две години и десет месеца лишаване от свобода при първоначален
общ режим на изтърпяване.
С горецитирания съдебен акт на всеки от обвиняемите Е.В.
и Т.Н. на основание чл.142,ал.3,т.2 и т.3 вр. с ал.2,т.2 вр. с ал.1 вр. с
чл.20,ал.2 /за В. и във връзка с чл.20,ал.3 от НК/ вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е
наложено наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим
на изтърпяване като не им е наложено кумулативно предвиденото наказание
конфискация, а при условията на чл.23,ал.1 от НК им е определено едно общо
най-тежко наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване.
ОП-Плевен е внесла на 15.08.2020г. в ОС-Плевен обвинителен
акт срещу съучастниците на Е.В. и Т.Н. – обвиняемите Г.Н.И.
от гр.Бяла и Е.З.С. *** по повод повдигнатите им обвинения по чл.128,ал.2 вр. с
ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК и чл.142,ал.3,т.2 и т.3 вр. с ал.2,т.2 вр. с ал.1
вр. с чл.20,ал.2 от НК, по повод на което е образувано НОХД № 769/2018г. по
неговия опис.
На 16.08.2020г.,видно от препис-извлечение от акт за
смърт № 22/17.08.2018г. /л.93 от НОХД № 769/2018г. по описа на ОС-Плевен/
пострадалия Д.В.Д.,***/ е починал, по повод на което Окръжен прокурор на
гр.Плевен е внесъл във ВКС на Република България искане за възобновяване на
НОХД № 536/2018г. по описа на ОС-Плевен.
С Решение № 30/19.03.2019г. по н.д. № 1199/2018г. ВКС
на Република България,III н.о., на основание чл.425,ал.1,т.1
от НПК е възобновил производството по НОХД № 536/2018г. по описа на ОС-Плевен и
е отменил постановеното на 18.06.2018г. определение,с което е било одобрено
постигнато споразумение между Е.А.В. и Т.Н.Н.,като е
върнал делото на ОП-Плевен за ново разглеждане на досъдебното производство.
С Определение № 502/22.03.2019г. по НОХД № 769/2018г.
по своя опис ОС-Плевен е прекратил съдебното производство по делото и е върнал
същото на ОП-Плевен по посочените в мотивите на същото съображения за
отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила в
досъдебното производство довели до накърняване на правата на подсъдимите Г.Н.И.
от гр.Бяла и Е.З.С. ***.
Окръжна прокуратура – гр.Плевен е повдигнала обвинение
срещу подсъдимите Е.А.В. ***,Т.Н.Н. ***,Г.Н.И. от гр.Бяла и Е.З.С. ***,по повод на което е
образувано и НОХД № 528/2019г. по описа на ОС-Плевен, за това че :
I. На
11.10.2017г. в землището на с.***, общ.Левски, обл.Плевен,
отвлекли Д.В.Д. с ЕГН ********** ***, като от деянието за Д. са настъпили
значителни вредни последици – животозастрашаващо увреждане на здравословното
състояние: черепно-мозъчна травма, изразяваща се в тежки мозъчни контузии в
дясната теменна и слепоочна области, неголям излив на кръв под меката мозъчна
обвивка (субарахноидален хематом), както и мозъчен оток и гръдна травма,
изразяваща се в счупване на две ребра в ляво, излив на кръв и проникване на
въздух в гръдната кухина (пневмоторакс и хемоторакс), като към отвлеченото лице
е проявена особена жестокост чрез неколкократно нанасяне на интензивен побой
над него от всички обвиняеми на територията на различни населени места (в
землищата на с.***, с.***, Плевенска обл., и гр.Бяла,
Русенска обл.), като пострадалият е бил изоставен в безпомощно състояние през
нощта на 11 срещу 12.10.2017г. на улица "***" в с.***, Плевенска
обл., и деянието е извършено от повече от две лица
–
престъпление по чл.142, ал.3, т.2 и т.3, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.1
от НК
II. На
16.08.2018г. в с.***, Плевенска обл., при условията на независимо
съпричинителство, причинили по непредпазливост смъртта на Д.В.Д. с ЕГН **********
***, настъпила вследствие на умишлено нанесената му от четиримата
обвиняеми на 11.10.2017г. тежка телесна
повреда – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в тежки мозъчни контузии в
дясната теменна и слепоочна области, неголям излив на кръв под меката мозъчна
обвивка (субарахноидален хематом), както и мозъчен оток и гръдна травма,
изразяваща се в счупване на две ребра вляво, излив на кръв и проникване на
въздух в гръдната кухина (пневмоторакс и хемоторакс), водещи до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота
–
престъпление по чл.124, ал.1, във вр. с чл.128, ал.2, предл.последно, във
вр. с ал.1 от НК.
С определение от 25.11.2019г. на основание чл.76 от НПК като частни
обвинители в наказателиня процес са конституирани М.В.К.,М.Д.Д. и П.В.Д.,***,М.Д.Д. *** и М.Д.Д. чрез законния си представител и родител С.С.А. *** по обвинението по чл.124, ал.1, във вр. с чл.128, ал.2,
предл.последно, във вр. с ал.1 от НК
С определение от 15.08.2019г. ОС-Плевен е взел мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Е.З.С.,разпоредил
е същия да бъде обявен за общодържавно издирване и му е наложил забрана за
напускане пределите на страната /т.I,л.121-124 от съдебното производство
по НОХД №528/2019г.,за краткост наричано по долу СП, бел.с.д./.
Производството по делото спрямо подсъдимия Е.З.С. е
протекло при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.“а“ от НПК.
Е.З.С. е бил привлечен като обвиняем /по вмененото му
към този момент обвинение,бел.с.д./ с постановление от 18.12.2017г. в присъствието
на назначения му на основание чл.94,ал.1,т.3 и т.8 от НПК служебен защитник –
адв.А.К.от АК-Плевен /том I,л.79 от досъдебното производство,за
краткост по – долу отбелязвано като ДП,бел.с.д./ с оглед неговото
укриване.Впоследствие Е.С. е упълномощил адвокат М.Х. от САК с пълномощно от
3.07.2018г. /НОХД № 769/2018г. на ОС-Плевен,л.14/,който е участвал при
привличането на този обвиняем по актуалното обвинение /том.VII,л.24-26 от
ДП/.Защитникът – адв.М.Х. от САК е преупълномощил адв.М.М. от БАК
като защитник на подсъдимия С. /т.II,л.402 от това СП/,а с нарочно
пълномощно /т.II,л.536 от същото
СП/ Е.С. е упълномощил адвокат М.М. от БАК и адвокат С.Ф.
от САК да го представляват в СП до окончателното приключване на делото.
В хода на проведеното на 25.11.2019г. разпоредително
заседание по НОХД № 528/2019г. /том II,л.404 и сл. от СП/ ОС-Плевен е
приел,че у Е.С. е налице висока и конкретна степен на информираност относно
воденото спрямо него наказателно производство и статута му в същото с оглед
възприетата организация на защитата /т.II,л.414 от СП/ като е приел,че същия
с оглед невъзможността да бъде открит, чрез всички активирани законови способи,
е избрал наказателното производство да протече без личното му участие,но при
надлежно обезпечено право на защита,което не представлява основание за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на държавното
обвинение поради съществени нарушения на процесуалните правила ограничили
правото му на защита.С Определение № 135/27.12.2019г. Апелативен съд – Велико
Търново по ВЧНД № 399/2019г. по своя опис е потвърдил процесното определение
/СП,т.II/.
В хода на съдебните прения процесуалният представител
на Окръжна прокуратура – гр.Плевен поддържа повдигнатото спрямо подсъдимите
обвинение като счита, че отразената в обстоятелствената част на акта фактическа
обстановка е намерила опора в събраните по
делото доказателства. Позовава се на заключенията по изготвените
съдебно-медицински експертизи и показанията на свидетелите Т.С.,Ц.М.,С.М.,М.В. и Х.Б.,за да установи различията в здравословното
състояние на пострадалия преди и след процесните събития като намира,че
причинените на Д.Д. травматични увреждания отговарят
да са получени в резултат от множество удари,най – вероятно с ръце и
крака,което кореспондира със събраните по делото доказателства.Като се позовава
на заключението на вещото лице доц.д-р Д.Д.
прокурорът намира,че множеството увреждания по главата и контузиите в различни
области на мозъка са в резултат от интензивен побой, нанесен на различни места
от подсъдимите,осъществен с множество силни удари,от различни посоки,което
изключва възможността същите да са последица от падане от собствен ръст,което
се подкрепя според него от показанията на свидетелите Р.С. и С.Н., последният възпроизвеждащ
разказаното му от В. по време на оперативната му работа с него.Обясненията на
подсъдимите прокурорът намира,че следва да бъдат подложени на внимателен анализ,
както при отчитане на двойнствената им природа,така и при съобразяване на
обстоятелството,че е налице опит за прехвърляне на отговорността спрямо Е.С.,спрямо когото производството протича
задочно като междувременно Е.В.,който дефинира като интелектуален автор на
деянията е бил подложен на натиск от подсъдимия Г.И. по време на съвместното им
пребиваване в Затвора – Плевен да промени обясненията си в негова полза.Прокурорът
намира,че в положението, в което са се намирали пострадалия и подсъдимия Е.С.,
в управляваното от В. превозно средство, обективно не могат да бъдат причинени
констатираните у Д.Д. травматични увреждания,а същия
не е имал възможност да избира местоположението си. В тази насока ОП-Плевен се
позовава на опита на Д.Д. да избегне контакт с
подсъдимите, сменяйки превозните си средства и избяга от тях,поведението на последните,които
му препречили пътя в околностите на с.*** като го отстранили от управлението на
ползвания от него ван и нанесения му тежък побой продиктуван от мотива не да го
умъртвят,т.к. в противен случай същия е щял да бъде отведен и пребит на безлюдно
място,а да извлекат информация къде пострадалия е укрил марихуаната,която
следвало да поделят с Е.В. или поне дохода от нейната реализация.На този фон и
като навежда доводи,че подсъдимите в еднаква степен са участвали в подготовката
и реализацията на вменените престъпни деяния,макар и В. да се откроява като
интелектуален автор,прокурорът предлага да бъдат наложени наказания съответни
на личността и извършеното в размер над средното предвидено от закона,които
бъдат реално търпени в съответните пенитенциарни
заведения.
Повереникът на частните обвинители М.В.,М.Д. и П.В.Д.
– адвокат В.П. *** се консолидира със становището на прокурора като акцентира
върху гласните доказателства събрани при разпита в хода на досъдебното
производство на обвиняемите Е.В. и Т.Н.,в които същите уличават подсъдимите Г.И.
и Е.С.,както и на показанията на свидетеля Р.С. и причинно-следствената връзка
установена от изготвената по делото комисийна експертиза
между причинените на пострадалия Д.Д. телесни
увреждания и неговата смърт като моли съда да бъдат наложени съответните
наказания.
Частните обвинители М.В.,М.Д. и П.В.Д.,редовно
призовани не се явяват и не ангажират становище по предмета на делото.
Повереникът на частния обвинител С.С.А. – адвокат Н.Я. *** поддържа повдигнатите обвинения
срещу подсъдимите и възприетата от ОП-Плевен фактическа обстановка.Подчертава
установената по експертен път причинно-следствена връзка между причинените на
пострадалия Д.Д. телесни увреждания и настъпилата
впоследствие смърт като възприема становището на прокурора,че намерението на
подсъдимите не е била да го умъртвят,а
да му нанесат съответстваща телесна повреда,така щото същия
да може да се издължи на Е.В. за произведеното и реализирано наркотично
вещество.Повереникът приема,че и двете деяния по чл.124, ал.1, във вр. с чл.128, ал.2,
предл.последно, във вр. с ал.1 от НК и по чл.142, ал.3, т.2 и т.3, във вр. с
ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК са извършени при форма на вина пряк умисъл като
от една страна предлага да бъде наложено наказание към горната граница
предвидена в закона при съобразяване на необратимостта на последиците,а от друга
- да се наложат наказания по вид и размер съобразно искането на процесуалния
представител на ОП-Плевен.
Повереникът на частния обвинител М.Д.Д. – адвокат В.М. *** и самия частен обвинител,редовно
призовани не се явяват и не ангажират становище по предмета на делото.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да
посочи,че частните обвинители са конституирани като такива във връзка с
деянието по чл.124,
ал.1, във вр. с чл.128, ал.2, предл.последно, във вр. с ал.1 от НК и в рамките
на това обвинение следва да ограничат /и се разгледат,бел.с.д./ своите искания.
Защитникът на подсъдимия Е.В. – адв.А.К. *** моли съда за постановяване на
оправдателен съдебен акт.Намира,че фактическата обстановка по делото следва да
бъде извлечена от показанията на свидетеля Р.С. и обясненията на подсъдимите
като се изключат от доказателствената съвкупност показанията на свидетеля С.В.Н.,който
в качеството си на полицейски служител е водил предварителен разговор с
подзащитния `и като се мотивира в тази насока с установената съдебна
практика,включително и на ЕСПЧ. Предлага собствен прочит на доказателствената
съвкупност и изведената въз основа на нея фактическа обстановка като намира,че
у подзащитния `и се е създало убеждение,че пострадалия Д. се укрива от
него,т.к. е обрал насажденията с марихуана, които следвало съвместно да усвоят,
контакта му с подсъдимия Г.И. е бил продиктуван единствено от желанието да сплашат
пострадалия, за да може да уредят финансовите си взаимоотношения без тези
обстоятелства да са били известни на останалите съподсъдими,които са имали
представата,че пътуват до гр.Бяла по повод уговорена среща на И. с негов
познат.Защитникът навежда доводи,че след срещата на пострадалия с подсъдимите
извън с.*** и последвалия словесен конфликт, съпроводен с блъскане между
подсъдимите и Д.Д.,в която физическа разпра нейния
подзащитен, видно от показанията на св.Р.С. не е участвал, в нито едни момент
от последващото придвижването на лицата между местата,където според обвинението
на Д. бил нанесен побой, спрямо същия не е било упражнявано въздействие,което
да ограничи свободата му да избира посоката си на движение като управлението на
автомобила му от В. и насочването на всички лица към землището на с.Бяла е било
продиктувано от липсата на свидетелство за правоуправление от страна на пострадалия
и изявлението му,че на указаното место следва да бъде извършено предаване на
посоченото наркотично вещество, с което в крайна сметка отношенията между
двамата щели да бъдат уредени.
Адвокат К. не оспорва причинените травматични
увреждания на Д.Д. и водещото такова –
черепно-мозъчна травма, както и причинната връзка между същата и настъпилата
смърт опосредена от развилата се хипостатична
пневмония,но намира,че по делото не се установява механизма, по който са
нанесени уврежданията и ударите /удара/,с който това е сторено.В заключение се
оспорва наличето на общност на умисъла между подсъдимите, с оглед липсата на
познанство между част от тях и пострадалия, и след като се лимитира физическия
сблъсък между подсъдимия Г.И. и пострадалия,който се държал агресивно,с което
предизвикал и ответната му реакция в подкрепа на подзащитния `и, се аргументира
несъставомерност на деянието по чл.142 от НК и недоказаност на принос от страна
на Е.В. към процеса на физическо травмиране на пострадалия.
Подсъдимият Е.В. поддържа становището на защитника си,не
излага самостоятелни аргументи и не отправя конкретно искане към съда.
Защитникът на подсъдимия Т.Н.Н.
– адв.Л.Г. от ПАК намира,че обвиненията спрямо подзащитния му не са доказани по
несъмнен начин от обективна и субективна страна и моли съда за неговото
оправдаване.Навежда доводи за липса на представи у Н. относно намеренията на Е.В. по отношение на
пострадалия и поетия в тази връзка ангажимент от подсъдимия Г.И.,както и въобще
за отсъствие на доказателства относно възприетата от държавното обвинение
общност на умисъла по отношение на инкриминираните деяния от страна на
подсъдимите.Приема,че след съвместната им спортна изява Н. и С. били поканени
от И. да му правят компания до гр.Бяла,където същия имал среща със свой познат,
и едва след проведен разговор между последния и Е.В. била осъществена среща
между тях и последвал контакт с пострадалия, спрямо когото подзащитния му не е
оказвал физическо или вербално давление,а Д.Д. сам
предложил да се преместят на друго място,където да продължат
разговора.Защитникът приема,че Т.Н. единствен е проявявал интерес към състоянието
на пострадалия като се е опитал да възпре част от подсъдимите да не се разправят
с него,подчертава последователността на обясненията му дадени в хода на
предварителното разследване, макар и в един по-късен момент,с което същия е
демонстрирал желанието си да се разкрие обективната истина като намира,че
показанията на очевидеца Р.С. освен,че са заинтересовани с оглед притесненията
му от задържане в началния етап от разследването са от една страна неконкретни,
в частта относно обстоятелството кой подсъдим къде е удрял пострадалия,ако е
сторил това, и същевременно еднозначни и в двете фази на процеса,което при
отчитане на изтеклия период от време формира у него съмнение за пристрастност.В
заключение се аргументира и възможността част установените посредством
изготвените по делото съдебно-медицински експертизи травматични увреждания на Д.Д. да са били причинени и в резултат от въздействието на
други лица с оглед изоставянето му в с. ***,където същия е бил открит.
Подсъдимият Т.Н. поддържа становището на защитника
си,не излага самостоятелни аргументи като моли съда за справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия Е.З.С. – адвокат М.М. от БАК намира,че доказателствата по делото не сочат
подзащитния му да е участвал в инкриминираните деяния.Акцентира върху липсата
на мотив пострадалия да бъде отвличен независимо от неуредените си отношения с
подсъдимия В. като приема,че Д.Д. сам е определял
местата,където са спирали и във всеки един момент е могъл да си тръгне.Адвокат М.
оспорва достоверността на показанията на очевидеца Р.С. като приема,че същите
са и средство за защита, като сочи отсъствието на конкретика в тях кой от
подсъдимите, с какви свои действия, е причинил тежката телесна повреда довела до
съставомерния резултат по чл.124 от НК.Приема,че
ограниченото пространство в купето на автомобила,в който са се возили
пострадалия и подсъдимите В.,който го управлявал, и С.,изключва възможността за
нанасяне на тежки и силни удари от страна на последния като счита,че
черепно-мозъчната травма е вследствие на удара на автомобила в дънера на
отсечено дърво, в резултат на което е последвал камшичен удар с удар на главата
на пострадалия в колонката на автомобила /слепоочно-теменно,вдясно/,което не
може да се вмени във вина на неговия подзащитен.Пледира за оправдателен съдебен
акт.
Защитникът на подсъдимия Е.З.С. – адв.Ф. от САК споделя
гореизложените аргументи като не добавя собствени такива.
Защитникът на подсъдимия Г.Н.И. – адв.Ц.Ц. *** намира,че по делото не са събрани доказателства, от
които да се установи по изискуемия от закона начин подзащитния му да е извършил
вменените му деяния,поради което моли същия да бъде оправдан.Намира,че в
нарушение на принципа на непосредствеността прокурорът е извел фактическа
обстановка по делото, базирана на обясненията на подсъдимите В. и Н., дадени в
хода на предварителното разследване,които към този момент са били афектирани от
статута на подзащитния му към този момент – свидетел,а същите - задържани, и
показанията на свидетеля Р.А.,които следва да бъдат игнорирани с оглед
особеното му положение,в което се е намирал към момента на депозирането им,а
именно лице,поставено под угрозата да бъде привлечено към наказателна
отговорност и укривало се от правоохранителните органи,съгласувани според него
и дадени в присъствието на защитник.На следващо место приема,че показанията
му,върху които е обосновано обвинението по чл.124 от НК,в които са заявява
нанасянето на ритници с кубинки от подсъдимите не се подкрепят от заключението
на вещото лице Д. по изготвената от него съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/,която
не установява наличието на контактни отпечатъци.Адвокат Ц. лимитира участието
на подсъдимия И. до инцидента среща с подсъдимия В.,при която агресивното поведение
на пострадалия провокирала намесата на подзащитния му, сведена до неколкократно
избутване в раменете на Д.Д., воден от намерението си
да потуши възникналия конфликт. Защитникът намира,че подсъдимия И.,ако
действително е имал намерение да осъществи приписаните му от държавното
обвинение деяния, не би използвал личния си автомобил с оглед общоизвестния
контрол осъществяван от монтираните по обществените пътища пътни камери,а от
друга страна по делото не са ангажирани и доказателства за съпричастност към констатираното
травматично увреждане на Д. без да се изключва възможността същия да е бил
обект на побой от други лица или да е имало съприкосновение с транспортно
средство или животно във времевия интервал между изоставянето му малко след
полунощ и откриването му около 7,20 часа според показанията на свидетелката М..В
заключение се изразява съмнение и във възприетата от СМЕ причинно-следствена
връзка между черепно-мозъчната травма и последвалата смърт,опосредена от
развилата се хипостатична пневмония, като се заявява наличието на множество
придружаващи заболявания с несъмнен принос към смъртта на пострадалия.
Защитникът – адвокат М. Т. от САК намира,че свидетеля Р.С.
е заинтересован от изхода на делото,а желания от него статут на свидетел е
определил и съдържанието на показанията му в досъдебното производство, които
същия дословно е възпроизвел в хода на съдебното следствие.Навежда доводи,че по
отношение на пострадалия Д.Д. подсъдимите не сочат в
обясненията си да е упражнявана принуда,за да се качи или слезе от автомобила
си,същия сам е упътвал подсъдимите относно посоката им на движение като нито се
е опитал да избяга,нито е бил задържан от някого,а не е инициирал и търсенето на помощ, посредством държания от него,според показанията на св.Т.С.,
мобилен телефон. По отношение на деянието по чл.124 от НК защитника приема,че
същото от една страна е несъставомерно,а от друга недоказано.Позовава се на
показанията на св.С.,който сочи,че въпреки изпитваните затруднения Д.Д. се е придвижвал на собствен ход като не изключва
възможността през времето,в което същия е бил оставен сам,до откриването му от
св.Ц.М., неустановено лице да му е нанесло побой,респективно да е паднал от
собствен ръст като по този начин да си е причинил констатираната
черепно-мозъчна травма,който механизъм е възможен според вещото лице доц.д-р Д.Д.,който не установява следи от удари с кубинки,каквито
заявява при разпита си св.Р.С..В заключение адвокат Т. сочи,че по делото не се
установява какво е конкретното участие на всеки от подсъдимите в процеса на
физическо травмиране на пострадалия Д.,оспорва наличието на фактически данни
подзащитния `и да е нанасял удари в областта на главата на пострадалия като
подчертава принципното разбиране на ВКС,че при съучастието каузалния принос на
всеки от съучастниците е ирелевантен, стига той да е в причинна връзка с
престъпния резултат,докато при независимото съпречиняване отговорността е в
рамките на личния принос,а при липсата на конкретни данни не следва да се
ангажира наказателната отговрност на всеки от подсъдимите.
Подсъдимият Г.Н.И. поддържа становището на защитниците
си,не излага самостоятелни аргументи като моли съда за справедлива присъда.
Съдът, след
като се запозна със събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази становището на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият
Е.А.В. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с
висше образование – специалност „Маркетинг“, неженен, безработен, неосъждан,
ЕГН **********.
Подсъдимият Т.Н.Н.
е роден на ***г***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, работил преди задържането му, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Г.Н.И. е роден на ***г***, българин, български гражданин,
със средно специално образование, живее на семейни начала, има дете, преди
задържането му работи като помощник-управител на "***" – Бяла,
неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Е.З.С. е роден на *** ***, адресно
регистриран на ***, както и на ул."***" № ***, понастоящем с
неизвестно местонахождение, българин, български гражданин, трудово ангажиран,
ЕГН **********.
Подсъдимият Е.А.В. и пострадалият Д.В.Д.,***,
поддържали приятелски отношения помежду си като си разменяли различни услуги.Е.В.
узнал през есента на 2017г.,че в неустановена местност,находяща се в землището
на село ***,неустановени лица отглеждали канабис /марихуана/ като споделил това
обстоятелство с Д. и му предложил,а последния се съгласил, да издири
насажденията,след което ги оберат и разделят получените парични средства от
реализацията им.В. впоследствие узнал,че въпросната марихуана била обрана,но не
от стопанисващите я лица, и потърсил по мобилния си телефон пострадалия,за да
узнае какво се е случило.Д.Д. отбягвал контакти с
него,което породило съмнения у подсъдимия,че пострадалия е прибрал за себе си
реколтата в нарушение на постигната договореност.Е.В. изпратил свидетеля Р. ***,с
когото поддържал близки отношения,да открие Д. и да му предаде,че го търси.В
рамките на около седмица С. неколкократно посетил с.***,където пострадалия често
пребивавал при приятелката си – св.Т.А.С.,но не успял да се срещне с
него.Споделил това обстоятелство с Е.В.,който решил да поеме инициативата в
свои ръце.
На 6.10.2017г. Р.С. и подсъдимия В. се отправили с
управлявания от последния л.а. марка „***“,бял на цвят с рег.№ ***към дома на С..
Последната ги заварила да подскачат, надничайки над оградата към двора и къщата `и. Попитала :
„Какво става?“ и В.,с когото се била запознала няколко седмици по-рано,и
напомнил,че са се виждали и се поинтересувал къде е Д..Свидетелката след като
установила,че пострадалия го няма у дома,споделила това обстоятелство, както на
подсъдимия,който заявил,че ще го изчака,така
и на Д.Д. по телефон,който се поинтересувал от
местонахождението на С. и В.. Среща между тях не се състояла.
Е.В. решил,че Д.Д. е обрал
реколтата марихуана и не желае да я раздели с него,което го мотивирало да
намери силово разрешение на проблема. Потърсил подсъдимия Г.И.,с когото
поддържали приятелски отношения,като се срещнали пред дома на последния на
10.10.2017г. в гр.Русе, и му обяснил ситуацията,в която се намира и
необходимостта пострадалия да бъде сплашен,за да уреди отношенията си с него. Подсъдимият
И. заявил,че ще му помогне като ще осигури за подкрепа и свой приятел.Разделили
се като Г.И. се уговорил с подсъдимите Е.С.,собственик на охранителна фирма „***“
и Т.Н.,който работил като охранител в „***“ в гр.Русе да го придружат,за да окажат
претендираното от Е.В. съдействие.
На 11.10.2017г. подсъдимите В. и И. осъществили
телефонен контакт и се уговорили да се срещнат на отбивка на главния път гр.Русе
– гр.София.В късния следобед Г.И. пристигнал на уговорения участък,преди с.***,с
л.а. марка „*** 530D“ с Дк№ Р ***
ВС,собственост на неговата майка /А.М./, заедно с подсъдимите С. и Н.,всичките
облечени в черни дрехи тип „охранителна униформа“ и обувки наподобяващи „кубинки“,а
В.,който със св.С. се отбил по-рано в с.***,за да се увери в присъствието на Д.
на адреса на св.С.,пристигнали с процесния лек автомобил марка „***“ управляван
от него.Потеглили към с.*** като спрели в близост до дома на С.,където бил
паркиран ползвания от Д. л.а. марка „***“
и заели изчаквателна позиция.Започнало да се
стъмва.Забелязали в един момент как автомобила на пострадалия потегля.Последвали
го,но го изгубили по улиците на селото.Е.В. предположил,че пострадалия е
потеглил към село *** и се насочил натам.В центъра на населеното място се
разминал с л.а.,тип „ван“, марка „***“ с Дк№ ЕН *** ВХ
и забелязал на мястото на водача пострадалия.Последвал го,а след него поел и
подсъдимия И. с управлявания от него л.а. марка „***“.Д. *** и се насочил по
черен път в околностите му последователно следван от подсъдимите И. и В. като
се опитал да се отскубне от тях.Е.В. успял да го изпревари като застанал
напречно на пътя на Д. принуждавайки го да спре.Подсъдимите В., И., С. и Н. се
приближили до излезлия от колата Д. като В. започнал да му се кара защо не
отговаря на повикванията му и се крие от него.Пострадалият отговарял уклончиво,а
В. повишил тон, регистрирайки смола по ръцете му и излъчваната от него и вана
му миризма на марихуана,като му заявил,че „хората“ са се оплакали,че тревата е
обрана,Д. се крие,а той знае какво е сторил.Подсъдимият Г.И. ударил
неколкократно с шамари по лицето пострадалия,който от силата им паднал на
земята.Изправил се, след което подсъдимите В., И.,Н. и С. започнали да го удрят
по тялото. Д.Д. започнал да вика. Последното
притеснило Е.В.,който взел решение да се изместят,т.к. се намирали в близост до
пътя и имало опасност някой да възприеме случващото се.
Е.В. поел управлението на л.а. „***“,Д.В.Д.,който
съзнавал безизходността на ситуацията се настанил до него,а отзад седнал
подсъдимия Е.С.,който бил най-едър от всички,за да контролира поведението на Д..В.
потеглил следван от Г.И. с управлявания от него л.а. марка „***“,а в л.а. марка
„***“ управляван от Т.Н. се возел свидетеля Р.С..
На крайпътна отбивка,където бил ситуиран
ресторант „***“,автомобилите спрели,В. попитал Р.С. за уединено място,където
може да продължи разговора си с Д.Д. като свидетеля
предложил района на стар железен мост,находящ се след с.*** в посока
гр.Свищов.След като достигнали набелязаната цел пострадалия и Е.В. напуснали
вана, В. питал Д. къде е „скрил нещата“ и заедно с подсъдимите И.,С. и Н.
започнали да му нанасят удари с юмруци в тила и гърдите,които го повалили на земята.Д.
не отвръщал на ударите, а виковете му: „Спрете!“,“Оставете ме!“ мотивирали подсъдимите
да променят отново сцената на разговора,за да намерят още по-уединено място.Е.В.
привел в движение вана на пострадалия,който се настанил отново до
него,подсъдимия С. се настанил отзад като последвали подсъдимия Г.И.,който се
насочил с л.а. марка „***“ в посока гр.Бяла.Най-отзад ги следвали свидетеля Р.С.
и подсъдимия Т.Н. с л.а. „***“, управляван от последния като пътем двамата
спрели на бензиностанция в с.***,където С. заплатил зареденото от Н.
гориво,т.к. същия не разполагал с парични средства.В началото на гр.Бяла
подсъдимия Г.И. пресрещнал изостаналите Н. и С. като всички се ситуирали в
близост до училище,където изчакали И. да смени превозното си средство с друг,по-проходим
автомобил марка „***“,с който обичайно ходел за риба. И. казал на подсъдимия Н.
да паркира л.а. „***“ и двамата със свидетеля С. да се преместят при него,което
същите сторили,след което поел по черен път извън град Бяла следван от л.а. “***“,
управляван от Е.В. при същата конфигурация в купето на пътниците Д. и С..
Превозните средства спрели скоро в нива като свидетеля
С. останал в лекия автомобил марка „***“,а подсъдимите и пострадалия излезли
навън осветени от фаровете на двете превозни средства.Е.В. продължил да се кара
на пострадалия по повод съдбата на марихуаната,предмет на общата им
договореност, изисквайки информация за нейното местонахождение,а подсъдимите И.,С.
и Н. започнали да нанасят с ръце удари в тила и гърдите на Д.Д.,а след като същия паднал на земята започнали едновременно
да го ритат силно по главата и тялото като от ударите пострадалия се
претъркулвал,след което побоя бил подновяван.След като подсъдимите спрели да
бият пострадалия,за да си отдъхнат, Д. седнал на свой ред да си почива на
страничната дясна врата на колата си.По лицето му имало кръв,а състоянието му
видимо се влошило.Речта му станала нечленоразделна,говорел несвързани неща,стенел
от болки. Рязката промяна в състоянието на Д.Д.
мотивирало подсъдимите да преустановят побоя над него. Всички се настанили в
превозните средства по начина по който пристигнали в процесната нива,а В.
подхванал под мишница пострадалия,вдигнал го и му помогнал да се настани на
задната седалка на л.а.„***а“,след което потеглили към гр.Бяла.Пътем
подсъдимият В. ударил л.а. марка „***“ в дънер на дърво,което предизвикало
повреда в кормилната уредба и ходовата му част,с което движението му бил
преустановено.Е.В. се обадил на Г.И.,който се върнал и след като видял
състоянието на авариралия автомобил изпълнил молбата му като Т.Н. му докарал лекия
автомобил марка „***“.Състоянието на пострадалия Д. продължило да се влошава,същия
почнал да се отпуска,говорел несвързано, куцал, а с помощта на В. бил настанен
на задната седалка на ***,като на пасажерската седалка отпред се настанил свидетеля С..Подсъдимият И. казал на Е.В. да
се оправя оттук-нататък сам,след което се качил в лекия си автомобил и потеглил
към гр.Бяла заедно с Т.Н. и Е.С..
Е.В. закарал Д.Д. до
кръстовище образувано между улиците „***“ и „Любен Каравелов“ в село ***,хванал
го под мишницата,за да го издърпа от превозното средство с оглед невъзможността
пострадалия сам да стори това и след като го оставил около 2.00 часа на 12.10.2017г.
на ул.“***“ закарал свидетеля Р. ***,а сам той се прибрал до гр.Велико Търново.
Около 7,20 ч. на 12.10.2017г. свидетелката Ц.М.,която
преминавала с колелото си през процесното кръстовище забелязала пострадалия Д.,който
лежал на тротоара и стенел.Успяла,преди пострадалия да затвори очи, едвам да
разбере,че се казва „Д.“ и „отива при Т.“. Дишането му било тежко,а по него
имало видими следи от побой.Свидетелката М. се обадила на С.М.,***.М. се отзовала като видяла пострадалия,който се намирал на
около 50 м. от нейния дом да лежи леко облечен на тротара,неадекватен,с
насинено и обезобразено лице с отоци по него и шията. Д. споменал името „Д.“ и
„тръба“,бил се изпуснал по малка нужда,а ръката му била в анцуга,което създало
у свидетелката М.,която била по професия медицинска сестра убеждението,че същия
вероятно е удрян в слабините. Свидетелката извикала : „Бърза помощ“,която реагирала
в рамките на около двадесет минути,свидетелката Т.С.,която също се отзовала,а в
последствие отпътувала с пострадалия към лечебното заведение, и органите на
полицията.
Към 15,00 ч. на същия ден Е.В. пристигнал
с процесния л.а. марка „***“ в автомивка стопанисвана от свидетеля Б. П..Поискал
от последния да се изперат за два часа седалките на превозното средство,след
което да си го вземе.П. му споделил,че те не могат да изсъхнат за посоченото
време като по настояване на подсъдимия измили колата вътрешно и
външно,почистили стелките и кората на багажника,а В. оставил за пране два броя
тапицирани задни седалки,два броя тапицирани облегалки,кече от долна част на
багажник и по два броя подглавници от предни и задни
седалки,които следвало да вземе на следващия ден.Тръгнал си от автомивката с ***
като оставил телефон в случай,че поръчката му бъде изпълнена по-рано.На
14.10.2017г. С.Н. *** посетил автомивката на свидетеля П.,който с протокол за
доброволно предаване му предал посочените елементи от купето като посочил В. и
основанието по повод на което същия ги бил оставил.
Подсъдимият В. се обадил на свой познат
– Г. П.,по прякор „Ч.“,който се свързал със свидетеля Н.П..Споделил на
последния,че негов познат е закъсал с автомобила си в нива,в землището на
гр.Бяла,и го помолил да го изтегли с трактора си.Малко след това пристигнал Е.В.
с процесния л.а. „***“ и двамата се отправили към мястото на произшествието, където
установили лекия автомобил марка „***“ ползван от пострадалия Д.Д.. Свидетелят издърпал автомобила до дома си,където го
оставил отпред по молба на В.,а малко по-късно последния се върнал и свалил
регистрационните номера на превозното средство, които укрил в изоставения двор
на баба си,находящ се на ул.“***“ № *** в гр.Бяла.
Д.Д. постъпил
на 12.10.2017г. във II-ро
отделение по реанимация и интензивно лечение на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен с включена
изкуствена белодробна вентилация с оглед установената дихателна недостатъчност и системна хипоксия,остра бъбречна
недостатъчност и интензивен мониторинг на жизнените показатели,извършена била
спешна торакоцентеза за разгръщане на белодробния
паренхим с поставяне на аспирационен дренаж като били
установени при освидетелстването му на 16.10.2017г. следните травматични
увреждания доколкото състоянието на пострадалия позволявало това:
- черепно-мозъчна травма,изразяваща се в тежки мозъчни
контузии в дясната теменна и слепоочна
области,неголям излив на кръв под меката мозъчна обвивка /субарахноидален
хематом/,както и данни за мозъчен оток,
- гръдна
травма,изразяваща се в счупване на две ребра в ляво,излив на кръв и проникване
на въздух в гръдната половина /пневмоторакс и хемоторакс/,
- хематом на клепачите на двете очи /т.н.“очилат
хематом“,разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида с неправилна форма и с
охлузени ръбчета с размер 1/1 см.,хематом по задна мишнична
линия в долна трета в дясно на гръдния кош с разляти
граници на площ 14/9-10 см.,в лявата
странична част на гръдния кош в средна и долна трета кръвонасядане с разляти граници на площ 8/7 см.,две корички от охлузване на
десен лакът с размери 2/1 см. и 1/1
см.,три ивицести тесни кръвонасядания на равни
разстояния от около 1,5 см. в средна трета по външна повърхност на ляво бедро,а
встрани от него неправилно мораво кръвонасядане 4/4 см.,няколко разляти кръвонасядания с площ 4/4 см. всяко по двете подбедрици,силно оточни
/подпухнали/ длани на двете ръце с няколко малки тъмни корички от охлузвания по
кожата с размери 1/1 см.,овално
кръвонасядане по вътрешна повърхност на лява колянна
става с диаметър 3,5-4 см. и кръвонасядане в горна трета на ляв мускулус бицепс с диаметър 3,5 – 4 см.
Пострадалият Д. бил приведен в последствие в „Сектор за интензивно лечение“
при Клиника по неврохирургия към същото
здравно заведение в
състояние на кома като бил изписан
на 23.11.2017г. поради изчерпване на възможностите за активно лечение.Грижите
за него поела в къщата си в с.***,обл.Плевен
неговата майка - свидетелката М.К.,под наблюдението на общопрактикуващия
лекар – св.Б.,в чиято практика Д.Д. бил записан като
пациент.Храненето се осъществявало чрез назогастрална
сонда,като пострадалия бил захранван със специализирана храна,а впоследствие с
обща такава в пасиран вид.Катетеризиран.В резултат на
полаганите грижи постепенно декубиталните рани и тази
от дренажа на гръдния кош зарастнали,но Д. бил
напълно неподвижен, осъществявал контакт единствено с поглед и мимика,започнал
да прави гърчове,които наложили приема на диазепам.В
края на м.май,2018г. сондата била
отстранена,а принудителното залежаване, съчетано с невъзможността от пълноценно
усвояване на храната довело до постепенно измършавяване и отпадане на съпротивителните сили на организма на пострадалия.В резултат на
това настъпило масивно възпаление на белите дробове /хипостатична
пневмония/ и по механизма на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност - смърт, малко след 7,00 часа на 16.08.2019г.
По повод горното било образувано досъдебно
производство № Д-245/2017г. по описа на
ОП-Плевен.
От съставения на 12.10.2017г. огледен протокол с фотоалбум /том 1,л.14-21 от ДП №
Д-245/2017г. по описа на ОП-Плевен,отбелязвано по-долу за краткост като
ДП,бел.с.д./ се установява мястото,където е бил локализиран пострадалия Д.Д. от св.Ц.М. – утъпкано
пространство в земна повърхност с размери 60 см. ширина и 1,75 м. на отстояние
от 1,40 м. от прилежащата към дом № 9 на ул.“***“ ограда,в непосредствена
близост до кръстовище образувано между посочената улица и ул.“***“.
От изготвения протокол за оглед от 16.08.2018г. с
фотоалбум /т.6,л.2-20 от ДП/ се установява състоянието на пострадалия Д.В.Д.
след настъпване на смъртта – без видими травматични увреждания при извършения
външен оглед,условията при които са полагани грижи за същия – къща в с.***,обл.Плевен
и медикаментите открити край него – ампули с диазепам, кремове с антисептично и
подхранващо кожата действие – „Йодасепт“,“Тридерм“,“Лайка“ и мокри кърпи,а от фотоалбума и наличието
на слабителни средства /”Dulcolax„/ и активен антидекубитален
дюшек, на който е бил положен починалия. Протоколът е изготвен съобразно процесуалния
регламент уреден в чл.155 и сл. от НПК и се цени от съда,а същия не е бил и
оспорен от страните.
От съставения на 14.10.2017г. огледен протокол с фотоалбум /том 2,л.2-10 от ДП/ се
установява местоположението и състоянието на управлявания на датата на
инкриминираното деяние лек автомобил марка „***“ от пострадалия Д. – паркиран извън платното за движение на ул.“***“ срещу № 2 в гр.Бяла,без
регистрационни табели и със спукана предна лява гума,както и неговото изземване
в хода на проведеното процесуално- следствено действие.
От протокол за
претърсване и изземване от 13.10.2017г. се установява претърсването и
изземването на л.а. марка „***“ с рег.№ Р*** ВС,собственост на майката на
подсъдимия Г.И. – А.М.,иззетите свидетелство за регистрация на същото превозно
средство част II,мобилен
телефон Самсунг С8 и множество нишковидни обекти от предна дясна седалка и
таблото пред нея и задна дясна седалка /т.2,л.12-15 от ДП/.
От протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум
от 16.10.2017г. се установява
откриването на два броя регистрационни табели за моторно превозно средство
с номер „ЕН *** ВХ“ поставени между два
опаковъчни чувала от животинска храна в
изоставен двор откъм северната стена на гараж,разположен на ул.“***“ № ***
гр.Бяла /т.2,л.20-29 от ДП/.
От протокол за претърсване и изземване с фотоалбум към
него от 14.10.2017г. /т.2,л.33-39 от ДП/ се установява местоположението на
превозното средство - л.а. марка „***“,бял на цвят, с Дк№
ВТ ***ВВ – на ул.“***“ пред № *** в гр.Варна,липсващите интериорни елементи – задни
седалки и облегалки,подглавници на двете предни седалки,липсващи постелки на
багажно отделение и резервна гума,както и иззетите находки:
-
Три броя
обтривки за ДНК изследване от стелка на пода зад предна лява седалка,от волана
на автомобила и скоростния му лост
-
Иззетите
дактилоскопни следи от вътрешната страна
на прозорец на предна лява врата
-
Иззетите
веществени доказателства: две бутилки от минерална вода съответно от 1,5 и 0,5 л.
марка „DEVIN“ и „Горна
баня“,връзка с четири броя ключове,два чипа и едно дистаноционно,употребявана
кутия цигари марка „Sobranie“,чифт неупотребявани ръкавици и
неупотребявано покривало за автомобил,поставено във фабричната му опаковка.
От протокола за оглед на веществени доказателства с
фотоалбум към него /т.2,л.59-71/ се установява състоянието на л.а. марка „***“
с рег.№ на рама ***,гариран на паркинга на Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен –
със свалени регистрационни номера и лепенки на вратите, с печат на РУ-гр.Бяла и
подписи на поемни лица,както и откритите и иззети от
него находки,а именно:
-
Обтривка от вътрешната дръжка на предна лява врата,откъм
мястото на водача и такава от повърхността на скоростния лост,
-
шише от минерална
вода марка „Келто“ и документи от жабката на
автомобила поставени в полиетиленов плик,както следва : удостоверение за
техническа изправност на л.а. марка „***“ с рег.№ ЕН *** ВХ,свидетелство за
регистрация част II на същото превозно средство с
посочен контролен номер и № на рама - ***,кожен
каскет от задната седалка и две текстилни парчета от крайната задна част на
лявата седалка,където е констатирано засъхнало петно от червена на цвят течност.
От протокол за доброволно предаване от 12.10.2017г.
/т.2,л.78 от ДП/ се установява предаването на вещите,с които бил транспортиран
пострадалия Д.Д. от ФСМП-Левски и предадени на служител
при ФСМП-Плевен: червено - черно одеяло,скъсани /разрязани/ черни блуза и черна тениска,сиво горнище,черни
маратонки „Булдозер“,два броя чорапи.
От протокол за оглед на веществени доказателства от
13.10.2017г. с фотоалбум към него /т.2,л.73-87 от ДП,с преписи/се установява
състоянието и особеностите на облеклото и обувките,с които бил облечен
пострадалия Д. към момента на откриването му и транспорта му с линейка на ФСМП
– Левски,съгласно горецитирания протокол:захабени маратонки със залепнала по
лявата земна маса и отделни стръкчета изсъхнала трева,зацапано в областта на
ръкавите,около кръста и отпред на гърба сиво горнище /срязано/ с черна
засъхнала течност с характерен мирис на петролен продукт,черни блузи и тениска
и одеяло със залепнали стръкчета суха трева.
От приобщените по делото протоколи за доброволно
предаване от 14.10.2017г. /т.2,л.117 и 119 от ДП и 23.10.2017г. /т.2,л.115 от
ДП/ се установява предаването на дискове с видеозаписи на охранителни камери,
монтирани в кафе-бар „***“ и входа на кооперация /ул.***/ в гр.Варна,както и на
бензиностанция,експлоатирана от „***“ ЕООД с.***,обл.Русе,а от протокол за
оглед на същите веществени доказателства /т.2,л.88 от ДП/ – идентификационните
особености на процесните дискове.
Горецитираните протоколи са изготвени съобразно
процесуалния регламент,не са оспорени от страните и се ценят от настоящия
съдебен състав.
Видно от протоколи за снемане на сравнителни
биологични образци от 13.10.2017г. /т.2,л.111 от ДП/ и от 14.10.2017г. /т.2,л.103 от ДП/ от
пострадалия Д.Д., в условията на САРИЛ при УМБАЛ „Д-р
Г.Странски“ ЕАД – Плевен, са иззети съответно нокти от всички крайници,слюнка
от устна кухина и венозна кръв. Протоколите за вземане на сравнителни образци
са изготвени в кореспонденция с изискванията на чл.146,ал.3 – 4 от НПК,а именно
от лице с медицинска правоспособност под наблюдение на лекар като с оглед
състоянието, в което се намирал Д.,обективиращо
невъзможност да даде съгласие за извършване на посочените манипулации,свързани
с интервенции в тялото му, е обезпечено предварително разрешение от съдия от компетентния
към този момент първоинстанционен съд,който е допуснал извършването на
горепосоченото действие.
От протокол от 16.10.2017г. /т.2,л.106 от ДП/ се
установява изземването на биологичен материал - слюнка - със съгласието на
подсъдимия Е.В. в хода на предварителното разследване /т.2,л.106 от ДП/.
Приобщените по делото справки на ОД на МВР-Плевен по
повод писмо рег.№1772р-2746/22.02.2020г. /т.3,л.1-5/ и НАП – Варна,офис Русе –
изх.№ 6514#1/14.03.2018г.
/т.3,л.16 от ДП/ удостоверят хронологически притежаваните от подсъдимите
моторни превозни средства,а представената справка изх.№ БНБ-29101/12.03.2018г.
– регистрираните от подсъдимите банкови сметки в съответните банкови институции
към дата 9.03.2018г. без да бъдат удостоверени наличностите по тях като
по-подробно съдът ще вземе отношение по тази особеност по-долу в мотивите си.
От приобщените по делото справка изх.№
30513/20.11.2017г. на ТД на НАП-Варна,офис Русе и трудов договор №
10/16.07.2015г. /т.3,л.7 и л.84-85 от ДП/ се установява формалната трудовата
ангажираност на подсъдимите към месец октомври,2017г.,а именно : Г.И. – като „***“
в „***“ ООД, Т.Н. – барман в „***“ ЕООД,а С. и В. – формално трудово
неангажирани.
Изготвените справки на МП,Агенция по вписвания изх.№
923-926/9.03.2018г. /т.3,л.26-29 от ДП/ удостоверяват липсата на вписвания или
отбелязвания срещу имената на подсъдимите В.,И.,С. и Н.,а от приобщените по
делото бюлетини за съдимост,данните от които ще бъдат анализирани по – долу в
мотивите,сведенията за съдебното минало на същите лица /т.4,л.4,6,8 и 10 от
ДП/.
Настоящият съдебен състав намира за
основателно искането на защитника на подсъдимия В. - адвокат А.К. от ПАК за
изключване от доказателствената съвкупност на показанията на свидетеля С.В.Н..ВКС
е имал нееднократно възможността да се произнесе по въпроса дали беседите със
задържани лица са доказателствено средство за установяване на релевантни факти
относими към самопризнанието като е отговорил отрицателно на този въпрос,т.к. е
приел,че чрез свидетелските показания на разпитващия полицейски служител на практика
се заобикаля разпоредбата на чл.105,ал.2 от НПК,която не допуска
доказателствени средства,които не са събрани или изготвени при условията и по
реда,предвидени в закона.Свидетелят Н.,видно от показанията му дадени пред съда,
е провел беседа с подсъдимия Е.В. *** след задържането му по подозрение,че е
съпричастен към извършеното спрямо Д.Д. криминално
деяние По време на същата,в рамките на която В. е споделил обстоятелства по
случая, няма данни подсъдимият да е бил информиран за правото да ползва
адвокатска защита,да не се самоуличава,да получи
разяснение относно последиците от самопризнанието като при беседата на В. не е
присъствал и защитник,т.е. не са спазени основните гаранции за справедлив
процес по смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС.В този смисъл е Решение № 225/29.11.2018г.
на ВКС по н.д. № 808/2018г.,II н.о.
на НК,съдия Е.А.и цитираните в същото решения по този въпрос от други
състави на ВКС.В този ракурс на разсъждения показанията на свидетеля С.Н.,включително
и приобщените такива от досъдебното производство следва да бъдат изключени от
доказателствената съвкупност,а изготвената докладна записка рег.№
316р-38112/4.12.2017г. /т.5,л.3-8 от ДП/ до Началник сектор „КП“ при ОД на
МВР-Плевен,в която свидетеля е анализирал събраните трафични
данни от предприятията предоставящи електронни съобщителни мрежи и достъп до
такива услуги не може да бъде ползвана,т.к. същата не е процесуално годен
доказателствен източник и отразените в нея факти не могат да се експлоатират за
нуждите на наказателното производство.В този смисъл например е и Решение №
314/29.09.2015г.,I н.о.,докладчик съдията Е.С..
Приложените по делото справки изх.№
16917/23.10.2017г. на „Теленор България“ ЕАД и изх.№ 3504е/17.10.2017г. на
същия оператор удостоверяват - първата от тях,че мобилен номер ********** е
регистриран на името на Д.Д. и кореспонденцията
водена от този номер,втората,че мобилен номер ********** е собственост на Т.Н.,а
*** е регистриран на името на „***“ ООД.Горецитираната
справка на св.С.Н. не може да бъде ползвана по споделените по-горе съображения
за нуждите на съдебното производство,а същия да ангажира гласни доказателства в
тази насока с оглед невъзможността да участва като свидетел в производството по
делото.В този аспект на мисли по делото няма доказателства кой от подсъдимите С.
и И. какъв мобилен номер принципно е експлоатирал и дали го е ползвал на процесната дата,за да се установи
мобилната комуникация между лицата,респективно дали същата е опосредена чрез интернет-приложения,които ноторно е
известно,че препятстват установяването и.Не са приобщени по делото и мобилните
телефони ползвани от подсъдимите, но общата рамка на комуникацията между тях,пострадалия
Д. и неговата приятелка – св.Т.С.,се установява от събраните и ценени от съда
гласни доказателства,така че не е налице доказателствен дефицит по съществените
аспекти на този въпрос по делото.
По същите съображения, по които настоящият съдебен
състав е изключил от доказателствената съвкупност докладна записка рег.№
316р-38112/4.12.2017г. /т.5,л.3-8 от ДП/ до Началник сектор „КП“ при ОД на
МВР-Плевен на св.С.Н., следва да се изключи и справка изх.№ 316р-38113/4.12.2017г.
/т.3,л.114-115 от ДП/,която удостоверява собствениците и ползвателите на
процесните МПС марка „***“,“***“ и „*** 530D“,както и направения анализ на
тяхното движение по републиканската инфраструктура съгласно извършеното
запитване до Агенция „Пътна инфраструктура“ като в тази насока са налице
достатъчно гласни доказателства,които способстват за определяне на движението
на тези превозни средства по пътищата касаещи процесните събития.
От приобщеното по делото удостоверение
за наследници изх.№ АО-У-376/21.08.2018г. на Община Левски се установяват
наследниците по закон на Д.Д. – дъщерите М.Д.Д.,М.Д.Д. и сина - М.Д.Д..
От изготвената справка изх.№ 316000-23732/30.06.2020г.
на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен се установява,че Д.Д. е правоспособен водач,категория „В“ по протокол от
17.05.2016г. като към датата на инкриминираното деяние същия не е бил с отнето
свидетелство за правоуправление или с наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС /такова не се констатира и при прегледа на бюлетина му за
съдимост, бел.с.д./,не е имал наложена принудителна административна мярка, препятстваща
възможността да управлява МПС,а от справка изх.№ 316000-23727/30.06.2020г. се
установява,че на свидетеля Р.А.С. никога не е било издавано СУМПС – т.4,л.1042-1054
и 1058-1060 от СП.
Съдът цени справка изх.№
11-00-161/27.01.2020г. на РЗОК - Плевен,видно от която считано от 26.10.2017г. Д.Д. е с възстановени здравноосигурителни права като от
4.12.2017г. – 16.08.2018г. негов личен лекар е бил свидетеля Х.Б.
/СП,т.3,л.599-600/.
Видно от справка рег.№ 295/12.02.2020г.
на Медицински център на Затвора - Плевен /т.3,л.683 от СП/ Д.Д. е бил регистриран в пациентската листа на д-р Ц. Д. в
периода 1.08.2016г. – 12.01.2017г. като в този период не е бил регистриран
преглед,не се е налагало извършване на изследвания или консултации със
специалисти,а лекуващия лекар няма данни пострадалия да страда от хронични или
психични заболявания.Справката в частта относно избора на ОПЛ е в съответствие
и с горецитираната справка на РЗОК отразяваща ОПЛ,ангажирани със състоянието на
пациента.
Видно от приобщената медицинска
документация вх.№ 2346/17.02.2020г. на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен по
ИЗ № 36645,включая и епикриза /т.3,л.687-740
и л.719 от СП/ Д.Д. е постъпил на 12.10.2017г. в
10,30 ч. в посоченото здравно заведение и е изписан на 23.11.2017г. с
окончателна диагноза: „Политравма.Контузио
капитис. Контузио Церебри.САХ посттравматика.Фрактура
косте /V,VII/. Пневмотаркс.
Остра бъбречна недостатъчност.“ като били вписани като придружаващи заболявания
/правилността на констатациите ще бъде коментирана по-долу в мотивите, бел.с.д./:
“ХОББ.Бронхиектазии.Белодробен емфизем. Хроничен
бронхит. Артериална хипертония.“ От медицинската документацията се установяват назначените
образни, микробиологични и физикални изследвания,извършената по спешност торакоцентеза с поставяне на аспирационен
дренаж и предприетите мерки по преодоляване на острата бъбречна и дихателната
недостатъчност посредством апаратна вентилация.Допълнително се установява извършената на 25.10.2017г. трахеотомия поради констатираното от лекуващия екип и
отразено в ИЗ трайно отслабено везикуларно дишане,незначителното
повлияване на неврологичния статут при ГКС при прием – 7 т.,а при изписване 8
т.,констатираните контузионни огнища на главата : в
дясно парието-окципитално и в ляво париетално,както и състоянието
на кома и неподвижност на крайниците,в което се намирал пострадалия от
постъпването му в реанимация до привеждането му в Неврохирургична
клиника и изписването му оттам при възприет консервативен подход на лечение.
Приложените амбулаторни листове №№ 1251/19.04.2018г., №306/31.01.2018г.
и №3708/13.12.2017г. установяват
увреденото тежко състояние на пострадалия при извършените домашни
посещения от лекуващия лекар св.Х.Б.,пасивната поза, в която се намирал, храненето
през назогастрална сонда и извършената катетеризация,установената липса на ориентация у
пострадалия за време,място и собствена личност /амбулаторните листове наред с
епикризата са приложени неколкократно в ДП и СП,бел.с.д./,а от ЕР на ТЕЛК при
УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД – Плевен инвалидизирането
на пострадалия по повод констатираните му увреждания и дефинитивната му
пълна нетрудоспособност със 100 % чужда
помощ.
От изготвената от вещото лице доц.д-р Д.Д. съдебно-медицинска експертиза за изследване на живо лице
№ 651/2017г. /т.2,л.188-198 от ДП/ се установява състоянието на пострадалия Д.Д. при прегледа му
към 14 часа на 16.10.2017г. в реанимацията на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД
– Плевен – висок мъж с добро охранване и правилно развити костна и мускулни
системи,в безсъзнание /кома/,поставен на изкуствено апаратно дишане и
системи,при което били установени следните травматични увреждания:
- черепно-мозъчна травма,изразяваща се в тежки мозъчни
контузии в дясната теменна и слепоочна
области,неголям излив на кръв под меката мозъчна обвивка /субарахноидален
хематом/,както и данни за мозъчен оток,
- гръдна
травма,изразяваща се в счупване на две ребра в ляво /фрактура косте 5 и 7/,излив на кръв и проникване на въздух в
гръдната половина /пневмоторакс и хемоторакс/,
- хематом на клепачите на двете очи /т.н.“очилат
хематом“/,разкъсно-контузна рана на дясната ушна мида с неправилна форма и с
охлузени ръбчета с размер 1/1 см.,хематом по задна мишнична
линия в долна трета в дясно на гръдния кош с разляти
граници на площ 14/9-10 см.,в лявата
странична част на гръдния кош в средна и долна трета кръвонасядане с разляти граници на площ 8/7 см.,две корички от охлузване на
десен лакът с размери 2/1 см. и 1/1
см.,три ивицести тесни кръвонасядания на равни
разстояния от около 1,5 см. в средна трета по външна повърхност на ляво бедро,а
встрани от него неправилно мораво кръвонасядане 4/4 см.,няколко разляти кръвонасядания с площ 4/4 см. всяко по двете подбедрици,силно оточни
/подпухнали/ длани на двете ръце с няколко малки тъмни корички то охлузвания по
кожата с размери 1/1 см.,овално
кръвонасядане по вътрешна повърхност на лява колянна
става с диаметър 3,5-4 см. и кръвонасядане в горна трета на ляв мускулус бицепс с диаметър 3,5 – 4 см.
Според експертното заключение
уврежданията са резултат от множество удари с твърди,тъпи предмети;част от кръвонасяданията, локализирани в областта на лявото
бедро са характерни за действието на
твърд,тъп предмет с издължена,тясна удряща повърхност и ширина около 1,5 см.,а
останалите увреждания са с нехарактерна форма,като липсват т.н. „контактни“
отпечатъци,поради което не може да се направи по-точна идентификация на
действалите твърди,тъпи предмети като е възможно това да са - невъоръжена
ръка,както и ритане с крака.Вещото лице доц.Д. е приело,че към този момент не
може да се прогнозира продължителността на оздравителния процес и неговия
резултат като черепно-мозъчната травма сама по себе си представлява постоянно
общо разстройство на здравето,опасно за живота,т.к. без оказване на
високоспециализирана помощ /реанимационни мероприятия съчетани с дирижирано апаратно
дишане и системи с водно-солеви разтвори/ смъртта би
настъпила в рамките на 1-2 денонощия,а гръдната травма сама по себе си,при
регистриране на извършената торакоцентентеза и
поставения дренаж/ е довела до разстройство на здравето,временно опасно за
живота.
При разпита му в хода на съдебното
следствие /т.3,л.634 и сл.от СП/ вещото лице доц.Д. е посочило,че
черепно-мозъчната травма е възможно да бъда причинена както с един,така и с
множество удари с или върху твърди тъпи предмети като не е изключен като
механизъм и падане от собствен ръст
върху широка плоска повърхност,макар и да не се регистрира в конкретния
случай характерното счупване в тилната част със съпровождащи мозъчни контузии,
както на мястото на удара,така и срещуположно като в тази хипотеза причинените
травми не могат да бъдат обяснени единствено с падане.Приложената сила,за да
бъдат причинени мозъчните контузии е относително голяма,липсата на рани и
наличието на множество охлузвания кореспондира с множество удари с или върху
тъпи предмети,между които е и човешкия юмрук като кръвонасяданията
в областта на клепачите са дефинирани като причинени от удари с юмрук в
областта на очите и корена на носа.Вещото лице Д. е посочило,че при
перпендикулярното действие на предмет с характерна удряща повърхност като
кубинка или маратонка е възможно да се отпечата неговия релеф върху кожата под
формата на охлузвания или кръвонасядания като такива следи не са
констатирани,давността на уврежданията съответства да е причинена към момента
на приема на пострадалия в болничното заведение
като е допуснал травмите по бедрената област да са причинени няколко
часа преди или след основните травми в областта на гръдния кош или главата.Вещото
лице е посочило,че уврежданията е малко вероятно да бъдат причинени от удари от
страна на пострадалия с оглед оттичането над китките /освен дланите бел.с.д./
като охлузванията по горната повърхност на първи и втори пръст на сн.8 и по горната повърхност на дланта
между първи и втори пръст /сн.10 и
11,т.2,л.197-198 от ДП/ са в резултат от тангенциалното действие на твърди,тъпи
предмети,възможно и в резултат на защитни действия на пострадалия,а от
локализацията на увреждането в областта на първото кокалче по кожата на първи
пръст на дясна ръка не е изключено да бъде причинено при нанасяне на удар/.
Според изразеното експертно мнение в хода на съдебното
следствие състоянието,в което е оставен пострадалия, съответства на
черепно-мозъчна травма,водеща до замъгляване на съзнанието и съпътстващи неврологични
симптоми. Заключението на вещото лице доц.Д. се цени от настоящия съдебен състав,
който намира че същото е компетентно и стъпило на личен преглед,извършен пет
дни след инкриминираното деяние,при ограничения във възможността за цялостно
изследване на състоянието на пострадалия обусловено,видно от направеното изявление,
от невъзможността да бъде свалена превръзката на главата и обръщан в предвид
опасността от откачване от животоподдържащите системи
и наложеното връзване на пострадалия,за да не буйства.
Настоящият съдебен състав намира,че
липсата на характерни отпечатъци от обувка /тип „маратонка“ или „кубинка“/ не
променя фактическите изводи на същия относно механизма на деянието и в частност
ритането на пострадалия с обувки тип „кубинка“,т.к. вещото лице Д. е
посочило,че това е възможна,но не и задължителна последица при нанасянето на
ритници върху пострадалия като се отчете и обстоятелството,че освидетелстването
на Д.Д. е извършено на 16.10.2017г. или пет дни след
задействания травматичен механизъм.По-нататък следва да се посочи,че ценените
от съда по делото гласни доказателства не установяват нанасяне на удари от
страна на Д.Д. по отношение на някой от подсъдимите,а
пасивно поведение,за което свидетелства и спецификата на увреждане на горните
крайници в областта на дланите и над
тях.Падането от собствен ръст не е изключено от вещото лице като
възможна причина за възникването на черепно-мозъчната травма,но тук следва да
се отчетат от една страна както липсата на характерните увреждания от падане от
собствен ръст,които типично се регистрират,така и гласните доказателства сочещи
на нанасянето на силни удари в областта на главата на пострадалия на всяко едно
от трите места където на същия му е бил нанесен побой и появата на кореспондираща
с черепно-мозъчна травма неврологично симптоматика след нанесения му побой с
ръце и крака в нива,находяща се в землището на гр.Бяла.
Видно от заключението на вещото лице д-р
С.Д.К. по изготвената от него съдебно-медицинска експертиза за изследване на труп
и по писмени данни № 79/2018г. по описа на КСМД при МУ-Плевен /т.6,л.36 – 43 от
ДП/ при огледа и аутопсията на Д.Д.,както и от
проведените лабораторни изследвания,е установено :
-
възпаление
на дихателните пътища и белите дробове /двустранна,масивна,хипостатична
и гнойна пневмония/,венозен застой във вътрешните органи, подлигавични
и подсерозни
кръвоизливи,мозъчен и белодробен оток,
-
състояние
след черепно-мозъчна травма – стари контузионни
огнища базално слепоочно в дясно и теменно в ляво,разширение
на мозъчните стомахчета /вътрешна хидроцефалия/,парализа
на крайниците /квадриплегия/ с атрофия на
мускулатурата и спастични контрактури,измършавяване /кахексия/, следи от пролежки по
задната повърхност на таза и лявата пета
-
белези от
оперативни интервенции – на шията /от
осигуряване на изкуствен въздушен път - трахеостомия,по лявата страна на гръдния кош /торакоцентеза с аспирация на лявата плеврална
кухина/
-
липса на
пресни травматични увреждания.
Според експертното заключение непосредствената причина
за смъртта е масивно възпаление на белите дробове /хипостатична
пневмония/,настъпила по механизма на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност
като настъпването на смъртта отговаря да е в посочения в предварителните сведения
срок /малко след 7,00 ч. на 16.08.2018г.,видно от показанията на обгрижващия Д.Д. родител – св.М.К./.Анализът
на писмените материали и данните от
прегледа са формирали извода на вещото лице за наличието на причинно –
следствена връзка между смъртта на пострадалия и причинената му черепно-мозъчна
травма като последната е довела до дефинитивна пълна неподвижност на
крайниците с принудително пасивно
положение на легло и изтощение на организма,което представлява постоянно общо
разстройство на здравето,опасно за живота.Опасността за живота е реализирана опосредено чрез възпаление на белите дробове /хипостатична пневмония/ поради продължително
залежаване,изтощение и отслабване на съпротивителните сили на организма и
неговата кахексия /измършавяване/.
В съдебно заседание вещото лице доц.д-р С.К.
/т.3,л.637 и сл. от СП/ е подчертало,че вписаните в епикризата по процесното ИЗ
придружаващи заболявания,изведени евентуално на база проведени изследвания или
съобщения на близки,не регистрират прогрес,нямат отношение и не се намират в
причинна връзка с настъпилата пневмония,която се е развила в ниско
разположената част на белия дроб в резултат на неподвижното положение на пострадалия,който
е бил с квадрипареза /парализа на четирите крайника с
деформация на крайниците в крайните части тип „граблива птица“ или „конско
ходило“/ ,т.к. пострадалия не е бил в запрашена среда и не е могъл да пуши,а
влажните хрипове,регистрирани в издадените от общопрактикуващия лекар – св. Х.Б.
амбулаторни листове,са в резултат от хипостазата
причинена от невъзможността да се извършва ефективно кръвообращение на белите
дробове и дишане.Настоящият съдебен състав намира,че вписаните в издадената
епикриза по ИЗ № 36645 придружаващи заболявания от белодробно естество и
хипертонично такова не намират опора в ценената от него доказателствена съвкупност.На
първо место по делото не са установени оплаквания на Д.Д.
в тази насока,а свидетелите М.К. /майка/ и Т.С. /с която е съжителства на съпружески
начала/ не сочат здравословни оплаквания от страна на Д.,който е бил
въздържател и не е употребявал тютюневи
изделия. Общопрактикуващия лекар – св.Б. и справката
изготвена от медицинското лице – д-р Ц. Д.,ангажирано със състоянието на Д. по
време на престоя му в Затвора - Плевен /СП,т.3,л.684/ също не сочи на
здравословни оплаквания или заболявания от посоченото естество,а находките от
аутопсията сочат,че пострадалия е имал сърце с намалени размери,а не увеличено
такова,каквото би кореспондирало в случай на хипертония.Видно от заключението
на вещото лице по комисийната експретиза
д-р П.,който е специалист по образна диагностика, при разчитането на
рентгеновите снимки от 13 и 23 октомври,2017г. се установява колабиране на
белодробния паренхим в ляво, наложило извършването на торакоцентеза
като при изписването на Д. същия е бил разгърнат двустранно,а прегледа на
образните изследвания не удостоверява наличието на ХОББ /такъв не е регистриран
и при оценката на оперативния риск от интернист и анестезиолог,който е
определен като нормален – виж. комплексната СМЕ /СП,т.3,л.661/.В този контекст
на разсъждения няма на първо место медицинска основа за направата на извод за
наличието на придружаващи заболявания от типа
на вписаните в анамнезата у Д.Д.,а на следващо
основание да се счете,че при наличие на такива същите могат да се инкорпорират във възприетия
причинно-следствен процес или самостоятелно
да предизвикат смъртта на пострадалия.Регистрираните от св.Б. влажни
хрипове са в резултат от залежаването и настъпилата хипостаза
с оглед невъзможността да се извършва
ефективно дишане и кръвообращение на белите дробове.
Вещото лице К. е регистрирало промените в теглото на
пострадалия към момента на постъпването му в болнично заведение на база
констатациите на доц.Д. /“добро охранване“/ и личните му възприятия към момента на извършената от
него аутопсия /кахектичен/ като е отчело и
последиците,които е предизвикало измършавяването – срив на имунната
система.Проведеното лечение през назогастрална сонда
е оценено като неефективно хранене,т.к. същата е тясна и не осигурява
възможността за усвояване на пълноценна храна,а приема следва да бъде
осъществяван в смлян вид като по този начин не се покрива енергийния баланс на
организма.Находките от аутопсията – стари /нерезорбирани/ контузионни
огнища в основната повърхност на десния челен дял,полюса на десния слепочен дял и по кората на левия париетален
дял отговарят на регистрираната давност на травмата като в случая установената
дифузна контузия на мозъка е неотстранима, и при наличието на ограничен излив
на кръв, и в условията на отсъстваща
фрактура на черепа със съпътстващо притискане или размачкване на същия,
възприетия консервативен подход на лечение се явява единствено възможен от
медицинска гледна точка.Установената от лекуващия лекар – св.Б. травматична
епилепсия е често срещано усложнение при черепно-мозъчни травми,а назначеното
приложение на диазепам е оценено като насочено към преодоляване на
епилептичните пристъпи.Изписването на Д.Д. от
болнично заведение намира своето обяснение според вещото лице К. в изчерпване
на възможностите за активно лечение като в условията на домашен престой
пострадалия е бил обгрижван ефективно,свидетелство за
което е излекуването на пролежките.
Заключението на вещото лице доц.д-р С.К. е компетентно,базирано
на обстойно проучване на събраната по делото медицинска документация и гласни
доказателства,при отчитане на заключението по изготвената от вещото лице Д.
съдебно-медицинска експертиза,поради което се цени от съда.Същото най-сетне
намира опора и в заключението по изготвената комисийна
съдебно-медицинска експертиза № 69/2020г. по описа на КСМД при
МУ-Плевен,изготвена от вещите лица доц.д-р П.Л.,д-р М.М.,д-р
Д.М. и д-р В.П..
Видно от изготвената комплексна съдебно-медицинска
експертиза непосредствената причина за смъртта на Д.Д.
е тежка масивна хипостатична пневмония,довела до дихателна
и сърдечно-съдова недостатъчност като основата на тази диагноза са макроскопските
и патохистологични находки.Установените при
аутопсията плеврални сраствания в лявата гръдна
половина са в резултат от преживения хемо и пневмо-торакс,а масивното възпаление на белите дробове /хипостатична пневмония/ е много често усложнение при
болни,които дълго време са в принудително легнало положение и е основна причина
за смъртния им изход.Комисийната експертиза не бележи
разминаване с констатираните при освидетелстването на пострадалия външни
увреждания,както и черепно-мозъчна и гръдна травми като потвърждава извода на
вещото лице доц.К. за наличието на причинно-следствена връзка между причинената
през месец октомври,2017г. черепно-мозъчна травма и настъпилата на 16.08.2018г.
смърт на лицето.Според комисийната експертиза
настъпилите във връзка с мозъчната контузия тежки нарушения на двигателната
активност и неспособността на лицето да движи горните и долните си крайници са
довели до състояние на пълна зависимост от чужда грижа,при което храненето в
първите 6-7 месеца се е осъществявало посредством назогастрална
сонда и само с течна храна,което е довело до редукция на телесната маса /кахексия/ установена при аутопсията, съпроводено с
неизбежно намаляване на жизнените сили на организма,а катетиризирането
на пострадалия е оценено като предразполагащ фактор за възникване на усложнения.Продължителното
залежаване води до събиране и задържане на течност в заднолежащите
дялове на белите дробове поради понижената вентилация на тези зони и
недостатъчното разгъване на белия дроб при дишане; нарушава се дренажа на
бронхиалните секрети,развиват се ателектични
огнища,обструкция на бронхите,оток. Задържаните в респираторния тракт за дълго
време секрети според експертизата са добра среда за бактериална инфекция и хипостатична пневмония като непосредствена причина за
настъпилия смъртен изход,а при състоянието на пациента развитието на инфекцията,водещо до гнойна хипостатична пневмония е неизбежно,което определя и
наличието на причинно-следствена връзка.Комисийната
експертиза се консолидира с направения от вещото лице К. извод за давността на
смъртта като състоянието на трупа установено при огледа в същия ден е в
кореспонденция със заявения от свидетелката момент – към 7,20 ч. на
16.08.2018г.
Вещите лица Л.,М.,М. и П. се
консолидират и с експертните изводи по СМЕ за изследване на труп № 79/2018г.,според които вписаните
като придружаващи заболявания в ИЗ – ХОББ /бронкиектазиите,белодробния
емфизем и хроничния бронхит са прояви на хроничната обструктивна
белодробна болест/ и артериална хипертония не са подкрепени от други данни
освен КТ изследване като няма данни да са били провеждани /обяснимо и с оглед
състоянието на пациента - „кома“,бел.с.д./ физикални изследвания,посредством спирометрия и бронходилаторен тест не само по време на хоспитализацията,но
и предшестващо като оценката на оперативния риск от интернист и анестезиолог
като „нормален“ също не сочи наличието на данни за сериозни придружаващи заболявания,налагащи
допълнителни изследвания или консулт със специалист,както и лечение. Комисийната експертиза заема становището за правилност на
проведеното лечение посредством инвазивна белодробна вентилация и прилагане на
медикаменти /антибиотици, анкоагулант,ноотропни/ посредством,които е постигнато поддържане на основните жизнени функции,увредени от тежката ЧМТ и предотвратяване на усложненията като проведеното
лечение у дома и в Клиника по неврохирургия е оценено правилно като обем и
качество.Експертизата е счела,че няма данни за ХОББ,а проявите от страна на
дихателната система в конкретния случай са били свързани с контузията на белия
дроб,фрактурата на ребрата и пневмоторакса като дори
и да се приеме хипотетично наличието на леки прояви на ХОББ,то същите не могат
да доведат до усложнения свързани с естеството на болестта.Продължителната
/около месец/ инвазивна белодробна вентилация, наложена с цел поддържане на жизнените
функции след травмата е довела до нарушаване на естествените защитни сили на дихателната
система изолирането на вътреболничен микроорганизъм /Ацинетобактер
Баумании/,устойчив
на голям брой антибиотици и причиняващ пневмония при имунокомпроме-тирани
лица.Като фактори предразполагащи към развитието на хипостатична
гнойна пневмония следва да се посочат продължителното /около 10 месеца / залежаване,
довело до влошаван на кръвообращението и обмена на въздух в белодробната тъкан,предпоставка
за възникването на възпалителен процес,квадрипарезата,която
допълнително е влошила дихателните движения и нарушеното хранене,при което
усвояването на храната в течна форма и при отстраняване на ензимите в устната
кухина е довело до нарушено храносмилане.Експертизата приема,че не е необходимо
последващо медикаментозно лечение като за
профилактика на усложненията от залежаването са показани чести промени в
положението на тялото,масаж и пасивни движения на засегнатите части които са
извършвани от близките във възможния обем,свидетелство, за което са и
оздравелите пролежки,които аутопсията е констатирала.
В хода на съдебното следствие /СП,т.4,л.1004 и сл./
вещите лица са посочили,че констатираната тежка мозъчна контузия е довела до диструкция /разпад/ на мозъчната тъкан на големи участъци,в
голям обем,като не може да се очаква възстановяване,а хирургичната интервенция
няма как да се осъществи, т.к. това означава премахване на мозъка в значителен
обем,оценката на неврологичния статус по скалата на Глазгоу към момента на
постъпване е 7т. / същата бележи и по-ниски
периодични стойности по време на престоя на Д. в болницата,бел.с.д/
кореспондира с диагноза „песимо“ като медицинската помощ
е била спешна и животоспасяваща с оглед спасяване на сърдечната и дихателна дейност,т.к.
в противен случай,и в тази насока е кореспондиращия извод на вещото лице доц.Д.,смъртта
е щяла да настъпи още тогава.Състоянието на пострадалия – с пареза на
крайниците и принудителна поза в леглото,в кома,определя и неизбежното развитие
на инфекциозен процес – декубитуси,които водят до
сепсис или белодробни усложнения в резултат на нарушено кръвообращение като това състояние
не може да бъде профилактирано с антибиотици,а видно
от заключението на вещото лице доц.К. в състоянието,в което се е намирал пострадалия пневмонията няма да
регистрира обичайната, видима и бурно протичаща,симптоматика,която се набелязва
при здрав човек.Направената
диференциация в последиците между ХОББ,която засяга дишането и пролежаването, провокиращо
застой на течност в заднолежащия дял на белите
дробове, поради понижената вентилация на тези зони и недостатъчното разгъване на белия дроб,
убедително изключва като възможна причина за смъртта или като фактор с принос
към причинно-следствения процес отразените в
анамнезата и непотвърдени с предходни медицински документация
заболявания от белодробния спектър.Заключението по комисийната
експертиза е обстойно,стъпило на внимателно и комплексно изследване както на
цялата набрана по делото доказателствена съвкупност,в т.ч. допълнително
събраните гласни доказателства и цялостната медицинска документация относно
болничния престой и лечение на пострадалия, служебно изискана от съдебния
състав,то не е оспорено и от страните,които са изразили становище за неговото
приемане,поради което се кредитира в цялост от съда.
В хода на предварителното разследване е изготвена ДНК
експертиза № PG№ PG07-17/DNA/02012018
на
веществени доказателства /ДП,т.2,л.152 и сл./.Видно от изготвеното експертно
заключение по гърловината на бутилка,текстилни
изрезки /от задната седалка на л.а. марка „***“/ и вътрешната част на каскета е доказано
наличието на човешка кръв.Извлеченият ДНК профил на биологичен материал, иззет
по обтривки на дистанционно и волана на VW, е еднакъв и напълно съвпада с ДНК
профила на подсъдимия Е.В.,а ДНК профила на биологичния материал по капачката
на бутилка и ноктените изрезки на лява и дясна ръка и ДНК профила на човешката кръв по гърловината на бутилката,по двете парчета текстилна материя
и каскета е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на пострадалия.
Според визираното експертно заключение ДНК профила на
изследвания биологичен материал по скоростен лост на *** представлява
смес на биологичен материал от две лица от мъжки пол в различно съотношение
като алелите с по-висок интензитет формират ДНК профил
еднакъв с ДНК профила на подсъдимия Т.Н.,тези с по-нисък интензитет формират
ДНК профил еднакъв с ДНК профила на Е.В..ДНК профила на изследвания биологичен
материал по волана на л.а. марка „***“ представлява смес на биологичен материал
от две лица от мъжки пол в различно съотношение като алелите
с по-висок интензитет формират ДНК профил еднакъв с ДНК профила на подсъдимия Д.Д.,а тези с по-нисък интензитет формират ДНК профил
съвпадащ с ДНК профила на Е.В. като експертизата при обследването на останалите
обекти не е могла да определи ДНК
профил.
В хода на предварителното разследване са назначени
съдебно-дактилоскопни експертизи,както следва:
-
№
182/26.10.2017г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен като видно
от изготвеното от вещото лице В.С. експертно заключение по изследваните обекти –
два броя регистрационни табели с надпис „ЕН *** ВХ“ и два броя полиетиленови
чувала,единия с преобладаващ бял,а другия с преобладаващ лилав цвят,иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие находящо се на ул.“***“ № *** в гр.Бяла
няма открити дактилоскопни следи,
-
№
175/17.10.2017г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен като видно
от изготвеното от вещото лице П.М. експертно заключение по изследваните обекти:
дактилоскопна следа под № 6,иззета от бутилка за
минерална вода „Горна баня“ от 0,5 л. е оставена от малък пръст на дясна ръка на подсъдимия Е.В.,иззетата дактилоскопна следа при претърсването и изземването на
процесния л.а. марка „***“ е годна за идентификация,но не е установено съвпадение
с регистриран отпечатък в базата данни,а останалите дактилоскопни следи не са годни за идентификация
-
№
28/19.02.2018г. на БНТЛ при ОД на МВР-Плевен като видно от изготвеното от
вещото лице П.М. експертно заключение по изследвания обект – дланова следа открита при извършено претърсване и изземване
на л.а. марка „***“ с рег.№ ВТ***ВВ не е оставена от подсъдимия Т.Н. или
пострадалия Д.Д.,а от друго лице.
От заключението на вещото лице Й.Й.
по изготвената видео-техническа експертиза № 153/18.12.2017г. по описа на БНТЛ
при ОД на МВР-Плевен /ДП,т.2,л.124 и сл./ се установява,че предадения с
протокол за доброволно предаване от 14.10.2017г. диск от К.К.от
гр.Стара Загора съдържа видеозапис от камера без следи от манипулация върху
записаната информация като заснетото изображение на лице от мъжки пол е негодно
за лицева идентификация и в този аспект не установява изводи относими към
процесното съдебно производство.Във видеозаписа,обективиран в диск предаден с протокол за доброволно предаване от лицето Д.В.от
гр.Варна се установяват четири файла – цифров презапис на файлове от
охранителна видео-система, експлоатираща две камери, като проведеното
лицево-идентификационно изследване е установило,че лицето от мъжки пол заснето
да влиза в сградата вероятно е подсъдимия Е.В..В предадения с протокол за
доброволно предаване диск от лицето Н.Б.,съдържащ
снети записи от видео-охранителни системи от бензиностанция в с.*** са заснети
пет файла и се обективира светъл на цвят автомобил,две лица от мъжки пол като
проведеното сравнително-идентификационно изследване е установило,че на едното
от тях /ф.к.3.1/ е свидетеля Р.С..
Съдът кредитира заключенията по изготвените съдебно –
дактилоскопни,ДНК и видео-технически експертизи като компетентни,стъпили на обстойно
изследване на събрани по надлежния процесуален регламент обекти като същите не
са оспорени и от страните.
От показанията на свидетелката Т.С. се установява
интимната връзка,в която се намирала с пострадалия с давност около година
преди процесните събития и намеренията им да заживеят съвместно, по повод на
което Д. предприел ремонт на свой имот.Пак от същите се констатира
затворения характер на пострадалия,който не желаел да споделя обстоятелства
относно предходното му пребиваване в пенитенциарно
заведение,физическото му състояние – здрав,без симптоматични
оплаквания,запознаването `и с Е.В.
около месец преди процесните събития,представен `и от пострадалия и
възприемането му на 6.10.2017г. да „подскача“ край оградата на къщата `и заедно с друго „русоляво
лице от мъжки пол“ като `и напомнил за познанството им и се поинтересувал
от местонахождението на Д.,а след
отрицателния `и отговор,че същия не е в къщата заявил,че ще го
изчакат.Свидетелката С. чистосърдечно признава довеждането на въпросните
обстоятелства до знанието на Д.,който се поинтересувал относно
местопребиваването им като отрекъл да знае повода за посещението,а на
11.10.2017г. и раздялата му към 19,20 ч. с него,и насочването му към с.***,където
живеел със своята майка – св.М.К..С. дава обективни сведения относно
състоянието на пострадалия както по време на отзоваването `и на улицата в с.***,където
го заварила лежащ на уличен тротоар,“подут“,държащ се за корема и слабините,не
можещ да говори като повтарял „бензиностанция“,“тръба“ и сочел главата си като
казвал,че го боли,така и след изписването му от болницата, до около месец преди
да почине,когато полагала грижи за него с негови близки– неподвижно
лежащ,хранен със сонда,на памперси и третиран с мехлеми за избягване на рани от
залежаване.Показанията на свидетелката С. са обективни,същата не е
заинтересована от изхода на делото,а показанията `и кореспондират с тези на
свидетелките М., К., заключенията по изготвените
съдебно-медицински експертизи и епикризата издадена при изписването на Д. от
болницата,а в частта относно срещата `и с В. и С.,чиито отличителни белези е
възприела при срещата им на 6.10.2017г. и с ценените от съда гласни
доказателства извлечени от техния разпит.
Свидетелят Н.П. сочи при разпита си разговора си с Г. П.
по прякор „Ч.“,който го помолил да окаже съдействие на негов приятел,
закъсал в нива с лекия си автомобил като
го изтегли с трактора си,появата малко след това на подсъдимия В. с бял
автомобил,макар и погрешно да го идентифицира по марка като „***“,с който
отишли на место и изтеглили до дома му л.а. марка „***“ с плевенска
регистрация,за който В. първоначално заявил,че е на негов приятел,който закъсал,а впоследствие
посочил,че си намерил приятелка и ходил да се среща с нея.Пак от същите се
установява молбата на подсъдимия до свидетеля да остави колата при него и
даденото от него съгласие,както и последващото връщане на В. и сваляне на регистрационните
номера,които отнесъл със себе си докато П.
го наблюдавал от дома си. Показанията на свидетеля са обективни,кореспондират с
възприетата от съда доказателствена съвкупност и се ценят от него.
Свидетелят Б. П. сочи при разпита си срещата му към 15
часа на 13.10.2017г. с подсъдимия В., по
прякор „Г.“,който докарал в автомивка в гр.Бяла,на която същия е управител,
л.а. „***“ бял на цвят като поискал пълно почистване за около два часа и
споделената му от П. невъзможност тапицериите на колата да изсъхнат за
посоченото време,извършеното обслужване на колата вътрешно и външно,при което
били оставени за пране задните седалки и подглавниците
на предните с уговорката В. да ги прибере в следващия ден,и предаването им два
дни по-късно с протокол за доброволно предаване на полицейски служители
посетили въпросната автомивка.Показанията на св.П. са обективни,същите сочат
предприетите от В. действия по своевременно заличаване на следите от
съприкосновението на Д.Д. с личния му автомобил и в
частност с тапицерията на задната седалка като в ДП същия сочи припряността на В.
и поставените от него нереалистични срокове.Конкретността в тази им част
определя и възприемането им от съда в съпоставка с изявлението му в хода на
СП,че не е имало изискване за време за изпиране и кореспондират със съставения
протокол за доброволно предаване от 14.10.2017г. /т.2,л.121 от ДП/,който
свидетеля сочи, че е подписал наред с ценената от съда част от обясненията на Е.В..
Свидетелките Ц.М. и С.М. ангажират гласни
доказателства свързани със състоянието на пострадалия Д.Д. и мястото,където същия бил открит – като първата от тях
сочи локализирането му около 7,20 ч. на
тротоар в с.***,лежащ и стенещ, посинен под очите, като успял да сподели
името си – „Д.“,че е от с.*** и отива при „Т.“ ,след което затворил очи,а
дишането и говора му били тежки като същата се обадила на св.С.М.,***.Последната
споделя тежкото състояние,в което заварила пострадалия – неадекватен,насинен и
подут,с отоци по шията и лицето, обезобразен,предположението `и, че е удрян в
слабините с оглед положението на едната му ръка – в анцунга,
изпуснал се по малка нужда, с несвързана реч, от която разбрала „Д.“, “навес“, “тръба“
и обаждането `и на : свидетелката Т.С., която съжителствала с него,на органите
на Спешна помощ и полицията при своевременно отзоваване на линейка.Показанията
на М. са обективни и последователни,същите кореспондират както с показанията на
свидетелките М. и С. /последната сочи в допълнение предаването на портфейл и
мобилен телефон марка „Айфон“,ползвани от Д. и
изгубени след привеждането му в Спешна
помощ/,така и с протокола за оглед от 12.10.2017г. /том 1,л.14-21 от ДП №
Д-245/2017г. по описа на ОП-Плевен/ от който се установява мястото,където е бил
локализиран пострадалия Д.Д. от св.Ц.М. – утъпкано пространство в земна повърхност с размери 60 см.
ширина и 1,75 м. на отстояние от 1,40 м. от прилежащата към дом № 9 на ул.“***“
ограда,в непосредствена близост до кръстовище образувано между посочената улица
и ул.“***“.Професионалната ориентация на М. и опита `и като хирургична
медицинска сестра дава един по-конкретен поглед върху обективното състояние на
пострадалия и в частност на неврологичната симптоматика свързана с претърпяната
черепно-мозъчна травма – неадекватен,с несвързана реч,със следи от побой и
съмненията и,че същия е удрян в слабините,които не могат да бъдат проверени с
оглед ограничения медицински преглед възможен в условията на реанимационни
мероприятия и поставени животоподържащи
системи,връзването на същия,за да не буйства съобразно споделените констатации
от вещото лице Д. и въздържането от сваляне на памперс /липсва описание в тази
насока в експертизата,а фотоалбума не удостоверява оглед на слабините,а само незакрепване
или освобождаване на страничната лепенка на памперса /сн.2,л.195,т.2 от ДП/.
Свидетелят Г.А. сочи при разпита си проведения с Д.
разговор около 18-18,30 часа на 11.10.2017г.,който му споделил,че му докарали
акумулатор за личния му автомобил марка „***“ и уговорката им на следващия ден
да дойде в с.***,където същия извършвал
ремонтни дейности в дома на негова
съседка, невъзможността да се свърже с него и узнаването,че Д. е намерен в
тежко състояние в с.***,а автомобила му в
околностите на гр.Бяла,както и състоянието му след изписването му от
болница – на легло,без словесен контакт „само пъшкаше,майка му го
хранеше…“.Показанията на А. са обективни и се ценят от съда,а в частта относно
състоянието на пострадалия намират опора не само в експертните заключения и
приобщената по делото медицинска документация,а и в показанията на Т.С.,коментирани
по-горе и свидетелите Х.Б. и М.К..
Видно от показанията на Х.Б. същия е приел в
пациентската си листа като ОПЛ Д.Д. след изписването
му от болница, регистрирал първо домашно посещение през м.декември,2017г.,
когато заварил същия в тежко общо състояние,неадекватен,неориентиран за време и
място,с катетър и назогастрална сонда като
установил,че пострадалия може само да движи очите си,да диша и гълта като
храненето се осъществявало през сондата
със специална храна от майката,на която разяснил как да обслужва катетъра и
раните от залежаването на Д..Свидетелят е прецизен в показанията си относно
липсата на помени в състоянието на
пациента при прегледите на 31.01 и 19.03 2018г. като сочи че при
регулярните посещения в някои случаи не пускал амбулаторни листове поради
липсата на основания да отразява в тях едно и също съдържание.Б. сочи при разпита си още установената пареза на Д.,със схванати горни и долни крайници,извършените
прегледи в обема,който позволявало състоянието на същия – със събличане,снемане
на сърдечно-съдов и неврологичен статус и измерването на кръвно налягане като
същия сочи,че не е установил симптоми на ХОББ,което становище кореспондира и
със заключението на комисийната експертиза, и
направеното от вещото лице П. уточнение в съдебно заседание,а от друга съдът
намира за достоверно не само с оглед продължителността на наблюдението,което Б.
е имал върху състоянието на пациента,но и с оглед притежаваната от него специалност
„Вътрешни болести“.Свидетелят сочи още оплакванията на майката за прояви на
епилептични гърчове,считано от
м.януари,2018г. и възприемането на такъв при негово домашно
посещение,което обусловило изписването на ампули диазепам,добавянето
на пасирани храни и доброто обгрижване на пострадалия от св.К.,която
изпълнявала дадените от него указания,а под нейните грижи раните от залежаване
и от дренажа постепенно зараснали.Показанията на този свидетел са
обективни,дават контрастна картина на състоянието на пострадалия от момента на
изписването му от болнично заведение до
смъртта му,както и досежно обхвата на полаганите грижи и се ценят изцяло от
съда поради кореспонденцията им с ценена от
него доказателствена съвкупност,включая и показанията на свидетелката М.К..
При разпита си свидетелката М.К. сочи тежкото
състояние, в което се намирал сина `и по време на болничния престой и
след привеждането му у дома – „беше неподвижен труп…не можеше да говори,нито да
се движи…“,което не се променило в рамките на десетмесечния период,в който
полагала грижи за него,липсата на здравословни проблеми у Д. преди процесните
събития и рязката промяна в теглото след залежаването въпреки осъщественото
хранене – „…беше здрав,не пиеше,не пушеше,около 100 кг….отслабна много след
инцидента…преди инцидента лекарства не приемаше…“,указанията на лекуващия
лекар,които съблюдавала при храненето и третирането на раните от залежаването и
неговото отзоваване при повикване, както и прилагането на диазепам с оглед
епилептичните пристъпи,които започнал да регистрира Д..Гласните доказателства
събрани при разпита на К. съдът намира
за обективни,кореспондиращи с показанията на свидетелите Б.,С., А., заключенията
по изготвените еднолична /на вещото лице К./ и комисийна
СМЕ,приобщената по делото и ценена от съда медицинска документация,с възприетата
корекция на придружаващите заболявания вписани в епикризата по изписването на
Д.Д. от „Клиника по неврохирургия“ и находките от
огледа на трупа на същия в дома му,видно от фотоалбума към него – медикаменти
за противодействие на епилептични припадъци и рани от залежаване,визуалното
състояние на пострадалия и ползваното помощно средство – антидекубитален
дюшек.Обстоятелството,че К. участва в производството като частен обвинител не
се е отразило на обективността на нейните показания,които съдът кредитира.
Показанията на Р.С. са от съществено значение за
разкриване на обективната истина и това е обяснимо с оглед обстоятелството,че
същия е единствения свидетел-очевидец на процесните събития,който от една страна
се е намирал в близки отношения с подсъдимия Е.В.,а от друга страна, останалите подсъдими в различни моменти от
наказателното производство ангажират гласни доказателства,в които сочат,че
същия е управлявал на определен етап процесния автомобил марка „***“,респективно
че дори е участвал в процеса на физическо травмиране на Д.Д.
съвместно с В. /изолирано в обяснения на подсъдимия Т.Н. дадени на 7.12.2017г.
в хода на ДП,бел.с.д./.В този аспект показанията на Р.С. подлежат на внимателна
проверка и съпоставка с останалите набрани по делото гласни и писмени
доказателства.
От показанията на Р.С. се установява познанството му с
Е.В.,с когото поддържали приятелски отношения, и отправената от последния
молба, няколко седмици преди процесните събития, да потърси в с.*** пострадалия
Д.,за да му каже да се свърже с него,както и предприетите безуспешни мерки в
тази насока.С. сочи още съвместното им посещение с подсъдимия В. в с.***,където
се срещнали с жена,която се представила за съпругата на пострадалия и която им
казала,че същия го няма.Показанията на С. в тази насока кореспондират с
ценената част от обясненията на В. и разпита на св.Т.С.,която ясно датира в
приобщените показания от досъдебното производство датата на посещението –
6.10.2017г. и поведението на В. и С.,поради което се ценят от съда.По-нататък
от показанията на този свидетел се установява съвместното им пътуване с В. на датата на инкриминираното деяние –
11.10.2017г. до с.***,където същите установили,че ползваното от Д.Д. превозно средство било паркирано пред дома на С. и
насочването им по първокласния път към гр.Бяла,където на отбивка изчакали
пристигането на друго превозно средство,по повод споделена преди това среща от В.,а
след разговор на В. с пътуващите в колата двата автомобила се насочили към с.***,където
спрели така,че да имат видимост към къщата на С..С.
дава описание на лекия автомобил марка „***“,с който се придвижвали подсъдимите
И., Н. и С.,особеностите на физиката и облеклото им – „едри на ръст,облечени в
черно…единия познат по физиономия,виждал съм го преди това,по прякор „Ж.“,“…с
нещо като кубинки бяха,с нещо като униформи,като охранители…“ /т.3,л.624 – гръб
от СП/ като ги идентифицира и в съдебно заседание,а за подсъдимия С. сочи,че е
„…едър на ръст,доста и здрав физически…с обръсната глава…“ и „по-едър от тях
/останалите подсъдими,бел.с.д./,липсва.“.С. достоверно възпроизвежда
напускането около 19.00 часа на къщата на С. *** от Д.Д.,
с превозното му средство паркирано пред нея, и тези му показания са в пряка
кореспонденция с изявлението на същата,приобщено от досъдебното производство,че
след 19 часа, Д.,който прекарал следобеда с нея си, тръгнал от дома `и към с.***,където
живеел със своята майка – свидетелката К..
Р.С. при разпита си сочи придвижването им до с.***,обл.Плевен
с управлявания от В. л.а. „***“,в който същия се возел на предна дясна
седалка,разминаването с л.а. тип „ван“ шофиран от пострадалия, който бил
разпознат от последвалия го В., който уведомил пътуващите в „***“-то лица и насочването
на пострадалия по черен път, започващ на около 100-200м. от края на селото,
следван от подсъдимите.С. е конкретен в показанията си относно предприетата от Е.В.
маневра свързана с изпреварване на пострадалия и спирането на *** му пред
него,както и спирането отзад на л.а. марка ***, и последвалия конфликт.В частта,
в която С. сочи нанесения побой от страна на подсъдимите И., Н. и С. на Д.Д. показанията му са
логични и в кореспонденция с ценената доказателствена основа от настоящия
съдебен състав.Последният обаче намира,че С. премълчава участието на В. в
нанесения побой изолирайки го единствено до вербални упреци към Д. като
изводимо от това сочи по-ограничен интензитет на въздействието под формата на блъскане на пострадалия по
тялото от останалите подсъдими,при което същия се клател, но не паднал – така
показанията на л.623,л.624 и л.629 от т.3 на СП.В ценената част от обясненията си
от 21.12.2017г. В. сочи,че пострадалия е паднал от нанесените му удари,което
ясно индицира тяхната сила,което кореспондира и с
ценената част от обясненията на Т.Н. от 25.04.2018г. като и двамата подсъдими
сочат в депозираните към този момент обяснения и конкретните действия на Г.И., дистанцирайки
се същевременно от процеса на физическо травмиране на пострадалия /в тези
фрагменти обясненията не се кредитират от съда/,който след като ги достигнал
започнал да нанася удари с ръка /шамари/ по лицето на Д..Р.С. сочи взетото
решение да се преместят от процесното място,при което в автомобила на В. се
качил като водач подсъдимия Н.,с оглед нежеланието му да кара поради липсата на
свидетелство за правоуправление,което е в хармония с представената справка на
Началник Сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, като на крайпътна отбивка при
ресторант „***“ колите спрели,а В. се насочил към него и се поинтересувал за
тихо място, където да продължи разпита на пострадалия,след което всички се
насочили към указаното от С. място – стар железен мост в посока гр.Свищов след
с.***,където след като достигнали всички слезли от превозните средства.Свидетелят
сочи нанесения побой от подсъдимите Н.,С. и И. на пострадалия с юмруци в тила и
гърдите докато В. „…се караше с него за нещо…“,наблюдавайки случващото се от
автомобила и липсата на съпротива от страна на пострадалия,който говорел
нещо,но не се опитвал да отвръща или да се съпротивлява.В тази им част
показанията на С. са последователни и хармонират с дадените от него в хода на
предварителното разследване по ЧНД № 423/17г. по описа на РС-Левски,приобщени
по реда на чл.281,ал.1,т.2 от НПК,а частична опора същите намират и в ценените фрагменти от обясненията на В. от
21.12.2017г.,в които същия сочи как подсъдимия Г.И. удрял с шамари и юмруци по
тялото и главата Д. и с обясненията на Т.Н. от 25.04.2018г. в частта, в която същия
споделя как И. удрял с ръце по главата пострадалия като и двамата отбелязват,че
същия паднал от ударите на земята.
С. е последователен в показанията си и в двете фази на
процеса относно насочването на участниците в процесните събития към гр.Бяла,при
което отпред било „***“-то на подсъдимия И.,след него „***а“ на В.,а отзад
пътувал с подсъдимия Н.,който управлявал ***а на В.,спирането им на
бензиностанция в с.***,при което той платил зареденото гориво и пресрещането им
в гр.Бяла от И.,който разменил автомобила си с друг,марка „***“ модел „***“ или
„***“,след което им казал да се преместят при него,и като паркирали *** на В.
продължили по черен път докато стигнали до нива в землището на гр.Бяла.В тази
им част показанията на С. намират допълнителна опора и в заключението по изготвената
видео-техническа експертиза идентифицираща свидетеля С. на записа /същия е със случаен характер и
може да бъде експлоатиран в доказателствен аспект,бел.с.д./ от охранителната
камера монтирана на процесната бензиностанция и обясненията на Н.,който сочи
поетото от този момент управление на л.а. на В.,макар и при по-различни от
изложените от свидетеля съображения.Р.С. сочи,възприетия от него,на светлината
на фаровете на превозните средства, нов побой над Д.,при което същия бил
обграден и удрян в гърдите и тила от подсъдимите И.,С. и Н.,а след като паднал
на земята същите го ритали с обувките си,а той викал по време на нанесения му
продължителен „…около 10-20 минути“ побой.В тази им част показанията на Р.С.
кореспондират с дадените от него в хода на предварителното разследване и
намират допълнителна частична опора в ценената част от обясненията на В. от
21.12.2017г.,в които същия сочи нанасяните юмручни удари от страна на Г.И. на пострадалия,а
след падането му – ритници,които го претъркулвали след нанасянето им.
Р.С. последователно, и в двете фази на процеса, сочи
преустановяването на побоя над Д.,при което същия седнал да почива на
страничната врата на вана,взетото решение от подсъдимите да се евакуират от
местопроизшествието,в резултат на което заедно с Т.Н. се качил в управлявания
от подсъдимия И. автомобил,а зад тях потеглили В.,който управлявал „***а“ на
пострадалия,Д. и подсъдимия С..Аварирането поради повреда в ходовата система на
превозното средство,което наложило да докарат *** на В.,изявлението на Г.И.,който
казал на В. „да се оправя оттук-нататък сам“,след което си тръгнал са
последователни и в двете фази на процеса и се ценят от съда.
Свидетелят С. дава ясна картина на състоянието на Д.Д. към този момент – окървавен по лицето,с несвързан говор
и затруднения при движенията, което наложило В. да му окаже помощ като му
помогнал да се настани на задната седалка,където пострадалия „…влезе и се опъна
на задната седалка,седна и си изпъна краката на задната седалка…“ /ДП,т.1,л.99
– гръб,ЧНД № 423/17г. на РС-Левски/.Тази картина кореспондира и с находките от
кръв с негово ДНК по задната седалка на „***а“ установени от ДНК експертизата
на вещите лица Ш. и Т..Показанията на свидетеля относно тежкото състояние,в
което се намирал в този момент пострадалия намират опора и в ценената част от
обясненията на подсъдимите В. и Н..С. споделя при разпита си и последващото им
придвижване до с.***,където В. паркирал пред къща и помогнал на Д. да излезе от
колата като го оставил седнал на тротоара, подпрян на оградата,а състоянието му
продължавало да се влошава – „Стъпваше Д.,но му беше трудно и говореше
несвързани работи…Главата му беше подута… /т.3,л.623 – гръб от СП/,последващото
им придвижване до гр.Левски,където бил оставен от В.,който заявил,че отива към
Велико Търново.Р.С. допълва разказа си с уточнението,че пострадалия Д. в нито
един момент след напускането на автомобила си в землището на с.*** не си е
възвърнал управлението над него, не се е опитвал да избяга по време на
придвижването му с подсъдимите като сам се е качвал и слизал в превозните
средства,изключая момента, когато е бил подпомаган от
В. след нанесения му последен побой в нивата,находяща се в землището на
гр.Бяла.
Наведените доводи от защитниците за детайлност, в
смисъл на дословност, на показанията на Р.С. дадени
пред настоящия съдебен състав в съпоставка с депозираните пред съдия в хода на
предварителното разследване / ЧНД № 423/17г. на РС-Левски/ и възведеното
съждение за необективност не могат да бъдат споделени. Процесът на
възприемане,запаметяване и възпроизвеждане на факти от обективната
действителност е строго индивидуален и възпроизвеждането на фактическата
картина на събитията две години след същите с висока степен на точност /няма
пълна идентичност,бел.с.д./ не е основание същите да бъдат дискредитирани на
това основание,а и противопоставими на тях биха били
обясненията на Е.В. от 30.04.2019г.,които
възпроизвеждат тези от 21.12.2017г.,като всички са дадени в присъствие на
защитник. По-нататък следва да се посочи,че обстоятелствата,че Р.С. се е
укривал в началния етап от предварителното разследване,а в последствие е ангажирал
защитник като се е явил пред компетентния разследващ орган,а след няколкочасово
задържане е и изявил желание да свидетелства са в логическа кореспонденция с
признанието му,че е бил уплашен от случилото се,съзнавал е,че ще бъде търсен от
органите на полицията,което определило и поведението му.Този мотив е
логичен,убедителен и в контекста на липсата на други доказателства не може да
се счете,че С. пресъздава невярна
фактическа картина на събитията приписвайки неосъществила се реално неправомерна
деятелност на подсъдимите.Настоящият съдебен състав анализирайки внимателно
набраната по делото доказателствена маса не открива нито един от подсъдимите да
уличава свидетеля С. във фактически действия свързани с процесите по физическо
травмиране на Д.Д. или придвижването му до някоя от
установените по делото маршрутни точки,с изключение на обясненията на
подсъдимия Т.Н. от 7.12.2008г.,т.е. първия му разпит,които обаче не само,че са
останали изолирани от доказателствената съвкупност,но и не са били потвърдени
нито при разпита му пред разследващия орган на 25.04.2018г.,нито пред настоящия
съдебен състав.Последният намира,че Р.С.,с оглед приятелските отношения,в които
се е намирал с Е.В. се опитва да облекчи наказателноправното
му положение като последователно го дистанцира от участие в нанасяния на Д.Д. побой,но тези му показания противоречат на ценената от
съда доказателствена съвкупност и в частност на кредитираните от съда обяснения на Т.Н.,в които същия сочи
лично участие на В. в процеса по физическо малтретиране на Д. в землището на с.***
и с.***,поради което не ги кредитира.Неубедителни се явяват и изявленията на Р.С.,че
същия не е знаел по какъв повод издирва пострадалия по заръка на В.,с каква цел
двамата са ходили до дома му на 6.10.2017г.,респективно споделения на датата на
инкриминираните деяния мотив за съвместното им пътуване – „…за компания…“ като
счита,че приятелските отношения помежду им,честотата и интензитета на срещите
им и обстоятелството,че в с.*** С. не сочи друг мотив за посещение,а двамата
предварително удостоверяват присъствието на Д. посредством личния му автомобил
на процесната дата пред дома на св.Т.С.,преди срещата им с останалите подсъдими,
дава една висока степен на осведоменост на свидетеля относно отношенията между В.
и пострадалия,по повод на които са настъпили и процесните събития.Дистанцирането
на Р.С. от съдържанието на водените между подсъдимите и Д.Д.
разговори в достатъчна степен потвърждава горния извод на съда доколкото,
независимо от престоя му във всяко едно от превозните средства, същия е
невъзможно в някакъв момент да не е възприел или коментирал с подсъдимия В. по време
на съвместното им придвижване случващите се събития и в частност причините,
поради които Д. е бил подложен на настойчива физическа и вербална агресия.
Съдът кредитира обясненията на Е.В. от 21.12.2017г.
/т.1,л.41 и сл. от ДП/,в които същия заявява познанството си с Д.Д. „…от години…“, информацията му за стопанисван канабис в
землището на с.***,обл.Плевен и постигнатата договореност със същия да открие
насажденията,с оглед познаването на землището, обере растенията и разделят
парите от добива му.Пак от същите се установяват постъпилите сведения за
прибирането на процесната реколта наркотично вещество,което изненадало
стопанисващите го до този момент лица,които я издирвали и инициирания от него
неколкократно контакт с пострадалия,който не отговарял на телефонните му
повиквания, а при посещението на адреса на св.С., където знаел,че пребивава,
същата му споделила,че го няма, а в последствие Д.,с когото се разбрали по
телефона да се видят, не му върнал очакваното обаждане.В тази част обясненията
на В., дадени в присъствието на защитника му /тези от 21.12.2017г. и
30.04.2019г. са еднотипни,бел.с.д./, кореспондират с показанията на Т.С.
относно срещата им на 6.10.2017г. и показанията на придружавалия го Р.С. и се
ценят от съда.
Подсъдимият В. споделя в обясненията си създаденото
убеждение, по повод така манифестираното от пострадалия поведение,че същия се
укрива от него и решението му да се обърне към подсъдимия Г.И.,който „…да дойде
с мен и да го сплаши“,при което се срещнали „…ден или два преди случката…“ пред
жилището му в гр.Русе, на която среща споделил „ситуацията“,а И. обещал да му
помогне като „щял да звънне на някакъв
негов приятел и той да дойде…“.Тази част от обясненията на В. съдът цени не само с оглед обстоятелството,че същия
двукратно ги е възпроизвел в хода на
досъдебното производство,но и предвид това,че същите ясно дефинират ролята на подсъдимия И.,който е
ангажиран като силова фигура за разрешаване на възникналия проблем между В. и
пострадалия,който се дистанцирал от постигнатата между тях договореност за
разпределение на доходите от реколтата
марихуана.Активното поведение на И. в рамките на развилите се впоследствие събития дава
допълнителна опора на тези обяснения на подсъдимия В. и опровергава
изявлението на първия,че срещата им на инкриминираната дата е случайна и едва след срещата на В. и
потърпевшия в с.*** разбрал,че двамата имат неуредени отношения по повод марихуана.
По-нататък В. сочи последващата
уговорка с И., в изпълнение на която
двамата се срещнали на отбивка преди с.***, на главния път Русе – София,и
потеглянето им към същото населено место,където спрели встрани от дома на
пострадалия /т.е. дома на приятелката на Д.Д.,св.Т.С.,бел.с.д./
- В. с управлявания от него „***“ и с пасажер свидетеля Р.С.,а Г.И. със светло ***,придружен
от две непознати момчета,които впоследствие идентифицира като подсъдимите Е.С.
и Т.Н.,потеглянето на пострадалия с лекия му автомобил паркиран отпред,когото
първоначално изгубили и последвалото му фиксиране с л.а. ***,когото
последвали.В тази им част обясненията на В. намират насрещна опора в
кредитираната част от показанията на Р.С.
и в показанията на св.С.,която посочва момента, в който приятеля `и напуснал
дома `и и се отправил към с.***,където живеел със своята майка.
Подсъдимият В. сочи още предприетото навлизане от
страна на пострадалия по черен път в
землището на с.***,последван от него и подсъдимия Г.И., последващо спиране на
колите,при което изразил острото си недоволство от укриването на Д.,самостоятелното
прибиране на реколтата канабис от негова
страна и възприетите визуално и обонятелно следи у пострадалия,които свързал с
манипулацията на марихуана.В тази им част обясненията са логични и в синхрон
както със споделения от подсъдимите Н. и И. интерес на В. към пострадалия,така
и с ценената част от обясненията му в съдебната фаза на процеса.В частта, в която В. заявява,че
същия не е препречвал пътя на Д.Д. след
изпреварването му,обясненията
противоречат на цената част от обясненията на Т.Н. и показанията на Р.С. и не
се кредитират от съда.
Съдът цени обясненията на В. и във фрагментите,в които
същия сочи пристигането на подсъдимия И.,който ударил няколко шамара по лицето
на Д.,който паднал и изявлението му да се преместя на друго место,където „да се
разберат“,при което поел управлението на л.а.“***“ на пострадалия,същия се
настанил до него,а зад тях седнал Е.С.,докато неговата кола шофирал подсъдимия Н.,а
И. управлявал ***-то си.В тази им част обясненията от 21.12.2017г са в
кореспонденция с показанията на Р.С. ценени от съда и с кредитираната част от
обясненията на Н. от 25.04.2018г.Настоящият съдебен състав намира,че В.
„спестява“ в обясненията си както личното си
участие в нанесения побой,за което свидетелства Н. в горепосочените
обяснения,така и участието на С. и Н.,за което са налице убедителни доказателства
ангажирани при разпита на Р.С. в двете фази на
процеса съобразно заявеното по-горе в мотивите.Директното насочване на
подсъдимия Г.И. към пострадалия и насочеността на упражнената от негова страна
физическа репресия опровергават обясненията на този подсъдим,че същия е имал
случайна среща с В.,улеснена от пребиваването му в региона /гр.Бяла/ по повод
уговорка да се видят с негов познат /Диян Й./ и не е имал ангажимент към плана
на В. да разреши по силов начин проблема
си с Д..
Съдът намира,че мотива за преместването на участниците
в процесните събития към следващата маршрутна точка – отбивка при железен мост
край с.***, предложен на В. при запитването му към Р.С., не е желанието на този
подсъдим да не им гледат „разправиите“,а виковете на пострадалия,който бил
малтретиран на нетолкова безлюдно место,
каквото подсъдимите търсели.По делото няма доказателства Д.Д.
да е бил дърпан,вкарван насилствено или извличан от превозните средства,с които
се придвижвали подсъдимите,а събраната по делото доказателствена съвкупност сочи,че
същия сам се е качвал и слизал от тях,но съдът намира,че пострадалия не е имал
и друг избор при численото и физическо превъзходство на подсъдимите, нанесения
му неколкократно интензивен побой и
опасността да претърпи още по-тежки увреждания при евентуална съпротива.В този
аспект на разсъждения обясненията на В. дадени в съдебната фаза на процеса,че Д.
от дълго време е бил без свидетелство за правоуправление и отказал да управлява
личния си автомобил,за да не бъде спрян са алогични и в грубо противоречие както
с поведението му преди срещата му с подсъдимите,когато същия самостоятелно
управлявал превозното си средство,така и с коментираната по-горе справка на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР-Плевен,която не установява отнемането на свидетелството му
за правоуправление.Всъщност с поемането на управлението на колата от В. и настаняването
на подсъдимия С. на задната седалка,когото св.Р.С. описва като физически
най-здравия от всички подсъдими, Д. е бил поставен под контрол,а волята му за
съпротива и възможността за бягство е била напълно сломена.
Обясненията на В. от 21.12.2017г.,в които същия
сочи спирането на участниците в
процесните събития край въпросния мост край с.*** и нанесения побой над
пострадалия с шамари и юмруци по главата и тялото от страна на Г.И.,при което
същия бил повален на земята и викал :“Спрете!Оставете ме!“ намират опора в
ценените от съда обяснения на Т.Н. от 25.04.2018г.,в които същия потвърждава
тези действия на И.,но настоящия съдебен състав приема,че В. премълчава участието
на подсъдимите Н. и С. /освен своето участие,за което ангажира гласни
доказателства Н./,които видно от възприетата част от показанията на св.Р.С. са
нанасяли юмручни удари в главата /тила/ и гърдите на пострадалия.В. признава в обясненията
си, и същите са последователни в досъдебната фаза на процеса,а и логични,че
виковете на пострадалия мотивирали подсъдимия И. да потърси по-уединено място
за репресия над него, при което същите се насочили към гр.Бяла,където същия
сменил л.а. марка „***“ с друг,по-проходим автомобил марка „***“,в който се
настанили като пасажери Н. и С.,а В.,С. и Д.Д. в
описаната вече конфигурация в купето на „***а“ се насочили след И. до нива в
землището на посоченото населено место,където всички без С. слезли. Обясненията
на Е.В. досежно нанесения на Д.Д. побой от страна на
Г.И. – с юмруци и ритници като след повалянето на пострадалия на земята
ритниците на този подсъдим го претъркулвали, и състоянието,в което се намирал Д.
след побоя - с окървавено
лице,охкал,говорел несвързано и начина по който бил настанен в „***а“ според
направеното от В. описание – подхванат под мишница като започнал да се отпуска,
са в кореспонденция с ценените от съда показания на Р.С., с уточнението,че В.
отново премълчава участието на С. и Н. в нанесения побой при идентичен механизъм
на въздействие върху пострадалия.Това състояние,в което изпаднал пострадалия,
ясно определя и понесената от него вече мозъчна контузия с изявена неврологична
симптоматика,която прогресивно започнала да се изява и формираното решението на
Г.И. да напусне местопроизшествието съвместно с Н. и С. и остави В. да се
оправя с пострадалия,както намери за добре.Настоящият съдебен състав намира,че обясненията на В.,в които същия заявява,че не е удрял
пострадалия в нивата в гр.Бяла не са опровергани от доказателствената
съвкупност ценена от него,а и нито свидетеля С.,нито Т.Н.,който удостоверява
приноса му в процеса на травмиране на Д. /на черния път край с.*** и при моста
в с.***,бел.с.д./ не сочат същия да е участвал в побоя над Д.Д. на посоченото място.С изцяло защитен характер се явява изявлението
на В.,че подсъдимите Н. и С. не са удряли в нивата край гр.Бяла пострадалия и
то е обяснимо с оглед ситуационно обусловеното към този момент решение на В.,който
адаптира позицията съобразно моментното състояние на производството,личните си
интереси и взаимодействието си с останалите подсъдими,като по този въпрос съда
ще отдели специално внимание по-долу в мотивите си.
В. достоверно описва в обясненията си, в хода на
предварителното разследване, последвалата повреда на л.а.“***“ по време на управлението
му /същия обаче погрешно сочи Р.С. като пътник,вместо Е.С. и в тази им част
тези гласни доказателства като изолирани не се ценят от съда/,осигуряването на
ползвания от него л.а. „***“ от Н.,който го докарал от гр.Бяла,в който Д. бил
настанен на задната седалка и придвижването им съвместно със свидетеля С. до
случайна къща в с.***,където подхванал накуцващия пострадал под мишница,който
„пъшкал“ и говорел несвързано, и му помогнал да слезе,след което го оставил на
улицата,като откарал С. до гр.Левски,а същия се прибрал във Велико Търново.
В. е неправдоподобен в обясненията си в
частта,в която заявява причината, поради която оставил за пране задните седалки
на *** при свидетеля П. и намерението му да ремонтира „***а“ на Д.,което
споделил на св.Н.П. след като го оставили пред дома му.Приобщените показания на
П. от досъдебното производство ясно сочат припряността на В.,който искал след
извършеното вътрешно и външно почистване на *** седалките на същото да бъдат
изпрани в рамките на два часа,а при
разубеждаването му от страна на свидетеля, с оглед нереалистичността на
поставеното изискване, уговорката да се изперат задните седалки /където е лежал
пострадалия след евакуирането му от нивата в землището на гр.Бяла,бел.с.д./,подглавниците и мокета,предадени от него с протокол от
14.10.2017г. на полицията и вземат на следващия ден.Подсъдимият В. не е има
намерение да ремонтира превозното средство, т.к. не би свалил регистрационните му
табели,което обстоятелство е премълчал в хода на проведените в тази фаза на процеса
разпити.
Обясненията на Е.В. пред настоящия
съдебен състав бележат различия, обусловени не само от консолидирането му от
една страна с подсъдимите И. и Н. около посочването на Е.С. като автор на
травматичното увреждане /в л.а. „***“/ отключило свързаната с причинената
мозъчна контузия на Д.Д. и безспорно установена по
делото неврологична симптоматика,което намира логическо основание в
процесуалното поведение на Е.С.,който е организирал защитата си,но се е
отклонил от лично участие в процеса,така и с оглед спецификата на отношенията
му с Г.И.,по повод на което В. е депозирал и оплаквания за въздействие.В тази
насока следва да се обсъдят различията в обясненията на В. дадени в съдебната
фаза на процеса, без да е необходимо да се преповтаря тази част от тях,която е
в кореспонденция с обсъдената и ценена от съда гласна доказателствена
съвкупност.Изявлението на Е.В.,че срещата му с подсъдимия Г.И. е била
случайна,а при прозвъняването му същия споделил,че се намира в гр.Бяла по
работа се определя от съда като неправдоподобно и продиктувано от намерението
да се елиминират всякакви съмнение за предварителна уговореност
и ангажираност на този подсъдим и спътниците му към предприето решаване на
проблемите на В. с Д. особено и по възприетия от обвинението силов начин. Обясненията
на В. в хода на предварителното разследване ясно дефинират наличието на
планирана,а не спонтанна среща с ясен план за действие, изведен като от начина
по който Г.И. и спътниците му са следвали В. и пострадалия и са организирали
местенето им между землищата на с.***,с.*** и
гр.Бяла,но и с оглед ангажираността на тези подсъдими към основния въпрос ангажирал
съзнанието на В. – местонахождението на реколтата марихуана или на дохода от
нейната реализация в зависимост от информацията,която следвало да бъде
извлечена при разпита на пострадалия, без да се подбират средствата за това.В
този ред на мисли Г.И. е следвало да дойде не, за да сплаши с присъствието си
пострадалия,както заявява пред съда В.,а за да му въздейства активно,което се установява
както от показанията на В. в хода на досъдебното производство в ценената им от
съда част,така и от поведението на същия изведено от кредитираните от съда фрагменти
от обяснения на Н. от 25.04.2018г. и показанията на Р.С. в двете фази на
процеса,които са константни и сочат ясна ориентация на И. към проблемите на В..
Настоящият съдебен състав не цени и
възпроизведения от В. пред него механизъм на спиране на пострадалия свързан с
махане с ръка при предприетото от подсъдимия изпреварване,т.к. намира, че същия
противоречи както на обясненията на Н. от 7.12.2017г. и 25.04.2018г.,в които
същия сочи препречването на пътя на Д.Д. от В.,така и
на показанията на Р.С.,в които същия заявява спиране на *** пред вана на
пострадалия след неговото изпреварване,с което същия е бил принуден да
преустанови движението си.
Изолирани от кредитираната от съда доказателствена
съвкупност се явяват и обясненията на В.,в които същия сочи че след словесната
му реакция към Д.,в която същия изразил недоволство от поведението му, същия му
казал нещо от рода :„Що се подиграваш с
човека?!“,след което го блъснал леко с ръка като Д. сам предложил да променят
мястото на разговора помежду им като го упътвал към железния мост при с.***,който
Р.С. предложил като подходящо място.В обясненията си в ДП В. не сочи нито
такава реплика от Г.И.,нито такава форма на физически контакт като е бил
конкретен сочейки,че този подсъдим е ударил неколкократно с шамари по лицето
пострадалия,който от силата им паднал на земята.В тази насока са и ценената
част от обясненията на Н. и показанията на С. като Д. не е имал мотив да се насочат
към по-безлюдно место,а такъв са имали подсъдимите, като изместването им от
моста е било продиктувано,не от желанието на Д. да му предаде полагащия се
½ дял от марихуана,както същия твърди в обясненията си пред съда,а
понеже пострадалия „…викаше – оставете ме,чакайте.Г. го биеше,аз се карах с
него.Когато той извика спрете,оставете ме,Г. спря и каза айде да се махнем от
тука и да карам след него…“ /ДП,т.1,л.42/.
Обясненията на В.,в които същия заявява,че Д.Д.,притиснат от
доводите му,решил да уреди отношенията си с него съобразно предварителната им
договореност като заявил,че ще звънне на свой приятел /никой не сочи употреба
на телефон от страна на пострадалия по време на процесните събития,бел.с.д./,който
ще достави марихуаната и ще му каже къде ще дойде,при което същите водени от
така декларираното намерение се насочили по черен път в покрайнините на гр.Бяла
/след смяната на колата на Г.И.,бел.с.д./,а след реакцията му:“Ма точно тука
ли,не може ли на друго място да ми донесе нещата“ С. го попитал защо се подиграва с него,след
което го ударил,а двамата започнали да се бият в колата до аварирането `и в
дънер,при което установили след спирането тежкото състояние,в което пострадалия
изпаднал, а С. „признал“ последиците от действията си са нелогични.Те са и в
пълна конфронтация с обясненията на В. от ДП,във възприетата им от съда
част,така и с показанията на Р.С.,който сочи не само нанесения от подсъдимите И.,Н.
и С. побой над пострадалия в находящата се в землището на гр.Бяла нива,но и
състоянието на пострадалия при влизането му вътре: “…Д. беше на задната седалка
на неговата кола,не изглеждаше в добро състояние,имаше кръв по
главата,неизглеждаше добре,говореше несвързано,имаше кръв по лицето…“ /СП,т.3,
л.631/.Всъщност тези обяснения се „привързват“ към изолираните до този момент
обяснения на Т.Н. от 25.04.2018г.,който идентифицира Е.С. като лицето, в
резултат от чието физическо посегателство начева съпътстващата, мозъчната
контузия на пострадалия, неврологична симптоматика и около тях се консолидира
позицията на подсъдимите в съдебната фаза на процеса,в който С. е отказал да
вземе лично участие.Твърденията на В.,че същия е оставил пострадалия на пейка
пред къща в с.*** са опровергани не само от собствените му обяснения дадени в
хода на ДП и показанията на св.С.,но и от огледния протокол с фотоалбум към
него от 12.10.2017г /т.1,л.14 и сл. от ДП/,където не се установява наличието на
подобно съоръжение.
Изтъкнатата от Е.В. аргументация,след прочитане на
обясненията му от досъдебното производство,че същия уличил подсъдимия И. като
лице подложило пострадалия Д. на интензивно и тежко физическо посегателство
поради ангажираността на И. като свидетел към този момент,който „…хвърляше изцяло
вината към мен…“ /СП,т.4,л.1008/ е несъстоятелна.Г.И. е бил привлечен като
обвиняем,макар и задочно,с постановление от 13.12.2017г. /ДП,т.1,л.67/ от който
момент е загубил качеството си на свидетел и показанията му вече са били
изключени от доказателствената маса,а с Определение № 654/20.07.2018г. на
Плевенски ОС на основание чл.64 от НПК по ЧНД № 694/2018г. спрямо И. е била
взета МН „Задържане под стража“,т.е. преди втория разпит на В. като обвиняем,в
който същия е възпроизвел обясненията си.В този ракурс на разсъждения съдът не
цени обясненията на В., в които същия сочи,че единственото физическо
съприкосновение между Г.И. и пострадалия е било в землището на с.*** и се е
изразявало в блъскане в гърдите,шамари,които „…не бяха силни…“ ,“…не го е
ударил фатално…“ /СП,т.4,л.1008/,т.к. намира,че те противоречат не само на
предходните обяснения на В. в ценените от съда фрагменти,но и на показанията на
Р.С.,обясненията на Т.Н. в кредитираната от съда част и заключенията на вещото
лице Д. и комисийната СМЕ установяваща
характеристиките на водещите травми и приложената сила на ударите.В. не може да
представи логично обяснение защо в хода на предварителното разследване не е споделил,че Е.С. е нанесъл побой над Д. по
време на движението им с управлявания от него „***“,при условие че не се оплаква
от въздействие от този обвиняем така, както прави по отношение на Г.И.,за който
твърди,че му е подхвърлял в Затвора – Плевен,че не е удрял пострадалия,а с
оглед изявлението му, че ще каже истината отношението на последния се
променило,което е довело и до дисциплинарното му наказване в Затвора Плевен, макар и на друго
основание.Всъщност обясненията на В. пред съдебния състав са в синхрон със защитната
позиция на подсъдимите Н. и И., и при демонстративно прехвърляне на
отговорността за уврежданията над Е.С.,спрямо когото производство се провежда
задочно като се пропуска нанесения на Д. побой
в нивата в гр.Бяла.Обясненията на В.,че Н. не е удрял пострадалия са в колизия
с показанията на св.С.,а твърденията му, че не е посягал на пострадалия в грубо
противоречие с ценената част от обясненията на Н. от 25.04.2018г.
Подсъдимият Т.Н. е ангажирал обяснения в хода на предварителното
разследване на 7.12.2017г. и
25.04.2018г.,както и пред настоящият съдебен състав.
Анализът на
обясненията на Н. от 7.12.2017г. налага следните изводи.В частта в която същия
сочи съвместното им придвижване с подсъдимите С. *** до отбивка на главния път
Русе-Бяла,където се срещнали с подсъдимия В. и управлявания от него л.а. „***“
и се насочили към с.***,движението след В.,който следвал друг автомобил между селата
*** и ***,поддържаната телефонна комуникация между И. и В. по повод въпросния
автомобил и следването на последния по черен път извън село ***,до момента в
който В. препречил пътя на Д. с управлявания от него л.а. „***“,принуждавайки
го да спре, показанията са обективни и кореспондират с възприетата от съда
доказателствена маса.Настоящият съдебен състав не цени твърденията на Н. за инцидентно
постигнато съгласие с Г.И. да му правят компания с Е.С. по повод негова среща в
гр.Бяла като намира,че приятелските
отношения помежду им и ангажимента на И.,за който споделя В. в
кредитираната част от обясненията си,а именно да осигури хора за сплашването на
Д.Д.,наред с деятелността им след случилото си,
опровергават тези обяснения на Н..На следващо место съдът намира,че Н.
съзнателно пропуска позиционирането на всички подсъдими,включая и свидетеля С.
в с.***, недалеч от къщата на св.Т.С., където пребивавал пострадалия и
изчакването му да напусне обекта,за да се осъществи контакт с него,което е в
кореспонденция със защитната му теза към този момент,а именно, че не е в
течение на плановете на подсъдимия И. и неговото участие в процесните събития е
случайно и без принос както в травматичния процес, довел до изпадането в кома
на Д.Д.,така и
в този по принудителната промяна на неговото местонахождение.Н. обективно
пресъздава недоволството на В. от
укриването на Д. и нежеланието му да уредят отношенията по повод марихуаната,предмет на общата им
договореност,но в частта в която същия сочи съвместно нанесения от Е.В. и Р.С.
побой над пострадалия /В. участва,но заедно с Н.,И. и С., бел.с.д./ посредством
удари по главата и ритници в тялото, без същия да пада на земята и при дистанцираност на останалите подсъдими,които наблюдавали
отстрани случващото се, тези фрагменти от обясненията се явяват нелогични и
опровергани от възприетата от съда доказателствена основа.Няма други доказателства,които
да кореспондират с тези твърдения на Н. за участие в побоя осъществен над Д. от
страна на С.,а и този подсъдим не ги
поддържа в последващо дадените от него обяснения. Същевременно ценените от съда
обяснения на В. установяват нанесените
от Г.И. шамари по лицето на пострадалия,а
от показанията на Р.С. блъскането на
тялото на пострадалия от И.,Н. и С..
Съдът цени обясненията на Н.,в частта в която същия сочи решението на Е.В. да се преместят
на неоживено място и настаняването им двамата с Д. в управлявания от него до
този момент лек автомобил,спирането им в близост до железен мост,където В.
подновил разпита си интересувайки се за съдбата на марихуаната и последвалото
напускане на визираното место,при което същия поел управлението на л.а. на В.,
придружаван от св.Р.С.,подсъдимия И. управлявал самостоятелно л.а. марка „***“,а
В. се придвижвал във вана на пострадалия, заедно с него и подсъдимия С..В тази
им част,както и в частта, в която Н. разказва за спирането им до бензиностанция
за зареждане на *** с гориво,което било заплатено от С. обясненията са
обективни и кореспондиращи с ценените от съда гласни доказателства и протокола
от изготвената видео-техническа експертиза.Обясненията на Т.Н.,в които същия
сочи дистанцираност с подсъдимите И. и С. от разговора
воден между В. и пострадалия край с.***,нанесения нов побой над последния съвместно
от В. и С. и твърденията му,че след него същите се отправили към
гр.Бяла,откъдето след кратък престой отпътували към гр.Русе с И. и С. са в
грубо противоречие с доказателствената съвкупност и ценената част от неговите обяснения от
25.04.2018г. и пред настоящия съдебен състав,поради което не се ценят от
него.Няма кореспондиращи доказателства,които да потвърждават участието на
свидетеля С. в нанасяния на Д.Д. побой,в последващите
си обяснения Н. не поддържа тази фактологичност,но
твърденията му,че В. е участвал в побоя осъществяван над Д. край моста при с.***
са синхронни с вече дадения от него механизъм на предишния побой осъществен от В.
над пострадалия.Лаконичното отрицание от страна на подсъдимия Н. на
осъществената маршрутна спирка на участниците в процесните събития в землището
на гр.Бяла се опровергава, както от кредитираните от съда показания на
свидетеля Р.С.,така и от последващите обяснения на Н. от 25.04.2018г. и пред
настоящия съдебен състав,в които се сочи навлизането им по черен път извън
чертите на гр.Бяла след смяната на л.а. „***“ от Г.И. с по-проходимо превозно
средство,показанията на свидетеля С. и кредитираната част от обясненията на В..Към
момента на депозиране на тези обяснения от Т.Н. – 7.12.2017г. /ДП,т.1,л.18/ Е.В.
е бил задържан,но не е давал обяснения по съществото на обвиненията,което да
формира извод за негативно отношение към него.Дистанцирането на И.,С. и Н. от
процеса на разговорите и физическото травмиране на пострадалия,което Н.
последователно поддържа е логично с оглед близките отношения,в които се намират
и което определя консолидирането,доколкото това е в съответствие и с възприетия
начин на упражняването на правото им на защита изразено в обща позиция.
В обясненията си от 25.04.2019г. Т.Н. възпроизвежда
споделената от него причина за предприемане на съвместното им пътуване с Г.И. и
Е.С. на инкриминираната дата,срещата на И. с В.
на отбивка на главния път Русе – Бяла,координацията между В. и И. по
повод търсено от тях по пътя лице и навлизането им по черен път извън с.***,при
което В. изпреварил превозното средство на пострадалия и спрял пред
него,принуждавайки го да преустанови движението си,след което водачите излезнали навън и започнали да разговарят.Тези обяснения на
Н. са в кореспонденция с ценената част от обясненията му от 7.12.2017г. и
възприетата от съда доказателствена маса и се кредитират от съда.Съдът цени и
обясненията на Н. в частта, в която същия сочи напускането на автомобила им от Г.И.,който
забързан достигнал до Д.Д. и го ударил неколкократно
в лицето,при което същия паднал на земята,афишираното от В. решение да се
преместят,т.к. са спрели „на пътя“ като В. поел управлението на автомобила на
пострадалия,който се качил сам в колата си,а И. в „***“-то.Тези обяснения са в кореспонденция
и с ценените от съда обяснения на В. и показанията на св.С. като Н. дава обяснения
за промяната във фактическата картина на събитията,съпоставена с обрисуваната
на 7.12.2017г.,която е продиктувана от подсъдимия И.,който му заявил,че следва
да имат синхронизирана позиция /всъщност освен В. по делото се констатира и
второ оплакване за въздействие от страна на подсъдимия Г.И., бел.с.д./.Н. сочи
в допълнение и насочването на участниците в процесните събития към железен мост
в отбивка, при която превозните средства спрели като И. нанесъл удари в главата
на пострадалия /без да може да посочи с юмрук или шамар/,Е.С. го
разпитвал:“Казвай бе,къде си скрил нещата,казвай къде е ?“, след което всичките
се насочили към гр.Бяла в следната конфигурация:В.,С. и Д. – във вана на
последния,Н. със С. в л.а. „***“ на В.,управляван от първия от тях,а И. в „***“-то
си.В тази им част обясненията са не само логични,но и намират кореспондентна основа в заявената като ценена от настоящия
наказателен състав доказателствена съвкупност. Конфигурацията на пътуващите –
от черния път при с.***,в която Н. твърди,че Р.С. е управлявал *** на В.,а
същия е бил в колата на И. без спомен за разположението на С. е в противоречие
с установената от съда и показанията на С. и не се възприема от настоящия
съдебен състав.Съдът намира,че Н., както при „разпита“ на Д.Д.
при с.***,така и при този в отбивката при с.***,
спестява участието на подсъдимия С. и Е.В.,което обаче е в колизия с останалите
гласни доказателства ценени по делото и поради това не кредитира тези фрагменти
от обясненията му.
Обясненията на Н.,в които същия сочи насочването на
участниците в процесните събития към гр.Бяла,при което пътем заредил
гориво,платено в бензиностанцията от свидетеля С.,а след като достигнали в
гр.Бяла същия се настанил в автомобила на Г.И.,гарирайки *** на В. /погрешно
сочи,че Р.С. се е качил заедно с В. и пострадалия,вместо в тяхната кола/ са в
синхрон и с гласните доказателства ценени от състава и със заключението по
назначената по делото видео-техническа експертиза.Н. въвежда нови щрихи в картината
на събитията като сочи придвижването на подсъдимите,Р.С. и пострадалия по черен
път в землището на гр.Бяла,при което след спирането подсъдимия И. „…се засили
към въпросния човек.В момента,в който Г. стига до тях,Е. го спря с
думите:“Чакай,че ма му направих нещо“.“ Тези обяснения на Н. са опровергани от
св.Р.С.,който няма основание да ги премълчи,т.к. същите не са в ущърб на
подсъдимия В.,с когото се е намирал в приятелски отношения,особено ако се
приеме /по делото обаче няма кореспондираща доказателствена
съвкупност,бел.с.д./,че същия е пътувал съвместно с В. ,С. и пострадалия във
вана на последния.Възпроизведената в обясненията теза на подсъдимия Н.,че същия
не е участвал в побоя над пострадалия и
че не е имало нанасянето на такъв в землището вече е била лансирана от него
наред с анализа `и от съдебния състав,който не следва да се преповтаря,но
следва да се посочи, че Н. за първи път сочи състоянието, в което е възприел
пострадалия към този момент,в отлика от предходните му обяснения – „…клекнал
или приседнал,присвит,на прага на вана и пъшкаше, охкаше…човекът нещо говореше
неясно,не го разбирах. Видимо не беше в добро състояние…“,както и повредата на
превозното средство на пострадалия и оказаната помощ на В..
Обясненията на Т.Н. дадени пред настоящия съдебен
състав не бележат различия със заявените от него факти свързани с инцидентното
придружаване със С. на подсъдимия И. „за компания“,насочването им към гр.Бяла с
управлявания от него автомобил при вземането им от домовете им,срещата им с В.,който
бил придружаван от Р.С. на отбивка на пътя Русе – София и следването на В. по
основните трасета установени по делото до навлизането по черния път край село ***.“Допълнението“
се явява срещата на подсъдимия Г.И. с негов познат,което в принципен аспект не
променя изводите на съда относно плана на пътуването,който не кореспондира със
заявения от И. и Н., “пропусната“ интензивна комуникация между И. и В. по време
на издирването и преследването на Д.,начина на спиране на пострадалия,при който
вече липсва описание на заявеното в предходните разпити изпреварване със
спиране пред л.а.“***“ като физическото въздействие, упражнено от подсъдимия И.,
е очертано като „…блъсна пострадалия два-три
пъти“,но „…не силно…“.Тези обяснения на Н.,не само, че са в противоречие с
ценените от съда негови такива,но са и в колизия с кредитираните показания на св.Р.С.
и заключението по изготвената от вещото лице Д. СМЕ.Към момента на депозиране
на обяснения пред съдебния състав Н. и И. пребивават в местата за лишаване от
свобода в едно помещение,трудово ангажирани са,а Г.И. и групов отговорник VI-та група,което
дава логическо обяснение на синхронизирането на обясненията както на този
подсъдим, така и на И. в хода на съдебното производство.
Съдът намира,че Р.С. не е управлявал л.а. „***“ на Е.В.,както
заявява Н. и насочването им към
следващата спирка /отбивка при железен мост към с.***,бел.с.д./ не е нито в
резултат на предложение на пострадалия,нито пък с оглед провеждането на
разговор на „висок тон“, доколкото Н. отрича Д.Д. да
е бил обект на физическо посегателство в посочения участък от когото и да било,което
се опровергава от ценената от съда доказателствена маса.Видно от заключението
по изготвената ДНК експертиза на вещите лица Т. и Ш. по обследваните обекти
/скоростен лост/ на л.а. „***“ са били открити следи от В. и Н.,по волан и
дистанционно отново от В.,но не и от свидетеля Р.С.,а и няма логика същия да откаже да управлява този л.а. след
като веднъж го е управлявал,дори и неправоспособен,особено при отчитане на
факта,че в него до този момент не е бил превозван Д.,което да го притеснява.В
частта относно придвижването на участниците в процесните събития до гр.Бяла и
поетото от този подсъдим управление на л.а.
„***“,осъществената смяна на колите от Г.И. с по-високопроходим
такъв „…с който ходи за риба…“ и напускането на гр.Бяла по неасфалтиран маршрут
обясненията на Н. са в синхрон с
кредитираните от съда гласни доказателства.Оттам нататък лансираната от Н.
фактология възпроизвежда обясненията му от втория разпит в хода на
предварителното разследване,в което същия сочи оплакването на подсъдимия С.,че
същия е „…направи /л/ нещо…може би му е пукнал ребро…/на Д.,бел.с.д./ и
споделеното тежко състояние на пострадалия,който не го разпознал и се обръщал
към него с друго име.В частта относно евакуацията на подсъдимите Н.,С. и И. от
последната им маршрутна точка, и обезпечаването на превоз на В. с оглед
настъпилата повреда във вана на Д. обясненията
не бележат различие с ценените от съдебния състав и се кредитират от
него.
Приобщаването на обясненията на Т.Н. от досъдебното
производство и констатираните различия с тези в съдебната фаза на процеса се
обясняват от този подсъдим с изградената
лично от защитника му /към този момент,бел.с.д./ версия преди провеждането на
първия разпит и с негативните чувства,които изпитвал към подсъдимия Г.И.,който
депозирал показания като свидетел,след което се укрил от органите на
досъдебното производство и това го накарало да се чувства „предаден“.В обясненията
обаче от 25.04.2018г. Т.Н. сочи,че не неговия адвокат към този момент,а по внушение
на защитника на Г.И. към онзи момент дал предходните си обяснения,а ако е имал
намерение да навреди на последния подсъдим, с оглед нежеланието му да сподели процесуалната му участ на задържан /И.
е задържан на 20.07.2018г.,след отказа на ОС-Плевен да бъде одобрено постигнато
между него и ОП-Плевен споразумение за прекратяване на наказателното
производство/ то същия би следвало да посочи целия обем фактическа деятелност
на Г.И.,описана от св.Р.С. в ценените от съда негови показания,без да подхожда
селективно към нея и приписвайки на С.,който не участва лично в процеса, побой
над пострадалия във вана му,който отключил неврологична симптоматика,съответна
на установената по делото.
Подсъдимият Г.И. не е давал обяснения в хода на
предварителното разследване,а ангажираните в съдебната фаза на процеса са
насочени към обезпечаване на възприетата от него защитна линия,която бележи
синхронност с позицията на останалите подсъдими при съответно интерпретиране на
доказателствената съвкупност.
Обясненията на подсъдимия Г.И. подлежат на внимателна
преценка не само с оглед разглеждането им като доказателствено средство и
средство за защита,но и с оглед оплакванията на подсъдимите В. и Н. в различни фази от процеса за
оказано давление от страна на И. с оглед синхронизиране на обясненията
им.
Съдът некредитира обясненията на И. в частта,в която заявява,че
срещата му с подсъдимия Е.В. е случайна,а същия е имал уговорен преди това
контакт със свой познат като подсъдимите Н. и С. го придружили за компания
по този повод в гр.Бяла.Тези обяснения
са нелогични и се опровергават както от кредитираните фрагменти от обясненията
на Е.В.,така и от поведението на този подсъдим по време на процесните
събития,което сочи висока степен на лична ангажираност към предмета на сделката
между В. и пострадалия,както и към неговата съдба,така и от дейността му по
време на установяването на Д., транспортирането му до маршрутните
точки,набелязани от подсъдимите и неговото инквизиране.
Всъщност цялостната логика на обясненията на
подсъдимия И. касаеща срещата му с В. и координацията помежду им до момента на
установяването на пострадалия и неговото преследване компрометира твърдението
му,че едва край с. ***,“…на поляната….“ /СП,т.4,л.1015,гръб/ разбрал причината,
поради която го търси подсъдимия В.,а именно „…неуредени сметки с Д.за някаква
марихуана“.Г.И. няма обяснение защо не си е тръгнал, след като е разбрал какъв
е повода,който мотивирал В. да издирва и преследва настойчиво Д.Д.,като умишлено пропуска и престоя на подсъдимите и свидетеля
Р.С. пред къщата на св.С.,където по информация,набавена чрез предварително
посещение на района в следобеда на процесната дата В.,придружен от Р.С. се
уверил,че пострадалия пребивава на адреса на приятелката си.Фрагментите от
обясненията,в които Г.И. сочи срещата му с В. ***- Русе,придружен от Н. и С.,с
които се намирал в близки отношения,движението между с.*** и с.***,в рамките на
което издирвали пострадалия и насочването им,след неговото установяване по
черен път извън последното населено место кореспондират с ценената от съда
доказателствена съвкупност и се кредитират от него.
Обясненията на Г.И.,в които същия твърди,че след като
превозните средства на пострадалия и Е.В. се изравнили същите спрели,а след
като забелязал как В. ръкомаха, докато говорели с пострадалия на висок тон,
последния - агресивно,се намесил като го блъснал два пъти с оглед това му
поведение са в грубо противоречие с ценената от съда доказателствена съвкупност
и не се кредитират от него.Кредитираната от съда част от обясненията на В. и Н. и показанията на Р.С.
не само не сочат агресивно поведение от страна на пострадалия,а точно обратното
– същия не е отвръщал на нанесения му побой като И. е стартирал процеса на физическото му
травмиране поваляйки го на земята с удари в лицето.Опровергани от
доказателствената съвкупност по делото са и обясненията на И.,в които същия твърди,че пострадалия е
инициирал преместването им с оглед обстоятелството,че били на „шумно място“,при
което С. управлявал ***а на В.,а последния с Д.Д. и Е.С.
водели колоната до железния мост,където след като отново започнали да се
разправят за марихуаната В. му казал да
кара към гр.Бяла,като Н. поел управлението на ***,и се добрали до посоченото
населено место,където сменил превозното си средство с по-проходим л.а. марка „***“.Пострадалият
е най-малко заинтересован от насочването на подсъдимите към обезлюдено место,същия
не е имал инициативата да избира посоката им на движение,а и видно от
заключението по назначената ДНК експертиза липсват следи с произход от
свидетеля С. по уредите за управление на л.а. „***“ за разлика от откритите от В.
и Н..С. също отрича да е управлявал процесното превозно средство и тези му
показания се ценят от съда.Г.И. отново
пропуска нанесения побой над пострадалия при моста при с.***,както и в нива,в
землището на гр.Бяла възприемайки консолидираната с подсъдимите В. и Н.
фактология за тежко травмиране на пострадалия от Е.С. в купето на л.а. „***“ докато двамата се биели в него.Съдът е
изложил по-горе съображенията си защо не възприема същата,която и останалите
подсъдимите възпроизвеждат в съдебната фаза на процеса и те не следва да бъдат
преповтаряни.
В частта относно повредата на управлявания от В. л.а.
марка „***“,осигуряването на ползвания от В. до момента на срещата им л.а. – „Фолксватен поло“ и евакуирането
му в посока гр.Бяла заедно с Т.Н. и Е.С. обясненията на И. намират насрещна
опора в кредитираната от съда
доказателствена съвкупност и се ценят от него.
Всъщност като цяло обясненията на Г.И. не само,че по
отношение на съществените пунктове са в колизия с ценените от съда гласни и
писмени доказателства,и със заключенията по изготвените СМЕ относно нанесените
на Д.Д. увреждания,но и са твърде схематични,включително
и в частите относно физическото травмиране на пострадалия, ограничавайки го до
землището на с.*** при това в обем интерпретиращ по удобен за И. начин
доказателствата установяващи негова роля в този процес.Изтъкнатата от Г.И.
причина за депозиране на оплакване от Е.В. до наблюдаващия прокурор свързана с
трудовата им ангажираност с Т.Н. – първия като групов председател,а втория като
ОРД при зачитане на работните дни като се въвежда мотив на завист у същия,и
интерпретирането на обясненията на Н. и В. в хода на ДП,в които сочат активната
му роля в процеса на физическо травмиране на Д.Д.,като
обусловени от омразата им към него за това „…че се покрих…“ са неубедителни.В.
сочи,че отношението спрямо него се променило след разделянето им с Н. от едно
помещение в пенитенциарното заведение,което обитавали с този подсъдим и
събирането на последния с Г.И. в друго,а
не с оглед различната им трудова ангажираност,а от друга страна и подсъдимия С. се укрил от наказателно
преследване,но неговата деятелност единствено Н. е „маркирал“ във втория си
разпит,което компрометира споделения мотив за уличаването Г.И. от В. и Н. в съответните части от обясненията им.
При така
установената фактическа обстановка правилното квалифициране на деянието
извършено от В., Н., С. и И. е умишлено убийство, извършено с особена жестокост
от подсъдимите като съизвършители – престъпление по чл.116,ал.1,т.6 вр. с
чл.115 вр. с чл.20,ал.2 от НК.
Възприетата от настоящият съдебен състав форма на вина
при тази квалификация е евентуален умисъл.
В конкретния случай смъртта е настъпила в резултат на
съвместните действия на подсъдимите Е.В., Т.Н.,Г.И. и Е.С.,които съобразно
възприетото от съда от фактическа страна поведение са нанесли констатираните, според
изготвените по делото еднолични и комисийна съдебно-медицински
експертизи, увреждания на пострадалия Д.Д. като
водещото такова – причинената черепно-мозъчна травма,изразяваща се в тежки контузии
в дясната теменна и слепоочна области със съпътстващ мозъчен оток е активирала
усложнен причинно–следствен процес по линия на принудително залежаване /неподвижност/,кахексия /измършавяване/ със съпътстващо отслабване на
съпротивителните сили на организма и хипостатична
пневмония, довела до настъпване на престъпния резултат – смъртта на Д.Д..ВКС нееднократно е имал възможност да посочи,че за
умисъла на дееца да извърши убийство или телесна повреда следва да се съди след
анализ на средството,с което си служи,насочеността на ударите,тяхната
посока,сила и върху каква част същите са нанесени като нанасянето на множество
телесни увреждания, посредством тежки удари върху жизненоважни центрове от
тялото и/или главата на пострадалия, сочи на умисъл за убийство,а не на
причиняване на телесна повреда – в този смисъл например Решение №
181/1.10.2018г. на ВКС по н.д. № 488/2018г.,II н.о. на НК,съдия
Т. К..
Установената по делото доказателствена съвкупност
сочи,че подсъдимите, първоначално в землището на с.***, Г.И. със силни шамари в
лицето на пострадалия,които го повалили на земята,а впоследствие всички
подсъдими започнали да нанасят силни удари в главата и краката на пострадалия
като го ритали в тялото,впоследствие при отбивка при железния мост край с.***
побоя продължил,като В. удрял пострадалия по главата и краката,а Н.,И. и С. му
нанасяли удари с юмруци в гърдите и тила,чиято сила го повалила на земята и
накрая в нива,находяща се в землището на гр.Бяла подсъдимите И., Н. и С. са
нанесли на Д.Д. удари с ръце в тила и гърдите,а след
падането му на земята,едновременно го ритали с обувките си тип „кубинки“ по
главата и тялото като от силата на ударите тялото му се претъркулвало.Ударите
са били многобройни, според установените обективни находки от експертното
обследване на пострадалия,а за тяхната сила свидетелства факта на причинената
черепно-мозъчна контузия в дясната теменна и слепоочни области с излив на кръв довела до изпадането в кома
на пострадалия, и причинената гръдна травма, изразяваща се в счупване на две
ребра в ляво с излив на кръв и проникване на въздух в гръдната половина
/пневмоторакс и хемоторакс/,които са наложи спешна торакоцентеза
с оглед разгръщане на белодробния паренхим,принудителна
апаратна вентилация,последваща трахеотомия и медикаменти
за овладяване на мозъчния оток.Приложената сила видно от експертното заключение
на вещото лице Д.,необходима за причиняване на мозъчните контузии,е относително
голяма като доказателствената съвкупност, ценена от съда, позволява да се
направи извода, че черепно-мозъчната травма е получена при удар или удари
според доц.Д.,а не в резултат от падане върху терена.Тази насока на разсъждения
намира опора както в заключението на вещото лице доц.Д., който сочи,че не е
регистрирал характерното при падане счупване в тилната част със съпровождащи
мозъчни контузии,както на мястото на удара,така и срещуположно,така и в
показанията на очевидеца Р.С. /СП,т.3,л.630/,който отбелязва след падането на
земята в нивата,находяща се в землището на гр.Бяла,подсъдимите И.,Н. и С.
ритали пострадалия,който викал,което определя и извода,че мозъчното
сътресение,довело до изпадането в кома на пострадалия не е в резултат на
падането,а в резултат на побоя над него.Вещото лице Д. е посочило,че не може да
се определи от кой удар е настъпила черепно-мозъчната травма,като същата може
да е резултат както от един,така и в резултат от множество удари с или върху твърди тъпи предмети.Нанасянето на
удари от подсъдимите,които са млади и добре сложени мъже,активно спортуващи,със
значителна сила,в областта на главата и тялото /гръдния кош/ на пострадалия,където
се намират жизненоважни органи, с шамари и юмруци,част от които поваляли на
земята пострадалия,който според вещото лице доц.Д. по изготвената от него СМЕ №
651/2017г. на КСМД пир МУ-Плевен /ДП,т.2,л.188/ е мъж с „висок ръст и добро охранване,с правилно
развити костна и мускулна системи“ /,с ритници с груби обувки тип „кубинки“,за
което свидетелства и очевидеца Р.С., няма как да не формира у подсъдимите
представи,че в резултат на ударите няма да настъпят съставомерните последици –
смъртта на пострадалия.
ВКС е посочил,и настоящият съдебен състав споделя това
разбиране,че продължителността във времето или намесата на други фактори не
разкъсват причинно-следствената верига поставена от дееца по отношение на
причинените увреждания и целените с тези действия съставомерни
последици.В този смисъл Решение № 335/6.07.2011г. на ВКС по н.д. № 1420/2011г.,III н.о.,НК и
други.Комисийната съдебно-медицинска експертиза е
посочила,че реанимационните мероприятия предприети спрямо пострадалия и
принудителната апаратна вентилация,наред с активираната спешна медикаментозна
терапия, са предотвратили настъпването на смъртта към този момент,което
кореспондира и със заключението на вещото лице Д. – „…в рамките на 1-2
денонощия“,така че отлагането във времето на смъртта и усложняването на причинно-следствената
верига между нея и причинените увреждания на Д.Д. не
може да обоснове извод за липса на довършено деяние.
Настоящият процес бележи усложнение с оглед предложените
от държавното обвинение правни квалификации по чл.124,ал.1 вр. с чл.128,ал.2
пр. предпоследно вр. с ал.1 от НК и чл.142,ал.3,т.2 и т.3 вр.с
ал.2,т.2 вр. с ал.1 от НК и възприетото от ОП-Плевен физическо травмиране на
пострадалия,което е постановено в
основата на двете разпоредби,за които са предадени на съд подсъдимите,едната от
които /тази по чл.124,ал.1 от НК/ недопуска съучастническа дейност.Доводите на
защитника на подсъдимия Г.И. – адвокат М.Т. от САК,че при съучастието каузалния
принос на всеки един от съучастниците е ирелевантен стига той да е в причинна
връзка с престъпния резултат и противопоставянето в тази насока на
аргументацията,че при независимото съпричинителство индивидуалния
принос на всеки деец следва да бъде установен са принципно правилни в
теоретичен аспект и настоящият съдебен състав няма как да не се съгласи с тях.Практиката
е последователна в разбирането си,че по чл.124 от НК е допустимо само съпричиняване
като отговорността на всеки от съпречинителите не следва да е във връзка с поведението на
останалите понеже по тежкия резултат – смъртта – е причинен по
непредпазливост.В тази насока например е и Решение № 267/2.07.2013г. на ВКС по
н.д. № 780/2013г.,III н.о.,НК,съдия
К.Х..
В случая обаче,както съдът е посочил по-горе в
мотивите си,правилната правна квалификация в конкретния случай,че не е по
чл.124 от НК,а по чл.116,ал.1,т.6 вр. с чл.115 вр. с чл.20,ал.2 от НК,а тук е
възможен различен каузален принос на отделните съучастници обединени от общия
умисъл.При този ракурс на разсъждения кой или кои от подсъдимите,понеже
медицинската експертиза допуска мозъчната контузия да бъде причинена с един или
множество удари,е нанесъл фаталния удар е без определящо значение за
виновността и за квалификацията на поведението им.Всеки от подсъдимите е има
възможността да възприема ударите на останалите подсъдими,както и своите,като е
налице съизвършителство и общност на умисъла не само
когато всички съучастници заедно или поотделно нанасят удари,но и когато някои
действат в продължение на стореното до този момент щом вида на пострадалия ясно
показва извършеното от останалите - виж
Решение №115/15.04.2015г. по н.д. № 32/2015г.,III н.о. на НК на ВКС,съдия
М. Ц..В този смисъл обстоятелството,че подсъдимия В. няма доказателства да е
участвал в побоя над пострадалия в нивата,находяща се в землището на гр.Бяла не
изключва нито участието му в изпълнителното деяние,нито променя възприетата
общност на умисъла.
Настоящият съдебен състав намира,че деянието е
извършено при форма на вина евентуален умисъл.Изводите относно субективната
страна на деянието следва да се основават на съвкупността от всички
обстоятелства по делото,включая предходните взаимоотношения между лицата и
мотива на извършителите.Подсъдимите са издирвали пострадалия Д. водени от
намерението да узнаят на първо место къде същия е съхранил реколтата
марихуана,предмет на общата му договореност с Е.В.,а на следващо место да помогнат
на В. да осъществи физически достъп и контрол върху нея,за която услуга В. е
щял да се отблагодари на Н.,И. и С. /параметрите на тази реакция са останали
неизяснени по делото,бел.с.д/.Нанесеният побой над пострадалия на три различни
места,всяко от които по-уединено и отдалечено от обществен достъп от
другите и с повишаваща се интензивност и
продължителност,както и отвличането му са целели да бъда сломена волята му за
съпротива и нежеланието му да се раздели с добитата марихуана или поне с
информация за нейната съдба,която те искали да изтръгнат на всяка цена, дори и
с проявата на интензивно физическо насилие.Следователно смъртта на Д.Д. не е пряко целен резултат,а странична,допълнителна последица от действията на подсъдимите,които
са се отнесли с безразличие към възможния вредоносен резултат,а именно неговата
смърт.Поведението им след това красноречиво потвърждава този извод на съда – С.,Н.
и И. си заминали след като установили рязката промяна в състоянието на пострадалия
като последния заявил на В.,който бил аварирал с „***а“ да се оправя с
пострадалия,а В. го транспортирал в тъмната част на денонощието на 12.10.2017г.
/около 2,00 ч./ до безлюдна за това време и населено место улица в с.***,където
същия бил изоставен леко облечен за сезона и тази част на денонощието на
тротоара в безпомощно състояние и престоял до около 7,20 ч. сутринта,когато бил
случайно открит от свидетелката Ц.М..
Подсъдимите не могат да бъдат осъдени по чл.116,ал.1,т.6 вр. с чл.115 вр. с чл.20,ал.2
от НК въпреки обективно установените по делото факти,но не могат и да бъдат
оправдани по обвинението по чл.124,ал.1 вр. с чл.128,ал.2 пр. предпоследно вр.
с ал.1 от НК,т.к. съгласно чл.304 от НПК оправдаване е възможно единствено ако
се установи,че деянието не е извършено,не е извършено от подсъдимия,не е
извършено виновно или не представлява престъпление.Квалифицирането на деянието
на подсъдимите по друг състав,различен от този за който са предадени на съд,при
липса на възможност от съда за корекция на неправилно повдигнатото обвинение
определя и санкционирането на подсъдимите,
макар и за по-леко наказуемо престъпление,а именно това, за което са
предадени на съд – по чл.124,ал.1 вр. с чл.128,ал.2 пр. предпоследно вр. с ал.1
от НК.В този смисъл са например Решение № 358 от 22.01.2013г. на САС по ВНОХД №
691/2012г., VI състав и
Решение № 267/2.07.2013г. на ВКС по н.д. № 780/2013г.,III н.о.,НК,съдия
К.Х..
При така установената фактическа обстановка съдът
намира,че подсъдимите Н.,И.,В. и С. са извършили от обективна и субективна
страна и престъплението по чл.142,ал.3,т.2 и т.3 вр.с
ал.2,т.2 вр. с ал.1 от НК.
Отвличането е съставно престъпление,което обединява
две самостоятелни престъпни прояви в нова със свои различни характеристики.От
една страна се ограничава възможността на пострадалото лице за свободно
придвижване в пространството,с което се осъществява състава на чл.142а от НК,а
от друга същото се премества и отвежда противно на волята му на друго
място,което осъществява състава на принудата по чл.143 от НК.Отвличането е
резултатно престъпление и с принудителната промяна на местонахождението на
лицето същото е довършено.В конкретния случай престъплението е довършено и
престъпния резултат е настъпил след потеглянето на л.а. марка „***“ от черния
път край с.***,обл.Плевен като за съставомерността на деянието е ирелевантна
продължителността на времето,през което лицето е било лишено от възможност да
се придвижва свободно и по свое усмотрение
в пространството,т.е. последващото принудително местене на пострадалия до
момента на изоставянето му на улица „***“ в с.***,обл.Плевен.
По делото не са
събрани доказателства пострадалия да е бил дърпан,извличан или вкарван със сила
в процесните превозни средства марка „***“ и „***“.Демонстративното препречване
на пътя на Д. с управлявания от Е.В. л.а.,нанесения му побой на черния път край
с.*** от четиримата подсъдими,които числено и физически го превъзхождали не са
оставили никакъв избор на Д.Д. освен да следва
указанията им и да се съобразява с
избраната от тях посока на движение и маршрутни точки,за да избегне
настъпването на по-тежки последици за
живота и здравето си.Всеки следващ побой е бил по-интензивен и на по-обезлюдено
место,което е създало у пострадалия чувство за безизходност,достъпа до
управление на личния му автомобил е бил отнет като в нито един момент същия не
е имал възможност да поеме контрола върху него, дори и в присъствие на други
лица в купето, като същия не само,че не е бил оставян сам,но и докато се возел
с В.,който управлявал лекия му автомобил подсъдимия Е.С.,който е описван от
свидетеля Р.С. като най-здрав физически,го е охранявал от задната седалка,т.е.
налице е всеобхватен контрол върху поведение и действията на пострадалия,който
не е могъл и да използва мобилния си телефон,за да потърси помощ или сподели някому случващото се.Опровергани от доказателствената
съвкупност по делото са обясненията,че пострадалия сам е насочил превозните
средства към моста при с.***,за да продължи там необезпокоявано разговора му с В..Всъщност
спецификата на „разговорите“ и възприетия начин за изтръгване на информация за съдбата
на процесната марихуана са определили избора на подсъдимите това да става на отдалечено от обществен достъп място като с избора на всяко
от тях,което кореспондира с все по-голяма степен с така заложените изисквания,
обема и интензитета на упражнената спрямо пострадалия физическа репресия са се
увеличавали.Същевременно нелогични и изолирани от доказателствената съвкупност, се явяват и
обясненията,че Д. е афиширал в един момент намерение да се раздели с полагащото се на В. количество
марихуана като е определил и мястото за
това,т.к. дори привидно да е имал такова желание, то същия е следвало да инициира телефонен
контакт с външно,познато нему лице,което да обезпечи доставката,а такъв
подсъдимите и свидетеля С. не заявяват.
След всеки следващ
побой,който е бил по – тежък от предходните, волята на пострадалия да не
се подчинява на подсъдимите е била пречупвана все по-настойчиво,като Д., видно
от ценените от съда гласни доказателства не само,че не е имал агресивно или
нападателно поведение,но не се е опитвал
нито да противодейства,нито да се отбранява, воден от намерението да не ескалира допълнително напрежението и да не
ожесточава още повече В., Н., И. и С..
Налице са и квалифициращите признаци по повдигнатото
обвинение.
Деянието е извършено от подсъдимите В.,Н.,И. и С.,т.е. от повече от две лица с оглед
установената форма на задружна престъпна дейност.
Налице е и
квалифициращият признак особена жестокост към отвлеченото лице.Побоят нанасян на
пострадалия е осъществен трикратно като всеки следващ е бил с все по-голяма интензивност и бруталност на ударите
с ръце и тежки ритници,а последния е продължил докато подсъдимите – участници в
него са се уморили.Всички тези действия
характеризират подсъдимите като жестоки хора,които са игнорирали състоянието на
пострадалия и молбите му да го оставят водени от намерението си да постигнат
набелязаната цел,а тя несъмнено е користна и свързана с установяване на съдбата на процесния канабис и получаване на
достъп до него,който Д. неоснователно според
тях им отказвал.
От деянието са настъпили и значителни вредни
последици.В резултат от нанесения побой на пострадалия е причинена черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в тежки мозъчни контузии в дясната теменна и слепоочна
области, неголям излив на кръв под меката мозъчна обвивка (субарахноидален
хематом), както и мозъчен оток,които са довели до изпадането му в кома,което
състояние не е било преодоляно въпреки проведените активни реанимационни
мероприятия,които предотвратили неизбежното настъпване на смъртта в рамките на
едно до две денонощия.Причинената гръдна
травма, изразяваща се в счупване на две ребра в ляво, излив на кръв и
проникване на въздух в гръдната кухина (пневмоторакс и хемоторакс) е наложила
поставяне на Д. на принудителна апаратна вентилация,а последващо и до трахеотомия с оглед осигуряване на допълнителен въздушен
поток необходим за живота му като
комплекса от увреждания и водещото такова са предизвикали увреждане на здравето
в степен надхвърлящо по продължителност обичайното при неизменен и прогресивен
във времето риск за живота на пострадалия,който не е могъл да бъде преодолян
въпреки оказваната медицинска помощ и системно обгрижване от близките.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вина
пряк умисъл.
Подсъдимите са съзнавали,че
пострадалия не е желаел да напусне както
личния си автомобил,който принудително е бил изваден от движение, посредством
извършената от Е.В. маневра,така и да напусне мястото,където е бил локализиран,респективно
да се премести неколкократно на установените по делото маршрутни
точки,лишавайки се от достъп до системите за управление на автомобила и
придружен в купето на същия от подсъдимите С. и В. и съпътстван от ескортиращ
автомобил.Нанесения побой над пострадалия е сломил волята му за бягство,а
липсата на съпротива,за което свидетелстват както показанията на свидетеля С.,така
и съдебно-медицинската експертиза на вещото лице Д.,която лимитира до
незначителност уврежданията от защитен характер намира логическо обяснение в безизходността
на ситуацията, в която е поставен и нежеланието му да ожесточава числено и
физически превъзхождащите го подсъдими.Всеки от последните е съзнавал както
действията на останалите съучастници,така и своите действия и е осъзнавал,че
осъществява деянието при общност на вината.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на
повереника на частния обвинител С.С.А. за намерението
на подсъдимите спрямо пострадалия,а именно не да го умъртвят,а да го травмират
по такъв начин,че същия да се издължи на подсъдимия В. по повод процесното
количество наркотично вещество. Несъмнено мотивът на В. е бил именно такъв и
останалите подсъдими са били наясно с него и с ролята им в планираната от него
акция за постигане удовлетворителна за този подсъдим развръзка,но характера на
нанесените телесни увреждания сочи на непоколебимото решение на всички за
постигане на целения резултат без значение на възможните последици.Ето защо
настоящия съдебен състав е приел и квалификацията по чл.116,ал.1,т.6 вр. с
чл.115 вр. с чл.20,ал.2 от НК при форма на вина евентуален умисъл като
съображенията му в тази насока са изложени по-горе в мотивите.
Доводите на защитника на подсъдимия Е.В. за
необходимостта от изключване от доказателствената съвкупност на показанията на
св.С.Н. са възприети от съда по изложените от него по-горе съображения и не
следва да бъдат преповтаряни.Съжденията на адвокат А.К. за липса на участие от
страна на подзащитния `и в процеса на физическо травмиране на Д.Д. с оглед показанията на свидетеля С.,липса на
принудителни ограничения върху възможността същия свободно да избира посоката
си на движение и придвижването му с останалите лица към землището на гр.Бяла, в
управлявания от В. л.а. „***“, с оглед декларираното от него намерение да уреди
отношенията си с В. като му предаде там дължимото наркотично вещество, и при
липсата на свидетелство за правоуправление не намират кореспондентност
в ценената от съда доказателствена основа и следва да бъдат отхвърлени. Показанията
на свидетеля Р.С.,наистина не сочат участие на В. в нанасяния на пострадалия
побой,но те не са единствената основа, на която настоящият съдебен състав извежда
фактическата обстановка по делото и в тази насока следва да се съобрази и
ценената част от обясненията на подсъдимия Т.Н.,които сочат пряко участие на В.
в процеса на физическо травмиране на пострадалия с оглед изтръгване на
удовлетворяващ го резултат по повод процесното наркотично вещество.Пострадалият
в нито един момент не е имал възможност да избира посоката си на движение.Начинът
на спирането му от В. посредством препречването на пътя на управлявания от него
л.а. „***“, изземването на управлението от този подсъдим при обезпечена
физическа охрана на пострадалия от Е.С.,описван като физически най-едър от
всички подсъдими и ескортирането му до установените по делото маршрутни точки,
които Д.Д. не е имал възможност да избира
опровергават тези аргументите на защитата. Приобщената по делото справка на
Сектор „ПП“- КАТ при ОД на МВР-Плевен сочи,че към датата на инкриминираното
деяние пострадалия не е бил с отнето СУМПС поради наложени наказания и
принудителни административни мерки,а управлението на превозното му средство по
обществените пътища до момента на срещата му с подсъдимите е в конфронтация с
предложения извод за негово притеснение относно евентуална проверка от службите
за пътен контрол.Липсата на предварително познанство на част от подсъдимите с
пострадалия не води до претендирания извод за липса на общност на умисъл между В.,И.,
Н. и С. понеже за формирането на тази общност не се налага всички да са имали
предходни,а още по-малко трайни лични контакти,а по съображенията за
недоказаност на приноса на В. към процеса на физическо травмиране на
пострадалия и несъставомерност на деянието по чл.142
от НК съдебният състав е изложил подробно по-горе своите аргументи.
Несъстоятелни са доводите на защитника на подсъдимия Т.Н.
за липса на представи у същия относно намеренията на Е.В. спрямо пострадалия и
уговорката му с Г.И. да му прави „компания“ до гр.Бяла,където същия имал
уговорена среща.Показанията на свидетеля С. ясно описват активността на този
подсъдим и участието му заедно с останалите в процеса на травмиране на
пострадалия,а движението му между установените по делото маршрутни точки и управлението
на л.а. „***“ на В. категорично отхвърлят заявената му роля на случаен спътник
в едно неангажиращо пътуване.Свидетелят Р.С. не сочи, Н. да е демонстрирал
възпиращо подсъдимия Г.И. поведение,което изолира в доказателствен аспект тези
доводи на защитата,а и показанията на С. не са неконкретни,а същия е имал
възможност и видимост да наблюдава случващото се от превозните средства, в които
се е намирал в землището на гр.Бяла и на фона на активираните светлинни
устройства на автомобилите.Обстоятелството,че свидетеля С. възпроизвежда
детайлно процесните събития не е основание само по себе си да се атакува
тяхната достоверност,т.к. в обратния смисъл същия пак би подлежал на критика,а
това не е допустим аргумент за изключване на показания.В тази връзка следва да
се посочи,че не само С.,а и останалите подсъдими са се укривали в началния етап
от разследването,Е.С. и към настоящия момент,а Н. не поддържа първоначалните си
обяснения,в които сочи участие на Р.С. в процеса на физическо травмиране на Д.,обяснявайки
последващо тези си твърдения с оказаното му от Г.И. давление. Настоящият
съдебен състав е изложил аргументи в тази насока,но следва отново да посочи,че
състоянието в което е бил изоставен пострадалия в село *** в ранните часове на
12.10.2017г. и това в което е бил намерен около 7,20 ч. от свидетелката Ц.М. не
сочат на съществени промени или с други думи казано хипотетичната възможност,за
която се пледира от защитата на този подсъдим и подсъдимия Г.И. за намеса на
други лица,транспортни средства или животни,не само че е изолирана в
доказателствен аспект /включително и необезпечена от съдебно-медицинска
експертиза – липсват следи от прегазване,хапане,драскане или друго специфично
травмиране,бел.с.д/,но и е в колизия с липсата на мотив,доколкото Д.Д. е бил и напълно неадекватен и безпомощен,което да налага
същия да бъде допълнително травмиран от други лице.
Съдът не споделя аргументите на защитника на Е.С. –
адвокат М.М. от БАК за липса на мотив пострадалия да
бъде отвличан, въпреки наличието на неуредени отношения с В. и твърдението
му,че Д. сам е избирал местата където са спирали като във всеки един момент е
могъл да си тръгне.Укриването на пострадалия и избягването на срещи с В.,който
активно го е търсел, както по телефона,така и чрез свидетеля Р.С. –
самостоятелно и съвместно,огледа на дома на С. на процесната дата преди срещата
му с останалите подсъдими и вербалната му реакция след принудителното му спиране,
сочи ясно изчерпаното търпение от страна на този подсъдим и намерението му да
радикализира разговора до степента необходима за постигане на удовлетворяващ го
резултат по повод процесното количество марихуана.Показанията на свидетеля С.
не са приети безкритично от настоящия съдебен състав,който е изложил своите
съображения в коя част не ги кредитира,наред с анализ на условията,в които
същия ги е депозирал,но следва отново да се посочи в отговор на претендираната
от защитника - адвокат М. прецизност кой от подсъдимите с какви действия е причинил
тежката телесна повреда довела до осъществяване на съставомерния
резултат по чл.124 от НК,че при съучастие под формата на съизвършителство
наказателната отговорност се носи от всички участници в изпълнителното деяние, независимо
кой от тях лично,с какви по брой,насоченост и удари спрямо жертвата е допринесъл
за настъпването на съставомерния резултат,което на
фона на възприетата от съда квалификация,при която следва да бъде поведена фактическата
деятелност на подсъдимите – чл.116,ал.1,т.6 вр. с чл.115 вр. с чл.20,ал.2 от НК
– и принудителното и вместване от прокурора в тази по чл.124,ал.1 вр. с
чл.128,ал.2 пр. предпоследно вр. с ал.1 от НК,която е по-благоприятна за тях
/бел.с.д./, дава пълен отговор на поставените от защитника въпроси.
Лансираната от защитника адв.М. теза,че в ограниченото
пространство на купето е невъзможно Е.С. да нанесе тежки и силни удари на
возещия се отпред пострадал като черепно-мозъчната травма е в резултат от
сблъсъка на управлявания от В. автомобил в дънер на отсечено дърво с последващ
удар на главата на пострадалия в колонката на автомобила - /слепоочно-теменно
вдясно/ се опира на хипотетичен механизъм на увреждане,който няма опора в
набраната и ценена от съда доказателствена съвкупност.Подсъдимият В. не сочи в
нито един момент от предварителното разследване и съдебната фаза на процеса
пострадалия да се е удрял в части на купето,респективно същия или Е.С. да са
понасяли травми при аварирането на процесния л.а.“***“,а това не се заявява и
от подсъдимите Н. и И. в дадените от тях
обяснения.Липсват и доказателства ценени от съда,които да сочат на травмиране
на Д.Д. от С. във вана на л.а. като тази теза се
лансира от подсъдимия Н. след смяната на защитника му в хода на предварителното
разследване и около която са се консолидирали в отсъствието на Е.С. останалите
подсъдими.
Аргументите на защитника на Г.И. - адвокат Ц.Ц. *** за извеждане на фактическата обстановка по делото от
прокурора в нарушение на принципа на непосредствеността от обясненията на подсъдимите
В. и Н.,дадени в хода на предварителното разследване,които според него са били
афектирани от статута му на свидетел и особеното положение,в което се е намирал
свидетеля С.,поставен под угрозата от наказателно преследване,който е ангажирал
обяснения в присъствие на защитник,както и съжденията му,че показанията на този
свидетел за нанасяне на ритници с обувки тип „кубинки“ не се подкрепят от
заключението на вещото лице Д. по изготвената от него СМЕ,която не установява
контактни отпечатъци имат своята логика,но тя е продиктувана от едностранчив
анализ на доказателствената съвкупност,поради което не се възприема от
настоящият съдебен състав.Всяко от страните в процеса е свободна в правото си
да интерпретира съобразно възприетия начин на упражняване на правата си
доказателствената съвкупност,като ограничения са установени единствено по
отношение на субектите по чл.18 от НПК,което на тази фаза на процеса оставя без
санкционен инструментариум това решение на държавното обвинение. Принципът на
непосредственост все пак търпи и ограничения,уредени в разпоредбите на чл.279 и
чл.281 от НПК,но те са подчинени на принципното начало по чл.13 от НПК за разкриване
на обективната истина,което е подчинено на реда установен от законодателя и с
предвидените от него средства.Освидетелстването на пострадалия е извършено в
един доста по-късен период,на 16.10 или четири денонощия след приема на пациента
в болнично заведение и в този аспект установяването на контактни отпечатъци е
обективно затруднено,а и доц.Д. е
посочил, че липсата на контактни отпечатъци е пречка да се идентифицира
по-точно действащия предмет при ясното отбелязване,че констатираните травми
могат да бъдат причинени от удар с
невъоръжена ръка или ритане с крака.ВКС е имал възможност да посочи,че когато
доказателствата по делото не позволяват да се индивидуализира средството,с
което е извършено престъплението,свеждайки
го до точно определен предмет с
конкретни характеристики,то е достатъчно същото да бъде посочено посредством
своите видови или родови особеност – например твърд,тъп предмет,остър
предмет с режещ връх и т.н. – така
Решение № 115/15.04.2015г. на ВКС по
н.д. № 32/2015г.,III н.о.,НК,съдия
М. Ц..
Кредитираната от съда доказателствена съвкупност не
установява агресивно поведени от страна на пострадалия,а заявения механизъм на
физическо съприкосновение,заключен според защитата в бутане на пострадалия от
Г.И. е опроверган по категоричен начин от ценените от съда показания на Р.С. и
възприетите от съда фрагменти от обясненията на В. и Н..Изразените резерви от
защитника в установената причинно – следствена връзка между констатираната
черепно-мозъчна травма у Д. и последвалата смърт, опосредена
от хипостатична пневмония са преодолени по
категоричен начин от изготвената от вещото лице доц.К. СМЕ и комисийната такава,доводите за възможна привнесена
причинност след оставянето на пострадалия в безпомощно състояние на улицата в
с.*** са идентични с изтъкнатите от защитника на Т.Н. и са получили вече своя
отговор, поради което не следва да се преповтарят,а съображенията,че ако
подсъдимия И. е имал намерение да извърши приписаното му от държавното
обвинение деяние,то същия не е щял да ползва за това личен автомобил с оглед ноторната известност на възможностите на монтираните камери
за пътен контрол по пътищата трудно могат да бъдат съпоставени с личната
преценка на този подсъдим как да осигури исканата от Е.В. помощ без дейността
му да не бъде документирана от съответните правоохранителни органи.
Доводите на адвокат М. Т. от САК за невъзможността да
се установи по делото какво е конкретното участие на всеки от подсъдимите с
оглед спецификата на състава по чл.124 от НК и необходимостта от установяване
на конкретния принос на всеки от тях са намерили вече отговор по-горе в
мотивите,който не следва да бъде преповтарян, наред с този за възможното
допълнително травмиране на пострадалия от неустановени лица след изоставянето
му на улицата в с.***,специфичното положение на Р.С. в началния етап на
наказателното производство,който е имал мотив да възприеме статута на свидетел.Настоящият
съдебен състав е посочил по-горе в мотивите си,че обстоятелството,че Д.Д. не е бил дърпан
или бутан да влиза или излиза от превозните средства не може да формира извод
за доброволност на поведението му,като същия нито е упътвал според ценената от
съда доказателствена съвкупност подсъдимите по отношение на посоката им на
движение,нито е имал възможност да избяга с оглед изземването на контрола върху
превозното му средство.Няма и доказателства същия да е водил разговори с
притежавания от него телефон,което да внесе корекция в така направените от съда
фактически изводи.
При определянето на вида и размера на наказанията по
отношение на подсъдимите съдът съобрази
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства,степента на обществена
опасност на деянията и дейците, както и съотношението между тях,за да се
постигне съразмерност между действията
на подсъдимите и резултатност на приложената от държавата наказателна репресия.
Определянето на наказанието е логически процес,в който се прави цялостна оценка
на всички обстоятелства влияещи върху отговорността.
За деянието по чл.142,ал.3,т.2 и т.3 вр.с ал.2,т.2 вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор и кумулативно
конфискация на част или цялото имущество.При избора на наказание решаващият съд
намира,че избора на наказание измежду алтернативно уредените в закона следва да
бъде сведен до наказанието лишаване от свобода по следните
съображения.Несъмнено обществената опасност на този тип деяния е висока,а
реакцията на законодателя да завиши чувствително наказанията с измененията в НК
от 2010г. /Дв.,бр.26/6.04.2010г./ е обусловена,видно от мотивите към проекта за
изменение и допълнение на НК,от ескалацията на подобни престъпни прояви,при
които „…обект на престъпни посегателства са предимно бизнесмени,които са обект
на отвличане /те или техни близки/,а освобождаването се поставя в зависимост от
плащането на определена парична сума“,както и че „…безнаказаността и липсата на
какъвто и да било напредък по установяване на извършителите на тези прояви
стимулира по-широк кръг криминални
елементи да предприемат подобни прояви,дори и насочени към граждани с по-нисък
социален и имуществен статус,с искания за изплащане и на по-малки парични
суми…“.
Настоящето деяние не отговаря на критериите
предизвикали реакцията на законодателя,а и причината за отвличането не е
плащане на откуп от лице развиващо легален бизнес,а решението на подсъдимите да
експлоатират крайни мерки на въздействие спрямо пострадалия,който е предприел действия
по присвояване на предмета на съглашението му с Е.В.,макар и същия да е бил
забранен от закона,т.е. касае се междуличностни отношения по повод сделка,която
според действаща нормативна уредба е недействителна.В тази насока на
разсъждения обществената опасност на конкретното деяние макари и висока не
покрива стандарта необходимо за налагане на наказанието доживотен затвор.Горните
съображения определят и извода на съда за избор, измежду алтернативно
предвидените, на наказанието лишаване от свобода.
Обществената опасност на конкретното деяние е завишена,
наред с ръста на този тип посегателства спрямо личността и правото на свободно
придвижване, и местопребиваване,а личната такава на подсъдимите не е особено
завишена с оглед чистото им съдебно минало,но следва да се регистрира
проявената безцеремонност при извършване на деянието.
Като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия
Е.В. следва да бъдат отчетени частичните самопризнания в хода на досъдебното и
съдебни производства,с които макар и и в ограничен мащаб, воден от лични
интереси, същия е съдействал за разкриване на обективната истина,както и чистото
му съдебно минало.В групата на отегчаващите вината обстоятелства следва да се
посочат броя на квалифициращите обстоятелства – три на брой, мотива за
извършване на деянието – користен, интензивността и продължителността на
упражненото спрямо пострадалия насилие и продължителността на
отвличането,приноса на Е.В.,който е инициатор и основен двигател с подсъдимия Г.И.
на престъпното деяние като е планирал предварително същото,а впоследствие е
предприел мерки за заличаване на следите от престъпното посегателство.В контекста
на комплексната оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не може да се приеме,че и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се явява несъразмерно тежко, поради което
съдът определи на Е.В. на
основание чл.142, ал.3, т.2 и т.3, във вр. с ал.2,
т.2, във вр. с ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК наказание от 10 (ДЕСЕТ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на
изтърпяването му, както и КОНФИСКАЦИЯ, на част от наличното имуществото,
съгласно събраните в тази насока писмени доказателства,а именно моторни
превозни средства, както следва:
1. "***" с рег.
№ ВТ***,
2. "***" с рег.
№ ВТ***,
3."***" с рег.
№ ВТ***, рама ***, двигател ***,
4."*** ***" с
рег. № ВТ***, рама ***,
двигател ***.
По делото ОП-Плевен не е
ангажирала доказателства за наличността по сметките на Е.В. към датата на
постановяване на присъдата,няма доказателства какво е салдото и дали същото не
е отрицателно,за да може да се съобрази изискването на чл.45,ал.2 от НК,което
определи и този подход на съда по отношение на кумулативно предвиденото
наказание по отношение на тази част от имуществото както на В.,така и на
останалите подсъдими.
Като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия
Т.Н. следва да бъдат отчетени частичните самопризнания в хода на досъдебното и
съдебни производства,с които макар и също в ограничен мащаб, воден от лични
интереси, подобно на В., същия е съдействал за разкриване на обективната
истина,чистото му съдебно минало,семейното му положение – женен,трудовата му
ангажираност преди деянието,извлечена от събраните по делото доказателства.Личният
принос на този подсъдим е по-нисък от този на В. и И. и също следва да се
отчете на плоскостта на индивидуализацията на наказанието.В групата на
отегчаващите вината обстоятелства следва да се посочат броя на квалифициращите
обстоятелства – три на брой,интензивността и продължителността на упражненото
спрямо пострадалия насилие и продължителността на отвличането.Мотивът за
извършване на деянието е желанието на Н. да окаже съдействие на Г.И.,с когото
са в близки отношения като конкретните параметри на същото са останали
неизяснени с оглед възприетата защитна линия.В контекста на комплексната оценка
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства се налага извода,че и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се явява несъразмерно тежко, поради което съдът наложи на
основание чл.142, ал.3, т.2 и т.3, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК,
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК на Т.Н.
наказание от 8 (ОСЕМ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване, както и КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно:
"***", рег.№ Р***, рама ***,
ДВИГАТЕЛ ***.По споделените съображения за подсъдимия В. съдът не наложи наказание
конфискация на наличностите по банковите сметки на същия.
Като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия
Г.И. следва да бъдат отчетени частичните самопризнания в хода на съдебното
производство /в хода на ДП същия се е възползвал от правото да не дава
такива/,с които макар и в чувствително по-ограничен мащаб, воден от лични
интереси, същия е съдействал за разкриване на обективната истина,чистото му
съдебно минало,трудова ангажираност преди задържането на същия и наличието на
малко дете.В групата на отегчаващите вината обстоятелства следва да се посочат
броя на квалифициращите обстоятелства – три на брой,мотива за извършване на деянието
– користен,интензивността и продължителността на упражненото спрямо пострадалия
насилие и продължителността на отвличането,приноса на Г.И., който е основен
двигател с подсъдимия Е.В. на престъпното деяние като е организирал подсъдимите
С. и Н. със себе си и логистиката на
придвижването им до маршрутните точки,където Д.Д. е
бил разпитван,проявената по-висока активност при извършване на престъпното
посегателство,която го откроява на фона на останалите.В контекста на комплексната
оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не може да се приеме,че и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се явява несъразмерно тежко, поради което
съдът му наложи на основание чл.142, ал.3, т.2 и т.3, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.1
от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК наказание
от 10 (ДЕСЕТ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.57, ал.1,
т.2, б. „а“ от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на изтърпяване,
както и КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото а именно: МПС "***"
с рег. № Р***, рама ***,
двигател ***. Съображенията
относно кумулативно предвиденото наказание конфискация са идентични с
изложените по отношение на В. и Н. и са относими и в конкретния случай.
Като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия
Е.С. следва да бъдат отчетени чистото му
съдебно минало,трудовата му ангажираност преди деянието,извлечена от събраните
по делото гласни доказателства. Личният принос на този подсъдим е по-нисък от
този на В. и И. и също следва да се отчете на плоскостта на индивидуализацията
на наказанието.В групата на отегчаващите вината обстоятелства следва да се
посочат броя на квалифициращите обстоятелства – три на брой, интензивността и
продължителността на упражненото спрямо пострадалия насилие и продължителността
на отвличането.Мотивът за извършване на деянието е желанието на С. да окаже
съдействие на Г.И.,с когото са в близки отношения като конкретните параметри на
същото са останали неизяснени с оглед възприетата защитна линия.В контекста на
комплексната оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства се налага извода,че и най-лекото предвидено в
закона наказание ще се явява несъразмерно тежко, поради което съдът наложи на
основание чл.142, ал.3, т.2 и т.3, във вр. с ал.2, т.2, във вр. с ал.1 от НК,
вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК на Е.С.
наказание от 8 (ОСЕМ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание
чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС определи първоначален СТРОГ режим на
изтърпяване, както и КОНФИСКАЦИЯ на част от имуществото му, а именно
л.а. марка "***" с рег. № Р***, рама ***, двигател ***.По
споделените съображения за останалите подсъдими,с оглед въздържането на
ОП-Плевен от ангажиране на доказателства съдът не наложи наказание конфискация
на наличностите по банковите сметки на същия установени съгласно горецитираната справка на БНБ.
За деянието по чл.124,ал.1 вр. с чл.128,ал.2 пр.
предпоследно вр. с ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три
до дванадесет години.
Обществената опасност на конкретното деяние е завишена
наред с ръста на този тип посегателства спрямо личността,а личната такава на
подсъдимите не е особено завишена с оглед чистото им съдебно минало, но регистрираните
стойности се извеждат от проявената безцеремонност и бруталност при извършване
на деянието.
Като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия
Е.В. следва да бъдат отчетени направените частични самопризнания в хода на
досъдебното и съдебни производства,с които макар и в ограничен мащаб, воден от
лични интереси, същия е съдействал за разкриване на обективната истина,както и
чистото му съдебно минало.В групата на отегчаващите вината обстоятелства следва
да се посочат мотива за извършване на деянието – користен,интензивността и
продължителността на упражненото спрямо пострадалия насилие,приноса на Е.В. и предприетите
в последствие мерки за заличаване на следите от престъпното посегателство,както
и продължителността на негативните последици търпени от пострадалия преди да
почине.В контекста на комплексната оценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства не може да се приеме,че и
най-лекото предвидено в закона наказание ще се явява несъразмерно тежко, поради
което съдът определи на Е.В. на основание
чл.124, ал.1, във вр. с чл.128, ал.2, предл.последно,
във вр. с ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК
наказание от 7 (СЕДЕМ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи първоначален ОБЩ режим на
изтърпяване.
Като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия
Т.Н. следва да бъдат отчетени направените частични самопризнания в хода на
досъдебното и съдебни производства,с които макар и в ограничен мащаб, воден от
лични интереси, същия е съдействал за разкриване на обективната истина,чистото
му съдебно минало и трудова ангажираност.В групата на отегчаващите вината
обстоятелства следва да се посочат мотива за извършване на деянието – желанието
на Н. да окаже съдействие на Г.И.,с когото са в близки отношения като
конкретните параметри на същото са останали неизяснени с оглед възприетата
защитна линия,продължителността на упражненото спрямо пострадалия насилие и
търпените негативни последици от пострадалия до момента на смъртта му.В
контекста на комплексната оценка на смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства не може да се приеме,че и
най-лекото предвидено в закона наказание ще се явява несъразмерно тежко, поради
което съдът определи на Т.Н. на основание
чл.124, ал.1, във вр. с чл.128, ал.2, предл.последно,
във вр. с ал.1 от НК, вр. чл.54 ал.1 от НК
наказание от 6 (ШЕСТ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определи първоначален ОБЩ режим на
изтърпяване.
Като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия
Г.И. следва да бъдат отчетени частичните,макар и схематични, самопризнания в
хода на съдебното производство /в хода на ДП същия се е възползвал от правото
да не дава такива/,с които макар и в чувствително по-ограничен мащаб, воден от
лични интереси, същия е съдействал за разкриване на обективната истина,чистото
му съдебно минало,трудова ангажираност преди задържането на същия и наличието
на малко дете.В групата на отегчаващите вината обстоятелства следва да се посочат
мотива за извършване на деянието – користен,интензивността и продължителността
на упражненото спрямо пострадалия насилие,приноса на И. за настъпване на съставомерния резултат,който е с по-високи стойности и
продължителността на негативните последици за здравето на пострадалия търпени
преди същия да почине.В контекста на комплексната оценка на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства не
може да се приеме,че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се явява
несъразмерно тежко, поради което съдът определи на Г.И. на основание чл.124, ал.1, във вр. с чл.128, ал.2, предл.последно, във вр. с ал.1 от НК, вр. чл.54 ал.1 от НК наказание от 7 (СЕДЕМ) ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя
първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Като смекчаващи вината обстоятелства спрямо подсъдимия
Е.С. следва да бъдат отчетени чистото му съдебно минало,трудовата му
ангажираност преди деянието, извлечена от събраните по делото доказателства. Личният
принос на този подсъдим е по-нисък от този на В. и И. и също следва да се
отчете на плоскостта на индивидуализацията на наказанието.В групата на
отегчаващите вината обстоятелства следва да се посочат мотива за извършване на
деянието – желанието на С. да окаже съдействие на Г.И.,с когото са в близки
отношения като конкретните параметри на същото са останали неизяснени с оглед
възприетата защитна линия и продължителността на упражненото спрямо пострадалия
насилие,наред с негативните последици за здравето търпени от Д. преди да почине.При
комплексната оценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не може да се приеме,че и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се явява несъразмерно тежко, поради което
съдът определи на Е.С. на
основание чл.124, ал.1, във вр. с
чл.128, ал.2, предл.последно, във вр. с ал.1 от НК,
вр. чл.54 ал.1 от НК наказание от 6 (ШЕСТ)
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
определи първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
Деянията, по отношение на които е наложено наказание
от съда, са извършени от всеки от подсъдимите преди да има влязъл в сила
съдебен акт,за което и да е от тях, и с оглед наличието на предпоставките по
чл.23,ал.1 от НК съдът определи едно общо най-тежко наказание на :
-
подсъдимия Е.А.В. в размер на 10 (ДЕСЕТ) ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на
наложеното наказание, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, като ПРИСЪЕДИНИ
на основание чл.23 ал.3 от НК изцяло към него наложеното наказание КОНФИСКАЦИЯ
на част от имуществото, както следва:
1. "***" с рег.
№ ВТ***,
2. "***" с рег.
№ ВТ***,
3. "***" с рег.
№ ВТ***, рама ***, двигател ***,
4. "*** ***" с
рег. № ВТ***, рама ***,
двигател ***.
- на подсъдимия Т.Н.Н. в размер на 8 (ОСЕМ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наложеното наказание, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, като ПРИСЪЕДИНИ на
основание чл.23, ал.3 от НК изцяло към него наложеното наказание КОНФИСКАЦИЯ
на част от имуществото, както следва:
МПС "***", рег.№ Р***, рама ***, двигател ***
- на
подсъдимия Г.Н.И. в размер на 10 (ДЕСЕТ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наложеното наказание, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, като ПРИСЪЕДИНИ на
основание чл.23, ал.3 от НК изцяло към него наложеното наказание КОНФИСКАЦИЯ
на част от имуществото, както следва: МПС "***" с рег. № Р***, рама ***, двигател ***
- на
подсъдимия Е.З.С. в размер на 8 (ОСЕМ) ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наложеното наказание, на
основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС, като ПРИСЪЕДИНИ на
основание чл.23,ал.3 от НК изцяло към него наложеното наказание КОНФИСКАЦИЯ
на част от имуществото, както следва: МПС "***" с рег. № Р***, рама ***, двигател ***.
При тези изводи на решаващия съд последният приспадна на
основание чл.59, ал.1 т.1 от НК времето, през което подсъдимият :
- Е.А.В. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело от 16.10.2017
г. до 18.06.2018 г. и от 19.03.2019 г. до настоящия момент, при зачитане на
един ден задържане за един ден лишаване от свобода,
- Т.Н.Н. е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ за периода 07.12.2017 г. до 18.06.2018
г. и от 19.03.2019 г. до настоящия момент, при зачитане на един ден задържане за
един ден лишаване от свобода,
- Г.Н.И. е бил с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 20.07.2018 г. до
настоящия момент, при зачитане на един ден задържане за един ден лишаване от
свобода.
При тези изводи на решаващият съд последния приспадна на
основание чл.59, ал.2 от НК времето,
през което подсъдимият :
- Е.А.В. е търпял
наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 536/2018 г. по описа на ОС - Плевен,
считано от 18.06.2018 г. до 19.03.2019 г.
- Т.Н.Н., със снета по делото самоличност, е търпял наказание
„Лишаване от свобода“ по НОХД № 536/2018 г. по описа на ОС - Плевен, считано от
22.06.2018 г. до 10.04.2019 г.
Настоящият съдебен състав като съобрази мотивите си
относно авторството на извършените деяния намери,че следва всеки от подсъдимите
да заплати следващата му се част от
разноските,както следва:
I.
На основание чл.189, ал.3 от НПК по сметка на ОДМВР – Плевен
направените деловодни разноски в хода на ДП № Д-245/2017 г. по описа на ОП –
Плевен, както следва:
- Е.А.В. –
1668,36 лева;
- Т.Н.Н. –
1668,36 лева;
- Г.Н.И. –
1668,36 лева;
- Е.З.С. –
1668,36 лева, както и по 5,00 лв. за служебно издаден изпълнителен лист
при липса на доброволно плащане на посочената сума,
II.
На основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН
направените деловодни разноски по време на съдебното производство, както
следва:
-
Е.А.В. – 481,49 лв.;
-
Т.Н.Н. –
481,49 лв.;
- Г.Н.И. –
481,49 лв.;
- Е.З.С. –
481,49 лв., както и по 5,00 лв. за служебно издаден изпълнителен лист
при липса на доброволно плащане на посочената сума.
На фона на тези изводи на решаващия съд следва подсъдимите
на основание чл.189, ал.3 от НПК да
заплатят направените деловодни разноски за повереник - адв. В.П. от ПАК - на
частния обвинител М.Д.Д. ***, ЕГН **********, както
следва:
-
Е.А.В. – 575,00 лв.;
-
Т.Н.Н. –
575,00 лв.;
- Г.Н.И. –
575,00 лв.;
- Е.З.С. –
575,00 лв.
Следва на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите да заплатят направените деловодни разноски за
повереник - адв. В.П. от ПАК - на частния обвинител М.К.В. ***, ЕГН **********,
както следва:
Е.А.В. – 375,00 лв.;
Т.Н.Н. –
375,00 лв.;
Г.Н.И. – 375,00 лв.;
Е.З.С. – 375,00 лв.
Подсъдимите следва на
основание чл.189, ал.3 от НПК да заплатят направените деловодни разноски за
повереник - адв. В.П. от ПАК - на частния обвинител П.В.Д. ***, както
следва:
Е.А.В. – 375,00 лв.;
Т.Н.Н. –
375,00 лв.;
Г.Н.И. – 375,00 лв.;
Е.З.С. – 375,00 лв.
При този изход на делото и на основание чл. 301, ал.
1, т. 11 от НПК съдът се произнесе по веществените доказателства, както следва:
І. ВРЪЩА следните
веществени доказателства:
-
Лек автомобил марка „*** ***“ с рег. № Р *** на собственика А.Г.М.
***, ЕГН **********, намиращ се на съхранение на служебен паркинг в РУ 01 –
Русе;
-
Лек автомобил марка „***“ с рег. № ЕН *** на НАСЛЕДНИЦИТЕ
на Д.В.Д. с ЕГН **********,***,намиращ се на съхранение на обособен паркинг за
съхранение на МПС към КАТ – Плевен;
-
Лек автомобил марка „***“ с рег. № ВТ *** на собственика Е.Й.В.от
гр. Варна, ЕГН **********, намиращ се на съхранение на обособен паркинг
за съхранение на МПС към ОД на МВР – Варна.
ІІ. ВРЪЩА на наследниците на Д.В.Д.
с ЕГН **********,***, следните веществени доказателства:
1 бр. черен чувал със съдържащи се в него:
1 бр. книжен чувал с 1
бр. сиво горнище, наподобяващо суитчър;
1 бр. книжен чувал с 1
бр. червено одеяло, покривка;
1 бр. черен плик с надпис
„Д.В.Д.“;
1 бр. книжен чувал с 2
бр. черни на цвят чорапи;
1 бр. книжен чувал с 2
бр. черни на цвят маратонки № 43 с надпис „Булдозер“;
1 бр. книжен чувал с 1
бр. черна срязана блуза;
1 бр. книжен чувал с 1
бр. черна тениска, срязана;
1 бр. книжен чувал,
съдържащ 1 бр. кръстат ключ, иззет при оглед на ВД на
л. а. „***".
ІІІ. ДА СЕ УНИЩОЖАТ като
вещи без стойност след влизане в сила на присъдата:
1 бр. книжен чувал със съдържащи се в него:
1 бр. бутилка от
минерална вода „Девин" 1,5 л;
1 бр. бутилка от
минерална вода „Горна Баня" 0,5 л;
1 чифт ръкавици;
1 бр. кутия с цигари „Собрание";
1 бр. покривало за лек
автомобил;
1 бр. прозрачен плик с
надпис „Изследвано ВД" с 2 бр. чували - бял и лилав;
1 бр. прозрачен плик с
надпис „Изследвано ВД" с 2 бр. рег. табели с № ЕН ***, които ДА СЕ
ПРЕДАДАТ на Сектор „ПП“ при ОДМВР – Плевен за изпълнение на настоящото;
1 бр. прозрачен плик с
опаковки;
- един хартиен плик с
етикет за ВД на ОД МВР Плевен, РУ гр. Левски и с надпис върху етикета, съдържащ
обтривка за ДНК изследване, иззета от стелка на пода
зад предна лява седалка;
- един хартиен плик с
етикет за ВД на ОД МВР Плевен, РУ гр. Левски и с надпис върху етикета, съдържащ
обтривка за ДНК изследване, иззета от волана на л. а.
"***", ДК № ВТ ***ВВ;
- един хартиен плик с
етикет за ВД на ОД МВР Плевен, РУ гр. Левски и с надпис върху етикета, съдържащ
обтривка за ДНК изследване, иззета от скоростния лост
на л. а. „***";
- един хартиен плик със
стикер за ВД за БНТЛ - ОД МВР Плевен и с надпис върху стикера, съдържащ обтривка от дръжка от вътрешна страна на шофьорската врата
на л. а. „***";
- един хартиен плик със
стикер за ВД на БНТЛ - ОД МВР Плевен и с надпис върху стикера, съдържащ обтривка от волан на л. а. "***";
- един хартиен плик със
стикер за ВД на БНТЛ - ОД МВР Плевен и с надпис върху стикера, съдържащ обтривка от скоростния лост на л. а. „***";
- един прозрачен
полиетиленов плик със стикер за ВД на БНТЛ-ОД МВР Плевен и с надпис върху
стикера, съдържащ 1 бр. пластмасова бутилка с безцветна течност в нея от л. а.
„***";
- един хартиен плик със
стикер за ВД на БНТЛ - ОД МВР Плевен и с надпис върху стикера, съдържащ 2 бр.
текстилни парчета от тапицерия на задна седалка зад водача от л. а. „***";
- един хартиен плик със
стикер за ВД на БНТЛ - ОД МВР - Плевен и с надпис върху стикера, съдържащ 1 бр.
черен кожен каскет от л. а. „***";
- хартиен плик с
означение „***" и с надпис, съдържащ
нокти от ляв крак на лицето Д.В.Д.;
- хартиен плик с
означение „***" и с надпис, съдържащ
нокти от десен крак на лицето Д.В.Д.;
- хартиен плик с
означение „***" и с надпис, съдържащ
нокти от лява ръка на лицето Д.В.Д.;
- хартиен плик с
означение „***" и с надпис, съдържащ
нокти от дясна ръка на лицето Д.В.Д.;
- тампон за изземане на биологичен
материал, поставен в оригиналната му опаковка, клетъчен материал от Е.А.В.;
- хартиен плик с надпис,
съдържащ сравнителен материал за ДНК от Д.В.Д.;
- тампон за изземане на
биологичен материал, поставен в оригиналната му опаковка, с клетъчен материал
от Т.Н.Н..
Вещи, изследвани в „***“ ООД и получени под опис,
както следва:
- Бял кашон с лепенка за
изследвано ВД с описание и подписи на вещите лица;
- Кафяв кашон с лепенка
за изследвано ВД с описание и подписи на вещите лица.
ІV. ВРЪЩА на собственика Е.Й.В.от
гр. Варна, ЕГН **********:
2 бр. задни облегалки,
тапицирани с тъмна материя със синьо-лилави и зеленикави удебелени нишки на
местата за облягане; един брой задна седалка, тапицирана с тъмна материя със
синьо-лилави и зеленикави удебелени нишки на местата за сядане;
1 бр. задна седалка,
тапицирана с тъмна материя със синьо-лилави и зеленикави удебелени нишки на
местата за сядане, 1 бр. кече от долна част на багажник с черен цвят, 2 бр. подглавници от предни седалки, тапицирани с тъмна материя и
2 бр. подглавници от задни седалки, тапицирани с
тъмна материя.
V. ВРЪЩА на собственика
веществените доказателства: един хартиен плик с етикет за ВД на ОД на МВР
Плевен, РУ гр. Левски и с надпис върху етикета, съдържащ връзка с 4 /четири/
секретни ключа, 2 /два/ чипа и 1 /едно/дистанционно.
По гореизложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: