Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Панагюрище, 12.08.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПАНАГЮРИЩЕ, на тринадесети
юли две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
Секретар: Иванка Палашева
като разгледа докладваното от съдия Пенчева гражданско
дело № 227 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. чл. 327, ал.1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 309а, ал. 1 ТЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Б.“ ЕООД, ЕИК ********* против „Е.“ ЕООД, ЕИК *********
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
5 295,01 лв., представляваща дължимата цена на доставена, но незаплатена
климатична техника през 2019 г., за която са издадени фактура № ********** от
20.05.2019 г., на стойност от 633,00 лв,. от които незаплатени са 117,99 лв., с
падеж на плащането 04.06.2019 г.; фактура № ********** от 31.05.2019 г. на
стойност от 4 198,50 лв., с падеж на плащането 17.06.2019 г. и фактура № **********
от 31.05.2019 г., на стойност от 978,52
лв., с падеж на плащането 17.06.2019 г., както и сумата от 943,23 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законна лихва върху сумите за периода от падежа на всяка от
фактурите до 18.03.2021 г.-датата на предявяване на иска, ведно със законна лихва
върху главницата от датата на предявявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответника са в
търговски отношения, изразяващи се в периодични покупко-продажби на климатична
техника през 2019 г.. Твърди, че е изправна страна по договорите и е изпълнил
задължението си да прехвърли собствеността и да предаде владението на вещите,
предмет на договорите, но ответникът не заплатил по банков път, в 14-дневен
срок от получаване на стоката, част от сумата по фактура № ********** от
20.05.2019 г., в размер на 117,99 лв., с падеж на плащането -04.06.2019 г.; сумата
по фактура № ********** от 31.05.2019 г., в размер на 4 198,50 лв., с
падеж на плащането 17.06.2019 г. и сумата по фактура № ********** от 31.05.2019
г., в размер на 978,52 лв., с падеж на плащането 17.06.2019 г. Сочи, че
фактурите описвали коректно изпълнени поръчки. Стоката била приета без
възражение от ответника, за което имало подписани стокови разписки, описващи
подробно стоките, отразени в процесните фактури. Излага, че през периода месец
май 2019 г. до месец март 2021 г. отправил многобройни покани за доброволно
изпълнение на паричните задължения, с цел възстановяване на търговските отношения
с ответника. В тези разговори, управителятт на ответното дружество признавал
задълженията, но е отказвал да ги заплати.
Иска
от съда да постанови решение, с което да осъди «Е-К» ЕООД да заплатят сумата от
5 295,01 лв., представляваща дължими суми по процесните фактури за
извършени продажби.
Претендират, сумата от 943,23
лв., представляваща обезщетение върху дължимата сума, за периода от падежа на всяко
едно от задълженията по издадените фактури, до 18.03.2021 г., ведно със законна
лихва върху претендираната сума от общо 5 295,01 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба –18.03.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират сторените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен
срок дружеството-ответник не представя писмен отговор на исковата молба и не
взема становище по предявения иск. В писмено становище от 12.07.2021 г. моли
делото да бъде прекратено поради плащане изцяло на претендирените суми главница
и обезщетение за забава в размер на общо 6 238, 24 лв., за което представя
платежно нареждане от същата дата.
В съдебно заседание на 13.07.2021
г. ищеца, чрез юрисконсулт З., не оспорва, че е извършеното плащане, с което
претендираните вземания са удовлетворени изцяло. Претендира разноски в
производството.
Съдът като прецени доводите и
възраженията на страните и като взе предвид представените по делото
доказателства, счита следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните, а и
от представените по делото три броя фактури- № ********** от 20.05.2019 г., № **********
от 31.05.2019 г. и № ********** от 31.05.2021 г. с издател «Б.» ЕООД, ЕИК:
********** и получател «Е-К» ЕООД, ЕИК *********, се установява, че между
страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, породени от
сключени договори за покупко-продажба на климатична техника от 20.05.2021 г. и
31.05.2021 г. Предвид че и двете дружества са търговци и сключените сделки са
във връзка с упражняваното от тях занятие, същите са търговски търговски
сделки, за действителността на които, съгласно чл. 293, ал. 1 ТЗ, писмена форма
не е необходима, доколкото за такава не е се изисква за прехвърляне на
собствеността на движими вещи, предмет на задължението на продавача.
По силата на сключените договори ищецът се е задължил да достави на ответника
следните движими вещи: климатична система
Gree bora, модел GWH12AAB-K6DNA4A, на стойност
633,00 лв., климатична система два броя на стойност общо 4 198,50 лв. и
тяло вътрешно и външно за климатична система Daikin FTXF35A на обща стойност
815,43 лв. При сключване на от страна на
продавача са издадени следните фактури: № ********** от 20.05.2019 г., №
********** от 31.05.2019 г. и № ********** от 31.05.2021 г.
Уговорено е, че плащането е следвало
да стане по банков път, но не е уговорен срок за плащане.
Не е спорно, че купувачът е
получил вещите, предмет на договорите и издадените от продавача фактури на
посочените в тях дати. Не се сочат от ответника обстоятелства, обосноваващи
отказ за плащане. Задължението по фактура № **********
от 20.05.2019 г. е изпълнено отчасти, като от дължимата сума от общо 633,00
лв. е останала незаплатена сумата от 117,99 лв.. Тази сума, заедно с дължимите
суми от 4 198,50 лв. и 978,52 лв. по фактури № ********** от 31.05.2019 г.
и № ********** от 31.05.2021 г., или общо в размер на 5 295,01 лв., както
и обезщетение за забава върху размера на дължимите суми по всяка от фактурите в
размер на 943,23 лв., са заплатени от ответника на 12.07.2021 г.
Доколкото в случая между страните
е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключени договори
за търговски покупко-продажби, по въпросите за изпълнението на задълженията
приложими са правилата на глава 21 и 22 от ТЗ, а за неуредените случаи субсидиарно
правилата на гражданското законодателство.
Предмет на задължението на
купувача «Е-К» ЕООД е заплащане на цената на доставената от продавача «Б.» ЕООД
климатична техника. Съгласно договора плащането е следвало да стане по банков
път. Задължението не е изпълнено при предаване на вещите и не се твърди, а и от
представените по делото доказателства не се установява да е уговорен друг срок
за плащане. В този случай, съгласно чл.
303а, ал. 3 ТЗ, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура
или на друга покана за плащане. Не е спорно, че фактурите са предадени на
купувача в деня на издаването им, т.е на 20.05.2019 г. и на 31.05.2019 г..
Следователно падежът на задължението по фактура № ********** от
20.05.2019 г. е настъпил на 03.06.2019 г., а падежът на задълженията по фактури
№ ********** от 31.05.2019 г. и № ********** от 31.05.2021 г. на 14.06.2019 г., от когато вземанията
са станали изискуеми и с неплащането им купувачът е изпаднал в забава.
Съгласно чл. 309а. ТЗ, когато кредиторът е изпълнил
задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго,
кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер
на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. За действително
претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер, кредиторът
може да претендира обезщетение съгласно общите правила. Ето защо на ищецът се
дължи обезщетените за забава върху размера на незаплатените суми по
горепосочените фактури, считано от деня следващ падежните дати в размер на
законната лихва, в какъвто размер се претендира. Доколкото обаче по фактури № ********** от 31.05.2019 г. и № ********** от 31.05.2021 г. се претендира обезщетение от
17.06.2019 г., и съобразно принципът на диспозитивното начало в чл. 6, ал. 2 ГПК, размерът на обезщетението по тези две фактури следва да се изчисли от
17.06.2019 г.. Размерът на законната лихва върху незаплатените вземания,
изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК с апис калкулатор, считано от посочените от ищеца падежни дати на всяко
едно от задълженията, до 18.03.2021 г. възлиза на 21, 43 лв., върху
вземането от 117,99 лв. по фактура № ********** от 20.05.2019 г., на
747,57 лв.
върху вземането от 4198.50 лв. по фактура
№ ********** от 31.05.2019 г. и на 174.23 лв. върху вземаното от 978.52 лв. по фактура № ********** от 31.05.2021 г., или общо на 943,23 лв.
Предвид че ответникът е изпаднал
в забава при изпълнение на задълженията за заплащане на дължимата цена на
продадените вещи, същият дължи, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, законна лихва от
датата на поканата за изпълнението им, до окончателното плащане на сумата. Като
покана за изпълнение на задължението следва да се приеме предявяването на исковата
молба на 18.03.2021 г..
По тези съображения съдът намира, че претендираните от
ищеца вземания са доказани по основание и размер.
Поради извършено плащане на сумата от 6 238, 24
лв. в хода на делото на 12.07.2021 г., покриваща изцяло вземанията на цената на
доставената климатична техника по издадените фактури и обезщетението за забава,
което като факт с правно значение, съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК, следва да бъде зачетен от съда, ищцовата претенция в
тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради настъпило
погасяване на задълженията на ответника към ищеца.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, законна лихва върху размера на цената на продадената
климатична техника, считано от 18.03.2021 г.-датата на предявяване на иска, до
окончателното плащане на задължението.
По разноските:
Макар предявените от ищеца искове да се отхвърлени
като неоснователни поради извършено в
хода на делото плащане, в случая на ищеца се дължат разноски за държавна такса
и процесуално представителство, с оглед обстоятелство, че с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Искането за заплащането им е заявено своевременно, с
исковата молба, по делото са представени доказателства за заплащане на държавна
такса в размер на 299,53 лв. и пълномощно за процесуално представителство от
юрисконсулт, а в хода на устните състезания е приложен и списък за разноските
по чл. 80 ГПК.
Предявените обективно кумулативно съединени искове за
главница и обезщетения за забава са в защита на различни интереси и държавна
такса се дължи по всеки от тях. Дължимата държавна такса по исковете за
главница издадените фактури, съобразно стойността им е общо в размер на общо 267,94 лв., а дължимата
държавна такса за вземанията за обезщетение за забава от падежната дата до
предявяване на иска е в общ размер на 150,00 лв., от които ищецът е платил само
299, 53 лв. Претенцията за заплащане на държавна
такса е изцяло основателна и следва да бъде уважена.
В настоящото
производство ищецът е представляван от юрисконсулт и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК
му се дължат разноски в размер определен от съда, но не повече от максималния
размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. В случая,
при определяне на размера на дължимото възнаграждение приложим е чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид че се защитава оценимо в
пари материално право. Съдът като съобрази, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност и че е проведено само едно съдебно заседание,
счита че на ищецът се дължат разноски за процесуално представителство от
юрисконсулт в минималния предвиден размер от 100,00 лв.
На основание чл. 77 ГПК, предвид че ищецът не е внесъл
изцяло дължимата държавна такса при предявяване на иска в размер на 417,94 лв.,
следва да бъде осъден да заплати разликата между дължимия размер и внесената държавна
такса от 299, 53 лв. при предявяване на исковете или 118,41
лв.
По изложените съображения, настоящият състав на
Районен съд Панагюрище:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, против „Е.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление *** обективно съединени
искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 327, ал.1 ТЗ, във вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл.
309а, ал. 1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 5 295,01 лв., представляваща дължимата цена на
доставена, но незаплатена климатична техника през 2019 г., за която са издадени
фактура № ********** от 20.05.2019 г., фактура
№ ********** от 31.05.2019 г., и фактура
№ ********** от 31.05.2019 г., както и сумата от общо 943,23 лв.,
представляваща обезщетение в размер на законна лихва за периода от падежа на всяко едно от
задълженията, до 18.03.2021 г. -датата на предявяване на исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Е.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Б. ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, законна лихва върху сумата от 5 295, 01 лв., считано от
датата на предявяване на исковата молба-18.03.2021 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.2, във вр. ал. 1 ГПК „Е.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Б. ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, разноски за платена държавна такса в производството по
гр. д. 227/2021 г. по описа на Районен съд Панагюрище в размер на 299, 53 лв.
/двеста деветдесет и девет лева и 53 ст./.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.8 ГПК, „Е.“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт по гр. д. № 227/2021 г. по описа на Районен съд
Панагюрище, в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 ГПК „Б.“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Районен съд
Панагюрище държавна такса в размер на 118,41 лв.
Решението подлежи за въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева