Р Е
Ш Е Н
И Е
N276
гр.Русе, 27.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН
БОЯН ВОЙКОВ,
мл. съдия
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В. гр. дело N336 по описа за 2020
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Г.Ж. *** против решение №397 от
06.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 3754/2019 г. на Русенския районен съд, с
което е отхвърлен предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от деликт в размер на 1216.25 лв. с
правно основание чл.45 от ЗЗД. Твърди се, че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Претендира
направените разноски за производството.
Ответницата по жалбата Ю.
Г.Г. счита жалбата за неоснователна по съображенията,
изложени в отговора по чл.263 от ГПК.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по
делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна
страна- ищцата, имаща процесуално право на жалба и правен интерес от обжалване
в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
Производството по делото
е образувано по предявеният от жалбоподателката
против Ю. Г.Г. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД-
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от деликт в размер на 1216,25 лв.
От фактическа страна е
установено, че страните са съседи- жалбоподателката е
собственик на самостоятелен обект- ателие Г-6, а ответницата на ателие №7, *******.
И двете ателиета не се обитават постоянно като жалбоподателката
го посещава периодично. Ответницата живее трайно извън страната като нейната
майка посещава имота, за да го поддържа.
Установено е, че в
имота- собственост на жалбоподателката, в резултат на
овлажняване са повредени части от стените на отделните помещения и част от пода
в спалнята, както и че средствата, необходими за отстраняването на петната от
овлажняването възлизат на 1216.25 лв. съгласно приетата експертиза в
производството по чл.207 от ГПК.
С приетата по делото
експертиза е установено, че инсталациите и в двете помещения са в добро
състояние, не са констатирани видими течове или следи от такива; че няма видимо
нарушаване на хидроизолацията на покрива от монтираните над ателие Г-7 соларна
батерия и климатик, не са констатирани и течове по
тръбната инсталация. В експертизата е посочено, че характерно за следите от
овлажняване в ателието- собственост на жалбоподателката
е, че по стените петната започват непосредствено от пода и са с различна
височина, но няма следи от овлажняване по участъците непосредствено под тавана
и по тавана, поради което експертите приемат, че причината за овлажняването не
може да е от източник, който се намира на покрива и изключват възможността
влагата да е в резултат на повреда в соларната система на ответницата. В заключението е посочено, че причината за
овлажняването по стените и пода е получено вследствие на конденз.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по
съображения, че не са установени елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което не е налице основание да се ангажира
отговорността на ответницата на заявеното основание.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора
не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните
за спора факти и правилно е приложен материалния закон.
Непозволеното увреждане,
регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на
който са: деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Основният елемент на
непозволеното увреждане е вредата.
Тя се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата
на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. На обезщетение подлежат всички вреди- както
имуществените, така и неимуществените, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Деянието- действие или бездействие , съставляващо
конкретна човешка постъпка или въздържане от извършване на такава, , трябва да
е противоправно, а причинната връзка е обединяващият
елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за вреди, в процеса в доказателствена
тежест на жалбоподателката-ищец е да установи
горепосочените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както
и да не е осъществено обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото е установено,
че по стените и пода в имота- собственост на жалбоподателката
е констатирано овлажняване, както и че за премахването на петната от
овлажняването са необходими средства в размер на 1216,25 лв. Липсват обаче доказателства, които да сочат,
че причина за овлажняването е виновно и противоправно
поведение от страна на ответницата.
Напротив, с приетата в първоинстанционното производство експертиза категорично е
установено, че инсталациите на ответницата са в добро състояние, че не е
възможно причина за овлажняването да е соларната й инсталация, която се е
намирала на покрива над нейното ателие. Съобразявайки обстоятелството, че следите
от овлажняване в ателието- собственост на жалбоподателката
започват непосредствено от пода и са с различна височина, но няма следи от
овлажняване по участъците непосредствено под тавана и по тавана, правилен е
извода на съда, че причината за овлажняването не може да е от източник, който
се намира на покрива и законосъобразно на база на експертизата е прието, че се
изключва възможността влагата да е в резултат на повреда в соларната система на
ответницата, а се дължи на получен конденз.
Първоинстанционният съд е изградил изводите
си на база на приетото по делото заключение, което правилно е кредитирано
предвид специалните знания на вещите лица и като компетентно и обосновано
дадено.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано виновно и
противоправно поведение от страна на ответницата,
което да е в пряка причинна връзка с констатираното овлажняване в имота на жалбоподателката.
Недоказаността на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславя
неоснователността на предявеният иск и същият правилно е отхвърлен.
Обжалваното решение не
страда от наведените в жалбата пороци. Същото е правилно и следва да бъде
потвърдено с решение, което съгласно
чл.280, ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
На основание чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест
на жалбоподателката. Ответницата по жалбата е
направила разноски за платено адв. възнаграждение в
размер на 500 лв. съгласно представения договор за правна защита. Жалбоподателката е възразила, че заплатеното възнаграждение
е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Съдът като съобразява
фактическата и правна страна на спора пред въззивната
инстанция, намира възражението за основателно, поради което приема, че адв. възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде
намалено до размер на 213 лв.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №397 от 06.03.2020 г., постановено по
гр.д.№ 3754/2019 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА С.Г.Ж., ЕГН ********** *** да заплати на Ю. Г.Г. *** сумата в размер на 213 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: