РЕШЕНИЕ
№ 773
гр. Велико Търново, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110103814 по описа за 2024 година
Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит от
**.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Ищецът К. Й. И. чрез пълномощника си адвокат Н.М.М. твърди в исковата си молба,
че сключил с ответника договор за потребителски кредит на **.**.****г., като получената
сума била 1800 лв. Счита договора за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от
ЗПК вр. чл.11 от ЗПК, тъй като предвидената неустойка по §7 от договора от 1584.72 лв. за
неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение се начислявала пропорционално
към вноските на кредита. Счита и клаузата на договора за, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 1584.72 лв. за нищожна на основание чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимата неустойка не била
включена в ГПР. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде
прогласен за недействителен сключения между страните Договор за потребителски кредит от
**.**.**** година. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по
делото.
Ответникът „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД гр.София, чрез законния си
представител А.Д.С. оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че при сключване
на договора за потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Позовавайки се на съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди
разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
1
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на
действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и неустойката, която
водела до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.
Поради това и същата клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на
реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за
кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите. Според представения по делото Договор за потребителски кредит от
**.**.**** година, кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 1800 лв., при
лихвен процент 51.6% и ГПР 65.74%, като погасяването му се извършва на 18 погасителни
вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 20.03.2026г.
В същия договор е уговорено дължима неустойка от 1584.72 лв.
Според заключението на изслушаната ССчЕ, като се вземат предвид размера на
отпуснатия кредит, договорната лихва, както и начислената неустойка, ГПР по договора е в
размер на 250.5399 %.
Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази
разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена в ГПР не рефлектира върху действителността на целия договор. То би могло да
доведе евентуално до недействителност на тази клауза, но не и на договора като цяло. В
този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски
кредит, е неоснователен.
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
2
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора неустойка следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца
кредит в размер на 1800 лв., при лихвен процент 51.6% и ГПР 65.74%, като погасяването му
се извършва на 18 погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора. Други
вземания по този договор няма, няма и неясноти по отношения на тези клаузи. Още повече,
както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо
към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е
65.74 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и
задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита /51.6 %/, както
и годишния процент на разходите по кредита / 65.74 %/, което не е в съответнсвие с чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, според който същият не може да бъде по–висок от пет пъти размера на
законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. Невключването на
неустойката в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит, тъй като още
със сключването му ГПР надвишава размерите по чл.19, ал.4 от ЗПК.
Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са
предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите
не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при
неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при
положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
3
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД за прогласяване на сключения между страните Договор за потребителски кредит от
**.**.**** година за нищожен, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Й. И. с ЕГН **********, от гр.***, ул. ***, бл.* *, вх.*,
ет.*, ап.**, против „СОФИЯ КОМЕРС КРЕДИТ ГРУП“ АД ЕИК *********, гр.София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, ул. Васил Калчев, бл.58, ет.6, представлявано от А.Д.С. иск правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за прогласяване на
сключения между страните Договор за потребителски кредит от **.**.**** година за
нищожен, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4