Р Е Ш Е Н И Е
№467
гр.П.,
14.05.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря Биляна Миткова, разгледа гражданско дело № 6473 по описа за 2017 г. и
взе предвид следното:
Предмет на делото са
предявени по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Топлофикация П. ” АД обективно съединени искове за
установяване, че Г.Д. Г. дължи на ищеца от сумата 929,90 лв. представляваща 2/4
ч. от общата дължима сума за доставена в периода от м.01.05.2014г.- 30.04.2016г.
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. „***, както и сумата 197,23 лв. - лихва за забава
върху главното вземане, изтекла в периода от 09.07.2015г. до 11.04.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по гр.д. №***. на РС-П..
Ответникът, оспорва ищцовите претенции по основание
и размер. Твърди се, че между страните липсва облигационно правоотношение.
Твърди, че не е ясен начина на формиране на претендираната цена за доставена
топлинна енергия Допълнително е направено възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на част от вземането. Оспорват се приложените към исковата
молба писмени доказателства.
По делото са приети писмени доказателства, назначени
са съдебно техническа и съдебно
икономическа експертизи.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава. По делото е приета публикация на общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от 2008 г.
От представената от ищцовото дружество справка е видно
какъв е размерът на начислените от последното суми за доставена топлинна
енергия за процесния имот.
Видно от приетия като писмено
доказателство по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №***. на Нотариус при ПРС се установяв, че на
ответника Г.Д.Г. е прехвърлена ½ ид. част от имот находящ се в гр. П.,
ул. „***.
По делото е назначена
и изслушана съдебно-икономическа експертиза с от заключението по която се
установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия,
вкл. и след отчитане на данните от изравнителните сметки, като сочи, че за
абонат №*** Б.Г.Д. в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016г. стойността на доставената топлинна енергия за имот
находящ се в , ул. „*** е в размер на 1859,78лв., обезщетение за забава на месечните плащания в размер
на 394,45лв. лв., изтекла в периода от 08.07.2014г. до 19.04.2017г. Вещото лице е посочило, че не е
констатирало извършени плащания на претендираните от ищеца вземания.
Вещото лице изготвило съдебно-техническата експертиза е
констатирало, че общият топломер като средство за търговско измерване е
сертифициран по съответния ред, като ищцовото дружество ежемесечно е подавало
за разпределение на ФДР нетната топлоенергия, с приспадната технологични
разходи в абонатната станция. Вещото лице
сочи, че топломерът е преминал през задължителните метеорологични
проверки и съответства на одобрения тип и показанията му са достоверни. Вещото лице посочва, че от ищцовата страна са
му предоставени договори, сключени между
топлопреносното предприятие и фирмата за дялово разпределение ТАЕС
„Нелбо инженеринг“ АД, обслужваща сградата-етажна собственост преди процесния
период описан в исковата м За процесния период разпределението на
топлоенергията за потребителите в сградата етажна собственост е извършвано от
„Топлофикация – П.“АД.
Приложени от ответника по
делото са Определение №***. на ПОС по
вчнд ***. с което е отмененео определение №***. на ПРС и е потвърдено
постановление на РП-П., с което е прекратено наказателно производство по ДП №***.
на РП-П.. В определението е възприета фактическа обстановка, сочеща, че в
жилищния лок, в който се намира процесния апратаменте налице въздействие върху
съществуващата в блока водопроводна инсталация, но не е установено такова отклоняване на питейна
вода, така че същата да не може да бъде отчитана от измервателните уреди на
абонатите.
Установява
се, че от РДНСК –П. е изпратено съобщение, че в изпълнение е издадена заповед
за премахване на незаконен строеж – Модопроводно отклонение в блока, в който се
намира процесния апартамент.
По
делото е представен и договор от 05.11.2011г. аз извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между жителите в сграда – етажна собственост сключен между „Топлофикация П.“ АД и „Нелбо
инженеринг“ЕАД,ведно с приложен списък с абонатни станции, видно от която и
абонатната станция касаеща процесния
блок също е отчитана от ФДР.
Съдът
кредитира заключенията и по двете допуснати експертизи, като компетентно и
задълбочено изготвени и съответстващи на останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове имат за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение на парични задължения. Установява се, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и исковете са предявени
в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално
допустим.
Искът е предявен по отношение на
ответника Г.Г. и Б.Д. Г., но спрямо последния производството е прекратено,
доколкото в хода на заповедното производство поради липса на възражение спрямо
него е издаден изпълнителен лист.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Между
страните по делото през процесния период е съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия съгласно чл.150 ЗЕ
/обн. ДВ, бр.107/09.12.2003 г./. Договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я ползва за собствени
нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /пар.1, т.42 от ЗЕ,
редакция към ДВ, бр.18/05 г./ или по силата на облигационно /пар.1, т.42 от ЗЕ,
действаща редакция до ДВ, бр.54/12 г./ право на ползване. Ето защо,
облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия е възникнала
по силата на закона от момента на възникване на правото на собственост, респ.
вещното или облигационно право на ползване.
От представения по делото Нотариален акт се установява,
че ответникът е собственик на 2/4 ид. част от процесния имот, което и
обосновава и неговата пасивната материално правна легитимация. Следователно
като ползвател на топлоснабдения имот ответниците са имали качеството
потребител и съответно по силата на закона между него и ищеца е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
касаещ доставката на топлинна енергия за описания по - горе имот.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1.
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2.
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4.
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74
от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на
индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин,
удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал.
3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните
предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между
старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
Посочените
Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост
“ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията
на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ, който се явява специален по
отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
С
оглед гореизложеното съдът намира, че между страните съществува облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ
е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал.
1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни
вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна
консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на
фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента,
като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия
за общи части от сградата, БТВ .
Освен
съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва
да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От
представените по делото писмени доказателства за задълженията на абонатен №***– извлечение от
сметка, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви
са в размер на предявените искове.
Представения по делото документ - извлечение от сметка за размера на това задължение, представлява извлечение от търговските книги
на ищеца, което съгласно чл. 55 от ТЗ може да се ползва като доказателство в
съдебното производство. От ангажираните
от ищеца доказателства – СТЕ, се установи, че в процесния имот е доставена
топлоенергия, въз основа на която са
изчислени претендираните задължения.
По
делото липсват доказателства, че ответникът е възразил срещу
разпределената топлоенергия или срещу
изготвените изравнителни сметки. Ангажираните от него
писмени доказателства са неотносими към предмета на настоящия спор и от тях не
се установява недължимост на претендираната от ищцовото дружество сума.
Предявявайки
иска, ищцовата страна твърди липса на плащане по договора за процесния период,
който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с
надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата
цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени
документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното,
така предявеният иск за претендираната главницата се явява доказан по
основание.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато
вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не
плати на падежа, без да е нужна покана
за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни
да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая,
ответникът има задължение
да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30
-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна
покана, поради което възраженията на ответника в обратен смисъл са
неоснователни т.е. ответникът
дължи лихва за забава за процесния период.
Следва
да бъде установено и че се дължи законна лихва върху неизплатената и доказана
сума за главницата, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане, което е поискано и следва от чл. 422, ал. 1 ГПК, като лихвата се
дължи до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
е релевирал възражение за изтекла погастиелна давност по отношение на част от
процесното вземане, но предвид датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК – 17.05.2017г. същото е неоснователно.
При горните констатации съдът намира, че предявените искове следва да бъдат
уважени в пълен размер.
По разноските:
Съгласно
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по
исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът
доказва в исковото производство разноски в размер на 439,31лв., от която
ответникът дължи сумата 219,65лв., доколкото производството по делото е
прекратено за част от претендираната сума.
Видно
от приложеното по делото заповедно производство на ищцовото дружество са
присъдени разноски в размер на 95,08лв., от които ответникът дължи сумата от
47,54в лв.
При тези
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Г.Д.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, че
дължи на на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата 929,90
лв.,
представляваща 2/4 части от главницата за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., сумата
197,22 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 19.04.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата 929,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението
– 17.05.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №***. на РС-П..
ОСЪЖДА Г.Д.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 219,65 лв.- разноски за
исковото производство. ОСЪЖДА
Г.Д.Г., с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв.
”Мошино”, ТЕЦ “Република” сумата от 47,54
разноски за заповедното производство.
След влизане на решението в сила, ч.гр.д № ***. по описа на
ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
влязлото в сила решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Дата на
обявяване
на решението:
14.05.2018г.
Съд.
деловодител: