Присъда по дело №1555/2018 на Районен съд - Перник

ПРИСЪДА

 

Номер ………            Година 2019           Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишки районен съд                  ІV-ти нак.състав

На 23 юли                                        Година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: СВЕТОСЛАВА АЛЕКСИЕВА

 

                                1.Н.С.

 Съдебни заседатели:

2.Ц.М.

                                   

 

Секретар: ЛИЛИ ДОБРЕВА    

Прокурор: СТАНИСЛАВ СТРАШИМИРОВ

Като разгледа докладваното от съдия АЛЕКСИЕВА

НОХ дело номер 01555 по описа за 2018 година

 

            П Р И С Ъ Д И:

                         

ПРИЗНАВА подсъдимия А.С.С. – роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес:***, ****,*****,*** с ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2015г., в гр. Перник, в централната градска част, чрез нанасяне на удар с крак, причинил на Я.Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета /голямопищялна и малкопищялна/, довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник, поради което на основание чл.129, ал. 1, във вр. ал.2, вр. чл.54, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, вр. чл.42“а“, ал.2, т.1 и т.2 от НК, го ОСЪЖДА на ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца.

ОСЪЖДА подсъдимия А.С.С. - със снета самоличност - да заплати на гражданския ищец Я.Н.Т. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК неимуществени вреди /болки и страдания/, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането - 28.03.2015г., до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от гражданския ищец Я.Н.Т. граждански иск срещу подсъдимия А.С.С. за сумата от 3290.20лв. /в т.ч. 3 188 лв. за заплатени импланти и 102,20 лв. за потребителски такси/, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по чл.129, ал. 1, вр. ал.2 от НК имуществени вреди, ведно с претендираното заплащане на обезщетение за забава, в размер на законна лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането - 28.03.2015г., до окончателното изплащане, като недоказан.

На основание чл.112, ал.4 от НПК веществените доказателства по делото – DVD-диск, приложен в плик на л.53, том.I, както и CD, приложен на л.72, том III от досъдебното производство, се оставят към делото.

ОСЪЖДА подсъдимия А.С.С. – със снета по делото самоличност, да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОД на МВР – гр.Перник, сумата от 1699,24лв. /хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и 24 стотинки/, представляваща направени разноски в досъдебното производство /за възнаграждения на вещи лица/, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Перник: сумата от 570,00 лв. /петстотин и седемдесет лева/ -направени разноски за възнаграждения на вещи лица в съдебното производство, както и сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Пернишки окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

1.

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

2.

Вярно с оригинала                                                  

Л.Д.

С обвинителен акт на Районна прокуратура – гр. Перник е повдигнато обвинение на А.С.С. за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 28.03.2015г., в гр. Перник, в централната градска част, чрез нанасяне на удар с крак, причинил на Я.Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета /голямопищялна и малкопищялна/, довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник.

За съвместно разглеждане в съдебното производство са приети предявените от пострадалия Я.Н.Т. граждански искове срещу подсъдимия А.С.С. за сумите: 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по-горе  неимуществени вреди /болки и страдания/, и 3 290.20 лева /, представляваща  обезщетение за претърпени в резултат на престъплението по-горе  имуществени вреди /от която сума 3 188.00 лв. за заплатени импланти и 102,20 лв. - за потребителски такси/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните по двата иска главници, считано от 28.03.2015 г., до окончателното изплащане.

Я.Н.Т. е конституиран като граждански ищец по делото.

Приета е и молбата на пострадалия за участие в съдебното производство като частен обвинител и същият е конституиран в това процесуално качество.

В съдебните прения представителят на Районна прокуратура - Перник поддържа повдигнатото обвинение и предлага, след като подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението по-горе, да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като  счита за справедливо и морално срокът му да е десет месеца. Предлага изпълнението на наказанието да бъде отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години, а направените разноски по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия. По отношение предявените граждански искове предлага искът за обезщетение за имуществени вреди да бъде уважен в цялост, а искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за сума от 7000 лева.

Гражданският ищец и частният обвинител – Я.Т., лично и чрез повереника си по делото, участвал в съдебните прения – адв. И.В. - САК, поддържа обвинението. Повереникът  пледира за осъждане на подсъдимия и за налагане на  наказание лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер като излага съображения, че наказание в такъв размер съответства по тежест на извършеното престъпление. Пледира за ефективно изтърпяване на същото,  с оглед постигане целите по чл.36 от НК. Като последица от осъждането моли предявените граждански искове да бъдат уважени в пълен размер, като по отношение претенцията за обезщетение за неимуществени вреди изтъква, че  същата е съобразена  с установените в практиката критерии за справедливост.

Подсъдимият А.С. дава обяснения, в които посочва, че на инкриминираната дата между него и свид. М.  С. от една страна, и  частният обвинител Я.Т. и А.Н., от друга страна, е  възникнало сбиване в района на Общински *** – Перник, но твърди, че  същото е  провокирано  от Т. и приятеля му Н., първоначално  чрез реплики, в опит да ги въвлекат в конфликт, а впоследствие чрез нанесен от Т.  удар с юмрук зад лявото ухо на С., довел до физическия сблъсък. Твърди, че след възникването му се е биел с пострадалия, като взаимно са си нанасяли удари по главите и телата. Отрича целенасочено да е скачал върху крака на Я.Т., заявява, че не помни момента, в който последният е паднал на земята и не може да обясни причината за падането му, но признава, че това се е случило по време на боя помежду им. Твърди, че след като го е видял на земята, повече удари не е нанасял и не знае при какви обстоятелства е бил счупен кракът му. Отрича да е имало момент, в който Т. да се опитвал да избяга от него, твърди, че са се били лице в лице, че е защитавал себе си и приятелите си.  Заявява, че съжалява за тра***та, която е получил, но се чувства невинен, тъй като по никакъв начин не е предизвикал конфликта, напротив, опитал се е да го предотврати. В правото си на последна дума заявява, че съжалява за инцидента, че не целял да счупи крака на пострадалия и очаква справедливо решение.

Защитниците му - адв. Е.Т. и адв. Г.Т., пледират подзащитният им да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението като излагат доводи за недоказаност на същото по несъмнен начин. Релевират възражения, че установените факти по делото не изпълват обективните и субективните признаци включени в състава на  инкриминираното престъпление, че правната оценка на фактите, дадена от държавното обвинение, е неправилна и се основава на неубедителни и противоречиви по съдържанието си доказателства и доказателствени средства, които са недостатъчни за  формиране на извод за виновно извършване на вмененото му престъпление. Излагат се доводи, че  не е доказано поведение на подсъдимия, пряко насочено към настъпване на  престъпния  резултат или съзнание за възможното му настъпване. Развиват се съображения, че действията му са защитни, провокирани са от непосредствено  противоправно нападение от страна на пострадалия и свид. Н., което изключва обществената опасност на деянието и обосновава приложимост на правния институт по чл.12 от НК. В съответствие с тези доводи пледират и за решение по предявените граждански искове.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Подсъдимият А.С.С. е роден на ***г***. Настоящият му адрес е в гр. *****. Със ***** образование е. Не е женен. Безработен е. Не е осъждан.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

            През пролетта на 2015г., в гр. Перник, в централна градска част, функционирало заведение – нощен клуб - дискотека „***“. Входът на същото се намирал откъм алея, преминаваща покрай река Струма.

Редовни посетители на заведението били частният обвинител Я.Н.Т. и подсъдимият А.С.С.. В тази връзка двамата се познавали визуално, но не поддържали никакви контакти помежду си. Обичайно клубът затварял около 06.00 часа сутрин.

В нощта на 27 срещу 28.03.2015г. и в ранните часове на 28.03.2015г. в клуб „***“ се намирал Я.Н.Т., заедно със свои приятели, сред които и свид. А.А.Н.. Я.Т., като редовен посетител, бил в добри отношения с персонала, а с някои от работещите в  заведението поддържал и близки приятелски отношения /Д.И.Т., В.Н.И. и Ц.  С.Р./.

През въпросната вечер на смяна в клуба били барманите - Е.В.С., Д.И.Т. и В.Н.И., сервитьорите -  Ц.С.Р., Д.А.Г., както и охранителите - М.Й.К., Н.Р.И., Р.А.Р., З.З.Х. и Й.Д.Й., всички разпитани като свидетели по делото.

На 27 срещу 28.03.2015г. /петък вечер/ в клуб „***“ имало много посетители. Сред клиентите били и подсъдимия А.С. и приятелите му - свидетелите М.Г.С. и Р.Р.И., които седели на маса в близост до бара. Те пристигнали в заведението в по-късен момент, тъй като вечерта на 27.03.2015г. били на рожден ден, където подс. А.С. употребил алкохол.

Около 06:00ч. на 28.03.2015г. повечето от клиентите били напуснали заведението. Сред последните останали посетители били частният обвинител Я.Т. и свид. А.Н., както и компанията на подс. А.С.. Всички консумирали алкохол докато се намирали в дискотеката и в различна степен били повлияни от употребата му.

Подсъдимият С. и компанията му обикновено оставали до самото затваряне на заведението и често се налагало да бъдат подканяни от персонала да си тръгват. Същото сторили и този път, поради което свид. Ц.Р. ги помолила да си вървят, тъй като приключвали работа. Подсъдимият С. не пожелал да си тръгне веднага и по този повод между двамата възникнало словесно пререкание. Ситуацията била възприета от св. Я.Т., който, мотивиран от близките си отношения със свид. Р., решил да се намеси в решаването на спора. Отишъл до масата на подсъдимия А.С., включил се в разговора, като отправил няколко реплики спрямо подсъдимия С. и свид. М.С., подканяйки ги да напускат обекта, тъй като същият затваря, за да нямат проблеми. И. и С. започнали да обличат връхните си дрехи с явното намерение да си тръгнат. В един момент, докато говорел, стоейки прав до седналия С., се приближил до него и посегнал към ухото му,  малко след това с ръка леко го хванал отзад за врата. Секунди по-късно повторил това действие, а след него потупал С. по гърба, продължавайки да му говори от същата позиция.  Възприемайки поведението на  Я.Т., охранителят - свид М.К. се приближил до тях, с оглед навременно предотвратяване на евентуален по-сериозен конфликт между лицата, а Т. се отдръпнал от С., заставайки до бара. До такъв не се стигнало, тъй като подсъдимия станал от стола си и се насочил към изхода. Веднага след него свидетелите Р.И. и М.С. си взели вещите и го последвали.

С. пръв излязъл пред входа на заведението, около 20 секунди изчаквал И. и С., които излезли един след друг, а подсъдимия затворил  вратата след тях. Тримата, вървейки бавно по крайречната алея, се насочили в посока към сградата на Общински *** - гр. Перник /ОМД/. Около шест секунди след излизането на С. вратата отворил Я.Т., който застанал на алеята с гръб към входа и отправил реплика към тримата, намиращи се  в същия момент само на няколко метра от него, „***, чуваш ли ме, бе?“. Думите му предизвикали обръщане на И. и С. към него, но никой от тримата не спрял движението си. Въпреки отдалечаването им Т. продължил да говори, гледайки в посоката, в която се отдалечавали и стоейки на около метър от изхода на клуба. Около двадесет секунди след неговото излизане от заведението излязъл и приятелят му - свид. А.Н.. Н.  застанал до Т., загледан в същата посока, докато Т. продължавал да отправя реплики от разстояние към подсъдимия и свид. М.С.. В този момент подс. А.С. и приятелите му се намирали до изградените стълби, водещи от алеята към пространството пред Общински *** - гр. Перник. Срещу тези стълби, отдясно на алеята, бил изграден мост над река Струма, към който водели  2-3 стъпала. От това място те също отправили насрещни реплики към св. Я.Т.. Тази разправия продължила още около двадесет - тридесет секунди, като била прекратена от подсъдимия С., който казал на приятелите си да продължават да вървят към Общински *** - гр. Перник, което те сторили. Виждайки отдалечаването им, Т. им обърнал гръб и се насочил обратно към входа на клуба с явното намерение да се върне в него. В един момент обаче се извърнал и с бърза крачка, ускорявайки хода си към тичане стремително се насочил към групата на подсъдимия С., а свид. Н. го последвал.  

Двамата настигнали свидетелите М.С., Р.И. и подсъдимия А.С. в момент, когато те тъкмо били слезли по стълбите от лявата страна на алеята в посока Общински *** - гр. Перник /отстоящи на около 20 метра от изхода на заведението/. В този момент частният обвинител Я.Т. нанесъл удар с юмрук в задната част на главата на свид. М.С., от който удар последният залитнал напред и направил още няколко крачки. Бързо се обърнал и  нанесъл ответен удар с юмрук в областта на лицето на Я.Т.. В същия момент дотичал и свид. А.Н., който се насочил към М.С., за да помогне на приятеля си. Свидетелката Р.И., изплашена от случващото се, се отдалечила от четиримата заставайки на известно разстояние от  тях  в близост до цветарски магазин, разположен срещу Общински *** - гр. Перник. На площадката пред гореописаните стълби четирите момчета се сбили, нанасяйки си взаимни удари, като свид. М.С. се биел със свид. А.Н., а подсъдимия А.С. - с Я.Т.. Още след първите удари, които получил свид. А.Н. побягнал обратно към заведението „***“, оставяйки сам Я.Т..

Междувременно последният и С. взаимно си нанасяли удари като С. успял да нанесе поредица от удари с юмрук срещу Т. предимно в областта на лицето му /към очите/, при което последният отстъпил назад към сградата зад него докато се опрял с гръб в нея.

В момента, в който св. А.Н. побягнал от мястото на сбиването свид. М.С. също се включил в нанасянето на удари срещу останалия сам Я.Т.. При това последният паднал на земята, а другите двама започнали заедно да го ударят с ръце и крака. Т. успял да се изправи и в опит да се спаси от нанасяния му побой, побягнал в посока към моста над река Струма. Изкачил стъпалата /непосредствено пред които започнал боят/ и, прекосявайки крайречната алея, достигнал моста. А.С. и М.С. го подгонили без да се отказват от намерението си да продължат да му нанасят удари. В момент, когато бягащия Я.Т. достигнал поставените метални перила на изградената помощна рампа към моста над реката, той бързо бил настигнат в гръб от подсъдимия и свидетеля. Единият от тях го препънал, в резултат на което паднал на земята /на алеята/ до перилата. В момент, в който Т.  лежал на дясната си страна, присвит, пазейки се от следващи удари, подсъдимият А.С. скочил с крака върху долната част на левия крак на Я.Т.. Същият усетил особено силна болка в крака, извърнал се и възприел подсъдимия да отстъпва от крака му.

Вследствие на действието на С. спрямо падналия на земята Я.Т. на последния били счупени костите на лявата му подбедрица в долната трета, а кракът му се огънал неестествено.

Междувременно, около минута след като Т. и Н.  затичали по алеята след групата на подсъдимия, побегналия Н. дотичал обратно до клуб „***“, затропал по заключената врата викайки, че отвън пребиват Я. /частния обвинител Я.Т./. Действията и думите му пръв възприел свид. Е.С., тъй като се намирал близо до входа на заведението. Чувайки тези призиви той веднага отворил вратата, изтичал на алеята и видял падналия Я.Т., а до него стояли А.С. и М.С., които  говорели и викали. Свид. Е.С. и А.Н. без да спират, затичали към тях. Първият изблъскал С. и С. към моста,  отдалечавайки ги от пострадалия, като си разменили  удари.

Внезапното излизане от клуб „***“ на свид. С. направило впечатление на голяма част от останалите в обекта, при което всички те един след друг започнали да излизат, за да разберат какво се случва, а възприемайки от входа лежащия в безпомощно състояние  Я.Т., затичали към мястото. След свидетеля Е.С.  от  заведението последователно излезли седем  лица от  мъжки пол, а след тях  група от  четири лица – две момичета и две момчета, които също с бърза крачка се насочили към струпалите се при  моста хора.  А.С. и М.С., които до този момент се намирали на моста, виждайки тичащите към тях мъже, побягнали  по моста над р. Струма, водещ към Мемориала на миньорски труд, изграден от другата му страна на площад „Кракра Пернишки“.  Свидетелят успял да се отдалечи и да избяга в посока Дворец на културата - Перник, а подсъдимият бил застигнат непосредствено след моста  от  свид. Д.Т.. Последният, в опит да го задържи, срещнал сериозна съпротива, поради което му нанесъл няколко удара, от които С. паднал на земята. Бързо се изправил, но не могъл да се отскубне от свидетеля, тъй като в същия момент дотичали и охранителите М.К. и З.Х.. С тяхната намеса С. бил принуден да се върне обратно.

Междувременно били подадени няколко сигнала за разигралия се инцидент на телефон 112, при което на мястото били изпратени екипи на 01 РУ ОД МВР - гр. Перник. А.С. бил предаден от задържалите го лица на пристигналите полицейски служители.

Извършените в хода на разследването експертизи установяват следното:

Съдебно-медицинска експертиза на частния обвинител и граждански ищец Я.Т. установява, че вследствие на нанесените му удари са му причинени: кръвонасядане по клепачите на двете очи и охлузвания по челото, реализирали медико-биологичните признаци „болка“ и „страдание“, както и счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета /голямопищялна и малкопищялна/, което нараняване реализира медико-биологичния признак „трайно затруднение движението на левия долен крайник“ за период от време около шест месеца. Посочено е, че уврежданията са получени по механизма на действие на твърд тъп предмет /при  счупването на  костите на подбедрицата - със значителна сила/, и е възможно да са получени по начин и време, както е съобщил пострадалия Я.Т. / вследствие нанасяни в лицето му юмручни удари и вследствие скачане върху крака му от подсъдимия С./.

Съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия А.С. установява, че при инцидента са му причинени следните травматични увреждания: нишковидни охлузвания, лек оток и кръвонасядане по челото вдясно, кръвонасядане по дясна вежда и по средата на челото, кръвонасядане с лек оток в лява теменна област на главата и по средата на теменната област на главата, охлузване по лява ушна мида, кръвонасядане по дясна ушна мида и по ляво рамо, охлузване по ляв лакът, по дясна предмишница и по дланна повърхност на дясна ръка, две кръвонасядания по ляво коляно, охлузване по дясно коляно, нишковидни охлузвания в поясната област и кръвонасядане по шията вдясно. Експертът е дал заключение, че всички тези увреждания реализират медико- биологичните признаци „болка“ и „страдание“, получени са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да са получени по начин и време, както същият е заявил.

Съдебно-медицинската експертиза на свид. М.С. установява, че на същия са били причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане по задна повърхност на лява ушна мида в основата, кръвонасядане с лек оток в тилната област на главата вляво зад основата на ушната мида, кръвонасядане в лява поясна област и две кръвонасядания по дясно ходило. Според заключението на вещото лице уврежданията реализират медико-биологичния признак „страдание“, резултат са на действието на твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време, както свидетелят е съобщил.

Съгласно разширената допълнителна съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р А.М., началник Отделение по съдебна медицина при УМБАЛСМ „Пирогов“, д-р Т.С., съдебен лекар в същото отделение и д-р М.М., ортопед, травматолог в Четвърта травматологична  клиника при същото лечебно заведение, както и съгласно устното допълнение на експертите в съдебно заседание /л.144 от делото/, тримата са достигнали до категоричен извод, че видът и характерът на счупването на костите на лявата подбедрица на пострадалия Я.Т., с оглед добре изразения фрагмент с триъгълна форма в многофрагментното счупване, се дължи на удар /натиск/ с твърд тъп предмет със сравнително ограничена контактна повърхност с направление отляво надясно /отвън навътре/ по отношение на лявата подбедрица. Изясняват, че увреждането е получено в легнало положение на жертвата на дясната й страна, при силен удар с крак /скачане/ в областта на външната повърхност на лявата подбедрица, при фиксиран крак върху терена. Изключват възможността счупването на двете кости на подбедрицата, каквото е установено в случая, да е възможно да се получи при падане върху терена от собствен ръст, при влачене на тялото или въртене и натиск в друго твърдо тяло, тъй като при всеки  от изброените случаи не би се генерирала достатъчна по интензитет кинетична енергия, за да доведе до подобно счупване на двете кости. Мотивирано отхвърлят и възможността счупването на костите на лявата подбедрица да е причинено при настъпване на крака на пострадалия от човек с масивно телосложение като изясняват, че кинетичната енергия се формира от масата, но и от скоростта, при това на квадрат, т.е., именно скоростта е величината, която създава значителна кинетична енергия, каквато е била необходима в случая, за да доведе до счупване на двете кости на подберицата по  посочения начин. Категорични са, че сама по себе си масата /масивно тегло, каквото е имал и има подсъдимия/, без скорост не би  причинило травматичното увреждане, т.е., същото не може да се получи /особено при здрав, млад мъж/ при настъпване на крака му от човек с теглото на подсъдимия /около 105 кг., според обясненията му/. Само при съвместното действие на маса и скорост е възможно да се реализира разтягане/вгъване на костите надолу, предвид позицията на тялото на пострадалия, което да доведе до счупване с ясно  изразения триъгълен фрагмент. Оттук експертите единодушно приемат, че механизма на причиняването му е имено след скачане върху крака на пострадалия, позициониран по посочения начин, тъй като само такова движение би  реализирало необходимата за счупването на двете кости значителна кинетична енергия.  

Посочват, че  увреждането е  осъществило медико-биологичния признак „трайно затруднение в движението на левия долен крайник“ за срок до около 8 /осем/ месеца, при обичаен ход на възстановителния процес. По отношение останалите констатирани по тялото на пострадалия увреждания дават следното заключение: охлузването по челото на Я.Т. се дължи на тангенциалното действие на предмет с неравна контактуваща повърхност и същият може да се получи при нанасяне на удар с крак – ритник, но е възможно такова увреждане да се получи и при падане и контакт на челото в терена; кръвонасядането на клепачите на двете му очи  се дължи на удар с твърд тъп предмет с неохлузваща повърхност, каквито са части и на човешкото тяло – юмрук, но допускат възможността то да се дължи и на миграция на кръвонасядане, ако охлузването е в средната част на челото в междувеждието. Според вещите лица  кръвонасяданията по клепачите на двете очи и охлузванията по челото са реализирали медико-биологичните признаци „болка“ и „страдание“.

По отношение установените травматични увреждания спрямо подсъдимия  А.С. разширената допълнителна съдебно-медицинска експертиза приема, че се дължат на действието на твърди тъпи предмети и такива с неравна контактуваща повърхност и могат да се получат при нанасяне на удари с юмруци и ритници, а охлузванията в областта на двете му колена могат да се получат от действието на твърд тъп предмет с широка и неравна контактуваща повърхност - при падане върху терена. Дават заключение, че получените травматични увреждания от подсъдимия са реализирали медико-биологичните признаци „болка“ и „страдание“.

Разширената допълнителна съдебно-медицинска експертиза приема, че установените травматични увреждания спрямо свидетеля М.С. се дължат на действието на твърди тъпи предмети с неохлузваща контактна повърхност и могат да се получат при нанасяне на удари с юмруци и ритници, а по своето естество са реализирали медико-биологичните признаци „болка“ и „страдание“.

Съдебно-медицинската експертиза на свидетеля А.Н. установява, че при инцидента същият е получил охлузване с оток и зачервяване в лява тилна област на главата и кръвонасядане в областта на лявата плешка, които увреждания са получени в резултат на действието на твърд тъп предмет и е възможно да са били получени по начин и време, както е съобщил, като същите реализират медико-биологичния признак „страдание“.

Видео-техническата експертиза, чийто обект на изследване е приобщеният диск с видео запис от охранителни камери на заведение „***“, дава заключение, че дискът съдържа цифров презапис от оригиналните файлове, като не са налице никакви следи от манипулация/намеса върху записаната информация. По отношение регистрираното на записа движение на лица от мъжки и женски пол, експертите са посочили, че извлечените снимкови кадри са годни за евентуално разпознаване от свидетели/очевидци, но са негодни за провеждане на лицево-идентификационно изследване.

Психолого-психиатричната експертиза, извършена на подсъдимия А.С. от вещите лица д-р Р. К., психиатър, и психологът Ц.Д., дава заключение,  че  към момента на инкриминираното деяние подсъдимият е в бил в състояние на силно раздразнение и страх, предизвикани от  пострадалия с нападение и  физическо насилие.

От заключението на тройната съдебна психиатрична и психологична експертиза, извършена от полк. доц. д-р Т.  Д., специалист психиатър, д-р Ж.В., специалист психиатър, и ст. л-т М.С. - клиничен психолог, тримата от Клиника „***“ при ***, гр. София се установява, че подсъдимият А.С.С. по време на инцидента е разбирал свойството и значението на извършеното от него деяние и е можел да ръководи постъпките си. Вещите лица не установяват състояние на физиологичен афект, а приемат, че същият се е намирал в алкохолно опиване - лека към средна степен, което към момента на сбиването пред Общински *** - гр. Перник е преминало в „усложнено алкохолно опиване“. В устното допълнение към заключението в с.з., дадено след непосредствено изслушване обясненията на подсъдимия, вещите лица изясняват, че при това състояние няма силно изразени качествени нарушения на психичното функциониране, като повлияването на  психичната функция е само в количествен аспект, без степен на изкривяване на възприятията и патологичност. Допускат възможността липсата на спомен, за която подсъдимият съобщава при освидетелстването и особено отчетливо в обясненията си в съдебното следствие, да е реална, но и да е израз на защита, като във всички случаи приемат, че не е водеща при  определяне на състоянието му. Акцентират на факта, че при усложненото алкохолно опиване количественият критерий не е съществен, има значение, но не е определящ. Допълват, че количествата алкохол, които при проведеното в досъдебното производство психологично интервю С. сам е съобщил, че е консумирал предната вечер и в нощта преди инцидента,  надвишаващи  съобщеното в съдебното следствие като вид и количество приет алкохол, съответства на обикновено алкохолно опиване, при което не може да има загуба на спомен. Вещите лица не изключват при подсъдимия действително да  има частична такава, вследствие приема на алкохол или вследствие понесените при инцидента удари в областта на главата, тъй като  ретроградната амнезия е обичайно следствие на комоцио. Допускат и възможността твърденията му в тази посока да са чисто защитни. Основавайки се на непосредствените си впечатления при изслушването на обясненията на подсъдимия в съдебно заседание, вещите лица отбелязват от гледна точка на своята компетентност, че на преден план с времето все по-отчетливо излиза защитната позиция за сметка на наблюдаваната при освидетелстването му в болнична обстановка, когато не е бил поставен в позицията да защитава себе си, по-естествена, по–искрена, по-правдива и човешка негова реакция. Категорични са, че наблюденията им върху поведението на подсъдимия в с.з. не променят по никакъв начин изводите на експертизата.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид: отчасти обясненията на подсъдимия; показанията на частния обвинител и граждански ищец Я.Н.Т.; показанията на свидетелите М.Г.С.; А.А.Н., Р.Р.И., Е.В.С.; С.Л.С., М.Й.К., Н.Р.И., Р.А.Р., В.Н.И., Й.Д.Й., Ц.С.Р., К.Л.К., Н.Е.С., З.З.К., Д.А.Г., Д.И.Т., З.З.Х., А.Р.П., К.М.А., дадени в съдебното следствие, а за първите петнадесет и пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им изцяло и в отделни части при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и/или т.2; писмените доказателства, изброени в описа към досъдебно производство №223/2015г. по описа на 01 РУ при ОД МВР Перник /протоколи за освидетелстване, протокол за доброволно предаване, протокол за оглед на веществено доказателство, цветни фотоснимки от АИС „БДС“, заверени копия на медицински документи, справки за съдимост и бюлетини за съдимост, заверено копие на доклад за установен факт и предприети действия, справки от Дирекция „Национална система 112“, справка от УИС на ПРБ/, и тези, събрани в съдебното следствие: справка за съдимост,  рег. №922/21.06.2019г., издадена от БС при ПРС; извършените и посочени подробно по-горе съдебно-медицински експертизи,  разширена съдебно-медицинска експертиза, видео-техническа експертиза, повторна тройна психолого-психиатрична експертиза, както и веществените доказателства по делото.

Въз основа на тези доказателствени материали, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната взаимовръзка и логическа последователност, съдебният състав прие за доказано по несъмнен начин, че деянието, предмет на настоящото обвинение, е извършено от подсъдимия .

Част от фактическите обстоятелства относими към предмета на доказване са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:

-         Между страните не се спори, че на инкриминираните дата, време и място подсъдимият и частният обвинител са се намирали в нощен клуб „***“, гр. Перник, всеки със свои приятели.

-         Безпротиворечиво е установено, че малко преди 06.00 часа на 28.03.2015г. е възникнал словесен спор между подсъдимия и лице от персонала - свид. Ц.Р., по повод застояването на компанията и невъзможността заведението да приключи работа и да затвори. Не е спорно, че в защита на Р. и предвид приятелските им отношения се е намесил частният обвинител Я.Т., който подканил с думи А.С. да си тръгват, за да нямат проблеми.

-         Не е спорно, че след напускането  на  заведението от страна на подсъдимия и  приятелите му - М.С. и Р.И., след тях са излезли  частният обвинител и приятелят му А.Н..

-         Безспорен е и факта, че между четиримата млади мъже е възникнал физически сблъсък, започнал на площадката пред Общински *** – Перник,  който се пренесъл обратно към алеята, намираща се между това място и  моста над река Струма.

-         Установено е и не е спорно, че именно там Я.Т. е паднал на земята, като в момент, в който е лежал на дясната си страна, след силен удар в долната трета на лявата му подбедрица, му е причинено инкриминираното травматично увреждане. Естеството на това увреждане, както и характера на телесната повреда, в която се е изразило не са спорни.   

-         Въпреки недокрай ясната позиция на подсъдимия и защитата му по въпроса, съдът не установява кардинално да се оспорва твърдението на обвинението, че увреждането на крайника на Т. е резултат от  действие на подсъдимия. Това заключение се основава на собствените му обяснения, в които посочва, че непосредствено преди Я.Т. да падне на земята се е бил се него „Аз се биех с Я. … лице в лице“, „М. се биеше с Н.“, „Преди Я. да падне на земята се биехме“, „По време на боя между нас двамата той е паднал на земята по някакъв начин“… Макар С. да твърди, че няма спомен за момента, в който  пострадалият е паднал на земята и причината за това, че няма обяснение  за начина по който е бил счупен крака му, и да отрича целенасочено да е скачал върху него, същият не изключва травмата да е резултат от негово действие, внушавайки, че е възможно да я причинил неволно, при настъпване, без умисъл да увреди крайника му, определяйки счупването му като инцидент. Аналогична е позицията на защитниците му. Изложените твърдения на подсъдимия съответстват и на показанията на частния обвинител, който е категоричен, че непосредствено след получената травма, от която изпитал остра, пронизваща болка, е възприел до себе си подсъдимия С., който„отстъпил“ от крака му.

-         Няма противоречия и относно останалите телесни увреждания причинени на частния обвинител, констатирани като естество и локализация след  инцидента при преглед и освидетелстване, както и тези, констатирани спрямо другите трима участници в конфликта – подсъдимия и свидетелите  М.С. и А.Н.. Съдебно-медицинските експертизи са приети неоспорени от страните, експертните заключения са пълни, ясни, обосновани  и съдът ги кредитира изцяло.    

Относно горните факти са събрани достатъчно по брой писмени и гласни доказателства, които са еднозначни по съдържанието си, поради което и предвид позицията на страните по-горе, съдът ги приема за установени и не намира за необходимо подробно обсъждане, анализ и оценка на същите. 

Позицията на оспорване от страна на защитата несъмнената доказаност на обвинението е  концентрирана в няколко пункта:

-         че не са налични достатъчно и убедителни по съдържание доказателства за това, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, а именно, че противоправно и виновно е увредил здравето на пострадалия. Изтъква се, че липсват доказателства, които еднозначно да установяват, че  инкриминираният престъпен резултат е пряка последица от инкриминираното действие на подсъдимия А.С. - скачане върху крака на пострадалия, извършено с умисъл за причиняване на  телесното увреждане. Излага се тезата, че обвинението в тази насока почива на предположения, логически и житейски съждения, неподкрепени с доказателства. Защитниците аргументират позицията си с това, че доказателствените материали събрани по делото са противоречиви, разнопосочни са по съдържание, неубедителни са и не могат да бъдат основа за формиране на единствен, несъмнен и безспорен извод, че подсъдимият, действайки умишлено, е извършил престъплението по чл.129 от НК.

-         Отрича се доказателствената стойност на показанията на частния обвинител с аргументи, че са противоречиви по съдържанието си,  възпроизвеждат се неубедително и непоследователно с тенденция за  градиращо детайлизиране на спомените му при всеки следващ разпит, с  все по-висока категоричност, въпреки отдалечаването от събитията с  времето. Изтъква се, че  показанията му са дискредитирани и от останалите  доказателствени материали – гласни, писмени и веществени, и не могат да бъдат основа за формиране на извод за съставомерност на вмененото престъпление.

-         Поставя се под съмнение доказателствената стойност на показанията на свидетелите А.Н., Д.Т. и Д.  Г., като им се вменява пристрастност поради  приятелските  отношения на тримата с пострадалия, а при Н. - и заинтересованост заради собственото  му  участие в конфликта. Тази позиция се обосновава с явното противоречие между поддържаната от частния обвинител интерпретация на събитията, подкрепяна от свидетелите по-горе, и с обективните факти,  закрепени  на видеофайловете записани на диска, приет като веществено доказателство по делото, чиято достоверност е проверена и потвърдена от извършената  видео-техническа експертиза.

Тук следва да се отбележи, че в съдебната практика, включително на висшата съдебна инстанция, последователно се приема, че оптичен носител с  видеозаписи, приобщен по предвидения процесуален ред като предмет, съдържащ информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване, безспорно може да се цени и ползва като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Анализирайки в детайли записаната на него информация, защитата  изтъква несъстоятелността на тезата на частното обвинение за повода за възникване и ескалиране на конфликта, за поведението на двете групи лица, участвали в него, и въз основа на записите извежда аргументи за защитен характер на действията на С. в отговор на непосредствено  противоправно нападение от страна на Т. и свид. Н.. На тази основа мотивира  приложимост в казуса на  правния институт по чл.12 от Наказателния кодекс..

Следва да се отбележи, че хронологията на събитията, закрепени на видеозаписа и в протокола за оглед на вещественото доказателство носител на информацията, във висока степен обективно е анализирана и от държавното обвинение, и от защитата, въпреки че не води до формираните от последната изводи.

Интерпретацията на записаната информация от страна на частното обвинение в определени важни моменти е неточна, като по въпрос от съществено  значение за делото - чии действия са провокирали разрастването на конфликта до  физическо стълкновение е явно несъстоятелна, опровергана от доказателствата. Фактологическите различия в тезите на държавното и частното обвинение несъмнено са резултат от процесуалния статут на пострадалото лице, конституирано в настоящото съдебно производство като частен обвинител и граждански ищец. Частният обвинител е акцесорна страна в процеса, подпомагаща осъществяването на наказателното преследване и затова е обвързана от повдигнатото от прокурора обвинение и от насочеността му към конкретно лице, които въпроси остават изцяло в обсега на компетентността на представителя на държавата. По тази причина съдът не обсъжда доводите на повереника на частния обвинител за това действал ли е подсъдимият С. с общ умисъл в съучастие с другото лице -  свид. М.С.. Независимо, че е ограничен от правната рамка на обвинението, повдигнато от прокурора, частният обвинител, като самостоятелна страна в процеса, не е абсолютно обвързан със становищата на прокурора и се ползва със самостоятелност при упражняване на процесуалните си права по чл.79 от НПК /чл.78 от НПК/, в защита на своите интереси, особено когато е конституиран и като граждански ищец, какъвто е случая. Несъмнено, предложения от повереника му доказателствен анализ е повлиян от интереса на пострадалия да постигне осъждане по обвинението, съвпадащ с този на прокурора, но и да бъде уважена  гражданската му претенция при отричане на принос за настъпването на вредите.  

В този аспект, отправна точка за очертаване на приетата от съда фактическа обстановка е съдържащата се обективна информация в приобщения като веществено доказателство оптичен носител DVD-R, а именно видеофайлове, записани от 4 броя статични камери на видео-охранителната система в нощен клуб „***“, както и в протокола за оглед на същото веществено доказателство.  Въпреки неточния таймер на системата /с около два часа назад/, за процеса на доказване е важно не точното часово време, в което са се развили събитията /то е установено ориентировъчно около 06.00 - 06.30 часа на 28.03.2015г. от гласните доказателствени средства, от приетия полицейски доклад за установен факт и предприети действия /л.137, том I/, от приетите справки и данни от Дирекция “Национална система 112“/л.70 и сл., том III/, а са важни закрепеното движение на лицата и времевия интервал, в който то се случило. Според  вкопираните в кадрите час, минута и секунда, този интервал е бил около 8-9 минути /от 03.50.00 часа до 03.59:31/. Наблюдаваните лица на записа и извлечените снимкови кадри от тях, са означени  с номера от 1 до 15 в протокола за оглед на вещественото доказателство, а участвалия при извършването на действието свидетел К.К. - началник група „ПКП“ при ОД МВР – Перник, ги е идентифицирал в показанията си, дадени при разпита му в досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК.

Тези доказателствени източници установяват, че действително между  подсъдимия и свид.  Ц.Р. е възникнал словесен конфликт, повода за който е изяснен без противоречия чрез гласните доказателствени средства /несъобразяване от страна на С. и приятелите му с напомнянето, че заведението затваря и трябва да си тръгнат/. Очевидно е, че се касае не просто за откъслечни реплики, а за разпален спор между двамата, продължил няколко минути. Записът на камерата ясно установява и проследява намесата на частния обвинител Я.Т.. През времетраенето на спора между подсъдимия и свид. Р., Т. стои прав, близо до седналите А.С., М.С. и Р.И., отправя реплики към първите двама, на моменти се приближава до С., посяга към лявото му ухо, два-три пъти посяга към задната част на главата му, потупва го по гърба, като отново говори към него от близко разстояние. Това му поведение показва изявена ангажираност със ситуацията, надхвърляща съобщеното от него самия. В действителност  не се установява и намесата му да е била провокирана от обидно, неприлично  отношение към свид. Р., каквато причина е изложил в показанията си в досъдебното производство - че била псувана от С. – позиция, от която  отстъпва в съдебното следствие, заявявайки, че не знае дали същата вечер  Ц. е била обиждана от подсъдимия. Самата свидетелка не установява подобно обстоятелство нито при разпита в досъдебното производство, нито в съдебното следствие. Твърди, че е възприела поведението на А.С. като заяждане под влиянието на употребения алкохол. Очевидно, приетия алкохол е факторът предизвикал и намесата на Т., несъответна на приемливото в подобна ситуация, особено предвид обстоятелството, че  заведението е разполагало със служители, ангажирани с охраната и реда и единият от тях – свид. М.  К., е стоял в близост до спорещите,  готов да се намеси при необходимост.

Хронологията на събитията сочи, че четири минути след началото на  словесния спор със свид. Р., подсъдимият и приятелите му стават и се насочват към изхода. При  оттеглянето на С. не се наблюдава каквото и да е негово поведение, насочено към частния обвинител, напротив, видно е, че  Т. следва подсъдимия и свид. С. при излизането им от обсега на камерата, означена като СН2.

Излизането на лицата от заведението е закрепено от друга камера в обекта СН1. Таймерът показва, че в 03.55.04 часа пръв излиза подсъдимият, който,  обърнат с лице към входната врата, жестикулира към някого. В същия момент обаче Я.Т. се намира в обхвата на камера СН 2,  заснемаща мястото, на което групата малко по-рано е седяла вътре в заведението. Двадесет и две секунди по-късно същият излиза от обсега на същата камера, а след две секунди движението му е заснето от камерата преди изхода /СН 4/, която обаче вече е регистрирала преминаването оттам на свид. Р.И. и М.С.. Видно е, че в същата секунда, в която Т. излиза от обхвата на камера СН2, т.е., в 3.55.26 часа, свид. Р.И. е засната да излиза от входната врата на  заведението, обхваната от периметъра на камера СН 1. Шест секунди след нея излиза и свид. М.С., след когото С. затваря вратата и двамата бавно тръгват след И. по алеята в посока ***. Шест секунди след затварянето на вратата /в 03.55.38 часа/ излиза свид. Я.Т..

При проследеното движение на лицата категорично няма основание за  извод, че жестикулациите на подсъдимия С.  към входаната врата на обекта  са били насочени към частния обвинител Я.Т., както се интерпретира поведението му от държавното и частното обвинение. В същия момент Т. е бил във вътрешността на клуба, в близост до бара /записът от камерата  установява това/, а непосредствено пред изхода са се намирали приятелите на А.С., които един след друг са излезли. Очевидно същият е  жестикулирал, говорейки с тях, още повече, че в жестовете му и в цялостното му поведение в същия момент не се наблюдават признаци на враждебност нападателност, предизвикателност или агресия. 

Фактите сочат друго – веднага след излизането си Я.Т. е  отправил реплики, които видно от записа, са предизвикали мимолетно обръщане на тримата към него, но без да спират хода си. Малко след това в обхвата на камерата остава само Т., който продължава да говори по посока на  другите трима. Двадесет секунди след неговото излизане пред  дискотеката при него излиза и свид. Ал. Н., като говоренето от страна Т. продължава още осемнадесет секунди. Този интервал от време, както и заснетата словесна активност на частния обвинител и граждански ищец логично мотивират заключение, че е имало и ответни реплики от групата на подсъдимия, спрели вероятно непосредствено до стълбите, отляво на алеята, водещи към площадката на ОМД. Това място е извън полезрението на Т. и насочването им към стълбите очевидно слага край на репликите му, тъй като на записа се наблюдава, че се обръща с гръб към тях и се насочва обратно към входа на „***“. Внезапно обаче, променя намерението си и с решителна, бърза крачка, преминаваща в тичане, тръгва към подсъдимия и свидетелите, последван от А.Н.. Съвсем възможно е действието му да е провокирано от думи на лице от  групата  на подсъдимия, по-вероятно на свид. М.С., тъй като тримата са категорични, че  именно него Я.Т. е нападнал в гръб, удряйки го с юмрук зад лявото ухо. В тази област действително е констатирано увреждане при освидетелстването му, а съдебно-медицинските експертизи потвърждават такъв механизъм на причиняването му.

В този аспект, недостоверни са обясненията на С. и показанията на С. и И., че не са отговорили на провокацията от Т., както и че неочаквано и изненадващо са били нападнати.

В още по-висока степен са недостоверни показанията  на Т. и свид. Н.. Същите са напълно дискредитирани от информацията, която носи обсъденото по-горе веществено доказателство. Откровено неистинни са твърденията на частния обвинител за това, че си е тръгнал от  клуба с Н. 5-10 минути след напускането на С. и приятелите му, че на площадката пред  Общински *** – Перник са били пресрещнати и нападнати от групата на подсъдимия, че размяна на реплики до този момент нямало, че причината да тръгнат в същата посока била уговорка със свид. Д.Т. да го изчакат при колата му, паркирана на паркинг след ОМД. Въпреки непоследователността в изявленията на частния обвинител в хода на производството досежно някои факти и обстоятелства, наложили приобщаване на показанията му, дадени в досъдебното производство при условията на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, той не отстъпва от горепосочените същностни за делото въпроси, като остава на позицията, че непровокирано са били нападнати с Н. от  подсъдимия  и свид. М.С., както и че поведението на последните двама е довело до последвалия физически сблъсък.

В действителност, обсъденото веществено доказателство очертава съвсем различна картина – за активна намеса на пострадалия Я.Т. във възникналия първоначално между подс. А.С. и свид. Ц.Р. спор, за непрекъсваща вербална комуникация от негова страна с оттеглящата се по посока ***– Перник група, както и за внезапна промяна на изявеното в един момент намерение да се откаже от спора, тръгвайки решително, с бърза крачка, до тичане, след тримата.  

Не се потвърждава и изложения от него мотив да тръгне със свид. Н. в същата посока, доколкото свид. Д.Т.  изобщо не съобщава  да са имали уговорка в изложения от частния обвинител смисъл. Такива данни не съобщава и свид. Ал. Н., напротив, същият установява, че не е имало конкретна причина да излязат с Я.Т. от заведението. Като цяло  показанията на този свидетел /А.Н./ са объркани, хаотични, мотивирани са от приятелска солидарност,  но едновременно с това са и защитни, доколкото всячески се опитва да омаловажи участието си в инцидента и да се дистанцира от действията на приятеля си заявявайки, че не помни определени  обстоятелства и съобщавайки откровено неверени такива. В показанията си дадени в досъдебното производство, приобщени по предвидения процесуален ред, същият твърди, че след излизането им с Я.Т. от заведението, последният забързал по алеята, слязъл по стъпалата наляво, водещи към  площадката пред ***и го изгубил от поглед. Твърди, че именно това го мотивирало да тръгне в същата посока, при което възприел двама мъже, чиито имена впоследствие научил /А. и М./ да бият Я., нанасяйки му удари с ръце и крака, докато последният, стоящ прав, правил опити да се предпази. Така изложените  факти се опровергават от регистрираното движение на лицата на записите на диска, приобщен като веществено доказателство, които  дават информация за това, че след излизането на свид. Н.  пред входа на  заведението, вербалната комуникация между Т. и намиращите се извън полезрението на камерата С., С. и И. е продължавала, а в негово присъствие е продължила още осемнадесет секунди, до момента, в който Т. с решителна крачка се е насочил към групата, следван на крачка-две от самия Н.. Въз основа на това съдът приема, че свидетелят непосредствено е участвал в първоначално разменените удари и то не в опит да помогне на нападнатия, а подкрепяйки неговите нападателни действия /за това  свидетелстват не само показанията на свидетелите М.С. и Р.И., обясненията на подсъдимия, но и констатираните при освидетелстването на свидетеля А. Н. телесни увреждания, причинени му след удари в лява тилна област на главата и в областта на лява плешка. Около 35-40 секунди по-късно охранителната камера е заснела връщането му с тичане до входа на  „***“, за да потърси помощ.  

Изводът, че действията на Т. и Н. са били в основата на ескалацията на конфликта се установява и от другата участвала в него група.  Несъмнено обясненията на подс. А.С. са във висока степен защитни, каквато е и основната им функция в процеса, а показанията на  свидетелите М.С. и Р.И. са пристрастни, но в посочената част съдът ги кредитира, доколкото достоверността им се утвърждава от обективните данни, закрепени на записите от охранителните камери,  регистрирали  действията на двете групи лица.

 Съдът не кредитира обясненията на С. и показанията на двамата посочени свидетели в друга част - относно твърдението им, че поведението  на Т. и Н. е осъществено внезапно и неочаквано за тях. Времетраенето на  словесната комуникация, проследена обстойно по-горе, сочи, че  репликите на частния обвинител към тримата не са се ограничили до подвикване към свидетеля М.С. по име и до заканата: „Сега ще видите какво ще стане“, нито че тримата са ги подминали безучастно. Ако твърдението им е вярно, то в такъв случай те биха изминали разстоянието до стълбите, водещи към ***за много по-кратко време от това, в което е продължило говоренето от страна на Т., заснето от камерата.

Ето защо съдът приема, че е имало размяна на реплики между Т. и групата на подсъдимия, както и че вероятно изречени думи от тяхна страна са  мотивирали действието на Т. да тръгне към тях в търсене на саморазправа – решение, улеснено и от влиянието на алкохола, замъгляващ трезвата му преценка за ситуацията. При това съдът приема, че в групата на подсъдимия водеща роля във вербалния спор е имал свид. С., както и че вероятна негова реплика, а не на подсъдимия, е извадила от контрол Т.. Този извод косвено се утвърждава от факта, че именно свидетеля е подвиквал по име: „***“ и именно него Т. първоначално е ударил с юмрук в задната част на главата. Последното установяват и подсъдимия, и свидетелите Р.И. и М.С., а съдът приема изявленията им в тази част за истинни, доколкото съответстват едни на други, кореспондират на закрепеното на видоефайловете  поведение на Я.Т. непосредствено преди да стигне до групата на тримата, както и на констатираното при освидетелстването на С. съответно увреждане в посочената област на главата му. Въпреки очакващия се защитен уклон в обясненията на подсъдимия, очевидно същият не е изкушен от  възможността да заяви, че сам той е бил нападнат първоначално от пострадалия, което в по-висока степен би ползвало линията му защита, а напротив - в съответствие с казаното от свид. И. и С. потвърждава, че именно последният е бил първоначален обект на нападение от страна на частния обвинител, обяснявайки своите действия като извършени в опит да го защити. Съобщаването на неизгоден за собствената му защита факт убедително  свидетелства за неговата истинност.

 Решаващо значение за отговорността на подсъдимия има развоя на  следващите събития. По делото не е спорно, че на площадката пред ***– Перник е възникнало сбиване между четиримата млади мъже – не е спорно, че след първоначалните удари, нанесени му от М.С., свид. Н.  побягнал към „***“, за да потърси помощ, в който момент частният обвинител Я.Т. останал сам срещу подсъдимия А.С. и свид. М.С.. Числовото, а и физическото им превъзходство много бързо поставило Т. в защитна позиция на отбраняващ се. Същият бил притиснат към стената на сградата на ***и там е понесъл съвместни удари от А.С. и М.С., от които се свлякъл на земята. Поставен в тази ситуация е търсил изход за бягство и след като успял да се изправи, се насочил по обратния път по стълбите към алеята, от която дошъл. С. и С. са го застигнали именно там, непосредствено до началото на моста,  изграден над река Струма. На това място бил повален на земята, като ударите продължили. Според показанията на Т., докато лежал на дясната си страна в опит да се предпази от тях, подсъдимият скочил върху външната част на левия му крак в областта на подбедрицата, което причинило инкриминираната травма - открито счупване в долната трета на голямопищялна и малкопищялна кост на лявата подбедрица .

Частният обвинител и граждански ищец е категоричен, че това действие е извършил именно С., като посочва, че след пронизващата болка, която изпитал, инстинктивно се обърнал и възприел до себе си подсъдимия, който „отстъпил“ от крака му. Съдът приема изявленията на Я.Т. в тази част за достоверни, тъй като този механизъм на причиняване на увреждането се установява като единствено възможен от разширената съдебно-медицинска експертиза, а досежно авторството - липсват други доказателства, които да поставят под съмнение твърдението му. Грешка във възприятието му е изключена, тъй като събитието се случва на дневна светлина, а изявените различия във външния вид, телосложението и ръста на С. и С. не предполагат объркване. Отнесено отново към изводите на експертизата, косвено значение за авторството има и обстоятелството, че свид. С. е бил значително по-лек на тегло от С.. В същото време, свид. М.С. заявява, че изобщо няма спомен  в процеса на боя Я.Т. да е падал на земята, посочва, че е помагал на А., без да уточнява как, не помни  нанасял ли е удари на пострадалия и отрича подсъдимия да е скачал върху крака му.

Като участник във физическия сблъсък с пострадалия, несъмнено, изявленията на свидетеля са силно повлияни от този факт и ако в досъдебното производство недвусмислено е отказал да съдейства за изясняване на релевантните факти, възползвайки се от правото по чл.121, ал.1 от НПК, то на настоящия етап от  производството, предвид процесуалното положение, в което е поставен от прокуратурата /на свидетел/, е възприел позиция на избирателно  възпроизвеждане на събитията, в търсене на баланс между правото да защити себе си, премълчавайки уличаващи го факти, и желанието да не навреди на приятел. Безспорно, преценката разполагат ли органите на досъдебното производство с достатъчно доказателства за повдигане на обвинение срещу конкретно лице е суверенна и не подлежи на съдебен контрол, поради което определянето на процесуалното качество на свидетел на лице, евентуално съпричастно към престъпление, нито изключва доказателствената годност на показанията му, нито рефлектира спрямо приетата от прокурора правна рамка на обвинението и насочеността му спрямо  подсъдимия.  Напротив, именно защото такова лице непосредствено е възприело факти и обстоятелства, свързани с престъпно деяние, неговите показания са изключително ценни за процеса на доказване. В конкретния случай свид. С. не допринася съществено в тази насока, предвид отявлено защитния характер на изявленията му, но същите косвено имат доказателствено значение, доколкото установява, че е узнал за причиненото на Я.Т. увреждане след инцидента в разговор с подсъдимия А.С.. 

На следващо място, самият С. не отрича увреждането да е резултат от негово  действие. Както по-горе се посочи, в обясненията си същият изяснява, че непосредствено преди падането на Т. на земята се е биел с него, след падането му се е намирал до него, изобщо не съобщава да е имал конкретни възприятия за местонахождението и действията на М.С. в същия момент и макар да не предлага обяснение за начина, по който бил счупен крака на Я.Т., допуска  възможността да е причинил увреждането неволно, при настъпване, отричайки целенасочено да е скачал върху него с умисъл да увреди крайника му. Други очевидци на ситуацията в този момент не е имало, тъй като  А. Н. вече се е намирал пред входа на „***“, търсейки помощ, а свид. Р.И. твърди, че ужасена от случващото се,  не е гледала по посока на  биещите се момчета, а е звъняла на свои приятели с молба да дойдат при нея.

При това положение съдебният състав не намира основания да счете  показанията на пострадалия в обсъжданата част за неистинни - същият е съобщил преките си възприятия относно действието, причинило счупването на крайника му /намиращи пълно потвърждение в заключението на експертите/,  и за  неговия автор, като липсват всякакви подбуди да е набедил подсъдимия в това действие вместо С.. Напротив, съгласно приетата фактическа обстановка, Т. е влязъл във физическия сблъсък, поддавайки се на вероятна провокация именно от свид. С., доколкото спрямо него е нанесъл първия удар, при което е неправдоподобно да вмени негово действие на подсъдимия С.. Качеството на Т. на пострадал от престъплението не компрометира показанията му. Кредитирането им с доверие в разглежданата част е основано на преките му възприятия за сочените фактически данни, на неизменчивостта на позицията му за тях в хода на производството, на доказателствата, които я потвърждават, а не на последно място и на обсъдените обяснения на самия подсъдим.

 Критиката на защитата спрямо достоверността на твърденията на частния обвинител и граждански ищец с доводи, че са противоречиви в съдържанието си, че се излагат непоследователно, с алогична градация в конкретиката и детайлите във всеки следващ разпит, е неоснователна.  Действително, логично е да се предположи, че показанията, дадени в относително по-близко време спрямо установяваните събития са в по-висока степен обективни и точни, както и че с времето спомените избледняват, изменят се, възможността за точното и достоверното им възпроизвеждане чисто обективно е затруднена, дори при нагласа на свидетеля да бъде добросъвестен в съобщаването на възприетите факти. В случая Т. е разпитван в качеството на свидетел два пъти в хода на досъдебното производство, след което е участвал в проведена между него и подсъдимия С. /тогава също в качество на свидетел/ очна ставка. Вярно, е че сведенията, които е съобщил при първия проведен разпит са схематични и лаконични, а в частта относно мястото на възникване на сбиването противоречат на следващите му изявления, но от това не може да се извежда заключение, че е бил недобросъвестен като свидетел и пострадал от престъпление.  Видно е, че този разпит е проведен на 28.03.2015г.,  само около час след инцидента, в болнично заведение и вероятно под въздействието на приложени медикаменти, в момент, в който е изпитвал силни болки от  полученото сериозно травматично увреждане. Следващия разпит е проведен близо два месеца по-късно - на 20.05.2015г., в спокойна обстановка, което  е дало възможност за подредено и подробно излагане на спомените за установяваните събития.  Последователна и непроменена е останала позицията му по въпросите  релевантни за делото и при проведената няколко месеца по-късно очна ставка с А.С.. Същата позиция Т. поддържа и след като в съдебното производство по предвидения процесуален ред са приобщени показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство в частите, в които са констатирани съществени несъответствия, които резонно е обяснил с отдалечеността на събитията спрямо момента на възпроизвеждането им. Този мотив е общоважим и е достатъчно да се отбележи, че същият процесуален подход е приложен и спрямо показанията на почти всички останали свидетели .

В този аспект съдът приема, че частният обвинител Я.Т. е  последователен в позицията си и процесуалното му поведение като пострадал не може да търпи укор в смисъла изложен от защитата /за алогично надграждане на спомените/. Критика показанията му търпят при оценка на същите по съдържание, поради което в доказателствения анализ съдебният състав внимателно преценява и откроява тези, които кредитира от тези, които отхвърля като недостоверни,  както мотивира причините за съответната им оценка.

Съдът не цени като достоверни показанията на свид. Д.Г. и Д.Т. в частта, в която съобщават, че при излизането си от  вътрешността на заведението са възприели и подсъдимия, и  свид.  С.  да  нанасят ритници в тялото на лежащия на алеята Я.Т.. В действителност, извлечените снимкови кадри от записа, съдържащ се на  диска, приет като веществено доказателство, данните от огледа на същото, както и идентифицирането на лицата, наблюдавани на записа от свид. К.К., установяват, че пръв на призива на свид. Н. за помощ се е отзовал свид. Е.С., а след него са излезли свидетелите С.С., Р.Р., З.Х., М.К., Й.Й. и Н.И.. Едва след тях излизат свидетелите Д.Г. и Д.Т., както и свид. Ц.  Р. и В.И.. Никой от изброените осем лица в първата група не съобщава да е възприел удари спрямо лежащия в безпомощно състояние на земята Я.Т., като извън С. и С. останалите дори не са възприели в близост до него присъствието на С. и С., които в същия момент, виждайки тичащите към тях хора, на свой ред побягнали по моста. Очевидно е, че свидетелите Д.Г. и Д.Т. не са можели да видят действията на лицата, за които свидетелстват, след като другите осмина, насочили се към мястото преди тях, изобщо не са ги възприели. При така установената хронология съдът приема, че свидетелите Г. и Т. излагат неверни факти, мотивирани от приятелска солидарност, в желанието  си да услужат на версията на Я.Т..

Съдът не приема тезата на защитата за възможно неволно причиняване на телесното увреждане от страна на подсъдимия, а именно счупването на костите на лявата подбедрица на пострадалия да е станало неумишлено, при случайно настъпване след сблъсъка помежду им. Тази версия се аргументира със значителното тегло на А.С. и положението на тялото на Т. при възможно такова настъпване. Защитата некоректно се позовава в тази насока на заключението на разширената съдебно-медицинска експертиза, което в действителност категорично изключва тази възможност. Вещите лица изясняват, че масивното тегло само по себе си не е достатъчно да причини счупване на двете кости на подбедрицата по установения в казуса начин, особено на здрав, млад мъж, без към солидното тегло да е насложена скорост. Единодушно приемат, че само от съвкупното действие на двете величини би се калкулирала необходимата кинетична енергия, която да причини процесното травматично увреждане с изразената ярка особеност - отчупен от костта триъгълен фрагмент, получен при вгъването на костите надолу /даващ яснота и за положението на тялото на пострадалия/, до счупване. Оттук експертите обосновават, че механизма на причиняване на увреждането е именно скачане върху крака на пострадалия, позициониран по посочения начин /хоризонтално спрямо терена, легнал на дясната си страна/, тъй като само такова движение би  реализирало необходимата за счупването на двете кости значителна кинетична енергия, сравнима по интензитет с удар в тялото на пешеходец от движещ се автомобил.

Съдът приема изцяло заключението на колективната експертизата, тъй като е ясно, пълно и дава изчерпателни, обосновани и компетентни отговори на поставените задачи. Същото е изготвено от експерти с необходимата квалификация, знания и опит при всестранно, задълбочено и прецизно изследване на въпросите на експертизата, поради което се кредитира с пълно доверие.

Основавайки се на направените в него изводи съдебният състав приема, че подсъдимият е извършил целенасочено действие към увреждане здравето на пострадалия по описания начин, възползвайки се от преодоляната му съпротива и  демонстрирайки надмощието си.

Поначало при посегателствата срещу личността, в това число при телесните повреди, е характерна известна неопределеност и алтернативност  на представите на дееца - деецът цели или допуска последици от даден вид, но не предвижда в каква конкретна форма ще се проявят и в каква степен ще засегне охраняваните обществени отношения. Предвид тази специфика, съгласно съдебна практика, за формата и съдържанието на умисъла при телесните повреди се съди от средствата, с които е извършено деянието, от броя, насоката, силата и интензивността на ударите, от мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените на жертвата наранявания,  както и от  комплексната оценка на всички обстоятелства за извършеното престъпление, включително и  предшестващото поведение на виновния и пострадалия /в този смисъл са Решение №395 от 03.12.2014 г. по н. д. №1223/2014 г. на ВКС, Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. №978/2015 г. на ВКС/. Именно с оглед тези критерии, отнесени към обсъдените особености на конкретния случай, настоящият състав намери, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за причиняване на средна телесна повреда.

Уязвимото положение, в което се е намирал Т., упражнената от страна на подсъдимия значителна сила чрез скачане върху външната страна на крака му над глезена, не оставят съмнение, че А.С. е предвиждал и пряко е целял общественоопасните последици, т.е., осъществил е престъплението с пряк умисъл.

Несподеляема е тезата на защитата, че подсъдимият е действал в условията на неизбежна отбрана. Съгласно константната съдебна практика и особено задължителните указания от ППВС №12/29.11.1973г. по н.д. №11/1973г., приложимостта на този правен институт, регламентиран в чл.12, ал. 1 от НК, предполага непосредствено и противоправно нападение, изразяващо се в действия или бездействие на пострадалото лице, насочени към увреждане на юридически защитени интереси, и изисква то да е започнало и продължаващо във времето. При завършило нападение, а то е такова, когато е отблъснато от нападнатия или трети лица чрез сломяване на съпротивата на нападателя, както и когато последният е завършил или по собствени подбуди се е отказал да довърши нападението, или поради обективна невъзможност за продължение, деецът не може да се позовава на неизбежна отбрана и следва да отговаря на общо основание.

Приетата фактическа обстановка по-горе, очертана въз основа обсъдените  доказателствени източници, не оставя съмнение, че пострадалият Я.Т. е инициатор на физическия сблъсък с подсъдимия и свид. М.С., тъй като стремително ги е настигнал, плътно следван от свид. А. Н., и пръв е нанесъл удар в задната част на главата на свид. С.. Налице е било противоправно нападение, което макар и не пряко насочено към С., е обусловило правото активно да се защитят. Именно такова поведение са възприели подсъдимия и свид. М.С., при което е започнала  размяна на удари между четиримата. По делото  е изяснено обаче, че още след  първите удари, които получил, Н. побягнал обратно към клуб „***“, за да потърси помощ. Записът, съдържащ се на диска, приет като веществено доказателство, ясно показва това, тъй като около 40 секунди след излизането на Я.Т. и А.Н. от обсега на камерата, същата е  регистрирала връщането на Н. обратно към входа на заведението. В същия този момент частният обвинител е останал сам срещу подсъдимия и С..  Съдът приема за достоверно твърдението му, че притиснат от двамата до стената на сградата на ***– Перник е понесъл множество удари и е преминал в отбрана, опитвайки се да се предпазва от ударите.  Показателно в тази насока е и обстоятелството, че е направил опит да избяга от двамата, преодолявайки стъпалата, водещи обратно към алеята, насочвайки се към моста над реката, където е бил настигнат и повален на земята. Съдът приема, че още след оставането му  сам срещу двамата /случило се на площадката  пред Младежкия дом, където е възникнало сбиването/, Т. е изпаднал в обективна невъзможност да продължи нападението и да го довърши. Следващите му действия са явно защитни - предпазвал се е от ударите на подсъдимия и свидетеля и е опитал да избяга от тях в посока моста от другата страна на алеята.

 Именно по този начин и свид. Н. е възприел ситуацията, за да побегне – възприел е надмощието на другите двама и тичайки се е върнал до  заведението да потърси помощ от намиращите се в него лица с думите „…бият Я.“ /данни на свид. Е.С./. Следователно, още след получените първи удари и след като се е оказал сам срещу двамата, частният обвинител е бил поставен в невъзможност да продължи нападението, прекратил го е, преминал е в отбрана и е предприел бягство. Надмощието на подсъдимия и свид. С. е стигнало кулминацията си с повалянето му на земята в началото на моста. Точно тогава, в легнало положение, според разширената съдебно-медицинска експертиза, подсъдимият е нанесъл изключително силен удар /със скачане върху краката на Я.Т./, причинявайки му по този начин инкриминираното тежко нараняване. Тази ситуация е категорично несъвместима със състояние на неизбежна отбрана и подсъдимият не може да се ползва от привилегирования състав на чл. 12 от НК.

Вярно е, че физическия конфликт се е развил за по-малко от минута, видео записа дава възможност това да се установи. Вярно е и че едно сбиване е динамичен процес, но тази му характеристика не пречи априори да се отграничи определена последователност на действията на участниците в него. Когато  такава е установена, както е в конкретния случай, кратката продължителност на конфликтната ситуация и неголемия периметър, в който се е развила, не е пречка за достигне до изводи, каквито по-горе се изложиха /за начало на нападението, прекъсване, прекратяване, завършване или отказ от такова/, относими към  правилното приложение на материалния закон.

Констатираните по тялото на подсъдимия телесни увреждания, на които акцентира защитата, не са в противоречие с направените изводи. Доказателствата по делото установяват, че по-голямата част от  тях подс. С. е получил след деянието, което е извършил, при намесата на лицата, отзовали се на призива за помощ на свид. Н. и при задържането му от тях. В тази насока са показанията на свид. Е.С., озовал се пръв на мястото: „С двете момчета си разменихме по няколко удара“, на Д.Т.: „Разменихме си удари, не мога да кажа колко ... след това той падна на земята., „Тренирал съм и кикбокс и вероятно това ми позволи да съборя С.  след като го настигнах“, на свид. С.  С.,  който говори за изблъскване на двамата по моста, на свид. Й. и на свид. Р.И., която съобщава за възникнал „масов бой“ на същото място. Въз основа на тези многобройни и еднопосочни по съдържанието си доказателствени източници съдебният състав приема, че  констатираните увреждания  по тялото на подсъдимия в преобладаващата част са му били причинени след деянието, извършено от него, при изложените  от свидетелите обстоятелства.  

В хипотезата на осъществено първоначално от страна на пострадалия противозаконно действие, отхвърлянето на тезата подсъдимият да е действал в условията на неизбежна отбрана изисква преценка и отговор дали действията му могат да се квалифицират като извършени в състояние на силно раздразнение,  което от своя страна би обусловило прилагане на по-леко наказуем състав на престъпление по  чл.132, ал.1, т.2 от НК.

            Привилегирования  състав  е приложим при  едновременното установяване на заложените в разпоредбата във взаимовръзка помежду си правни и медицински критерии. Т.е.,  необходимо е да се установи, че деецът е извършил престъплението в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с визираните в закона средства - насилие,  тежка обида, клевета или друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Изводите в тази насока следва да се основават на конкретни факти, установени  чрез  допустимите доказателства и доказателствени средства.  Юридическите параметри, визирани в закона в случая отсъстват, тъй като не е установено противозаконно действие на  постраадалия Я.Т., което пряко да е засегнало  подсъдимия или негов ближен, при това по начина, който нормата на чл.132, ал..1 от НК изисква - да са настъпили или да е било възможно от него да настъпят тежки последици. Както вече се изложи, събраните доказателства установяват по безспорен начин, че  непосредствено преди физическото стълкновение, между Я.Т. и  групата на подсъдимия е имало размяна на реплики. Конкретизираните такива от  подсъдимия, свидетелите М.С. и Р.И. са ограничени до няколко откъслечни фрази, които по съдържанието си съвсем не представляват тежка обида, а и не са пряко насочени към С.. За съда, а и за страните  безспорно е ясно, че в продължилата близо минута словесна активност Т. не е водил монолог, а е имало и ответни реплики от групата на подсъдимия, които тримата спестяват. Анализираното вече поведение на Т. в този момент навежда на заключение, че именно ответна реплика е предизвикала стремителното тръгване към тримата, с очевидното намерение за разрешаване на спора с физически действия.  Нанесения от него  удар  в задната част на главата на свид. С. безспорно е действие, попадащо в кръга на визираните в нормата по-горе, но същото не е било осъществено спрямо подсъдимия, нито е засегнало  лица от кръга на тези в чл.93, т.10 от НК и затова не е  годно средство  да  предизвика състояние на силно раздразнение у дееца.

Несъмнено, ескалацията на конфликтната ситуация е предизвикала у него отрицателни емоции на притеснение, напрежение, стрес, вероятен страх за собствената му сигурност и за тази на приятелите му, и го е мотивирала да предприеме активно поведение, включвайки се в боя в помощ на приятеля си. Категорично обаче не го е поставила в състояние на т. нар. физиологичен афект, първо, защото нито той, нито негов ближен е бил обект на средство, годно да предизвика  такова състояние у него, и второ - защото доказателствата по делото не установяват специфичните за това състояние стеснение на съзнанието и физиологична симптоматика. Характерната за афектното състояние бурна емоционална реакция, овладяването на съзнанието от чувствата до степен, значително намаляваща  способността да вземе правилно решение и да ръководи постъпките си, без да е лишен от нея, не може да бъде изведена и от  предхождащото пререкание между подсъдимия и пострадалия вътре в нощния клуб. Сам подсъдимият в обясненията си установява: „Не изпитах притеснение от думите на Я., когато ни подканяше вътре в заведението да си тръгваме…Не съм се ядосал, не съм се нервирал, не съм се изплашил“, което напълно хармонира на цялостното му външно поведение, закрепено чрез записаните изображения от  камерите в  обекта. Те не установяват  каквато и да е нервност,  агресия и напрежение у С.,  напротив, въпреки  неприемливите действия на Т.  /посягане към ухото, двукратно хващане за врата, потупване по гърба, говорене от близко разстояние, стоейки прав над седналия С./,  действията на последния остават овладени и спокойни и при напускането на дискотеката, и при отдалечаването му с другите две лица по алеята. 

Приетата по делото колективна комплексна психолого-психиатрична експертиза, извършена от специалисти психиатри и клиничен психолог от Клиника „***“ при *** – София и допълнението към нея в с.з., също не установява характерното афектно физиологично състояние при подсъдимия към момента на извършване на престъплението.  Експертите приемат, че преди и по време на инцидента С. се е  намирал в алкохолно опиване лека към средна степен, преминало в „усложнено алкохолно опиване“ -  състояние, при което няма силно изразени качествени нарушения на психичното функциониране, като повлияването на психичната функция е само в количествен аспект, без степен на изкривяване на възприятията и патологичност. Приемат, че поетото предходната вечер и в нощта на инцидента количество алкохол е „съучаствало“ във взимането на решенията и действията му с характерната за това състояние свръхвъзбудимост, улеснена агресивност, и се е отразило на възможностите му за възприемане на обстоятелствата от околната действителност, макар и само в нюансите, без изкривяване на възприятията .

Въз основа на изложеното, съдът не установява силно раздразнение и афектен умисъл у подсъдимия – както се посочи, на първо място отсъстват обективни признаци, предвидени в закона, които да обусловят възникването на афект, а на следващо място, вискоквалифицираните в своите области експерти, извършили  комплексната  психолого-психиатрична експертиза категорично не установяват състояние на внезапна или насложила се от предхождащите събития бурна  емоционална реакция, при стеснено съзнание, при нарушен контрол върху емоциите и поведението, с всички други характерни признаци за състоянието на физиологичен афект. На базата на изводите на експертизата, както и на устните пояснения към нея, изложени подробно на стр.9 по-горе, съдебният състав приема, че в конкретния случай се касае за тривиално сбиване, при което загубения от подсъдимия самоконтрол над емоциите и волята и изблика на агресия, са били улеснени от приетия алкохол.

Съдът цени като компетентно, пълно и обективно дадено заключението по извършената колективна психолого-психиатрична експертиза, обсъдена по-горе. Не се възприема даденото от вещите лица  д-р Р. К. – специалист психиатър и Ц.Д. - психолог заключение по извършената  първоначална психолого-психиатрична експертиза, тъй като изложените данни от психиатричното и психологическото изследване на личността на подсъдимия не обосновават крайния извод за това, че е  извършил деянието в състояние на силно раздразнение, като крайна фаза на кумулиран афект. За това заключение във висока степен е допринесла неточната оценка на обективните данни по делото  за предхождащото поведение на частния обвинител и отражението му във възприятията на подсъдимия, несъвпадаща с изводите на съдебния състав, наложени от доказателствения анализ и интерпретацията на релевантните доказателства, включително на фона на собствените обяснения на подс. А.С., дадени в съдебното следствие,  върху които се акцентира по– горе. 

Въз основа на извършения доказателствен анализ съдебният състав  приема, че са събрани достатъчно по обем и сигурност годни доказателства и доказателствени средства, позволяващи формиране на несъмнен извод за това, че фактическия състав на престъплението, за което А.С. е предаден на съд е осъществен, тъй като са доказани всички елементи на  престъпния състав на чл.129, ал.1 вр. ал.2 от НК. Основателно се отбелязва от повереника на частния обвинител, че такава следва да е правната квалификация на престъплението, доколкото именно в ал.1 на разпоредбата е описан състава на престъплението, а ал.2 само го пояснява, дефинирайки уврежданията, представляващи средна телесна повреда. Непрецизността в квалификацията на обвинението срещу подсъдимия е несъществена, не ограничава правото му на защита,  но при наличието на изрично възражение в този смисъл, със съдебния акт същата е  поправена, като е посочена правилната връзка. 

С оглед установеното от фактическа страна и изложените съображения съдът прие, че с деянието си подсъдимият А.С.С. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, тъй като на 28.03.2015г., в гр. Перник, в централната градска част, чрез нанасяне на удар с крак, причинил на Я.Н.Т. средна телесна повреда, изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната трета /голямопищялна и малкопищялна/, довело до трайно затрудняване на движението на ляв долен крайник.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие –  силен удар с крак -  скачане върху  краката на  падналия на земята Я.Т., довели до причиняване на средна телесна повреда, изразена в увреждането по-горе.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им. Умисълът на подсъдимия ясно се обективира в поведението му – начина на причиняване на увреждането, положението, в което в същия момент се е намирал пострадалият, интензитета и силата на нанесения удар /от гледна точка физиката на подсъдимия/, което в съвкупност сочи за наличие на ясна представа в съзнанието му за деянието и за това, че същото ще доведе до целените общественоопасни последици. Както се посочи, механизма на получаване на счупването на костите на лявата подбедрица категорично е приет като единствено възможен от колективната съдебно-медицинска експертиза, която експертите убедително и  компетентно защитиха в съдебно заседание.

Причини за извършване на деянието са предхождащия  междуличностен спор, състоянието на усложено алкохолно опиване, в което се е намирал подсъдимия, мотивиращо емоциите и поведението му, и незачитане телесната неприкосновеност на личността.

Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на А.С. и липсата на други противоправни прояви до момента, младата му възраст, положителните личностно-характеристични данни, извличащи се включително от психиатричното и психологично обсъждане на  личността му в експертизите, отдалечеността на деянието му във времето и продължителността на наказателното производство /до приключването на делото пред настоящата инстанция около четири години и половина/, който срок не е свързан с поведение на подсъдимия, напротив, същият е имал процесуално поведение съответно на изискванията на НПК, както и проявеното съжаление за случилото се и за настъпилия вредоносен резултат. Като обстоятелство от тази категория, на което съдът отдава голямо значение, е и поведението на самия пострадал, което е довело до ескалация на конфликта във физически сблъсък. Дадените обяснения от подсъдимия в съдебното следствие съдът не цени в горния аспект, тъй като те обслужват основно линията му на защита.

Като обстоятелство отегчаващо отговорността му съобразява начина на извършване на престъплението – със скачане върху тялото на паднал на земята човек.

В съвкупност приетите смекчаващи отговорността обстоятелства  се ценят  като многобройни, обуславящи смекчаване на наказателно-правното  положение на  подсъдимия чрез определяне на наказанието му при условията на чл. 55 от НК.

С оглед формираните правни изводи съдът призна А.С.С. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, и като взе предвид всички обстоятелства относими към индивидуализацията на  наказанието по чл.54 от НК, след като съобрази и целите на наказанието по чл.36 от НК, намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, посочени по-горе, при които и най-лекото предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко. Поради това приложи разпоредбата на  чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК като замени предвиденото за престъплението наказание лишаване от свобода и го ОСЪДИ на пробация с  пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с продължителност 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца, с периодичност 2 /два/ пъти седмично, и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, с продължителност 1 /една/ година и 10 /десет/ месеца.

 

Съдът намери, че наказанието се явява справедливо, съответства на тежестта на престъплението, но същевременно на невисоката степен на обществена опасност на дееца, адекватно е на фактическата обстановка, при която престъплението е извършено и е достатъчно за успешно изпълнение на целите по чл.36 от НК при постигане на необходимия баланс между личната превенция и заложения в посочената разпоредба общопревантивен ефект. Съдът приема, че при особеностите на случая и обстоятелствата, които са довели до неблагоприятния за пострадалия резултат, и най-лекото наказание, предвидено в състава на инкриминираното престъпление /лишаване от свобода/, ще бъде несъразмерно тежко спрямо личността на подсъдимия. Както се установи в казуса, именно поведението на частния обвинител е провокирало физически сблъсък, до момента на нападението от негова и на свид. Н. страна подсъдимият и приятелите му не са демонстрирали в каквато и да е форма агресия или провокация за по-тежък конфликт. Това е обективен факт, смекчаващ  тежестта на обществена опасност на деянието и на подсъдимия.

            Впрочем фактологията по-горе продължително време е мотивирала позиция на държавното обвинение за приложимост на правни институти, изключващи наказателно преследване, респ. наказателно преследване по общия ред, допринесло и за продължителността на наказателното производство, неприключило с окончателен съдебен акт и пред настоящата първа инстанция. Тъй като наказателната санкция се  определя при решаване на  делото с крайния съдебен акт, то несъмнено отдалечаването на този момент спрямо момента на извършване на престъплението също има значение при индивидуализацията й.  Тежестта на извършеното престъпление не е единствения фактор за преценка ефективността на наказанието, т.е., годно ли е да обезпечи целите заложени в закона. Правно-релевантни са и съответствието му на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Комплексната оценка на всички тези обстоятелства следва да е съизмерима с  отмерване на наказание, което да отговори на критериите за справедливост и с което успешно да се постигне общата цел за ефикасност, пропорционалност и възпиращ ефект.

 Поради това и съобразно особеностите на  конкретния случай, съдебният състав е мотивиран да приеме, че подсъдимият следва да понесе именно наказанието по-горе, определено при условията на чл.55 от НК, с посочения вид и продължителност на пробационните мерки. Целите на индивидуалната и генералната превенция ще бъдат изпълнени успешно с това наказание, което от гледна точка личността на подсъдимия би имало достатъчно силен интензитет  в насока предупредителен ефект по отношение поведението му в обществото, както и да предизвика съответните положителни промени в съзнанието му.

Съдът не намира основания за възприемане на позициите на  държавното и частното обвинение за налагане на  наказание лишаване от свобода съответно над минималния и над средния предвиден в закона размер, последното предпоставящо и ефективно изтърпяване. Наказания в тези размери биха били прекомерно тежки, несъответни на конкретните особености на казуса и не биха допринесли нито за по-ефективно въздействие върху личността на подсъдимия, нито за по-успешно постигане целите на наказването.

По основателността и размера на предявените граждански искове:

От страна на гражданския ищец Я.Т., на основание чл.45 от ЗЗД, се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, вследствие причинената му средна телесна повреда, в размер 50 000 лв. В съответствие с правните изводи по-горе, съдът приема, че причиненото на пострадалия увреждане на здравето е пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия А.С.С. престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 от НК, поради което и претенцията за обезщетение се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Същото възмездява само онези болки и страдания, които реално е претърпял ищецът вследствие на противоправното поведение на ответника. За определянето на този вид обезщетение липсват формални критерии, а такива и няма как да съществуват предвид характера на накърнените блага - човешкото здраве и телесна неприкосновеност. Затова законът предписва съблюдаване единствено на принципа на справедливостта при репариране на вредите, визиран в чл. 52 от ЗЗД, което означава съдът да определи такова обезщетение, което в най-пълна степен компенсира обективно доказаните по делото болки и страдания на ищеца, претърпени в резултат на получените увреждания, като се изходи и от тяхната интензивност, продължителност, възрастта на пострадалия, прогнозите за пълно оздравяване и т.н.

При определяне размера на дължащата се обезвреда на пострадалия Т., съдът съобразява следното:

            Приетите съдебно-медицински експертизи, както и приобщената медицинска документация по делото установяват, че на Я.Т. е причинено открито счупване на костите на лявата подбедрица  в долна трета /малкопищялна и голямопищялна/, довело до трайно затрудняване на  движението на ляв долен крайник за период около 6 до 8 месеца, както и  кръвонасядане  на клепачите на двете очи и охлузване по челото .

Съгласно предявения иск /л.26-27 от делото/ гражданският ищец  претендира обезщетяване на неимуществените вреди претърпени от телесното увреждане описано в диспозитива на обвинението, поради което решението по иска, в частност досежно уважения размер, се основава на оценка степента на болките и страданията от това именно увреждане. Претенция за обезщетяване на търпени болки и страдания  от  останалите увреждания няма и затова този въпрос не се обсъжда .

Доказателствата по делото установяват, че по повод травмата на крака на пострадалия първа помощ му е оказана  в МБАЛ „Р.Ангелова“ АД, гр. Перник непосредствено след инцидента, а по-късно на същата дата е приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Първа клиника по ортопедия и травматология, гр. София. Престоя му там е продължил от 28.03.2015г.  до  03.04.2015г., на която дата е изписан с подобрение. На 28.03.2015г. Я.Т. е претърпял оперативна интервенция, при която е направено кръвно наместване, поставен е пирон на голямопищялната кост и метална остеосинтеза с плака  и  винтове на  малкопищялната кост, като операцията е протекла нормално, без усложнения.  Лекуван е и медикаментозно и е изписан с подобрение, с препоръки за спазване на следболничен режим.     

С оглед тези обстоятелства, характера на травмата, нейната локализация и  оперативното й лечение, дават основание за извод, че физическите болки на пострадалия в момента на получаване на увреждането и няколко дни след това са били интензивни и е страдал силно. Оздравителния процес на счупването на двете кости на подберицата е продължителен /до осем месеца/ и през времетраенето му също са търпени физически болки и страдания. Наред с тях пострадалият е търпял и значителни неудобства от затруднението в движението, което е дало отражение върху ежедневието, поведението, самочувствието и работоспособността му. При конкретните обстоятелства житейски оправдано е да се приеме, че за този период пострадалият е бил поставен и в определена социална изолация предвид ограниченията произтичащи от невъзможността за нормално придвижване, което му е причинило допълнителни емоционални страдания, особено предвид това, че се касае за  млад, 22-годишен човек.

В този аспект съдът приема, че гражданският ищец действително е претърпял сочените неимуществени вреди в резултат на извършеното от А. С. престъпление по чл.129, ал.1, вр. ал.2 НК. Следователно,  предявеният граждански иск е доказан по основание, тъй като е налице противоправно поведение на подсъдимия, претърпяна щета и причинна връзка между тях. По отношение размера на иска, според съдебния състав степента и интензитета на неблагоприятно въздействие и засягане на неимуществената му сфера, които са доказани по делото, не съответства на претендираното от него обезщетение.

Съдът отчита с необходимата тежест всички изложени по-горе  обстоятелства при преценка справедливото обезщетение за причинени неимуществени вреди. По-широк кръг други неимуществени вреди извън горепосочените или търпени от ищеца в период по-дълъг от приетия от медицинските експерти, по делото не е доказано. Твърденията  за  продължаващи болки в наранения крак и след  приетия от вещите лица обичаен възстановителен процес, а и понастоящем, както и за сериозно ограничаване на функциите му, са изцяло недоказани. По делото не са ангажирани доказателства в тази посока, включително за евентуално извършени последващи оперативни интервенции за изваждане на металните елементи, закрепващи костите в левия крак на пострадалия, ако това е било необходимо, още по-малко за остатъчни трайни последици. 

Поради това, съобразявайки се с принципите на справедливостта, както и с утвърдената съдебна практика, съдът счита, че сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, би обезщетила справедливо ищецът за понесените и доказани по делото неимуществени страдания от  инкриминираното телесно увреждане.

Основавайки се на приетите факти относно повода за възникване на сбиването, конкретните действия на участниците в него и обстоятелствата, при които на пострадалия е причинено описаното телесно увреждане, съдът счита, че е налице основание за намаляване размера на обезщетението при условието визирано в чл.51, ал.2 от ЗЗД -  пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Съгласно съдебната практика тази разпоредба е приложима и спрямо гражданския иск приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. 

Съгласно задължителната за съдилищата практика на Върховния съд - т. 7 от ППВС № 17/1963 г., доразвита в редица други решения на висшата съдебна инстанция, при определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение дали са установени конкретни действия или бездействия, с които то обективно е допринесло за настъпване на резултата, като е ирелеватно дали те са противоправни и/или виновни, или не. Съдът следва да отчете обективния принос на пострадалия за настъпване на конкретните вреди, като изводът за съпричиняване не може да почива на предположения, а изисква доказано конкретно поведение на увредения, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Основавайки се на изводите си по фактите и доказателствата, които ги установяват, в случая със своето поведение гражданският ищец е допринесъл за ескалацията на конфликта до физически сблъсък – същият е последвал тръгващите си от заведението С. и  приятелите му, излязъл е след тях пред клуба в момент, в който тримата вече са демонстрирали намерението си да си вървят, въвлякъл ги е в словесен спор, а впоследствие пръв е предприел и физическа агресия  - догонил ги е и е нанесъл удар спрямо свид. С., довел до сбиването, в хода на което подс. С. му е причинил инкриминираното телесно увреждане. В тази насока са и възраженията на защитата, макар същите да са насочени към обосноваване  правния институт на неизбежната отбрана по чл.12 от НК, при който отговорността за вреди изцяло отпада /чл.46 ЗЗД/.  В този аспект съдът счита, че поведението на Т.  обуславя приложимост на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като размера на обезщетението, за който искът се прие за основателен, се редуцира с една трета поради същественото допринасяне от пострадалия за настъпване на вредата.

Поради това съдът уважи предявения граждански иск срещу подсъдимия А.С. за сума в размер 10 000 лв, като за разликата до пълния предявен размер на иска - от 50 000 лв., отхвърли същия като неоснователен и недоказан.

С оглед решението по главния иск основателна се явява и акцесорната претенция за осъждане на подсъдимия за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната  главница, считано от 28.03.2015 г. (осъществяването на деянието) до окончателното изплащане на задължението. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането (чл. 86 и чл. 84, ал. 3 от ЗЗД), поради което искът е доказан по основание и следва да бъде уважен. Затова съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху уважената част от предявения иск (10 000 лв..), считано от датата на увреждането – 28.03.2015 г., до окончателното изплащане на задължението.

 

По отношение  предявения иск за обезщетение за имуществени вреди.

Съгласно указанията по т.7 от Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на  ВС, основателността на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение предполага доказване на необходимостта от такива разходи, за действителното им извършване, както и за техния размер. В случая се претендират  имуществени вреди в общ размер от 3290.20 лв., от които  3 188 лв. за заплатени импланти и 102,20 лв. за потребителски такси, ведно с обезщетение за забава, в размер на законна лихва върху посочената главница, считано от датата на увреждането - 28.03.2015г., до окончателното изплащане. Безспорно, при лечението на пострадалия са поставени импланти, но няма  никакви доказателства същите да са заплатени от него, още по-малко за паричното изражение на този разход. Не са ангажирани доказателства и за направени разходи за заплащани такси, за да е възможно да се установи относимост към периода на хоспитализацията, лечението и възстановяването на гражданския ищец, както и техния точен размер. По тази причина съдът отхвърли иска изцяло като недоказан.

 

По веществените доказателства и разноските: 

На основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови веществените доказателства по делото – DVD-диск, приложен в плик на л.53, том.I, както и CD, приложен на л.72, том III от досъдебното производство, да се оставят към делото, доколкото първото представлява обект на видео-техническата експертиза по делото, а второто е носител на веществени доказателствени средства - данни от електронния регистър на спешните повиквания в център 112.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК направените в производството разноски следва да бъдат понесени от подсъдимия. Поради това, съдът осъди подсъдимия А.С.С. да заплати в полза на бюджета, по сметка на ОД на МВР – гр.Перник сумата от 1699,24лв. /хиляда шестстотин деветдесет и девет лева и 24 стотинки/, представляваща направени разноски в досъдебното производство /за възнаграждения на вещи лица/, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Перник: сумата от 570,00 лв. /петстотин и седемдесет лева/ за направени разноски за възнаграждения на вещи лица в съдебното производство, както и сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща държавна такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск за неимуществени вреди.

Въпреки изхода на делото съдът не осъжда подсъдимия за направени от частния обвинител и граждански ищец разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като искане в тази насока няма /чл.189, ал.3 НПК/ и няма данни действително да е заплатил възнаграждения на поверениците си участвали в производството, видно от приложените по делото пълномощно от 21.04.2015г. /л.14, том I от дос. пр-во/, договор за правна защита и съдействие №578887 от 21.03.2017г. /л.68, том II от дос. пр-во/, и договор за правна защита и съдействие №12309 от 05.12.2018 г. /л. 25 от делото/.

 

Водим от гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата.               

                       

                Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ