№ 815
гр. Перник, 17.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720101443 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. В. А. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.
Ищецът твърди, че на 11.10.2021 г. на територията на Община Перник – път I-1 на
км. 285+170, притежаваният от него л.а. „***“, модел „***“, с рег. № **** – управляван от
трето лице - В. И. А., е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно,
като в резултат на удара били причинени увреждания на лекия автомобил. За описаното
ПТП бил съставен протокол от компетентните органи. Твърди се, че пътният участък, на
който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, чието стопанисване и
поддържане е възложено на ответната Агенция по силата на закона. Твърди се, че ПТП е
настъпило в резултат на бездействието на служители на ответната агенция, като в причинна
връзка се явяват и вредите, причинени по лекия автомобил.
При изложените твърдения се иска да бъде ангажирана обезпечително-гаранционната
отговорност на ответника, като Агенция „ПИ“ бъде осъдена да заплатина И. В. А. сумата в
размер на 600 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди (спукана предна дясна
гума, марка „Континентал“ с размери 205/55/16, счупена и изкривена предна дясна джанта,
спукана задна дясна гума, марка „Континентал“ с размери 205/55/16 и счупена и изкривена
дясна джанта), в това число – разходи за труд и ремонт на л.а. „***“, модел „***“, с рег. №
****, в следствие на ПТП, настъпило на 11.10.2021 г. на територията на Община Перник –
път I-1 на км. 285+170, ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. – датата на настъпване на
ПТП. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете, като оспорва всички материални
1
предпоставки, пораждащи заявеното от ищеца субективно право. Въвежда се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат с твърдения, че водачът се е движил с несъобразена
скорост, в нарушение на правилата на ЗДвП Оспорват се причинените вреди, както и
причинно следствената връзка между ПТП и щетите по лекия автомобил.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в следствие на
противоправно бездействие на служители на ответника.
От фактическите твърдения на ищеца се установява, че спорното право се основава
на виновното поведение на физически лица, на които Агенция „Пътна Инфраструктура“
(АПИ) е възложила да поддържат в изправност пътен участък – част от републиканската
пътна мрежа, и носи отговорност за бездействията на тези лица. АПИ като признато от
правото за юридическо лице (чл. 21, ал. 2 ЗП) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и
изразява правновалидна воля чрез своите органи - физически лица и носи само
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на
възложената им от Агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана
гаранционната отговорност на Агенцията по чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД като
правен субект, който по силата на закона следва да поддържа в изправност пътища от
републиканската пътна мрежа (чл. 21, ал. 3, т. 5 ЗП и чл. 30, ал. 1 ЗП), и носи отговорност за
бездействията на съответни физически лица, на които им е възложено да поддържат в
изправност пътищата от републиканската пътна мрежа.
Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на
когото е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложил да поддържат в изправност пътищата, част от републиканската пътна
мрежа. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49
ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
ППВС № 4/1975 г. и т. 2 от ППВС № 17/1963 г. Съгласно задължителните за съда
тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959 г., юридическите лица отговарят по чл.
49 ЗЗД за вредите, причинени от техни служители при или по повод на възложената им
работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя за имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа,
трябва в обективната действителност да са настъпили следните юридически факти
(материални предпоставки): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или накърняване на
неговия телесен интегритет); 4) причинно-следствена връзка между противоправното
поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди (вредоносният резултат в
съвкупния съпричинителен процес между явленията в природата следва да е закономерна,
необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на
делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима
презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод
на изпълнение на възложената работа.
2
Не се спори, а от ангажираните доказателства се установява настъпването на
11.10.2021 г. на територията на Община Перник – път I-1 на км. 285+170, на ПТП с участник
л.а. „***“, модел „***“, с рег. № ****, собственост на ищеца, както и обстоятелството, че
процесният участък, на който е настъпило ПТП, е част от Републиканската пътна мрежа на
Република България. Сочените обстоятелства за обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото.
Процесният Протокол за ПТП – в частта, в която е удостоверено, че автомобилът е
попаднал в намиращата се на пътното платно необозначена неравност (дупка), вследствие на
което са причинени описаните в него видими увреждания, е съставен по данни на водача на
увредения лек автомобил и в тази част той обективира свидетелски показания в писмена
форма /недопустими доказателствени средства в гражданския процес/, поради което в тази
част той не представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1
ГПК, респ. не притежава материална доказателствена сила и съдът не може да формира
своята правосъдна воля въз основа на обективираните в него правнорелевантни факти.
Следователно, въз основа на удостоверените в него обстоятелства не може да се установи
чрез пълно и главно доказване причинно-следствената връзка между несигнализираната
неравност (дупка) на пътя и настъпилия вредоносен резултат. По същество в този смисъл и е
практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 98 от 25.06.2012 г. на
ВКС по т. д. № 750/2011 г., II т. о., ТК, в което се приема, че " Протоколът за ПТП не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства.“
Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на
местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са
релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила, обстоятелството, че на процесния пътен участък през релевантния момент е
съществувала несигнализирана и необезопасена неравност (дупка), респ. че процесният
автомобил е имал описаните в протокола увреждания (мл. автоконтрольор е посетил на
място твърдяното ПТП).
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена и
несигнализирана неравност на пътното платно, попадането на лекия автомобил в нея и
твърдения вредоносен резултат, се установяват от съвкупния анализ на свид. В. А. – син на
ищеца, управлявал увреденото МПС, както и от показанията на Р. К. – снаха на ищеца,
която е присъствала на инцидента, както и данните, събрани чрез специални знания на
вещото лице по САТЕ.
От свидетелските показания еднопосочно се установява, че на 11.10.20121 г. двамата
свидетели са пътували с процесния лек автомобил от Перник към София около 21,00 ч.,
пътният участък е бил неосветен, валяло е и пътната настилка е била мокра и имало
множество дупки във всички части на платното, които не е имало възможност да бъдат
едновременно и изцяло избегнати. Имало е ограничение на скоростта 50 км./ч., знаци, че от
двулентов път се преминава в еднолетнов и разделителни колчета между двете платна.
Същевременно имало предупредителен пътен знак за ремонт, но ремонтът бил в другото
платно, а платното на движение на процесния лек автомобил било в експлоатация. Водачът
управлявал лекия автомобил със скорост около 40-50 км./ч., като непосредствено преди
участъка с дупките намалил скоростта си. Свид. А. посочва, че успял да види дупката около
един метър, преди да навлезе в нея, натиснал спирачки, но въпреки това попаднал в нея с
две гуми, за да не влезе и с четирите, в резултат на което настъпили увреждания по гумите и
десните джанти на автомобила – предна и задна. След настъпване на инцидента двамата
свидетели сигнализирали органите на МВР. От показанията им се установява, че на
посоченото време и място имало и други спрели коли, които сменяли гуми. Свид. В. А.
3
споделя, че непрекъснато използва процесния път, като седмицата преди инцидента успявал
да заобиколи дупките, но те непрекъснато увеличавали броя и размерите си.
Настоящата съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на
двамата свидетели, приема, че те са достоверни и житейски логични, неповлияни от изхода
на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. Те са последователни,
безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
От данните на САТЕ се установява описаният в исковата молба механизъм на ПТП, а
именно – водачът на л.а. „***“, модел ***, с рег. № **** при движение в посока гр. Перник
– гр. София, в района на с. Драгичево, движейки се по процесния пътен участък, внезапно
попада в необезопасено препятствие – дупка с размери 50/10/15 см и настъпва ПТП. В
резултат на внезапното попадане в дупката върху предното дясно и задното дясно колело на
автомобила възникват радиално насочени сили, съсредоточени в контактното петно на
предна дясно и задна дясна гума и борда на джантите, с ръба на дупката, при излизане на
л.а. от препятствието на пътното платно. Възникването на тази сила е довело до деформация
на предна и на задна дясна джанта, както и до разкъсване на нишките на кордните слоеве на
страницата на предна дясна и задна дясна гума.
Установява се, че поради необходимост от рехабилитация и реконструкция на
пътното платно от светофара на с. Драгичево /кръстовището на с.Драгичево и с.Рударци/ в
посока гр. София въз основа на Заповед от 14.05.2021 г. на АПИ е изготвен проект за
временна организация на движението, като са монтирани предупредителни и забранителни
пътни знаци А23 /участък от пътя в ремонт/, В24 за забрана на изпреварване на МПС, Ж16 –
преминаване в платно за насрещно движение, В26 /забрана за движение със скорост, по-
висока от обозначената – 50км.ч./, С16 – сигнална лампа, стрелки Г9 и Г10 – преминаване от
дясно на знака и ограничителни табели за надлъжно обграждане.
Съгласно експертното заключение видимостта на водача към 21,00 ч. на 11-10-2021 г.
в зоната на осветеност на фаровете /къси светлини/, е около 40 м., в посока на движение на
*** и на 3-4 м. встрани от левия габарит. Експертът е достигнал до извод, че ПТП е
настъпило на прав пътен участък с интензивно движение, в колона, поради което не е
възможно да се развие скорост, по-висока от максимално допустимата – 50 км.ч., с каквато
скорост вероятно се е движел автомобилът. При тази скорост и при мокро асфалтово
покритие водачът е имал техническа възможност да спре л.а. на разстояние от 41,83 м. преди
настъпване на ПТП. Сравнявайки отстоянието на л.а. от мястото на препятствието на
пътното платно 40 м. /зоната на осветеност на фаровете/, с опасната зона за спиране – 41,83
м., водачът не е имал техническа възможност да спре и да предотврати ПТП.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
При съвкупния анализ на обсъдените писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на
процесното ПТП и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици, а именно – че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие попадането
му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътя, за чиято изправност отговоря Агенция
„ПИ“ чрез своите служители и органи.
Съдът намира възражението на ответника за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
неоснователно. По делото не е установено противоправно поведение на водача на лекия
автомобил "***", респективно доказано нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Ответникът, чиято
е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с които увреденият
е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в причинна връзка с него, не е
ангажирал каквито и да било доказателства, че водачът на увредения лек автомобил е
4
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движел с
несъобразена скорост или не е съобразил поведението си с конкретната пътна обстановка и
наличието на дупка на пътя, каквото задължение същият би имал единствено, ако
препятствието на пътя е било надлежно обозначено. Избягването на необезопасената дупка
е било невъзможно поради конкретната пътна обстановка, обстоятелството, че в рамките на
пътния участък е имало множество дупки, които непрекъснато са се увеличавали по брой и
размер, и не е имало начин същите да бъдат избегнати. Напротив, водачите на МПС не са
длъжни да извършват маневри, които застрашават безопасността на движението по
скоростните пътища, като заобикалят несигнализирани и необезопасени неравности по
пътния участък, още повече, когато същите са значителни по брой. Именно правният субект,
на който е възложено поддържането и ремонта на пътищата от републиканската пътна
мрежа – Агенция „ПИ“, е следвало чрез своите органи и служби да поддържа в изправност
републиканския път, а в случай че тя е негодна – в съответните участъци да сигнализира и
обезопаси неравностите по пътя. При така изяснените правнорелевантни обстоятелства
бездействието на служителите при ответната Агенция представлява единствената причина за
настъпване на процесния вредоносен резултат, поради което следва да бъде ангажирана в
пълен обем нейната обезпечително-гаранционна отговорност за репариране на вредоносния
резултат.
Съгласно експертното заключение общата чиста стойност на нанесените
имуществени вреди върху предна и задна лява и дясна гума и джанта, минус процент
овехтяване спрямо годината за закупуване на движимите вещи, необходими за ремонта,
възлиза на 524 лв. без ДДС.
Съдът приема, че в конкретния случай, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на ПТП, т.е. тази по средни пазарни цени – с нови части, без да се
прилага коефициент за овехтяване. Размерът на обезщетението обхваща средствата за
възстановяване на щетите, което ще се извърши чрез влагане на нови части и материали в
автомобила, при което овехтяването му е без значение. В противен случай, ако се отчита
овехтяването, обезщетението би било под размера на вредата и увреденият не би получил
равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл обезщетението не
би било равно на размера на вредата, какъвто е законно регламентираният му размер. В този
смисъл е и трайната практика на ВКС – Решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г.,
Решение № 52/08.07.2010 г. по гр.дело № 652/2009 г.
В тази връзка и кредитирайки заключението на вещото лице, на основание чл. 162
ГПК, съдът намира предявения иск за основателен за сумата 616,80 лв. без ДДС, или 740,16
лв. с включен ДДС, която сума се възприема за действителната стойност на имуществената
щета (без овехтяване на пазарната стойност на частите, а при пазарна стойност на частите по
цени в ново състояние, с включен ДДС като присъщ разход).
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, предявеният иск е основателен
и доказан до пълния предявен размер от 600 лв., поради което следва да бъде уважен в
цялост, заедно със законната лихва от датата на увреждането – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 50 лв. – платена държавна такса. В полза на адв. Й. Л.-П., осъществявала
безплатна адвокатска защита на ищеца в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г., съобразно материалния интерес.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда сумата от 488 лв. – възнаграждение за вещото лице по САТЕ, платено от бюджета на
съда на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на И. В. А.,
ЕГН **********, с адрес с. Е., УЛ*****, общ. Р., обл. Б. на осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
сумата в размер на 600 /шестстотин/ лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди
(спукана предна дясна гума, марка „Континентал“ с размери 205/55/16, счупена и изкривена
предна дясна джанта, спукана задна дясна гума, марка „Континентал“ с размери 205/55/16 и
счупена и изкривена дясна джанта), в това число – разходи за труд и ремонт на л.а. „***“,
модел „***“, с рег. № ****, в следствие на ПТП, настъпило на 11.10.2021 г. на територията
на Община Перник – път I-1 на км. 285+170, ведно със законната лихва от 10.11.2021 г. –
датата на настъпване на ПТП, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ********* да заплати на И. В.
А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ********* да заплати на адв.
Й.С. Л.-П., САК, л. № ********** в Регистрите на Българската Адвокатура на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 300 лева –възнаграждение за
процесуално представителство пред Районен съд Перник за оказана безплатна правна
помощ по ДПЗС от 18.10.2021 г.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК ********* да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Перник на основание чл. 78, ал. 6
ГПК, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК сумата от 488 лева – възнаграждение за вещо лице по САТЕ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6