РЕШЕНИЕ
№ 2388
гр. Пловдив, 14.12.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І
отделение, XIV състав в открито
съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 1248 по описа за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.166 и сл. ДОПК, вр. с чл.
26а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (ЗМДВИПОРНСПП).
Образувано
е по жалба на „АДИСА" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „***" №31, представлявано от управителите А.А.Ч.
и З.А.Ч., против акт за установяване на публично държавно вземане № ВG16RFОР002-2.095-4149/
21.03.2022 г., издаден от Д.С. - началник сектор в НАП, потвърден с решение № 130/ 08.04.2022 г. на директора на
ТД на НАП – Пловдив, с който акт е установен размер на неправомерно получените
средства в размер на 64728,30 лв., както и определената законна лихва върху
главница от 42435,08 лв. за времето от 16.02.2021 г. до 21.03.2022 г. в размер на
4703,60лв. и законната лихва върху
главница от 22293,22 лв. за времето от 22.05.2021 г. до 21.03.2022 г. в размер
на 1882,69 лв.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен, издаден при съществено нарушение на
административно производствените правила - отменително основание по чл.146, т.3
от АПК. Посочва, че между едни и същи страни, в едно и също административно
правоотношение (започнало със Заявление рег.№ ВG16RFОР002-2.095-4149/
08.01.2021 г. и заявление рег.№ ВG16RFОР002-2.097-0085/
05.05.2021 г. по описа на НАП) са образувани две отделни административни
производства, всяко от които е завършило с индивидуален административен акт,
съдържащ противоположен на предходния „диспозитив". За жалбоподателя
съществено се явява обстоятелството, че във второто производство
административният орган не е установил нови факти и обстоятелства, или
неизвестни такива, или факти и обстоятелства неустановими със средствата на
процеса в първото административно производство. Това било видно от фактическите
констатации на административния орган и от мотивите в акта на неговия горестоящ
орган.
Жалбоподателят
сочи също, че административният орган е бил служебно задължен да събере всички
относими доказателства по преписката още в хода на първата проверка, като няма
основание да се счита, че втора проверка със същия предмет, за същите факти и
обстоятелства е допустима от закона. Посочва, че заповедите на изпълнителния
директор на НАП за одобряване на кандидата и заплащане на съответната финансова
помощ представляват индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Оспореният АУПДВ № ВG16RFОР002-2.095-4149/
21.03.2022 г., постановяващ връщане на одобрените по горния ред средства, също
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Двата
административни акта са издадени в рамките на едно и също административно производство
- предмет, заявление, декларирани данни, референтен период и т.н., между същите
страни, за проверка на едни и същи обстоятелства, а именно - преценка на
условия за допустимост на кандидата по заявление за предоставяне на държавна
помощ, но постановяват различен правен резултат, като с първия акт се
предоставят права, а с втория акт се създават задължения. Счита също, че с
повторната проверка е нарушена процедурата, установена с Условия за
кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност/Схема
за набиране на заявления за подкрепа ВС16КРОР002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен
капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". Посочва, че условията предвиждат възможност за
извършване на последващи проверки от страна на органите на НАП, но съгласно
чл.28 от същите условия, допълнителните проверки могат да обхващат само и единствено
установяването на нови данни относно: начина на изпълнение на проекта, т.е.
дали предоставените средства са разходвани по целеви начин; напредъка на
проекта. Твърди се, че такива обстоятелства не са били предмет на повторната
проверка. Според жалбоподателя по смисъла на закона и според Условията, не е
допустимо в резултат на последваща проверка да бъде издаден нов административен
акт, отменящ акта за отпускане на помощта.
На
следващо място счита оспорения акт за издаден в противоречие с материално правни
разпоредби по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Намира чл. 266, ал.5 от
ЗМДВИПОРНСПП за неприложим в случая, тъй като разпоредбата касае само
„неправомерно получени средства", а в случая дружеството към момента на
отпускане на помощта е изпълнило всички условия за кандидатстване и условия за
изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“, което обстоятелство е било
констатирано със заповед на административния орган - изпълнителния директор на
НАП.
На
последно място жалбоподателят изтъква, че оспореният акт е издаден и при
несъответствие с целта на закона, тъй като целта на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОРНСПП) е
да подпомогне физическите и юридически лица, пострадали от пандемията, а с
процесния акт административният орган е подменил установената от закона цел,
като е трансформирал една установена с предходен индивидуален административен
акт държавна помощ в данъчно задължение, платимо със съответните лихви, или във
вид държавен заем. По тези и изложени в писмена защита обстоятелства претендира
отмяна на АУПДВ и присъждане на направените по делото разноски съгласно
представен списък.
Ответникът
– Д.Б. - началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, чрез юрк. А. намира жалбата за
неоснователна. Моли съда да потвърди обжалвания акт като законосъобразен и
правилен. Подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Пловдив - редовно
призована, не изпраща представител.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът констатира,
че въз основа на нарочна разпечатка /л.28/ от Информационна система за
управление и наблюдение на структурните инструменти на ЕС в България 2020 /ИСУН/,
в която е посочен "Краен срок за отговор 28.03.2022", следва да се
приеме за установено, че оспореният по делото акт /листи 29 и сл./ е съобщен на
/получен/ от жалбоподателя на 14.03.2022 г. чрез ИСУН. Против акта е подадена
жалба с Вх. № 70-00-3094 от 28.03.2022, адресирана до директора на ТД на НАП -
Пловдив. С решение № 130 от 08.04.2022 г. /л.18 и сл./ на директора на ТД-
Пловдив на НАП жалбата е оставена без уважение. Според изпратена обратна
разписка до дружеството /л.16 по делото/, решението е получено от упълномощено
лице на 14.04.2022 г. Жалбата до съда е подадена чрез директора на ТД на НАП-
Пловдив на 21.03.2022 г. Съгласно изискани за разминаването в датите на
издаване на решението и постъпването на жалбата е получен отговор с писмо от
30.05.2022 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, от което става ясно, че
подадената жалба е постъпила и е заведена в ИСД“Архимед“ на 21.04.2022 г.
Представено е и обяснение от служителката Т.Р. според което жалбата е регистрирана
на 21.042022 г. с вх.070-00-3911, но поради техническа грешка е изписано
21.03.2022 г. Представена е и карта от ИСД“Архимед“, от която е видно, че
жалбата е постъпила на 21.04.2022 г., или в рамките на законоустановения срок.
Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което
се явява допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Според
нормата на чл. 26б, ал. 5 от Закона, неправомерно получени средства, недължимо
платени и надплатени суми се възстановяват ведно с лихвите по Закона за лихвите
върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛВДТДПДВ) от датата на
получаване на средствата до датата на възстановяването им. Вземанията за
възстановяване са публични държавни вземания. Актовете по чл. 166 от ДОПК се
издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на НАП.
Обжалването на актовете не спира изпълнението им.
Установява
се по делото, че с решение № 947 на МС от 18.12.2020 г. за даване на съгласие
на Министерството на икономиката по линия на оперативна програма "Иновации
и конкурентоспособност" 2014 - 2020 г. да обяви процедура на директно
предоставяне с конкретен бенефициент Националната агенция за приходите за
целите на изпълнение на мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП,
засегнати от временните противоепидемични мерки" (РМС № 947/18.12.2020
г.), 1) се дава съгласие Министерството на икономиката със средства по
оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" в размер 156
000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициент
– НАП; 2) Целта на процедурата на директно предоставяне е да се осигурят
средства за обезпечаване на плащанията към крайните ползватели по мярка
"Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични
мерки", обявена и администрирана от НАП; 3) Одобряват се критерии и ред,
съгласно приложението, по които НАП предоставя на микро-, малки и средните
предприятия помощта по т. 2; 4) Администратор на помощта по мярка
"Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки" е НАП; 5) Изпълнението на решението се възлага на
министъра на икономиката и на изпълнителния директор на НАП.
Със
Заповед №ЗЦУ-1853 от 23.12.2020 г. /неприложена по делото, изменена със Заповед
№З-ЦУ-372 от 02.03.2021 г. /л.336 и сл. по делото/ на изпълнителния директор на
НАП, са утвърдени Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК-2014-2020 по Схема за
набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез
оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки"
(УКУИ) /л.338/.
Сроковете
за подаване на заявленията за подкрепа/проектни предложения по схемата са от
18: 52ч. на 21.12.2020 г. до 16: 30ч. на 20.01.2021 г., а с процедурата по
схема BG16 RFOP002-2. 097 са определени срокове за кандидатстване от 20: 12ч.
на 02.03.2021 г. до 17: 30ч. на 31.05.2021 г.
Дружеството
„Адиса" ООД е кандидатствало за безвъзмездна финансова със заявление рег.№
ВG16RFОР002-2.095-4149/
08.01.2021 г. по описа на НАП, като е декларирало оборот за референтен период
от 28.11.2019 г. до 31.01.2020 г. в размер на 522 009, 20 лв. и на тази база е
поискало сума за подпомагане в размер на 104401, 84 лв. по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. По заявлението
органите по приходи са извършили предварителна проверка на декларираните от
лицето данни, с цел несъответствия, които представляват пречка кандидатът да
получи исканите безвъзмездни средства по чл.26б от ЗМДВИПОРНСПП и Оперативна
програма „Иновации и конкурентноспособност" - ВG16RFОР002-2.095
„Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични
мерки". В резултат на тази проверка, на 03.02.2021 г. органите по приходи
са изпратили електронно съобщение на „Адиса" ООД с указание кандидатът да
коригира декларирания оборот за относимите периоди, поради установени
несъответствия между декларацията и данните, налични в НАП. След проведена
комуникация, първоначално декларираният оборот е коригиран от 522 009,20 лв. на
331 614,14 лв. При извършена задължителна административна преценка за
допустимост на постъпилото заявление за съответствие с критериите съгласно
Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентноспособност“ Схема за набиране на заявления за подкрепа ВG16RFОР002-2.095
„Подкрепа чрез оборотен капитан за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки", органите на Национална агенция по приходите са
одобрили заявление рег.№ ВG16RFРОР002-2.095-4149/
08.01.2021 г. и са издали индивидуален административен акт - заповед №
З-ЦУ-226/12.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП /л.261
и сл./, въз основа на който на 15.02.2021 г.
на „Адиса" ООД са изплатени безвъзмездни финансови средства в
размер на 66 322, 83 лв.
Със
заявление рег.№ ВG16RFОР002-2.097-0085/
05.05.2021 г. по описа на НАП, „Адиса" ООД е декларирало оборот за
референтен период от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г. в размер на 324 805, 48 лв.
и на тази база е поискало сума за подпомагане в размер на 64 961,10 лв. по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците. Органите по приходи са извършили предварителна служебна
проверка на декларираните от лицето данни, с цел да установят дали има
несъответствия, които представляват пречка кандидатът да получи исканите
безвъзмездни средства по чл.26б от ЗМДВИПОРНСПП и Оперативна програма „Иновации
и конкурентноспособност" – ВG16RFОP002-2.095
„Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки".
В
резултат на тази проверка органите по приходи са изпратили електронни съобщения
на „Адиса" ООД с указание кандидатът да коригира декларирания оборот за
относимите периоди, поради установени несъответствия между декларацията и
данните, налични в НАП. Горните обстоятелства са отразени на стр.2 от
обжалвания индивидуален административен акт, където е записано, че след
проведена комуникация с лицето, първоначално декларираният оборот е коригиран
от 324 805, 48 лв. на 162 402,74 лв. Фактите за обстойно извършена първоначална
проверка на данни са потвърдени и в решение № 130/ 08.04.2022 г. на горестоящия
административен орган /директора на ТД на НАП - Пловдив/, където на стр.4 и 5
подробно са описани доказателствените средства и доказателствата, събрани по
време на първоначалната проверка за съответствие на кандидата с изискванията за
отпускане на помощ.
Въз
основа на установеното и след извършена административна преценка за допустимост
на постъпилото заявление /стр.4 от обжалвания акт/ за съответствие с критериите
съгласно Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и
конкурентноспособност/Схема за набиране на заявления за подкрепа ВG16RFОР002-2.095
„Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните
противоепидемични мерки", органите на Национална агенция по приходите са
одобрили заявление рег.№ ВG16RFОР002-2.097-0085/
05.05.2021 г. и са издали индивидуален
административен акт заповед № З-ЦУ-1870/19.05.2021 г. на изпълнителния директор
на НАП, въз основа на който са изплатени на „Адиса" ООД безвъзмездни
финансови средства в размер на 32 480,55
лв.
При
извършената повторна проверка на данните, отразени в заявление рег. № ВG16RFОР002-2.095-4149/08.01.2021
г. и заявление рег.№ ВG16RFOР002-2.097-0085/05.05.2021
г., възложена със заповед № З-ЦУ-3473/ 01.12.2021 г. на изпълнителния директор
на НАП е издаден процесният акт за установяване на публично държавно вземане, с
който органът по приходите установява, че част от безвъзмездната финансова
помощ, изплатена на „Адиса" ООД въз основа на заповед №
З-ЦУ-226/12.02.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и заповед №
3-ЦУ-1870/19.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е неправомерно
получена и подлежи на връщане.
С
АУПДВ № ВG16RFОР002-2.095-4149 от
21.03.2022 г. на „Адиса" ООД са определени публични задължения за възстановяване
в размер на 64 728,30 лв., ведно със законната лихва върху нея в размер на 6
586,29 лв.
Прието
е от административния орган при повторно извършената проверка, че
Формираният
оборот по фактури платени по банков път е с предмет по контрагенти:
ЛИБХЕР-ХАУСГЕРЕТЕ МАРИЦА ЕООД - дадена храна, олио, сандвичи за дневна и
пластмасови изделия и салфетки, кетъринг; ТОТАЛ КОНСУЛТ ЕООД ЕИК ********* -
кетъринг;ШАЛОМ ЕИК ********* - кетъринг; БИОМАШИНОСТРОЕНЕ АД ЕИК ********* -
дадена храна; БЪЛГАРСКИ ПОЩИ - стоки с ваучери; ИНПРИНТ АД ЕИК ********* -
кетъринг; ДСХ АНИМА ХЕЛП ЕООД ЕИК ********* - доставка на храна; АМТИИ ПЛОВДИВ
ЕИК ********* - кетъринг. Посочено е, че извършените доставки за референтните
периоди с посочения предмет не са били преустановени/забранени от заповедите на
Министъра на здравеопазването. Предвид това е направен извод, че за тези
доставки дружеството не следва да ползва подпомагане по програми за подкрепа
ВО16КРОР002-2.095 „Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от
временните противоепидемични мерки" и по процедура ВО16К.РОР002-2.097
„Предоставяне на допълнителна информация във връзка с продължаване на
подпомагането по процедура ВО16КРОР002-2.095".
Изискани
са удостоверения за категоризация на обектите по смисъла на чл. 124 от Закона
за туризма, документ за собственост или договор за наем, съкратени отчети от
всички ФУ за период 28.11.2019г. - 28.02.2020 г., размер на оборота, реализиран
за референтния период, по какъв конкретно начин той е формиран, предмета на
извършените доставки от цитираните обекти, предмета на извършените доставки в
обект Стол завод Либхер, извършват ли се доставки по домовете на приготвена
храна и размера на реализираните приходи от тази дейност за референтните
периоди.
От
представените отговори и извършен анализ на дейността, която се е осъществявала
в посочените от дружеството в подаденото проектно предложение за подкрепа
обекти, е установено, че в обект Заведение, с. Радиново е извършвана дейност по
столово изхранване на работниците и служителите на „ЛИБХЕР-ХАУСГЕРЕТЕ
МАРИЦА" ЕООД. „АДИСА" ООД притежава Удостоверение за регистрация №
03606/27.04.2012 г. от Областна дирекция по безопасност на храните за обект работнически
стол към завод „ЛИБХЕР" с. Радиново, съгласно сключен договор за кетъринг
от 07.05.2007 г. за доставка на топла храна и други хранителни продукти за
работниците и служителите на ЛХМ в завода в село Радиново. Констатирано е, че
дейността не е била преустановявана, храната се е предоставяла в еднократни
опаковки. Съгласно представено обяснение от дружеството, готвените ястия са се
приготвяли в кухня майка. По време на пандемията са намалили капацитета на
местата в столовата. В резултат на въведените противоепидемични мерки е
променена единствено формата на доставка на храна и в някаква степен нейния
обем, но не и до степен невъзможност дейността да бъде упражнявана.
За
този обект административният орган се е обосновал с т. 11 от заповед на
министъра на здравеопазването № РД-01-677/25.11.2020 г., по силата на която
преустановено посещението на всички заведения за хранене и развлечения по
смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Посочено е, че изброените в чл. 124 от
Закона за туризма видове заведения за хранене и развлечения не включват
работническите столове, а същите представляват заведения за хранене по смисъла
на чл. 120 от Закона за туризма, поради което не попадат в обхвата на
заповедите на министъра на здравеопазването и въведените с тях временни противоепидемични
мерки. Освен това е посочено, че със заповедите на министъра на
здравеопазването не са преустановени доставките и взимането на храна за дома и
офиса. Следователно не е налице условието на чл. 266, ал. 1 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците дейността
да е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването,
поради което е прието, че оборотът, на базата на който се изчислява размера на
безвъзмездната финансова помощ за референтните периоди, не следва да включва
оборота от този обект.
По
отношение на обект – заведение в гр. Пловдив, бул. „***" № 150 от
представен договор за наем се установява, че обектът се намира на бул. „***"
№ 160. Представен е договор от 19.06.2015 г., сключен с „Биомашиностроене"
АД Е ИК ********* /възложител/ и „АДИСА" ООД /изпълнител/ за извършване на
кетъринг обслужване на служителите на Възложителя в открит на територията на
Възложителя бюфет. Срещу извършването на съответната кетъринг услуга,
възложителят предоставя без допълнително заплащане, ползването на бюфет към
столова на „Биомашиностроене" АД в гр. Пловдив, бул. *** №160. Съгласно
представени обяснения от дружеството, в обекта са се предлагали готови ястия за
служителите на „Биомашиностроене" АД на място. Приготвянето на храната
/салати, студени и топли сандвичи, скара, кафе, чай/ и поддържането на чистота
и хигиена се осъществявали от персонал на „АДИСА" ООД. Заведението е
ведомствено, предоставено от „Биомашиностроене" АД и не е заплащан наем.
При допълнителната проверка е установено, че на регистрираното от страна на
бенефициента на ФУ с рег.№ 4065323 не се установяват маркирани суми след
08.03.2020 г, включително. Направен е извод, че „Адиса“ ООД е преустановило
дейност в този обект преди
издаването на ограничителните заповеди
на Министъра на здравеопазването във връзка с пандемията
от СОУ1С1-19, поради което не е бил засегнат от тях, поради което от този обект
не следва да бъде включен към оборота, на базата на който се изчислява размера
на безвъзмездната финансова помощ.
Предвид
посоченото е прието, че за референтните периоди 28.11.2019 г. - 28.02.2020 г.
„АДИСА" ООД е извършвало дейност на ресторанти и заведения за бързо
обслужване, КИД 56.10, само в обектите в гр. Пловдив, ул.„***" № 4 и гр.
Пловдив, ул. „***" № 15-17. Констатирано е, че за периода 28.11.2019 г. -
31.01.2020 г. е формиран оборот от цитираните обекти в размер на 119 438,77 лв.
без ДДС, в който не е включен оборот в размер на 176,00 лв., представляващ
доставка на храна за вкъщи/офиса, а за периода 01.02.2020 г. - 28.02.2020 г. е
формиран оборот от цитираните обекти в размер на 50 936,65 лв. без ДДС, в който
не е включен оборот в размер на 84,00 лв., представляващ доставка на храна за
вкъщи/офиса.
С
оглед това размерът на безвъзмездната финансова помощ следва да е: първа фаза -
23 887,75 лв. и по втора фаза - 10 187,33 лв.
Съдът
намира от правна страна следното.
В
чл. 26б, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за
преодоляване на последиците е определено, че вземанията за възстановяване от
неправомерно изплатени или недължимо платени суми са публични държавни
вземания, като актовете по чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
се издават от органи по приходите, оправомощени от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите. В случая със заповед № 3-ЦУ-3473/01.12.2021
г. изпълнителният директор на НАП, която заповед е известна на съда, е
определил органите, които да извършват проверки и издават актове за установяване
на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 26б, ал. 5
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на
последиците. Съгласно заповедта проверката по отношение заявлението на
"Адиса" ООД, с ЕИК *********, е възложена на Г.И. П. – ТД на НАП -
Пловдив, а оправомощено лице да издаде АУПДВ е Д.С. Б. – ТД на НАП Пловдив. От
данните по делото е видно, че проверката е проведена от Г. П., а актът е
издаден от Д.Б. – началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, което води до извод за
компетентност на органа издал оспорения акт.
Актът
е изготвен в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал.2
от АПК, при наличието на фактически и правни основания за неговото издаване.
Съдът не констатира допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на настоящия АУПДВ. Жалбоподателят е уведомен за
образуваното административно производство по реда на чл. 26 от АПК, разяснено
му е било и, че в резултат на извършената проверка част от изплатената БФП
подлежи на възстановяване /л.35-36/.
Съдът
намира, че актът е материално незаконосъобразен.
По
делото се изслушаха двама свидетели.
От
показанията на св. М.Н.Д. се установява, че същият работи от 2015 г. „Либхер
Хаус Герете Марица“ ЕООД, а в момента е
в отдел „Управление на човешките ресурси“, на длъжност ръководител група
„Подбор и бизнес партньори“. Посочва, че поизводствената базата на фирмата се
намира близо до с. Радиново, където се осъществява организирано хранене на
работниците. Имат столова на територията
на фирмата, който обслужва и производствения и административния персонал, в
момента 2010 човека. Преди пандемията били 1900-2000 човека. Столовата била с
капацитет 150-160 седящи места. Времената за почивки на персонала са били
организирани така, че да няма струпвания. Хората излизат в почивка за хранене
през 15-20 минути. Имало вход, откъдето влизат сътрудниците по време на
почивката. От дясната страна има рафт с табли и прибори, които сами си взимат.
След това има линия с витрини, в които стоят храните, зад тях стои персоналът
на фирма Адиса, които сипват храната. Консумацията била неограничена. Всеки можело
да взима колкото иска ястия. Адиса предлагали възможността да се взима храна и
за вкъщи. Посочва, че тяхната фирма осигурява дневен лимит от 2,30 лв., които
могат де се използват в столовата като част от обедното меню - ако то е 5,00
лв., то човекът щял да си доплати. Това бил дневен лимит, който не се натрупва.
Спомня си, че преди пандемията през стола минавали само от първа смяна над 600
човека, администрацията била редовна смяна около 300 човека и над 200 от тях се
хранли там. За втора смяна били още 600 човека. Представлявало линия с
персонал, който сипва храната. Имало салатен бар, който бил доста богат, на
самообслужване. След това имало каса, на която се плащало безконтактно. Там се
начислявала с касова бележка и се удържало от заплатата, а на фиша се
отразявало. Всичко било дигитализирано, за да не се пипат пари.
Посочва,
че през март месец 2020 г., по време на официалните мерки, фирмата се
съобразила с тези мерки. Столовата на практика затворила, като се махнали
всички столове, масите били оградени с маркировка, че е забранено да се
ползват. Столовата не можела да се ползва, стаите за почивка на закрито - също.
Персоналът се хранел по работните места или навън, на обособените места за
почивка. Храната идвла непакетирана, но служителите от Адиса я пакетирали и
давали индивидуални еднократни съдове и прибори. Имало пропускателен режим и
влизали по не повече от 3-ма човека наведнъж. Можело да се влезе само от едно
място и да се излезе от друго. Имало служители от охранителната фирма, които
следели за спазване на тези мерки. Човекопотокът в стола паднал на 50% – имало
голям брой отсъстващи, болни, контактни
и под карантина. Хората като цяло се изплашили доста и си носили от вкъщи
храна. Избягвали да се събират в такива общи помещения. Столът много не се
ползвал. А там всичко се давало пакетирано, затворил и салатеният бар.
По-нататък се предлагали само краставици и домати, пакетирани, както и
плодовете се давали пакетирани от персонала.
Посочва също, че всички работници имали лимит за храна, който изгарял в
деня, ако не се ползва.
Св.
П.Д.М. посочва, че работи във фирма Адиса, която се занимава с кетъринг, като
от 2014 г. работното й място е в стола на завод Либхер в с. Радиново, а в
самата фирмата работи от 1997 г. Дейността й била да организира храната и
персонала в стола. Посочва, че столът е голям, тъй като работниците в завода са
много. Има 160 седящи места, поточна линия и салатен бар на самообслужване. Спомня
си, че след като излязла наредбата за епидемиологичната обстановка, дейността
на стола почти била преустановена, салатеният бар затворил и поточната линия
също спряла дейност, тъй като храната вече се слагала в кутии. Потребителите
също намалели, имало и пропускателен режим. Ограничил се входът, имало само
един вход и един изход. Имало и охрана от завода. Предлагали храна по заявяване
в система и в кутии. Хората спрели да ходят на стол, защото нямало къде да се консумират
храните. Трябвало да се хранят на работното място или на пейки. След като се
преустановили мерките през март месец 2022 г., започнали работа на пълен
капацитет, както преди пандемията. Извадили и посудата. Посочва, че разполагат
със система за запазване на храна, при което всеки служител е запознат една
седмица предварително с менюто, като според заявеното, свидетелката организира
и бройките за хранене. Посочва, че и преди, и по време на пандемията се била
заявявала храната, но преди това поръчвали много повече храна, защото идвали и
на свободно и не били ограничени порциите.
По
делото се изслуша заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза с
в.л.И.С., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно.
Вещото
лице посочва, че по отношение на обект в с. Радиново - в обекта е извършвана
дейност столово хранене на работниците и служителите на „Либхер Хаусгерете
Марица" ЕООД. От „Либхер Хаусгерете Марица" ЕООД е издадено писмо,
във връзка с издадените заповеди на министъра на здравеопазването, че за
периода март 2020г. до март 2021 г, дейността на стола за хранене е била
ограничена. Столовата не е работила въобще, масите и столовете са били
премахнати, а обяда е бил предоставян в пакетирани опаковки. По отношение на
обект в гр. Пловдив, ул."***" 15-17 - обектът е не е функционирал
като магазин, а като заведение с кухня и места за сядане. Обектът не се
стопанисва от жалбоподателя от 16.08.2021г.
По отношение на обект
в гр.Пловдив, бул „***" №150 - обектът представлявал заведение, в което се
е приготвяло храна на място за служители на „Биомашиностроене" АД. Считано
от 08.03.2020г жалбоподателят е прекратил дейността си в обекта. По отношение
на обект в гр. Пловдив, ул. „***" 4 - обектът представлява заведение за
хранене с 50 места. Част от храната е била продавана и за вкъщи.
Подробно
и в табличен вид вещото лице е направило изчисления на оборотите на дружеството
за всеки обект, на полагащата се и изплатена помощ, в хипотезата на т. 4 от раздел 11.1. „Критерии
за допустимост на кандидатите", където е посочено че кандидатите следва са
преустановили или ограничили дейността си".
В
настоящото производство страните не спорят относно вида и характера на
дейността на дружеството, както и че същото отговаря на изискванията да бъде
прието като микро, малко и средно предприятие. Не са спорни също така и
оборотите взети предвид при изчисляване на дължимата финансова помощ.
Установява
се също като безспорно и обстоятелството, че през периода 29.10.2020 г. – до
23. 30ч. на 12.11.2020 г., дейността на жалбоподателя е била обхваната от
действието на заповед № РД-01-626/27.10.2020 г. и заповед №
РД-01-655/13.11.2020 г. на министъра на здравеопазването, но през този период
същата е била ограничена във връзка с въведените изисквания за физическа
дистанция и намалено работно време; през периода 01.03.2021 г. –31.03.2021 г.,
дейността на жалбоподателя е била обхваната от действието на заповед
№РД-01-132/26.02.2021 г. и е било удължено до (в сила от 01.02.2021 г. до
31.03.2021 г.)на министъра на здравеопазването, но през този период същата е
била ограничена във връзка с въведените изисквания за физическа дистанция и
намалено работно време. Не е спорно по делото и, че за останалия период от 23.
30ч. на 27.11.2019 г. до 31.01.2020 г. жалбоподателят е преустановил изцяло
дейността си на основание заповед № РД-01-677/25.11.2020 г. и заповед №
РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, с които изцяло е
преустановена дейността на заведения, от типа на заявените за подпомагане
(ресторанти), които не са обвързани с места за настаняване(хотели). Не се
спори, че дейността на жалбоподателя е била засегната от: заповед №
РД-01-626/27.10.2020 г., влязла в сила от 29.10.2020 г.; заповед №
РД-01-655/13.11.2020 г., влязла в сила от 14.11.2020 г.; заповед №
РД-01-677/25.11.2020 г., влязла в сила от 23:30 на 27.11.2020 г.; заповед №
РД-01-718/18.12.2020 г. и е било удължено до 31.01.2021 г.; заповед
№РД-01-132/26.02.2021 г. и е било удължено до 31.03.2021 г. (в сила от
01.02.2021 г).
Спорният
по делото въпрос е дали при определяне на безвъзмездната помощ следва да се
вземат предвид и периодите през които дейността на жалбоподателя е била само
ограничена, а не изцяло преустановена, съответно при определяне размера на
безвъзмездната помощ да се вземе предвид оборота на дружеството, относим и към
посочения период на ограничаване на дейността на дружеството със заповед №
РД-01-626/27.10.2020 г., заповед № РД-01-655/13.11.2020 г. и заповед
№РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Разпоредбата
на чл. 26б ал. 1 от ЗМДВИП посочва, че на микро, малки и средни предприятия,
които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна
епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., се
предоставят безвъзмездни средства в размер на процент от оборота им без ДДС за
същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари
2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за
преустановяване на дейността.
С
Решение № 947 от 18.12.2020 г. на Министерски съвет на Република България, на
основание чл. 26б от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, е дадено съгласие министерството на икономиката,
със средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност"
в размер 156 000 000 лв., да обяви процедура на директно предоставяне с
конкретен бенефициент - Националната агенция за приходите (НАП), като е
определено, че НАП е администратор на помощта по мярка "Подкрепа чрез
оборотен капитал за М., засегнати от временните противоепидемични мерки".
Посочено е, че целта на процедурата на директно предоставяне е да се осигурят
средства за обезпечаване на плащанията към крайните ползватели по мярка
"Подкрепа чрез оборотен капитал за М., засегнати от временните противоепидемични
мерки". С решението са одобрени критерии и ред, по които НАП предоставя на
микро, малки и средните предприятия помощта.
В
утвърдените за програмата "Условия за кандидатстване и условия за
изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна
програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020, Схема за
набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез
оборотен капитал за М., засегнати от временните противоепидемични мерки",
по точно в т. 11. 1-4 "Критерий за допустимост", е предвидено, че
допустими за кандидати за предоставяне на помощта са тези
предприятия/юридически лица, чиято дейност е преустановена или ограничена
вследствие на заповеди №№ РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г.,
РД-01-677/25.11.2020 г., РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г.,
РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на
здравеопазването.
Освен
това, както в РМС № 947/18.12.2020 г., така и в УКУИ е посочено, че
"Безпрецедентната обстановка изисква своевременно предприемане на мерки,
чрез които да се окаже адекватна подкрепа на засегнатите икономически
субекти".
При
това положение, съдът намира, че "засягане" е налице във всеки
случай, в който има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресат на
въведените противоепидемични мерки. Обстоятелството, че жалбоподателят
осъществява дейност в "стол“ или "заведение за хранене“, които обекти
представляват заведения за хранене и развлечения, разположени във ведомство
и/или предприятие, предназначени за ползване само от техни служители и за които
няма осигурен достъп за външни посетители, респективно, че тези обекти не
подлежат на категоризиране, съгласно чл. 120, т. 1 от ЗТ, не предпоставя извод,
че дейностите, осъществявани в тях, не попадат в обхвата на въведените
ограничения със заповедите на министъра на здравеопазването и за тях не се
следва предоставяне на БФП, тъй като тези дейности са засегнати от въведените
противоепидемични мерки.
Развилите
се в тази връзка спорове са отнесени чрез касационни жалби до ВАС, който в
безпротиворечива практика: решение № 3808/20.04.2022 г. на ВАС по а. д. №
10164/2021 г., VII о.; решение № 3022/31.03.2022 г. на ВАС по а. д. №
10880/2021 г., VII о. и решение № 596/25.01.2021 г. по а. д. № 9513/2021 г. на
ВАС, VІІ о., е приел, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от
документите по програмата, са влезли в сила и са задължителни както за
кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство.
Административният орган е длъжен да ги приложи, а съдът – да извърши проверка
дали административният орган е спазил тези условия при постановяване на
административния акт. В тази връзка при определяне на референтния период за
установяване размера на дължимата безвъзмездна помощ съдът дължи съобразяване с
критериите, въведени с Условията за кандидатстване по програмата. След като
условията допускат до участие за помощта кандидати, чиято дейност е била
ограничена от някоя от посочените по-горе заповеди на министъра на
здравеопазването, а не само такива, чиято дейност е преустановена в следствие
на тези заповеди, то съдът приема, че безвъзмездна помощ се дължи и за
периодите на ограничаване на дейността по отношение на обект „заведение“ в с.
Радиново в предприятието на „Либхер Хаусгерете Марица" ЕООД.
По
отношение на обекта на ул. „***“ №4, правен спор не е налице, тъй като в АУПДВ
не е била коригирана предоставената безвъзмездна финансова помощ.
Предвид
обстоятелството, че както в т. 2 от Решение № 947 от 18.12.2020 г. на
Министерски съвет на Република България, така и в Условията за кандидатстване
по тази мярка, е предвидена подкрепа на предприятията, засегнати от
противоепидемичните мерки. Такова засягане е налице във всички случаи, в които
има неблагоприятно въздействие върху правната сфера на адресатите на въведените
противоепидемични мерки.
След
преценка на събраните доказателства, изброени по-горе поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че в конкретния случай е налице такова неблагоприятно
въздействие, изразяващо се в ограничаване на дейността на посочените обекти , в
резултат на противоепидемичните мерки, въведени със Заповеди №
РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г.,
РД-01-718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и
РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Извод
за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ произтича и от противоречието на
съдържанието на акта с основни принципи на административния процес. Съгласно
чл. 6, ал. 1 от АПК административните органи упражняват правомощията си по
разумен начин и справедливо. Няма разум, нито справедливост в това органът,
явяващ се функционална част от НАП, да иска връщане с лихва на помощи, получени
от лицето при спазване на условия, утвърдени от НАП. Ако органите на НАП
считат, че утвърдените от агенцията правила са били в противоречие със закона,
то няма разум и справедливост като последица от това да прилагат санкционната
норма на чл. 26б ал. 5 от ЗМДВИП спрямо лице, което не носи отговорност за това
нарушение. При установените по делото факти следва да се приеме, че
жалбоподателят е получил средствата по акта при липсата на която и да е от
предпоставките по чл. 26б ал. 5 от ЗМДВИП за връщането им.
На
следващо място оспореният акт е издаден в противоречие със закона и с неговата
цел – основания за отмяната му по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Оспорването е
основателно, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК обжалвания акт за
установяване на публично държавно вземане следва да се отмени от съда в частта
и по отношение на обект „заведение“ в с. Радиново в предприятието на „Либхер
Хаусгерете Марица" ЕООД.
По
отношение на обекта на ул.“***“ правилно не е бил включен в оборота, на базата
на който се изчислява размера на безвъзмездната финансова помощ по настоящите
програми, доколкото упражняването на дейност в този обект не е било
преустановено в изпълнение на цитираните по-горе заповеди на Министъра на
здравеопазването, тъй като от 08.03.2020 г. същият е бил с преустановена
дейност.
Съдът
кредитира допуснатата съдебно-счетоводна експертиза както относно
констатациите, така и по отношение на изчисленията, касаещи сумите за изплащане
и възстановяване/ вземане по АУПДВ. Вещото лице обаче в табличната част
приспада от оборота доставки за прана в размер на 200 лв. и 84 лв. Така вещото
лице установява за периода за трите
обекта - на ул.“ ***“ 4 и „***“ 15/ за които е установено с АУПДВ, че са налице
условията за изплащане на помощ/, а така също и по отношение на обекта в
с.Радиново /обсъден с настоящото решение/ за периода от 28.11.2019г . –
31.01.2020 г. общ оборот в размер на 327667,71лв., съответно полагаща се помощ
от 65533,54 лв., вместо изплатена такава от 66322,83лв., съответно разлика за
възстановяване /при призната сума от 23887,75лв. по АУПДВ/ в размер на 789,29
лв и лихва от 87,49лв.
Съответно за периода за трите обекта - на ул.“
***“ 4 и „***“ 15/ за които е установено с АУПДВ, че са налице условията за
изплащане на помощ/, а така също и по отношение на обекта в с.Радиново /обсъден
с настоящото решение/ за периода от 01.02.2020г . – 28.02.2020 г. вещото лице
установява общ оборот в размер на 159258,59 лв., съответно полагаща се помощ от
31851,72 лв., вместо установената такава от 32480,55 лв., при призната сума от
10187,33 лв., съответно разлика за възстановяване в размер на 628,83 лв. и
лихва от 53.11лв.
Съдът
констатира обаче, че установените с АУПДВ като неправомерно получени средства
от дружеството са в по-малък размер от посочените данни на вещото лице. Поради
забрана за влошаване положението на жалбоподателя АУПДВ ще следва да бъде отменен
изцяло.
Предвид
изхода на спора, искането на жалбоподателя за присъждане на разноските по
делото, съдът намира за основателно. В хода на съдебното производство
жалбоподателят е предявил разноски в размер на 3400 лева, от които 3000
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ, и 400 лв. депозит
за вещо лице. Съдът счита за неоснователно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, който
е обоснован от фактическата и правна сложност на делото и съобразно правилата
на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС.
При
този изход на спора на ответника не се дължат разноски.
Водим
от горното, Административен съд - Пловдив,І отделение, XIV
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане
№ ВG16RFОР002-2.095-4149/ 21.03.2022 г., издаден от Д.С. - началник сектор в НАП,
потвърден с решение № 130/ 08.04.2022
г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, с който акт на на „АДИСА" ООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***"
№31, представлявано от управителите А.А.Ч. и З.А.Ч., е установен размер на
неправомерно получените средства в размер на 64728,30 лв., както и определената
законна лихва върху главница от 42435,08 лв. за времето от 16.02.2021 г. до
21.03.2022 г. в размер на 4703,60лв. и законната лихва върху главница от
22293,22 лв. за времето от 22.05.2021 г. до 21.03.2022 г. в размер на 1882,69
лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на на „АДИСА" ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „***" №31, представлявано от управителите А.А.Ч.
и З.А.Ч., сумата от 3400 /три хиляди и четиристотин/ лева разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от
съобщаването с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: