№ 36
гр. Оряхово, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:И.В.К.С.
при участието на секретаря Г.Ц.Ц.
като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20241460100651
по описа за 2024 година
От П. Н. С., с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Оряхово, ул.“6-ти септември“ № 22,
вх.Б, ет.3, ап.18 чрез адв. Л. И. А.-САК против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин“, ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“
№ 28, ет.2, ап.40-46, представлявано заедно и поотделно от Г.Т.Т. и А.В.М. и „Файненшъл
България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Люлин“,
ж.к.“Люлин 7“, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д.-управител,
са предявени обективно съединени искове,а именно: иск с пр. осн.чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1
ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4416942/01.03.2022 г.,сключен
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца, поради противоречието му с разпоредбите на ЗЗД,
ЗПК и ЗЗП, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, иск с пр.
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника„Изи Асет Мениджмънт“ АД,да заплати на
ищеца сумата в размер на 239.68 лв., представляваща недължимо платена лихва по нищожен
Договор за паричен заем № 4416942/01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от завеждане на делото, до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4416942/01.03.2022
г., сключен между Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, като противоречащ на ЗЗД, ЗЗП, ЗПК,
противоречащ на императивните изисквания на закона, лишен от правно основание, противоречащ
на добрите нрави и обезпечаващ нищожна сделка и иск за осъждане на „Файненшъл България“
ЕООД, на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 652.32 лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство № 4416942/01.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й
изплащане.
В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че в процесния договор за потребителски кредит не са
спазени и императивните изисквания на чл. 11 ал.1 т.11 ЗПК. Твърди се, че действително
приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че
кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48.44% е заблудил потребителя, като
използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката
за ГПР, поради което счита че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК - нищожност на кредитната
сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за
потребителски кредит по чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК. Сочи се също, че уговореното възнаграждение
1
за фирмата - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1
и 2 ЗПК, като в нарушение на императивните изисквания, кредиторът не е включил в
договорения ГПР от 48.44 % разходите, които следва да извърши ищеца за заплащане на
възнаграждение на фирмата -гарант.
Ищецът сочи, че с невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския
договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от
кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в кредитния договор на размер на
ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, ищецът счита че
представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите. Твърди се, че посоченият в стандартния европейски
формуляр и в договора размер на ГПР от 48.44% съставлява невярна информация, която е
заблудила потребителя относно действителния размер на разходите, които той ще следва да
направи по време на действие на договора.
Твърди се че, кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в
договора по ясен и разбираем за него начин действителната стойност на ГПР. Сочи се, че с
договор за предоставяне на поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а
допълнително възнаграждение за кредитодателя, което оскъпява договора за заем. Твърди се,
че двете дружества се намират в икономическа свързаност, която сочи на недобросъвестност
с оглед обективираните права и задължения по договор за предоставяне на поръчителство,
които представляват на практика разделяне на приходите от кредита между две свързани,
формално отделно обособени юридически лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се
консумира недопустима печалба.
В исковата молба се твърди че сключеният Договор за паричен заем №
4416942/01.03.2022 г. от ищеца с втория ответник също е нищожен, тъй като поставянето на
изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение
противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от
Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на
договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи
справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл.16 от Закона за потребителския кредит.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
постъпил писмен такъв, с който оспорва твърденията в исковата молба и изразява становище
за неоснователност на предявените искове. В отговора се сочи,че процесният договор за
паричен заем е действителен и е в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит.Сочи се, че лихвеният процент по
процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора. Оспорват се
твърденията на ищеца, че уговореното възнаграждение за фирмата гарант, е с цел
осигуряване на лично обезпечение.Сочи, че ищецът е бил уведомен предварително, както за
изискуемите обезпечения, така и за представянето на избраното от него обезпечение най-
късно в тридневен срок след подписване на договора. Сочи се че ищецът е имал достатъчно
време още със сключването на договора да предостави обезпечение, а ако прецени, че не
може да осигури такова, изобщо да не пристъпва към подписване на договора или да се
откаже от него в законоустановения 14-дневен срок, като сключването на договора за
паричен заем при посочените условия, така и избора на обезпечение са зависели изцяло от
волята на ищеца.В отговора е посочено че възнаграждението по договора за поръчителство
не е включено при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по кредита за
потребителя. Възнаграждението по договора за поръчителство не представлява и разход за
допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с
2
дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът сочи,
че в договора са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя,
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски.Годишният процент на разходите по договора включва всички разходи по кредита в
съответствие с чл. 19, ал. 1 ЗПК и е изчислен съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 ГПК,
като неговият размер е в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че в
годишния процент на разходите по процесния договор е включена само лихвата по кредита,
тъй като това е единственият разход по кредита за кредитополучателят.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че процесният договор за поръчителство е
действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, тъй като е сключен
валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по
чл.За ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към
момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма. Процесният договор за
поръчителство не страда от пороците, посочени в исковата молба или твърдените пороци не
водят до нищожност на договора.
Сочи се че ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е вписан като финансова
институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. За ЗКИ, с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си
качество - на търговец, Дружеството сключва гаранционни сделки (поръчителство) —
обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение.Сочи се, че
разпоредбите на закона за потребителския кредит са неотносими към договорите за
поръчителство. Договорът за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл
България“ ЕООД, урежда техните отношения по повод задължението на „Файненшъл
България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. По силата на договора за поръчителство,
„Файненшъл България“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с кредотополучателя
пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем,
както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения. Възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация
срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, като насрещна престация срещу поетото задължение за
обезпечаване на кредит не противоречи на нито една императивна разпоредба. Сочи се, че
ищецът е кандидатствал за кредит, който е следвало да бъде обезпечен или с поръчителство,
или с банкова гаранция, или чрез дружество-гарант, като е избрал да обезпечи кредита чрез
дружество-гарант и да сключи договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД.
Ответникът счита, че претенцията на ищеца, че договорът за поръчителство не е
породил правни последици на основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна
сделка е несъстоятелна. Обявяването на основния договор за недействителен по принцип
води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския
кредит, остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има главен
дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен.На последно място се сочи, че
„Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл.За ЗКИ. То е с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие. Дейността на дружеството и договорите, които сключва се
регламентират от Търговския закон, а не от Закона за потребителския кредит. Твърдението на
ищеца, че договорът за предоставяне на поръчителство не е породил правни последици на
основание обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка е несъстоятелно. Дори Съдът
да приеме, че съответния договор за заем е нищожен, то на „Файненшъл България" ЕООД,
изпълнявайки задължението си по договор за предоставяне на поръчителство се дължи
възнаграждение в пълен размер.Обявяването на основния договор за недействителен по принцип
3
води до погасяване на поръчителството, но в случая дори и да се установи, че договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно Закона за потребителския кредит,
остава задължен за чистата стойност на кредита. Ето защо, доколкото има реален дълг, то
договорът за предоставяне на поръчителство не е нищожен.
В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се
представлява. С молба пълномощникът на ищеца – адв. Л. И. А.-САК, поддържа
предявените искове. Направено е искане делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие
За ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, редовно призован, не се явява
представител.С писмено становище оспорва предявените искове,като неоснователни и
поддържа отговора си на исковата молба.
За ответникът „Файненшъл България“, редовно призован, не се явява представител.С
писмено становище оспорва предявените искове,като неоснователни и поддържа отговора си
на исковата молба.
По делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза със задача, вещото лице
след като се запознае с материалите по делото и направи необходимите проверки в
счетоводството на ответника, да даде заключение1.Погасени ли са от ищеца процесните
договори-кога, в какъв размер и с всяка вноска какви вземания са погасени?;2.Какъв е
размерът на посочения в процесния договор за паричен заем ГПР и какъв е реалният размер
на ГПР по заема и какво се включва в него?3.Включена ли е сумата за поръчителство по
договора за предоставяне на поръчителство в посоченото в договора за паричен заем ГПР?
По искане на ищеца в с.з, съдът на осн.чл.214 ГПК, е допуснал намаление на размера
предявеният иск с пр.осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД - от сума в размер на 239.68 лв. представляваща
недължимо платена лихва по нищожен Договор за паричен заем № 4416942/01.03.2022 г., на
сума в размер на 224.48 лв. представляваща недължимо платена лихва по нищожен Договор
за паричен заем № 4416942/01.03.2022 г.
Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 01.03.2022г. между „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и П. Н. С., е
сключен Договор за паричен заем № 4416942/01.03.2022 г., по силата на който „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД се задължил да предостави на ищецът паричен заем, в размер на 2000
лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от заемателя
заявление.
От приетия Договор за паричен заем № 4416942/01.03.2022 г. е видно, че ищецът се е
задължил да върне заема на 6 месечни вноски, по погасителен план и при падеж на първа
вноска 01.04.2022 г. и краен срок 29.08.2022 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 40.00 %, лихвен процент на ден 0.11%. В чл. 2 т. 8 на договора е
посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 48.44%.
В чл. 4, от договора за паричен заем е предвидено задължение за заемателя в срок до
три дни от сключване на договора да представи на заемодателя едно от следните
обезпечения – т.1.Две физически лица, които да отговарят на следните изисквания – да
представят служебна бележка от работодател, че получават трудово възнаграждение по
безсрочен ТД, осигурителният им доход е над 1000.00 лева, да не са заематели или
поръчители по друг договор за паричен заем с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, да нямат
неплатени осигуровки за последните две години, да нямат задължения към други финансови
или банкови институции, или ако имат кредитната им история една година назад да е със
статус „Редовен“, и да подпишат договор за поръчителство със заемателя. Т.2. Банкова
гаранция с бенефициер – Заемодателя със срок на валидност 30 дни след крайния срок на
плащане на задълженията по договора и т.3. Одобрено от заемодателя Дружество
поръчител, което представя гаранционни сделки.
В изпълнение на тази клауза на 01.03.2022 г. е сключен и договор за предоставяне на
поръчителство Договор за предоставяне на поръчителство № 4416942/01.03.2022 г. между
4
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,с ЕИК ********* и ищецът, в който е посочено, че
поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Изи АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, за да отговаря пред дружеството солидарно с ищецът за изпълнение
на всички негови задължения и за всички последици от неизпълнението му, а именно -
връщане на предоставената сума по кредита, възнаградителна лихва, всички дължими
разноски по сключването и изпълнението на договора, задължение за плащане на забава при
просрочие на плащанията по договора. Предвидено е в чл.3 ал.1 – ал.4 от ДПП, че за
поемане на тези задължения потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на
652.32 лв. платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 108.72 лева, дължими
на падежа на плащане на погасителните вноски по заема, които следва да заплаща на
заемодателя, който е овластен от поръчителя, като при забава длъжникът дължи
обезщетение за забава.
По делото е допусната съдебно счетоводна експертиза, като приетото заключение на
вещото лице, съдът възприема като обективно, пълно и всестранно изготвено по
поставените въпроси, съгласно компетентността и специалните знания на вещото лице в
конкретната област.
От заключението на ССчЕ се установява, че ответното дружество е предоставило на
ищеца кредит в размер на 2000.00 лв., при съответните уговорени параметри съгласно
договора за кредит. Ищецът е заплатил на ответните дружества сумата от общо 2876.80 лв., с
която е погасил главницата по кредита в размер на 2000 лв., договорна лихва от 224.48 лв.,
такса за поръчителство от 652.32 лв.Установява още, че посоченият в договора ГПР в размер
на 48.44% не включва разхода за дължимото по договора за поръчителство възнаграждение в
размер на 652.32 лева, като действителния размер на ГПР по процесния договор за кредит,
изчислен съгласно Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК след включване на
възнаграждението по договора за поръчителство, обезпечаващ процесния договор за кредит
е в размер на 276.30%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените против ответниците искове са с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД и чл.
55 ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем №
4416942/01.03.2022 г.сключен между ищеца и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и Договор за
предоставяне на поръчителство № 4416942/01.03.2022 г., сключен с втория ответник
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както и за осъждане на ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, да заплати на ищеца сумата в размер на 224.48 лв., представляваща недължимо
платена лихва по нищожен Договор за паричен заем № 4416942/01.03.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от завеждане на делото, до окончателното й изплащане и иск за
осъждане на „Файненшъл България“ ЕООД, да заплати на ищеца сумата от 652.32 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство
№ 4416942/01.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на делото,
до окончателното й изплащане.
Сключеният между страните договор за кредит попада под правната регламентация на
Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия. В
случая обаче договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит задължителна следва да съдържа „годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Спазването на това изискване дава информация на
5
потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и представената от ответното
дружество преддоговорна информация, таксата за предоставяне на поръчителство не е
включена при изчисляване на ГПР, които са определени в размер на 48.44%.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси“.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 48.44% формално отговаря на изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
съдът намира, че същият не отразява действителния такъв по сключения между страните
договор за кредит, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - дължимата
такса по договора за гаранция (поръчителство) - „такса за предоставяне на гаранция“,
сключен от ищецът с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, която се включва в общите
разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Таксата от 652.32 лв. е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора и отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в
общия разход по кредита.
В случая както бе отбелязано по – горе действителния размер на ГПР по процесния
договор, изчислен по формулата описана в приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК от вещото
лице е в размер на 276.30%, и значително надвишава посочения в договора сключен между
страните.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР, съответно посочването в
договора за кредит на по-нисък такъв, представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика,съгласно чл. 68 г,
ал. 4 ЗЗП, във вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Макар предвидения в договора ГПР да е в съответствие
с максималния, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда
като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит.
Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
6
оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание законодателят урежда
като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание
чл. 22 ЗПК. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички
разходи, които длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В
този смисъл, като не е включил разходите за възнаграждение по договора за гаранция/ които
са отразени като падежно вземане погасителния план към договор за потребителски кредит/
в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са
нищожни. Липсата на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК – виж определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. №
578/2022 г. на III г. о. на ВКС. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Дори формално да представляват самостоятелни договори, договорът за кредит и
договорът за поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, предвид фактите, че
сключването на договора за поръчителство е с фирма партньор на кредитора, посочването й
от страна на кредитора в преддоговорната информация, вкл. на разходите за гаранта, един и
същ начален и краен срок на погасяване на кредита и таксата за гаранцията и пр. Безспорно
е, че сумата от 652.32 лв. е получена от първия ответник и представлява такса за
предоставяне на поръчителство. Този разход се явява допълнително възнаграждение именно
за кредитора, като прикрит разход по отпуснатия кредит, което значително го оскъпява и
макар, че е уговорено по „друго“ правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК („Годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. “). В
случая таксата за гаранция не е включена в посочения в договора за кредит ГПР и по този
начин потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита
допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че със сключването на договора за
предоставяне на гаранция се цели именно заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, даваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на
ГПР по кредита и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора под формата на
т. нар. скрита възнаградителна лихва, което противоречи и на добрите нрави.
На основание гореизложеното се налага извод, че договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва
да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се
приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. ГПР е част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с
оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на
договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
действителният ГПР, при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи,
което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание,
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
7
договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестило действителен ГПР в
договора за кредит, който да включва и таксата за поръчителство, която безспорно следва да
бъде включена в общите разходи по отпуснатия кредит при изчисляване на ГПР, имайки
предвид разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за същността на „общ
разход по кредита за потребителя“, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
нарушило изискванията на закона и не следва да се ползва от сключения договор и неговите
уговорки. При този начин на действие на ответното дружество на практика се постига
скрито увеличаване на възнаграждението на търговеца, предоставил кредит на потребителя,
което е забранено от разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, установяваща максималния размер на
ГПР.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена в чл. 9 от ЗЗД
не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на други правни
принципи, в т. ч. тези на добрите нрави. Уговорка за заплащане на такса по договора за
поръчителство в размер от 652.32 лв., не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата на страните по договора и до скрито
оскъпяване на кредита, имайки предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се
стигне до ангажиране на отговорността на гаранта (поръчителя). Уговореното в чл. 3, ал. 1 -
ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство, сключен между страните за заплащане
на възнаграждението на поръчителя от потребителя, води до извода, че възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито
възнаграждение по договора за паричен заем, което следва да се включи в размера на ГПР. В
посочения в договора ГПР не е включен размерът на плащането по договора за предоставяне
на поръчителство, така че в процесния случай е налице разминаване между посочения в
Договора ГПР и действителния размер на ГПР, което представлява нарушение по чл. 22
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водеща до недействителност на договора.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание противоречие
с добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите. Накърняване на добрите нрави е
налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по неблагоприятното положение на другата
страна. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение
потребителя/заемателя/ не получава нищо в замяна. Обезпечение на своето вземане
получава кредиторът по договора за заем, който е поставил изискване за сключване на
подобен договор като условие за отпускането на паричния заем. Заемателя е поставен в
положение, при което е принуден от икономически по-силната страна да сключи договор с
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което лице е посочено и одобрено от кредитора по
договора за заем. „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е възползвало от по-
неблагоприятното положение на другата страна, като е било наясно за условията на
договора за кредит, видно от текста на сключения с ищеца договор за предоставяне на
поръчителство – а именно че договорът влиза в сила ако ищецът не изпълни задължението
си за представяне на обезпечение по договора за заем сключен с първия ответник. Основен
принцип в гражданския оборот е забраната за неоснователно обогатяване, каквато се
констатира да е налице в случая с оглед на което договорът за предоставяне на
поръчителство противоречи на добрите нрави и е нищожен.
Според ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица
от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.
26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е
принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.Преценката за нищожност
8
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.Според Решение № 1291 от 03.02.2009 г. по гр. д. № 5477/2007 г.,
ВКС, V г. о., когато се преценява дали една сделка противоречи на добрите нрави съдът не
може да се ограничи само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения
порок следва да съобрази дали последиците, крайният резултат на сделката, са съвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Тогава, когато сделката
и съпътстващите я други обстоятелства, преценени комплексно, са довели до неоправдано
разместване на имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба,
която то не е желало и очаквало, има основание да се счита, че сделката е проява на
недобросъвестност и накърнява добрите нрави.От приетия по делото Договор за
предоставяне на поръчителство се установява също, че страните по делото са се съгласили
"Файненшъл България" ЕООД да сключи договор за предоставяне на поръчителство с "Изи
Асет Мениджмънт" АД, по силата на който да отговаря солидарно с ищецът пред "Изи Асет
Мениджмънт" АД за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно договора за
паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора
за паричен заем, срещу възнаграждение, платимо на разсрочени вноски, и дължими на
падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с "Изи
Асет Мениджмънт" АД. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство "Изи Асет
Мениджмънт" АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за
плащане на възнаграждение по договора. Съдът приема за безспорно, че договорът за
поръчителство е сключен във връзка с договор за потребителски кредит, сключен между
ищеца и "Изи Асет Мениджмънт" АД.От представения по делото Договор за паричен заем
се установява, че "Изи Асет Мениджмънт" АД се е задължило да предостави на ищецът
сумата 2000 лв., който е поел задължение за връщането й в срок посочен в договора.
Съгласно чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора да предостави на заемодателя едно от посочените обезпечения.От
доказателствата по делото се установява, че договорът за поръчителство е сключен от ищеца
с ответника "Файненшъл България" ЕООД в изпълнение на задължението си по чл. 4 от
договора за потребителски кредит, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД. Съобразно чл.
138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е.
поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може
да бъде включена клауза за заплащане на такова. Според Търговския регистър, едноличен
собственик на капитала на дружеството "Файненшъл България" ЕООД е "Изи Асет
Мениджмънт" АД - кредитор на длъжника. След като кредиторът е едноличен собственик на
капитала на дружеството поръчител, то очевидно с договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД,
доколкото, плащайки задължението на потребителя де факто кредиторът плаща вземането си
сам на себе си. Освен това, претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство произтича от договор, който е свързан с падеж на главните задължения към
кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД. В този смисъл със сключването на договора за
поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително
възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с
цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изложеното води до извод, че
последиците на сделката са несъвместими с общоприетите житейски норми за
справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на имуществени
права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се обогатява,
заобикаляйки императивни разпоредби на закона, поради което съдът приема, че сключеният
договор за поръчителство накърнява добрите нрави и е нищожен на осн. чл.26 ал.1 ЗЗД.
Предвид гореизложеното предявените искове за прогласяване нищожността на
процесните договори за заем и поръчителство се явяват доказани, респ. основателни и
9
следва да бъдат уважени.
Договорът за кредит и договорът за гаранция (поръчителство) се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните следва да се
има предвид, че последиците от прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за гаранция
(поръчителство), поради естеството на правоотношенията.
С оглед недействителността на договора за кредит на специалните основания за това,
то съгласно чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане единствено и само на главницата по
договора за кредит, която е в размер от 2000.00 лв. Не се спори и от събраните в хода на
производството писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че
ищецът е заплатил по договора за заем обща сума в размер от 2224.48 лв., поради което
разликата до размера на погасената главница /2000.00 лв./ или сумата от 224.48лв. подлежи
на връщане, като предявеният осъдителен иск следва да се уважи.
Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ
се установява, че предвиденото в процесния Договор за предоставяне на поръчителство №
4416942/01.03.2022 г. възнаграждение за поръчител е платено в размер на 652.32 лв. от ищеца,
поради което предвид установената нищожност на договора, същата е платена на втория
ответник без основание, поради което подлежи на връщане.
Предвид това осъдителните искове на ищеца против двамата ответници се явяват
доказани и следва да бъдат уважени на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за сумите от
224.48 лв.недължимо платена договорна лихва по нищожен договор за заем и недължимо
платена сума от 652.32 лв. за възнаграждение за поръчител, по нищожен Договор за
предоставяне на поръчителство за които суми безспорно се установи, че са постъпили в
патримониума на ответните дружества (съгласно заключението на вещото лице по
поставената задача от експертизата),респ. са дължими ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024г., до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответните дружества следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 230 лв. за внесена държавна такса (130 лв.
дължими по исковете срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 100 лв. дължими по исковете
срещу „Файненшъл България“ ЕООД), 300 лв. депозит за ССчЕ (150 лв. дължими от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и 150 лв. - от „Файненшъл България“ ЕООД), както и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. (400 лв. дължими от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и 400 лв. - от „Файненшъл България“ЕООД).
Неоснователни се явяват възраженията на ответните дружества за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в конкретния случай, тъй като въпреки, че искове се основават
на един и същ правопораждащ факт – недействителност на договор за заем и
установителните искове имат обуславящ характер по отношение на осъдителните такива, то
предвид цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото и предприетите
процесуални действия на ищеца във връзка със защитата на съответното право (т.е
положеният от пълномощника труд) за доказване на претенциите си по всеки от исковете,
същото не се явява прекомерно в претендирания общ размер от 800 лв. (заплатено по
банкова сметка на адв. А. от САК), вкл. съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр.с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК., нищожността на Договор за паричен заем №
4416942/01.03.2022 г., сключен между П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, ул. „6-ти
10
септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.“Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ №
28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и Ангел Василев Маджиров,
като противоречащ на закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София 1324, район Люлин, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,представлявано от Г.Т.Т. и Ангел Василев
Маджиров ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул.
„6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата от 224.48 лв. (двеста двадесет и четири
лева и четиридесет и осем стотинки) - недължимо платена договорна лихва по нищожен
Договор за паричен заем № 4416942/01.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к.“Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“,
ет.2, офис 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и Ангел Василев Маджиров, ДА ЗАПЛАТИ НА П.
Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18 деловодни разноски в общ размер на 680.00 лв. /шестстотин и осемдесет лева/.
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство № 4416942/01.03.2022 г. сключен между П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 и
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д. като
противоречащ на добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София 1324, район Люлин, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на П.
Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6- ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18 сумата от 652.32 лв. (шестстотин петдесет и два лева и тридесет и две стотинки) -
недължимо платено възнаграждение за предоставяне на поръчителство по нищожен Договор
за предоставяне на поръчителство № 4021640/04.01.2021 г.,ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово,
общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 деловодни разноски в общ
размер на 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок, от съобщението.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11