РЕШЕНИЕ
№ 627
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501021 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на Д. ЯН. К., ЕГН: ********** и Ж.
Л. К., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Б., ул. „К.“ № **, подадена чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Маргарита Събева - БАК против
решение № 68 от 04.03.2021 г., постановено по гр. дело № 5067/2020 г. по описа на РС-
Бургас, в частта която са отхвърлени исковете им на основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за
отмяна като незаконосъобразни на решенията, приети на 01.11.2019г. от Общото събрание
на Етажната собственост на сграда в гр.Созопол, местност Буджака, ул. „Южна“ № 26,
сграда А, вх. Б, ет. 2, представлявана обективирани в протокол № 2 от точка първа до
точка шеста вкл., точки девет частично, точки десета и единадесета, а именно: По т.1:
“За протоколист на настоящото ОС на ЕС се избира – Д. К. Д.“; По т.2: “Избира за
управител на Етажната собственост дружеството “Гардения 2016“ ООД, което да
осъществява тези правомощия чрез управителя си Димитър Колев Димитров“; По т.3:
“Вземане на решение за участие и разпределяне на разходите за общите площи, охрана,
съоръжения и вещи, ползвани от сграда А и сграда Б в комплекс “Гардения 2016“ между
всички собственици в комплекса по равно /в това число обща вода, разходи за тласкател
с помпа за вода, разходи за хидрофор, разходи за басейн, озеленяване, поддръжка на дворно
място, поддръжка на паркоместа, осветление и инвентар, общ ток и всички други разходи,
които са общите за двете сгради, вещи и съоръжения за общо ползване/.“; По т.4: “Приема
отчета на управителя за направените разходи и извършените дейности през периодите
от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до
31.10.2019г., събраните разходи от етажните собственици за периода от 01.05.2016г. до
1
01.04.2017г.“ По т.5: “Вземане на решение за разпределяне на направените разходи от
съсобственика “Гардения 2016“ ООД за периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от
01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.10.2019г., между всички етажни
собственици по равно, като всеки от етажните собственици в сграда А дължи за отчетните
периоди общо сума в размер на 5144.84 лева за самостоятелния си обект. Дължимата сума да
се заплати до 31.12.2019г., след който срок да се събира по съдебен ред от управителя на
етажната собственост.“ По т.6: “Определяне размера на годишната парична вноска за
разходи за поддържане на общите части в размер на 1000 евро на собственик, която да е
платима еднократно и авансово за годината, като за година се предлага периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. Определената такса да важи, освен за посочения период и за
следващите две години след него, или до провеждане на ново събрание, на което да се
приеме нарочно решение. Таксата се заплаща по сметка на етажната собственост.“ По т.9,
частично: “Определя се размера на паричните вноски във фонд “Ремонт и обновяване“, а
именно 6.10 лева на месечна база или 73.20 лева на година, съобразно притежаваните от
собственика идеални части от общите части на сградата. Същата е платима еднократно и
авансово за годината, като за година се предлага периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Предвид законовия характер на тази вноска, същата да важи и за напред, до евентуалното й
изменение от общото събрание… Вноските от фонд “Ремонт и обновяване“ се внасят по
сметка за тази цел.“ По т.10: “Приемане на решение срещу неизрядните платци да бъдат
предприети действия – съдебни и/или извънсъдебни за събиране на дължимите към
етажната собственост суми.“ и По т.11: “Приема се решение за отделяне на партидите за
вода на индивидуалните собственици. До отделяне на партидите на индивидуалните
собственици, всеки собственик да оставя при първо посещение в обекта на управителя
депозит от 30 лева. Индивидуалните собственици да представят информация за потребената
в обекта вода всеки месец или за периода на престоя си, ако той е по-малък от месец, чрез
отчитане на водомера в началото и в края на периода. Сумата за потребена вода да се
заплаща на управителя ежемесечно, съответно при напускане.“.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част, като се твърди, че същото е неправилно, тъй като е постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон и при неглижиране на
доказателствения материал и наведените от ищците възражения. Излагат се съображения, че
всички приети на 01.11.2019г. решения на ОС на ЕС са незаконосъобразни поради
нарушаване на процедурата по свикване и провеждане на събранието. Сочи се наличието на
очевидна разлика между подписите на поканата за свикване и представената към писмения
отговор нейна снимка, като се твърди, че подписът на поканата не е положен от управителя
на ЕС Георги Янев. Навеждат се съображения за нарушение на процедурата по чл. 13, ал. 8
от ЗУЕС, тъй като датата на провеждане на ОС на ЕС - 01.11 е обявена от МС за национален
празник – Ден на народните будители, както и поради обстоятелството, че ищците не са
уведомени съгласно изисканията на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Сочи се, че е нарушено
изискването за участие на преводач с оглед наличието на чужденци- собственици на обекти
в ЕС. По отношение на решенията по т. 3 и т. 4 се твърди противоречието им с нормата на
чл. 48 от ЗУЕС. По горните съображения, подробно доразвити в жалбата се иска отмяната на
първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на ново,
с което исковата претенция да бъде уважена и досежно горните решения. Претендира се
присъждане на разноските по делото и в двете съдебни инстанции съобразно изхода на
делото.Не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия -ответник Етажната собственост на
сграда в гр.Созопол, местност Буджака, ул. „Южна“ № 26, сграда А, вх. Б, ет. 2, е
депозирала писмен отговор, в който е изложил подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Изложени са възражения против наведените в жалбата твърденията за
неистинност на подписите на управителя на ЕС в поканата за свикване и представената към
2
писмения отговор нейна снимка, против твърденията за липсата на преводач за чужденците
по време на процесното ОС на ЕС, както и досежно противоречието на решенията по т. 3 и
т. 4 на ОС на ЕС с чл. 48 от ЗУЕС, по съображения, че такива са направени за първи път едва
във въззивната жалба, поради което са преклудирани . Счита за преклудирани и
възраженията за нарушение на нормата на чл. 13, ал. 8 от ЗУЕС. Навежда доводи
неприложимост на нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, на която ищците се позовават в
жалбата, а що се касае до останалите решения по т. 1 до т. 6, т. 9 частично и т. 10 и т. 11
заявява, че нито в първата, нито във въззивната инстанция ищците не са посочили
самостоятелни основания за незаконосъобразност на тези решения. Моли съдът да потвърди
решението на първата инстанция в обжалваната отхвърлителна част.
В срока за отговор и на основание чл.263, ал.2 от ГПК ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на сграда в гр.Созопол, местност Буджака, ул. „Южна“ № 26, сграда А, вх. Б, ет. 2 е подала
насрещна въззивна жалба против постановеното от БРС решение в частта му, с която са
уважени претенциите на ищците по предявените искове по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като са
отменени решенията, приети на 01.11.2019г. от Общото събрание на процесната Етажната
собственост, за което е съставен Протокол № 2, както следва: По т.7: “Годишна парична
вноска за разходи за поддържане на общите части е дължима независимо от броя на дните,
за които е ползван самостоятелният обект.“ По т.8: “Определя се срок за внасяне на
паричните вноски за разходи за поддържане на общите части, най-късно до 31.03.2020г.,
след който срок да се заплаща неустойка по един процент на ден закъснение, но не повече от
10% от дължимата такса. За следващите години вноската е дължима до 31.03. на текущата
година, след който срок да се заплаща неустойка по един процент на ден закъснение, но не
повече от 10% от дължимата такса.“ и По т.9, частично: “…Определя се срок за внасянето й
най-късно до 31.04. на текущата година, след който срок да се заплаща неустойка по един
процент на ден за закъснение, но не повече от 10% от дължимата вноска…“ Навеждат се
твърдения за недопустимост на решението в обжалваните части, поради предявяване на
исковете извън преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, а при условията на евентуалност
се иска отмяна на решението в тези части като неправилно. Не се правят доказателствени
искания. Претендират се разноските и пред двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.3 от ГПК Д. ЯН. К. и Ж. Л. К. са депозирали писмен отговор
по насрещната въззивна жалба, с който излагат съображения за неоснователност на
изложените в нея доводи и възражения. Молят въззивния съд да потвърди решението на
БРС в обжалваната уважаваща исковете им част. Претендират се разноски за настоящата
инстанция.
В съдебно заседание въззиваемата ЕС, чрез упълномощения си процесуален
представител поддържа насрещната си жалба и писмения си отговор и моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноските съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд – Поморие е образувано по
предявен от ищците Д. ЯН. К. и Ж. Л. К. срещу Етажната собственост на сграда в
гр.Созопол, местност Буджака, ул. „Южна“ № 26, сграда А, вх. Б, ет. 2, представлявана от
управителя на „Гардения 2016“ ООД иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на
решенията на ОС на ЕС, проведено на 01.11.2019 г, като незаконосъобразни.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците не са уведомени за свикването
3
на процесното ОС на ЕС, на който и да е от заявените от тях пред управителя на ЕС
административен и електронен адрес в нарушение на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, в.т.ч. и предвид
обстоятелството, че процесната ЕС представлява сезонен комплекс, който се ползва през
лятото. Сочат, че са научили за процесното решение на ОС на ЕС от 01.11.2019г. едва с
връчената им на 29.07.2020г. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№
3388/2020г. по описа на БРС. Заявяват, че на 04.08.2020г. са изпратили до управителя на ЕС
възражение срещу изгответния протокол, но писмото им е върнато като неполучено от
управителя. Излагат съображения, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като не
са спазени правилата на ЗУЕС за редовно свикване и провеждане на ОС на ЕС, както и за
уведомяването им за изгответния протокол. Сочат, че същите правила не са били спазени и
по отношение на други етажни собственици – семейство Фус. На следващо място се твърди,
че обжалваното решение е взето при нарушение на императивни материално-правни норми,
както следва: Досежно решенията по т. 3 и т. 4 считат, че не става ясно дали посочените
разходи касаят поддръжка на общи части или ремонт и обновяване, като ако са разходи за
ремонт и обновяване те са определени в нарушение на чл. 48 от ЗУЕС, а именно не
съобразно притежаваните ид.ч., а по равно, а по отношение на решенията по т. 8 и т. 9
считат, че определянето на неустойка за неизпълнение е нищожно поради противоречие със
закона. В допълнително становище в хода на делото навеждат допълнителни доводи за
незаконосъобразност. Искат отмяна на всички решения, взети на процесното ОС на ЕС от
01.11.2019г., поради нарушения на реда по свикване и взимане на решения, като при
уловията на евентуалност се иска отмяната само на решенията, взети по т. 3, т. 4, т.8 и т. 9
като незаконосъобразни.
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответната ЕС са оспорили
твърдения на ищците за нарушения на правилата на ЗУЕС за свикването, провеждането и
оповестяването на процесното ОС на ЕС от 01.11.2019г. и изгответния въз основа на него
протокол, в т.ч. и досежно твърденията им, че са уведомили управителя на ЕС за адреса, на
който да бъдат уведомени за получаване на поканата за свикването на ОС. Излага
съображения, че са спазени правилата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС за свикване на процесното ОС
на ЕС, като счита, че сочената норман на ал. 2 от чл. 13 от ЗУЕС в случая е неприложима,
тъй като не налице предпоставките за прилагането й, а именно собствения на ищците имот в
процесната ЕС да не се ползва от тях за период, повече от месец /каквито твърдения не се
навеждат в исковата молба/, и наличието на връчена на управителя на ЕС съобщение за
електронна поща, адрес в страната или телефонен номер, на който ищците да бъдат
уведомени за свикване на процесното ОС. В тази връзка ответникът оспорва твърденията на
ищците, че същите са му изпращали уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Счита за
неотносимо позоваването от ищците, че е налице нарушение в уведомяването на други
етажни собственици – семейство Ф., по съображения, че в случая ищците не могат да
упражняват чужди права. Досежно денят за провеждане на ОС на ЕС -01.11.2019г. се сочи,
че същият не е обявен за официален празник от МС, който да е почивен ден. Предвид
твърденията за редовното уведомяване на ищците на 07.11.2019г. за оспореното решение на
ОС на ЕС, чрез залепване на уведомление на същата датата за изготвянето му, ответникът
4
счита, че исковете са недопустими, тъй като са подадени извън преклузивния срок по чл. 40,
ал. 2 от ЗУЕС. Независимо от горното, ответникът счита, че дори и ако се приеме, че ищците
не са редовно уведомени, то това обстоятелство само по себе си не се отразява на
законосъобразността на решенията от 01.11.2019г., а само на възможността за съдебното им
оспорване от ищците. Посочил, че липсва надлежно оспорване от ищците на протокола по
реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. Изложени са подробни съображения за неоснователност на
сочените от ищците основания за незаконосъобразност на решенията по т. 3, т. 4, т. 8 и т. 9,
взети на процесното ОС на ЕС, в т.ч. и се сочи, че ако определената в решенията по т. 8и т.
9 неустойка се приеме за нищожна, същата не води до незаконосъобразност или нищожност
на останалите части от тези две решения.
С постановеното в първата инстанция съдебно решение, районният съд е уважил
частично исковете по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като е отменил изцяло решенията, приети по т. 7
и т. 8 и частично досежно неустойката решението по т. 9, приети на процесното ОС на ЕС
на 01.11.2019г. поради противоречието им с императивни правни норми, като досежно
останалите решения, приемайки, че не са налице допуснати нарушения по ЗУЕС при
свикването, провеждането и вземането на атакуваните решения на процесното общо
събрание на етажната собственост е отхвърлил исковете като неоснователни.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение, въззивният съд не установи съществуването на основания
за нищожност или недопустимост, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Що
касае до възраженията на ответната страна за недопустимост на иска по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 от
ЗУЕС, настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд за допустимост на
производството, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗУЕС, молбата за отмяна на незаконосъобразно
решение на ОС се подава в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16,
ал.7 от ЗУЕС. Нормата на чл.16, ал.7 от ЗУЕС предвижда, че председателят на управителния
съвет /управителят/ в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на
сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя
протокол от председателя на управителния съвет /управителя/ и един собственик, ползвател
или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис „Вярно с
оригинала“, и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или
обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2 се изпраща на посочената електронна поща или
адрес в страната. Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща
или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено
с поставяне на съобщението.
В случая, по делото не се спори, че на 07.11.2019 г. в 10 часа е залепено съобщение
за изготвения протокол от проведеното на 01.11.2019 г. ОС на ЕС. Това действие е
обективирано в протокол за поставяне на съобщението на видно място в сградата, който
протокол е подписан от управителя на ЕС и един свидетел, чийто имена и качество не са
5
посочени. В този случай правилно районният съд е приел, че при липса на данни дали
лицето, посочено като свидетел има качеството на собственик, ползвател или обитател на
обект в процесната ЕС е налице опорочаване на процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС по
оповестяване на решенията от 01.11.2019г. Това означава, че взетите решения не се считат
за надлежно обявени от момента на залепване на съобщението на 07.11.2019г., а от
връчването им на етажните собственици. Следователно, за да започне да тече срока за
атакуване на процесните решения на ОС за ищците е следвало протоколът от ОС да им бъде
предоставен, в какъвто смисъл е и употребения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС израз „получаване на
решението“. Затова поради нарушаване на процедрата на чл. 16, ал. 7, изр. второ от ЗУЕС
срокът за за ищците за предявяване на иск по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на процесните
решения /независимо от липса на проведена процедура по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС/ не е
започнал да тече от залепване на уведомлението на 07.11.2019г., а от датата на която те са
уведомени за тях. В случая уведомяването им е станало на 29.07.2020г. с връчване на
заповедта по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №3388/2020г. по описа на БРС, което
означава, че подадената на 28.08.2020г. исковата молба е депозирана при спазване на срока
по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС и правилно районният съд е преценил, че производството е
допустимо и го е разгледал по същество.
По съществото на спора, в рамките на обхвата на въззивен контрол и по наведените
от страните доводи, съдът намира следното:
По делото е установено, че към момента на взимане на оспорените решения на ОС на
ЕС от 01.11.2019г. ищците са собственици на самостоятелен обект е процесната етажна
собственост на сграда в гр.Созопол, местност Буджака, ул. „Южна“ № 26, сграда А.
Представена е покана от 22.10.2019г. за свикване на 01.11.2019г. на ОС на
собствениците в ЕС на процесната ЕС по инициатива на управителя му, в която е
отбелязано, че е залепена на 22.10.2019г. в 10.00 часа. Същата съдържа уведомление до
етажните собственици за свикване от управителя на ЕС на общо събрание на собствениците
в сградата на ЕС за взимане на решения при дневен ред по общо 11 точки, като е
отбелязано, че същата е изготвена освен на български и на руски, английски и немски език.
Залепянето на поканата на входната врата на сградата на посочената в нея дата е
удостоверено с подписа на представляващия управител на ЕС и двама свидетели.
Видно от протокола за процесното събрание на ОС на ЕС, същото е започнало на
01.11.2019г в 10 часа при наличие на кворум от 76.495 % с отбелязване на ид.ч. на
присъствалите етажни собственици. Гласуването е извършено по предварително обявения в
поканата дневен ред, като всички решения са взети с пълно мнозинство. Към него е
приложен списък на присъствалите и гласували собственици с отбелязване на имената на
всеки от тях, номерата на етажа на притежавания от тях обект в ЕС, чийто
собственик/обитател е лицето и положени подписи с отбелязване как са гласували по всяка
точка от дневния ред и кои от лицата, представляващи всеки от присъствалите етажни
собственици.
Видно от съдържанието на протокола, подписан от председателстващия събранието
управител на дружеството -професионален домоуправител са взети следните решения: по
т.1: “За протоколист на настоящото ОС на ЕС се избира – Д. К. Д.“; по т.2: “Избира за
управител на Етажната собственост, дружеството “Гардения2016“ ООД, което да
осъществява тези правомощия чрез управителя си Димитър Колев Димитров.“ по т.3:
“Вземане на решение за участие и разпределяне на разходите за общите площи, охрана,
6
съоръжения и вещи, ползвани от сграда А и сграда Б в комплекс “Гардения“ между всички
собственици в комплекса по равно /в това число обща вода, разходи за тласкател с помпа за
вода, разходи за хидрофор, разходи за басейн, озеленяване, поддръжка на дворно място,
поддръжка на паркоместа, осветление и инвентар, общ ток и всички други разходи, които са
общите за двете сгради, вещи и съоръжения за общо ползване/.“ по т.4: “Приема отчета на
управителя за направените разходи и извършените дейности през периодите от 01.04.2017г.
до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.01.2019г. до 31.10.2019г., събраните
разходи от етажните собственици за периода от 01.05.2016г. до 01.04.2017г.“ По т .5:
“Вземане на решение за разпределяне на направените разходи от съсобственика “Гардения
2006“ ООД за периодите от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. и от
01.01.2019г. до 31.10.2019г., между всички етажни собственици по равно, като всеки от
етажните собственици в сграда А дължи за отчетните периоди общо сума в размер на
5144.84 лева за самостоятелния си обект. Дължимата сума да се заплати до 31.12.2019г., след
който срок да се събира по съдебен ред от управителя на етажната собственост.“ По т. 6:
“Определяне размера на годишната парична вноска за разходи за поддържане на общите
части в размер на 1000 евро на собственик, която да е платима еднократно и авансово за
годината, като за година се предлага периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. Определената
такса да важи, освен за посочения период и за следващите две години след него, или до
провеждане на ново събрание, на което да се приеме нарочно решение. Таксата се заплаща
по сметка на етажната собственост.“ по т.7: “Годишна парична вноска за разходи за
поддържане на общите части е дължима независимо от броя на дните, за които е ползван
самостоятелният обект.“ по т.8: “Определя се срок за внасяне на паричните вноски за
разходи за поддържане на общите части, най-късно до 31.03.2020г., след който срок да се
заплаща неустойка по един процент на ден закъснение, но не повече от 10% от дължимата
такса. За следващите години вноската е дължима до 31.03. на текущата година, след който
срок да се заплаща неустойка по един процент на ден закъснение, но не повече от 10% от
дължимата такса.“ и По т.9: “Определя се размера на паричните вноски във фонд “Ремонт и
обновяване“, а именно 6.10 лева на месечна база или 73.20 лева на година, съобразно
притежаваните от собственика идеални части от общите части на сградата. Същата е
платима еднократно и авансово за годината, като за година се предлага периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г. Предвид законовия характер на тази вноска, същата да важи и за
напред, до евентуалното й изменение от общото събрание/ Определя се срок за внасянето й
най-късно до 31.04. на текущата година, след който срок да се заплаща неустойка по един
процент на ден за закъснение, но не повече от 10% от дължимата вноска. Вноските от фонд
“Ремонт и обновяване“ се внасят по сметка за тази цел; по т.10: “Приемане на решение
срещу неизрядните платци да бъдат предприети действия – съдебни и/или извънсъдебни за
събиране на дължимите към етажната собственост суми.“ и по т.11: “Приема се решение за
отделяне на партидите за вода на индивидуалните собственици. До отделяне на партидите
на индивидуалните собственици, всеки собственик да оставя при първо посещение в обекта
на управителя депозит от 30 лева. Индивидуалните собственици да представят информация
за потребената в обекта вода всеки месец или за периода на престоя си, ако той е по-малък
от месец, чрез отчитане на водомера в началото и в края на периода. Сумата за потребена
вода да се заплаща на управителя ежемесечно, съответно при напускане.“
По делото липсват доказателства в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС ищците да са
оспорили надлежно в писмена форма съдържанието на протокола, респ. достоверността на
обективираните в него решения затова отразените в него обстоятелства се считат за
извършени.
Горната фактическа обстановка е установена правилно от районния съд въз основа на
ангажираните по делото доказателства, като същата се възприема напълно и от настоящата
инстанция. С оглед доводите на страните и като съобрази закона, въззивният съд напълно
споделя изложените в първоинстанционното решение доводи, към които препараща на
7
основание чл. 272 от ГПК, като в рамките на наведените във въззивна и насрещната
въззивна жалба оплаквания и при съобразяване на императивните законови норми, от
правна страна намира следното:
Предявените от ищците искови претенции съобразно дадената от районния съд
квалификация са с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, като се иска отмяна на
решенията на общото събрание на етажната собственост, взети на 01.11.2019г.
По делото не се спори, а и от данните се установява, че към датата на провеждане на
процесното ОС на ЕС ищците имат качество на собственици на самостоятелен обект в
процесната ЕС, поради което се явяват активно легитимирани да предявят исковете си по чл.
40, ал. 1 от ЗУЕС. Както бе отбелязано по-горе исковете е предявен в рамките на законовия
срок по чл. 40, ал. 2 вр. с чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, поради което същите са допустими и следва
да се разгледат по същество.
По оплакванията във въззивната жалба на ищците:
Основните оплакванията в жалбата се свеждат до наличието на нарушена
процедурата по свикване и провеждане на събранието. Част от тях касаят възражения, за
които съдът намира основателни доводите на ответната ЕС, че същите са преклудирани, тъй
като не са наведени в исковата молба, а именно: за наличието на очевидна разлика между
подписите на поканата за свикване на ОС на ЕС и представената към писмения отговор
нейна снимка, по съображения, че подписът на поканата не е положен от управителя на ЕС
Георги Янев;, че събранието е свикано и проведено на 01.11.2019г., който ден се сочи, че
бил национален празник, и, че липсвали данни, че всички книжа били преведени на
съответните чужди езици поради наличието на собственици- чужди граждани/.
Съдът констатира, че от горепосочените три възражения първото и второто се
съдържат в допълнително становище на ищците от 02.02.2021г., депозирано в хода на
първоинстанционното производство в срока по чл. 143, ал. 2 от ГПК, а третото възражение е
наведено за първи път във въззивната жалба. Искът по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС обаче е
конститутивен и предявяването му е обвързано с преклузивен срок, в рамките му ищецът
следва да наведе своите основания за незаконосъобразност на атакуваното решение. Затова
незаявените в исковата молба основание за незаконосъобразност е допустимо да се разгледат
от съда, само ако са изложени в рамките на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. В настоящия
случай допълнителното становище на ищците е представено от 02.02.2021г. /след изтичане
на срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС/, поради което посочените в него пороци не следва да се
включват в обхвата на съдебната проверка за законосъобразност на процесните оспорени
решения на общото събрание на етажна собственост. По така изложените съображения в
рамките на подадената жалба въззивният съд не би могъл да ги разгледа и да се произнесе
досежно наличието на пороци, който не са били заявени с исковата молба, респ. са добавен
по-късно извън срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС, поради което същите следва да останат извън
обхвата на въззивен контрол за законосъобразност на процесното решение ОС на ЕС.
На следващо място в жалбата ищците навеждат доводи за допуснато нарушение на
чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, изразяващо, че в това, че не са били уведомени за свикване на ОС на
ЕС на административния или на електронния им адрес.
8
Както правилно е приел районния съд в чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС се съдържат общите
правила за свикване на ОС на ЕС, които следва да се изпълнят, в случай, че липсва
наличието на изключението по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС
предвижда възможност собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект
или ще отсъства повече от един месец, след като уведоми писмено управителя за това да
посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за
свикване на общо събрание, както и телефонен номер.
В случая, въпреки, че се позовават на нарушение на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, ищците
нито твърдят, нито са ангажирали доказателства, че са уведомили писмено управителя на
ЕС както за отсъствието си, така и, че искат да им бъдат изпращани покани за свикване на
общо събрание на ЕС за сочените в исковата молба адреси. Обстоятелството дали
електронната поща на ищците е известна на управителя по друг повод, без същата да е
посочена изрично от ищците като специален адрес по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС за
уведомяването им при свикване на ОС, е ирелевантно в случая. Затова настоящата
инстанция счита за правилен и обоснован извода на първоинстанционния съд, че в случая не
е налице нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, като уведомяването на
ищците е извършено законосъобразно по реда на общото правило на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.
Досежно удостоверяването на залепване на поканата за свикване на ОС правилно районния
съд е приел, че за удостоверяване на това обстоятелство законът не поставя изискване
свидетелите да имат качеството на собственици, ползватели или обитатели, за разлика от
изискването по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС при оповестяване на решението. Затова непосочването
кои са лицата, подписали като свидетели протокола за залепване на поканата за свикване на
общото събрание и дали същите са собственици, ползватели или обитатели в ЕС е без
правно значение за законосъобразността на процедурата по чл. 13,ал. 1 от ЗУЕС.
Неоснователно се явява и възражението в жалбата на ищците, че не следвало да се
провежда ОС извън летните месеци, тъй като комплекса е сезонен. Същото, макар да е
житейски оправдано, не намира опора в закона, предвид липсата на такава нормативна
забрана.
Досежно оплакването, че ангажираните в първоинстанционното производство
свидетелски показания не били достатъчни за доказване на самото провеждане на ОС на ЕС,
този довод е ирелевантен при липса на направено оспорване на съдържанието на протокола
на ОС на ЕС по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС.
Що се касае до оплакванията за незаконосъобразност на решенията по т. 3 и т.4 от
дневения ред на процесното ОС на ЕС, в жалбата са наведени съображения, че същите са
взети в нарушение на чл. 48 от ЗУЕС, тъй като се твърди, че част от разходите
представляват такива по обновяване на общите части и следва да бъдат разпределени между
етажаните собственици съобразно притежаваните от тях общо части. Настоящата инстанция
намира тези възражения за неоснователни, като споделя доводите на районния съд, че
посочените в т. 3 и т. 4 от процесното решение на ОС на ЕС разходи не касаят ремонт и
обновяване по смисъла на чл. 48 от ЗУЕС, тъй като описаните дейности по естеството си
9
представляват управление и поддържане на общите части. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС,
тъй като разходите за тези дейности съгласно чл.51, ал.1 от ЗУЕС се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите, както правилно е приел
районният съд взетите решения по т. 3 и т. 4 от дневния реда на ОС на ЕС са съотвествие с
тази законова разпоредба. Затова не е налице соченото противоречие със закона.
По отношение на останалите решения, взети на процесното ОС на ЕС, които са
оставени в сила от районния съд в жалбата не са изложени каквито и да е конкретни доводи
за неправилност на обжалваното решение в тези му части. Затова настоящата инстанция
счита, че поради липсата на нарушения по свикването и провеждането на процесното ОС на
ЕС, които да водят до незаконосъобразност на процесните решения на ОС на ЕС, в т.ч. тъй
като не са налице допуснати нарушения на императивни норми, исковете по чл. 40, ал. 1 от
ЗУЕС правилно са отхвърлени от районния съд в обжалваните от ищците части, като на
основание чл. 272 от ГПК въззивния съд напълни споделя доводите в първоинстанционното
решение.
По оплакванията в насрещната жалба на ответната ЕС:
Поради несбъдване на условието на чл. 263, ал. 4 от ГПК съдът следва да разгледа и
подадената от ответната ЕС насрещна въззивна жалба против първоинстанционното
решение, в частта, с която са отменени изцяло решенията по т. 7 и т. 7, както частично
решението по т. 9, взети на процесното ОС на ЕС, както следва: По т.7: “Годишна парична
вноска за разходи за поддържане на общите части е дължима независимо от броя на дните,
за които е ползван самостоятелният обект.“ По т.8: “Определя се срок за внасяне на
паричните вноски за разходи за поддържане на общите части, най-късно до 31.03.2020г.,
след който срок да се заплаща неустойка по един процент на ден закъснение, но не повече от
10% от дължимата такса. За следващите години вноската е дължима до 31.03. на текущата
година, след който срок да се заплаща неустойка по един процент на ден закъснение, но не
повече от 10% от дължимата такса.“ и по т.9, частично: “…Определя се срок за внасянето й
най-късно до 31.04. на текущата година, след който срок да се заплаща неустойка по един
процент на ден за закъснение, но не повече от 10% от дължимата вноска…“.
Настоящата инстанция счита, че макар, че по делото се установи, че не са налице
сочените от ищците нарушения на правилата за свикване и провеждане на ОС на ЕС,
правилно районният съд е приел, че решенията по т. 7, т. 8 и частично решението по т. 9 са
незаконосъобразни с оглед противоречието им с императивни законови норми в ЗУЕС.
Досежно решението по т. 7 същото установява плащане на годишната парична вноска за
разходите за управление и поддръжка при неспазване на императивната норма на чл. 51, ал.
2 от ЗУЕС, уреждаща изключенията, при които такива разходи не се заплащат от
собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30
дни в рамките на една календарна година. Що се касае до решението по т. 8 и част от
решението по т. 9, установяващи задължение за неустойка при забавено изпълнение на
дължимите от етажните собственици суми, настоящата инстанция напълно споделя
мотивите на районния съд, че в чл. 11 от ЗУЕС липсва нормативно установено правомощия
10
ОС на ЕС да взима решение, с които да установява подобен вид неусточени задължения, тъй
като решенията на общото събрание не са сделки по ЗЗД, а особен вид многостранни
сделки, сключвани във връзка с управлението на общите части на етажната собственост.
Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, направените от страните разноски във въззивното
производство следва да останат за страните така, както са направени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 68 от 04.03.2021 г., постановено по гр. дело №
5067/2020 г. по описа на РС- Бургас.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11