Решение по дело №8677/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2072
Дата: 9 април 2024 г.
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20221100108677
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2072
гр. София, 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20221100108677 по описа за 2022 година
иск с пр.осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - Я. Д. Б., твърди, че на 18.07.2019г. сключил с ответницата - Д. З.,
договор за заем, по силата на който ù предоставил сумата от 100 000 евро (€), която тя се
задължила да върне в срок от три години - до 18.07.2022г.
Заемът бил за да се закупи недвижим имот, представляващ Ателие № 7 (седем),
находящо се в гр. София, СО, Район Младост, ж.к. „*******, в сградата на ЖСК Пролет П-
2
95, секция 2, на тавански етаж и галерии, с площ от 73,42 м.
Ответниците подписала ПредВ.телен договор относно описания имот с продавача -
К.Р.Р. на 18.07.2019г. В същия ден ищецът наредил по банков път на продавача (IBAN
******* сумата от 10 510,08 щатски долара /$/, равняваща се на 9 200 €). Преводът бил
направен по предВ.телния договор. На 06.08.2019г. наредил по банков път по сметка на
ответницата - IBAN *******, сумата от 168 000 лева.
С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от
185 993,63 лева, представляваща предоставен заем и сумата от 25 109 лева, представляваща
договорена лихва, ведно със законовата лихва от деня на предявяване на исковата молба.
Ответникът - Д. И. З., оспорва иска. Действително бил сключен договор, но тя
заплатила сумата.
С платежно нареждане от 01.02.2021г. върнала по банков път общо сумата от 195 583
лева с посочено основание връщане на паричен заем.
С банков превод на 19.02.2021г. превела на ищеца, още сумата от 5 000 €.
С двете платени нареждания и преводи по банков път върнала заем (главници и
1
лихва до 19.02.2021г.) още през 02.2021г. По тази причина не дължала лихви.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че страните са сключили договор за заем на 18.07.2019г., като ищецът е
предоставил 100 000 € за закупуване на ателие № 7. Сумата следва да се върне в 3 годишен
срок, считано от 18.07.2019г. (чл. 3). Лихвата е 4,5 % на годишна база (чл. 8).
На 18.07.2019г. е сключен предВ.телен договор относно ателие № 7 от страна на
ответницата. Цената е 9 200 € + 82 800 €. На 08.08.2019г. сделката е изповядана нотариално
(НА от същата дата).
С НА от 30.09.2019г. ищецът и ответницата са закупили (по ½ ид.ч.) апартамент в гр.
София, р-н Лозенец, ул. „*******, ведно с паркоместа, като стойността му е 1 000 000 €. В
тази връзка е учредена договорна ипотека на 30.12.2020г. на страните е отпусната сумата от
299 000 лева (НА от 30.12.2020г. и Договор от 16.10.2020г.).
На 10.06.2022г. страните са сключили спогодба, че задълженията на ответницата,
свързани с ипотеката се поемат от „В.П.“ АД. Дружеството се задължава да поеме
изплащане на сключения заем от „Търговска банка Д“, както и да предприеме действия за
встъпване в правата и задълженията на Д. З. по договора (чл. 2). Преди това ответницата е
прехвърлила на дружеството като замяна срещу л.а. със застрахователна стойност – 12 000
лева, своята ½ ид.ч. от жилището (НА от 20.04.2022г.).
С Нотариална покана, получена на 25.07.2022г., ищецът е поискал от ответницата да
му върне сумата от 30 000 щатски долара ($), предоставени ù през 2018г. (различни дати).

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорен от страните и приет от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява че:
С банково извлечение от 06.08.2019г. по разплащателна сметка с (BAN: BG*******
издадена в полза на Я. Д. В. от „Търговска банка Д“ АД, от счетоводните книги на
„Търговска банка Д" АД, за периода от 06.08.2019г. до 06.08.2019г., са извършени следните
счетоводни операции:
- Нареден е превод № *********/06.08.2019г. в полза на Д. И. З. (Д.З.) по сметка с
IBAN: *******, със сума от 168 000 лева по Договор за паричен заем;
С банково извлечение от 18.07.2019г. по разплащателна сметка с IBAN: BG31 DEM
*******, издадена в полза на Я. Д. В. от „Търговска банка Д“ АД, от счетоводните книги на
„Търговска банка Д“ АД, за периода от 18.07.2019г. до 18.07.2019г., са извършени следните
счетоводни операции:
- Нареден е превод № *********/18.07.2019г. в полза на К.Р.Р. (К.Р.) по сметка с
IBAN: *******, със сума от 17 993,63 лв. (9 200 евро) по предВ.телен договор с Д. И. З.;
2
17 993,63 лева (превод към К.Р.) + 168 000 лева (превод към Д.З.) = 185 993,63 лева;
Размер на дължима лихва то 01.02.2021г. върху главница от 185 993,63 лева до
01.02.2021г. възлиза на 12 149,61 лева.
С банково извлечение от 01.02.2021г. по разплащателна сметка с IBAN: BG*******
издадена в полза на Д. И. З. от „Търговска банка Д“ АД, от счетоводните книги на
„Търговска банка Д“ АД, за периода от 01.02.2021г. до 01.02.2021г., са извършени следните
счетоводни операции:
- Нареден е превод № *********/01.02.2021г. в полза на Я. Д. Б. по сметка с IBAN:
*******, със сума от 195 583 лева с основание - връщане на заем;
С банково извлечение от 19.02.2021г. по разплащателна сметка с IBAN: BG*******
издадена в полза на Д. И. З. от „Търговска банка Д" АД, от счетоводните книги на
„Търговска банка Д" АД, за периода от 19.02.2021г. до 19.02.2021г., са извършени следните
счетоводни операции:
- Нареден е превод № *********/19.02.2021г. в полза на Я. Д. Б. по сметка с IBAN:
*******, със сума от 9 779,15 лева (5 000 €) основание - връщане на заем;
Общо - 205 362,15 лева.
Поради несъвпадение между дължимата главница и внесената от ответницата сума,
както и поради факта, че в основанието за превод не е посочен конкретен договор за заем, не
може да бъде направен категоричен извод за идентичност между задължението и наредените
суми. Сборът от сумите по извършените два превода на 01.02.2021г. и 19.02.2021г.,
формално покриват и надвишават задължението по Договор за паричен заем от 18.07.2019г.,
главница и лихви.
Окончателното плащане в размер на 900 000 евро за закупуването на недвижим имот,
придобит по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 130, том I, peг. № 5466, дело
85/30.09.2019г. по описа на нотариус Н.Д. е извършено от сметка с IBAN: ******* с титуляр
Я. Д. Б., ЛНЧ *******.
В „Търговска банка Д” АД няма информация за сметката, от която е заплатен депозит
за закупуването на недвижимия имот № 130, том I, peг. № 5466, дело 85/30.09.2019г. по
описа на нотариус Н.Д..
В периода от 01.01.2016г. до 31.12.2022г. от сметките на Я. Д. Б. в „Търговска банка
Д“ АД са наредени следните преводи в полза на Д. И. З.:
1. На 22.08.2019г. от сметка ******* с титуляр Я. Д. Б. е нареден превод в размер на
10 000 $ по сметка ******* с деклариран титуляр Д. И. З..
2. На 06.08.2019г. от сметка ******* с титуляр Я. Д. Б. е нареден превод в размер на
168 000 лева по сметка ******* с деклариран титуляр Д. И. З..
3. На 13.09.2022г. Я. Д. Б. е превел 1 830 лева по сметка BG******* с титуляр Д. И.
З..
4. На 13.10.2022г. Я. Д. Б. е превел 1 830 лева по сметка BG******* с титуляр Д. И.
3
З..
5. На 01.11.2022г. по сметка BG******* с титуляр Д. И. З. е получен превод на
стойност 102 лева, а на 14.11.2022г. по същата сметка е получен превод на стойност 1 930
лева от Я. Д. Б..
6. На 13.12.2022г. по сметка BG******* с титуляр Д. И. З. е получен превод на
стойност 1 930 лева от сметка ******* с титуляр Я. Д. Б..
В периода 01.01.2016г. до 31.12.2022г. от сметките на Я. Д. Б. в Банка ДСК АД са
наредени следните преводи в полза на Д. И. З.:
1. На 10.08.2016г. от сметка ******* с титуляр Я. Д. Б. е нареден превод в размер на
20 000 лева по сметка ******* с титуляр Д. И. З..
2. На 22.06.2017г. от сметка ********* с титуляр Я. Д. Б. е нареден превод в размер
на 4 000,00 лева по сметка ******* с титуляр Д. И. З..
3. На 01.08.2018г. от сметка ********* с титуляр Я. Д. Б. е нареден превод в размер
на 4 000 $ по сметка ******* с титуляр Д. И. З..
4. На 24.08.2018г. от сметка ********* е титуляр Я. Д. Б. е нареден превод в размер
на 1 000 $ по сметка ******* с титуляр Д. И. З..
5. На 18.09.2018г. от сметка ********* с титуляр Я. Д. Б. е нареден превод в размер
на 1 525 $ по сметка ******* с титуляр Д. И. З..
6. На 07.03.2019г. от сметка ********* с титуляр Я. Д. Б. е нареден превод в размер
на 3 500 $ по сметка ******* с титуляр Д. И. З..
На 27.01.2021г. е усвоен отпуснатия кредит по договор № 9495/16.10.2020г., сключен
между Д. И. З. и „Търговска банка Д" АД. Сумата в размер на 254 323 лева е преведена на
Я. Д. Б. с ЛНЧ ******* на 01.02.2021г. (или преводът е направо от банката, или има друго
последващо разплащане от страна на ответницата, но сумата е различна от тази с
която е върнат дългът) Разликата до 299 000 лева (44 677 лева) са (сегашно време) в
сметката на Д. И. З. и тя се разпорежда с тях (това изречение следва да се тълкува, тъй
като смисълът може да е различен:
- сумата е налична, а ответницата може да се разпорежда с нея;
- сумата е била налична, тъй като ответницата се е разпоредила с нея.
Съдът намира, че по-скоро става въпрос за първата хипотеза -
езиковото/граматическо тълкуване. Предмет на експертизата са и прехвърлените към
ищеца суми, а подобна констатация липсва, ако например доводът на ищеца бе
основателен).
След 10.06.2022г. сметката на Д. И. З. се захранва с ежемесечни преводи от Я. Д. Б. с
ЛНЧ *******, със средствата от които се погасяват месечните вноски по договор за
ипотечен кредит 9495/16.10.2020г., сключен между Д. И. З. и „Търговска банка Д" АД.
Разпитът по чл. 176 от ГПК може да се цени само в светлината на признание на
неизгоден за страната факт – чл. 175 от ГПК. Такова признание няма (о.с.з. от 30.05.2023г.).
4
Според ТР, "В.П." АД, ЕИК *******, съвет на директорите:
- С.Ф., Държава: КАНАДА;
- А.Ф., Държава: КАНАДА;
- Р.С.М., Държава: МАЛАЙЗИЯ; и
- Я. Д. Б., Държава: КАНАДА.
Експертната психологична и психиатрична консултация, представлява частна
експертиза, която, като доказателствено средство е недопустима, а в случая е и без връзка с
предмета на спора.
от правна страна:
С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.
Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено (чл. 240, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от
ЗЗД).
Доказателствената тежест, съобразно и становището на ищеца, е следната:
- заемодателят установява наличието на договор;
- длъжникът, доказва плащане и момента когато това е сторено; в тази връзка
- кредиторът установява наличие на други задължения и това при условията на пълно
главно доказване (правоотношение и размер на дълга).
Съобразно заключението на в.л., при абстрахиране от договореностите относно
второто жилище и твърдените заем в долари, ответницата е надплатила дължимото (това
включва и лихвите, които по правната си природа са неустойка, доколкото са различни от
законните такива / по-точно това е неустоечна лихва).
1. относно втория апартамент. Той е закупен при равни квоти, като ответницата е
получила кредит от 299 000 лева, за заплащане на нейната част от цената. Задължението
обаче изцяло прехвърлено на ЮЛ към 10.06.2022г., към което ищецът има отношение. От
гледна точка на банката тази уговорка или няма значение (тъй като сумите по месечните
вноски продължават да се превеждат по сметката на ответница) - или е приложимо
правилото на чл. 101 от ЗЗД (явно идеята е била да се стигне до заместване – чл. 102 от ЗЗД
– арг. от чл. 3). От гледна точка на страните по делото, ответницата вече не е страна по
сделката. Тя е заменена от ЮЛ. „В.П.д“ дължи на банката цялата сума, включително,
съобразно начина на редактиране на клаузата на чл. 2, и предходните плащания (ако въобще
има такива).
Огромната част от банковия заем е прехвърлена по сметката на ищеца (254 323 лева),
което означава, че доводът, че така ответницата е могла да върне сумата по процесния заем,
е неоснователен.
Сумите, платени във връзка с апартамента, са в лева. Обратното плащане също е в
лева и е прието (спорно е само основанието).
5
2. по делото има данни за прехвърляне на различни суми на ответницата.
Не могат да се прихващат различни валути, освен при изрично и установено съгласие
между страните. Това означава, че доколкото друго не е установено, всички суми в щатски
долари са ирелевантни. Върнат е дълг в лева/евро.
Всички преводи, които са подчертани (и описани от в.л.) или са в долари, или следват
твърдяното от ответницата плащане на процесния дълг. Част от тях предхождат 2018г., в
която се твърди, че има предоставени суми в долари.

Или, искът е неоснователен.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ищеца биха се дължали разноски, ако бяха
ангажирани годни доказателства за това. От една страна, съгласно т. 1, от ТР от 06.11.2013г.
№ 6/2012г.: Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От друга, плащане над 10 000 лева се
установява само с банков превод. В случая сумата възлиза на 12 050 лева (Определение №
117 от 12.03.2020г. на ВКС по ч.т.д. № 326/2020г., I т.о., ТК, докладчик съдията Вероника
Николова).


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. Д. Б., ЛНЧ **********, гражданин на Канада, роден
на *******., съд.адр.: гр. София, ул. „******* сл. тел. *******, чрез адв. К. Г., срещу Д. И.
З., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, ет. 5, оф.
33, чрез адв. П., e-mail: *******, иск с пр.осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 185 993,63 (сто осемдесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки) лева, представляваща предоставен заем (договор, сключен
между страните на 18.07.2019г.) и сумата от 25 109 (двадесет и пет хиляди сто и девет)
лева, представляваща договорена лихва, като НЕОСНОВАТЕЛЕН

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6