№ 25
гр. Сливен, 21.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500357 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от адв.Д., преупълномощен
от адв.П., пълномощник на „Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.Н.З., кв. „И.“, ул.„Л.Б.“, № ... против решение №107/05.05.2023г., по гр.д.
№510682022г. на РС - Н.З., в частта с която по предявения иск с правно
основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК е било признато за установено,
че жалбоподателят дължи на „ Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. С.З., ул.“ Д.Н.“, № ... сума в общ размер на общ размер 13336.94лв., от
които: 7139.72 лв. - договорна лихва и 6197.22 лв. - неустойка за забава
(наказателна лихва), ведно със законната лихва върху неустойката, считано от
17.06.2022 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане. Решението е обжалвано и в
частта на присъдените разноски в размер на 1865.67лв.
На първо място жалбоподателят твърди, че при разглеждане на делото
пред районен съд са били допуснати съществени процесуални нарушения,
1
които са довели до постановяване на неправилно и незаконосъобразно
решение. Пред районен съд са били представени писмени доказателства –
Договор за заем от 05.05.2021 г., Анекс № 1/10.05.2021 г., Анекс №
2/29.06.2021 г. и Лихвен лист от 03.11.2021 г. едва пред първото съдебно
заседание. Преди приключване на заседанието въззивникът бил представил
становище от 21.02.2021 г. относно истинността на Договор за заем и лихвен
лист и бил направил искане съдът да задължи ищеца да представи същите в
оригинал, както и да го предупреди за последиците по чл. 190 ал.2 от ГПК. В
случая бил спазен принципът на ГПК, че страната може да възрази по
представените писмени доказателства най-късно в съдебното заседание, в
което е станало тяхното представяне. Като не е съобразил този принцип
първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
което се е отразило на самото решение.
На следващо място страната посочва, че по делото ищецът не е провел
пълно доказване, като не е представил доказателства на коя дата е привел
сума по банков път, съответстваща на евентуалния договор за заем. Изтъква
се, че според разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, договорът за заем е реален
договор и облигационната връзка между страните се поражда в момента, в
който заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други вещи.
Жалбоподателят счита, че клаузата от договор за заем от 05.05.2021г.
предвиждаща заплащане на възнаграждение за заемодателя в размер на 5 %
годишно върху заетата сума е неясна и не следва да породи действие, тъй като
липсвало посочване от кой момент се дължи това възнаграждение, а
моментът не можел да бъде изведен от текста на целия договор. Неясно било
как съдът е приел точния размер на така наречената възнаградителна лихва.
Неправилно съдът бил приел, че възнаграждението се дължи от 05.05.2021 г.
до 03.11.2021 г., въпреки извършеното признание с исковата молба от ищеца,
че плащането на цялата главница е било осъществено на 24.10.2021 г.
По отношение на представените по делото Анекс № 1/10.05.5021 г. и
Анекс № 2/29.06.2021 г., страната посочва, че по тях липсва уговорка за
възнаградителна лихва, мораторна неустойка, техният размер и срок за
начисляване. Липсват доказателства за предаването на заемателя на сумите от
80 000 лева и 10 000 лева. В Анекс № 1 липсвал уговорен срок за връщане на
заетата сума, а съгласно чл. 240 ал.4 от ЗЗД, когато не е уговорен срок за
2
връщане, вземането става изискуемо след покана, а такава не била
представена по делото. Страната посочва също, че съгласно ал.240 ал.2 от
ЗЗД, лихва върху сумата се дължи само, ако такава е уговорена.
Жалбоподателят посочва, че съдът безкритично е възприел изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, въпреки че вещото лице е посочило, че за
изготвянето й е взело предвид само данните, съдържащи се в лихвен лист от
03.11.2021 г. Отново страната конкретизира, че лихвеният лист е бил оспорен
от нея, а освен това посочва, че в него не се съдържат данни за това
жалбоподателят да е поел задължение за заплащане на някаква сума и за срок
за заплащане.
Във въззивната жалба се съдържат твърдения, за това че в хода на
делото е извършено изменение на основанието на иска, а на ответника не е
бил предоставен нов срок за отговор. В исковата молба ищецът твърдял, че е
привел по договор за заем сумата от 290 000 лева на ответника. В хода на
делото обаче, ищецът представил копие на частните си документи, а именно –
Договор за заем за сумата от 200 000 лева, Анекс № 1 за сумата от 80 000
лева и Анекс № 2 за сума в размер на 10 000 лева. От така представените
доказателства е било видно, че ищецът не е привеждал на ответника сумата от
290 000лева, а три отделни суми в размер на 200 000лв., 80 000лв. и 10 000лв.
По този начин представените писмени документи не кореспондирали с
петитума на исковата молба. По същество ищецът бил извършил изменение
на основанието на иска, което не било отчетено от съда. Страната посочва, че
доколкото изменението на иска по основание води до обективно съединяване
на искове не следва да се пренебрегва правото на защита на ответника и на
същия следва да бъде даден нов срок за отговор на исковата молба. В този
смисъл, била и константната практика на ВКС – Решение № 151/17.07.2013 г.
по гр. д. № 574/2013 г. на IV-то гражданско отделение. Като не е процедирал
по този ред, съдът ограничил значително правото на защита на ответника.
Във въззивната си жалба се съдържа оплакване за това, че съдът не е
разгледал възражението на жалбоподателя за наличие на анатоцизъм, за това
че ответното дружество не дължи на ищеца законна лихва върху присъдена
неустойка. Претендираните суми представлявали натрупани лихви неустойки,
поради което било недопустимо за тях да се присъжда законна лихва. По този
начин се претендирала лихва върху лихва, което било недопустимо.
3
Моли се обжалваното решение да бъде отменено. Претендират се
деловодни разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адвокат Г., пълномощник на въззиваемото дружество „Т.“ ЕООД, с което
въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Страната посочва, че
всички направени възражения от въззивника са били разгледани от
първоинстанционния съд и са били отхвърлени като неоснователни. Съдът
бил обсъдил всички събрани по делото доказателства и бил постановил
правилно и законосъобразно решение. В случая ответникът не бил възразил
своевременно на исковата молба, а същевременно не твърдял наличието на
особени непредвидени обстоятелства, поради което следва да се приеме, че
всичките му възражения са били преклудирани. Исковата претенция била
подкрепена от приетото по делото заключение на вещото лице.
Несъстоятелни били твърденията на жалбоподателя, че по същество ищецът е
извършил изменение на основанието на своя иск, което обстоятелство не е
отчетено от съда.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован се представлява от
представител по закон – управителя Н.К., който заявява, че моли съдът да
постанови решение по убеждение и на основание събраните по делото
доказателства. В писмена защита отправена до съда процесуалният
представител на страната- адв.Д. моли въззивната жалба да бъде уважена и
обжалваното решение да бъде отменено на основанията изложени във
въззивната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована се
представлява от представител по пълномощие адв.Г., който моли съда да
постанови решение , с което да потвърди обжалвания съдебен акт. В писмена
защита отправена до съда излага съображенията си за основателността на
претенцията си. Претендира деловодни разноски.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивната страна на
25.05.2023 г. и в рамките на законоустановения двуседмичен срок – на
08.06.2023г. е била депозирана въззивната жалба.
4
Установената и възприета от РС – Н.З. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства.
По делото бяха приети в оригинал Договор за паричен заем от
05.05.2021г., Анекс № 1/10.05.2021г. към Договор за паричен заем от
05.05.2021г., Анекс№ 2/29.06.2021г. към Договор за паричен заем от
05.05.2021г. и лихвен лист от 03.11.2021г., които бяха представени от
въззиваемата страна. Беше приет и екземпляр от Договор за паричен заем от
05.05.2021г. представен от въззивната страна. По делото бе извършена СТЕ,
ВЛ по която установи, че подписът положен на екземпляра от Договора от
05.05.2021г. и предоставен от въззиваемата страна от името на управителя на
въззивното дружество – Н.К. не е положен от него. От обясненията дадени от
управителя на въззивното дружество – Н.К. се установи, че подписите
положени за „заемател“ по представения от него екземпляр от Договор за
заем от 2021г., както и за „заемател“ по Анекси 1 и 2, и лихвен лист от
03.11.2021г. ( за Г. ЕООД) са били положени от него. Същият посочи, че е
получил главниците по т.н. „ договор за заем“ и Анекси 1 и 2 към него, както
и че страните са водили преговори за различни от вписаните в писмените
доказателства параметри. Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ като
изготвено от компетентно и незаинтересовано от изхода на делото лице.
Съдът намира, че следва да кредитира и обясненията дадени от управителя на
въззивното дружество. По съществото си те представляват изявления за
неизгодни за страната факти – че оспорените документи (договор за заем, 2
бр.анекси и лихвен лист) са били подписани от лице с представителна власт
да ангажира с последиците въззивното дружество.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, но разгледана по
същество е неоснователна.
Пред Районен съд Н.З. е бил предявен иск с правно основание чл.422
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Искано е да
бъде установено вземането на ищеца в общ размер на 13395.84лв., от които
5
7198.62лв – договорна лихва и 6197.22лв. – неустойка.
Тъй като от събраните доказателства е безспорно, както факта на
предоставяне на заетите суми (главницата е нацяло изплатена, което
свидетелства, че е била получена), така и факта на подписване на Договора,
анексите и лихвения лист, които очертават параметрите на отношения на
страните (видно от извършеното признаване на фактите от управителя на
ответното дружество). Основните параметри на взаимоотношенията по
отношение на търсените договорна (възнаградителна) лихва и неустойка са
заложени в Договора за паричен заем от 05.05.2021г. Подписаните по – късно
анекси 1 и 2 препращат към общите уговорки постигнати при първоначалното
сключване на договора, което е израз на свободното договаряне между
страните. Договорената лихва в размер на 5% годишно е залегнала в чл.3 от
Договора. Тя не противоречи нито на закона, нито на морала. Ясно е
разписано, че е дължима годишно, което при тълкуване на уговорките
постигнати между страните означава, че се дължи от момента на сключване
на договора. Страните са уговорили неустойка в чл.6 от Договора. Съдът не е
съгласен, че с уговарянето и е налице анатоцизъм. Ролята на неустойката е да
подтикне страните да спазват договорените между тях параметри – в случая
срок за връщане на заетата сума. Неустойката по природа има санкционен
характер, неизправната страна я понася като последица от неправомерното си
поведение. Тя не би я понесла ако поведението и е изрядно. В стимулирането
на страната да изпълни задълженията си поради страх от допълнителна
санкция се състои същността на неустойката. Тя е правна възможност и
следва да се изпълни, след като страните са постигнали съгласие за
включването и в договорните си отношения.
Заетата сума по Договора за заем от 05.05.2021г. в размер на
200 000.00лв. е била със срок на връщане 30.05.2021г. Заетата сума по Анекс
№ 1/10.05.2021г. в размер на 80 000.00лв. е била със срок за връщане - три
работни дни от датата на сключване на анекса, а заетата сума по Анекс №
2/29.06.2021г. в размер на 10 000.00лв. е била със срок за връщане три
работни дни от сключването на анекса. От представения по делото лихвен
лист от 03.11.2021г., който е надлежно подписан от управителя на ответното
дружество, е видно че към датата на съставяне на документа ответникът не е
бил изпълнил нито едно от задълженията си. Главниците по тях са изплатени
след датите, на които са били падежите им. От това следва, че по принцип
договорените лихва и неустойка са дължими. От изготвената по делото СИЕ е
установен точният размер на дължимата възнаградителна/договорна лихва –
7139.72лв. и неустойка за забава в размер на 6197.22лв.
Първоинстанционният съд е присъдил договорна лихва и неустойка
съобразно заключението на вещото лице и останалия доказателствен
материал, поради което решението му следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски. Такива са претендирани в размер на 1600.00лв. По
делото е било направено възражение за прекомерност на заплатеното
6
адвокатско възнаграждение. За установяване на направените по делото
разноски, въззиваемата страна е представила Договор аз правна помощ от
06.11.2023г., по който е договорено и заплатено претендираното адвокатско
възнаграждение. По въззивното дело са били разгледани два иска - за
7139.72лв. (договорна лихва) и за 6197.22лв. ( неустойка). Съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение по първия иск е в
размер на 1003.97лева, а по втория е в размер на 919.72лева или общо
1923.69лв., което е повече от претендираните 1600.00лв. Ето защо искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1600.00лв. следва ада
бъде уважено изцяло.
Ръководен от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №107/05.05.2023г., по гр.д. №510682022г.
на РС - Н.З..
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Н.З., кв.
„И.“, ул.„Л.Б.“, № ... да заплати на „ Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. С.З., ул.“ Д.Н.“, № ... деловодни разноски за въззивна
инстанция в размер на 1600.00 (хиляда и шестстотин) лева адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7