РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Ангелов ч. гр. д. № 4740 по описа за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7
вр. с чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на „С.Б.за Р.-Б.“
АД срещу определените с покана за доброволно изпълнение от 25.01.2021 г. разноски
по изп. д. № 20207890400148 на ЧСИ с рег. № 789. Жалбоподателят посочва, че доброволно
е предал на взискателя владението на идеалните части от имота, за чието
принудително предаване е образувано изпълнителното дело, като доброволното
предоставяне на имота предхожда изпълнителното дело, поради което не следва да
дължи разноски по изпълнението. Посочва и че неправилно съдебният изпълнител е
присъединил НАП за събиране на публично задължение, тъй като делото няма за
предмет изпълнение на парично вземане, съответно не е следвало да определя
пропорционална такса за събиране на публични задължения на жалбоподателя, а
освен това тези задължения са били погасени преди изпращане на поканата за
доброволно изпълнение. При евентуалност иска да бъдат намалени определените
разноски до минималния размер.
Взискателят и ответник по жалбата П.С.изразява
становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че владението на имота не е
било предадено доброволно преди образуване на изпълнителното производство,
поради което жалбоподателят следва да заплати разноските по изпълнението.
В мотивите си по отношение на подадената жалба
съдебният изпълнител счита, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят е
следвало да поиска изменение на определените разноски първоначално от съдебния
изпълнител, което не е сторено. Изразява становище и за неоснователност на
жалбата, като посочва, че определените разноски за адвокатско възнаграждение
съответстват на минималните размери, макар да заявява и че тези разноски не
следва да бъдат определяни в минимален размер, а също така счита, че се дължи
пропорционална такса и върху присъединените за събиране задължения към държавата.
След като се запозна с
доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител,
съдът намира следното:
От представеното копие
на изпълнителното дело се установява, че изпълнителното производство е
образувано на 21.10.2020 г. въз основа на молба на взискателя П.С.за извършване на въвод във
владение на 1/3 ид. част от поземлен имот. След образуване на производството
съдебният изпълнител е изискал информация от НАП за публичните задължения на
длъжника – жалбоподателя „С.Б.за Р.-Б.“ АД. Видно от удостоверение от НАП от
23.10.2020 г. жалбоподателят към посочения момент е имал непогасени публични
задължения, като в удостоверението е отбелязано и че срещу него е образувано изпълнително
производство от публичен изпълнител, като са наложени запори върху движими вещи
и вземания по банкови сметки. С поканата за доброволно изпълнение от 25.01.2021
г. съдебният изпълнител е уведомил жалбоподателя за насрочения въвод, за това,
че са присъединени за събиране в изпълнителното производство и публичните
вземания на държавата съгласно удостоверението от НАП, както за дължимите
разноски по изпълнението, които включват и разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв., пропорционална такса в размер на
4 346,78 лв., дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата), а също и други такси и разноски по
изпълнението в размер общо на 380,73 лв.
На първо място, с оглед
на посоченото от съдебния изпълнител, следва да се посочи, че жалбата е
допустима. На обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, с който са
определени разноски по изпълнението, т.е. включително и определените разноски в
поканата за доброволно изпълнение. В практиката, както на съда, така и на
съдебните изпълнители, съществува противоречие относно това дали при оспорване
на разноските длъжникът следва първо да се обърне към съдебния изпълнител с
искане за изменението им. Действително това е редът, предвиден в чл. 248 ГПК,
но от друга страна тази разпоредба се отнася до исковото, а не до
изпълнителното производство, като систематичното ѝ място не е в глава 8,
раздел 2 ГПК, където се съдържа общата уредба на таксите и разноските,
включително и за изпълнителното производство. По-съществено обаче е това, че
съдебният изпълнител е можел да измени определените от него разноски след
получаване на жалбата, което не е сторил, а освен това в мотивите си относно
жалбата изрично е посочил, че искането на жалбоподателя е неоснователно. Това
становище, изразено от съдебния изпълнител, следва да се приеме и като
произнасяне от негова страна по искането на жалбоподателя за изменение на определените
разноски.
Неоснователно е
изложеното от жалбоподателя съображения за това, че не следва да дължи разноски
по изпълнението, тъй като е изпълнил доброволно задължението си за предаване на
имота преди образуване на делото. Поначало наличието на доброволно изпълнение
на задължение за предаване на недвижим имот, особено на идеални части от него,
не може да се установи само с оглед на направена покана от длъжника към
взискателя да получи имота. Подобни действия на длъжника не изключват
възможността да са налице други пречки за взискателя да влезе във владение на
имота. Именно поради това наличието на доброволно изпълнение, предхождащо
образуването на изпълнителното производство, може да се установи само с изходящ
от взискателя документ за това, че владението на имота му е предадено (напр.
подписан протокол между страните). Това е и изискването на закона, тъй като чл.
79, ал. 1, т. 1 ГПК предвижда, че длъжникът не дължи разноските по
изпълнението, ако е налице прекратяване на производството в хипотезите на чл.
433 ГПК. Прекратяване на изпълнението поради предхождащо образуването на делото
доброволно изпълнение е уредено в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и то
само по отношение на плащане на парично задължение. Тази уредба може да се
приложи по аналогия и за изпълнението на задължението за предаване на имота, в
който случай от изброените в посочената разпоредба документи единствено може да
се приложи изходящ от взискателя документ. В случая по делото няма представен
подобен документ, изходящ от взискателя, поради което, с оглед на отговорността
на длъжника за разноски в изпълнителното производство, не може да се приеме, че
е налице доброволно изпълнение, предхождащо образуването на делото. Поради това
жалбоподателят дължи разноските по изпълнението.
Тъй като жалбоподателят
е поискал общо да бъдат отменени или намалени до минималния размер всички
определени от съдебния изпълнител разноски, това налага да бъдат разгледани
отделните разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение.
По отношение на
разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение от 600 лв.,
следва да се посочи, че те са в размер, който е по-малък от минималния. Според
чл. 10, т. 3 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по изпълнително дело за въвод във владение се
определя от стойността на имота. Видно от изисканата по изпълнителното дело
информация за данъчната оценка на имота, тя възлиза на 23 753,20 лв. (за
1/3 ид. част), при което минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза на 621,30 лв.
Другите определени от
съдебния изпълнител разноски по изпълнението в размер общо на 380,73 лв. също са дължими. Тази
сума включва пропорционалната такса за извършване на въвода, която е в размер
на 1% от цената на имота (т. 22 от Тарифата), такса за образуване на производството
от 20 лв. (т. 1 от Тарифата), такси за изпращане на покана за доброволно
изпълнение, на съобщения и други подобни. Освен това върху дължимите такси по
изпълнението се начислява и 20% ДДС.
Най-съществен е размерът на определената от
съдебния изпълнител пропорционална такса за събиране на парично вземане (по т.
26 от Тарифата), а именно 4 346,78 лв. Видно от размера на тази такса тя е
определена въз основа на присъединените публични вземания на държавата, както и
на вземането на взискателя за разноски за адвокатско възнаграждение. Последното
вземане също е част от сумата, върху която се определя пропорционалната такса. Това
следва както от обстоятелството, че и посочените разноски се дължат от длъжника
и съответно се събират принудително от него в хода на изпълнението, т.е.
представляват вземане, предмет на принудителното изпълнение, но също така и с
оглед на забележка 4 към т. 26 на Тарифата.
Според тази забележка за определяне на размера на пропорционалната такса при
събиране на парично вземане, която се определя въз основа на събраната от
съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват само авансовите
такси, заплатени от взискателя. Следователно други разноски по изпълнението,
които взискателят е заплатил (включително и за адвокатско възнаграждение), представляват
част от събираната сума и доколкото не са изключени от сумата, върху която се
начислява пропорционалната такса по т. 26 на Тарифата, следва да са част от
тази сума. Дължимата пропорционална такса за събиране на вземането на
взискателя за адвокатско възнаграждение възлиза на 72 лв. (с включен ДДС).
Останалата част от
определена пропорционална такса е въз основа на присъединените за събиране
публични задължения. В тази връзка следва да се посочи, че присъединяването на
взискател, а още повече на присъединен по право взискател, не е действие на
съдебния изпълнител, което подлежи на самостоятелно обжалване. Правилността на
това действие обаче следва да се прецени с оглед определянето на дължимите
разноски, които длъжникът следва да заплати, като резултат от присъединяването
на взискателя за събиране на вземането му.
Според чл. 458 ГПК
държавата е присъединен по право взискател за публичните вземания на длъжника. От
буквалното тълкуване на разпоредбата изглежда, че няма разлика какъв е
предметът на изпълнителното производство. Това обаче не е без значение, тъй
като смисълът на присъединяването на държавата е да се осигури събирането на
нейните публичните вземания, когато се изпълнява върху имущество на длъжника.
При въвода във владение обаче няма изпълнение върху имущество на длъжника.
Напротив – имуществото, по отношение на което се извършва изпълнителното
действие, принадлежи на взискателя и трябва да му бъде предадено. Поради това
при такъв предмет на изпълнението няма причина за присъединяване на държавата
за публични парични задължения на длъжника, тъй като изпълнението не е насочено
върху негово имущество.
От друга страна, дори и
когато предмет на изпълнителното дело е въвод във владение, налице е и
изпълнение на парично задължение на длъжника – това за заплащане на разноските
по изпълнението. За заплащане на тези разноски, ако те не бъдат доброволно
изплатени от длъжника, е възможно изпълнението да бъде насочено върху негово
имущество, което да бъде осребрено. При подобно развитие на производството се
налага присъединяване на държавата, но това следва да стане не в началото на
изпълнението, а едва когато стане ясно, че длъжникът няма да заплати доброволно
разноските по изпълнението.
В настоящия случай
съдебният изпълнител е приел за събиране публичните вземания на държавата преди
да стане ясно дали ще е необходимо да пристъпи към изпълнение върху имущество
на длъжника. Към настоящия момент, дори и това да се наложи, вземанията на
държавата вече са погасени, видно и от представеното с жалбата удостоверение от
НАП от 08.02.2021 г., което означава, че няма да се налага събирането им от
съдебния изпълнител, а съответно не следва да се дължи и такса за това.
В допълнение може да се
посочи, че според представеното по изпълнителното дело удостоверение от НАП от 23.10.2020 г. в образуваното от
публичния изпълнител производство са наложени запори върху движими вещи на
длъжника и върху вземанията му по банкови сметки. Съгласно чл. 191, ал. 1 ДОПК
имуществото, върху което са наложени мерки за обезпечаване на публични
задължения преди образуване на изпълнителното производство по ГПК, се реализира
от публичния изпълнител по реда на ДОПК. Поради това в случая от отразеното в
удостоверението от НАП е било ясно, че съдебният изпълнител няма да се наложи
да събира публични задължения чрез запор върху вземанията на жалбоподателя по
банкови сметки (в какъвто смисъл са указанията, включени от съдебния изпълнител
в поканата за доброволно изпълнение), тъй като върху тези вземания вече е
наложен запор от публичния изпълнител и съответно именно той ще събере
принудително публичните вземания. Това е допълнителен аргумент за недължимост
на пропорционалната такса, определена върху публичните вземания на държавата,
които не са събрани, но и е било ясно, че няма да се събират в изпълнителното
производство.
По тези съображения
жалбата следва да бъде частично уважена, като определените от съдебния
изпълнител в поканата за доброволно изпълнение разноски по изпълнението се намалят
с пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, определена върху сумата,
представляваща публични вземания на държавата. Както се посочи, при това
положение дължимата пропорционална такса следва да се определи на 72 лв. (с
включен ДДС). По отношение на останалите разноски по изпълнението жалбата
следва да се остави без уважение.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
НАМАЛЯВА определените в покана за
доброволно изпълнение от 25.01.2021 г. разноски по изп. д. № 20207890400148 на
ЧСИ с рег. № 789 за дължимата на
съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 72 лв. (с включен ДДС).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Мичева във връзка с изчисляване
на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и разноските в това производство.
Не съм съгласна с мнозинството на
състава, че в материалния интерес, върху който се изчислява таксата по т.26 от
Тарифата, се включва и адвокатското възнаграждение, прието в изпълнителното
производство. Действително е налице противоречива практика по този въпрос както
сред съдебните изпълнители, които прилагат т.26 от ТТРЗЧСИ, така и сред
окръжните съдилища в страната, пред които тези действия на съдебните
изпълнители се обжалват. Тя обаче следва да се преодолее по пътя на задължителната
тълкувателна дейност на ВКС или с изрични нормативни изменения. Дотогава всеки
съд следва да тълкува нормите съобразно общите правила на чл.46 от ЗНА. Общият
текст на т.26 от Тарифата, ползващ термина „събраната сума“, улеснява
разбирането, че окончателната такса се изчислява върху цялата събрана от
съдебния изпълнител сума, вкл. и разноските по изпълнението. Т.4 от забележките към т.26 обаче поясняват,
че в тази сума не се включват авансовите такси, а и използваното понятие за
база за изчисление на тази такса е вече „парично вземане“. Авансовите такси са
разноски по изпълнението и те изрично са изключени от сумата, върху която се
изчислява окончателната такса по т.26. Адвокатското възнаграждение е също разноски
по изпълнението. Фактът, че те не са изрично посочени в забележките към т.26 от
Тарифата, не променя този им характер, нито означава, че по аргумент на
противното те трябва да се включат в сумата, върху която съдебният изпълнител
събира окончателната такса. Паричното
вземане е това, което е посочено в изпълнителния лист. Разноските по
изпълнението не се включват в него. Принципът за законност не позволява обратно
тълкуване. Не би могло да се позволи на съдебния изпълнител да формира крайното
си възнаграждение от приключил изпълнителен процес, каквато е по същността си
таксата по т.26 от Тарифата, на базата на сума, която да се определя от самия
съдебен изпълнител. Адвокатското възнаграждение се приема от съдебния
изпълнител, той има правомощие да го намали или да откаже намаляване, като така
размерът му зависи от преценката на съдебния изпълнител. Ако тази сума се
включва в общата сума, върху която се изчислява крайната сума за възнаграждение
на съдебния изпълнител, то е налице открит конфликт на интереси, който нито
основните начала на правото по см. на чл.46 от ЗНА, нито законодателят, нито
съдът биха допуснали.
Съдия: