Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 09.04.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, І
граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 666 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове
е с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК № *********,
представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., срещу И.Н.И., ЕГН **********,***, за
установяване задължения за неплатена стойност на консумирана вода, за които има
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „В и К” ООД, гр. Монтана посочва, че ответникът е
неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.
Иска се от съда да бъде признато за установено, че
ответника следва да заплати на ищеца сумата
от 345,49 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от
която главница 304,68 лв., за периода от 03.11.2015 год. до 02.08.2018 год., и
лихви 40,81 лв., към 10.12.2018 год., за периода от 04.12.2015 год. до 10.12.2018
год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със
законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2477/2018 год. на ЛРС
(12.12.2018 год.) до окончателното изплащане, както и направените в
производството разноски.
Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
По делото няма оспорени от ответника фактически твърдения.
Към делото е прието и приобщено като доказателство ч.гр.д.№
2477/2018 г, по описа на РС – Лом.
В с.з. ищецът, редовно призован не се представлява.
Ответникът И.И., редовно призован не се явява в с.з., не
изразява становище по спора.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявеният иск е допустим.
Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в
законоустановения срок – Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК е връчена на ответника по чл. 47, ал. 1 ГПК, Разпореждането на съда, с
което се указва на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си е
получено от него на 06.03.2019 год. и искът е предявен в законоустановения срок
(видно от п.клеймо).
Ответникът е абонат на ищцовото дружество с абонатен № 1128070.
По ч.гр.д.№ 2477/2018 г, по описа на РС – Лом е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение от 13.12.2018 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против
ответника, за сумата от 345,49
лв., от които 304,68 лв. – главница и лихва в размер на 40,81 лв., за периода
от 04.12.2015 год. до 10.12.2018 год., както и законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 12.12.2018 год., до изплащане на
вземането, както и сумата 29 лв. разноски по заповедното производство.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява и не изразява становище по исковете.
Размерът на задължението се установява от приложеното с и.м.
Извлечение от Сметка 411 „Клиенти“ на ищцовото дружество, неоспорена по делото.
Установява се също, че със заявление от 07.08.2018 год. ответникът е поискал да
му бъде начислявано служебно изразходваното количество вода на адреса, като се е
задължил да осигурява ежегодно достъп до имота за изравняване на сметката. От
отчетната книга на ищеца е видно, че за процесния период са му начислявани по 5
куб.м. изразходвана вода ежемесечно, като при отчитането периодично е
присъствал негов редставител. Отразено е също, че абонатът е със свален водомер
и следователно отчитането е извършвано по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба
№ 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи.
При така установеното се
налагат следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание
чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането,
за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца
е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена
заповед за изпълнение.
Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва
да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на
плащането.
Въз основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема
за доказано изпълнението на договора от негова страна. Поради това, съдът
намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по договора, както и
обстоятелството, че има ликвидно /установено по основание и размер/ и изискуемо
вземане спрямо длъжника.
Ответникът не въвежда никакви възражения.
От приложените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства се установява, че „В и К” ООД,
гр. Монтана, се намира в облигационни правоотношения с ответника по настоящото
производство.
Ищецът е изпълнил задължението си към ответника по този
договор, като за претендираният период е била доставяна питейна вода на адреса
– *********.
Предвид липсата на оспорване на претенцията по размер и
пасивното поведение на ответника като цяло, съдът приема, че дължимата сума за
главница за исковия период е в размера на претендираната с и.м. – т.е. 304,68
лв.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е
основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно спрямо главното
задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и
претенцията за лихви.
След изтичане на
падежа на всяко месечно задължение, ответникът – длъжник, съгласно чл. 84,
ал.І от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия дължи
обезщетение, съобразно чл.86 от ЗЗД – в размер на 40,81 лв.
Ответникът не твърди и не установява да е извършвал плащания
и така да е погасил задължението си за процесния период – 03.11.2015 –
02.08.2018 год.
В този смисъл исковете следва да се уважат така, както са предявени.
При този изход на спора ответника дължи на ищеца, съобр. чл.
78 ал.1 ГПК и направените по делото разноски.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция в общ размер на 100 лв., от които – 25 лв. държавна такса за
заповедното, 75 лв. държавна такса за исковото производство.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Н.И., ЕГН **********,***, че същият ДЪЛЖИ на
„В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление *******, ЕИК №
*********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, СУМАТА от 345,49
лева (триста четиридесет и пет лева, 49 ст.), представляваща неизплатената стойност
на консумирана вода, от която: главница
304,68 лв., за периода от 03.11.2015 год. до 02.08.2018 год., и лихви 40,81 лв., към 10.12.2018 год.,
за периода от 04.12.2015 год. до 10.12.2018 год., съгласно извлечение от сметка
„Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва,считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2477/2018 год. на ЛРС (12.12.2018 год.) до окончателното изплащане, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 2477/2018
г, по описа на РС – Лом.
ОСЪЖДА И.Н.И., ЕГН **********,***,
да
заплати на „В и К” ООД,
гр. Монтана, със седалище и адрес на управление – *********, ЕИК № *********,
представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, деловодни
разноски за заповедното и исковото
производство, общ в размер на 100,00 лв. (сто лева).
Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: