Решение по дело №977/2021 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  261128                                07.10.2021 г.                        Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                   Х граждански състав

На двадесет и седми септември                                                     Година 2021

В открито заседание в следния състав:

 

                    Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Ирина Манолова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 977 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявената от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД против А. С. А. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 362,46 лв., представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 19.11.2016 г. - 20.11.2019 г. съгласно фактури, издадени през периода 22.12.2017 г. – 25.11.2019 г., сумата от 89,45 лв., представляваща сборно обезщетение за забавено плащане върху главниците по отделните фактури, дължимо за периода 21.01.2018 г. – 07.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8049/2020 г. по описа на БРС. Претендира се и осъждане на ответника да заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и в исковото производство. В исковата молба твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с абонатен № ******* и потребител на предоставяните от ищеца услуги във водоснабден обект, находящ се в с. Р****, общ. К***, ***************. Твърди се също така, че ответникът е бил длъжен да плаща ежемесечно задълженията си към дружеството, но не е платил сумите по процесните фактури. На следващо място се твърди, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 8049/2020 г. на БРС, препис от която е бил връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск, съобразно дадените от съда указания. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен. Твърди се, че монтираният водомер в процесния имот не е бил отчитан съобразно изискванията на чл. 22 и сл. от Общите условия на ищеца. Оспорена е представената от ищеца справка-извлечение, като се твърди, че липсват доказателства, че именно това са данните, които са били засечени от мобилното устройство, както и доказателства, че реално е било извършвано електронно отчитане. На следващо място се твърди, че ищецът не е доказал процесният водомер да е отговарял на изискванията на Закона за измерванията и да е отчитал реално потребление на вода. С оглед на горното се твърди, че ищецът не е извършил реално фактурираните услуги, поради което ответникът не дължи заплащане на посочените във фактурите суми, както и на претендираните лихви. Оспорени са представените от ищеца справка-извлечение и фактури като частни документи, съдържащи изгодни за издателя им данни, като се твърди, че същите не се ползват с доказателствена сила. Моли се искът да бъде отхвърлен изцяло. Особеният представител на ответника се явява в съдебно заседание, поддържа отговора, моли искът да бъде отхвърлен.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 8049/2020 г. по описа на РС-Бургас, по същото е издадена Заповед № 261220/14.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът А.С.А. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и канализация” ЕАД сумата от 362,46 лв., представляваща неплатени задължения за ползвани ВиК услуги през периода 19.11.2016 г. - 20.11.2019 г., сумата от 89,45 лв. – мораторна лихва, дължима за периода 21.01.2018 г. – 07.12.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 75 лв. – разноски по делото. С разпореждане от 08.01.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за вземанията си, тъй като са били налице условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за това. В резултат на това в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил установителен иск, по повод на който е образувано настоящото исково производство.

Видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот при условията на чл. 15 от ЗСГ № 36, т. VI, дело № 1978/ 1982 г., С. Й. А. и бил признат за собственик на жилищна сграда с площ от 36,74 кв.м., състояща се от три стаи и едно антре, ведно с избено помещение от 12,60 кв.м., салма от 42,46 кв.м., и 1495/1600 ид.ч. застроено и незастроено дворно място, представляващо парцел I с пл. № 443 в кв. 64 по плана на с. Р****, гр. Б*****.

По делото е представено удостоверение за наследници на С.Й.А., съгласно което същият е починал на 18.05.2008 г. и негови наследници по закон са децата му С. С. Й., Х. С. С. и А.С.А..

С Нотариален акт № **, т. *, рег. № ****, дело № 224/13.05.2009 г. на нотариус К. К. С. С. М., С. С. Й. и Х. С. С. са дарили на ответника А.С.А. следния недвижим имот, находящ се с. Р****, ул. ******, а именно: 5/12 ид.ч. от УПИ II-670 в кв. 69 по плана на с. Р****, идентичен с бивш п-л I-443 в бивш кв. 64, находящ се в, както и 5/6 ид.ч. от построените в северната част на този имот масивна жилищна сграда, застроена на 36,74 кв.м., ведно с избено помещение от 12,60 кв.м. и салма от 42,46 кв.м.

С оглед на горепосочените доказателства, съдът намира за установено по делото, че ответникът А.А. е собственик (чрез дарение и по наследяване) на недвижимия имот, за който са начислени процесните задължения към ищцовото дружество.

По делото не се спори, че горепосоченият имот е водоснабден и ВиК услугите в него се доставят от ищцовото дружество, като за имота е открит абонатен № ******.

Предвид горното, съдът намира за установено, че през процесния период страните са били в облигационно правоотношение, свързано с доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. 

По делото е представена справка-извлечение от показанията за водомер 647/349, адрес на водомера: с. Р*****, ул. ******, титуляр на партидата А.С.А., потребителски № ******, от която е видно, че за периода 19.11.2016 г. – 20.11.2019 г. са били отчетени общо 222 куб.м. потребена вода, като реален отчет е бил извършен през два от месеците, а през останалите месеци са вписвани служебни показания. Представени са и копия на протоколи за неосигурен от потребителя достъп до водомера в имота на длъжностното лице Ж.Ш. – инкасатор, като същите касаят периодите, през които на ответника са начислени служебни показания за потребени ВиК услуги.

По делото са приложени копия на издадени от ищеца на името на ответника фактури през периода 22.12.2017 г. - 25.11.2019 г., в които са фактурирани отчетените общо 222 куб.м. вода за периода 19.11.2016 г. – 20.11.2019 г., като фактурите са на обща стойност 362,46 лв. 

Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, имотът, за който са начислени процесните суми, е водоснабден от уличната водопроводна мрежа на с. Р****, като на водопроводното отклонение е бил монтиран един измервателен уред – водомер за студена вода с аб. № 243128. Водоподаването към имота е било прекъснато чрез демонтаж на водомера, като сваленият водомер е с показания 1 100 куб.м. и се съхранява в Звено ВиК гр. К*****. Вещото лице е посочило, че не се забелязва физическо въздействие върху водомера. В експертиза също така е посочено, че във „ВиК“ ЕАД на А.С.А. е открита и заведена партида с аб. № *******, а водомерът е въведен в базата с данни на ВиК оператора с виртуален № **********, вписан в карнет № 647, стр. 349, и има баркод за електронно отчитане № **********. Според вещото лице отчитането на водомерите в с. Р**** се извършва всеки месец от служител – отчетник на измервателни уреди, чрез мобилно устройство, като не е предвидена възможност за поставяне на подпис на клиента. Вещото лице е установило, че изразходваното количество вода, преминало през измервателното средство за периода 19.11.2016 г. - 20.11.2019 г. в имота на ответника, е 222 куб.м., като същото е на стойност 362,46 лв.

Като свидетел по делото е разпитана Ж.Ш. – отчетник-водомер във ВиК ЕАД, район К*****. Същата заявява, че от 5 години отчита с. Р****, включително и абоната А.С.А.,***. Свидетелката твърди, че преди време е виждала абоната по-често, но през последните 1-2 години не го е виждала, но от съседи е разбрала, че той живее там и тъй като няма достъп до водомера, му е начислявала служебни показания, като е съставяла и протоколи за неосигурен достъп. Заявява също така, че при служебните отчети е пишела по 10 кубика, тъй като когато е отчитала лично водомера изразходваната вода е била по около 10 кубика.    

При така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:

По делото се установи, че през процесния период ответникът е бил собственик на водоснабден имот и като такъв е ползвал доставяните от ищцовото дружество ВиК услуги.

Съдът намира за доказано и че отчетените количества вода за имота на ответника действително са били доставени, като поради неосигурен достъп до водомера през голяма част от периода са били начислявани служебни показания, но съгласно експертизата тези показания отговарят на показанията на водомера, който понастоящем е демонтиран, поради спиране на водоподаването в имота, и същият е видян от вещото лице. С оглед на това и тъй като се установи, че процесните количества вода са били доставени в имота на ответника и потребени, съдът намира, че същият дължи заплащане на тяхната стойност, която е в размер на 362,46  лв. Поради това и при липсата на твърдения и доказателства ответникът да е платил тази сума на ищцовото дружество, съдът намира, че предявеният иск в частта относно главницата е основателен и доказан.

Предвид дължимостта на главницата и липсата на извършено от ответника доброволно плащане, съдът намира, че той дължи и лихва за забава върху отделните вземания, считано от изпадането му в забава до претендираната в заявлението дата – 21.01.2018 г., като по изчисления на съда сборната мораторна лихва възлиза на 89,45 лв. Поради това предявеният иск се явява основателен и доказан и в частта относно претендираната от ищеца мораторна лихва.

На осн. чл. 86 от ГПК ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 11.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

Предвид горното, съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан в пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, които са в размер от 560 лв., както и разноските в заповедното производство, които са в размер на 75 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.С.А., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. Б****, кв. *******************, представлявано от Г. Й. Т., в качеството му на потребител с абонатен № *******, сумата от 362,46 лв. (триста шестдесет и два лв. и четиридесет и шест ст.), представляваща общата стойност на доставена, отведена и пречистена вода през периода 19.11.2016 г. - 20.11.2019 г. в имот в с. Р******, ул. ********, сумата от 89,45 лв. (осемдесет и девет лв. и четиридесет и пет ст.), представляваща мораторна лихва за периода 21.01.2018 г. – 07.12.2020 г. (без периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.), както и законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2020 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 261220/14.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8049/2020 г. по описа на РС - Бургас.

ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление гр. Б****, **************, представлявано от Г. Й. Т., сумата от 560,00  лв. (петстотин и шестдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски в настоящото производство, както и сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лв.), представляваща направените от него разноски в заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                  

                  

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

Вярно с оригинала!

ИМ