Решение по дело №2307/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1121
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 25 март 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20197180702307
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№1121/30.6.2020г.

гр.Пловдив, 30.юни.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на 28.05.2020г. в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ  ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, при участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от Председателя, адм. дело № 2307 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Княгиня М. Луиза“ № 8, представлявано от управителя М.Н.П., против ревизионен акт № Р-16001618005423-091-001/03.04.2019 г., издаден от С.А.Г.-началник сектор при ТД на НАП-Пловдив,възложил ревизията и Д.Д.Н. – главен инспектор по приходите при  ТД на НАП-гр.Варна,ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 385/24.06.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е установен ДДС в размер на 636 316,67лв., ведно със съответни лихви за просрочие  в размер на 35 992,97лв.

Жалбоподателят оспорва оспорва изцяло ревизионния акт и моли същият да бъде прогласен за нищожен поради издаването му от некомпетентен орган, а евентуално иска и отмяна като незаконосъобразен и необоснован. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът Директор на Дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив е на становище,че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-16001618005423-020-001 от 07.09.2018г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с която е възложено извършването на ревизия по отношение на „Кънстракшънс 2018“ЕООД с предмет задължения по ЗДДС за периода 23.02.2018г. – 31.08.2018г.Определеният ревизиращ екип е в състав Д.Д.Н. – главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията и К.Й.П.-главен инспектор по приходите.

Този състав на ревизиращия екип е зададен с писмо изх.№ 11-02-152 от 05.09.2018г. на заместник изпълнителния директор на НАП, подписано по заместване от Ал.Г., съгласно заповед № ЗЦУ-1138/30.08.2018г., като е посочено, че включването именно на тези органи по приходите в ЗВР е на основание чл.10,ал.1 от ЗНАП и с оглед на постановление на Специализирана прокуратура-София по прокурорска преписка № 1394/2018г. Не е посочено в писмото кое налага и какви предпоставки са налице за провеждането на ревизионно производство от лица извън служителите на компетентната териториална дирекция. В същото не е указано, нито са представени доказателства за командироването на тези служители.

С последващи заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001618005423-020-002 от 03.10.2018г., № Р-16001618005423-020-003 от 06.11.2018г., № Р-16001618005423-020-004 от 10.12.2018г., № Р-16001618005423-020-005 от 28.01.2019г., последователно е продължаван срокът на ревизията и е променен обхватът й,като ръководител на ревизията органът по приходите Д.Д.Н..

Цитираните заповеди са издадени от С.А.Г., в качеството й на Началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, оправомощена да възлага извършването на ревизии със Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив.

В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № Р-16001618005423-092-001 от 08.02.2019г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № Р-16001618005423-091-001 от 03.04.2019г.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, който с Решение № 385/24.06.2019г., го е потвърдил.

Прави впечатление,както се посочи и по-горе, че ръководителят на ревизията е орган по приходите от сектор „Ревизии“ Варна, видно от представения състав на служителите от дирекция „Контрол“ при  ТД на НАП Варна, като същевременно ревизираното лице е местно юридическо лице със седалище в гр.Пловдив. От тук е мотивирано и възражението за нищожност на оспорвания акт.

Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е тази по седалището на местните юридически лица, тоест в случая ТД на НАП Пловдив. Както се установява от преписката, ревизионния доклад и ревизионния акт са съставени с участието на ръководител на ревизията, определен със ЗВР, който е служител в ТД на НАП Варна.

Съгласно чл. 10, ал. 8 от ЗНАП при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда. Анализът на цитираната разпоредба от ЗНАП показва, че същата регламентира последователност на действията на съответните органи на НАП. С оглед правната норма е необходимо изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него лице да нареди на служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция за извършване на конкретни действия, които той трябва да формулира в нареждането си, следва да е мотивирана и необходимостта от това, след което териториалният директор в дирекцията, в която работят тези служители, въз основа на нареждането на изпълнителния директор, трябва да ги командирова в друга дирекция, за срока на ревизията, респективно за осъществяване на възложените от изпълнителния директор конкретни задачи.

В случая, с посоченото по –горе писмо на зам. изпълнителния директор на НАП, може да се приеме, че частично  е спазена нормата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, макар в писмото да не са посочени предпоставките, които налагат производството да се проведе от лица извън служителите на компетентната териториална дирекция. В писмото са посочени имената на двама служители на ТД на НАП – Варна без мотиви за това. Не е представена и заповедта за заместване, нито оправомощителната за зам.изпълнителния директор заповед. Липсват данни за това въпросните служители да са били командировани, като от ответната страна се дава обяснение,че това не било нужно поради комуникацията с ревизираното лице по електронен път. В случая обаче начинът на осъществяване на връзка с ревизираното лице не дерогира нормата на закона. В опит да се докаже изпълнение на изискванията на закона за наличие на териториална компетентност, е представена и Заповед № К-22/07.01.2019г. на директора на ТД на НАП-Варна, с която Д.Д.Н. е бил командирован за три дни, включително и до гр.Пловдив със задача „ревизионно производство на „Кънстракшънс 2018“ЕООД, което командироване обаче не може да обоснове наличието на командироване за периода на извършване на ревизията и съставянето на съответните РД и РА така, щото да се приеме, че същият служител е такъв работещ в ТД на НАП Пловдив,а не в ТД на НАП Варна.  Очевидно е, че не е изпълнено кумулативното изискване на закона съответният териториален директор да командирова служителите от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в КТ. Така, органите по приходите са осъществили редица процесуални действия, свързани с установяване задълженията на ревизираното дружество без да са били териториално компетентни за това и това важи и за издаването на самия ревизионен акт съставен от ръководител на ревизията без териториална компетентност.

Неизпълнението на фактическия състав по чл. 10, ал. 8 от ЗНАП опорочава РА до степен на нищожност. Следва да се посочи, че РА е индивидуален административен акт, чието издаване е възложено на органите по приходите, посочени в чл. 118, ал. 2 от ДОПК, по реда на административното производство по установяване на задълженията за данъци в ДОПК. Като волеизявление на публичен орган ревизионният акт се издава въз основа и в границите на закона и за да породи правните последици, които той му възлага, е необходимо да е съответен на предписанието на правните норми за неговото издаване. Законодателят е възложил компетентността за извършване на ревизия, респективно за издаване на РД и РА на няколко органа по приходите, т. е. има въведена едновременност за реализиране на възложената компетентност, която сама по себе си не конституира нов колегиален орган, а въвежда специални правила за валидност на издадените РД и РА. В случая органът по приходите подписал ревизионния акт в качеството на ръководител на ревизията, не притежава териториална компетентност, поради което актът е нищожен, тъй като законът предвижда съвместна компетентност на издателите на РА. В тази насока са и решения на ВАС постановени по адм. д. № 2537/2018 г., по адм. д. № 12352/2017 г., по адм. д. № 7101/2017 г., VIII о., по адм. д. № 3331/2017 г., VIII о. и др.

По изложените съображения съдът намира възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорвания административен акт за основателно, поради което и следва да се обяви за нищожен на основание чл.160 от ДОПК във връзка с §2 от ПЗР на ДОПК вр. с чл.172,ал.2 от АПК.

При този изход на спора съдът не обсъжда събраните по делото доказателства относно правилността и законосъобразността на констатациите на приходната администрация за допълнително установените задължения по ЗДДС.

За разноските:

В полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно представения списък на разноските са в размер на 16 666,80лв., от които 50лв. държавна такса, 850лв. депозити за вещи лица и 15 766,80лв. възнаграждение за процесуално представителство, от което 13 139 данъчна основа на договорената услуга и 2627,80лв. ДДС.

Възражението за прекомерност е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно приложимите разпоредби на чл.8,ал.1, вр. с чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1/2004г. е 14 976,19лв. Видно от представената фактура и договор за правна защита и съдействие е,че заплатеното адвокатско възнаграждение е 13 139лв. Начисления ДДС върху адвокатското възнаграждение следва да се включи в разноските по делото.  Съгласно правилото на пар. 2а от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може да се договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Фактът, че за нуждите на данъчното законодателство, дължимата по едно облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък, не означава, че в частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата парична престация, нито променя частноправния й характер в отношенията между страните, сключили договора. Ето защо, в случаите, когато предоставената от адвоката услуга е облагаема "доставка" по см. на ЗДДС, размерът адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и той е неразделна част от дължимото от клиента възнаграждение.       

Отговорността за разноските обхваща заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с вкл. ДДС, съобразно изложеното по-горе. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са ирелевантни за отговорността за разноските,а преценката за прекомерност следва да се прави само въз основа на договореното възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА ревизионен акт № Р-16001618005423-091-001/03.04.2019 г., издаден от С.А.Г.-началник сектор при ТД на НАП-Пловдив,възложил ревизията и Д.Д.Н. – главен инспектор по приходите при  ТД на НАП-гр.Варна, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 385/24.06.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който по отношение на  „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Княгиня М. Луиза“ № 8, представлявано от управителя М.Н.П., допълнително е установен ДДС в размер на 636 316,67лв., ведно със съответни лихви за просрочие  в размер на 35 992,97лв.

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ да заплати на „КЪНСТРАКШЪНС 2018“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Княгиня М. Луиза“ № 8, представлявано от управителя М.Н.П. сумата от 16 666,80лв./шестнадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и 80 стотинки/ разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: