Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2022г., гр.София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено
на осемнадесети май, през две хиляди
и двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
при участието на
секретаря Ива И.
като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 364 по
описа за 2017г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск от „Б.Д.“ ЕАД солидарно срещу К.П.В. и Д.И.Д., като
наследник на Ц.В.Д., поч. на 26.02.2018г., за
установяване в отношенията между страните, че К.П.В. и Д.И.Д., като наследник
на Ц.В.Д., дължат на „Б.Д.“ ЕАД, суми по Договор за ипотечен кредит от
21.02.2008г., Допълнително споразумение от 16.04.2010г., Договор за встъпване в
дълг и Допълнително споразумение от 28.09.2011г., както следва: сумата 11663.57лв. – главница; сумата 49054.48лв. – договорна лихва за
периода от07.05.12г. до 17.10.2016г.; сумата
420.18лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2012г. до 17.10.2016г.; сумата 1245.94лв. – заемни такси, ведно
със законната лихва върху главницата считано то 18.10.2016г. до окончателното и
изплащане, както и сумата 2713.44лв. – разноски
сторени в заповедното производство пред СРС, за които е издадена Заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 24.10.2016г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 58441/2016г. на СРС.
В исковата молба „Б.Д.“ ЕАД твърди, че предоставил на кредитополучателя К.П.В.
сумата 100 000.00лева по договор за ипотечен кредит, която сума била
напълно усвоена от нея на 25.02.2008г. Кредитът бил обезпечен с договорна
ипотека върху недвижим имот находящ се в гр.София,
собственост на трето лице – ипотекарен длъжник, а
именно: В.Ц.В..
Впоследствие между „Б.Д.“ ЕАД и К.П.В. било сключено Допълнително
споразумение от 16.04.2010г., съгласно което бил уговорен дължим размер на
дълга – главница и лихви към него момент, като редовната лихва се капиталзира с подписване на споразумението. Договорен е и гратисен период за издължаване. По късно са подписани
Договор за встъпване в дълг и Договор за встъпване в дълг на трето лице от
28.09.2011г., по силата на който трето лице - Ц.В.Д., поч.
на 26.02.2018г., встъпил в задълженията по Договор за ипотечен кредит от
21.02.2008г., Допълнително споразумение от 16.04.2010г., Договор за встъпване в
дълг и Допълнително споразумение от 28.09.2011г., съгласно което Ц.В.Д., поч. на 26.02.2018г. встъпва в задълженията по договора за
кредит и се задължава да отговаря солидарно с длъжника, уговорени са дължим
размер на дълга – главница и лихви към него момент, краен срок за погасяване на
задължението, като редовната лихва се капиталзира с
подписване на споразумението.
Въпреки няколкократното преструктуриране на дълга плащането по него било
преустановено. Постигнато било съгласие за осъществяване на доброволна продажба
от страна на ипотекарния длъжник на ипотекирания
имот, като след осъществяването и за погасяване на дълга – отнесено към
погасяване на главница дължима за периода от 25.06.2012г. до 25.11.2015г. била
внесена сумата 86056.52лв. Непогасени останали за същия период – от
25.06.2012г. до 25.11.2015г., частта от просрочените падежирали
вноски по кредита за дължима възнаградителна лихва.
Поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната
забава в плащанията над 90 дни, банката обявила вземането си по кредита за
предсрочно изискуем, което било доведено до знанието на кредитополучателя с
нотариална покана връчена му на 30.07.2016г. и до ипотекарния
длъжник - връчена му на 17.07.2016г. Поради това кредитът бил отнесен като
предсрочно изискуем на 12.08.2016г., към която дата не са погасени 50бр.
погасителни вноски.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК, срещу която К.П.В. и Ц.В.Д., поч. на
26.02.2018г. възразили, поради което „Б.Д.“ ЕАД предявява иск за установяване съществуването
на вземанията по заповедта.
В отговора на исковата молба К.П.В. и Д.И.Д., като наследник на Ц.В.Д. не
оспорват, че между страните е сключен Договор за ипотечен кредит от 21.02.2008г.,
Допълнително споразумение от 16.04.2010г., Договор за встъпване в дълг и
Допълнително споразумение от 28.09.2011г., за сумата 100000.00лв., със срок за
издължаване 360 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с твърдените в
исковата молба параметри, обявен за предсрочно изискуем поради неизпълнение в
срок на задължения по него, считано от 12.08.2016г.
Възразяват, че са налице нищожни
клаузи от приложимите към договора общи условия, свързани с правото на банката
да променя едностранно БЛП. В общите условия не се съдържали и условията, при
които се допускало изменение на възнаградителната
лихва. Не била предвидена и възможност потребителят да се откаже от договора
при завишаване на цената за ползване на финансовия ресурс. За едностранно
увеличените лихвени проценти кредитополучателят и солидарният длъжник не били
уведомени писмено от Банката, както и не им бил предоставен нов погасителен
план след всяко увеличение на лихвения процент.
Възразява и, че вземанията за лихви, които не са погасявани от 2012г., са
недължими като погасени по давност.
В евентуалност, в случай, че съдът не уважи възраженията за нищожност на
договорните клаузи предявява инцидентен установителен
иск за прогласяване нищожност на посочените клаузи, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26 ЗЗД.
Предявяват в евентуалност и насрещен иск за присъждане на сумата
2000.00лв., представляваща разлика между предварително договорените анюитетни вноски по Договор за ипотечен кредит от
21.02.2008г. и заплатените завишени вноски по кредита от м.април 2008г. д
м.октомври 2016г. вкл., представляващи недължимо платена договорна лихва по
договора за периода от 02.04.2008г. до 17.10.2016г.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното и формира
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и
евентуални искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 26 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че по заявление от
18.10.2016г. в полза на „Б.Д.“ ЕАД, солидарно срещу длъжниците
К.П.В. и Д.И.Д., като наследник на Ц.В.Д., поч. на
26.02.2018г., е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
24.10.2016г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 58441/2016г. на СРС, за
дължими суми по Договор за ипотечен кредит от 21.02.2008г., Допълнително
споразумение от 16.04.2010г., Договор за встъпване в дълг и Допълнително
споразумение от 28.09.2011г., както следва: сумата 11663.57лв. – главница;
сумата 49054.48лв. – договорна лихва за периода от07.05.12г. до 17.10.2016г.;
сумата 420.18лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2012г. до 17.10.2016г.;
сумата 1245.94лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата
считано то 18.10.2016г. до окончателното и изплащане, както и сумата 2713.44лв.
– разноски сторени в заповедното производство пред СРС.
Срещу постановената от 24.10.2016г. заповед по чл. 417 ГПК длъжникът К.П.В.
и Д.И.Д., като наследник на Ц.В.Д., поч. на
26.02.2018г. е подал възражение, поради което „Б.Д.“ ЕАД предявява иск за
признаване съществуването на задължението по заповедта.
Установява се от неоспорения и приет по делото договор за ипотечен
кредит от 21.02.2008г., че „Б.Д.“ ЕАД е
предоставила на К.П.В. сумата от 100 000 лева, като кредитополучателят се е
задължил да върне сумата, ведно с дължимите лихви за ползване на кредита, такси
и комисионни. По късно бил сключен Договор за встъпване в дълг на трето лице от
28.09.2011г., по силата на който трето лице - Ц.В.Д., поч.
на 26.02.2018г., встъпил в задълженията по Договор за ипотечен кредит от
21.02.2008г.
Според чл. 7 от договора лихвеният процент се формира от сбора на базовия
лихвен процент (БЛП), и стандартна надбавка от 4.1%. По този начин лихвеният
процент за първите три години към датата на сключването на договора е 5.59%, а
за периода след това е 8.29%.
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, от 02.04.2008г. –
0т. 5.59 на 6.09%, от 21.10.2008г. от 6.09 на 7.09% и от 25.02.2011г. от 7.09
на 9.79%.
Установяването на действителния размер на задължението на ответниците е обусловено от произнасяне по направеното от
тях възражение за нищожност на клаузи от общите условия – т. 9. 1 от общите
условия, действали към датата на сключване на договора за кредит, свързани с
правото на банката да променя БЛП, уведомяване на кредитополучателя по подходящ
начин за променения БЛП; определяне на нов размер на месечната погасителна
вноска и предоставяне на актуализиран погасителен план.
По отношение на договора са приложими нормите на ЗЗП, тъй като ответниците са потребители - ползватели на финансова услуга
извън рамките на своята търговска или професионална дейност, съгласно §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищецът – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от
ЗЗП. Законът определя неравноправната клауза като такава,
уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя (чл. 143 от ЗЗП). Това общо условие на неравноправността е конкретизирано с отделни
хипотези, посочени в т. 1-18 (ред - ДВ, бр. 105/2006 г.), като в случая ответниците се позовават на т. 3 – изпълнението на
задължението на търговеца е поставено в зависимост от условие, чието изпълнение
зависи само от неговата воля; т. 10 – едностранна промяна на условията на
договора на непредвидено в него основание и т. 12 – право на търговеца да
завиши на цената на ползването на стоката или услугата, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора.
Законът забранява прилагане на неравноправни клаузи и поради това ги счита
за нищожни, освен ако са индивидуално уговорени (чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП). В ал. 2 на чл. 146
от ЗЗП е посочено, че не са индивидуално уговорените
клаузите – предварително изготвените, без възможност за потребителя да влияе
върху съдържанието им. В настоящия случай договорът за кредит е сключен при
общи условия, като в тях е предвидено право кредиторът да променя БЛП, без
посочено основание за това (т. 8. 1). Клаузите на договора не са индивидуално
уговорени. Промяната в лихвения процент е зависи само от волята на кредитора,
без в договора и приложимите ОУ да е предвидено конкретно основание за това, а
завишаването на цената за ползването на услугата не предвижда право за
потребителя да се откаже от договора. Такава възможност е предвидена в т. 26 от
ОУ – при съществена промяна на пазара кредиторът има право да превалутира служебно кредита от лева в евро, а при
несъгласие на потребителя, последният разполага с възможност да погаси кредита,
без да дължи такса за предсрочно погасяване.
В нарушение на нормата на чл. 58, ал. 1 от
ЗКИ, действаща по време на сключването на договора за
кредит, при отпускане на кредит банката не е предоставила на клиента си в
писмена форма данни за лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
за метода за изчисляване на лихвата, както и за условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита.
Не е изпълнено и предвиденото в т. 9. 1 от ОУ условие – определяне на нов
размер на месечната вноска за лихва и главница и представяне на
кредитополучателя на актуализиран погасителен план. Обстоятелството, че
кредитополучателя е заплащал завишените вноски не освобождава банката от
задължението да изготви и предостави на кредитополучателя актуализиран
погасителен план, нито е от естество да санира
нищожността на клаузите, въз основа на които неправомерно е завишена цената на
финансовата услуга.
Клаузите на т. 9. 1 от ОУ, са нищожни, тъй като се установи тяхната неравноправност:
те са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност
и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и
потребителите на банковата услуга – К.П.В. и Д.И.Д., като наследник на Ц.В.Д., поч. на 26.02.2018г.
До сключване на Допълнително споразумение от 16.04.2010г. и Договор за встъпване в дълг и Допълнително
споразумение от 28.09.2011г. към Договор за ипотечен кредит от 21.02.2008г., при
прилагане на първоначално уговорените в договора условия, без да се вземат
предвид сключените допълнителни споразумения, при първоначално определеният
лихвен процент от 5.59%, без капитализиране на лихви и такси, а платените суми
– отнесени към погасяване на задълженията по кредита, задълженията по последния
към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.10.2016г., възлизат общо на 41813.52лв., от които: 8930.74лв. - главница,
31268.23лв. - възнаградителна лихва за периода от
25.05.2011г. до 17.10.2016г., 204.88лв. – санкционна лихва за просрочена
главница по т. 20.1. от ОУ, за периода от 17.11.2014г. до 12.08.2016г.,
163.73лв. – наказателна лихва по т. 20.2. от ОУ за периода 13.08.2016г. до
17.10.2016г., 1245.94лв. – такси за управление на кредита с падежи от
21.02.2017г. до 18.02.2016г., 120.00лв. – такса за предсрочна изискуемост.
Последващите споразумения между
страните - Допълнително споразумение от 16.04.2010г. и Договор за встъпване в дълг и Допълнително
споразумение от 28.09.2011г. към Договор за ипотечен кредит от 21.02.2008г.,
представляват съглашение между страните относно съществуващият стар дълг.
В решение №
60160/08.06.2021 г. по т. д. № 2751/2019 г. на
ВКС, І т. о. е даден отговор на въпроса за действителността на спогодба,
основана на нищожна клауза. Според дадения в това решение отговор, когато
отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това
нищожна съгласно чл. 146, ал. 1
от ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, също е нищожна
по смисъла на чл. 366 от ЗЗД. Договор за спогодба или допълнително споразумение, какъвто е конкретният
случай, установяващи права и задължения на страните, произтичащи от
неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен
отказ от потребителска защита, който е недопустим. Едностранно определеният от
търговеца размер на дълга в резултат от прилагането на неравноправна клауза и
сключването впоследствие на спогодба, зачитаща този размер на дълга,
представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.
366 от ЗЗД независимо от обстоятелството, че основният договор
не е обявен за нищожен в неговата цялост.
Към момента на сключване на допълнителните споразумения не е налице
подзаконов нормативен акт на БНБ, който да предвижда възможност за олихвяване
на изтекли лихви. Поради това уговорката в споразуменията създаваща такава
възможност, е нищожна на основание чл. 26, ал. 4 вр. чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 146, ал. 5
от ЗЗП. В този смисъл е постановена съдебна практика по чл.
290 от ГПК – решение №
66/29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на ВКС,
ІІ т. о. и решение №
150/20.03.2020 г. по т. д. № 279/2019 г. на ВКС,
ІІ т. о. Това налага изводът, че между страните са приложими клаузите на
Договор за ипотечен кредит от 21.02.2008г., според които дължимата от
кредитополучателя вноска е в размерите, посочени в погасителния план към същия,
при първоначално договорените условия относно лихвения процент.
Безспорно е, че редовните плащания по кредитното задължение са
преустановени считано от месец юни 2012г. Към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2018г., задължението по кредита
след приспадане на плащанията включително това след продажбата на ипотекирания
имот е в посочените по-горе размери. Следователно към 18.10.2016г. са били
налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
предвиденото в т. 21.1.1 от ОУ основание – неплащане в срок на уговорените
погашения на лихва и/или главница.
Съобразно дадените задължителни за съдилищата указания в т. 18 на ТР №
4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато в производството по предявен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК банката заявява установяване на вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем поради неплащане на определен брой вноски, правото на
банката да получи вземането е предпоставено от
надлежно извършено уведомление до длъжника, че е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Това потестативно
право следва да бъде упражнено от страната, на която то принадлежи преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че изпратената от „Б.Д.“
ЕАД нотариална покана до длъжниците, съдържаща
изявление, че обявява кредита за предсрочно изискуем е връчена лично на К.П.В.
на 30.07.2016г. и на Ц.В.Д., поч. на 26.02.2018г.,
наследодател на Д.И.Д. – на 17.07.2016г. Така банката е упражнила надлежно потестативното си право да доведе до знанието на
кредитополучателя и съдлъжника, че обявява кредита за
предсрочно изискуем преди датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 18.10.2016г.
Съобразно установените размери на задължението към 18.10.2016г. исковете са
частично основателни, както следва:
За сумата 8930.74лв. – главница е основателен. За сумата 2732.83лв., която
е разликата над установените 8930.74лв. до общо претендираните
11663.57лв. – главница е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За сумата 31268.23лв. - договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до
17.10.2016г. е основателен. За сумата 17786.25лв., която е разликата над
установените 31268.23лв. до общо претендираните
49054.48лв. – договорна лихва за периода от 07.05.12г. до 17.10.2016г. и за
периода от 25.05.2011г. до 07.05.2012г. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
За сумата 204.88лв. – санкционна лихва за просрочена главница по т. 20.1.
от ОУ, за периода от 17.11.2014г. до 12.08.2016г., и сумата 163.73лв. –
наказателна лихва по т. 20.2. от ОУ за периода 13.08.2016г. до 17.10.2016г., е
основателен. За разликата от 51.57лв. над установените общо 368.61лв.
наказателни лихви, до общо претендираните в размер на
сумата 420.18лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2012г. до 17.10.2016г., е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
За сумата 1245.94лв. – такси за управление на кредита с падежи от 21.02.2017г.
до 18.02.2016г. е основателен и подлежи на уважаване.
Главницата от 8930.74лв. следва да се присъди ведно със законната лихва
върху нея считано от 18.10.2016г. – датата на подаване на заявлението, до
окончателното и изплащане.
Предявените от ищеца искове са частично основателни, поради което право на
разноски има всяка от страните. Ищецът не е направил искане за присъждане на
разноски, затова съдът не присъжда такива в нетова полза.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва са
се присъди сумата 778.20лв., при претендирани
2360.00лв. разноски /20570.65х2360/62384.17/.
Съгласно задължителните указания на ВКС в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство. Тези
разноски са в размер на сумата 2713.44лв. и следва да се присъдят в полза на
ищеца.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от В.М.С.и М. Д.П.-К.– изп.директори,
и К.П.В., ЕГН **********,*** и Д.И.Д.,***,
Р-н „Слатина“, ЖК*********, като наследник на Ц.В.Д., поч.
на 26.02.2018г., че К.П.В., ЕГН ********** и Д.И.Д., ЕГН **********, като
наследник на Ц.В.Д., поч. на 26.02.2018г., дължат
солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******,
суми по Договор за ипотечен кредит от 21.02.2008г., Допълнително
споразумение от 16.04.2010г., Договор за встъпване в дълг и Допълнително
споразумение от 28.09.2011г., както следва: сумата 8930.74 /осем хиляди деветстотин и тридесет, 0.74/лв. –
главница, ведно със законната лихва
върху нея считано от 18.10.2016г. – датата на подаване на заявлението, до
окончателното и изплащане; сумата
31268.23 /тридесет и една хиляди двеста шестдесет и осем, 0.23/лв. -
договорна лихва за периода от 25.05.2011г. до 17.10.2016г.; сумата 204.88 /двеста и четири, 0.88/лв. –
санкционна лихва за просрочена главница по т. 20.1. от ОУ, за периода от
17.11.2014г. до 12.08.2016г., и сумата 163.73лв. – наказателна лихва по т.
20.2. от ОУ за периода 13.08.2016г. до 17.10.2016г; сумата 1245.94 /хиляда двеста четирдесет и
пет, 0.94/лв. – такси за управление на кредита с падежи от 21.02.2017г. до
18.02.2016г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете
както следва: за сумата 2732.83
/две хиляди седемстотин тридесет и два, 0.83/лв., която е разликата над
установените 8930.74лв. до общо претендираните
11663.57лв. – главница; за сумата
17786.25 /седемнадесет хиляди седемстотин осемдесет и шест, 0.25/лв., която
е разликата над установените 31268.23лв. до общо претендираните
49054.48лв. – договорна лихва за периода от 07.05.12г. до 17.10.2016г. и за
периода от 25.05.2011г. до 07.05.2012г.; за сумата 51.57 /петдесет и един, 0.57/лв., която е разлика над
установените общо 368.61лв. наказателни лихви, до общо претендираните
в размер на сумата 420.18лв. – наказателна лихва за периода 25.06.2012г. до 17.10.2016г.,
за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
24.10.2016г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 58441/2016г. на СРС, на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от В.М.С.и М. Д.П.-К.– изп.директори ДА ЗАПЛАТИ на К.П.В., ЕГН **********,***
и Д.И.Д.,***, Р-н „Слатина“, ЖК*********, като наследник на Ц.В.Д., поч. на 26.02.2018г., сумата
778.20 /седемстотин седемдесет и осем, 0-2/лв., представляваща сторените в
настоящото производство разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА К.П.В., ЕГН **********,*** и Д.И.Д.,***, Р-н „Слатина“, ЖК*********, като
наследник на Ц.В.Д., поч. на 26.02.2018г. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от В.М.С.и М. Д.П.-К.– изп.директори, сумата
2713.44 /две хиляди седемстотин и тринадесет, 0.44/лв., представляваща
сторените в производството по издаване на Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 24.10.2016г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №
58441/2016г. на СРС разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: